Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Маринела
Маринова-Стоева
При
секретаря Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 05640 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 274, ал.1 КЗ /отм./ от “ДЗИ – Общо застраховане” срещу В.И.Т. за заплащане на сумата от 1623,64 лв., от
която 1608, 64 лв., представляваща стойността на заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с образувана
щета № 430822111700521 и сумата от 15,00 лв. – ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 16.12.2016 г. ПТП в гр. П., е изплатил на Б.В. С. - сумата от 1 1608,64 лв., представляваща застрахователно обезщетение за ремонтните работи по л.а. марка "П." с рег. № ***. Поддържа, че деликтната отговорност на виновния за произшествието водач В.И.Т., управлявал л.а. "Р. К." с рег. № ********, е била обезпечена от ищцовото дрежуство чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица № BG/06/115002990567/07.12.2015 г., валидна към датата на ПТП. Твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения и ответникът му дължи възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като същият е причинил ПТП, управлявайки МПС под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Посочва, че въпреки изпратената регресна покана, ответникът не е възстановил дължимото обезщетение.
Ответникът, представляван от назначения му особен представител адв. Х., в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва иска по изложени съображения. Оспорва се при настъпването на ПТП да е управлявал автомобила след употреба на алкохол – с концентрация на алкохол над допустимата от закон норма. Оспорва се отразяването на това обстоятелство в съставения Констативен протокол № ******* г., както и отразения в същия механизъм на ПТП, като се твърди, че ПТП не е настъпило по вина на ответника. Оспорва се причинно-следствената връзка между произшествието и твърдените щети, респективно размера на иска.
Пернишкият районен съд, след като прецени доказателствата
по делото и доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните, че отговорността на водача на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № ******** към датата на ПТП – 16.12.2016 г. е застрахована при ищцовото дружество с договор за застраховка № BG/06/115002990567/07.12.2015 г. със срок на покритие от 18.12.2015 г. до 18.12.2016 г.
Застрахователното събитие е настъпило след влизане в сила на действащия КЗ, но в срока на уговоР.то покритие по договор за застраховка, сключен преди 01.01.2016 г., поради което се прилагат правилата на отменения КЗ (арг. § 22 КЗ) и приложима в случая е разпоредбата на чл. 274, ал.1 КЗ /отм./, аналогична на разпоредбата на чл. 500 от действащия КЗ.
Съгласно тази норма застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог.
Фактически състав, при който възниква регресното право на застрахователя по чл. 274, ал. 1 КЗ /отм./, когато застрахованият-делинквент е управлявал МПС с концентрация на алкохола над допустимата от закона норма: 1) породени права на увредения срещу застрахования по застраховка „Гражданска отговорност" причинител на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и застрахователя по договор за „Гражданска отговорност" и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, като неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност".
Макар и в различни редакции на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП за административно нарушение да е прогласявано управление на МПС с различна концентрация на алкохол в кръвта (дори и над 0,00 промила до 0,50 промила), съдебната практика приема, че за възникване на регресното право на застрахователя по тези искове концентрацията на алкохол в кръвта на делинквента трябва да надвишава 0,50 промила.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното право на ищеца.
На първо място, както се посочи, не се спори по делото, че налице е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", по силата на който ищецът е застраховал отговорността на лицата, управляващи марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № ********.
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от посочения фактически състав.
По време на действието на посочения застрахователен договор е настъпило ПТП с участието на ответника в него, като водач на марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № ******** .
Поначало доказването на настъпване на уговоР.то застрахователно събитие може да бъде установено с всички допустими по ГПК писмени и гласни доказателствени средства, вкл. свидетелски показания.
