Присъда по дело №259/2013 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 21
Дата: 29 септември 2015 г. (в сила от 7 септември 2016 г.)
Съдия: Ангел Георгиев Павлов
Дело: 20133500200259
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 декември 2013 г.

Съдържание на акта

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер                                29.09.2015 година            Град  Търговище

 

                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Търговищкият окръжен съд                          наказателно отделение                             

         На двадесет и девети септември   две хиляди и петнадесета година                                                

         В публично заседание в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                           Членове: Н.Н.

                                                             В.В.

   

Секретар  А,А.

Прокурор  Стоянова                         

като разгледа докладваното от   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД    номер  259            по описа за 2013   година

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Р.Н., ЕГН **********,***, български гражданин, грамотен, неженен, безработен,  неосъждан  ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода месец декември 2007 година –януари 2009 година ,в град Търговище, при условията на продължавано престъпление и в условията на посредствено извършителство чрез С.  Н.  Д.,  като управител и едноличен собственик на ”ТВР” ЕООД град Търговище, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на данъчен субект ”ТВР”ЕООД Търговище в   общ  размер на  368 905,06 лева, представляващо особено големи размери   като :

             - потвърдил неистината в подадените справки декларации  по ЗДДС   , а именно : № 2500-0913569 от 10.01.2008 г.за данъчен период месец декември 2007 година и укрил данъчно задължение в размер на 38 ,00 лева;- № 2500-0915517 от 13.02.2008 г.за данъчен период месец януари 2008 година  и укрил данъчно задължение в размер на 7 258,00 лев; - № 2500-0916794 от 14.03.2008 г.за данъчен период месец февруари 2008 година и укрил данъчни задължение в размер на 6 400,00 лева; - № 2500-0918094 от 14.04.2008 г.за данъчен период месец март 2008 година и укрил данъчни задължение в размер на 67 277,82 лева; - № 2500-0918784 от 12.05.2008 г.за данъчен период месец април 2008 година и укрил данъчни задължения в размер на 32 822,50 лева;   - № 2500-0922001 от 14.07.2008 г. и укрил данъчно задължение в размер на 5200,00лв.; - № 2500-0922908 от 11.08.2008 г.за данъчен период месец юли 2008 година и укрил данъчни задължения в размер на 138 782,23 лева; - № 2500-0926016 от 13.10.2008 г за данъчен период  месец септември 2008 година и  укрил данъчни задължения в размер на 78 803,09 лева;- № 2500-0926709 от 09.11.2008 г. за данъчен период месец  октомври 2008 година  и укрил данъчни задължения в размер на 4 890,24 лева - 2500-0928860 от 12.12.2008 г.за данъчен период месец  ноември 2008 г.  и укрил данъчни задължения  в размер на 12 433,18 лева;- № 2500-0929943 от 12.01.2009 г.за данъчен период месец декември 2008 година и  укрил данъчни задължения в размер на 15 000,00 лева 

             -  не съставил  счетоводни документи за продажбата на 67,920 тона   слънчоглед / бонифицирано тегло/  по 360 лева за тон  на обща стойност 24 451,20 лева и ДДС в размер на 4 890,24 лева  и   за продажбата на  296,058  тона   универсален разредител на обща стойност  за 391 783,94 лева и ДДС  в размер на 98 716,21 лева

                  - допуснал осъществяване на счетоводство  в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство като  недокументирал  извършваните търговски сделки ,не издавал фактури ,не осчетоводявал фактури по търговски сделки ,при които е бил купувач.

             - съставял и използвал  документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската  дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация през органите по приходите, а именно  фактури  : № 7 от 20.12.2007г.; № 8 от 20.12.2007г.,  № 9 от 28.02.2008г.;  № 12 от 31.03.2008г.;  № 13 от 29.06.2008г., издадени от “Борида“ ЕООД град Разград  ; № 463 от 14.07.2008г. ; № 464 от 15.07.2008г.; № 465 от 17.07.2008г.; № 466 от 23.07.2008г.; № 467 от 25.07.2008г.; № 468/28.07.2008 г. , № 505 от 30.07.2008г. и № 611 от 10.122008г., издадени от „Агробизнесклас“ ЕООД  ; №139 от 01.09.2008г.; №140 от 03.09.2008г., издадени от „ИМГ-консулт“ ЕООД град Варна  ; № 43 от 29.09.2008г., издадена от „Менидж инвестмън“ ЕООД  от град Варна  ;№ 730 от 10.11.2008г., издадена от „Соткаимпекс“ ЕООД град Велико Търново   ; № 38 от 10.11.2008 година, издадена от „ТВР“ ЕООД град Търговище   на „Агровенчър мениджмънт“ООД    ;

     -   приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 260 098,61 лева, както следва – за данъчен период месец декември 2007 година – 38,00лева, за данъчен период- месец януари 2008 година – 7 258,00 лева ,за данъчен период  месец февруари 6 400,00 лева ,за данъчен период месец март 2008 година – 1 384,11 лева, за данъчен период месец юни 2008г. – 5200лв., за данъчен период месец юли 2008 година – 138 782,23 лева ,за данъчен период месец септември 2008 година - 78 803,09 лева, за данъчен период месец ноември 2008 година  - 12 433,18 лева, за данъчен период месец декември 2008 година – 15 000,00 лева, поради което и на основание чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2,т.3, т.5, т.6 и т.7 във  вр. с чл.26 ал.1 и чл.36 и чл.54  от НК му налага наказание ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

НЕ НАЛАГА КОНФИСКАЦИЯ на имущество на подсъдимия.

