Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
град Перник, 26.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на девети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА Г.
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Г. административно
дело № 487/2020г. по описа на Административен съд-Перник, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е
образувано по жалба на В.М.Н., с адрес *** против Заповед №
20-0328-000056 от 15.07.2020г., издадена от М.Г.-полицейски инспектор при РУ-Р.***
при ОД на МВР-П. за прилагане на принудителна административна мярка. Със
заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 180 дни.
В жалбата сe излагат доводи, че заповедта за прилагане
на ПАМ е незаконосъобразна. Сочи, че същата е немотивирана и е издадена в
нарушение на материално правните разпоредби.
Моли съдът да отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият не се явява. За представител изпраща адв. С.И.,***.
Поддържа жалбата. Пледира заповедта да се отмени. Претендира присъждане на
съдебни разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-Мартин Николаев Герасимов, полицейски инспектор в РУ-Р.***
към ОД на МВР-П. за представител изпраща гл. юрисконсулт З.В.***. Оспорва
жалбата и пледира същата да се отхвърли
като неоснователна.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Издадена е заповед №
20-0328-000056 от 15.07.2020г. от М.Г. полицейски инспектор в група
“Охранителна полиция” в РУ-Р.*** към ОД на МВР-П. против В.М.Н., за това, че
като собственик на лек автомобил „***“ с рег. № *** допуска управлението му на
лицето Б. П. С.***, което не се подчинява за полицейска проверка. Лицето е лишено от право да управлява МПС. В
заповедта е посочено, че се издава на основание чл.
171, т.2а, б.”а”. Със заповедта е прекратена регистрацията на ППС за срок
от 180 дни.
Заповедта не препраща към АУАН,
нито се позовава на такъв. Срещу В.М.Н. няма съставен акт за установяване
на административно нарушение.
В административната преписка има АУАН № 150 от 09.07.2020г., съставен от
служители при РУ-Р.*** против Б. П. С.***,
от който се установява, че на 27.06.2020г., около 11.30ч. в гр. Р.***, кв. „***“
е управлявал МПС „***“ с рег. № *** след
като е лишен да управлява МПС по административен ред. Това е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Актът е
предявен на С.*** на 14.07.2020г.. Същият е отказал да го получи. Връчен е при
отказ. С акта са иззети свидетелството за регистрация на автомобила част ІІ и
два броя регистрационни табели с № ***.
Представена е докладна записка с № 328р-6383/20г.. Съгласно нея на
27.06.2020г. състав на АП 442 се разминал в гр. Р.*** с лек автомобил „***“ с
рег. № *** управляван от Б. С., за които знаели че е без СУ на МПС. Последвали
го, но същият не спрял. Налице било неподчинение.
Представена е справка за нарушител/водач, от която се установява, че СУ на
МПС на Б.П. С.*** е отнето по административен ред. Представя се и заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 20-0328-000030 от
04.02.2020г., влязла в сила, по силата на която временно е отнето СУ на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.
По делото е представена Заповед № 8121з-48 от
16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, по силата на която Областната
дирекция на МВР е определена като служба на контрол по Закона за движението по
пътищата.
По делото е представена Заповед № 313з-1464 от
08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-П., с която на основание чл. 43, ал. 3,
т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–П.*** длъжностни лица, заемащи конкретно посочена
длъжност в конкретна структура на ОД на МВР–П..
От удостоверение УРИ № 313р-11116 от 27.08.2020г. е
видно, че към 15.07.2020г. издателят на процесната заповед е назначен на
длъжност “полицейски инспектор” в група “Охранителна полиция” към РУ-Р.*** при
ОД на МВР-П..
В хода на съдебното производство се допусна събиране
на гласни доказателства. Свидетелски
показания даде Ц. В. З.***, която живее на съпружески начала с Б. С.. Същата
сочи, че към 10.00ч. тяхна приятелка ги е взела от гр. Р.*** и са
прекарали денят в гр. П.. Процесният автомобил не са го ползвали през деня. Показанията
и не се кредитират. Възприемат се като защитна теза.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите
в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не
е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП и в
каквато връзка е именно заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, а служителите,
осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към
преписката Заповед рег. № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-П..
В същата заповед не фигурират полицейски инспектори в група “Охранителна
полиция” в РУ при ОД на МВР-П., каквато
длъжност е посочена в удостоверението, подписано от директора на ОД на МВр-П.. По
силата на тази заповед само началниците на сектори и групи в ОП в РУ са оправомощени
да издават ЗППАМ. Следователно тази заповед не оправомощава нейния издател да
издаде акт с такова съдържание. С оглед на това се приема, че процесната
заповед е издадена от материално некомпетентен орган и същата страда от
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на
установената форма и в нарушение на материално правните норми. Доводите в тази
връзка са следните:
Оспорваната заповед е издадена в писмена форма, но няма необходимото
съдържание разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е
немотивирана. Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до
прилагане на принудителната мярка е предоставяне на управление МПС на лице с
отнето СУ на МПС. Лицето е посочено като Б.П. С., с посочено ЕГН. Заповедта не се позова, нито
препраща към конкретен акт за установяване на административно нарушение.
Липсват относими към диспозитива на акта фактически основания, който да се
подведат по конкретна правна норма. Това е съществен порок във формата на акта.
Отчита се, че акт за установяване на административно нарушение е съставен по
отношение на Б.П. С.***, но липсата
на препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената заповед към
съставен АУАН от 09.07.2020г. срещу Б. С., не може да се преодолее по пътя на тълкуването
при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се подменила
обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била да наложи
ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице лишено по
административен ред да управлява МПС, то тази воля е следвало да бъде изразена
еднозначно, а не състава да предполага, че именно представения в хода на
производството АУАН е относим към процесната ЗППАМ. Поради тези съображения се
приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК, поради
което и на това основание заповедта ще се отмени като незаконосъобразна.
В заключение, при извършената служебна проверка по чл.
168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен
състав констатира, че тя е издадена от орган не разполагащ с материална
компетентност и при неспазване на
установената форма, поради което същата ще се отмени в
условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от
АПК.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената с нея заповед ще
бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбопадателят има право на разноски. Такива са
поискани. Присъждат се в размер на 310.00лв. и представляват заплатена държавна
такса в размер на 10.00лв. и 300.00лв., заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 20550 от 27.07.2020г..
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на В.М.Н. Заповед № 20-0328-000056 от 15.07.2020г., издадена от Мартин
Герасимов-полицейски инспектор при РУ-Р.*** при ОД на МВР-П..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да
заплати на В.М.Н., с адрес *** съдебни
разноски в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/