Решение по дело №5430/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1082
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20212120105430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1082
гр. Бургас, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120105430 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод
искова молба от ”АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.”Мария Луиза” 79, представлявано от Георги Костадинов
Заманов и Христина Маринова Марценкова – изпълнителни директори, чрез процесуален
представител – адвокат В.Б., БАК, против ЮЛ. ИВ. ХР. ЕГН **********, с адрес: гр.** за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за
потребителски кредит (обезпечен с поръчителство на трето лице) № 43108/27.04.2015г.,
сумата 7062.85 лева /седем хиляди и шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща главница, сумата 924.07 лева /деветстотин двадесет и четири лева и седем
стотинки/, представляваща договорна лихва, дължима по т.3.1 от договора в размер на
10.90% годишно (сбор от ГЛП, образуван от 6-месечен Sofibor + 9.664% фиксирана
надбавка) за периода от 25.07.2019г. до 01.12.2020г. включително, сумата от 225.14 лева
/двеста двадесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница, дължима по т.4.3 от договора в размер на 10% върху просрочената
главница за периода от 25.06.2019г. до 22.12.2020г. включително, сумата от 68.35 лева
/шестдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща неустойка, дължима по
т.4.4 от договора в размер на 10% годишно върху просрочената лихва за периода от
25.07.2019г. до 22.12.2020г. включително, сумата от 48 лева /четиридесет и осем лева/
разноски за връчване на покана за доброволно плащане, ведно със законната лихва върху
1
главницата от 7062.85 лева, начиная от 23.12.2020г. до окончателното й плащане, плащане
на които е разпоредено със Заповед по чл. 417 от ГПК от 269576 от 30.12.2021 година,
постановена по частно гражданско дело № 8504 по описа на Бургаски районен съд за 2020
година, до окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноските, направени в
исковото и заповедното производство.
Исковата молба е основа на следните фактически твърдения:
Между А.Г.П., от една страна като длъжник, и ”АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, чрез представляващ, от друга като кредитополучател, на 27.04.2015 година, е
сключен договор за потребителски кредит за предоставяне на заем в размер от 10 000 лева
срещу насрещно задължение за връщане на сумата за срок 27.04.2025 година на 120 месечни
вноски, заедно с договорна лихва в размер от 10,90 % годишно. Вземането по договора е
обезпечено с договор за поръчителство, сключен с ответната страна ЮЛ. ИВ. ХР..
Кредитополучателят по договора е в забава считано от 25.06.2019 година, поради което и на
основание чл.9.1 и чл.9.1.1 банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът не е дал писмен
отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск и излага доводи за основателност на предявените
искове.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни искове са с материално правно
основание чл. 430 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД за задължението за главница,
чл.430, ал.2 от ТЗ за задължението за договорна лихва, чл. 430, ал.2 от ТЗ за задължението за
заплащане на наказателна лихва, чл.92 от ЗЗД за задължението за неустойка, чл. 82 от ЗЗД
за задължението за заплащане на разноски за уведомяване на длъжника.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
От приетия като писмено доказателство договор за банков кредит се установява
сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание за предоставяне на
кредитополучателя А.Г.П. на кредит в размер от 10 000 лева. Задълженията по договора
следвало да бъдат погасени до 27.04.2025 година.
В чл. 5.2 от договора е посочено, че поръчителят ЮЛ. ИВ. ХР. се задължава
солидарно с кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора за кредит,
общите условия на банката, както и за разноските по събиране на вземането.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
2
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се
установява, че сумата по договора е предоставена по банковата сметка на
кредитополучателя на 27.04.2015 година. В т. 2 на заключението вещото лице, след справка
по банковата сметка на кредитополучателя, е посочено, че са погасени вноски с падежи в
периода от 25.05.2015 година до 25.06.2019 година /последната частично/. Посочено е, че
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23.12.2020
година размерите на задълженията са посочените в исковата молба и заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Уточнено е, че посочената в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение информация съвпада със счетоводните записи на банката.
От приложения препис от частно гражданско дело № 8504 по описа на Бургаски
районен съд за 2020 година се установява, че кредитолучателят е уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит на 16.11.2020
година по правилото на чл. 47 от ГПК от частен съдебен изпълнител, след залепване на
уведомление на 31.10.2020 година на адреса, който е бил постоянен и настоящ на адресата.
На поръчителя уведомлението е връчено на 28.01.2020 година, съгласно чл. 46 от ГПК от
частен съдебен изпълнител /видно от отразяване на придружително писмо, направено от
помощник частен съдебен изпълнител/.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 2014 година по тълкувателно дело № 4 от
2013 година на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост се счита настъпила с връчване на
уведомление за волеизявление на кредитора в този смисъл, отправено до длъжника поради
наличие на обективните предпоставки на неизпълнение на договорните задължения. По
посочените съображения за уведомяване настоящият състав приема, че задълженията по
договора са предсрочно изискуеми.