         На осн. чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ,  считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА  подсъдимия Н. със снета по-горе самоличност да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 368 905.06лева, представляваща причинени имуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2009год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия Н., със снета по-горе самоличност да заплати направените разноски на досъдебното производство в полза на Държавата, в размер на 510.00лв. и по сметка на ТОС - направени разноски за вещо лице, и свидетели в размер на 465.84лв. , както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 14 756.20лв. по сметка на ВСС.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в петнадесет дневен срок от днес, пред Апелативен съд гр. Варна.                                  

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

                                  Съд.Заседатели:1.                           2.

Съдържание на мотивите

     МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 259/2013 год. на ТОС

 

 

    Подсъдимият Р.Р.Н. *** с        ЕГН:********** е  предаден на съд за това, че :  в периода месец декември 2007 година –януари 2009 година ,в град Търговище, при условията на продължавано престъпление и в условията на посредствено извършителство чрез С.  Н.  Д.,  като управител и едноличен собственик на ”ТВР” ЕООД град Търговище, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на данъчен субект ”ТВР”ЕООД Търговище в   общ  размер на  368 905,06 лева /обвин. изменено в частта на размера стр.673 от д./, представляващо особено големи размери   като :

             - потвърдил неистината в подадените справки декларации  по ЗДДС   , а именно : № 2500-0913569 от 10.01.2008 г.за данъчен период месец декември 2007 година и укрил данъчно задължение в размер на 38 ,00 лева;- № 2500-0915517 от 13.02.2008 г.за данъчен период месец януари 2008 година  и укрил данъчно задължение в размер на 7 258,00 лев; - № 2500-0916794 от 14.03.2008 г.за данъчен период месец февруари 2008 година и укрил данъчни задължение в размер на 6 400,00 лева; - № 2500-0918094 от 14.04.2008 г.за данъчен период месец март 2008 година и укрил данъчни задължение в размер на 67 277,82 лева; - № 2500-0918784 от 12.05.2008 г.за данъчен период месец април 2008 година и укрил данъчни задължения в размер на 32 822,50 лева;   - № 2500-0922001 от 14.07.2008 г. и укрил данъчно задължение в размер на 5200,00лв.; - № 2500-0922908 от 11.08.2008 г.за данъчен период месец юли 2008 година и укрил данъчни задължения в размер на 138 782,23 лева; - № 2500-0926016 от 13.10.2008 г за данъчен период  месец септември 2008 година и  укрил данъчни задължения в размер на 78 803,09 лева;- № 2500-0926709 от 09.11.2008 г. за данъчен период месец  октомври 2008 година  и укрил данъчни задължения в размер на 4 890,24 лева - 2500-0928860 от 12.12.2008 г.за данъчен период месец  ноември 2008 г.  и укрил данъчни задължения  в размер на 12 433,18 лева;- № 2500-0929943 от 12.01.2009 г.за данъчен период месец декември 2008 година и  укрил данъчни задължения в размер на 15 000,00 лева 

             -  не съставил  счетоводни документи за продажбата на 67,920 тона   слънчоглед / бонифицирано тегло/  по 360 лева за тон  на обща стойност 24 451,20 лева и ДДС в размер на 4 890,24 лева  и   за продажбата на  296,058  тона   универсален разредител на обща стойност  за 391 783,94 лева и ДДС  в размер на 98 716,21 лева

                  - допуснал осъществяване на счетоводство  в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство като  недокументирал  извършваните търговски сделки ,не издавал фактури ,не осчетоводявал фактури по търговски сделки ,при които е бил купувач.

             - съставял и използвал  документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската  дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация през органите по приходите, а именно  фактури  : № 7 от 20.12.2007г.; № 8 от 20.12.2007г.,  № 9 от 28.02.2008г.;  № 12 от 31.03.2008г.;  № 13 от 29.06.2008г., издадени от “Борида“ ЕООД град Разград  ; № 463 от 14.07.2008г. ; № 464 от 15.07.2008г.; № 465 от 17.07.2008г.; № 466 от 23.07.2008г.; № 467 от 25.07.2008г.; № 468/28.07.2008 г. , 505 от 30.07.2008г. и № 611 от 10.122008г., издадени от „Агробизнесклас“ ЕООД  ; №139 от 01.09.2008г.; №140 от 03.09.2008г., издадени от „ИМГ-консулт“ ЕООД град Варна  ; № 43 от 29.09.2008г., издадена от „Менидж инвестмън“ ЕООД  от град Варна  ;№ 730 от 10.11.2008г., издадена от „Соткаимпекс“ ЕООД град Велико Търново   ; № 38 от 10.11.2008 година, издадена от „ТВР“ ЕООД град Търговище   на „Агровенчър мениджмънт“ООД     

              - приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 260 098,61 лева, както следва – за данъчен период месец декември 2007 година – 38,00лева, за данъчен период- месец януари 2008 година – 7 258,00 лева ,за данъчен период  месец февруари 6 400,00 лева ,за данъчен период месец март 2008 година – 1 384,11 лева, за данъчен период месец юни 2008г. – 5200лв., за данъчен период месец юли 2008 година – 138 782,23 лева ,за данъчен период месец септември 2008 година - 78 803,09 лева, за данъчен период месец ноември 2008 година  - 12 433,18 лева, за данъчен период месец декември 2008 година – 15 000,00 лева, - престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2,т.3, т.5, т.6 и т.7 във  вр. с чл.26 ал.1 и чл.36 и чл.54  от НК   

 

 В наказателния процес е приет  за съвместно разглеждане предявеният от Министъра на финансите като представляващ държавата, и чрез своя представител ю.к.Д. граждански иск срещу подс.Р.Н.,   в размер на 368 905.06лвлв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди от непозволено увреждане-невнесени данъци, ведно с дължимите лихви от момента на увреждането, до окончателното изплащане на сумите.

 В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа изцяло обвинението, като пледира за налагане на наказание около средния размер „лишаване от свобода“, което да  бъде изтърпяно ефективно.

