Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
29.04.2022 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
31.03. |
Година |
2022 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
226 |
по
описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е образувано
по жалба на М.М.К. от ***, против
Акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2018 с изх. № 01-6500/3575 от 11.08.2021 г., издаден
от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който е прекратен поетият
ангажимент по направление „Контрол на
почвената ерозия“.
Счита, че административният акт е
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие
с доказателствата по административната преписка.
Излага съображения, че изводите и
констатациите на административния орган се явявали необосновани и неправилни,
поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на
административното производство, довели до необосновани материалноправни
изводи. Констатациите на административния орган не кореспондирали с
доказателствата по административната преписка, което опорочавало
административното производство. В тази връзка твърди, че с писмо с изх.
№01-6500/8747 от 05.11.2019 г. бил уведомен за открито производство за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10, след което изготвил и
изпратил до административния орган възражения относно констатациите, изложени в
писмото, които не били взети предвид от органа. Следвало да се има предвид, че
в изготвените контролните листове и от двете проверки на място, в таблиците в
графа „Разораване” било посочено „0’/нула/, т.е. липсвала разорана площ, което
било в противоречие с констатациите на издателя на оспорения акт и
проверяващите. В частност, по отношение на парцел ***, за който се твърдяло, че
е бил засят с люцерна - още по време на проверката на място било разяснено на
проверяващите служители, че в парцела има самосевки от люцерна заедно с част от
други бобово- житни тревни смески (вкл. детелина, райграс и др.), с които е подсяван парцела с цел по-бързо затревяване през предходни
години, но не е извършвано разораване. Видно от снимките, изготвени по време на
извършените проверки през 2017 г. и 2018 г., ясно се виждало, че няма следи от
разораване и в двата парцела, визирани в обжалвания акт. Счита, че
административния орган не е положил необходимите усилия за изясняване на
релевантните за спора, както и в изпълнение на процесуалните си задължения,
произтичащи от основополагащите принципи на административния процес - 1.
Принцип на истинност, прогласен от чл.7 от АПК - чл. 7, ал. 1, чл. 7, ал. 2,
чл. 7, ал. 3; 2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл. 9 от АПК - чл.
9, ал. 2; чл. 9, ал. 4.
Въвежда доводи за нарушение на
разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно - задълженията на
административния орган по чл. 35 от АПК - да издаде ИАА след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая...; чл. 36 от АПК - да събира
служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани доказателства.
Излага съображения, че оспореният акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент, е бил
изготвен едва през месец август 2021 г., съответно връчен едва на 20.08.2021
г., което било в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 8 от АПК, а отделно
от това бил поставен в „неведение“ по отношение на подаденото от него в срок
Заявление за подпомагане с УИН ***. Това нарушавало правото му на защита, а
така също и го лишавало от полагащите му се по закон субсидии.
Сочи, че в случая бил приложим Регламент
(ЕО) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, като
в съответствие с разпоредбата на чл. 75, § 2 от същия, плащанията не се
извършвали преди да са приключили проверките за допустимост, които
държавите-членки трябвало да осъществят. В частност от страна на
административен орган не били ангажирани конкретни доказателства в
административното производство, от които да се обоснова извод за извършващи се
и неприключили към края на стопанската 2018 г. проверки, които да съставляват
пречка за извършване на плащане по смисъла на чл. 75, § 2 от Регламент
1306/2013.
На следващо място твърди, че в приложимата Наредба № 7 от 24.02.2015 г„
както и в други законови и нормативни актове липсвала изрична забрана да се
включва люцерната в тревните смески при затревяване с цел превръщане на
обработваеми земи в пасища. Нещо повече, имайки предвид нейните предимства като
фуражно растение, както и мощната и дълбока коренова система, тя допринасяла за
предпазване от ерозията, която била и основната цел на процесната
мярка по см. на чл.1, ал.2,т.5 от Наредба № 7, за превръщане на обработваеми
земи в пасища. По тази причина счита, че по никакъв начин не е нарушил поетия агроекологичен ангажимент, а дори напротив - продължавал да
го спазва, като на стопанисваните от него парцели бил създал едни чудесни
пасища, което се потвърждавало и от извършената през 2019 г. проверка на място
от РТИ, при която не били установени никакви нарушения.
