Решение по дело №463/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 68
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20193200500463
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                       №  68     ,6.03.2020 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На девети октомври две хиляди и деветнадесета година

  В открито заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДИАНА ДЯКОВА

                                              Членове:  Д. НИКОЛОВА            

                                                            ГАЛИНА ЖЕЧЕВА               

 

при секретаря Пeпа Митева    

като разгледа докладваното от съдията Д. Николова въззивно граж-данско дело № 463 по описа за 2019 година намира следното:

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба  с вх.№ 1451/17.04.2019 г. ( по регистратурата на КРС ) на ответниците И. Н. Б. и Д.А.Б. *** , срещу Решение № 46 от 26.03.2019 г. на Каварнен-ския районен съд по гр.д.№ 555/2018 г., уважаващо предявен срещу тях от-рицателен установителен иск за право на собственост върху идеална част от урегулиран поземлен имот в село В., община Шабла.

         В жалбата има оплаквания за : необоснованост на фактическите кон-статации на първоинстанционния съд ( поради необсъждане на противоре-чието между свидетелските показания и заключението по съдебно - техни-ческата експертиза за придаване по регулация от имота на ищците на част с площ от 179 кв.м. и записа в кадастралния регистър от 2006 г. , че ищцата е съсобственик на 4/5 идеални части от поземления имот ) и неправилност на извода му , че ищците са придобили още 179 кв.м. ( над прехвърленото им дворно място от 800 кв.м. ) на основание - давност, считана от 1997 г. и ответниците не са придобили същия обем идеални части от този ( съседен на техния ) имот с идентификатор № ***, така както е констати-рано в необорения от ищците нот. акт № 20  от 2017 г. на Нотариус № 35 по регистъра на НК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски .

         В самостоятелни отговори от Б.В.Д. и В.З.Д.,***, подадени чрез пълномощници, жалбата се оспорва като неоснователна .

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговорите и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно и  процесуално допустимо, като произнесено в рамките на поисканата защита, насочена към установяване несъществува-нето в полза на ответниците на правото на собственост върху 179 кв.м. в идеални части от имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на село В., община Шабла. Както е посочено в разясненията на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 4/2014 г. по т. 2б  на ОСГК на ВКС, предмет на отрицателния установителен иск е правото на собстве-ност на ответника, а когато ищецът твърди, че той е носител на правото на собственост върху имота, то тогава изложените обстоятелства за поражда-не на неговото ( на ищеца ) право не са част от основанието на иска, а със-тавляват дължимо обосноваване на правния интерес от воденето на иска. От мотивите по точка 2 В от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС следва, че посочването на ново придобивно основание в условията на евентуалност е допустимо в друга хипотеза - на предявен от ищеца положителен устано-вителен иск за право на собственост и то съставлява изменение на иска по член 214,ал.1 от ГПК. Въвеждането на ново придобивно основание за ище-ца по отрицателния установителен иск не е изменение на иска по член 214, ал.1 от ГПК, възможно е докато производството е висящо и съдът не дъл-жи " изрично определение за приемането " му , но в доклада или по - късно  посочва, че фактите от това основание подлежат на доказване от ищеца .

         Ищците са се позовали в исковата молба на придобивно основание - прехвърлителна сделка от 1997 г. , а в писмената молба от 23.11.2018 г. - на второ придобивно основание при условията на евентуалност - давност с начало - 1997 г. Допълнително ( по правния интерес от провеждането на иска ) са изтъкнали факти за предприети от ответниците действия по про-мяна на регулационния план с оглед обособяване от части от двата съседни имота на тупик от 138 кв.м. откъм улица  "Дванадесета". В отговора на ис-ковата молба ответниците са се позовали на придобиване на 179 кв.м. в идеални части само по давност, срокът на която е завършен към дата 26.09. 2017 г. , когато са се снабдили с констативен нотариален акт № 20/ 2017 г. на Нотариус , с рег. № 35 по регистъра на НК, с район на действие - КРС. С оглед гореказаното съдът е дължал при посочената от ищците условност проверка за това осъществени ли са фактите от деривативното основание и ако не, осъществени ли са фактите от оригинерното основание само чрез констатация в мотивите на съдебния акт. Дължал е проверка и за това въз-никнали ли са към 2017 г. оспорените  права на собственост на ответници-те на поддържаното от тях придобивно основание - давност. Резултатът от проверките обуславя преценката за основателност на отрицателния устано-вителен иск. До колкото ако ищците притежават площта от поземления имот над 800 кв.м. в съпружеска имуществена общност, ответниците не са носители на правото на собственост върху 179 кв.м. в идеални части и то-гава в съдебния диспозитив следва да се постанови уважаване на иска, а при обратен извод - отхвърляне на иска.