  Разпитан от органите на досъдебното производство и в съдебно заседание , подс. Н. не се признава за виновен, защитника му- адв.М. пледира за оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявеният граждански иск.

          

           След като обсъди посочените в чл.301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:

 

С решение970/16.10.2007г. по ФД № 493/2007г. по описа на Окръжен съд - Търговище е бил регистрирано „ТВР“ЕООД- гр. Търговище, със собственик на дружеството и негов управител – Р.Р.Н., а основния предмет на дейност бил търговия на едро на зърно, семена, фуражи и други суровини от растителен произход. Регистрацията на дружеството по ЗДДС е от 19.11.2007г.. ./ Вж. стр.43 от  папка –„фирми”- том 3 от ДП/.

          Със Заповед за възлагане800223/23.10.2008г. изменена със Заповеди за възлагане №800282/30.12.2008г. и №900023/30.01.2009г. на ТДД - Търговище на         „ТВР“ЕООД - гр. Търговище била извършена данъчна ревизия за периода 19.11.2007г.-29.02.2008г. и за периода 01.05.2008г.-30.09.2008г. Ревизията приключила влязъл в сила ДРА № *********/01.04.2009г., както и е бил изготвен ревизионен доклад №900014/06.03.2009г./ Вж.стр.11 и стр.43 от  папка 1 том 3 от ДП/.

          Междувременно, преди да приключи данъчната ревизия, на 02.02.2009год. подс.Н., с договор, прехвърлил  дружеството на Д.Й.Д., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като били променени  седалището и адреса на управление ***. ./ Вж.стр.44 от  папка- „фирми” том 3 от ДП/ и /свидетелските показания на св. Д.Д. стр.297 от делото/. В ревизираните периоди, като едноличен собственик на „ТВР” ЕООД, подсъдимия предоставил  с пълномощно правомощия на св.Т.Ц. с която към него момент живеел на съпружески начала, да представлява и управлява дружеството.  Тъй като  предимно св.Т.Ц. осъществявала търговската дейност на  дружеството, същата контактувала с  други търговци и фирми, като организирала и изпълнението на сделките,  а като едноличен собственик и управител на дружеството подсъдимият възложил счетоводното обслужване на фирмата на  св.С.Д. ***. Съобразно чл.125 от ЗДДС подсъдимия , в качеството си на собственик и управител на ЕООД , имал задължението да декларира пред органа по приходите извършените през съответния данъчен период сделки и съответно данъчния резултат за периода. Поради горното, същият уговорил със св. Д., като упълномощено лице да изготвя въз основа на представените й документи и   диктувани по телефон данни и извлечения от него и св.Ц., и представя  с електронен подпис пред НАП-офис Търговище месечните справки-декларации по ЗДДС на „ТВР”ЕООД.   От събраните в хода на ДП и в съдебното следствие доказателства се установява, че за периода  декември 2007год. до януари 2009год. подс.Н., като собственик на  „ТВР”ЕООД е осъществявал  търговска дейност с редица търговци и земеделски  производители, насочена към избягване  плащането  на  дължимия ДДС по извършваните  облагаеми  доставки и ползване на данъчен кредит, като потвърдил неистина в подадените чрез с.Д. справки декларации по ЗДДС,, не съставил счетоводни документи за продажбата на  слънчоглед, допуснал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – не документирал извършваните търговски сделки ,не издавал фактури, не осчетоводявал фактури по търговски сделки при които бил купувач, и приспаднал не следващ се данъчен кредит. ползвал  неистински  фактури или фактури с  невярно съдържание за  доказване на  извършени  сделки , които отразявал  в дневниците  за покупки  и за продажби  през  ревизираните  периоди.  

           По данъчни периоди,  за които съдът приема,  че сделките, включени в справките-декларации  водят до формиране на такъв данъчен кредит,  който е съставомерен, и в особено големи размери, като  счита, че цялостната дейност за изтеклия продължителен период от време, с оглед практиката на съдилищата  и всички елементи субективни и обективни  са налице по чл. 26 от НК  и се  квалифицира като продължавана престъпна дейност, каквато е задължителната практика на  Върховния съд във връзка с Тълкувателно решение от 2009г., което е издадено във връзка  с данъчни престъпления. Така възприетото, се установява и доказва от  приложените по делото ревизионен акт и ревизионен доклад, писмените доказателства, частично от  показанията на разпитаните  свидетели, заключения на вещо лице и частично обясненията на подсъдимия. Съдът напълно дава вяра на изготвените от вещо лице съдебно-счетоводна експертиза, и изготвени допълнителни две съдебно счетоводни експертизи.

        За данъчен период от 01.12.2007г. до 31.12.2007г.  по подадена с електронен подпис от С.Н.Д., в качеството й на упълномощено лице на „ТВР”ЕООД –гр.Търговище справка-декларация № 2500-0913569/10.11.2008г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 7 258.00лв. Видно от Заключението на вещо лице, и приложена в /т 2, п.4) справка декларация, същата  не е била подписана и подпечатана. За същият период, в подадената СД/Справка Декларация/, не са декларирани записи в дневника на продажбите, респективно такъв не е и посочен. Следователно през този данъчен период дружеството не е извършило продажби на закупената стока, а е декларирана една покупка от  „Борида”ЕООД гр. Разград. Същото се установява и доказва и от дневника за покупките за м. декември 2007 г. на „ТВР” ЕООД (т.ІІ, п.4), където  е включена фактура № ********** от 20.12.2007 год. издадена от „Борида” ЕООД гр. Разград с предмет на сделката: пшеница. В дневника е била посочена данъчна основа по фактурата - 36290.00 лв. и ДДС в размер на 7258.00 лв. /Вж. том.2 п.7 от ДП- фактура № **********/28.12.2007 г./. От същата се установява, че предмета на сделката е 95 тона пшеница при цена 380.00 лв. Данъчната основа е 36100.00 лв., а ДДС е 7220.00 лв. Въпреки това съдържанието на фактурата е вписана  в „дневника за покупките” с грешни данъчна основа и ДДС за възстановяване. Фактурата е подписана, а за съставител е записано името на Й.М. – управител на фирма „Борида”ЕООД.  По делото не се събраха реални доказателства относно начина на плащане по тази фактура, и въобще дали има такова.Впоследствие фактурата  е анулирана. Имайки предвид горното, се налага извода, че  с неправилното вписване в дневника  за покупки/грешна данъчна основа/, неправилно е увеличен размера на дължимия за възстановяване данъчен кредит - 38.00 лв., а подадената СД с вх. № 2500-0913569 от 10.01.2008 г. е невярна.

