№ 2815
гр. София, 09.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве АД чрез процесуалния му представител срещу определение №
273875/ 21.09.2021г., на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 7288/17г.
по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
присъдил ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Такъв
не се дължи за оказана безплатна правна помощ. Наредба № 1/2004г. в
пар.2а от ДР предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият
данък се начислява върху възнаграждението и се счита неразделна част от
него. Доколкото адвокатското възнаграждение се заплаща авансово при
осъществяване на самото процесуално представителство и данъкът става
изискуем при получаване на плащането като се приема, че данъкът е включен
в размера му. Адвокатът е длъжен да издаде фактура. При адвокатското
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ то не се заплаща
авансово, а се дължи от ответника съобразно уважената част от иска. Данъкът
е публично вземане и начисляването му се урежда с императивни правни
норми. При сега действащата уредба и при съобразяване на Директива
2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС няма
основание да се иска съдът да начислява ДДС върху присъденото по чл.38 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение.
1
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да
измени първоинстанционното решение като присъди по – малък размер на
адвокатско възнаграждение от 1 244, 25 лв. без ДДС.
Б. К. чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор
като изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че
присъждането на ДДС върху адвокатското възнаграждение не представлява
начисляване на ДДС по смисъла на ЗДДС. Начисляването се извършва от
адвоката, но за да бъде реално събран в полза на държавата данъкът трябва да
бъде пресметнат от съда при изчисляване на разноските. Разпоредбата на
пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004г. е ясна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен
процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. Не се изисква списък на разноските, когато едната
страна оспорва присъдените разноски на другата, както е в случая. Поради
това настоящото производство за изменение на първоинстанционното
решение в частта да разноските е допустимо.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да
измени решението си в частта за разноските досежно присъденото адвокатско
възнаграждение по реда н ачл.38 от ЗАДв на процесуалния представител на
ищеца досежно присъдения върху него ДДС. Приел, че такъв се дължи.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази
разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1
2
възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които да се присъдят в
полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна
услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА. Правните услуги, предмет на договор за правна защита и
съдействие, съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение
дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително
заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред.
Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба
№ 1/2004 г. следва да включва ДДС . / Опр. № 60302/02.08.2021г. по ч.т.д. №
794/21г., ВКС, II т.о., Опр. № 287/06.07.2022г. по ч.т.д. № 1360/21г., ВКС, II
т.о./
Жалбоподателят се позовава на Директива 2006/112/ЕС от 28.11.2006г.
на Съвета относно общата система на ДДС, за да обоснове недължимост на
ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. В чл.9 от същата
са посочени данъчнозадължените лица, като в т.1 е дадено определение на
данъчнозадължено лице, а именно: това е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и
резултатите от тази дейност. Всяка дейност на производители, търговци или
лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и
земеделието, и дейностите на свободните професии, се счита за икономическа
дейност. Адвокатът е лица със свободна професия като предоставя услуга по
смисъла на закона и директивата, респективно осъществява икономическа
дейност. Поради което, ако е регистриран по ЗДДС, върху възнаграждението
му се дължи ДДС. Тази директива е съобразена при приемането на
действащия ЗДДС.
Затова обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273875/ 21.09.2021г., на СГС, ГО, 11
3
състав, постановено по гр.д. № 7288/17г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4