№ 546
гр. Варна, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110112760 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК от С. А.
К. срещу „***“ ЕАД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането следните суми по Заповед за
изпълнение №***/16.08.2022г., издадена по ч.гр.д. №**/2022г. по описа на
СРС, 10 с., а именно: сумата от 2 лева, представляваща платена на
29.12.2020г. без основание сума по Договор №** от 27.08.2019г., начислена в
документ №**/01.12.2020г.
В исковата молба се твърди, че начислената и заплатена неустойка в
размер на 2 лева представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.146,
ал.2 ЗЗП. Същата била предвидена в чл.22.1 от ОУ на оператора –
потребителят дължал обезщетение в размер на 2 лева за обработка на
просрочени задължения, което обхващало разходи по администриране на
просрочени задължения. Сочи се,че неустойката е нищожна на основание
чл.146,ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като същата надвишавала функциите присъщи на
всяка неустойка, а именно обезщетителна, обезпечителна и санкционна.
Твърди се, че действителни вреди за „*** „ЕАД не били налице, поради и
което дружеството се било обогатило неоснователно с платената неустойка.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока, предвиден в
чл. 131 ГПК, в който са изложени съображения за неоснователност на
предявения иск.
Твърди се, че процесната сума не е неустойка, а представлява
обезщетение за обработка на просрочени задължения. Това обезщетение
било първа стъпка във вътрешната процедура за обработка на просрочени
1
задължения в *** и се начислявало еднократно. Към момента на начисляване
на обезщетението ищецът бил в неизпълнение – просрочие на задължение по
фактура №***/01.07.2022г. с падеж 26.07.2022г., която била платена на
29.07.2022г. Твърди се, че сумата представлява компенсаторно обезщетение
за неизпълнението по чл.79,ал.1 ЗЗД, пр.2 вр. чл. 82 ЗЗД, тъй като обхващало
разходите на дружеството по администриране на просрочени плащания. То се
формирало на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и
амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, разходи за
персонал, за заплати и осигуровки, офис консумативи и материали, средни
административни разходи за отдел просрочени вземания, разходи за
управление, поддръжка сгради, наем сгради, охрана и др., дял на разходите за
ремонт и поддръжка на билинг системата на база брой просрочени
задължения; разходи за техническа поддръжка на мобилната мрежа.
Твърди се,че задължението е начислено за забавено изпълнение, тъй като
действителните вреди, които е претърпяло дружеството при забавеното
плащане, били в по-висок размер от законната лихва за забава.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно Приложение №1 към Договор №** 27.08.2019г. *** и С. К. са
обвързани от облигационно правоотношение за предоставяне на електронни
съобщителни услуги за телефонен номер ** съобразно договорените условия
и цени и при съответни Общи условия на оператора. чл.22.1 от ОУ
предвижда заплащането на обезщетение от 2 лева без ДДС за обработка на
просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране на
просрочени плащания.
Представен е бон за извършено плащане от ищеца към *** на сумата от
2 лева по документ №**/29.12.2020г.
С Решение №**/15.05.2023г., постановено по гр.д. №**/2022г. по описа
на ВРС, потвърдено с Решение №**/21.11.2023г. по възз.т. д. №**/23г. по
описа на ВОС, е прогласена нищожността на т. 22.1 от Общи условия към
Договор за далекосъобщителни услуги № **/ 27.08.2019 г., поради
противоречие със закона, по иска на С. А. К. срещу „***” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**“ № 1, на основание чл. 26,
ал. 1, предложение първо ЗЗД.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Ищецът твърди, че ответното дружество дължи възстановяване на
2
заплатена от него сума, тъй като същата е платена по нищожна клауза.
Въпросът относно валидността на клаузата от ОУ, послужила като
основание за начисляване на сумата от 2 лева, която се сочи от ответника
като дължима за обезщетение за обработка на просрочени задължения
съгласно чл.22, т.1 от ОУ, е разрешен с влязло в сила решение
№**/15.05.2023г., постановено по гр.д. №**/2022г. по описа на ВРС. Със
същото клаузата е обявена за нищожна. Настоящия състав е обвързан от това
решение на основание чл.299,ал.1 ГПК като спорът по това производство
предпоставя изходът по настоящото такова. С оглед на изложеното липсват
основания, които да обосноват правото на ответника да задържи платената
сума, тъй като плащането е извършено при начална липса на основание по
нищожна клауза от ОУ към договора, сключен между страните.
По изложените съображения съдът намира исковата претенция за
доказана, поради и което следва да се уважи в цялост.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира,че искането от страна на ищеца
за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 385 лева- за заплатени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №**/2022г. по описа на СРС,
както и разноските в настоящото производство: 25 лева за платена държавна
такса и 480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. К., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.1, вх. Д, ап.24, че „***“ , ЕАД, ЕИК:
** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“**“ №1, ДЪЛЖИ
ЗАПЛАЩАНЕТО НА следните суми по Заповед за изпълнение
№***/16.08.2022г., издадена по ч.гр.д. №**/2022г. по описа на СРС, 10 с., а
именно: сумата от 2 /два / лева, представляваща платена на 29.12.2020г. без
основание сума по Договор №** от 27.08.2019г., начислена в документ
№**/29.12.2020г., на основание 422 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ , ЕАД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“**“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. К., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“**“ бл.1, вх. Д, ап.24 сумата от 890/осемстотин и деветдесет/
лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4