   За данъчен период от 01.01.2008г. до 31.01.2008г.  по подадена с електронен подпис от С.Н.Д., в качеството й на упълномощено лице на „ТВР”ЕООД –гр.Търговище справка-декларация № 2500-0913569/10.11.2008г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 2.80лв /папка 4 том 2 от ДП/.  Видно от Заключението на вещо лице, и приложена   справка декларация, същата  и дневниците за покупки не са били подписани. От допълн.заключение на ВЛ се установява по категоричен начин, че видно от протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, в същите не се установяват  декларирани записи в дневника на продажбите, поради което и  такъв не е приложен. Същото налага извода, че  през този данъчен период дружеството не е извършило продажби на закупената стока. Видно от  приложената СД , в същата за периода са декларирани  три записа в дневника на покупките. Както по горе съдът прие за установено, Фактура № **********/20.12.2007 г. е била анулирана с Протокол № 1 от 03.01.2008 г. /Вж.п.7 том2 от ДП). Същият протокол е бил е включен в дневника за покупките за данъчен период от 01.01.2008 г. до 31.01.2008 г. с данъчна основа 36290.00 лв. и ДДС в размер на 7258.00 лв.,като в същият е отбелязано ,че се издава към данъчен документ: протокол по чл.117 от ЗДДС № ********** от 20.12.2007 год., както и,  че е издаден във връзка с допусната грешка в цената на стоката при изготвяне на фактурата. След изготвяне на Протокола, била изготвена нова фактура - без номер. Видно от същия, при изготвянето му не са положени подписи на съставител, на доставчик и на получател. Липсват имена. Въпреки, че не е бил изготвен и оформен правилно, същият е бил включен в дневника за покупките за данъчен период – Януари 2008 г. /Вж. Доп.Закл. на ВЛ, Протокол и СД/.  Втората фактура включена в дневника за покупките е № ********** от 20.12.2007 год., отново  издадена от „Борида” ЕООД – Разград. Предмет на доставката по същата фактура  са 95 тона пшеница на цена 382.00 лв. Данъчната основа е 36 290.00 лв. и ДДС – 7258.00 лв./Вж. п.7т.2 от ДП/. Същата фактура е съставена и подписана от Й.М., като за  получател на стоката е посочено името на Р.Н. и срещу него има положен подпис. Видно от самата  фактура, в същата не е посочен начин на плащане по доставката, както и по делото липсват доказателства между „ТВР” ЕООД – Търговище и „Борида” ЕООД да е бил сключен писмен договор за доставка на пшеницата. Липсват доказателства и не се установява,  дали по   фактура № ********** от 20.12.2007  има извършено плащане / в брой - защото не е приложен касов бон/, като не се доказа и плащане  по банков път. Тъй като по делото  липсват доказателства до 31.01.2007год. „ТВР”ЕООД  да се е разпоредило със закупеното зърно и  липсват  изготвени фактури за продажба, следва и е логично да се приеме, че закупеното зърно трябва да е съхранявано в склад. Въпреки горното, доказателства в тази насока не се събраха. По делото  липсват кантарни бележки, за установяване на теглото, фактури за транспорт, пътни листи, товарителници, приемо-предавателни протоколи и др. Съдът не дава вяра на свидетелските показания на  св.Й.М. /Собственик и Управител на „Борида”ЕООД , че всички сделки между двете фирми са били реални /Вж.стр.214 от делото/, тъй като същите се опровергават от липсата на документи, удостоверяващи мястото от където е натоварена продадената пшеница, мястото до където тя е транспортирана, с какъв персонал е извършено товаренето и разтоварването на пшеницата. От ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /, се установява по безспорен начин, че „Данъчна ревизия е извършена и на  „Борида” ЕООД Разград. В приложения РД № 900049/14.03.2009 г. също не се намират писмени доказателства за реалността на тази доставка”, „Видно от дневника за покупките на „Борида” ЕООД Разград за отчетен период м.Януари 2008 г., се установява, че не са включени фактури за транспортни услуги. Справката-декларация на „Борида” ЕООД за този данъчен период е подадена в НАП с електронен подпис от С.Н.Д. с вх. № ДДС.1700-0918444 от 13.02.2008 г. (т.ІІІ, п.3).”. Съдът  дава вяра на заключението на ВЛ, тъй като същото кореспондира по безспорен начин с  останалите факти и обстоятелства по делото. С оглед на горното , съдът приема, че липсват документи удостоверяващи прехвърлянето собствеността върху зърното, както и, че задължението по фактурата е платено от „ТВР” ЕООД, По делото липсват категорични доказателства за наличие на реална доставка, и настъпило данъчно събитие, които дават основание за приспадане на данъчен кредит от „ТВР”ЕООД.  През м. януари 2008 г. във фирмата на подсъдимия е работило по трудов договор само едно лице - св. Т.Ц., която е заемала длъжността секретар. Въпреки това, през този данъчен период, както и през следващите /без м.06.2008 г./, в дневниците за покупки  на дружеството не са включвани фактури за наем на складови помещения, за транспортни услуги или за закупено гориво.  Съобразявайки  по-горе установеното, съдът приема, че за данъчен период 01.01.2008 г. до 31.01.2008 г. чрез използване на фактура № ********** от 20.12.2007 г. издадена от „Борида” ЕООД гр. Разград, с посочен в нея предмет на сделката „Пшеница” за „ТВР” ЕООД в СД вх. № 2500-0915517 от 13.02.2008 год., „ТВР” ЕООД неправомерно е ползвало правото на данъчен кредит за ДДС в размер на 7258.00 лв.

