№ 11129
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110148277 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „****** срещу *** „***“ /***/, с
която е предявен частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца регресно
вземане за изплатено обезщетение по застраховка “***” за вреди по моторно превозно
средство /МПС/, причинени от пътно-транспортно произшествие /ПТП/.
Ищецът твърди, че на 13.05.2021 г. настъпило ПТП на пътя с. ****, в района на
с. ***, изразяващо се в преминаването на лек автомобил „****” с рег. № ***,
собственост на „****“ ***, клон ***, управляван в момента на настъпване на
инцидента от */**, през внезапно паднала на пътя скална маса. В резултат на
инцидента били причинени вреди по автомобила. Към датата на събитието увреденото
МПС било застраховано по застраховка „****“ в ищцовото дружество, полица № ***,
поради което след настъпване на събитието в „****** била образувана ликвидационна
преписка № ***, въз основа на искане за обезщетяване на причинените от ПТП вреди.
Извършен бил оглед, опис и оценка на вредите по застрахования автомобил, като
ремонтът бил възложен на сервиз „***“ ***. За извършването му била издадена
фактура № ********** от 30.10.2022 г. за сумата от 3224,02 лава. Плащането по
фактурата било извършено от „****** на 15.11.2021 г. Ищецът твърди, че с
1
изплащането на обезщетението встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, който се явявал именно ответникът, тъй като процесното ПТП
настъпило на републикански път, задължението за поддръжката на който било на ***
„***“. Дружеството отправило регресна покана до *** „***“, получена на 27.01.2022
г., за изплащане на процесното обезщетение, ведно с дължимите ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв., но *** не изплатила същото. Предвид изложеното,
„****** отправя искане за уважаване на исковата му претенция за заплащане на
регресно обезщетение в размер на 1000,00 лева, представляващо част от общо
дължимото такова в размер на 3239,02 лева, както и на сумата от 164,28 лева,
представляваща част от начислена върху обезщетението за периода от 01.03.2022 г. до
29.08.2023 г. лихва за забава в общ размер от 532,12 лева. Отправено е и искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** „***“
чрез Системата за сигурно електронно връчване, но в срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор. В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът
поддържа, че процесният пътен инцидент представлявал случайно събитие, поради
което исковата претенция следвало да бъде отхвърлена в цялост като неоснователна.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, а именно приложената към
исковата молба застрахователна полица № *** от 03.11.2020 г., че между ищеца
„****** (като застраховател) и „***“ *** (като застрахован) е сключен застрахователен
договор, по силата на който МПС „****” с рег. № ***, е застраховано по застраховка
„***“ на МПС с период на застрахователно покритие от 14.11.2020 г. до 13.11.2021 г.
Застрахователната сума по посочената полица е 45000,00 лв. Съгласно договора,
покритият риск е определен чрез клауза „Пълно ***“, като видно от приложимите
Общи условия на ищцовото дружество, в него се включват и щети, причинени от
свличане или срутване на земни пластове.
По делото са представени служебна бележка от 02.06.2021 г. и докладна з***ска
от 30.06.2021 г., изготвена по преписка № ***/17.05.2021 г. по описа на РУ – ****, от
които се установява, че на 13.05.2021 г., около 20:20 часа, в района на с. ***, община
*** */** е управлявал лек автомобил „****” с рег. № ***, когато на пътното платно в
посока с. *** са паднали камъни и е настъпило пътно произшествие. В докладна
з***ската е посочено, че мястото на произшествието е посетено от служител на РУ -
****, който е тествал водача на МПС за употреба на алкохол, като пробата е
2
отрицателна.
От приложените към исковата молба заявление от **** от 21.06.2021 г., искане
за оценка на вреди от 21.06.2021 г., опис – заключение за вреди на МПС от 21.06.2021
г., възлагателно писмо от ищцовото дружество до „***“ *** от 09.08.2021 г.,
калкулация ремонт от 27.08.2021 г., приемо-предавателен протокол от 04.10.2021 г.,
фактура № **********/30.10.2021 г., ликвидационен акт № ***/10.11.2021 г. и
преведно нареждане от 15.11.2021 г. за сумата от 3224,02 лева се установява, че след
извършен оглед и опис на щетите, причинени от така настъпилия пътен инцидент,
процесният автомобил е ремонтиран в доверен сервиз на застрахователя, който е
заплатил в цялост цената на извършения ремонт.
Ищецът „****** е изпратил регресна покана до *** с изх. № ***/ 26.01.2022 г. за
сумата от общо 3239,02 лева, включваща изплатеното обезщетение за ремонт на
процесния автомобил и направените ликвидационни разноски по процесната щета в
размер на 15,00 лева. Поканата е получена от ***, чрез ** – ***, на 27.01.2022 г. В
отговор до застрахователя с изх. № ***/22.02.2022 г., *** отказва да изплати регресно
обезщетение, заявявайки, че инцидентът представлявал случайно събитие, за което
***та не следвало да носи отговорност.
Съгласно изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, процесните повреди отговарят и са в
причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП от участвалия водач.
