№ 82
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000206 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 264662,
подадена от НАП, срещу решение № 65 от 12.03.2021 т. по т. д. н. № 339/2016
г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което, по молбата на „Р.Д.“ ЕООД
присъединените кредитори: „О. АД; О. К. Н.; А.“ А.ОЛ“ ЕООД и „Ц.“ ЕООД
на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и
свръхзадължеността; открито е производство по несъстоятелност и е обявена
несъстоятелността на „В.“ ООД; определена е начална дата на
неплатежоспособността и свръхзадължеността – 01.01.2017 г.; наложени са
всеобща възбрана и запор върху имуществото на „В.“ ООД и е постановено
прекратяване дейността на предприятието на търговеца; постановено е
спиране на производството по несъстоятелност като на длъжника и
кредиторите е указана възможността и правото по чл. 629б ТЗ да предплатят
сумата от 15 000 лв. за покриване началните разноски в производството по
несъстоятелност, като са предупредени за неблагоприятните последици при
невнасяне на определената от съда сума в едногодишен срок от вписване на
решението.
Във въззивната жалба подадена от НАП решението се обжалва в
1
частта относно определената начална дата на неплатежоспособност и
свръхзадълженост – 01.01.2017 г. С оглед установените от експертното
заключение по делото коефициенти на ликвидност за търговеца „В.“ ООД
към 2013 г. е оспорен изводът на съда за влошаване на финансово –
икономическото състояние на дружеството едва към 01.01.2017 г.
Съдът на направил изследване относно състоянието на длъжника в
хипотезата на чл. 608, ал. 2 ТЗ, презюмираща този факт при липсата на
заявяване за обявяване в ТРРЮЛНЦ на годишните финансови отчети за три
години на дружеството спрямо датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Такава в случая била подадена на 11-ти
август 2016 година като по партидата на В. ООД в ТРРЮЛНЦ не били
постъпвали заявление за обявяване на годишните финансови отчети от 30
юни 2012 година. Поддържа се, че било възможно откриване на
производството по несъстоятелност и на двете основания като в случай не
различия в датите и предпоставките като начална дата на
неплатежоспособността следвало да се обяви по-ранната дата спрямо
момента на постановяване на решението
Иска се отмяна на решението в посочената част – за определяне
начална дата на свръхзадължеността и неплатежоспособността на „В.“ ООД, с
ЕИК ************* – 1-ви януари 2017 г. и вместо това – определяне на
началната дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост на „В.“ ООД –
31.12.2013 г.
Приложени са писмени доказателства относно активната легитимация
на въззивника.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден отговор от въззиваемите
длъжника и кредиторите, предявили молба за откриване на производството по
несъстоятелност.
Бургаският апелативен съд, в свое определение от 7-ми октомври
2021 г., прие, че жалбата е допустима – като подадена надлежно
легитимирано лице съгласно чл. 613а, ал. 2 ТЗ – държавата чрез НАП като
кредитор за вземане, произтичащо от представените с въззивната жалба
влезли в сила ревизионни актове 02251100083 от 07.12.2011 г. и Р-
02000214001418-091-001 от 20.04.2015 г., установяващи публичноправни
задължения.
2
По основателността на жалбата, съобразно правомощията си по чл.
262 ГПК и чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ въззивният съд, съобразява следното:
Обжалваното решение е валидно, като с оглед обхвата, определен от
обжалването единствено на началната дата на несъстоятелността и
свръхзадължеността, в същинската част относно откриването на производство
по несъстоятелност на „В.“ ООД, решението е влязло в сила и въззивният съд
не може да преценява допустимостта на решението, вкл. и по отношение на
онези части, които са задължителна последица от откриване на
производството по несъстоятелност. В този смисъл - решение № 174 от
05.12.11 г. по т. д. № 567/11 г. на II т. о. на ВКС.