В заключение излага съображения, че
издаването на обжалвания административен акт, водело и до сериозни щети за него
в качеството му на земеделски производител и стопанин, което било в
противоречие с разпоредбите на чл. 6 от АПК.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
за кампания 2018 с изх. № 01-6500/3575 от 11.08.2021 г., издаден от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, след което върне преписката
да се върне на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне по същество. Претендира присъждането на деловодни разноски.
В съдебно
заседание, чрез адв.Б.М. поддържа депозираната жалба по изложените в нея
съображения. Представя писмено становище, в което излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт.
Ответникът по жалбата се представлява от
ст. юрисконсулт К. М., която оспорва изцяло подадената жалба. В подкрепа на
доводите си представя писмено становище, в което излага съображения, че атакуваният
акт е издаден от компетентен орган на власт, в границите на неговите правомощия
и в предвидената от закона писмена форма. Сочи, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на поетия
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ за
кампания 2018 г., тъй като след извършените проверки на място през 2017 г. и
2018 г., в парцел № *** било установено разораване с площ 1,98 ха, съответно в парцел № *** било установено разораване с
площ 0.19 ха, който през кампания 2018 г. бил с променен идентификатор, т.е. с
№ ***, като при проверката през 2018 г. отново било установено разораване с
площ 0.19 ха. Предвид това и на основание
чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г. следвало ДФЗ да
прекрати агроекологичния ангажимент и подпомаганите
лица да възстановят получената финансова помощ по съответното направление. Моли
съда да остави без уважение процесната жалба и
присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
М.М.К. от ***,
с УРН *** е регистриран земеделски производител, с поет агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г. с
направление „Контрол на почвената ерозия“.
На 26.05.2017 г. М.К. е подал Заявление
за подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2017 с направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1)“ и „Контрол на почвената ерозия“/л.
158 и л. 171 от т. I на делото/. Със Заповед № 349868/20.10.2017 г./ л. 486 и сл. от т. II на делото/ е назначена проверка на място по отношение на
описаните в заповедта парцели, с които заявителят е завил участие по
направлението. Резултатите от
проверката са материализирани в доклад от проверка/л. 490 и сл./. В парцел с № ***/л.
513 – л. 514 от т. II на делото/ е констатирано, че част от пасището е разорано и е
засято с пшеница, реколта 2016/2017 г. Посочено е, че към момента на проверката
разораната площ е стърнище, общата площ на парцела е 2.6275 ха, от които 1.98
ха разорана площ. Относно парцел с № ***/л.
514 – л. 515 от т. II на делото/ е констатирано, че част от пасището е разорано и е
засято с люцерна. Посочено е, че е
измерена обща площ на парцела 0.71164 ха, от които 0.19 ха разорана площ. В
доклада от проверката са изписани ръкописно трите имена на М.М.К. и е положен подпис на лицето от дата 27.10.2017 г./л. 518 от т. II на делото/. Във връзка с извършената проверка жалбоподателят е
представил декларация/л. 528/, в
която М. е заявил, че в парцел № *** е засял пшеница през пролетта на 2017 г.,
за което е уведомил длъжностно лице в участък ***; парцел с № *** е частично
разоран и засят с пшеница от неизвестно лице; а по отношение на парцел с № ***
е посочил, че част от него е засят с люцерна преди 10 години. В заключение е
декларирал, че в срок до 9.06.2018 г. ще възстанови тревното покритие в
посочените парцели.
На 09.05.2018 г. М.М.К.
е подал Заявление за подпомагане за 2018 г. с УИН ***, ведно с Приложение за
кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за
кампания 2017 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС-1)“ и „Контрол на почвената ерозия“/л. 276 и л. 278 от т. II на делото/.
Съгласно данните от Таблица на заявените площи по направления и дейности от
мярка 10 „Агроекология и климат“, по „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ е декларирана площ
от 19.25 ха за кампания 2018 г., а по направление „Контрол на почвената ерозия“
е декларирана площ от 8.92 ха за кампания 2018 г. Със Заповед № 361575/08.08.2018 г./ л. 542 и
сл. от т. II на делото/ е назначена проверка на място по отношение на
описаните в заповедта парцели, с които заявителят е завил участие по
направлението. Резултатите от
проверката са материализирани в доклад за проверка на площи/л. 545 и сл./. Видно от съдържанието на
доклада, в парцел с № ***/л. 590 – л. 591
от т. II на делото/ е констатирано, че парцелът е заявен пасище, но част
от него е люцерна, измерена с култура с площ 0.19 ха. Контролният лист от проверката е надлежно връчен на К.
