Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004 25.08.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
в присъствието на секретаря СТЕФАНИ
КАЛОФЕРОВА
и прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
член-съдията Семкова ВАНД №926 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С Решение 150/28.01.2020 г. по АНД
№3970/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII н.с. обвиняемият В.П.К. е признат за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК, като на осн. чл.378,
ал.4, т.1 вр. ал.1 НПК вр. чл.78А, ал.1 НК вр. чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.1 НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е НАЛОЖЕНО административно
наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лева. Веществените доказателства е
постановено да ОСТАНАТ към материалите по делото, а в тежест на обвиняемия на
осн. чл.189, ал.3 НПК са ВЪЗЛОЖЕНИ направените по делото разноски в размер на
84 лева, които да заплати по сметка на ОД на МВР-Пловдив.
Против съдебния акт е подадена
въззивна жалба от защитника на обвиняемия адв.Д. с искане за неговата отмяна,
алтернативно изменение в насока намаляване на наложеното административно
наказание.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изразява становище, че въззивната жалба
е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Обв.В.К. се явява в съдебно заседание с упълномощения си защитник адв.Д., който
поддържа депозираната въззивна жалба.
Пловдивският окръжен съд като въззивна
инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във
въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на
обжалваното решение в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
За да постанови съдебния си акт,
първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:
Обв. В.П.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, работещ,
неосъждан, ЕГН **********.
Вечерта на 12.11.2017 г. след 21.40 ч.
свид. Г.В. извикал такси от домашния адрес на ул. „***“ в гр.Пловдив, за да
посети адрес в кв. „***“ на града. На
поръчката се отзовал свид. Р.И., работещ като таксиметров шофьор и управляващ
таксиметров автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № ***, собственост на „ЕЛМА“ ООД
гр.Пловдив. Клиентът седнал на предна дясна седалка до шофьора, като двамата не
се познавали до този момент. При преминаване по бул. „Цар Борис Трети
Обединител“ в посока север– юг, в участъка след кръстовището с бул. „Шести
септември“ и преди тунела таксиметровият автомобил бил приближен от дясна
страна и изпреварван от лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦГИ“ с рег. № ***,
регистриран като собственост на Т.И.В.. Автомобилът в указания ден и час бил
управляван от обв.В.К., като на предна дясна седалка в същия се намирал приятелят
му свид.А.А.. С предприетата маневра водачът на Мерцедес-а осъществил контакт с
таксиметровия автомобил, като го застъргал странично и му причинил увреждания в
дясната част – броня, калник и предна дясна врата. Обв.К. не намалил, нито пък спрял
след ПТП-ТО, а продължил с висока скорост в южна посока. Свид.И., който едва
успял да овладее автомобила си, решил да тръгне с таксито си след Мерцедес-а,
тъй като не успял да види и запомни номерата на последния, за да уреди отношенията
от във връзка с инцидента. По пътя свид.И. ползвал звукови и светлинни сигнали,
за да сигнализира водача Мерцедес-а за евентуално спиране. При действащ на
кръстовището на Сточна гара червен сигнал на светофара управляваният от
обвиняемия лек автомобил бил настигнат от таксиметровия автомобил на свид.И.. В
този момент свид. В. информирал последния, че бил служител на КАТ, като работел
в РУ - *** при ОД на МВР Пловдив, но същия ден и вечер не бил на работа.
Съобщил му, че ще накара лицата от другия автомобил да спрат, за да извикат
органите на КАТ да дойдат. След кръстовището на Сточна гара двата автомобила
били установени един до друг, като този на обвиняемия застанал косо на
таксиметровата кола.
Свид.В. слязъл от таксиметровия
автомобил, а от Мерцедес-а излезли обв. К. и спътникът му свид.А.. Свид.В. казал,
че бил полицай и посегнал да бръкне в носената на кръста му чантичка – борсета,
за да извади служебната си карта. В този момент обвиняемият се приближил до
него и с ръце му нанесъл седем-осем
удара в главата, в областта на лицето. Свид. В. залитнал от същите, но не
отвърнал на нападението и се насочил към таксиметровия автомобил, за да влезе и
по този начин да се предпази от нападателя. Свид. И. стоял изплашен на
шофьорското си място и от уплаха не смеел да излезе от автомобила си. В това
време на автобусната спирка имало хора, но никой не се намесил в помощ на свид.
В.. След като спрял да удря последния, обв.К. се качил в колата си, като в нея
го последвал и приятелят му свид.А.. Потеглили, като обвиняемият направил
обратен завой на първото кръстовище, след което закарал свид.А. до дома му и се
прибрал.