За данъчен период от 01.02. 2008 г. до 29.02.2008 г. от Допълн.заключение на ВЛ и от приложените СД и Коригираща справка, се установява и доказва, че за задълженото лице „ТВР” ЕООД в НАП – Търговище е подадена справка-декларация с вх. № 2500-0916794 от 13.03.2008 г. и коригираща справка – декларация с вх. №2500-0916794 от 14.03.2008 г., както и, че и двете декларации са подадени с електронен подпис от – С.Н.Д., а  с коригиращата ДС е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 4001.20 лв. /папка 4 от том2 от ДП/. От приобщените  Справка-декларацията и дневници за покупки и за продажби се установява, че същите не са подписани, а от протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС се установява, че в дневника за продажби е деклариран един запис, а в дневника на покупките са отбелязани два записа.   Както и за предишния период, през м. февруари 2008 г.във фирмата на подсъдимия е имало назначено само едно лице - св. Т. Ц.- технически секретар. От ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /се установява и доказва, че през този данъчен период „ТВР” ЕООД е извършило продажба на пшеница, за която е издало фактура № **********/29.02.2008 г. на Земеделски Производител /ЗП/ Асен Емилов от гр. Търговище с ЕИК BG**********,са били продадени 24 тона пшеница с единична цена 500.00 лв./тон. Данъчната основа е 12000.00 лв., на ДДС – 2400.00 лв. Фактурата е била съставена от С.Н.Д., като същата е посочила начин на плащане с платежно нареждане, и посочен получател- Емилов и има положен подпис. От ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /се установява, че фактурата е платена по банков път на 14.03.2008 г., а парите са изтеглени от Р.Н. още същия ден.

В дневника на покупките за същия период е включена и фактура № ********** от 28.02.2008 г. издадена от „Борида” ЕООД гр. Разград /Вж. ДП папка 7 том 2/ с предмет на доставката „Пшеница”, същата е с данъчна основа - 32000.00 лв. и ДДС в размер на 6400.00 лв. и е създадена от Й.М.. По описаната фактура предмета на сделката е доставка на 80000 кг. пшеница за цена от 0.40 лв./кг. , като е посочен начин на плащане – по сметка, но по делото не се събраха доказателства в доказващи плащане /липсва касов бон/, а и липсват други доказателства за доставката на тази пшеница. По същата сделка, вещото лице е категорично, че „от  дневника за покупките на „Борида” ЕООД Разград за отчетен период м. Февруари 2008 г., се установява, че не са включени фактури за транспортни услуги, а от  Справката-декларация на „Борида” ЕООД за този данъчен период е подадена в НАП с електронен подпис от С.Н.Д. с вх. № ДДС.1700-0919926 от 13.03.2008 г.”. В този смисъл, съдът приема за установено и приема за обосновано Заключението на ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /, че „Като се проследи движението на пшеницата към 29.02.2008 г. (приложение № 1) се вижда, че след продажбата на пшеница на ЗП Асен Емилов за „ТВР”ЕООД е останало налично количество 151 тона пшеница, за което не са представени писмени документи за това къде е съхранявано и как е транспортирано до мястото за съхранение”.  В тази насока съдът не дава вяра на показанията на св.Й.М. /стр.213,214 от делото/ в частта им, в която същата заявява, че „транспорта е бил за нейна сметка или е наемала  за това други фирми”, тъй като по делото не се събраха доказателства доставката да е извършена, липсват документи, удостоверяващи мястото от където е натоварена продадената пшеница, мястото  до където тя е транспортирана, с какъв персонал е извършено товаренето и разтоварването й. Липсват каквито и да са доказателства доказващи  реалността на сделката. В този смисъл и ДССЕ установява, че „Доказателства за реалността на тази доставка не са били представени от „Борида” ЕООД Разград в хода на ревизионното производство при извършената насрещна проверка”. С оглед на горното, съдът приема, че не са налице безспорни доказателства за наличие на реална доставка, и настъпило  данъчно събитие, които дават основание за приспадане на данъчен кредит от „ТВР”ЕООД, което и налага извода, че за данъчен период 01.02.2008 г. до 28.02.2008 г. чрез използване на фактура********** от 28.02.2008 г. издадена от „Борида” ЕООД гр. Разград, с предмет на сделката „Пшеница” за „ТВР” ЕООД, търговското дружество на подсъдимия неправомерно е ползвало правото на данъчен кредит за данък добавена стойност в размер на 6400.00 лв..

