МОТИВИ
към присъда № 59 от 11.11.2019 г.
по НОХД № 441/19 г.
Производството е по общия ред.
Обвинението срещу подс. П.Д.Ш. е по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 13.10.2018 г.
в с. Е, общ. К., е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице – В.Г.А., в
качеството му на кмет на същото село при изпълнение на службата му – изразяваща
се в контузия на главата и лицето, придружена с оток и охлузване, хематом около
лявото око, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
Подсъдимият в с.з. не
се признава за виновен.
Защитникът му – адв. Ч.
в с.з. пледира за прилагане на чл. 12 от НК и оправдаването му.
Представителят на РП К.
в с.з. поддържа обвинението.
Граждански иск не е
предявен.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. Веселен А.
изпълнявал длъжността „Кмет“ на с. Е, общ. К..
На 13.10.2018 г.
(събота) в селото се провеждал ежегодния празник на селото на Петковден,
озвучаван от оркестър „Стара Загора“. На празника присъствали подсъдимия П.Ш. и
неговите приятели – свидетелите М.М., А.Б. и К.П.. Подсъдимият бил употребил
алкохол, св. А. също - около 100 г с гостите си. Около 19.30-20.00 часа било
обявено края на празника и оркестърът приключвал програма си. Подс. Ш. не бил
доволен, че музиката приключва и се качил на сцената и казал заповедно на една
от певиците – св. Д.Ж. „Няма да спирате на да свирите!“. Свидетелката
забелязала, че подсъдимият се държи агресивно и му казала да се обърне към
кмета. Св. А. забелязал поведението на подсъдимия, че притеснява певицата,
отишъл при него, прегърнал го по-здраво и го снел от сцената. Зад сцената обаче
подс. Ш. му нанесъл удари с юмрук в областта на лицето, при което св. А. паднал
на земята и получил контузия на главата и лицето, придружена с оток и
охлузване, хематом около лявото око, мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание. Падането било забелязано от полицейските служители – свидетелите Д.Д.,
Т.Т., И.М. и Х.Е., които задържали подсъдимия, а на св. А. му била оказана
спешна помощ. При задържането подсъдимия обиждал св. А. и се заканвал, че ще го
убие. Имал претенции, че кметът го бил ударил. Направеният тест с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ установило концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия 1,23 ‰.
Описаната фактическа
обстановка се установява в различни части от обясненията на подс. Ш., дадени в
хода на съдебното производство и на ДП, прочетени в с.з. на осн. чл. 279, ал. 2
вр. ал. 1, т. 4 от НПК; показанията на свидетелите В.А., Д.Ж. (включително и
тези от ДП, прочетени в с.з. на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Д.Д., М.М., А.Б., К.П., М.Ч., Т.Т., И.М. и Х.Е., експертното заключение
на съдебномедицинската експертиза, справка от техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“, заповед за задържане на лице, фиш за спешна медицинска помощ,
амбулаторен журнал, и история на заболяването.
В хода на съдебното
производство се събраха противоречиви доказателства относно обстоятелството
дали св. А. е нанесъл удар на подсъдимия и относно обстоятелството дали подсъдимият
е нанесъл удари на св. А..
В с.з. подсъдимият не
се признава за виновен, но признава, че леко е бутнал св. А., който бил
употребил алкохол и леко паднал на земята. В сходен смисъл са и показанията на
свидетелите М., Б., Ч. и П., като свидетелите М., Ч. и Б. установяват, че св. А.
е паднал назад и по гръб. Свидетелят Д. също установява, че кметът е паднал по
гръб.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия и на показанията на св. М., че се касае само за
бутане, а не за нанесени удари, тъй като от медицинските документи и
съдебномедицинската експертиза се установява, че св. А. няма наранявания по
гърба, а в областта на лицето - оток и охлузване в областта на главата и
лицето, и хематом около лявото око.
В хода на съдебното
производство не се установиха доказателства, че преди инцидента св. А. е имал
посочените наранявания, а непосредствено след инцидента тези наранявания са
били констатирани от полицейските служители, от което следва макар и косвено,
но не и противоречиво, че подсъдимия е нанесъл ударите. Нещо повече св. М. и
св. А. пряко установяват, че подс. Ш. е нанесъл удари на св. А..
Обективните
доказателства за вида и местоположението на нараняванията на св. А., установени
от медицинските документи – фиш за спешна помощ, амбулаторен журнал и история
на заболяването и съдебномедицинската експертиза, както и изводът ѝ,
че получените наранявания е възможно да
са получени от юмруци, дават основание на съда да приеме, че механизмът на
нараняване, описан от свидетелите А. и М., е достоверен, а механизмът на
наранявания, описан от подсъдимия и св. М., е недостоверен.
В хода на
производството не се събраха доказателства, че кметът е паднал по лице или
втори път, но вече по лице, за да се приемат за достоверни показанията на св. П.,
че при падането кметът се е обърнал и паднал по лице – не се установи такова
действие на подсъдимия или на др. лице или предмет, което да причини ротация на
тялото на св. А..
От обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите М., Б. и П. се установява,
че св. А. е ударил подсъдимия. Свидетелите Д. и М. установяват, че пред тях
подс. Ш. е заявил, че е бил ударен от св. А..
