Р
Е Ш Е
Н И Е
№
147/2.7.2019г.
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет и седми
юни две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
П. М.
СЕКРЕТАР: Г. И.
Като разгледа докладваното от съдия
Марин Атанасов ВНЧХД № 697 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на въззивна проверка е присъда
по НЧХД № 452 /2018г. по
описа на PC Провадия
първи наказателен състав.
Жаленият съдебен акт е оправдателен,
за подсъдимия М.Н.М., като същия е
признат за НЕВИНЕН в това, че:
- на 20.08.2018 г., в гр. Провадия, да
е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.И.Л., в негово
присъствие, а именно: „Вие сте мръсни хора. Вие сте гадни хора. Вие сте лоши
хора. Вие не сте хора, по
чл. 146, ал. 1 от НК
- на 20.08.2018 г. в гр. Провадия, да
е разгласил позорно обстоятелство за Д.И.Л. „Вижте Л. какво е написал и как ме
е очернил.“ , като на основание чл.304 от НПК е оправдан да е извършил престъпление по чл. 147, ал. 1, от НК,
С присъдата
са отхвърлени предявените гр. иск за сумата от :
- за сумата в размер на 2 000
лева (две хиляди лева) представляваща причинени с деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 20.08.2018 г. до
окончателното изплащане за престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, като
неоснователен и недоказан.
-
за сумата в размер на 2 000 лева (две хиляди лева) представляваща
причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за
престъплението по чл. 147, ал. 1 НК, като неоснователен и недоказан.
Съдът се е
произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил частният тъжител частния тъжител Д.И.Л.,
да заплати на подсъдимия М.Н.М., сумата в размер на 400 лева (четиристотин
лева), представляваща направените от него съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение
Въззивното
производство е образувано по жалба на частният тъжител Д.Л., подадена чрез
процесуалния му представител- адв. Д.К., срещу постановения първоинстанционен
съдебен акт.
В нея се
твърди, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на
материалния и процесуален закон, тъй като при наличие на противоречие на
събраните по делото доказателства неясно съдът не е кредитирал показанията на
свидетелите подкрепящи обвинителната теза, от които в съвкупност се доказва
наличието на престъпления и неговото авторство. Иска се отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, ведно и
присъждане на разноските по делото в двете фази.
Срещу жалбата
в срока посочен в НПК е постъпило писмено възражение от името на подсъдимия, в
което се оспорват твърденията в жалбата и се акцентира на обостоятелството, че
не са налице достатъчно несъмнени доказателства които да подкрепят
обвинителната теза, че деянията са извършени.
В съдебно заседание частният
тъжител не се явява, представлява се от адв. Д.К., като в хода на съдебните
прения поддържа жалбата по наведените в нея обстоятелства и моли същата да бъде
уважена..
Защитникът на обвиняемия
в хода на съдебните прения моли да
се остави без уважение жалбата и да се
потвърди присъдата на ВРС, като правилна, законосъобразна и обоснована. Акцент
се поставя на това, че присъдата е основана именно на свидетелските показания ,
който ПРС правилно е кредитирал. В заключение се претендират и разноски сторени
във въззивното производство.
Подсъдимият, редовно призован се явява
лично и моли да бъде му бъдат присъдени разноските по делото.
Атакуваният съдебен акт е постановен
по частна тъжба на Д.И.Л. с която са предявени обвинения срещу М.Н.М., за
това че, на 20.08.2018 г. в гр. Провадия казал нещо унизително за честта и
достойнството на Д.И.Л., в негово присъствие, а именно: „Вие сте мръсни хора.
Вие сте гадни хора. Вие сте лоши хора Вие не сте хора.“ и че, е същия ден разгласил позорно
обстоятелство за Д.И.Л., а именно: „Вижте Л. какво е написал и как ме е
очернил.“ - престъпления по чл. 146, ал. 1 и
по чл. 147, ал. 1, от НК
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата възражения, съобрази
становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като извърши
цялостна служебна проверка на решението съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2018г. подсъдимият М.Н.М. ***
св.С. И. Т. и П. Д. П. и им показал бележка, за която твърдял, че е написана от
частния тъжител, но не показал нейното съдържание. За бележката казал, че същата
била написана от Л. и залепена на неговата кола. Същия ден по-късно частният тъжител и съпругата му си били у дома,
когато се позвънило на входната врата. Л. излязъл да види кой е, и в този
момент неговата съпруга чула шум от караница. Излязла да види какво става и
видяла, че това е съпругата на подсъдимия. В този момент отсреща се появил и
подсъдимия М.. Л. помолила съпруга си да не им обръщат внимание и се прибрали в
дома си. Според Л. спорът е бил за някаква бележка, която пък според подсъдимия
именно Л. са я били написали. Св.К. М.