Стойността на причинените щети по автомобила, според експерта, определена по
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 3224,02 лева. Така
изготвеното заключение съдът кредитира изцяло като пълно, задълбочено и
компетентно изготвено.
Съгласно представени от ищеца и неоспорени от ответника удостоверение за
гаранция и сертификат за удължена гаранция от „*** /л. 84 и сл. от делото/, към датата
на поизшествието процесният автомобил е бил в гаранционен срок.
От правна страна:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени частични осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на *** „***“ да заплати на „****** сумата от 1000,00 лева, представляваща част от
регресно вземане в общ размер от 3239,02 лева за изплатено обезщетение по
застраховка “****”, полица № ***, за вреди, причинени от ПТП, настъпило на
13.05.2021 г., и включените в обезщетението ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 164,28 лева, представляваща част от
мораторна лихва в общ размер от 532,12 лева, начислена върху главницата за периода
от 01.03.2022 г. до 29.08.2023 г.
3
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя, е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възлагане на работа и извършване на противоправни действия и/или бездействия от
страна на лицето, на което е възложена тази работа; 3/ възникнало в полза на
увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу възложителя
на работата, при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди; 4/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди.
Установява се от доказателствата по делото, че към датата на настъпване на
процесното ПТП между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „****” с
рег. № ***, е съществувало валидно облигационно правоотношение по застраховка
„***“.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното процесното
произшествие, е републиканск по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/,
вр. с чл. 8, ал. 2 ЗП, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30
ЗП, задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно
ответникът ***. Предвид характеристиките си на юридическо лице, тя осъществява
дейностите по чл. 30 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30
ЗП. Явно е, следователно, че именно ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители. Следва да се отбележи, че ***, в качеството си на
лицето, имащо задължението да стопанисва процесния пътен участък, е била длъжна
да обезопасява района около пътното платно с цел избягване настъпването на пътни
инциденти.
***та е релевирала възражението, че процесният пътен инцидент представлявал
случайно събитие, поради което тя не носила отговорност за причинените от него
вреди. На първо място следва да се съобрази, че това възражение на ответника е
направено в първото открито съдебно заседание, а не в срока за отговор по чл. 131
ГПК /доколкото отговор на исковата молба въобще не е подаден по делот/, т. е. на
основание чл. 133 ГПК това възражение се явява преклудирано и като несвоевременно
заявено не подлежи на разглеждане от съда. Единствено с цел пълнота на изложението
4
следва да се посочи, че то е и неоснователно. За да се приеме, че едно събитие е
случайно, не само то трябда да е непредвидено и непредотвратимо, но и неговите
последици /увреждането/ трябва да са такива. Само непредвидимостта и неизбежността
както на увреждането, така и на причинната връзка между него и самото събитие,
ценени в цялост, могат до доведат до освобождаване от отговорност на съответното
задължено лице. В случая, дори да се приеме, че срутването на скална маса е било
непредотвратимо, то същото не може да се съотнесе към последиците от такова
срутване. Задължение именно на *** е да поддържа републиканската пътна мрежа и
околните терени в състояние, в което да бъдат избегнати последиците от подобни
събития. Неизпълнението на това нейно задължение обуславя регресната ѝ отговорност
за причинените вреди.
В хода на процеса са събрани доказателства /представените от ищеца писмени
доказателства и приетата авто-техническа експертиза/, установяващи по безспорен
начин механизма на настъпване на процесното произшествие, извършването на
ремонта, необходим за отстраняване на причинените от ПТП вреди, както и пазарната
стойност на ремонтните дейности. Съгласно заключението на вещото лице, стойността
на щетите по процесния автомобил, възлиза на претендираната от ищеца сума от
3224,02 лева, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП.
Поради тази причина предявеният частичен иск следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 1000,00 лева
Основателен е и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото същият, поради своя
акцесорен характер, е обвързан с основателността на главния иск. По делото са
представени доказателства за изпратена от ищеца до *** регресна покана, с
получаването на която ответникът е поставен в забава спрямо дължимостта на
процесното регресно вземане. Поради това искът за присъждане на законна лихва за
забава следва да бъде уважен до пълния предявен размер, определен от съда по реда на
чл. 162 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено в полза на ищцовата
страна. На същата следва да бъдат присъдени такива в размер на 505,00 лева,
съобразно искане, обективирано в молба с вх. № ***/08.03.2024 г., за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, депозит за съдебно техническа експертиза и такса за
съдебно удостоверение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ***
„***“, БУЛСТАТ: ***, с адрес гр. ****, да заплати на „******, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 1000,00 лева, представляваща част
от регресно вземане в общ размер от 3239,02 лева за изплатено обезщетение по
застраховка “****”, полица № ***, за вреди, причинени от ПТП, настъпило на
13.05.2021 г., и включените в обезщетението ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2023 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 164,28 лева, представляваща част от мораторна лихва в общ
размер от 532,12 лева, начислена върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до
29.08.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 505,00 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6