РЕШЕНИЕ
№ 3548
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.С.
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от И.С. Административно наказателно дело №
20221110203458 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-024732/02.12.2021 г., издадено от Г.Б. -началник група към отдел
„ПП” при СДВР, на М. И. Г., с ЕГН **********,
за това, че на 24.11.2021 г., в 02:09 часа, в гр. София, на ул. Георги С. Раковски като
неправоспособен водач управлява л. а.********* с рег. ******, собственост на „ПАМПЕН“
ЕООД, с посока на движение по ул. Раковска и при маневра десен завой по бул. Цар
Освободител към Княз Александър Дондуков, при извършена проверка водачът отказва да
бъде тестван за алкохол с техническо средство Аркотест Дрегер модел 7510 с фабричен
номер 0216, тариран до 05.2022 г. На водача е съставен талон за медицинско изследване с №
086829, като лицето не е дало кръв. С горното М. И. Г. нарушила чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
поради което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, й е наложена глоба в размер на 2000
лева.
Постановлението е обжалвано в срок от М. И. Г., която в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с твърдения за допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. За с. з., редовно
призовани, жалбоподателят и нейният процесуален представител не се явяват.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
1
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН . Аргументите на въззивната
инстанция са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният
адрес на който се отбелязват в акта. В процесния АУАН бл. № 464354 от 24.11.2021 г. в
графите за подпис на нарушителя след текста на вмененото административно нарушение и
за получаване на екземпляр от АУАН е налице двукратно ръкописно отбелязване „отказва“.
Тоест, нарушителят е отказал да подпише акта и получи екземпляр от него, което
предполага приложение на изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – удостоверяване
самоличността и точния адрес на изричен свидетел, който е възприел горепосочения отказ
на нарушителя. Видно от съдържанието на акта, налице е някакъв подпис на бланковия
текст за свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта, но не и идентификация на този
свидетел – липсва име и адрес. При това подписът е видимо различен (и без необходимостта
от ползване на специални знания) от тези на актосъставителя и свидетеля по акта А..
Единствено възможният извод при тези факти е, че нарушителят е отказал да подпише акта
и получи екземпляр от него, но този отказ не е удостоверен със свидетел по смисъла на чл.
43, ал. 2 от ЗАНН, който да е с установена самоличност и адрес. Касае се за грубо
нарушение на правилата за образуване на административно-наказателно производство при
хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, което, освен че ограничава правото на защита,
опорочава изначално и правилата за водене на административно-наказателното
производство.
На следващо място, отказът на нарушителя да получи екземпляр от акта е хипотеза
на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
което не освобождава контролните органи от задължението им по последващо връчване на
АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Това е така, доколкото правото на възражение в 7-
дневния срок срещу АУАН по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е безусловно и
законодателят не е изключил отказалия да подпише акта от това право. Последното
предполага последващо връчване на АУАН, независимо дали АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя или при отказ да го получи, което в случая не е сторено. Това е
самостоятелно грубо процесуално нарушение, опорочаващо правото на защита.
На последно място, налице е противоречие между АУАН и НП относно мястото на
осъществяване на твърдяното нарушение. В АУАН се твърди, че то е на „бул.Цар
Освободител“, а в НП – „на ул. Георги С. Раковски“. Това противоречие, свързано с един от
основните елементи на вмененото нарушение (неговото местоизвършване) допълнително
затруднява адекватното реализиране на правото на защита.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на
АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на
НП, поради грубо и неотстранимо нарушаване на правото на защита. Последното
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
В рамките на съдебното производство страните не са поискали присъждане на
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-024732/02.12.2021 г., издадено от Г.Б. - началник група към
отдел „ПП” при СДВР, на М. И. Г..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3