От ударите в главата свид.В. получил
отоци, кръвонасядания, сцепена била кожата под брадичката му, от която разкъсно-контузна
рана потекла и кръв. Нараняванията му били леко оточни и моравокръвонаседнати дясна и лява ушна мида, по един лек оток
моравочервеникаво кръвонасядане зад
двете ушни миди, червеникаво кръвонасядане под дясно око, оток,
моравочервеникаво кръвонасядане и охлузване на вътрешната повърхност на
лигавицата на долна устна срещу централните резци, цепковидна рана на долната
повърхност на брадичката, лек оток и моравочервеникаво кръвонасядане на ляво
слепоочие, лек оток и кръвонасядане пред лява ушна мида.
Свид. В. от
мобилния си телефон с номер ***
се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за случая с предхождащото го ПТП, като обаждането
му било регистрирано в системата в 21 ч. 56 мин. и 19 сек. Сигнал на ЕЕН 112 подал от телефона си и свид.
И. – регистриран в 22 ч. 20 м. и 20 сек. Въз основа на сигналите били
уведомени чрез оператор съответната служба на МВР и спешна медицинска помощ.
Отзовалият се на сигнала медицински екип оказал медицинска помощ на свид.В. като
цепковидна рана на долната повърхност
на брадичката била обработена. По искане на дежурен от Второ РУ - Пловдив е била
инициирана връзка чрез ЕЕН 112 отново със свид.И. – регистриран в 22 ч. 29 мин.
и 51 сек., а в 22 ч. 51 мин. и 55 сек. свид.В. отново се обадил на ЕЕН 112,
като чрез оператор била осъществена телефонна връзка с дежурен от ЦСМП -
Пловдив.
От Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив бил
изпратен полицейски автопатрул, в чийто състав бил свид Т.Д.– младши
автоконтрольор. При пристигане на място същият провел основно разговори с
водача на таксиметровия автомобил свид. И. относно случилото се по – рано ПТП.
Възприел, че пътникът свид.В. бил окървавен, но не разговарял с него с
подробности относно травмите му, тъй като основно се интересувал от ПТП-то.
Другият водач, участник в ПТП-то обв.К. не бил на място при идването на
автопатрула.
На следващия
ден 13.11.2017 г. свид.В. посетил ДКЦ „Пловдив“ ЕООД, където бил освидетелстван,
като в издаденото му СМУ № ***/13.11.2017 г. били описани следните травматични
увреждания – дясна и лява ушна мида са леко оточни и моравокръвонаседнати, зад
двете ушни миди е установен по един лек оток моравочервеникаво кръвонасядане с
размери в дясно 2/2 см. и в ляво 2/1.5 см., под дясно око е установено
червеникаво кръвонасядане с размери 0.8/0.2 см., хоризонтално разположено, на
вътрешната повърхност на лигавицата на долна устна срещу централните резци е
установен оток, моравочервеникаво кръвонасядане и охлузване с белезникав налеп,
на долната повърхност на брадичката е установена хоризонтално разположена
цепковидна рана с неравни охлузвания и кръвонаседнати ръбове и дължина 3 см.,
залепена с тъканно лепило, на ляво слепоочие било установено лек оток и
моравочервеникаво кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър 3 см., пред лява
ушна мида са били установени същите увреждания – лек оток и кръвонасядане с
моравочервеникав цвят с размери 4/3.5 см.
За стореното
на бул. „Цар Борис Трети Обединител“ ПТП обв.К. бил санкциониран с Наказателно
постановление №***/11.01.2018 г., с което били приети за извършени на 12.11.2017
г. от същия като водач на пътно превозно средство автомобил „Мерцедес Е 200 ЦГИ“ с рег. № *** две
нарушения на правилата за движение по пътищата: по чл.25 ал.2 пр.1 ЗДВП и по
чл.123, ал.1, т.1 ЗДВП и му били наложени две административни наказания: глоба
в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева. К. не обжалвал това НП, влязло
в сила на 14.03.2018 г.
Съгласно заключението
по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
/л.20 ДПво/ на Г.Н.В. е било причинено: контузия на лицето с отоци,
кръвонасядания, охлузване и разкъсно-контузна рана по главата. Описаните
увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени както се съобщава в данните по досъдебното
производство – при инцидента на 12.11.2017 г., с който са в пряка причинна
връзка. Било му причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Към делото били приобщени като
веществени доказателства 1 бр. компактдиск CD – R с надпис „ЕМТЕС“ – съдържащ 4 бр.