За данъчен период от 01.03. 2008 г. до 31.03.2008 г. за задълженото лице „ТВР” ЕООД в НАП – Търговище е била подадена справка-декларация с вх. № 2500-0918094 от 14.04.2008 г., като същата е подадена с електронен подпис от упълномощено лице – С.Н.Д., и в същата  е деклариран ДДС за внасяне в размер на 11 305.82 лв. /папка 4 том 2 от ДП/. Справка-декларацията и дневниците за покупки и за продажби не са били подписани. Видно от протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС се установява, че в дневника на продажбите са декларирани четири записа, а в дневника за покупки – три записа. И двата дневника са били приложени към декларацията. Както  и за предишните периоди, и през месец март 2008 г. фирмата на подсъдимия е имала назначен само един служител- технически секретар - Т.Ц..  През този данъчен период „ТВР” ЕООД е извършило продажба на 226.720 тона пшеница., като купувачи са „Зърнени храни Варна 64” ЕООД Силистра с управител св. М.М., Земеделския производител М.О.М. и земеделския производител Асен Емилов от гр. Търговище с ЕИК BG********** . За извършената продажба са били издадени четири фактури, които са: - фактура № **********/20.03.2008 г. с предмет на сделката пшеница 100 тона при цена 505.00 лв./т. Данъчната основа на сделката – 50 500.00 лв. ДДС посочен на отделен ред 10 100.00 лв. и обща дължима сума 60 600.00 лв. Същата фактура включена  в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна 64” ЕООД Силистра, за данъчен период 03.2008 год., като е платена на 21.03.2008 г. по банковата сметка на „ТВР” ЕООД в Уникредит Булбанк. /т. І п.3 от ДП/. От същата сметка на 21.03.2008 г. в брой подсъдимия е изтеглил 40 000.00 лв., а на 25.03.2008 г. в брой е изтеглил 20000.00 лв.  - фактура № **********/25.03.2008 г. с предмет на сделката пшеница 100 тона при цена 505.00 лв./т. Данъчната основа на сделката е 50 500.00 лв. ДДС вписан на отделен ред 10 100.00 лв. и обща дължима сума 60 600.00 лв. Същата фактура е включена  в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна 64” ЕООД Силистра, за данъчен период 03.2008 г. , като е била платена е на 28.03.2008 г. по банковата сметка на „ТВР” ЕООД в Уникредит Булбанк. /т.1, п.3 от ДП/. На същата дата подсъдимия е наредил от сметката плащане по сметка на ЗК „Айват-93” с. Звенимир - сума в размер на 42 000.00 лв.,както  и е изтеглил в брой 18000.00 лв.  - фактура № **********/31.03.2008 г. с предмет на сделката пшеница 3 465 кг при цена 0.505 лв./кг.и  данъчната основа на сделката е 1750.00 лв., като ДДС е бил вписан на отделен ред  350.00 лв.а общата дължима сума е 2 100.00 лв. Фактурата не е подписана нито от съставител, нито от получател. Получател по доставката е земеделския производител М.О.М.. Във изготвената фактурата е бил посочен начин на плащане в брой, въпреки това, същата е била платена по банков път на 02.04.2008 г. Сумата е била изтеглена от подсъдимия изцяло още същия ден.  - фактура № **********/31.03.2008 г. с предмет на сделката пшеница 23 255 тона при цена 645.00 лв./т.  и данъчната основа на сделката е 14 999.47 лв. а ДДС е посочен на отделен ред - 2 999.89 лв.като общата сума възлиза на 17 999.36 лв. Доставката е била платена по банков път на 14.03.2008 г. като сумата е била изтеглена в брой изцяло от подсъдимия Н. още същия ден. Фактурата е била подписана, като за лице съставило фактурата е записано името Р.Н. , а за получател - Асен Емилов.