Л. твърди, че не е чула обидни думи от тяхна страна, но ги упреквала ,че „не са
хора” Според св.Д.И. А., която живее на семейни начала с подсъдимия, намерената
по време на разходка - поставена на предната чистачка на върху колата била със
съдържание : „Отвори си очите, М. ходи с чужди жени“, което я накарало да я прибере ,
а по късно и да я покаже на Л. с думите „Този
почерк познаваш ли го?“
В хода на делото е допусната и
назначена съдебно-графическа експертиза от заключението на която е видно, че
текста : “Отвори си очите М. ходи при чужди жени“ не е изпълнен от Д.И.Л..
ПРС е
кредитирал посоченото заключение, като правилно го е намерил за ясно, пълно и
компетентно дадено. Оценката на това обстоятелство ще бъде дадена по долу в
настоящото решение.
Правилно съдът не е кредитирал изцяло показанията
на св.Л., тъй като същата е съпруга на частния тъжител и заинтересована от
изхода на делото. В кредитираната част обаче, те не съдържат доказателства по
отношение на подсъдимия М., че е извършил
престъпление.
Сходна оценка ПРС е дал и
на показанията на св. С. И. Т. и П. Д. П., които потвърждават факта, че
подсъдимия е намерил върху автомобила си закрепена бележка, но същевременно и
за това, че не са узнали за съдържанието и.
В анализа на
гласните доказателства ПРС е посочил изрично, че нито едно от тях не установява
да е извършено деяние, което да може да се подведе под изрично посочените в НК
престъпления..
На подробен и
законосъобразен анализ са подложени всички доказателства в това число и съдебно
почерковата експертиза, на които съдът правилно е дал вяра, като фактология на
влошени семейви взаимоотношения, но и които същевременно не съдържат
доказателствена стойност за извършено деяние и неговото авторство
При така установената фактическа
обстановка и крайна оценка на доказателствения материал първоинстанционният съд е формирал извод в посока че, не може да бъде
установено по изискуемия от процесуалния закон категоричен и несъмнен начин, подсъдимия
да е осъществил деянията, възведено му в обвинение с частната тъжба.
Извода, настоящия
състав на ВОС намира за правилно формиран.
Въззивният съд споделя
мотивите на първоинстанционния съд, като същите в аналитичната си част са кратки,
но правилни. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните показания и
писмените доказателства. При формирането на волята на съда не са установяват
пороци и превратно тълкуване на доказателствата.
В този аспект ВРС е изложил обстойни
мотиви за приложимостта на разпоредбата на чл. 304 от НК, което не е необходимо да се преповтаря
в цялост.
По подадения жалба
Претенцията в подадената жалба, се свежда до
това, че ПРС неправилно е приложил разпоредбата на чл.304 НПК оправдавайки подсъдимия
Акцента е поставен на гласните доказателства произлизащи от свидетелите
посочени от частния тъжител. Претенцията е неоснователна. Както бе посочено и
по горе, свидетелските показания са лишени от категоричност за това до каква
степен развилия се междусемеен скандал е преминал в употреба на обидни думи и
то от страна на подсъдимия. Св.Л. присъствала на него не потвърждава това
твърдение. От друга страна свидетелите С. И. Т. и П. Д. П., не са разбрали за
съдържанието на бележката, съответно и на тях не им е станало достояние
клеветническо поведение от страна на Отсъствието на каквито да е доказателства
подкрепящи обвинителната теза, независимо от резултата от почерковата
експертиза, не е достатъчно за осъдителна присъда и за деянието по чл147 НК
При служебната проверка не се установиха
процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които
да обосноват отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановеното
решение.
С оглед резултата на настоящия съдебен
акт, с който се отхвърля жалбата на частния тъжител като неоснователна,
съгласно разпоредбата на чл.189 НПК, в тежест на същия трябва да се възложат и
разноските сторени от подсъдимия в хода на въззивното производство. Имайки
предвид представените в този аспект доказателства – договор за правна
помощ и платени сума от четиристотин
лева, съдът намери, че Д.И.Л., следва да заплати сумата посочената сума на подс.
М.М., представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.
Предвид изложеното и на основание
чл.338 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО присъда по НЧХД № 452 /2018г. по описа на PC Провадия първи наказателен състав.
ОСЪЖДА
частния тъжител Д.И.Л.,
ЕГН ********** да заплати на подсъдимия М.Н.М., ЕГН **********, сумата в размер
на 400 лева (четиристотин лева), представляваща разноски за процесуално
представителство във въззивното производство.
.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.