аудиозаписи и 3 бр. снимки на карти от регистрирани обаждания на ЕЕН 112 към
12.11.2017 г., приложен на л.51 от съдебното производство, както и 1 бр.
компактдиск CD – R
с надпис „Verbatim“,
съдържащ видеозаписи от камери от кръстовищата на бул. „Цар Борис Трети
Обединител“ с бул. „Шести септември“, на бул. „Цар Борис Трети Обединител“ с ул.
„Цанко Дюстабанов“ и на бул.„Христо Ботев“ с ул. „Авксентий Велешки“ в гр.
Пловдив за времето от 21.50ч. до 22.30 ч. на 12.11.2017 г., приложен на л.15 от досъдебното производство.
Аудиозаписите на 1 бр. компактдиск CD – R с надпис „ЕМТЕС“ са аудиофайл с
вписана дата на изгoтвянето му 12.11.2017г., час 21.56.19 и с продължителност
02.35 минути, аудиофайл с вписана дата на изгoтвянето му 12.11.2017 г., час
22.20.20 и с продължителност 03.32 минути, аудиофайл с вписана дата на
изгoтвянето му 12.11.2017 г., час 22.29.51 и с продължителност 07.04 минути, както
и аудиофайл с вписана дата на изгoтвянето му 12.11.2017 г., час 22.51.55 и с
продължителност 05.27 минути, като първият и последният по време са били
инициирани от свид.В. от мобилен телефон с абонатен номер ***, а другите два са
разговори със свид.ИЛИЕВ – таксиметровият шофьор. При извършения оглед на
веществено доказателство – на другото веществено доказателство по делото1 бр.
компактдиск CD – R
с надпис „Verbatim“,
в нито един момент не е било заснето движението на процесните автомобили и
участващите лица, видно от протокола за оглед на веществени доказателства /л.49
ДПво/.
Изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно и категорично
установена от събраните по делото:
I писмени доказателства и
доказателствени средства,
прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: СМУ, епикриза, протокол за доброволно
предаване, справки за регистрация на моторни превозни средства, АУАН, протокол
за ПТП, часови график, протокол за оглед на веществени доказателства,
характеристична справка, справка за съдимост и справка за нарушител/водач;
II заключение по съдебно-медицинската експертиза;
III веществени доказателства: 1 бр. компактдиск CD
– R с надпис „ЕМТЕС“ –
съдържащ 4 бр. аудиозаписи и 3 бр. снимки на карти от регистрирани обаждания на
ЕЕН 112 към 12.11.2017 г., както и 1 бр. компактдиск CD – R с надпис „Verbatim“, съдържащ видеозаписи от камери от
кръстовищата на бул. „Цар Борис Трети Обединител“ с бул. „Шести септември“, на
бул. „Цар Борис Трети Обединител“ с ул. „Цанко Дюстабанов“ и на бул. „Христо
Ботев“ с ул.„Авксентий Велешки“ в гр. Пловдив за времето от 21.50 ч. до 22.30
ч. на 12.11.2017 г.
IV гласни доказателствени средства –
частично от обясненията на обв.К. и показанията на свид.А., както и от показанията
на свидетелите В., И. и Д., които показания като обективни, логични,
последователни и хармониращи помежду си, както и намиращи опора в писмените
доказателствени материали по делото съвсем правилно са кредитирани.
След като е подложил на
подробен и аргументиран анализ събраните по делото доказателствени източници,
напълно обосновано първостепенният съд е счел за безспорно
установен фактът, че на инкриминираните дата и място обв.К. е нанесъл с ръце на
пострадалия свид.В. седем-осем удара в главата. Същевременно правилно е отчетено
липсващо поведение от страна на последния, което да би могло да се дефинира било
като провокиращо, било като основателна причина за именно подобна ответна
реакция, защото като такова не би могло да бъде определено заявеното от свид.В.,
че е полицейски служител и изваждането на документ за легитимирането му като
такъв. Доколкото не са налични въобще данни пострадалият да е понечил да вади
пистолет, то като ненамерили опора в доказателствената съвкупност обясненията
на обвиняемия и показанията на свид.А., дадени в този смисъл, правилно не са кредитирани.
