Решение по дело №67467/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2025 г.
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20241110167467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6291
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110167467 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК.
Образувано е по искова молба на непълнолетния К. А. Г., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка М. С. М., ЕГН **********, срещу А. К. Г., ЕГН **********. Предявени са
обективно кумулативно съединени искове по чл.143, ал.2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2
СК - за присъждане на дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете месечна
издръжка в размер на 500,00 лв., считано от 12.11.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетния ищец, че родителите на
ищеца са разделени от 2017 г., както и че грижи за детето полага неговата майка. Твърди се,
че бащата не полага грижи за детето, вижда го два пъти в месеца, както и нерегулярно е
заплащал издръжка в размер на 300/400 лева. Сочат се нужди на ищеца за храна, дрехи,
обувки, облекло, за училище, учебни пособия, екскурзии, уроци, тренировки и т.н. Твърди
се, че ответника има възможност да заплаща издръжка в претендирания размер Иска се
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищеца месечна
издръжка в размер на 500,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.11.2024 г. до настъпване на законна причина, изменяща или прекратяваща издръжката,
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
които изразява становище за неоснователност на претенцията в претендирания размер.
Оспорват се твърденията, че ответника не е полагал грижи за ищеца. Твърди се, че
ответника редовно поема половината от разходите за извънкласни дейности на детето и
1
екскурзии на детето, както и че му е купувал дрехи и обувки. Сочи, че няма възможност да
заплаща издръжка в размер по висок от минималния, както и че има друго семейство и дете
за което полага грижи. Съдът, като взе предвид относимите доводи и
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищеца е непълнолетен и е дете на ответника, видно от представеното удостоверение за
раждане (л. 7 от делото). Установява се че детето К. А. Г., ЕГН ********** е ученик в 34 ОУ
„Стою Шишков“, както и съгласно представената по делото удостоверение (л. 8 от делото) е
записан като ученик в 7 „б“ клас на посоченото учебно заведение.
По делото са представени от ищеца извлечения от сметка - револют на майката на ищеца
по която ответника е превеждал суми в размер на по 300/400 лева за периода от ноември
2023г. до октомври 2024г. с изключение на три превода, които са в размер на 200,00 лева.
Представена е и фактура от 22.03.2024г. за сумата от 1552,00 лева към Английски център
Адванс Бели брези ЕООД за годишно обучение по английски език и учебен комплект. (л. 19
от делото). Представени са и 6 бр. квитанции към Образователни технологии (л. 18, л. 20 и
л. 90 от делото).
Представени са по делото 3бр. примерни погасителни планове (л. 67 до л. 77 от делото),
както и служебна бележка, че ответника е бил в неплатен отпуск в периода от 01.01.2024г.
до 30.10.2024г.
Видно то представените и прието по делото справки от НАП и НОИ майката на ищеца в
периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2025г. е реализирала средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 2689,50 лв. (л. 100 от делото). По отношение на ответника от
изисканите служебно от съда справки от НАП и НОИ се установява, че същия има
регистрирано трудово правоотношение, респективно сключен трудов договор с „ИВД“
ЕООД, гр. периода от 01.01.2023 г. до м.10.2023г. е реализирала средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 3700,00 лв., след което от м. 11.2023г. до май не е реализирал
доход във връзка с трудовото си правоотношение, както и за месец юни, като от м. юли до м.
ноември 2024г. е реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер на 2734,00
(л. 96 от делото).
По делото е представено удостоверение за раждане на Самуил Г., роден на 02.05.2020г.,
видно от което негов баща е ответника. (л. 66 от делото).
От показанията на разпитания по делото свидетел Елена М., баба на ищеца се установява,
че основни грижи за ищеца полага неговата майка, с която детето живее, а с баща си се
вижда през седмица уикендите, както и че когато детето е болно и двамата родители са го
водили на лекар. Съдът кредитира показанията на свидетелката, които съдът прецени по
реда на чл. 172 от ГПК като обективни последователни, логични и безпротиворечиви.
По делото са представени копия от фискални бонове, рецепта, фактура за закупуване на
мобилен телефон, които съдът не цени и не следва да обсъжда, тъй като от тях не може да се
направи извод за това за какво и по отношение на кого са разходвани средствата.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищеца имат потребност от
2
разнообразна храна, дрехи, обувки, обучение, както и за почивка и развлечение. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на
лицето, което я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата" или 269,25 лв. към
момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер
касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната
работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата
родители/. Нормата освен това регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо
единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото се установи, че ответника има и
друго дете за което да се грижи, както и че е в трудово правоотношение, както и че
реализираните доходи са в двоен размера на минималната работна заплата за страната.
Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на
двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние
на децата им, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно
развитие. Съдът, като взе предвид нуждите на ищеца съобразно възрастта му,
обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, работи по трудово
правоотношение и реализира брутен доход в размер на 2734,00 лева към настоящия момент,
намира, че за издръжката на ищеца месечно е необходима сума в размер на около 900,00 лв.
Съдът съобрази също обстоятелството, че основните грижи за детето поема неговата майка,
чиито доход е по – нисък от този на ответника и възлиза на 2680,00 лв., като последната
следва да поеме по начало по- малка част от издръжката, доколкото именно тя е тази която
полага грижи за ищеца. По изложените съображения и като взе предвид минималния размер
на издръжката към момента на приключване на съдебното дирене, настоящия състав намира,
че исковата претенция се явява основателна за пълния й предявен размер от 500,00 лв.
месечно.
Ето защо исковата претенция с правно основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъдат
уважена в пълния и предявен размер. Издръжката се дължи от датата на подаване на
исковата молба – 12.11.2024 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или
прекратяване на издръжките.
Съдът съобразявайки минималния размер на издръжката за 2025 година намира, че следва
да се уважат частично и претенцията с правно основание чл. 149, ал. 1 СК до размера от
200,00 лв. месечно, доколкото не бе установено по делото в процесния период ответникът да
е заплащал издръжка за детето си – ищец по делото, като исковата до пълния предявен
размер от 250 лева следва да бъде отхвърлен.
Относно изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. Затова в
3
конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете месечни
издръжки.
Относно разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат.
Такива се претендират в размер на 500,00 лева, както и се установява, че такива са реално
направени от приложения по делото договор за правна защита и съдействие ( л. 56 от делото
). В производството на ответната страна не се дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 720,00 лв. - държавна такса върху размера на присъдените издръжки, както и
държавна такса за образуване на делото в размер на 25,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК А. К. Г., ЕГН **********, да заплаща на
непълнолетния К. А. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка М. С. М., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 500,00 лв., считано от 12.11.2024 г. до
настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното погасяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за присъдените в полза на К. А. Г., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. К. Г., ЕГН **********, да заплати на К.
А. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. С. М., ЕГН
**********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.
ОСЪЖДА А. К. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд,
сумата от 745,00лв., представляваща държавна такса върху присъдените издръжки и
държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 09.04.2025 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4