Във връзка с настояването във въззивна жалба, че с оглед установените
от съдебно-счетоводната експертиза коефициенти на ликвидност е следвало
да се обсъди предположението за неплатежоспособност поради липсата на
заявление за обявяване на годишни финансови отчети (ГФО) и следва да се
определи като начална датата на неплатежоспособността – 31-ви декември
2013 г., а не датата 1-ви януари 2017 г., от който момент с решението на
окръжния съд е прието, че са налице и двете основания за откриване на
производство по несъстоятелност – както неплатежоспособност, така и
свръхзадълженост, Бургаски апелативен съд приема следното:
Съгласно приетото в решение № 348 от 19.02.19 г. по т. д. № 1022/18 г.
на II т. о. презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ намира приложение с оглед и на
служебно известните на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ факти, като
следва да се съобрази нейният оборим характер, предвид ирелевантността на
липсата на обявявани ГФО, ако се установи, че са заявявани, така и с оглед
възможността на длъжника да обори предположението, като представи без
съобразяване преклузиите на чл. 131- 133, чл. 147 и чл. 266 ГПК
необходимите финансови отчети и доказателства. Последните следва да бъдат
анализирани с цел да бъде определена началната дата на
неплатежоспособността, въз основа на всички установени в процеса
изискуеми парични задължения, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ, независимо дали
те са намерили отражение в счетоводните книги на длъжника за изследвания
период, като се съобрази структурата на активите и коефициентите на
ликвидност, като се съобрази ликвидността и възможността за реализиране на
активите. (Решение № 18 от 10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1845/2018 г., I т.
3
о., ТК, докладчик съдията К. Г.)
Съобразявайки гореизложеното, по правилността на решението в
обжалваната част, БАС намира за установено следното:
От служебно известните данни съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се
установява, че последният заявен за обявяване от „В.“ ООД (н) ГФО е за 2011
г. с № 20120630132752 от 30-ти юни 2012 г., като по заявлението е бил
постановен отказ.
За изясняване икономическото състояние на дружеството по делото
е назначена съдебно – икономическа експертиза, изготвена въз основа на
представени от длъжника счетоводни отчети и справки на дружеството;
посочени и представени от кредитора „Р.Д.“ ЕООД счетоводни отчети и
справки, от анализа на които вещото лице в заключението си е установило
задължения за периода 2013 г. – 2018 г. вкл. само по вид и размер, съобразно
отчитането им по счетоводните сметки и главната книга, към които липсват
записи за установяване на всички кредитори.
Така по сметка 152 – дългосрочни заеми е записано единствено
задължение към „Ю. Б.“ АД от 13.02.2013 г. съгласно договор за заместване в
дълг – 398 354.07 лв., като общият размер от 8 883 422 лв. е формиран и по
салдо от предходен период – за 2012 г. Този размер на дългосрочните
задължения е намален през 2014 г. с 43 801.22 лв. към „Ю. Б.“ АД и 151
463.33 лв. – прехвърлени задължения на „И.“ ООД, по партида 491 – други
доверители – или общо със сумата от 234 699.60 лв. Крайното салдо е в
размер на 8 453 458.34 лв., като е останало непроменено и в края на 2015 г.
По сметка 159 – други заеми и дългове са били отразени
задължения за 2013 г., представляващи начално салдо от предходен период –
2012 г. в размер на 3 456 529.83 лв., който размер на задълженията е останал
непроменен и в края на 2015 г.
За 2016 г. общият размер на задълженията – дългосрочни и
краткосрочни е нараснал до 18 516 552.69 лв. с посочени в главната книга
длъжници – „А.“ ЕООД, „Ю. Б.“ АД; „Ц.“, О.Н. и И. Й., като липсват данни
за кредиторите за задължения в размер на 4 496 438.01 лв. Размерът на
дългосрочните задължения е нараснал през 2017 г. с 1 478 695.54 лв. по
споразумение с О.Н. – или общо 13 780 956.01 лв., като по сметка 159 не е
имало движение и е отразен размера от 2016 г. – 5 717 853.53 лв. По
4
посочените сметки за 2018 г. не е отразено движение, като задълженията на
„В.“ ООД (н) са нараснали със записани задължения по сметка 499 – други
кредитори с 2 612 012.49 лв. – по договор за цесия, нараснал до 3 011 997.49
лв.
По делото вещото лице не е установило данни за извършени плащания
към нито един от кредиторите по делото.
По въпрос 4 от заключението вещото лице е установило структурата на
активите и пасивите. Относно активите се установява, че за 2013 г. същите са
с балансова стойност от общо 25 673 хил. лв., от които краткосрочни – 13 166
хил. лв., от които вземания - 8 189 хил. лв.; за 2014 г. 24 866 хил. лв., от които
краткосрочни – 13 648 хил. лв., от които вземания – 9 315 лв.; за 2015 г. - 25
243 хил. лв., от които краткосрочни 14 490 хил. лв., от които вземания – 10
175 хил. лв.; за 2016 г. 17 303 хил. лв., от които краткосрочни – 9 472 хил. лв.,
от които вземания 5 218 хил. лв.; за 2017 г. – 12 268 хил. лв.; от които
краткосрочни – 7 317 лв., от които вземания 3 082 хил. лв. и за 2018 г. 12 261
хил. лв., от които краткосрочни – 7 309 хил. лв., от които вземания - също 3
082 хил. лв.
При тези данни коефициентите на обща ликвидност, определяща
възможността на дружеството за покриване на краткосрочните си задължения
с всички краткотрайни активи за периода от 2013 г. – 2016 г. са сравнително
добри – съответно 0.84, 0.81 и 0.94, като намаляват от 0.45 до 0.29 за периода
от 2016 г. до 2018 г.
Определените от вещото лице коефициенти на бърза ликвидност,
изясняващи възможността на предприятието да обслужва краткосрочните си
задължения с бързо ликвидни активи, без да е необходимо осребряването на
суровини, незавършени производства и продукция, а само с вземания,
инвестиции и парични средства, стойностите са както следва: за 2013 г. –
0.52; за 2014 г. – 0.59; за 2015 г. – 0.66; за 2016 г. – 0.17; за 2017 г. – 0.07 и за
2018 – 0.06.
Видно от определените от вещото лице коефициенти на ефективност на
приходите и на разходите, този на приходите е нараствал, докато е намалявал
коефициентът на разходите. От залегналия в тях размер на приходи – 1980
хил. лв. за 2013 г., 1 404 хил. лв. за 2014 г.; 1 166 хил. лв. за 2015 г.; 1 261 хил.
за 2016; 623 хил. лв. за 2017 г. и 0 за 2018 г. не може да се направи извод, че
5
намаляването на размера на вземанията, участващи в размера на
краткосрочните активи се дължи на тяхната събираемост. Освен това при
нарастване размера на разходите, този на задълженията също е нараствал, при
все, че в счетоводните книги на дружеството не са намерили отражение
всички задължения: така - към ТД на НАП съгласно справка към 7-ми май
2019 г. – в размер на 10 395 512.25 лв. в т. ч. лихви за закъснели плащания 4
021 349.69 лв., а по счетоводни данни са били отразени за 2018 г. – 2 305
962.55 лв.; към О. Н. - 590 386.69 лв. съгласнсо справка от 12-ти август 2019
г.; към „О. АД, в размер на 4 779 424.71 евро по запис на заповед, издаден от
„К.“ ЕООД, авалиран на 12-ти септември 2011 г., от „В.“ ООД за обезпечаване
задължения на Г.“ ЕООД; към „Р.Д.“ ЕООД в размер на 5 307.38 евро ведно с
лихва 6 % годишно за периода от 1-ви януари 2011 г. до 31-ви декември 2015
г., придобит от О.н Н. по договор за паричен заем с падеж 31-ви декември
2010 г.; към „И. ЕООД за заплатен от това дружество наем към „И.“ ООД по
договор за наем от 16.05.2016 г. в размер на 600 000 лв. с падеж до 30-ти май
2016 г. в размер на 300 000 лв. и с падеж до 16-ти май 2012 г. в размер на 300
000 лв.
В тази връзка за периода от 2013 г. – до 2018 г. коефициентите на
абсолютна и незабавна ликвидност, отразяващи възможността на
дружеството да покрие текущите си задължения с бързоликвидни активи –
парични средства и краткосрочни инвестиции са нулеви, като коефициентите
на бърза ликвидност – установяващ възможността на дружеството да
удовлетвори своите кредитори и с оглед на краткосрочните си вземания –
също е под 1- ца – 0.52 за 2013 г.; 0.59 за 2014 г. и 0.66 за 2015 г., като спада
до 0.17 за 2016 г. и 0.06 и 0.07 за 2017 и 2018 г.
От счетоводните записи вещото лице не е установило извършени
плащания към кредитори, като в отговора на въпрос 7 са намерили отражение
спрените плащания само по споразумения към двама от кредиторите по
делото – „А размер на 2 677 320.30 лв. и „Ц.“ ЕООД към 6-ти юни 2016 г. в
размер на 1 268 000 лв.
Предвид липсата на редовно водено счетоводство, изясняването
възможно най-обективно икономическото състояние на длъжника „В.“ ЕООД
се допълва от други установени по делото обстоятелства, касаещи
6
възможността на дружеството да обслужва своите текущи и краткосрочни
задължения, без да застрашава интересите на своите кредитори.
Установено е обезпечаване на задълженията към „Ц.“ ООД, които
съгласно споразумение от 5-ти юни 2015 г. са в размер на 4 000 000 лв. –
главница; 268 000 лв. лихви, придобити по договор за цесия от 5-ти март 2015
г., с цедент – И.Ц.И., по преоформено като паричен заем задължение за
връщане на допълнителни парични вноски, с падеж – 1-ви март 2015 г. заедно
с лихва за забава в размер на 0.1 % на ден, съгласно вписан с №
20160614073912 залог на търговското предприятие на „В.“ ЕООД, с вписано
повторно пристъпване към изпълнение с № *** включващо недвижим имот –
шест етажен хотел „П.“ в гр. Бургас. Общото задължение на „В. “ООД към
настоящия момент към „Ц.“ ЕООД, съгласно представена справка за
дължимите суми към 01.03.2018 г. и потвърдително писмо от длъжника е в
размер на 11 842 848.90 лв.
Преди вписването на посоченият залог в полза на О.А АД, за
обезпечаване на вземания по кредит, предоставен на „К.“ 2 ЕООД в размер на
500 хиляди евро и на дължимите съгласно договора за кредит лихви, е била
учредена първа по ред ипотека с нотариален акт № 120 от 2007 година върху
отделни обекти в хотел „П.“ В., находящ се в град Н.. Била е учредена и втора
ипотека в полза на Ц.с нотариален акт 131 от 2007 година. С Определение 31
януари 2019 година по търговско дело номер едно от 2019 година на
Врачански окръжен съд, потвърдено с определение 6 юни 2019 година по
частно търговско дело 2239 от 2019 година до Софийския Апелативен съд за
запазване имуществото на В. ООД е била наложена предварителна
обезпечителна мярка спиране на изпълнението 29 броя изпълнителни дела
срещу имуществото на В., първото от които с № 1350 от 2013 година на ЧСИ,
което е приключило с възлагане на имота в полза на Ц..
Въз основа на гореизложеното се налага извод, че въззивната жалба е
основателна, като началната дата на неплатежоспособността следва да бъде
съобразена и с необорената по настоящото дело презумпция на чл.- 608, ал. 2
ТЗ, предвид отрицателния факт на незаявени за вписване ГФО след този за
2011 г., като съдът съобразява и наличието на подадено заявление
20120630132752.
С оглед Решение № 18 от 10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1845/2018
7
г., I т. о., ТК, Решение № 9 от 10.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2099/2018 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Р. Б. и цитираната в тях съдебна практика на ВКС
постановена на основание чл. 290 ГПК, неплатежоспособността като
основание за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ е
обективно икономическо състояние и се изразява според чл. 608, ал. 1 ТЗ в
невъзможност търговеца да изпълни определени от закона изискуеми
парични задължения. Преценката за способността на предприятието да погаси
изискуемите си парични задължения следва да се направи посредством
анализ на активите, като принципът е, че дълготрайните не служат за
извършване на плащанията на краткосрочните и текущите задължения, тъй
като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило
работа. Краткотрайните активи, които се използват за повече от един отчетен
период, участват еднократно в производствения процес, при което за
длъжника следва да са налице текущи постъпления като източник на
средствата за погасяване на краткосрочните и текущите задължения.
Във връзка с последното следва да се подчертае в случая, че липсват
данни по делото за приходи от дейността на дружеството, позволяващ
удовлетворяване на краткосрочните задължения, като в случая разходите са
надвишавали приходите повече от два пъти – за 2013 г., и близо 8 пъти за
периода след 2015 г. В тази връзка анализът показва, че предприятието не е
имало достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните задължения. По правило, както се посочва и във въззивната
жалба, коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за
състоянието на неплатежоспособност, като за периода 2013 г. – 2015 г.
стойностите по този показател са относително добри – макар и също под
единица. Възприемането на коефициентите на обща ликвидност при оборване
презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, обаче, са от съществено значение само при
доказана действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните
активи, участващи при формирането му – възможност за реализиране на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, събираемост
или обезценката на краткосрочните вземания, като от значение за
установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В
тази хипотеза – на сравнително добри стойности на коефициентите за обща
ликвидност, водещи са другите показатели за ликвидност – бърза, незабавна и
8
абсолютна, при изчисляването на който включените активи, могат реално да
бъдат трансформирани в парични средства за посрещне краткосрочните,
съответно текущите си задължения. Вещото лице изрично е посочило липсата
на възможност за установяване стойността на коефициент на бърза, незабавна
или абсолютна ликвидност, характерна за отрасъла на дейността на
длъжника, както и конкретните причини, които ги определят. Следователно
съществено за преценката на икономическото състояние на дружеството е
значителното намаляване на относителния дял на вземанията като сегмент от
общата стойност на краткосрочните активи, при запазване размер на
непогасените краткосрочни задължения от предходни години, формиращи –
начално салдо от предходен отчетен период, нарастващия и през следващата
година размер на краткосрочни задължения. В тази връзка прави впечатление
липсата на записи на задължения към финансови предприятия, като е
съществен делът на задълженията към съдружници за извършени от тях
допълнителни вноски – физически лица – И. Й. и О.Н. и невъзможността за
обслужване на тези задължения – нараснали до 18 516 552.69 лв. с настъпил
падеж и отразени в Главната книга след 1-ви януари 2016 г. Значителен дял
от размера на краткосрочните активи заемат и незавършеното производство
(инвестиции), като най-малък е делът на ликвидна продукция и парични
средства ( стр. 15 и 16 от заключението на вещото лице).
След 2016 г. – така както е установил и първоинстанционния съд,
дружеството е в състояние и на свръхзадълженост, в следствие на падежирали
в значителен размер през 2015 г. и 2016 г. задължения по заеми към свързани
лица – съдружници и цесионери за тези задължения, надхвърлящи значително
дадените обезпечения със залог върху търговското предприятие и ипотеки
върху имоти на дружеството за задължения на трети лица. Състоянието на
свръхзадълженост, обаче, трябва да е налице към момента на постановяване
на решението по молбата по чл. 625 ТЗ, като без значение е съществуването й
в предходен момент. Съгласно решение № 201 по т. д. № 659/2014 г. на I т. о.
на ВКС основанията "неплатежоспособност" и "свръхзадълженост" са
самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност,
като откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания е
възможно ако съвпада началната дата на неплатежоспособност и на
свръхзадълженост. От значение за състоянието на свръхзадълженост е, дали е
съществувало към момента на постановяване на решението, а не наличието на
9
това състояние в минал момент. Макар да липсват доказателства и данни за
2019 и 2020 г., в съществената си част – относно откриването на производство
по несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръзадължеността на
„В.“ ООД, обжалваното решение е влязло в сила, но при наличието на
предпоставките и на двете, ще следва да бъде съобразена по-ранната дата,
която предвид изложеното по-горе е тази на неплатежоспособност от 2013 г.,
като следва да се определи края на отчетния финансов период – 31-ви
декември 2013 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 65 от 12.03.2021 т. по т. д. н. № 339/2016 г. по
описа на Бургаски окръжен съд в обжалваната му част – относно
определянето на начална дата на неплатежоспособността и
свръхзадължеността на „В.“ ООД, с ЕИК ************* – 1-ви юли 2017 г. и
вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „В.“
ООД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление в гр. М., ул.
Д. Ц. №1, представлявано от управителя Д. И. Д. – 31-ви декември 2013 г.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10