Същевременно, самите реализирани от свид.В. действия в този момент не сочат на изваждането на оръжие. За това
свидетелства и съобщеното от свид.И., който в случая, макар и да е пряко засегнат
от ПТП-то с автомобила на обвиняемия, се явява напълно безпристрастен и
незаинтересован относно случилото се след ПТП-то, доколкото липсват доказателства
за близки негови отношения с пострадалия - инцидентен негов криент въпросната
вечер за разлика от свид.А., намиращ се в близки приятелски отношения с обв.К..
Съвсем коректно контролираната
инстанция е счела за невъзможно един-единствен да е бил нанасеният на свид.В. удар
от страна на обвиняемия, защото причинени телесни увреждания са констатирани по
цялата му глава и следователно по брой и характер могат да бъдат причинени само
с множество удари. За да достигне до този си правилен извод долустепенният съд
съвсем резонно се е опрял на отразеното в изготвеното непосредствено след
случилото се СМУ, както и на експертното становище по изготвената СМЕ. Доколкото
тези му изводи са изцяло законосъобразни, същите се споделят изцяло от въззива,
а подробната им аргументация не налага да бъдат повтаряни. Явно, че
здравословното състояние на самия обвиняем, въпреки извършената няколко дни
по-рано оперативна интервенция на пъпна херния, е било такова, че не му е попречило да
реализира описаното престъпно поведение, поради което и възражението на защитата
в този смисъл се оказва неоснователно.
Свид.В. не е познавал
нападателя си, както самият той е заявил при разпита си, нито пък поведението
му въпросната вечер говори за познанство, доколкото ако такова бе налично, то
не е било необходимо нито да се представя, нито да се легитимира със служебен
документ. Ето защо съвсем логично първостепенният съд не е дал вяра на обясненията
на обв.К. и на показанията на свид.А. и в тази им част, а претенцията на
защитата в указаната насока, заявена пред въззивния съд, се явява несъстоятелна.
Макар и при незначителни
несъответствия между тях, гласните доказателствени средства, изхождащи от
свидетелите В., И. и Д., включително и от първите двама при проведените в хода на
съдебното следствие очни ставки, си
хармонират, като обективността им не следва да бъде поставена под съмнение,
доколкото липсват причини за това. Показанията са на лица, които не са в близки
или в приятелски отношение помежду си, като
същевременно намират и опора в останалата част от доказателствената маса,
касателно която липсват въобще основания да бъде дискредитирана, а именно СМУ,
експертното заключение и информацията, съдържаща се в приобщените към
доказателствената маса веществени
доказателства.
Изложеното обосновава и несъмнен
извод, че макар и хармониращи помежду си обясненията на подсъдимия и
показанията на свид.А. относно броя на нанесените от страна на обв.К. удари на
пострадалия и поведението на последния,
не следва да бъдат ценени, след като остават изолирани от онази част от
доказателствената маса (показанията на останалите свидетели, писмените и
веществени доказателства, както и заключението по СМЕ), относно която липсват
опровергаващи я източници. Достигайки до този извод след извършено задълбочено
и обосновано изследване, първоинстанционният съд съвсем правилно не е
кредитирал отбелязаните гласни доказателствени средства. Напълно се споделя
становището му, че показанията на останалите разпитани свидетели са логични,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото
доказателства, поради което съвсем правилно са били кредитирани.
Несъстоятелна е претенцията на защитата за
дискредитиране показанията на свид.В., защото на инкриминираната дата бил пиян
и агресивен. Факт е, че нито свид.И., пътувал в непосредствена близост до
пострадалия в таксиметровия автомобил преди
инцидента, нито свид.Д., изпратен да вземе отношение във връзка с
настъпилото ПТП като орган на реда, не сочат за поведение на свид.В., повлияно
от алкохолно опиване. Същевременно въпреки претенцията, че подзащитният му е
имал мимолетен сблъсък с пострадалия, защото му бил нанесъл само един удар, за
какъвто сочи и свид.А., то как и деецът, и приятелят му са констатирали пияното
състояние на свид.В. остава неясно, след като дори лицата, имали непосредствен
контакт със същия не сочат на такова /свид.И. и свид.Д./. Изложеният от свидетелите
И. и В. механизъм на нанесените на последния наранявания на инкриминираната
дата изцяло съответства на този, указан от експерта в депозираното заключение,
който от своя страна се базира изцяло на констатираните при свид.В. телесни
наранявания.