От приетия по делото Констативен протокол № ******* г., съставен от А.Г. ***, който е посетил на място ПТП, се установява, че на 16.12.2016 г., около 21.15 часа, в гр. П., на ул. „К.М.“, пред бл. 59 е реализирано пътно - транспортно произшествие (ПТП) с участници: МПС 1 - "П. 406", с рег. № ***, собственост на Б.В. С. и управляван от В.Б.С. и МПС 2 - лек автомобил „Р.“, модел „К.“, с рег. № ********, собственост на И. Т. К. и управляван от В.И.Т.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е посочено, че: водачът на МПС 1, при извършване на маневра за преминаване в дясна пътна лента, не се съобразява с положението на движещия се пред него и завиващ на ляво МПС 2 и с поведението си става причина за ПТП. Описаните в протокола видими щети по лек автомобил "П. 406", с рег. № *** са "преден капак, предна броня, преден десен калник, десен фар". Посочено е, че спрямо водача на МПС 1 е установена употреба на алкохол. Протоколът е подписан от участниците в ПТП и съставителя му.
Протоколът за ПТП притежава различна доказателствена стойност – с оглед обстоятелството дали е съставен от длъжностното лице по контрола по движението по пътищата 1) на мястото на ПТП или 2) по сведение на пострадалия.
Протоколът за ПТП, който е съставен от компетентния орган на власт при посещение на мястото на настъпване на транспортното произшествие, представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно пряко възприетите от актосъставителя обстоятелства и извършените от него и пред него действия и изявления. От изложеното следва, че този документ удостоверява, че е съставен на посочените място и дата и от посоченото длъжностно лице, че актосъставителят е констатирал обстановката при пристигането на мястото на ПТП.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение, от мл. автокротрольор А. Гоергиев, на същия ден 16.12.2016 г. на ответника В.Т., затова че е управлявал около 20,50 часа в гр. П., по ул. „Св.св. Кирил и Методий“ в посока от ПВ „Хумни дол“ до бл. № 59 процесния автомобил под въздействие на алкохол. Отразено е, че лицето е тествано с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0100, като пробата отчела показание - 0,66 промила в 21.10 часа. Посочено е, че по данни на ответника е пил 0,500 мл бира. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване № 0014738. Актът е подписан от В.Т.. Представен е по делото талон за медицинско изследване № 0014738, в който са отразени резултатите от проверката с техническото устройство, с който водачът е уведомен, че следва да се яви в 22.30 часа в ЦСМП-П.. Връчването на талона е удостовеР. с подписа на лицето. Приложени са по делото във връзка с управлението на МПС под влияние на алкохол от страна на ответника – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1158-000717 от 16.12.2016 г. и наказателно постановление № 16-1158-003051 от 17.01.2017 г., влязло в сила на 09.02.2017г., с което на ответника е наложено наказание за управлението на МПС след употреба на алкохол.
Издадено е НП № 16-1158-002928 от 28.12.2016 г., с което на другия водач - В.Б.С. е наложено наказание, за това, че на 16.12.2016 г.в 20.50 часа в гр. П., по ул. „Св.св. Кирил и Методий“ в посока от ПВ „Хумни дол“ до бл. № 59 предприема маневра минаване от дясна в лява пътна лента без да се съобрази с движещия се пред него и завиващ на ляво л.а. РК 1734АХ и става причина за ПТП. Наказателното постановление е отменено с решение № 122/12.04.2017 г., постановено по а.н.д. № 175/2017 г. по описа на РС-П., като съдът е приел, че към момента на извършване на маневрата водачът на МПС не е създал каквато и да е опасност за останалите участници в пътното движение и деянието му не изпълва признаците на състава на вмененото му нарушение.
Издадено е НП № 17-1158-002934 от 07.08.2017 г. от началника на ОДМВР П., влязло в сила на 14.09.2017 г., с което на В.И.Т. е наложено наказание, за това, че на 16.12.2016 г.в 20.50 часа в гр. П., по ул. „Св.св. Кирил и Методий“ в посока от срещу № ** в посока от „Хумни дол“ като водач на л. а. „Р. К.“ предприема завИ.е в обратна посока от дясната страна на пътната лента, без да пропусне попътно движещия се и минавайки покрай него л.а. № ********, управляван от В.Б.С., като му нанася материални щети.
В т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че задължителни по см. на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес, но не и влязло в сила Наказателно постановление, респ. съдебно решение, с което този акт на административно-наказващия орган се отменя, затова съдът в настоящото производство следва да извърши самостоятелна преценка за противоправността на поведението на ответника.