         Установено е от първоинстанционния съд, че праводателят на въззи-ваемите се легитимира като собственик на дворно място от 800 кв.м., тога-вашен парцел VІІ -66 в кв.18 по плана на село В. и на построените в него къща за живеене, гараж и лятна кухня с нотариален акт № 189/1969 г., издаден по обстоятелствена проверка. Договорът за гледане и издръжка , по нот.акт № 78 от 1997 г. по описа на КРС, сочен като основание за права-та на собственост на въззиваемите ( ищци ), има за предмет дворно място от 800 кв.м. , включено в УПИ І-126 в кв. 12 с площ от 915 кв.м. ,както и същите обекти - къща за живеене, гараж и лятна кухня. В одобрената в 2006 година кадастрална карта на селото е заснето като имот с идентифи-катор № ***и има площ от 979 кв.м. със 179 кв.м. повече от площта ( от 800 кв.м. ) по акта за собственост на праводателя. Въззивни-ците - съпрузите Б. - са собственици от 11.06.2003 г. по договор за продажба с нот. акт № 17/2003 г . на съседен имот - УПИ ІІ- 128 в кв. 12 , имот с идентификатор № 10032.501.128  по кадастрална карта .

         Невярно е твърдението във въззивната жалба, че реална част от имо-та на праводателя на ищците е имала статут на имот, придаден към съсед-ния парцел. Такива данни в заключението на инж. К.Б.по съ-дебно - техническата експертиза няма. С одобрения през 1949 година дво-рищно - регулационен план на селото парцели  VІІ и VІ , ведно с други, са били отредени за един имот с пл.№ 66 в кв.18 ( вероятно на бившия соб-ственик И.М.Г.) . През 1954 година са проектирани две из-менения в регулацията. Първото изменение засяга очертанията само на парцел VІІ и води до образуването на още един парцел ХV за същия имот. Второто изменение, необжалвано и неотменено след влизането му в сила, с оглед поясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседа-ние от 21.02.2019 г. , засяга очертанията на двата парцела VІІ и VІ и води до образуването също на още един парцел ХV , но с още по - голяма площ.

         Измененията нямат вещнопрехвърлителни последици. Имат само действието по § 76,ал.1 от ППЗПИНМ ( отм.), насочено към образуване на повече на брой ( в случая три ) парцели за един имот. Действащият ЗРП от 1992 година е одобрен въз основа на кадастрален план от 1992 г., по който има заснемане на два самостоятелни имота - пл.№ 128 ( за праводателя на ищците ) и с пл.№ 129 ( за праводателя на ответниците ). Урегулирани са в  парцел І - 126 на площ от 915 кв.м.  и в парцел ІІ- 128 .При действието на този план, на 11.06.2003 г. ответниците са закупили от продавача Иван Генов съседния имот. Границите на парцел  І - 126 са заснети като имотни за спорния имот с идентификатор № 10032.501.126. Незначително разли-чие има само в заснемането на уличната регулационна линия - откъм при-лежащата улица " Дванадесета ",  видно от изображението в комбинирана-та скица  - приложение № 14 . В имота е заснета грешно втора сграда - селскостопанска - с идентификатор № ***.2 .

         В съдебната практика неотклонно се приема, че площта не е един-ствен индивидуализиращ признак и че ако имотът е бил предмет на кадас-трален план / кадастрална карта той се заснема според границите на право-то на собственост и ако това не бъде спазено и възникне спор за имущест-вено право, грешката е отстранима чрез иска по член 32,ал.1,т.2 от ЗТСУ    ( отм.) или по член 54,ал.2 от ЗКИР ( в ред. от изм., Дв,бр. 57 /2016 г. ). За-писването на едно лице за собственик или съсобственик в разписния лист на плана или в кадастралния регистър има само информативно значение .

         През 1992 година с кадастрален план, който не е оспорен като съдър-жащ грешка при отразяването на границите, дворното място на праводате-ля на въззиваемите е заснето като имот с пл.№ 126 и със ЗРП от 1992 г. е урегулирано в същите граници ( следователно без придаване по регулация на части от съседни имоти ) като парцел І -126 в кв.12 с площ от 915 кв. м. По  същия начин то е заснето и в одобрената кадастрална карта. Предвид вярното отразяване на имота в кадастралния план от 1992 г. следва да се приеме, че праводателят на въззиваемите е притежавал цялата поземлена повърхност от 915 кв.м. и с договора за издръжка и гледане от 1997 година

( първо придобивно основание по правния интерес на ищците ) им я прех-върлил .