срещу подпис на 14.09.2018 г. – л. 612.
На 09.08.2018 г.е издадена заповед №
364072/л. 620/, с която е възложена отново проверка на място относно заявление
с УИН ***. Резултатите от проверката са материализирани в доклад за проверка на
място – л. 624 и сл. Относно парцел с
№ ***/л. 640/ е посочено, че е налице
увредена площ от 0.19 ха.
С Уведомително писмо с изх. №
01-092-6500/287 от 01.10.2018 г./л. 616/
жалбоподателят е уведомен за извършената проверка по допустимост на
декларираните площи – връчено на 04.10.2018 г./л. 618/.
С Уведомително писмо с изх. №
01.092-6500/372 от 11.10.2018 г./л. 657/
М.М. е бил уведомен за констатирани несъответствия
при извършената проверка на място относно заявените за подпомагане площи.
Писмото е връчено на 17.10.2018 г. – л.
658.
Жалбоподателят е депозирал
възражение/вх. № 01-092-6500/2 от 22.10.2018 г. – л. 697/ по горепосочените
уведомителни писма. В същото е оспорил частично констатациите при проверката. В
тази връзка е посочил, че откритата люцерна в парцел с № *** представлява
остатъци от преди повече от 5-6 години. Изложил е доводи относно насажденията с
ечемик и наличието на храсти и дървета в част от останалите парцели.
С Писмо изх. № 01-6500/8747 от 05.11.2018
г./л. 659/, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до М.М.К., последният е уведомен, че Държавен фонд „Земеделие“
открива производство за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ направление „Контрол на почвената
ерозия“. Изложени са съображения, че при извършените административни проверки
на Заявление за подпомагане УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10
„Агроекология и климат“ за кампания 2018 г., ДФЗ-РА е
установила разораване на затревените площи за кампания 2017 г. и 2018 г.
Изложени са доводи, че съгласно чл. 8 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г., агроекологичните дейности или
направления се изпълняват за период от пет последователни години, като съгласно
чл. 36, ал. 4 и 5 от Наредбата земеделските стопани не трябва да разорават
заявените постоянно затревени площи. Посочено е, че за кампания 2017 г. е
извършена проверка на място от ТИ към ДФЗ, при която е било констатирано
разораване в парцели с № *** - 1.98 ха разорана площ и № *** - 0.19 ха разорана
площ. За кампания 2018 г. била извършена нова проверка на място, при която било
констатирано отново разораване в парцел
с № ***, който съответствал на парцел № *** за кампания 2017 г. Констатираното
разораване било с площ 0.19 ха.
Предвид това и на основание чл. 18, ал.
3, т. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г., Държавен фонд „Земеделие“ следва да
предприеме действия по прекратяване на агроекологичния
ангажимент. Посочена е и нормата на чл. 63, т. 1 във вр.
с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент № 1306 от 17 декември 2013 г.ДФЗ-РА е
предприел действия по прекратяване на ангажимента. Писмото е връчено на жалбоподателя
на 26.11.2019 г. – известие за доставяне /л.
661/. М.К. е представил писмени възражения против откритото производство/л. 662/, получено в ДФЗ на 02.12.2019
г., в които е изложил съображения за необоснованост на изводите за нарушение на
поетите задължения. Посочил е, че цитираните площи не са разорани, за което в
докладът от проверка били въведени нулеви стойности в графата „Разораване“.
Въведени са твърдения, че люцерната е многогодишно растение с високи фуражни
качества, респ. отглежда се много последователни години върху едни и същи площи
и не е необходимо разораване. С мощната си и дълбока коренова система люцерната
се явявал особено подходяща за предпазване на съответната площ от ерозията,
което била и основната цял на мярката за превръщане на обработваемите земи в
пасища. Предвид това е поискал от административния орган да прекрати откритото
производство по прекратяване на агроекологичен
ангажимент.