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, което съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява като механизъм за настъпване на ПТП следното: л. а. марка „П. 406“ с водач В. С. се движел в лявата лента за движение по ул. „ Св.св. Кирил и Методий“ в гр. П. в посока на движение от ПВ „Хумни дол“ към кв. „И. Пашов“. Лекият автомобил „Р. К.“ с водач В.Т. излязъл от намиращия се от дясната страна паркинг и извършил завой на ляво. На платното за движение на ул. „К.М.“ пред бл. 59 водачът на л.а. „ Р. К.“ навлязъл в лявата лента за движение пред движещия се л.а. „П. 406“, като двата автомобила се ударили.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от показанията на свидетеля В.С., другият водач на МПС, участвало в ПТП, които съдът намира за последователни непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят подробно и детайлно разказва как, управлявайки своя автомобил във въпросния ден и час, прибирайки се от София усетил удар - в последния момент изскочил автомобил, който излизал от уличка, която е до блока. На водача на този автомобил било позволено да завие само надясно, но той се опитал да направи обратен завой. Свидетелят не видял автомобила първоначално, преди да усети самия удар. Според свидетеля водачът, излизайки от автомобила, видимо си личало че е употребило алкохол, като посочва конкретни впечатления.
След съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и от заключението на вещото лице по АТЕ, съдът приема за установено по делото, че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а.“Р. К.“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, доколкото в нарушение на чл. 37, ал.3 ЗДвП,
излизайки на път от паркинг не е пропуснал движещия се л.а. от лявата му страна. Поведението му не е съобразено и с разпоредбата на чл. 38, ал.3 ЗДвП. От описанието на мястото на настъпвате на ПТП – междублоково пространстно, се формира извод, че не е била налице достатъчно ширина от другата страна на платното, при която, при завИ.е не би се стигнало до съприкосновение между двата автомобила, което именно е изисквало водачът на завиващия в обратна посока автомобил да пропусне движещият се от лявата му страна автомобил.
При това положение, съдът приема, че ответникът е действал противоправно, като не е съобразил своето поведение с правилата за движение по пътя и е нарушил цитираните разпоредби на ЗДвП. Съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага. Ответникът не е опровергал тази презумпция. Изложеното сочи, че се установяват всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
На следващо място юридическият факт, с който законът свързва пораждането на правото на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да претендира изплатеното обезщетение от причинителя е последният да е управлявал МПС, с наличие на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Този факт също се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Представен е талон за медицинско изследване №
0014738 на ответника, в който е отразено, че е извършена предварителна проба за
употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер", която е показала
положителен резултат 0,66 %. Видно от отразеното в акта за установяване на
административно нарушение от 16.12.2016 г. /л. 99/, подписан от ответника, при
взимане на пробата ответникът е съобщил, че е употребил 500 мл. бира, което е
негово извънсъдебно признание на факта на употребата на алкохол.
Видно от представените писмени доказателства по делото по повод предявена претенция от собственика на увредения л. а. "П. 406" пред "ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е била образувана преписка по щета № *******, по която е извършен оглед и оценка на повредите, подробно отразени в опис - заключение за вреди на МПС, приложен по делото. Установени са следните щети: предна броня, преден капак, калник преден десен, основа фар / щит/ десен, стойка предна броня дясна, фар десен, фар за мъгла преден десен. С ликвидационен акт от 18.12.2017 г. е одобР. да се изплати на собственика на увредения автомобил сумата от 1608, 64 лв., наредена с преводно нареждане от 19.12.2017 г..
Според заключението на автотехническата експертиза от техническа гледна точка нанесените щети, описани при огледа по повредения автомобил, които са отразени в Описа на застрахователя е възможно да се получат при настъпилото ПТП, т.е. са в причинно-следствена връзка с него. Не се ангажираха доказателства, оборващи този извод. Експертът посочва, че средствата, необходими за възстановяване на установените повреди по пазарни цени към датата на ПТП възлизат на 1 613, 52 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че единствено описаните в протокола за ПТП щети - предна броня, преден капак, калник преден десен, десен фар, съответно основа фар, стойка предна броня дясна, фар за мъгла преден десен, рез. Стъклоумивател, не. Същите са свързани функционално с частите, за които няма спор между страните, че са увредени и обстоятелството, че детайлно не са посочени в протокола, не води до извод, че са настъпили в резултат на друго въздействие. Застрахователят е констатирал и други повреди по автомобила, но същите не са приети за резултат от процесното ПТП, респективно не са включени в размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал.2 КЗ /отм./, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а съгласно чл. 203 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съгласно чл. 208, ал.3 КЗ /отм./ застрахователят по имуществената застраховка е длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на вредите, изчислена към деня на настъпване на застрахователното събитие. Тълкуването на разпоредбите на КЗ води до извода, че за определяне на размера на застрахователните обезщетения законодателят изхожда от един общ фундаментален критерий - действителната стойност на причинената вреда (арг. чл. 208, ал.3 КЗ и чл. 273, ал.2, изр.1-во КЗ), т.е. стойността, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие. В случая според заключението на вещото лице тази стойност е 1613,52 лв., но съдът е обвързан от претендираната от ищеца сума 1608,64 лв., съобразно принципа на диспозитивното начало - чл. 6, ал 2 ГПК. Към тази сума следва да се прибавят 15 лева – ликвидационни разходи от застрахователя. Макар и за последните да не са ангажирани доказателства, то съдът приема, че същите обичайно не надвишават сумата от 15 лева, като евентуално направени от ищеца разноски над тази сума биха били прекомерни. Или общо дължимата от ответника сума е 1623,64 лева.
Поначало издаденото от застрахователя нареждане за плащане е достатъчно, за да удостовери предприетото от последния плащане и това разбиране не е в противоречие със законовото правило на чл.305 ТЗ. Обстоятелството, че завършване на плащането по см. на цитираната правна норма, означава, че сумата по плащането е станало част от имуществото на нейния притежател, само по себе си, при отсъствие на направено от кредитора възражение за получаването и дадената от закона легалната дефиниция на понятието преводното нареждане”, не е основание да се отрече изпълнението на основното задължение на ищеца, като застраховател - плащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, (решение по т. дело № 199/2010 година на ВКС, І ТО, решения № 29/7.05.2009 г. по т.д. № 535/2008 г., № 12/25.07.2010 г. по т.д. № 181/2009 г. на ІІ т.о. и др.).
В случая от приетото заключение на СИЕ се установява, че на посочената дата с платежно нареждане за групово плащане ищцовото дружество е превело сумата от 1608, 64 лв. по посочена банкова сметка *** С., като вещото лице посочва, че при проведен разговор с лицето, същото заявило, че сумата е получена, но не може да представи извлечение от банкова сметка. ***, че невъзможността за представяне на извлечение от банковата сметка е свързана с отдалечеността във времето на извършване на превода. Получаването на сумата от собственика на пострадалия автомобил се установява и от свидетелските показания на разпитания свидетел – син на Божидар С.. Поради това, съдът приема, че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение в твърдения размер.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресното право в полза на застрахователя е възникнало, тъй като са налице всички елементи от провопораждащия го фактически състав.
Изложеното обуславя извод, че искът е основателен и доказан за пълния предявен размер от 1623, 64 лева. Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2020 г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 1 219.15 лева (в т.ч.: държавна такса - 64.95 лева, депозит за АТЕ - 220 лева, депозит за СИЕ - 200 лева, депозит за свидетел – 50 лв., депозит за особен представител – 271, 82 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение – 412,38 лв. / л. 6-8/.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на "ДЗИ
Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, на основание чл. 274,
ал.1, т.1, предл. първо КЗ / отм./, сумата
от 1623.64 лева, от която
1608,64 лв. представляваща изплатено по застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователно обезщетение за уврежданията на лек автомобил
"П. 406", с рег. № *** причинени от ПТП, реализирано на 16.12.2016
г., в гр. П. и сумата от 15,00 лв. – ликвидационни разходи, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 1 219.82 лева - разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по посочена в исковата молба банкова сметка.
***ишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.
.