№ 1313
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110146314 по описа за 2021 година
I. Ищецът ИЗ. Х. Ш. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Т------“ ЕАД
сумата от 522,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
стопански нужди за периода от 1.5.2017 г. до 31.7.2018 г., ведно със законната лихва от
12.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 95,85 лв. за периода от
3.3.2018 г. до 8.6.2020 г., сумата от 11,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 3.3.2018 г. до 31.7.2018 г., ведно със законната лихва от
12.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,13 лв. за периода от
3.3.2018 г. до 8.6.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че по заявление на ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, 145 състав,
за посочените вземания за главница цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
стопански нужди, цена на извършена услуга за дялово разпределение и лихва за забава
върху главните вземания по отношение на следния топлоснабден имот– ателие № 4,
находящо се на адрес: гр. С----------, № 196, ет. 5. Сочи, че между страните не е сключван
писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът излага становище, че искът е процесуално допустим, с оглед на
обстоятелството, че оспорва претендираните от „Т------“ ЕАД вземания, с което се
препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, като същото е и с оглед защитата
на интересите на длъжника.
Релевира съображения, че течението на погасителната давност не е прекъсвано с
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към датата на
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск давността за процесните
вземания била изтекла, доколкото се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, на което основание вземанията били недължими.
II. В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който
намира иска за недопустим, защото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, поради
което липсвал правен интерес за завеждане на иска от ищеца, доколкото производството по
посоченото дело е висящо. Отделно от това, в случай че делото се гледа по същество,
оспорва, че към датата на исковата молба вземанията в исковия период били погасени по
1
давност, поради което моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
III. Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
2. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както
следва:
2.1. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника
е да докаже, че разполага с вземане във визирания размер, т.е. следва да докаже, че е
доставено остойностено количество топлинна енергия в процесния период, както и че
ищецът има качеството потребител за стопански нужди в сграда в режим на етажна
собственост.
По възражението за погасяване по давност – в тежест на ответника е да докаже, че от
настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността.
УКАЗВА по чл.146, ал.2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за поставените
в негова тежест факти.
3. Съдът обявява за служебно известно и ненуждаещо от доказване в отношенията
между страните обстоятелствата, че в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.06.2020 г. по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа
на СРС, 145 състав, за сумата от 522,49 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 1.5.2017 г. до 31.7.2018 г.,
ведно със законната лихва от 12.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 95,85 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 8.6.2020 г., сумата от 11,39 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г.
до 31.7.2018 г., ведно със законната лихва от 12.6.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2,13 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 8.6.2020 г., като към датата
на предявяване на иска същата не е влязла в законна сила и от страна на заявителя „Т------“
ЕАД не е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за вземанията по заповедта
към настоящия момент.
IV. По доказателствените искания:
С оглед обявените за служебно известни обстоятелства, не е необходимо изискването
на ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Следва да остави без уважение искането на ищеца за изискване от ответника на
документи по реда на чл. 190 ГПК, а именно: справка-становище на каква база са начислени
процесните задължения и използвана ли е методологията за служебен отчет, тъй като
цитираната разпоредба е приложима по отношение представяне на намиращи се у страната
конкретен документ, а не да съставя такъв за нуждите на процеса.
V. Друго:
По редовността на исковата молба:
Производството по делото е с предмет оспорване на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по
описа на СРС, 145 състав. С исковата молба ищецът е посочил, че процесната сума от 11,39
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, се отнася за
периода от 3.3.2018 г. до 31.7.2018 г., но заповедта по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на
СРС, 145 състав, по отношение на това вземане е издадена за период от 1.1.2018 г. до
2
31.7.2018 г. В тази връзка, следва да се даде възможност на ищеца да уточни дали предявява
отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК само във връзка със задълженията по
издадената заповед или претендира и това задължение само за част от периода по заповедта,
в която част претенцията е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията за
съответствие между заявения петитум и търсената защита и следва да се остави без
движение.
По възражението за недопустимост:
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на предявените искове за
неоснователно. Съдът приема, че с предявения в срока за възражение отрицателен
установителен иск относно вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, е налице оспорване на
вземането на кредитора по заповедта, като с оглед обстоятелството, че искът е предявен
преди за длъжника да е започнал да тече срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, същият е
процесуално допустим. В този смисъл са и дадените разрешения с Определение № 318 от
9.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2108/2019 г., IV г. о., ГК, съобразно които, когато
длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков
процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на
прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В настоящия случай исковата молба, въз
основа на която е образувано производството по делото, е депозирана на 06.08.2021 г., като
същата е допустима, тъй като към датата на депозирането не е предявен иск по чл. 415, ал.
1 ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.03.2022г. от 10,45 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ и УКАЗВА на ищеца до приключване на първото по делото
заседание да уточни периода на претенцията (с начална и крайна дата) за сума от 11,39 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение. В случай, че в дадения
срок не се вземе становище, съдът ще приеме, че е сезиран с отрицателен установителен иск
за признаване за установено за недължимост на вземания по депозираната искова молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4