№ 672
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20241000500730 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 6071/28.11.2023г, постановено по гр.д.№ 2000/2023г по описа на
СГС, е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33 да
заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД на Ц. П. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Васил Кънчев“ № 26, вх. Д, ет. 6 , Бизнес
център „Стефан Караджа“ - адв. М. Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара
на 20.03.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен искът за горницата до
пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 786, 60
/седемстотин осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лв. - обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 837, 73 /осемстотин тридесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки/лв. - съдебни разноски. Осъдена е СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с
адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на
адв. М. Д. сумата от 2 150 лв. - адвокатско възнаграждение. Осъден е Ц. П. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Васил Кънчев“ № 26, вх. Д, ет. 6 , Бизнес
център „Стефан Караджа“ - адв. М. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София ,ул. „Московска” № 33 сумата от 126, 92 лв. -
разноски.
Решението е обжалвано от Столична община, представлявана от ст.юрисконсулт А.
О., с доводи, че е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и
процесуален закон. Сочи доводи, че отговорността й не следва да бъде ангажирана, тъй като
не е доказано по делото, че претърпяната злополука е настъпила по повод на необезопасена
1
и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи, както и е следвало да
съществуват обективни обстоятелства, които да налагат ремонт.
При евентуалност се поддържат доводи, че ако се приеме, че исковата претенция е
основателна, присъденият размер за обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не
отговаря на принципа на справедливост, като същият размер е необоснован от съда.
Претендира да се отмени решението в частта му, с която Столична община е осъдена
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. за настъпило на
20.03.2018г увреждане, ведно със законната лихва върху сумата от 20.03.2018г до
окончателното изплащане.
В писмената защита на процесуалния представител на Столична община се
поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.
Подадена е насрещна въззивна жалба от Ц. П. А., чрез адв.М.Д. от САК, срещу
решението, в която са изложени доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е занижен. Претендира да се отмени решението в частта му, с която исковата
претенция по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за
разликата от 15 000лв. до 26 000лв., ведно със законната лихва.
Оспорил е въззивната жалба на Столична община като неоснователна.
В писмената защита на процесуалния представител на Ц. П. А., адв.М.Д. от САК, се
поддържат доводите, изложени в насрещната въззивна жалба и отговора.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна,
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по същество-правилно.
Ищецът по делото-Ц. П. А. е посочил в исковата молба, че на 20.03.2018 г., в гр.
София, при движение по бул. „България“, пред бл. 50, вх. А, с посока на движение към
Околовръстен път попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от
липсващи тротоарни плочи, паднал и получил счупване на дясна раменна става. Събитието е
настъпило в светлата част на денонощието, при сухо и ясно време и при наличие на
свидетели - очевидци. Изложил е твърдения, че е получил сериозни телесни увреждания,
силна болка, ограничени и болезнени движения в дясна раменна става като били травмирани
няколко мускула, сухожилия и стави в дясното рамо.
Очаквал, че болката ще бъде временна и ще премине, но на 09.05.2018г постъпил
във ВМА - МБАЛ София, където били извършени необходимите прегледи и се установила
руптура т.м супраспинати дек тендинитис. Извършена била оперативна интервенция и на
12.05.2018 г. и бил изписан от болничното заведение с препоръки за домашно лечение.
Изложил е твърдения, че с оглед увредата търпял болки и страдания. Затруднено е
било движението на десния му горен крайник за период от няколко месеца и е имал
необходимост от помощ от близките си в ежедневието за битови и хигиенни нужди.
Преживеният стрес и уплаха от инцидента са му причинили негативни емоции, проблеми
със съня, безпокойство, станал раздразнителен и напрегнат, ограничил е социалните си
контакти, започнал да изпитва страх да ходи по улиците. Двигателните функции на дясната
му ръка не са възстановени напълно.
Направил и имуществени разходи за закупуване на медицински консумативи и
заплатена потребителска такса в общ размер на 786, 60 лв.
Изложил е доводи, че Столична община не е изпълнила задължението си да
обезопаси, поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост
2
съгласно пар.7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА и който път е длъжна да поддържа в изправно
състояние съгласно чл.167 ЗДвП и чл.30, ал.4 във вр. с чл.31 ЗП.
Претендирал е да бъде осъдена Столична община да му заплати сума в размер на 26
000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 786, 60 лв. - обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.
Ответната страна-Столична община е оспорила исковете като неоснователни.
Възразила е, че процесната тротоарна настилка е в добро експлоатационно състояние, без
повреди и следи от извършени ремонти, поради което не е налице причинно-следствена
връзка между претърпените вреди от ищеца и твърдяното бездействие. Посочила е, че
инцидентът е възможно да е настъпил и по невнимание на ищеца, да се дължи на
здравословни проблеми и други неизяснени обстоятелства. Изложила е доводи, че
претендираният размер за обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не
кореспондира с характера и степента на увреждането, възстановителния период и съдебната
практика. Навела е възражение и за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не е
проявил внимание, житейска предвидливост и концентрация.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по
чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 15 000лв. и е
отхвърлил същата за разликата до 26 000лв., ведно със законната лихва от 20.03.2018г до
окончателното изплащане. Исковата претенция по чл.49 вр. 45 ЗЗД за имуществени вреди е
уважена за сумата от 786лв., ведно със законната лихва от 10.05.2018г до окончателното
изплащане, като в тази му част решението е влязло в сила като необжалвано.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице
д-р Р. М. Д., се установява, че на Ц. А. са причинени травматични увреждания, изразяващи
се в скъсване на сухожилието на надбодилков мускул в областта на лопатката, стеноза на
субакромиалното пространство лопатка-раменна става, тендинит. Обоснован е извод за
извършено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия с
медикаментозна терапия. Обичайният възстановителен период е около 3 - 3,5 месеца.
Болките и страданията, причинени на ищеца, са били най-интензивни непосредствено след
травмата, в периода на уточняване на диагнозата, след оперативната интервенция и в
началото на раздвижването. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е възможно
при интензивно натоварване и промени на времето да има известен дискомфорт в областта
на увредата. Посочило е, че е проведено съвременно лечение. Остатъчният дефицит е
допустим при този вид повреди. Артрозните изменения на раменната става също имат
известно отношение към функцията на болката и има минимален функционален дефицит.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Д., който
е дал показания, че е приятел на ищеца повече от 35 години, че знае за инцидента, който е
претърпял. Ц. А. е получил сериозна травма като е пропаднал в обособена част или
липсващи плочи на тротоара на бул. „България”. Инцидентът е настъпил един ден преди
рождения му ден на съпругата на свидетеля, който е на 20 март. На мястото не е имало
конус или друг знак за предупреждение, че има дупка. След инцидента свидетелят го е
закарал вкъщи. След седмица му е била извършена операция във ВМА, като след това
рехабилитацията е продължила дълго време. Изпитвал е болки и още не се е възстановил.
Бил е в дълъг отпуск по болест-4-5 месеца, тъй като травмата му е била голяма. Заявил е, че
е видял липсваща част от тротоара, и не е видял ремонт, работници.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на
пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по
повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
3
Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени
поради виновното поведение на изпълнителя. Според ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963
г. и ППВС № 4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 ЗЗД или чл. 49 ЗЗД,
а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е
по чл. 50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили
при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил
работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
По делото се установява, че е ищецът е претърпял увреждане, докато е вървял по
тротоар на улица, които са общинска собственост. Определението за тротоар, дадено в § 6 от
Преходните и заключителни разпореди на Закона за движение по пътищата, е: "изградена,
оградена ли очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци". Съгласно чл. 30, ал. 4 ат
Закона за пътищата - задължението за поддържане на тротоарите е на общината. При
констатирано неизпълнение, за да се освободи от отговорност, тя трябва да докаже, че е
възложила изпълнението му на друг. От това следва, че задължение на общината е да
поддържа тротоарите чрез поправяне на липсващи плочки. Касае се за неизпълнение на
задължението на общината за полагане на грижи за тротоара, поради което наведените
възражения във въззивната жалба са неоснователни. Възраженията, че не е бил извършван
ремонт в този период на тротоара и не е било необходимо, са неоснователни, тъй като
задължението на Общината е да поддържа в изправно състояние тротоара, независимо дали
е бил извършван ремонт.
Относно причинната връзка между установените вреди и деянието на ответната
страна, по делото е ангажирано заключение по СМЕ, от което се установяват освен
настъпилите увреждания, така и че е възможно настъпването им по посочения от ищеца
начин.
Дали е възможно увреждането да настъпи и по други начини е ирелевантно, тъй като
съдебната практика приема, че не е в тежест на ищеца и без въведено от ответника
оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични
възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния. /Така Решение №
147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК/ От представените по делото
свидетелски показания на свидетеля Д. също се установява настъпването на увреждането,
мястото и начина на възникването му.
От заключението на СМЕ се установява, че ищецът е получил скъсване на
сухожилието на надбодилков мускул в областта на лопатката, стеноза на субакромиалното
пространство лопатка-раменна става, тендинит. Извършено е оперативно лечение с кратък
престой в болница, възстановяването е било около 3-3.5месеца, като най-интензивни
болките са били непосредствено след увреждането и в началото на раздвижването.
4
Операцията е била извършена под пълна анестезия. Относно остатъчният дефицит е
посочено, че е минимален и е възможно при интензивно натоварване и промени на времето
да има известен дискомфорт в областта на увредата. Имал е нужда от помощ от трети лица
за обслужването си. Следва да се отчете и, че ищецът е потърсил медицинска помощ почти
два месеца след инцидента, от което следва извод, че болките му са били търпими за този
период от време.
При преценяване на всички обстоятелства, въззивният съд приема, че следва да се
определи обезщетение в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва от 20.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата и да се отхвърли за разликата до 26 000лв., ведно със
законната лихва.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му част на
основание чл.271 ГПК. В необжалваната му част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден Ц. П.
А., с ЕГН ********** да заплати на Столична община с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 сумата от 200лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната
инстанция.
Следва да бъде осъдена Столична община с адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33
да заплати на основание чл.38 ЗАдв. на адв. М. Д. от САК сумата от 200лв. за адвокатско
възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6071/28.11.2023г, постановено по гр.д.№ 2000/2023г по
описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София,
ул. „Московска” № 33 да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на
Ц. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Васил Кънчев“ № 26, вх. Д, ет.
6 , Бизнес център „Стефан Караджа“ - адв. М. Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара
на 20.03.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, и в частта му, с която е отхвърлен искът за
горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди
и в частта му за присъдените разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл.38 ЗАдв. Столична община с адрес: гр. София, ул. „Московска”
№ 33 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Д. от САК сумата от 200лв. за адвокатско възнаграждение за
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц. П. А., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Столична община с адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33 сумата от 200лв. за разноски
за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6