В дневника за покупките са били включени следните фактури: - фактура № **********/23.03.2008 г. издадена от Земеделска Кооперация „Айват – 93” с. Звенимир, област Силистра, с предмет на сделката пшеница 70 тона при цена 500.00 лв./т. при данъчна основа на сделката- 35 000.00 лв. и ДДС посочен на отделен ред е 7 000.00 лв. - обща дължима сума 42 000.00 лв. м.о.л. на кооперацията е бил св.К.А.М.. По отношение сключената сделка, съдът разпита в качеството на свидетел К.М. /стр.193 от делото/, като същият заяви, че  не е търгувал с фирми от гр.Търговище, и няма спомени за такава сделка. С оглед и на горното, съдът зачете и приобщи към доказателствения материал по делото свидетелските показания на св.М. дадени на ДП /стр.192 том1 папка 2/, в които същият заявява, че сделката е  реално извършена, пшеницата е била извозена с транспорт на купувача, а плащането от страна на „ТВР”ЕООД е направено по банков път – внесена била сумата от 42 000.00 лв. От извлечението от сметка на „ТВР”ЕООД в Уникредит Булбанк се установява, че плащането е направено на 28.03.2008 год. От купувача са били извозени 1220 кг. по-малко пшеница, поради, което е била издадено кредитно известие № 1027 към фактура № 964/20.03.2008 г. На стр.193 от делото, свидетелят заяви, че  поддържа показанията си дадени на ДП.   - фактура № ********** от 31.03.2008 г. е била издадена от „Борида” ЕООД гр. Разград с предмет на доставката-  13 786 кг. пшеница при цена 0.542 лв./кг. Данъчната основа по фактурата е  6290.57 лв. и ДДС в размер на 1384.11 лв. и обща дължима сума по сделката 8304.68 лв /папка 7 том 2 от ДП/. Фактурата е подписана от съставител св.Й.М., като в същата е посочен начин на плащане – по сметка. По делото липсва писмен договор за доставката на тази пшеница, сключен между двете дружества, като няма доказателства и плащането по фактурата да е извършено в брой, тъй като към нея не е приложен касов бон. От заключението на вещо лице- ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 / се установява по безспорен начин, че след продажбата на пшеница през месеца е останало налично количество от 8.066 тона, за което не са представени писмени документи за това къде е съхранявано и как е транспортирано до мястото за съхранение. По делото липсват доказателства удостоверяващи мястото от където е натоварена продадената пшеница, мястото (склада) до където тя е транспортирана, с какъв персонал е извършено товаренето и разтоварването на пшеницата. По делото липсват каквито и да са доказателства , че сключената сделка е  реална, в ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /, ВЛ е категоричен „че такива доказателства, за реалността на тази доставка не са били представени и от „Борида” ЕООД Разград в хода на ревизионното производство при извършената насрещна проверка“. Предвид на горното, следва да се приеме,  че липсват документи удостоверяващи прехвърлянето собствеността върху зърното, както и, че задължението по фактурата да е платено от „ТВР” ЕООД,както и че не са налице безспорни доказателства за наличие на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, които дават основание за приспадане на данъчен кредит от „ТВР”ЕООД.  - фактура № ********** от 19.03.2008 г., издадена от „АРА-РМ” ООД Русе. с предмет на доставката  11.800 тона разредител на цена 1 635.20 лв./тон, при данъчна основа е 19 295.36 лв., ДДС в размер на 3859.07 лв., и обща сума по фактурата е 23 154.43 лв. Видно от самата фактура, същата е съставена и подписана от П.Н.,а за получател е посочено името на подсъдимия, като към същата е  прикрепен касов бон от 19.03.2008 г. за сумата от 23154.43 лв. С оглед установяване  отношенията между „ТВР“ и „АРА-РМ“, по сключената сделка, освен писменните доказателства по делото съдат, изслуша и свидетелските показания на св.П.Н.Д../стр.205 от делото/. В показанията си същата заявява, че са извършвали продажби на разредител на фирма „ТВР“, всички фактури издавани на „ТВР „ са били платени, горивото  се е извозвало но не с техен транспорт, а с транспорт на купувачите. От изслушаната ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /, се установява, че към 31.03.2008 г. не са отчетени продажби на разредител, а тъй като закупеното количество от 11.80 тона е следвало да бъде съхранено при специални условия - пожаро-обезопасени помещения при определен температурен режим, в метални контейнери или цистерни. Както и, че в хода на данъчната ревизия подсъдимия не е представил документи за фирма „ТВР” ЕООД – Търговище, удостоверяващи мястото където е получаван универсален разредител и къде е съхраняван. По делото липсват и кантарни бележки, за установяване на теглото, фактури за транспорт, пътни листи, товарителници, приемо-предавателни протоколи и др. Както и в предишните периоди, се установява, че през месец март 2008 г. във фирма „ТВР” ЕООД – Търговище е работило по трудов договор само едно лице – Т.Ц., която е заемала длъжността секретар. От заключението на ВЛ в  ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 // и приложени  /папка 7 том.2 / ксерокопия се установява, че са налични ксерокопия на фактури за закупен универсален разредител, издадени през м. Март 2008 г., по които „ТВР”ЕООД е получател по доставки, без да ги е включил в дневника на покупките и да е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит: - фактура № **********/16.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 28.22 т. разредител при цена 1 635.20 лв./т., и данъчната основа -46145.34 лв. ,както и ДДС в размер на 9229.07 лв. Обща сума 55374.41 лв. - фактура № **********/18.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 24.38 т. разредител при цена 1666.60 лв./т. и данъчната основа  40 631.71 лв.както и ДДС в размер на 8126.34 лв. и обща сума - 48758.05 лв. - фактура № **********/19.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 24.54 т. разредител при цена 1 666.60 лв./т.и данъчната основа  40898.36 лв.както и ДДС в размер на 8 179.67 лв. и обща сума 49 078.03 лв. - фактура № **********/24.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата се установява, че предмет на доставката са 24.4 т. разредител при цена 1698.10 лв./т. и данъчна основа 41 433.64 лв. както и ДДС в размер на 8286.73 лв. и обща сума за плащане в размер на 49720.37 лв. - фактура № **********/25.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 12.18 т. разредител при цена 1698.10 лв./т.и данъчна основа – 20 682.86 лв.и  ДДС  посочен на отделен ред в размер на 4136.57 лв. и обща сума за плащане в размер на 24819.43 лв. - фактура № **********/26.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 24.13 т. разредител при цена 1 698.10 лв./т. при данъчна основа 40 975.15 лв., и ДДС в размер на 8 195.08 лв.- обща сума 49170.18 лв. В тази насока в приложената към ДП ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /, приема, че-„Неосчетоводяването и невключването на гореописаните фактури в дневниците за покупки вероятно е с цел да не се издадат документи за продажби и да се осуети установяване на задължения на дружеството по ЗДДС от продажбите“.  Съобразявайки и анализирайки горното, се налага извода, че след като липсват документи удостоверяващи прехвърлянето собствеността върху стоките, и не са налице безспорни доказателства за наличие на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, поради което и не е налице основание за приспадане на данъчен кредит от „ТВР”ЕООД. Въпреки това, от приложените по делото писменни доказателства и ССЕ /стр.82  том.1 папка4 от ДП/ се доказва, че  за данъчен период 01.03.2008 г. до 31.03.2008 г. чрез използване на фактура № ********** от 31.03.2008 год. издадена от „Борида” ЕООД гр. Разград, с предмет на сделката пшеница и чрез използване на фактура №  ********** от 19.03.2008 г., издадена от „АРА-РМ” ООД Русе, с предмет на сделката универсален разредител, „ТВР” ЕООД неправомерно е ползвано правото на данъчен кредит за данък добавена стойност в размер на 5 243.18 лв. , което и налага извода, че месечна Справка Декларация с вх. 2500-0918094 от 14.04.2008 г. е невярна..  