         С оглед основанието, на което въззивниците ( ответници ) са претен-дирали оспореното право, подлежи на преценка дали са упражнявали в пе-риод от 10 години фактическа власт с намерение за придобиване на 179 кв. м. в идеални части от собствения на ищците имот, така както е констатира-но в издадения в тяхна полза нотариален акт № 20 от 26.09.2017 г. на Нота-риус, с рег.№ 35 по регистъра на НК.  

         Както правилно след обсъждане на показанията на свидетелите А.В., А.М.и И.Р.е посочил първоинстанци-онният съд, двата съседни имота са били отделени от 50 години от каменна ограда " от край до край ", в миналото в имота на ищците имало освен къ-ща и стопанска постройка . Поради ограждението ответниците не навлиза-ли от своя в съседния имот . В скоро време на мястото на старата каменна ограда била поставена нова ограда, изпълнена от каменни основи и телена мрежа.  Според свидетеля на ответниците А. Б. ( син ) камен-ната ограда съществувала, но преди 10 години започнала да се руши в един участък с дължина от 10 -15 метра. Свидетелят преминавал през този учас-тък ( откъм имота на родителите си ) свободно с камион, за да почиства и изхвърля камъни и боклуци. Така той разрушил, изринал цялата каменна ограда между двата имота . А новото ограждение било направено две годи-ни по - рано спрямо разпита от заседанието на 21.02.2019 г., следователно в началото на 2017 г.

         В съответствие със свидетелствата на Б. ищецът В.Д. обяснил ,че действително имало решение за ликвидиране на стара-та каменна ограда и след разрушаването й материали от нея му послужили да направи в своя имот септична яма . За " известно време " до изграждане-то на новата ограда ( мрежата била опъната преди повече от 3 години ) влизането и излизането между имотите било възможно по начина, описан от свидетеля Б.. От доказателствата по делото следва, че в период от около 8 години между имотите на страните не е съществувала ограда, трето лице ( свидетелят А. Б. ) е извършвало действия по про-чистване на граничния терен от камъни и строителни отпадъци и е навли-зало с техника в имота на ищците.

         По делото няма доказателства, че ответниците ( а не техният син ) са осъществявали срещу ищците фактическа власт върху реална част от двора с намерение да придобият съответстващата й идеалната част. Извършвани са отделни действия от трето лице ( посоченият син на ответниците ), свър-зани с използване на част от двора на ищците за навлизане/паркиране на превозна техника и премахване на камъни и отпадъци с тяхно съгласие и въз основа на установените добри междусъседски отношения. Това са тър-пими действия, а не владелчески действия на ответниците чрез трето лице. Те не могат да бъдат основание за придобиване на право на собственост върху идеална част от имота по давност в съгласие със съдебната практика, част от която е решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр.д.№ 493/ 2012 г. на І г.о. на ВКС . Правилно първоинстанционният съд е приел, че носещите тежестта да оборят доказателствената сила на констативния нотариален акт ищци са провели доказване на факти , изключващи владението на от-ветниците - въззивници . Законосъобразно е отрекъл , че последните са придобили по давност правото на собственост върху 179/979 идеални части от имота и е уважил предявения иск . Ето защо въззивният съд пот-върждава изцяло обжалвания съдебен акт.

         Срещу заплатеното от всеки един от въззиваемите адвокатско въз-награждение от по 1 250 лева, въззивниците са направили възражение за прекомерност . То е основателно , тъй като платеното надвишава повече от двукратно минималното адвокатско възнаграждение, което според прави-лата на член 7,ал.2,т.1 и на член 7,ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 600 лева и делото на етапа на въззивното му разглеждане е с по - ниска от средната фактическа сложност. Въззивният съд присъжда на все-ки от въззиваемите разноски за адвокатски възнаграждения в намалени размери от по 600 лева .

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                               Р    Е   Ш   И    :

         ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 46 от 26.03.2019 г. на Ка-варненския районен съд по гр.д.№ 555/2018 г.

         ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН: ********** и Д.А.Б. , ЕГН : **********,*** да заплатят на В.З.Д.,ЕГН : ******-***, разноски за адво-катско възнаграждение в размер от 600 ( шестстотин ) лева на основание член 78,ал.5 от ГПК.

         ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН: ********** и Д.А.Б. , ЕГН : **********,*** да заплатят на Б.В.Д. ,ЕГН : ********** ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600 ( шестстотин ) лева на основание член 78,ал.5 от ГПК. 

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                2.