Въз основа на изложената фактология,
приета за установена след цялостен и аргументиран анализ на доказателствената
съвкупност, напълно правилен се явява изводът на контролираната инстанция, че
осъщественото от обв.К. деяние е съставомерно по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК, тъй като по несъмнен начин се установява, че на 12.11.2017 г. в гр.Пловдив е
причинил на Г.В. лека телесна
повреда, изразяваща се в контузии на лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване
и разкъсно- контузна рана по главата - довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Безспорно обвиняемият е осъществил обективните признаци на
отбелязаното престъпно посегателство, доколкото е нанесъл няколко удара с ръце в
главата на Г.В., в резултат на което на последния е причинено горепосоченото
телесно увреждане, представляващо разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, а именно лека телесна повреда в хипотезата на чл.130, ал.1 НК. В този смисъл са отбелязаните вече доказателствени източници. С
категоричност е установено, че констатираните телесни наранявания при пострадалия
не са от падане от собствен ръст или нанесени
от друго лице удари. В този смисъл въззивната инстанция счете за
правилен извод на контролирания съд, че именно с нанесените удари с ръце в
областта на главата на пострадалия, обвиняемият е причинил съставомерния резултат.
От субективна страна обв.К. е извършил
посегателството умишлено под
пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици, съзнавайки противоправния
характер на осъщественото, целейки и искайки настъпването на забранените му
последици в желанието си да демонстрира физическото си превъзходство над
пострадалия. Деянието е извършено по хулигански подбуди предвид
стремежа на обвиняемия да покаже своето грубо неуважение към обществото,
противопоставяйки себе си на установените порядки за поведение и по този
начин да демонстрира желанието си да не
се съобразява с тях и то на общодостъпно място - в близост до спирка на
обществения транспорт, на която е имало множество хора, макар и не в
непосредствена близост до инцидента. Поведението му е неадекватно на причината
за него – излизането на свид.В. от таксиметровия автомобил, шофьорът на който
преди това със светлинен и звуков сигнал е демонстрирал желанието си
обвиняемият да спре колата си, за да могат да се разберат относно настъпилото
ПТП между двете МПС-та, както и заявяване, че е полицейски служител и стремеж
да удостовери това си качество със служебен
документ. Тази причина безспорно не е лична такава, тъй като не е
обусловена било от вражда, било от завист между обвиняемия и пострадалия или
други възможни конкретни мотиви, въпреки твърденията на защитата в обратния
смисъл, ненамиращи опора в доказателствената съвкупност.
След като е признал обв.К. за виновен по
повдигнатото му обвинение, първостепенният съд корекно е преценил, че налични в
конкретния случай са предпоставките за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл.78А, ал.1 НК. При
определяне размера на последното, правилно са ценени като смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало (доколкото същият не е
въобще осъждан, а за прилагане на института на чл.78А НК се изисква липса на
осъждане единствено за престъпление от общ характер) и добрите му
характеристични данни предвид семейния му и социален статус, както и липсата на
данни относно противоправни прояви,
характеризиращи го като лице с ниска степен на обществена опасност. В
противовес на така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства правилно
са приети като отегчаващи такива: множеството телесни увреждания, чийто
възстановителен процес не е така кратък. Безспорно от тази категория е и
степента на обществена опасност на конкретно осъщественото престъпно
посегателство, а именно средна такава, предвид повод, време и място на
реализирането му и въпреки заявеното от пострадалия, че е полицейски служител, макар
и неизпълняващ в момента служебните си задължения. Съобразявайки се с
установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, напълно
обосновано контролираната съдебна инстанция след като е освободила обвиняемия
от наказателна отговорност, му е наложила административно наказание ГЛОБА в
размер, равняващ се на средния предвиден в закона такъв, а именно 3000 лева.
Ето защо несъстоятелна се явява претенцията на защитата за намаляването й. Така
определеното административно наказание напълно съответства на степента на
обществена опасност на обвиняемия, като се явява необходимо, достатъчно и
справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието му, както и за реализиране на генералната превенция.
Предвид признаване на обв.К. за
виновен по повдигнатото му обвинение, законосъобразно на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест са възложени разноските по делото, които като направени в
хода на досъдебното производство следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на
МВР - Пловдив.
Веществените
доказателства по делото не са нито предмет, нито средство на извършване на
престъплението, за което обвиняемият е признат за виновен, поради което правилно
е постановено 2 броя компактдискове да
останат по делото.
В хода на досъдебното производство,
респ. съдебното такова въззивната инстанция не констатира да са допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са причина
за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице и
основания за изменение или отмяна на същото, поради което следва да бъде
потвърдено. Ето защо и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 150/28.01.2020 г. по АНД
№3970/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: