Определение по дело №13/2020 на Окръжен съд - Силистра

 

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е      №19

 

                                 гр.Силистра 04.02.2020 год.

 

Силистренски  окръжен  съд   наказателна  колегия, в закрито заседание на четвърти февруари   през   две хиляди   и  двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

                                                                      1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       2.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

                                                               

при секретаря   и в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ  ВЧНД №13 по описа за 2020 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.243, ал.8 НПК.

 

Постъпил е протест от Веселина Милушева-Районен прокурор в Районна прокуратура-Силистра, против определение №365 от 18.12.2019г., постановено по ЧНД №831/2019г. на Силистренски районен съд, с което е отменено постановление на РП-Силистра от 26.10.2019г. за прекратяване на ДП №453/2019г. по описа на РУМВР-Силистра.

Прокурорът счита определението за неправилно и иска неговата отмяна, без да излага съображения в подкрепа на това искане.

Въззивната инстанция, като прецени посочените в протеста доводи и взе предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:

Протеста е процесуално допустим, а по същество неоснователен.

Силистренски районен съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Д.К.Д., за извършено от него деяние по чл.195, ал.1, т.3, вр.с чл.194, ал.1 НК, след като е приел, че постановлението е необосновано, предвид липсата на доказателствен анализ, досежно съставомерността и авторството на деянието.

Въззивната инстанция намира този извод за правилен, тъй като почива на прецизен анализ на обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора.

И в протеста инициирал настоящото производство, прокурорът не е намерил за необходимо да подкрепи твърдението си за порочност на първоинстанционният съдебен акт с конкретни доводи, а си е позволил единствено да коментира съображенията на съда, с които е отменил постановлението. Дори и там прокурорът е допуснал неточност, тъй като е посочил, че първоинстанционният съд е достигнал до извода, че разследването е непълно и не е всестранно, и не са обсъдени събраните доказателства в тяхната съвкупност, а освен това е приел, че СРС е изразил съмнение за предубеденост на прокурора. Докато за първата посочена констатация на СРС, са налице конкретни аргументи, то за втората констатация, това не е така. Никъде в своя акт, СРС не е изразил подобно становище и е непонятно, откъде и въз основа на какво, прокурорът гради позицията си.

Несъмнено е, че в прекратителния прокурорски акт липсват изложени съображения, относно достигнатите фактически и правни констатации. Прокурорът се е задоволил в рамките на едно изречение да изложи своята позиция: „В хода на разследването е установен извършителя на престъплението-Д.К.Д.“. Въз основа на кои доказателства е изведен този извод, липсва отговор. Липсата на изложена аргументация поставя под съмнение, не само авторството на деянието, а и приетата правна квалификация. Правилно първоинстанционния съд е акцентирал на доказателствения дефицит, и нуждата от по-осезаема активност в тази насока от страна на органите на досъдебното производство, като дори е посочил, какво е възможно да се установи.

Процедурата по чл.89 НК не освобождава разследващият орган от задължението му да скрепи обвинителната теза с убедителни и достатъчни доказателства, които в своята съвкупност да изключват каквато и да е друга хипотеза. В случая това не е така, а проведеното разследване е повърхностно и формално. Разпоредбата на чл.89 НК недвусмислено повелява, че за да бъде приложена тази процесуална възможност, е необходимо лицето да е извършило общественоопасно деяние, в състояние на невменяемост или да е изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или по време на изпълнение на наказанието. Доказателствената недостатъчност и убедителност, е именно по отношение на обвързаността на Д.Д., със изведеното в постановлението за прекратяване деяние.

Въз основа на горното, настоящата инстанция счита, че първоинстанционият съдебен акт е обоснован и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

 

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

 

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №365 от 18.12.2019г., постановено по ЧНД №831/2019г. на Силистренски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                            2.