В хода на съдебното
производство не се събраха обективни медицински доказателства за причинени
наранявания на подс. Ш., а събраните гласни доказателства са противоречиви дали
кметът е бил ударен въобще и относно мястото на ударите. В с.з. подсъдимият
установява, че е бил ударен в главата, но не си спомня къде. В хода на ДП той установява,
че е бил ударен два пъти в лявата част на главата над ухото към челото. Св. М.
установява, че подсъдимият е бил ударен в задната област на главата. Св. Б.
установява, че подсъдимият е бил ударен от св. А. с дясната ръка с юмрук,
отдясно на главата на подсъдимия над ухото (невъзможен механизъм ако телата са
един срещу друг). Св. П. установява, че подсъдимият е бил ударен с дясната ръка
на кмета в главата. Св. Т. установява, че подсъдимият е имал зачервяване на
скулата (изолирани показания, няма доказателства за удар в тази част на тялото),
а останалите свидетели не са забелязали наранявания.
От тези доказателства
не може да се направи еднозначен извод, дали св. А. е нанесъл удар(и) на подс. Ш.,
а предположенията са забранени от разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК дори по
отношение на оправдателните присъди - Р 12-90-ВК и Р 80-07-І (последното решение
не е публикувано в “Апис”, вж. Бюлетин ВКС бр. 10/07 г. стр. 5).
Дори и да се приеме
противното, не се събраха обективни медицински доказателства за да се оцени
обективно правната значимост на ударите и съответствието им със степента на
наранявания на св. А. във връзка с възраженията на защитника.
От тази гл. точка
съдът не приема възражението на адв. Ч., че подсъдимият е действал в условията
на неизбежна отбрана по см. на чл. 12, ал. 1 от НК.
За да се позове
деецът на неизбежна отбрана е необходимо първоначално да не е имал
противоправно поведение. В случая той нахлува на сцената в нетрезво състояние,
държи се агресивно към певицата (св. А. установява дори, че я е дърпал) бива
принудително изведен от св. А., на което той има право съобразно дадените му по
изключение полицейски правомощия по ЗМВР, включително и употреба на физическа
сила – чл. 85, ал. 1 от ЗМВР. Тези правомощия изключват обстоятелството
„нападение“, което е ключово в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, както и изключват
признака „противоправост“.
Обстоятелството, че
кметът е употребил алкохол, не отменя правомощията му по ЗМВР, нито тези
правомощия му се отменят ако в близост има полицейски органи, защото той може
да ги осъществява самостоятелно и независимо.
Имайки предвид
установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. Ш. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
С нанасяне на удари по тялото на св.
А. подс. Ш. е осъществил изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че нараняванията осъществяват
медикобиологичния признак „разстройство на здравето“ по с на чл. 130, ал. 1 от НК извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Деянието е било извършено на
публично място, по време на празник пред множество хора и демонстративно, срещу
кмета на селото, не толкова срещу неговата личност, колкото от желание да се
демонстрира незачитането на властническите му правомощия и авторитет.
Поведението му също е било повлияно (освободено) от значително приетото
количество алкохол, установено с техническо средство в размер на 1,23 ‰.
Следователно съдът приема, че телесната повреда е била
нанесена по хулигански подбуди по см. на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
Безспорно, дадените ръководни
правомощия на кмета по чл. 46 от ЗМСМА го определят като длъжностно лице по см.
на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.
Следователно телесната повреда е
била нанесена на длъжностно лице при изпълнение на службата му по см. на чл.
131, ал. 1, т. 1 от НК.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че деянието е било извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е знаел и съзнавал, че нанася
телесна повреда, съзнавал е и квалифициращите признаци на деянието.
Имайки предвид изложените дотук
мотиви съдът намира, че подс. Ш. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида на наказанието
съдът взе предвид, че предвидената наказуемост и данните за съдимост на
подсъдимия, формално покриват изискванията на чл. 78а, ал. 1 от НК, но
безспорно доказаното му пияно състояние и ограничението на чл. 78а, ал. 7 от НК
недопускат освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
В хода на съдебното производство не
се установиха доказателства подсъдимия да има изключителна причина да извърши
деянието, а като смекчаващи вината обстоятелства следва де се приемат
необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни, но те не водят
до извод за тяхната многобройност.
Следователно чл. 55 от НК също е
неприложим.
Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се приемат, че деянието осъществява повече от един квалифициращ
признак, което го квалифицира като по-тежко в сравнение с обикновения случай;
причинени са повече от едно увреждане според СМЕ, които поотделно осъществяват
медикобиологичния признак „разстройство на здравето“ извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, което също квалифицира деянието като по-тежко в сравнение с
обикновения случай на телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът имайки
предвид разпоредбата на чл. 56 от НК взе предвид, че пияното състояние на
подсъдимия води до по-тежка наказуемост като в случая според ПП 1-83 на ВС е
достатъчно опиянение 0,5 ‰, но в случая пияното състояние значително надхвърля
границата от 0,5 ‰. Налице е и некритично отношение. Деянието е широко отразено
от национални и местни медии (ноторно известен факт).
Изложените обстоятелства дават
основание на съда да наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но значително над минимума, като счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на една година лишаване от
свобода при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за експертиза в размер на 175,95 лв., следва да
се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР Стара Загора.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,