Съгласно т.4 б от Тълкувателно решение № 4 от 2014 година по тълкувателно дело №
4 от 2013 година на ВКС, ОСГТК, Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За
разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за
принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове,
за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. Предвид изложеното
следва да бъде направена преценка за спазване на посочения срок и в настоящото
производство.
Съгласно чл. 147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това
разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето
поръчителство до срока на главното задължение.
В случая предсрочната изискуемост е настъпила на 16.11.2020 година, когато е
уведомен кредитополучателя по правилото на чл.47 от ГПК, заявлението за издаване на
заповед по чл.417 от ГПК е подадено на 23.12.2020 година, поради което преклузивният
срок по чл. 147 от ЗЗД за предявяване на претенция против поръчителя е спазен.
Съгласно договора, т.3.1, договорната лихва е в размер 10, 90 % към деня на
3
подписване на договора, формирана както следва: сбор от референтен лихвен процент, а
именно 6-месечен Sofibor за кредити в лева и 9.664 процентни пункта. За периода от
07.2019 година до 01.12.2020 година, който е денят, предхождащ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, задължението е в размер от 924,07 лева.
Съгласно т.4.3 и 4.4 от договора кредитополучателят дължи неустойка върху
просрочената главница в размер 10 % годишно и върху просрочената лихва в размер от 10
% годишно. Настоящият състав приема, че тази уговорка е в съответствие с чл.33 от Закона
за потребителския кредит, тъй като не надвишава размера на законната лихва, която е в
размер основания лихвен процент + 10 %, съгласно Постановление № 100 от 29.05.2012
година на МС. В чл.33 от Закона за потребителския кредит, какъвто е и договора за банков
кредит, е предвидено, че при забава длъжникът дължи заплащане единствено на
обезщетение в размер на законната лихва за забава.
На основание чл.82 от ЗЗД и правилата за солидарната отговорност поръчителят,
ответник в настоящото производство, дължи заплащане и на сумата 48 лева, представляваща
разноски за уведомяването /връчване на покана за доброволно плащани и предсрочна
изискуемост/, което също е вписано в счетоводните книги на банката.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, плащане на които е
разпоредено със заповедта по чл. 417 от ГПК.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в общ
размер от 1 084, 32 лева, от които сумата 166, 57 лева, представляваща платена по сметка на
Бургаски районен съд държавна такса и сумата 767, 75 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение. Разноските, направени в заповедното производство и посочени
в заповедта по чл. 417 от ГПК са в общ размер от 426, 57 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЮЛ. ИВ. ХР., ЕГН
**********, с адрес: гр.** че дължи на ищеца ”АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Мария Луиза” 79,
представляван от Георги Костадинов Заманов и Христина Маринова Марценкова –
изпълнителни директори, по договор за потребителски кредит (обезпечен с поръчителство
на трето лице) № 43108/27.04.2015г., представляваща сумата 7062.85 лева /седем хиляди и
шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ главница, сумата 924.07 лева /деветстотин
двадесет и четири лева и седем стотинки/, представляваща договорна лихва, дължима по
т.3.1 от договора в размер на 10.90% годишно (сбор от ГЛП , образуван от 6-месечен Sofibor
4
+ 9.664% фиксирана надбавка) за периода от 25.07.2019г. до 01.12.2020г. включително,
сумата от 225.14 лева /двеста двадесет и пет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща наказателна лихва за просрочена главница, дължима по т.4.3 от договора в
размер на 10% върху просрочената главница за периода от 25.06.2019г. до 22.12.2020г.
включително, сумата от 68.35 лева /шестдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща неустойка, дължима по т.4.4 от договора в размер на 10% годишно върху
просрочената лихва за периода от 25.07.2019г. до 22.12.2020г. включително, сумата от 48
лева /четиридесет и осем лева/, представляваща разноски за връчване на покана за
доброволно плащане, ведно със законната лихва върху главницата от 7062.85 лева /седем
хиляди шестдесет и два лева, осемдесет и две стотинки/, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23.12.2020 г. до окончателното й
плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 417 от ГПК от 269576 от
30.12.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 8504 по описа на Бургаски
районен съд за 2020 година, от ЮЛ. ИВ. ХР., ЕГН **********, като поръчител, солидарно с
кредитополучателя А.Г.П. ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЮЛ. ИВ. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.** да плати на ищеца ”АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Мария Луиза” 79 , представляван от Георги Костадинов Заманов и Христина Мариноова
Марценкова – изпълнителни директори, сумата 1 084, 32 лева /хиляда осемдесет и четири
лева, тридесет и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и
сумата 426, 57 лева /четиристотин двадесет и шест лева, петдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5