ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298, 10.07.2019г., Пловдив
Апелативен
съд, Пловдив ІІ
граждански състав,
на
десети юли две хиляди и деветнадесета
година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Величка Белева
ЧЛЕНОВЕ : Румяна Панайотова
Надежда Дзивкова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Въззивно
гражданско дело № 274 по описа за 2019
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба на Г.М.А. против Решение №338/19.03.2019, пост. по
гр.д.№1606/2018, ПдОС, с което е отхвърлен иска й против Д.В.К. за прогласяване
нищожност на договор за покупко-продажба, материализиран в НА №…. на нотариус Н.
Б., рег.№461, на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД като заобикалящ
императивната забрана на чл.152 от ЗЗД за предварително уговаряне на начин на
удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, тъй
като е подписан като обезпечение на заемни средства, а не за прехвърляне на
собствеността върху имотите, по силата на който договор Г.М.А. е продала на Д.В.К.
следните недвижими имоти:
-
1/2 ид. ч. от гараж №2 с площ от 19,70 кв.м., находящ се на партера в жилищната
сграда, изградена в гр. П., ул.”Д.И.” №6 в дворно място от 300 кв.м., парцел
ІV, отреден за имот пл.№. в кв.. по плана на кв.“У.“, гр.П., при граници на
обекта: на север – стълбище, на изток – гараж „Г3“, на юг – двор, на запад –
гараж „ГІ.1“, отдолу – изба „И ІІ.2“, отгоре – ап.“Б“, ведно със съответните на
гаража идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж
върху дворното място;
- 1/2
ид. ч. от апартамент №АІІІ на трети етаж на гореописаната сграда, със застроена
площ от 103,10 кв.м, състоящ се от антре, коридор, перално помещение, кухненски
бокс, дневна, трапезария, две спални, тоалетна, баня, две лоджии, два балкона,
при граници: на изток – двор и мезонет „В“, на юг – двор и мезонет „В“, на запад
– калкан, на север – улица, отдолу – ап. „А ІІ“, отгоре – мезонет „В“ и „Г“,
ведно с изба №4, находяща се на подземния етаж на същата сграда, с площ от 8,70
кв.м, при граници: на север – двор, на изток – изба №5 и коридор, на юг -
тоалетна, на запад - склад „С“, отгоре – магазин „М2“, ведно със съответните на
този обект идеални части от общите части на сградата и съответното право на
строеж върху дворното място;
- 1/2
ид. ч. от апартамент тип мезонет ”В” , находящ се в гореописаната сграда, с
площ от 103,30 кв.м, състоящ се от: на първо ниво – антре, кухненски бокс,
дневна с трапезария, дрешник, тоалетна, два балкона; на второ ниво – коридор,
две спални, баня, пералня и балкон, при граници: на първо ниво – на север –
стълбище и ап.“А3“, на изток – двор, на юг – двор, на запад – ап.“А ІІІ.3“,
отдолу – ап.“Б“; на второ ниво – на север – ап.“Г“ и стълбище, на изток – двор,
на юг – двор, на запад – калкан, отгоре – ап.“Г“, ведно с изба №2, находяща се
на подземния етаж на сградата, с площ от 11,60 кв.м, при граници: на север –
коридор, на изток – изба „И 3“, на юг – двор, на запад – изба „И 1“, отгоре –
гараж „Г 2“, ведно със съответните на този обект идеални части от общите части
на сградата и съответното право на строеж върху дворното място.
Първоинстанционният съд е постановил
решението си, като е зачел задължителните за него указания на въззивната
инстанция за допустимост на предявения от Г. А. иск, дадени по
ч.гр.д.№419/2018, ПАС. При въззивния контрол на постановеното решение,
решаващият състав не е обвързан със задължителни указания и може да извърши
самостоятелна преценка за допустимост на предявения иск.
В случая, след като се запозна с
подадената искова молба, отговора , подаден от ответника, както и приложените
към него съдебни актове, съдът намира, че в случая е налице процесуална пречка
за разглеждане на предявения иск, т.к. същият е недопустим.
Фактически се установява следното :
Г.М.А. е подала искова молба с вх.№11447/09.04.2019г.
пред Окръжен съд Пловдив, с която е предявила
иск против Д.В.К. за обявяване за
нищожен на договора за покупко-продажба от 15.02.2008г. по НА №…. на нотариус Н.
Б., с рег.№…. на НК, като подписан за обезпечение на заемни средства, а не за
прехвърляне собствеността на имотите, с което се заобикаля императивната
забрана на чл.152,предл.2 от ЗЗД за предварително уговаряне на начин за
удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, относно
притежаваната от А. 1/2ид.част от имотите - предмет на т.I от договора. Като
основание на иска се твърди, че атакуваният договор е сключен с цел обезпечение на парични
средства, които ответникът предоставил на ищцата А., на Н. Х. и на „Е.-Г.М.“ЕООД
за погасяване на техни задължения, произтичащи от договор за банков кредит от
11.12.2002г. с „Б.-а. к. б.“АД, който кредит бил обезпечен с ипотека върху
техни имоти. Твърди се, че поради
непогасяването му, били образувани изпълнителни дела, конкретно посочени и била
насрочена публична продан на ипотекираните имоти. Това принудило длъжниците да
потърсят заемни средства за погасяване на задълженията си. Така, ответникът К.,
който се ползвал с доверието им, т.к. бил адвокат на „Е. –ГМ“ ЕООД, им
предложил да им осигури необходимите заемни средства срещу подписване на
договори за продажба на имотите като обезпечение. Ответникът предоставил заемните средства чрез директен превод по
изпълнителните дела и към НАП за погасяване на задълженията и чрез плащания от
името на дружеството, като отделните плащания са индивидуализирани в исковата
молба. Уговорили се дадените по този начин заемни средства с възнаградителна
лихва в общ размер от 550 000 евро да бъдат върнати в срок от една година чрез
действителна продажба на част от имотите, за които подписали процесния договор
за покупко-продажба от 15.02.2008г.. Твърди се от ищцата, че никога тя и останалите продавачи не са целели
да породи вещно - прехвърлително действие, а целта на сключването на продажния
договор била да обезпечи предоставените от ответника заемни средства.
Ответникът се задължил да съдейства за продажбата на част от имотите, от
продажната цена на които да си възстанови заемните средства, както и да подпише
последващ договор за продажба, с който да им възстанови собствеността върху
останалите имоти. В изпълнение на тези уговорки на 19.06.2008г. ответникът
подписал предварителен договор с трето лице-купувач „Л.-к.“ЕООД за продажба на
1/2ид.част от изграждащата се двуетажна масивна сграда – Завод за тръбна мебел
„Г.“, но впоследствие отказал да съдейства, като не се явил на определената
дата за нотариалното изповядване на сделката-продажба.
При тези
фактически обстоятелства ищцата А. претендира прогласяване на нищожност на
процесния договор, поради заобикаляне на императивната забрана на
чл.152,предл.2 от ЗЗД за предварително уговаряне на начин за удовлетворяване на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.
С отговора на исковата молба ответникът
Д.К. е заявил възражение за недопустимост на иска на основание чл.299 от ГПК,
поради разрешаване на повдигнатия спор със сила на пресъдено нещо по влязлото в
сила съдебно решение по гр.дело №1750/2009г. на ПОС.
С отговора е представен препис от исковата молба, по
която е образувано цитираното дело. Същата изхожда от Г.М.А., Н. Г. Х. и „Е.-ГМ“ЕООД
и е насочена против Д.В.К.. Заявеният с нея петитум е за прогласяване
нищожността на същия договор за покупко-продажба, поради това, че с него се
обезпечава тяхно задължение по заем от 400000 евро и 150000 евро лихва, като се
претендира, че така е договорено удовлетворяване на ответника по начин, който
не е разрешен от закона, съгласно чл.152 от ЗЗД, обосноваващо нищожност на
договора поради противоречието му със закон. Изложените в исковата молба обстоятелства, на
които се основават претенциите, са идентични на тези по настоящата искова
молба. С отговора е представено и копие от Решение №100/25.-01.2010, пост. по
гр.д.№1750/2009г., ПдОД, с което искът е отхвърлен, като е отбелязано, че
същото е влязло в сила на 16.01.2014г.
С Решение №1321/15.07.2015г., пост. по гр.дело
№433/2014г. на ПдОС са отхвърлени предявените от същите трима ищци против К.
евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на процесния договор
поради липса на предписаната от закона форма, поради липса на съгласие и като
привиден, за което са представени преписи от исковата молба и съдебните актове.
Към отговора на исковата молба са
приложени и искова молба на „Е. –Г.М.“ ЕООД , с която е предявен иск против Д.В.К.
, с която при същите фактически твърдения се претендира обявяване на нищожност
на договора за покупко-продажба от
15.02.2008г. по НА №…. на нотариус Н.Б., с рег.№. на НК, поради заобикаляне на
императивната забрана на чл.152,предл.2 от ЗЗД за предварително уговаряне на
начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в
закона. Приложена е и искова молба на Н. Х. , с която е предявен иск против Д.В.К.
, с която при същите фактически твърдения се претендира обявяване на нищожност
на договора за покупко-продажба от
15.02.2008г. по НА №... на нотариус Н. Б., с рег.№. на НК, поради заобикаляне
на императивната забрана на чл.152,предл.2 от ЗЗД за предварително уговаряне на
начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в
закона.
С Определение №2902/04.12.2017г., пост. по гр.д.№989/2017, ПдОС е
прекратено производството по иска на „Е.-Г.М.“ ЕООД против Д. К. поради
наличието на влязло в сила съдебно решение, пост. по гр.д.№1750/2009г.,
ПдОС. Производството е продължило по
иска за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави. Това
определение е потвърдено с Определение №52/31.01.2018г., пост. по
ч.гр.д.№38/2018, ПАС. С Определение №202/10.05.2018г., пост. по
гр.д.№1715/2018, ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
С
Определение №164/13.04.2018, пост. поч.гр.д.№186/2018, ПАС е потвърдено
прекратително определение на ПдОС по гр.д.№1144/2017, по иска за Н. Х.против Д.
К., като съдът е приел съществуване на сила на пресъдено нещо по спора с
влязлото в сила решение по гр.д.№1750/2009, ПдОС. Същото не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 384/14.08.2018, по гр.д.№2391/2018, ВКС.
Съдът намира, че с процесната искова
молба Г. А. предявява идентичен иск с този, предмет на гр.д.№1750/2009г., ПдОС.
Налице е субективна идентичност, макар по делото от 2009г. ищца да са били и
други две лица, които ,обаче, са претендирали свои самостоятелни права по
делото. Налице е идентичност и по
отношение на основанието на иска, като се излагат едни и същи фактически
обстоятелства и правопораждащи факти. В настоящия процес се претендира прогласяване
нищожност на договор за покупко-продажба, като заобикалящ императивната забрана
на чл.152 от ЗЗД за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора,
различен от този, който е предвиден в закона, тъй като е подписан като
обезпечение на заемни средства, а не за прехвърляне на собствеността върху
имотите. Правната квалификация, дадена от страната не е обвързваща съда, като в
случая правилната правна квалификация на предявения иск е чл.26, ал.1, във вр.
с чл.152 от ЗЗД – претендирана нищожност на разпоредителна сделка поради
противоречие със закона. В решението по гр.д.№1750/2009, ПдОС е отхвърлен иска
на А., Х. и „Е.-Г.М.“ ЕООД за прогласяване
нищожността на същия договор за покупко-продажба, като противоречащ със закона,
поради това, че с него се обезпечава вземането на кредитора К.. Така че в
случая е налице идентичност на основанието и петитума, по които съдът вече се е
произнесъл.
Непререшаемостта на спора е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка, съгл. чл.299 от ГПК. Тя обезпечава
стабилността на съдебното решение, неговото правоустановително и регулиращото действие
между страните. Формираната с влязло в сила съдебно решение сила на пресъдено
нещо препятства възможността за постановяване на ново и евентуално
противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов
иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен
спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко
правоотношение, обхванато от предмета на делото. В случая процесната искова молба инициира
образуването на втори процес по вече разрешен със сила на пресъдено нещо спор
между страните. Независимо от обстоятелството, че към момента производството е
на етап проверка на редовността на въззивна жалба, съдът, с оглед правомощията
си във всеки един момент от производството да следи за наличието на
процесуалните предпоставки на надлежно упражняване на правото на иск, следва да
констатира наличието на процесуална пречка – СПН по същия спор между същите
страни, която прави предявения иск недопустим. Постановеното решение по
недопустим иск следва да бъде обезсилено, а производстовто по делото –
прекратено.
Само в допълнение и без да обуславя
решаващите изводи на съда, следва да се отбележи, че останалите двама ищци – „Е.-Г.М.“
ЕООД и Н Х., по гр.д.№1750/2009г., ПдОС
също са предявили самостоятелни искове, подобно на процесния / посочени по-горе/,
по които дела са постановени прекратителни определения в същия смисъл.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОБЕЗСИЛВА Решение №338/19.03.2019, пост. по
гр.д.№1606/2018, ПдОС и прекратява производството в.гр.д.№274/2019, ПАС и
гр.д.№1606/2018, ПдОД поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :