Р Е Ш Е Н И Е
№ 68 ,6.03.2020 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На девети октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав :
Председател
: ДИАНА ДЯКОВА
Членове: Д.
НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
при секретаря Пeпа Митева
като разгледа докладваното от съдията Д. Николова въззивно граж-данско дело
№ 463 по описа за 2019 година намира следното:
Производството е
образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 1451/17.04.2019 г. ( по регистратурата
на КРС ) на ответниците И. Н. Б. и Д.А.Б. *** , срещу Решение № 46 от
26.03.2019 г. на Каварнен-ския районен съд по гр.д.№ 555/2018 г., уважаващо
предявен срещу тях от-рицателен установителен иск за право на собственост върху
идеална част от урегулиран поземлен имот в село В., община Шабла.
В жалбата има оплаквания за :
необоснованост на фактическите кон-статации на първоинстанционния съд ( поради
необсъждане на противоре-чието между свидетелските показания и заключението по
съдебно - техни-ческата експертиза за придаване по регулация от имота на ищците
на част с площ от 179 кв.м. и записа в кадастралния регистър от 2006 г. , че ищцата
е съсобственик на 4/5 идеални части от поземления имот ) и неправилност на
извода му , че ищците са придобили още 179 кв.м. ( над прехвърленото им дворно
място от 800 кв.м. ) на основание - давност, считана от 1997 г. и ответниците не
са придобили същия обем идеални части от този ( съседен на техния ) имот с
идентификатор № ***, така както е констати-рано в необорения от ищците нот. акт
№ 20 от 2017 г. на Нотариус № 35 по
регистъра на НК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане
на разноски .
В самостоятелни отговори от Б.В.Д.
и В.З.Д.,***, подадени чрез пълномощници, жалбата се оспорва като неоснователна
.
При проверката на обжалваното
решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговорите и съобразно член
269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно и процесуално допустимо, като произнесено в
рамките на поисканата защита, насочена към установяване несъществува-нето в
полза на ответниците на правото на собственост върху 179 кв.м. в идеални части
от имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на село В., община Шабла.
Както е посочено в разясненията на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 4/2014
г. по т. 2б на ОСГК на ВКС, предмет на
отрицателния установителен иск е правото на собстве-ност на ответника, а когато
ищецът твърди, че той е носител на правото на собственост върху имота, то
тогава изложените обстоятелства за поражда-не на неговото ( на ищеца ) право не
са част от основанието на иска, а със-тавляват дължимо обосноваване на правния
интерес от воденето на иска. От мотивите по точка 2 В от ТР № 4/2014 г. на ОСГК
на ВКС следва, че посочването на ново придобивно основание в условията на
евентуалност е допустимо в друга хипотеза - на предявен от ищеца положителен устано-вителен
иск за право на собственост и то съставлява изменение на иска по член 214,ал.1
от ГПК. Въвеждането на ново придобивно основание за ище-ца по отрицателния
установителен иск не е изменение на иска по член 214, ал.1 от ГПК, възможно е докато
производството е висящо и съдът не дъл-жи " изрично определение за
приемането " му , но в доклада или по - късно посочва, че фактите от това основание подлежат
на доказване от ищеца .
Ищците са се позовали в
исковата молба на придобивно основание - прехвърлителна сделка от 1997 г. , а в
писмената молба от 23.11.2018 г. - на второ придобивно основание при условията
на евентуалност - давност с начало - 1997 г. Допълнително ( по правния интерес
от провеждането на иска ) са изтъкнали факти за предприети от ответниците
действия по про-мяна на регулационния план с оглед обособяване от части от
двата съседни имота на тупик от 138 кв.м. откъм улица "Дванадесета". В отговора на ис-ковата
молба ответниците са се позовали на придобиване на 179 кв.м. в идеални части само
по давност, срокът на която е завършен към дата 26.09. 2017 г. , когато са се
снабдили с констативен нотариален акт № 20/ 2017 г. на Нотариус , с рег. № 35
по регистъра на НК, с район на действие - КРС. С оглед гореказаното съдът е
дължал при посочената от ищците условност проверка за това осъществени ли са
фактите от деривативното основание и ако не, осъществени ли са фактите от
оригинерното основание само чрез констатация в мотивите на съдебния акт. Дължал
е проверка и за това въз-никнали ли са към 2017 г. оспорените права на собственост на ответници-те на
поддържаното от тях придобивно основание - давност. Резултатът от проверките обуславя
преценката за основателност на отрицателния устано-вителен иск. До колкото ако
ищците притежават площта от поземления имот над 800 кв.м. в съпружеска
имуществена общност, ответниците не са носители на правото на собственост върху
179 кв.м. в идеални части и то-гава в съдебния диспозитив следва да се
постанови уважаване на иска, а при обратен извод - отхвърляне на иска.
Установено е от
първоинстанционния съд, че праводателят на въззи-ваемите се легитимира като
собственик на дворно място от 800 кв.м., тога-вашен парцел VІІ -66 в кв.18 по
плана на село В. и на построените в него къща за живеене, гараж и лятна кухня с
нотариален акт № 189/1969 г., издаден по обстоятелствена проверка. Договорът за
гледане и издръжка , по нот.акт № 78 от 1997 г. по описа на КРС, сочен като
основание за права-та на собственост на въззиваемите ( ищци ), има за предмет
дворно място от 800 кв.м. , включено в УПИ І-126 в кв. 12 с площ от 915 кв.м. ,както
и същите обекти - къща за живеене, гараж и лятна кухня. В одобрената в 2006
година кадастрална карта на селото е заснето като имот с идентифи-катор № ***и
има площ от 979 кв.м. със 179 кв.м. повече от площта ( от 800 кв.м. ) по акта
за собственост на праводателя. Въззивни-ците - съпрузите Б. - са собственици от
11.06.2003 г. по договор за продажба с нот. акт № 17/2003 г . на съседен имот - УПИ ІІ- 128 в кв. 12 , имот с идентификатор №
10032.501.128 по кадастрална карта .
Невярно е твърдението във
въззивната жалба, че реална част от имо-та на праводателя на ищците е имала
статут на имот, придаден към съсед-ния парцел. Такива данни в заключението на
инж. К.Б.по съ-дебно - техническата експертиза няма. С одобрения през 1949
година дво-рищно - регулационен план на селото парцели VІІ и VІ , ведно с други, са били отредени за
един имот с пл.№ 66 в кв.18 ( вероятно на бившия соб-ственик И.М.Г.) . През
1954 година са проектирани две из-менения в регулацията. Първото изменение засяга
очертанията само на парцел VІІ и води до образуването на още един парцел ХV за
същия имот. Второто изменение, необжалвано и неотменено след влизането му в
сила, с оглед поясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседа-ние
от 21.02.2019 г. , засяга очертанията на двата парцела VІІ и VІ и води до
образуването също на още един парцел ХV , но с още по - голяма площ.
Измененията нямат вещнопрехвърлителни
последици. Имат само действието по § 76,ал.1 от ППЗПИНМ ( отм.), насочено към образуване
на повече на брой ( в случая три ) парцели за един имот. Действащият ЗРП от
1992 година е одобрен въз основа на кадастрален план от 1992 г., по който има
заснемане на два самостоятелни имота - пл.№ 128 ( за праводателя на ищците ) и
с пл.№ 129 ( за праводателя на ответниците ). Урегулирани са в парцел І - 126 на площ от 915 кв.м. и в парцел ІІ- 128 .При действието на този
план, на 11.06.2003 г. ответниците са закупили от продавача Иван Генов съседния
имот. Границите на парцел І - 126 са
заснети като имотни за спорния имот с идентификатор № 10032.501.126. Незначително
разли-чие има само в заснемането на уличната регулационна линия - откъм при-лежащата
улица " Дванадесета ", видно от
изображението в комбинирана-та скица -
приложение № 14 . В имота е заснета грешно втора сграда - селскостопанска - с
идентификатор № ***.2 .
В съдебната практика
неотклонно се приема, че площта не е един-ствен индивидуализиращ признак и че
ако имотът е бил предмет на кадас-трален план / кадастрална карта той се
заснема според границите на право-то на собственост и ако това не бъде спазено
и възникне спор за имущест-вено право, грешката е отстранима чрез иска по член
32,ал.1,т.2 от ЗТСУ ( отм.) или по
член 54,ал.2 от ЗКИР ( в ред. от изм., Дв,бр. 57 /2016 г. ). За-писването на
едно лице за собственик или съсобственик в разписния лист на плана или в
кадастралния регистър има само информативно значение .
През 1992 година с
кадастрален план, който не е оспорен като съдър-жащ грешка при отразяването на
границите, дворното място на праводате-ля на въззиваемите е заснето като имот с
пл.№ 126 и със ЗРП от 1992 г. е урегулирано в същите граници ( следователно без
придаване по регулация на части от съседни имоти ) като парцел І -126 в кв.12 с
площ от 915 кв. м. По същия начин то е
заснето и в одобрената кадастрална карта. Предвид вярното отразяване на имота в
кадастралния план от 1992 г. следва да се приеме, че праводателят на
въззиваемите е притежавал цялата поземлена повърхност от 915 кв.м. и с договора
за издръжка и гледане от 1997 година
( първо придобивно основание по правния интерес на ищците ) им я прех-върлил
.
С оглед основанието, на което
въззивниците ( ответници ) са претен-дирали оспореното право, подлежи на
преценка дали са упражнявали в пе-риод от 10 години фактическа власт с
намерение за придобиване на 179 кв. м. в идеални части от собствения на ищците
имот, така както е констатира-но в издадения в тяхна полза нотариален акт № 20
от 26.09.2017 г. на Нота-риус, с рег.№ 35 по регистъра на НК.
Както правилно след обсъждане
на показанията на свидетелите А.В., А.М.и И.Р.е посочил първоинстанци-онният
съд, двата съседни имота са били отделени от 50 години от каменна ограда "
от край до край ", в миналото в имота на ищците имало освен къ-ща и стопанска
постройка . Поради ограждението ответниците не навлиза-ли от своя в съседния имот
. В скоро време на мястото на старата каменна ограда била поставена нова ограда,
изпълнена от каменни основи и телена мрежа.
Според свидетеля на ответниците А. Б. ( син ) камен-ната ограда
съществувала, но преди 10 години започнала да се руши в един участък с дължина
от 10 -15 метра. Свидетелят преминавал през този учас-тък ( откъм имота на
родителите си ) свободно с камион, за да почиства и изхвърля камъни и боклуци. Така
той разрушил, изринал цялата каменна ограда между двата имота . А новото
ограждение било направено две годи-ни по - рано спрямо разпита от заседанието
на 21.02.2019 г., следователно в началото на 2017 г.
В съответствие със
свидетелствата на Б. ищецът В.Д. обяснил ,че действително имало решение за
ликвидиране на стара-та каменна ограда и след разрушаването й материали от нея му
послужили да направи в своя имот септична яма . За " известно време "
до изграждане-то на новата ограда ( мрежата била опъната преди повече от 3
години ) влизането и излизането между имотите било възможно по начина, описан
от свидетеля Б.. От доказателствата по делото следва, че в период от около 8
години между имотите на страните не е съществувала ограда, трето лице (
свидетелят А. Б. ) е извършвало действия по про-чистване на граничния терен от
камъни и строителни отпадъци и е навли-зало с техника в имота на ищците.
По делото няма доказателства,
че ответниците ( а не техният син ) са осъществявали срещу ищците фактическа
власт върху реална част от двора с намерение да придобият съответстващата й идеалната
част. Извършвани са отделни действия от трето лице ( посоченият син на
ответниците ), свър-зани с използване на част от двора на ищците за навлизане/паркиране
на превозна техника и премахване на камъни и отпадъци с тяхно съгласие и въз
основа на установените добри междусъседски отношения. Това са тър-пими
действия, а не владелчески действия на ответниците чрез трето лице. Те не могат
да бъдат основание за придобиване на право на собственост върху идеална част от
имота по давност в съгласие със съдебната практика, част от която е решение №
483 от 11.12.2012 г. по гр.д.№ 493/ 2012 г. на І г.о. на ВКС . Правилно
първоинстанционният съд е приел, че носещите тежестта да оборят
доказателствената сила на констативния нотариален акт ищци са провели доказване
на факти , изключващи владението на от-ветниците - въззивници . Законосъобразно
е отрекъл , че последните са придобили по давност правото на собственост върху
179/979 идеални части от имота и е уважил предявения иск . Ето защо въззивният
съд пот-върждава изцяло обжалвания съдебен акт.
Срещу заплатеното от всеки
един от въззиваемите адвокатско въз-награждение от по 1 250 лева, въззивниците
са направили възражение за прекомерност . То е основателно , тъй като платеното
надвишава повече от двукратно минималното адвокатско възнаграждение, което
според прави-лата на член 7,ал.2,т.1 и на член 7,ал.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. е в размер на 600 лева и делото на етапа на въззивното му
разглеждане е с по - ниска от средната фактическа сложност. Въззивният съд
присъжда на все-ки от въззиваемите разноски за адвокатски възнаграждения в
намалени размери от по 600 лева .
Воден от горните съображения,
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 46 от 26.03.2019 г. на
Ка-варненския районен съд по гр.д.№ 555/2018 г.
ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН: ********** и Д.А.Б. , ЕГН : **********,*** да
заплатят на В.З.Д.,ЕГН : ******-***, разноски за адво-катско възнаграждение в
размер от 600 ( шестстотин ) лева на основание член 78,ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН: ********** и Д.А.Б. , ЕГН : **********,*** да
заплатят на Б.В.Д. ,ЕГН : ********** ***, разноски за адвокатско възнаграждение
в размер от 600 ( шестстотин ) лева на основание член 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА
КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.