На 23.08.2021 г. с известие за доставяне ***/л. 665/
на жалбоподателя е връчен Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2018 г. с изх. № 01-6500/3575 от 11.08.2021 г./л. 663 – л. 664/, издаден от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който е прекратен поетият
ангажимент от М.М.К. по направление „Контрол на
почвената ерозия“.
В акта са изложени мотиви, аналогични с
тези в Писмо изх. № 01-6500/8747 от 05.11.2018 г. за откриване на
производството по прекратяване на ангажимент, а именно, че за кампания 2017 г.
е извършена проверка на място от ТИ към ДФЗ, при която е било констатирано
разораване в парцели с № *** - 1.98 ха разорана площ и № *** - 0.19 ха разорана
площ. За кампания 2018 г. била извършена нова проверка на място, при която било
констатирано отново разораване в парцел
с № ***, който съответствал на парцел № *** за кампания 2017 г. Констатираното
разораване било с площ 0.19 ха. Предвид това и съгласно чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент № 1306 от 17
декември 2013 г. и на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7/24.02.2015
г., Държавен фонд „Земеделие“, ДФЗ-РА прекратява агроекологичния
ангажимент на по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014-2020 с направление „Контрол на почвената ерозия“. Допълнително са
изложени мотиви за неоснователност на подаденото от К. възражение, обосновани с
това, че след подробен вътрешно административен анализ на резултатите от
извършените проверки на място за кампания 2018 г., ДФЗ-РА е установила, че описания
парцел № *** установено, че заявената площ на същия е 0.75 ха. При проверката е
измерена с GPS устройство допустима за
подпомагане площ от 0.67 ха Тази площ се разпределяла между две култури,
установени на място, съответно 314000-поС.ни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)
- площ 0.48 ха и 132021-люцерна (многогодишни
фуражни култури) - площ 0.19 ха. Площта от 0.19 ха, заета с люцерна била
отбелязана в доклада от ПнМ по м.10, като разорана и
било отбелязано неспазване на изискването за разораване не ПЗП.
При извършената провери на място, при която
за първи път били констатирани разоравания на затревените площи
за 2017 г., не бил представен документ от компетентен административен орган,
удостоверяващ нанесена вреда от трети лица. Последващата
проверка на място, извършена съгласно Заповед № РТИ 01-127 от 19.06. 2018 г. не
установявала нарушението да е било санирано. Посочено
е, че не били представени доказателства от бенефициента, които да оправдаят
бездействието му в периода до февруари до юни, когато била извършена проверката.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-агротехническа експертиза/л. 708 и сл./, включително и по поставената допълнителна задача/л. 719 и сл./, се установява, че: 1. Люцерната е основна тревно-фуражна култура в РБългария.
Почвено- климатичните условия у нас са благоприятни за развитието й. Отглежда
се най- често самостоятелно, но се развива много добре и като компонент в
тревни смески. Тя е растение, което дава най-много протеин от единица площ,
благодарение на симбиозата с азотфиксиращите
бактерии, без да са необходими високи норми азот за торене. С големите си
продуктивни възможности, тя заема голям дял в задоволяването на нуждите на
животновъдството от обемист фураж.
Люцерната има много добре развита
коренова система, която достига до два метра. Това я прави устойчива на
засушаване и ефикасно средство за борба с ерозията. Расте и се развива през
горещите летни месеци и дава от три до пет откоса през годината. Люцерната е
многогодишно бобово тревно растение и посевите издържат над четири години, без
повторно засяване. В периода на отглеждане не се налага ежегодно разораване на
площите; 2. Люцерната и/или
люцерновата смеска е отличен предшественик за всички култури, защото като
многогодишна бобова тревно-фуражна култура е в състояние да усвоява азота от
въздуха и обогатява почвата с азот и органично вещество.
Създаването на смесени посеви за фураж
от люцерна с многогодишни житни треви е възможно и се използва за успешна борба
срещу плевелите. Многогодишните тревни смески редуцират плътността и
формирането на надземната биомаса на плевелите /балур
и паламида/, паради което са екологосъобразна
алтернатива за ограничаване на инвазията на икономически важни плевели в
площите;
Предвид това, люцерната представлява
растение, което може да бъде част на насажденията за пасища, но по-често се
срещат смесени насаждания с представители на многогодишни бобови растения -
детелина, фий и други;
3.
Вещото лице сочи, че не му е известна
нормативна уредба, изключваща люцерната като растение, подходящо за пасищна
дейност. Насажденията от само от люцерна се чертаят като отделни площи от
площите, заети със смесени треви;
4. Относно парцел *** /площ 1.98ха/ в електронния
носител /CD/, приложен по делото, за 2017 г. са налични 11 бр. снимки от 24.10.2017 г.,
които са изготвени след 18.30 ч. и поради тази причина са с лоша видимост. На
снимки 1, 2 и 3 е видима нива с едногодишна тревна растителност, поради което
може да се смята, че същата не е разоравана поне от месец май /05/2017 г. На
снимка № 4 е видима GPS-станция. На снимки 5,6, 8, 9 е
видима нива с посадени житни треви, най-вероятно пшеница. На 7-ма снимка не
може да се определи, дали има разораване или растителност, поради заснета малка
площ от нивата. На 10-та снимка е видима част от нивата с млади треви, но
поради лошото качество на снимката, не може да се определи видовият състав на
тревите. На снимка № 11 е видима GPS-станция.
Предвид възрастта на житните треви, може
да се каже, че са засети през есента на 2017 г., т.е. преди това е имало
разораване на нивата.
4.1. В електронния носител /CD/, за 2018 г. по отношение на горния парцел, са налични 3
бр. снимки, от които е видно, че нивата е със дива тревна растителност, т.е.
през годината в пея не е осъществявана активна стопанска дейност.
4.2. Относно парцел
*** /площ 0.19ха/, или парцел *** в електронния носител /CD/, за 2017 г., са налични 11 бр. снимки. На снимки № 1 и 2 е видима GPS-станция.
На снимки 3, 4 и 5 са видими нива с люцерново насаждение, която се коси и
се използва за добив на фураж. На снимки 6, 7, 8, 9, 10 и 11 е видима нива с
тревна растителност от пасищен тип. За втората част от парцела може да се
предположи, че няма разораване.
4.3. В електронния
носител /CD/,
за 2018 г. по отношение на горния парцел
са налични 4 бр. снимки. На снимки 1 и 3 е видима нива с натурална /дива/
смесена тревна растителност. Видим е откос на растителност, най-вероятно
почистване на вредна плевелна растителност. На снимка 2 е видима нива с
люцерново насаждение. По вида на насаждението може да се каже, че не е засадено
през 2018 г. На снимка № 4 е видима GPS-станция.
4.4. По състоянието на люцерновото насаждение,
видно от снимките, може да се каже, че в нивата, представляваща част от парцел
*** /площ 0.19ха/, или парцел ***, не е имало оран през 2017 г. и през 2018 г. Нивата
е използвана за добив на люцерна.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че при разораване, възстановяването на тревните площи може да бъде
осъществено, ако се оставят изцяло и те се самозатревят,
основно с плевели, които са устойчиви растителни форми, а когато се касае за
пасища, затревяването трябва да бъде с определен състав, с по-добри хранителни
вещества и се слагат т.нар. тревни смески, в които има семена от растения,
които са с определени качества и които се използват за изхранваме на животните,
за добив на фураж, а това са бобови растения, като в заключението е посочил, че
може да бъде люцерна, житни култури, които дават добра биомаса и са устойчиви
на условията, т.е., които се отглеждат без поливане.
При естественото възстановяване, ще
минат поне 2-3 години, докато нивата се запълни с някаква трева. При
изкуственото възстановяване – като се посеят семената, при добри условия на
влага и топлина, до няколко месеца площта се уплътнява.
На зададените му въпроси относно
поставената допълнителна задача, сочи, че *** /площ 0.19ха/, или парцел ***,
има две ниви. В едната част на парцела има люцерна, а в другата част е тревна
пасищна площ. Частта с люцерната не е на една година, тя най-малко е от по
предната година. По начина, по който е гарнирана нивата, показва, че люцерната
е поне от 2016 година и се ползва за косене, а не за пасище. От тази нива се
добива люцерна. Изводът, че не е имало оран през 2017 г. и през 2018 г., се
основава на наличието на люцерна, по вид, разположение и развитие. Твърди, че
при прегледа на снимките не е забелязал да има ерозивни процеси. Нивите са
равни и счита, че трудни би могло да има ерозия. Според него, това са добре
поддържани ниви.
По делото са разпитани в качеството им
на свидетели С. С. и С. Б. В показанията си същите сочат, че са запознати с
парцелите, използвани от жалбоподателя. Твърдят, че през 2017 г. и 2018 г. нямало
разорани площи, в който да е от парцелите. Същите се използвали за ливади и
пасища.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК,
от надлежна страна, адресат на акта и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място,
материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма,
съдържащ правни основания за постановяването му. Същият е издаден от компетентен административен орган –
зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с надлежно делегирани правомощия със
Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на
ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП и чл.
10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ/л. 20 от делото/.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП дейността на агенцията се организира и ръководи
от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и
неин представител. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена
възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност. В т. 7 от горецитираната заповед,
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам. изпълнителния
директор на фонда – П. Д. С., правомощията да издава и подписва актове за прекратяване
на многогодишни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични
плащания", мярка 10 "Агроекология и
климат" и мярка 11 "Биологично земеделие".
Съдът намира за установено в процеса, че
по отношение на М.М.К. е налице поет петгодишен ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, по направление
„Контрол на почвената ерозия“, с начало на ангажимента 2015 г., което
обстоятелство не се оспорва от страните и аргумент в подкрепа на което е
наличното в приетата по делото административна преписка Заявление за
подпомагане 2015 г. с № 0925051556714 от 14.05.2015 г. ведно с приложение за
кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“
2015 г./л. 36 – л. 86 и сл./. В тази
връзка следва да се посочи, че по силата на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014 -2020 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се
прилагат за период от пет последователни години. Съгласно ал. 2 срокът по ал. 1
започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на
"Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване
е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на
срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за
плащане".
Разпоредбите на чл. 20, ал.
1 и 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. въвеждат изискването агроекологичните
дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 да се прилагат върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен
период от поемане на агроекологичния ангажимент,
както и това, че одобрената площ за прилагане на агроекологичните
дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не
повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното
направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в
случаите по ал. 6 и 7.
С други думи за жалбоподателят
е налице поето петгодишно задължения да спазва
горе посочените изисквания, в замяна на което ще му бъде отпускана ежегодна
помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това
допълнителни разходи. Задължен е да подава и ежегодна молба за подпомагане,
която молба е условие за допустимост на агроекологичните
помощи. Подаването на ежегодна молба е част от системата за проверка на
многогодишното подпомагане на агроекологичните методи
и позволява да се провери спазването на поетите агроекологични
ангажименти, поради което основавайки се на тази ежегодна молба,
разплащателната агенция е в състояние да проверява ефективно всяка година дали
тези многогодишни ангажименти се спазват непрекъснато и съответно да изплаща
помощите.
В конкретния случай не е
спорно по делото, че със Заявлението за подпомагане УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2018, М.К. е декларирал по мярка 10
„Агроекология и климат“ за кампания 2018, направление
„Контрол на почвената ерозия“ площ в
размер на 8.92 ха. Безспорно е, че за кампания 2018 г. по посоченото
направление с код АК6 е заявен и парцел с № *** под № 31 в таблица на
използваните парцели 2018/л. 270 от
делото/, находящ се в *** с площ 0.75 ха, който
парцел е бил заявен и са кампания 2017 по посоченото направление, но с № ***.
По силата на чл. 36, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология
и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., земеделските стопани по ал. 1, т. 1 не трябва да разорават създадените
затревени площи при осъществяването на дейността след първата година от поетия
ангажимент. В случай, че е констатирано разораване на затревените площи
съгласно ал. 5 на разпоредбата, земеделските стопани са длъжни да ги
възстановят най-късно до последния ден за подаване на заявлението за плащане на
следващата година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
С оглед
горното и предвид изложените мотиви в оспорения
Акт за прекратяване на агроекологичен по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Контрол на
почвената ерозия“, то съдът следва да извърши преценка, налице ли са в случая
посочените фактически и правни основания, на които административният орган
основава волеизявлението си.
Съгласно чл.
18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., посочена като правно
основание за издаване на оспорения акт, Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция прекратява агроекологичния
ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление, съгласно условията на ал. 4, когато не изпълняват изискванията по чл.
32, ал. 1, т. 2, чл. 35, ал. 1, т. 4 и чл. 36, ал. 4 и не са възстановили
разораните затревени площи. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.
е в синхрон с регламентацията в чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква
в) от Регламент № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика.
Видно от чл. 63, т. 1 от регламента, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично
и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент
(ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. В чл. 77, т. 4, б. в) от
регламента е предвидено, че административните санкции могат да приемат форма на
изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за
подпомагане.
В конкретния случая, видно от
съдържанието на оспорения акт прекратяването на ангажимента е мотивирано с
това, че не са спазени изискванията на чл. 36, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 7/2015
г., обосновано от фактическа страна с това, че за кампания 2017 г. е била извършена
проверка на място от ТИ към ДФЗ, при която е било констатирано разораване в
парцели с № *** - 1.98 ха разорана площ и № *** - 0.19 ха разорана площ. За
кампания 2018 г. била извършена нова проверка на място, при която било констатирано
отново разораване в парцел с № ***,
който съответствал на парцел № *** за кампания 2017 г.
Настоящият състав на съда, извършвайки
преценка на гореописаните доклади от проверки на място на релевантния парцел
през 2017 г. и 2018 г., намира за неправилни и неподкрепени от фактическа
страна възприетото от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, че парцел № ***, заявено за кампания 2017 г. е бил
"разоран" през 2017 г. и през 2018 г. В тази връзка видно от доклада
за проверка, осъществена през м.10.2017 г. /л.
454/, за парцела е отразено:„ Пр ПнМ са установени две култури
на парцела – пасище и люцерна.Извършено е измерване на целия парцел и на площта
с люцерна-0.1221 ха. Площта с пасще – 0.53 хае получена като от измерената площ от проверката (0.72
ха) е извадена площта на люцерна-0.19 ха.“ В относимите
към посочения парцел таблици в доклада, в графата „Разорана/преобразувана площ“
не са въведени никакви стойности, съответно в графата „Измерена недопустима площ
(ха)“ е въведена стойност „0“. Очевидно е, че за посочения парцел не е било
констатирана разорана площ, поради което изцяло неясно за съда остава, защо
посочената площ с люцерна от 0.19 ха е възприета като разорана. Евентуално,
може би органът е имал предвид, че процесната люцерна
е била засята от кандидата, като преди това и за целта, през 2017 г. е разорал
площта, за което обаче не са изложени никакви забележки, още повече, че доклада
от проверка е отбелязано, че люцерната е многогодишна фуражна култура. В последващия представен по делото доклад за проверка, отново
от дата 27.10.2017 г. за горепосочения парцел е посочено, че част от пасището е
разорано и е засято с люцерна/л. 513/.
Относно връчените му уведомителни писма - с изх. № 01-262-6500/666 и № 01-262-6500/667,
двете с дата 27.10.2017 г., М.М. е депозирал
възражение/рег. № 94-2825 от 15.12.2017 г./ - л. 695/697 от делото, в което жалбоподателят е изложил твърдения,
че в парцел № *** няма разораване и представлява затревена площ, като
констатираната част с люцерна е остатък от преди повече от 5-6 години, но
независимо от това, по настояване на служителите на ДФЗ е попълнил декларация,
че ще възстанови затревените площи, независимо, че същите към момента на
проверката са представлявали затревени площи.
Съгласно заключението на вещото лице/л. 709/, люцерната е основна
тревно-фуражна култура в страната, като представлява растение, което може да
бъде част на насажденията за пасища, но по-често се срещат смесени насаждания с
представители на многогодишни бобови растения - детелина, фий и други.
На следващо място, по изложените горе
съображения, отново неясни и необосновани са мотивите на административния
орган, с които е възприето разораване на посочения парцел през 2018 г., вече с
№ ***. В тази връзка в релевантните за делото доклади за проверка на място, за
посочения парцел отново е отбелязано: „парцелът е заявен пасище, но част от
него е люцерна, измерена култура с площ 0.19 ха“ – л. 590; в графа „Увредена площ в ха (унищожаване на култура,
разораване на пасища, пожар)“ - 0.19 ха./л.
640/. С други думи, отново неясно, поради с какви причини, след като при
проверките на място през 2018 г. релевантната част от парцела е била заета с
люцерна, по отношение на същата е било прието, че е разорана площ.
Предвид горното, съдът счита за изцяло
неправилни и несъответни на наличните в административната преписка
доказателства – доклади за проверка на място, изводит
на административния орган, че в посочения парцел, с който М.М.
има поет агроекологичен ангажимент по направление
„Контрол на почвената ерозия“, е било налице разораване през 2017 и 2018 г. Обстоятелството, че процесният
парцел е представлявал постоянно затревена площ през 2017 и 2018 г. и в него не
е имало разораване, се подкрепя и от заключението на вещото лице Р., прието без
възражение от страните, както и от изложените от него уточнения в съдебно
заседание, от които се установява, че в посочения парцел не е имало оран поне
от 2016 г., респ. с оглед разположението и развитието на люцерната, с която е
заета част от парцела, същата е била засята преди 2017 г. в парцела през 2017 и
2018 г. не е имало стопанска дейност, т.е. разораване. Тази констатация вещото
лице основава при извършения преглед на наличните снимки на парцела, направени
от органите на ДФЗ при проверките на място през 2017 и 2018 г., находящи се в приетия по делото СД- носител. Всичко това
взето в съвкупност с обстоятелството, че люцерната е основна тревно-фуражна
култура в РБългария. Същата е многогодишно тревно
растение и може да бъде част от насажденията за пасища, по категоричен начин
опровергава приетото от административния орган разораване в парцел № ***/№ ***
през 2017 и 2018 г.
Горното води до неприложимост на
основанието по чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., тъй като
посочената разпоредба изисква кумулативното наличие на две обстоятелства –
нарушение на изискването на чл. 36, ал. 4 и липсата на възстановяване на постоянно
затревената площ в нормативно установените за това срокове, нито едно от които
условие в конкретния случай не е налице. Предвид това приложението на
санкционната норма на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. във вр. с чл. 63, т. 1 във вр. с чл.
77, т. 4, б. „в“ от Регламент № 1306 от 17 декември 2013 г., е
незаконосъобразно. С други думи, оспореният акт за прекратяване се явява
материално незаконосъобразен, тъй като не са били налице обстоятелствата,
съставляващи материалноправното основание за
издаването му, респ. при издаването на акта не са спазени материалноправните
предпоставки на специалната норма на чл. 36, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., поради което се явяват неправилни, направените в тази връзка
констатации на административния орган, т.е. по отношение на оспорения акт е
налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед горното, съдът намира, че следва
да бъде постановено решение, с което бъде отменен Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
за кампания 2018 г. с изх. № 01-6500/3575 от 11.08.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
гр.София, с който е прекратен поетият ангажимент от М.М.К.
по направление „Контрол на почвената ерозия“, като незаконосъобразен, постановен
в противоречие с материалноправни разпоредби.
Административната преписка по оспорения акт следва да се върне на
административния орган, за произнасяне по депозираното от М.М.К.
от *** Заявление за подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по
мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2018 с
направление „Контрол на почвената ерозия“, съобразно изложените мотиви в
съдебния акт.
При този изход на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 810 лв., от които 500
лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие № **/*** г./л. 7,
стр. 2 от делото/, 300 лв. депозит за вещо лице и 10 лв. внесена държавна
такса при образуване на съдебното производство. В тази връзка следва да се
отбележи, че заплатеното от Ш. К. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
е съответно на размера, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в пълен размер.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-ро
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.К. от
***, с ЕГН **********, Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2018 г. с изх. № 01-6500/3575 от 11.08.2021 г., издаден
от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който е прекратен поетият
ангажимент от М.М.К. по направление „Контрол на
почвената ерозия“, като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА преписката по административния
акт на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София,
за произнасяне по депозираното от М.М.К. от ***
Заявление за подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2018 с направление
„Контрол на почвената ерозия“, съобразно изложените мотиви в съдебния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и
адрес: ***, да заплати на М.М.К. от ***, с ЕГН **********,
деловодни разноски в размер на 810 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Председател: