№ 9693
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110124377 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове са правно основание чл.
344, т. 1 КТ, чл. 344, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 215 КТ.
Ищецът М. А. Б. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от
03.04.2015г., по силата на което заемала длъжността “шофьор на тежкотоварен автомобил”.
Същият сочи, че изпълнявал трудовите си задължения извън територията на Република
България, управлявайки тежкотоварен автомобил между Република Франция и Кралство
Испания. В исковата молба са наведени твърдения, че, съгласно обичайната практика в
ответното дружество, възлагането на извършване на курсове ставало с устни
разпореждания, без работодателят да издава заповеди за командироване. Според ищеца за
периода 12.08.2022г.- 22.12.2022г. работил без прекъсване, без да се прибира в Република
България на всеки два месеца, в нарушение на изискванията на Закона за командироване на
работници в Република Франция и Пакет мобилност на ЕС.
В исковата молба наведени твърдения, че на 19.12.2022г. работодателят го уведомил, че
поради намаляване обема на работа линията, която обслужва ще бъде закрита и следва да
предаде автомобила на друг шофьора.
На 17.02.2023г. получил по пощата заповед за прекратяване на трудовия договор, на
основание чл. 328, т. 2 КТ, която не били подписана от работодателят. Ищецът отказал да
подпише заповедта и да изпрати същата на ответника.
На 23.02.2023г. работодателят го уведомил, че образува дисциплинарно производство,
защото не се е явил на работа в два последователни дни. В отговор на това ищецът изпратил
1
уведомление до ответника, че прекратява трудовия договор, поради неизпълнение на
задължението на работодателя да плати трудово възнаграждение, което не било получено от
ответника.
На 09.03.2023г. ищецът получил заповед, с която работодателят прекратил трудовият
договор, поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, поради неявяването на
работника на работа в два последователни дни, на основание чл. 190, т. 2 КТ.
Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението, с доводи, че в заповедта за
уволнение не било посочено мястото на работа, където не се е явил, нито да му е възложена
работа, която да не е извършил.
В исковата молба са релевирани твърдения и, че при прекратяване на трудовия договор
ответникът не изпълнил задължението си да плати на ищеца обезщетение за 41 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата 970,33 лева.
В исковата молба е посочено, че ответникът не изпълнил задължението си да плати на
ищеца обезщетение при командироване за периода 01.12.2022г.- 22.12.2022г. в размер на
1978,80 лева (след приспадане на сумата 1000 лева, платена на 08.02.2023г.).
Ищецът поддържа и че работодателят не възстановил на ищеца направените от него
разходи за пътуване, по маршрута от Република Франция до Република България.
При изложените фактически съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да отмени уволнението му и да го възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност, да осъди ответника да плати сумата 970,33 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 41 дни (20 дни за 2021г. и 21 дни за 2022г.),
сумата 1978,80 лева, представляваща обезщетение при командироване за периода
01.12.2022г.22.12.2022г., сумата 300 лева, представляваща направени разходи за пътуване от
Република Франция до Република България.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда доводи, че
уволнението е законосъобразно и е извършено при спазване на правилата, регламентирани в
Кодекса на труда. Същият навежда доводи, че не е получил предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, като относно твърдението на ищеца, че е изпратил такова по куриер,
релевира твърдение, че куриерът посетил офиса на дружеството само веднъж, в
извънработно време, след което, по разпореждане на ищеца, пратката била върната на
изпращача. Ответникът сочи, че работникът не изпълнил задължението си да се яви на
мястото си на работа. Според ответника, същият е изпълнил задължението си да плати
обезщетения при командироване и за неизползван платен годишен отпуск, и направените от
ищеца пътни разходи.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение за погасяване на вземането на
ищеца по давност.
В обобщение, ответникът счуита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
2
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
С определение от 19.05.2025г. е допуснато изменение на предявения иск с правно
основание чл. 224 КТ, за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, относно
размера на същия и същият се счита за предявен от сумата 970,33 лева за сумата 538,20 лева
и на предявения иск с правно основание чл. 215 КТ, за обезщетение при командироване
относно размера на същия, като същият се счита за предявен от сумата 1880 лева за сумата
1900 лева, на основание чл. 214 ГПК.
С определение от 19.05.2025г. производството в частта, в която е предявен иск за
обезщетение при командироване за пътни разноски за сумата 300 лева е прекратено поради
отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че между страните е
възникнало трудово правотношение, въз основа на трудов догово № 18008/ 07.06.2018г., по
силата на което ищецът заемал длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона", при пълно работно време (8- часов работен ден). Трудовият договор е скл. с клауза за
изпитване, при 6- месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Страните са
уговорили, че трудовото възнаграждение е в размер на сумата 520 лева, а на
допълнителнното- 0,6 % за всяка година трудов стаж, платими до 26- то число на месеца,
следващ месеца, през който се полага труд.
Работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради
съкращаване в щата, на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ, считано от 17.02.2023г.
Със заповед № 3/ 08.03.2023г. е прекратен трудовия договор между страните, поради
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради неяване на работа, считано от
29.12.2023г.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.10.2022г.- 23.02.2023г. е в размер
на сумата 4108,94 лева. Ответникът е платил брутното трудово възнаграждение за м.
октомври 2022г. и за м. ноември 2022г. в размер на сумата 1633 лева. Работодателят не е
платил брутното трудово възнаграждение за периода м. декември 2022г.- 23.02.2023г. в
размер на сумата 2475,94 лева.
Вещото лице дава заключение, че при прекратяване на договора ищецът не е използвал
платен годишен отпуск за 2022г. в размер на 11 дни, като неизползван платен годишен
отпуск.
Според експерта работодателят е издал заповед № 22- 165/ 01.11.2022г., с която ищецът
е командирован за периода 01.11.2022г.- 30.11.2022г. по маршрут България- Франция-
Испания- България за срок 30 дни и при размер на обезщетение, съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 6, в размер на сумата 4062 лева, което е платено на ищеца на 19.12.2022г. На
01.12.2022г. работодателят е издал заповед № 22- 169/ 01.12.2022г., с която ищецът е
3
командирован за периода 01.12.2022г.-22.12.2022г. по маршрут България- Франция-
Испания- България, при обезщетение, съгласно чл. 31, ал. 6, в размер на сумата 2900 лева.
На 08.02.2023г. на ищеца е платена сумата 1000 лева, като неплатена е сумата в размер на
сумата 1900 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По общите факти:
По делото не е спорно, че между страните е възникнало трудово правотношение, въз
основа на трудов догово № 18008/ 07.06.2018г., по силата на което ищецът заемал
длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона"
Със заповед № 3/ 08.03.2023г. е прекратен трудовия договор между страните, поради
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради неяване на работа, считано от
29.12.2023г.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ :
По иска с правна квалификация чл. 344, т. 1 КТ ищецът носи тежестта да докаже
съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на
дисциплинарно наказание, което оспорва.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ с предмет законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание
"уволнение", изцяло в тежест на ответника- работодател е да докаже по делото, че е спазена
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно: с мотивирана писмена
заповед, в която вменените нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с
обективните си и субективни признаци от компетентния орган и в сроковете по чл. 194 КТ,
че от ищеца са поискани обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били
оценени при налагане на наказанието, както и че ищецът е извършил вменените със
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, а също и че при налагане
на наказанието работодателят е съобразил тежестта на нарушението и поведението на
ищеца. В т.см. e трайната съдебна практика, изразена в решение по гр. дело № 1036/2016г. на
ВКС IV г.о., решение по гр. дело № 795/ 2014г. на ВКС, IV г.о.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение”
може да се наложи при неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.
Доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на
доказателствената тежест в производството по трудовия спор се възлага на работодателя.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, то притежава
всички общи негови признаци и в частност, от субективна страна се характеризира с
признака вина на дееца. Ето защо в предмета на доказване се включва обстоятелството
извършено ли е дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или
непредпазливо). Ответникът, като носител на преобразуващото право да наложи
4
дисциплинарно наказание, следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое
право. В този смисъл негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно,
главно доказване осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством
обективните им и субективни признаци. В настоящия случай, ответникът не проведе
доказване, че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, не се установи умисъл
от страна на ищцата за неправомерно извличане на определена облага за нея или за другиго,
с което да се накърни доверието на работодателя и поради което не може да се вмени на
ищцата извършване на това дисциплинарно нарушение. Съдът счита, че работодателят,
чиято е доказателствената тежест в процеса за това, не ангажира годни доказателства в
настоящия граждански процес за установяване на вмененото на ищеца с уволнителната
заповед нарушение на трудовата дисциплина. По настоящото производство доказателства за
това нарушение не бяха ангажирани от страна на работодателя.
При така изложените съображения съдът намира, че работодателят не е упражнил
законосъобразно дисциплинарната си власт поради което заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца следва да бъде отменена.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Фактическият състав на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
включва наличието на следните предпоставки: отмяна на уволнението като
незаконосъобразно; съвпадение между заеманата преди уволнението длъжност от ищеца и
тази, на която иска да бъде възстановен; трудовото правоотношение между страните да е
безсрочно, съответно, в случай, че същото е срочно, да не е изтекъл срока на същото. В
случая уволнението на ищеца е незаконосъобразно, трудовият договор между страните е
безсрочно, като съществува идентичност между заеманата преди уволенението длъжност и
тази, на която ищецът иска да бъде уволнен. Изложеното обуславя извод за основателност
на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона".
Относно иска с правно основание чл. 224 КТ:
По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на
правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно
трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за
процесния период.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от цитираната
разпоредба, фактическият състав на това обезщетение включва два елемента: 1)
прекратяване на трудовото правоотношение (основанието за прекратяване е без значение) и
2) наличие на неизползван платен годишен отпуск.
Както се посочи, между страните не е спорно, че в периода 01.01.2021г.- 31.12.2022г.
5
между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор.
Относно размера на полагаемия платен годишен отпуск следва да се посочи следното: в
трудовия договор страните не са посочили какъв е размерна на платения годишен отпуск,
поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 155, ал. 4 КТ, съгласно която
размерът на основния платен годишен отпуск е не по- малко от 20 работни дни. Установява
се, че ищецът е използвал целия полагаем отпуск за 2021г., а от отпуска за 2022г. е използвал
9 дни. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск е в размер на сумата 469,86 лева ( 897 лева/ 21 дну х 11 дни).
Следва да се посочи, че съдът не кредитира в тази част заключениети на вещото лице.
Видно от исковата молба, ищецът претендира обезщетение за платен годишен отпуск за
2021г. и 2022г.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск до сумата 469,86 лева. В
частта над сумата 469,86 лева до сумата 598 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл. 215 КТ:
Основателността на иска с правно основание чл. 215 КТ се обуславя от установяване от
страна на ищеца на следните предпоставки: 1) че е работил по трудово правоотношение с
ответника и е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплатят
командировъчни; 2) че с надлежен акт на работодателя е бил командирован за изпълнение на
трудовите си задължения в чужбина; 3) размера на претендираната сума.
В настоящия случай не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че в
рамките на исковия период ищецът е изпълнявал при ответника възложените му функции на
длъжността "шофьор на товарен автомобил", като със заповед № 22- 169/ 01.12.2022г. е
командирован за периода 01.12.2022г.- 22.12.2022г. по маршрут България- Франция-
Испания- България.
В разпореднбата на чл. 121, ал. 2 КТ е уредено правото на работодателя да командирова
работник или служител извън страната за нуждите на предприятието за изпълнение на
трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30
календарни дни без прекъсване. В този случай командированият работник или служител
освен брутното си трудово възнаграждение има право да получи още и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени в Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата командироването или изпращането за специализация в
чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, в която се съдържат посочените в
нормата на чл. 5, ал. 2 НСКСЧ реквизити и условия. В настоящия случай работодателят
надлежно е изпълнил процедурата по командироване, доколкото същият е издал писмена
заповед с изискуемите реквизити, а освен това полагайки подписа си върху нея,
командированото лице е изразило съгласието си за командироването му за повече от 30
календарни дни.
Ето защо, законосъобразно ответното дружество е командировало ищеца, възлагайки
6
задача да извърши международен превоз, а той от своя страна е започнал и осъществил
изпълнението на задачата, по които факти страните не спорят. Поради тази причина за
изпълнените курсове в чужбина на ищеца се дължат командировъчни пари, за определяне на
размерите на които следва да се има предвид разпоредбата на разпоредбата на чл. 31, ал. 1
НСКСЧ.
Относно дължимия размер на командировъчните пари: размерът на командировъчните
пари не може да бъде под нормативно установения в наредбата минимум, като
работодателят може да определи и по- висок размер.
Съгласно заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза, което настоящият
състав кредитира като обективно и компетентно, обезщетението за командироване за 22 дни
на ищеца е в размер на 2900 лева. След приспадане на платената сума в размер на 1000 лева,
дължима е сумата 1900 лева.
Изложеното обуславя извод, че предявения иск за обезщетение е основателен и
неговото уважаване.
Относно разноските:
Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Предвид изложеното, право на разноски има ищецът. В настоящия случай последният е
направил разноски за адвокатско възнаграждение. Същият е представил доказателства за
действителното извършване на разноски и е поискал присъждането им своевременно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса и разноски за възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, уволнението на М. А. Б., с ЕГН
**********, извършено на основание чл. 190, т. 2 КТ, със заповед № 3/ 08.03.2023г., като
незаконосъобразно, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. А. Б., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност ""шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ.
ОСЪЖДА "Т.К.Б." ООД, с ЕИК ************ да плати на М. А. Б., с ЕГН **********,
сумата 469,86 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2021г. и 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
09.05.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224 КТ и сумата 1900
лева, представляваща обезщетение при командироване за периода 01.12.2022г.- 22.12.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.05.2023г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 215 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2021г. и 2022г. над сумата 469.86 лева до сумата 598 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Т.К.Б." ООД, с ЕИК ************ да плати на М. А. Б., с ЕГН **********,
сумата 780 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.К.Б." ООД, с ЕИК ************ да плати по сметка на Софийски районен
съд сумата 254,79 лева, представляваща държавна такса и сумата 400 лева, представляваща
разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8