За данъчен период от 01.04. 2008 г. до 30.04.2008 г. се установява, че за задълженото лице „ТВР” ЕООД в НАП – Търговище е подадена справка-декларация с вх. № 2500-0918784 от 12.05.2008 год., като  декларацията е подадена с електронен подпис от упълномощено лице – С.Н.Д., и с нея е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 818.85 лв. (т 2, п.4 от ДП). Както Справка-декларацията, така  и дневниците за покупки и продажби не са подписани.  От протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС се установява, че са били декларирани три записа в дневника на продажбите, както и са били декларирани  два записа в дневника на покупките. Както и  за предишните периоди, и през месец април 2008 г. фирма „ТВР” ЕООД – Търговище е имала назначено само един служител- Т.Ц..  През данъчен период 01.04.2008-30.04.2008год. „ТВР” ЕООД е извършило продажба на 8.136 тона пшеница на „Зърнени храни Варна 64” Силистра с управител св. М.М. и земеделски производител Зера М. Серат , както и е извършил една транспортна услуга на „Зърнени храни Варна 64” ЕООД Силистра. По трите сделки са били издадени три фактури: - фактура № **********/03.04.2008 г. с предмет на сделката пшеница 2.476 тона при цена 505.00 лв. за тон, при  данъчната основа на сделката – 1 250.35 лв.и  ДДС посочен на отделен ред в размер на 250.07 лв. Общата  дължима сума възлиза на 1 500.42 лв. която Зера М. Серат е платил по банков път, като сумата е постъпила на 07.04.2008 г. по сметка на „ТВР” ЕООД. Още на  същия ден сумата от  1500.00 лв. е била изтеглена в брой подсъдимия. -  фактура № **********/08.04.2008 г. с предмет на сделката пшеница 5.660 тона при цена 505.00 лв.тон, и данъчната основа на сделката – 2 808.30 лв. и ДДС посочен на отделен ред в размер на 571.66 лв. Общата дължима сума възлиза на  3 429.96 лв.  - фактура № **********/08.04.2008 год. с предмет на сделката транспорт - 130 км при цена 10.60лв. при  данъчна основа на сделката – 1 377.90 лв. и  ДДС посочен на отделен ред в размер на 275.58 лв. Общата дължима сума възлиза на 1 653.48 лв. , От  ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /се установява, че двете фактури са платени от купувача по банкова сметка *** „ТВР” ЕООД в Уникредит Булбанк, като на 10.04.2008 г. подсъдимия е изтеглил е в брой сумата 1800.00 лв. По  същата справка декларация, и в дневника за покупките са били включени следните фактури:  -  кредитно известие № 1027 към фактура № 964/20.03.2008 г. издадено от ЗК „Айват – 93” с. Звенимир, област Силистра, с което е била намалена данъчната основа за покупка на пшеница с 610.00 лв. и респ. ДДС – намалена със 122.00 лв. През този данъчен период за „ТВР”ЕООД е упражнил правото си  на приспадане на данъчен кредит по фактура № **********/08.04.2008 г издадена от „Гаврил Генов”ЕООД за доставка на разредител, като същата е била  с предмет на доставката 7.548 тона универсален разредител за цена 1 350.00 лв./т.при  данъчната основа на доставката е 10 189.80 лв., и ДДС в размер на  2037.96 лв. Дължимата сума е била  платена в брой на 08.04.2008 г. с касов бон. Така възприетото се установява и доказва от изслушаната ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 //. Съобразявайки приложените писменни доказателства и заключението на вещото лице се установява, че към 08.04.2008 г. „ТВР”ЕООД е следвало да притежава или е имал налични 115.11 тона универсалния разредител  , който е следвало да бъде транспортира  със цистерни и съхранява при специални противопожарни условия. Въпреки това, по делото не се събраха доказателства как този разредител е транспортиран и къде е бил съхраняван, поради което и се установява, че доставката не е била реална и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС не е настъпило. С оглед на горното се налага извод , че чрез използване на фактура № ********** от 08.04.2008 г. издадена от „Гаврил Генов” ЕООД Русе, с предмет на сделката универсален разредител, за „ТВР” ЕООД неправомерно е ползвано правото на данъчен кредит за данък добавена стойност в размер на 2037.96 лв. Следователно и подадената месечна СД с вх. 2500-0918784 от 12.05.2008 г. е невярна.

При данъчен период от 01.06. 2008 г. до 30.06.2008 г., за задълженото лице „ТВР” ЕООД в НАП – Търговище също е подадена справка-декларация с вх. № 2500-0922001 от 14.07.2008 г. подадена чрез електронен подпис от упълномощено лице – С.Н.Д., като е деклариран за възстановяване ДДС в размер на 18 684.75 лв. /т ІІ, п.4 от ДП/. От приложения протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС се установява, че са декларирани четири записа в дневника на продажбите и дневника и осем записа в дневника на покупките.  За разлика от предишните периоди, през месец юни 2008 г. фирма „ТВР” ЕООД – Търговище е имала назначени двама души персонал – Т.Ц. / технически секретар/ и Стефан Цветелинов Цанков – /като мениджър/, като двамата са заемали тези длъжности до Декември 2008 г. През този данъчен период „ТВР” ЕООД е извършило продажба на 400 тона ечемик на „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра с управител св. М.М., като  са  оформени четири фактури, както следва:  - фактура № **********/18.06.2008 г. с предмет на сделката ечемик 100 тона при цена 265.00 лв. за тон, при  данъчна основа в размер на  26 500.00 лв. и ДДС в размер на  5 300.00 лв.-общо дължима сума 31 800.00 лв. Фактурата е била включена  в дневника на купувача за данъчен период 06.2008 год., като е изплатена  напълно на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.06.2008 г. Още същия ден подсъдимия е изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 31765.00 лв...  - фактура № **********/23.06.2008 г. с предмет на сделката ечемик 100 тона при цена 265.00 лв. на тон, и данъчната основа на сделката - 26 500.00 лв., при  ДДС в размер на  5300.00 лв.. Общо- дължима сума 31 800.00 лв. Фактурата е била включена в дневника на купувача за данъчен период 06.2008 г. и  е платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.06.2008 г. Още същия ден Р.Н. е изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 31750.00 лв./ т. ІІ, п. 5 от ДП/.  - фактура № **********/25.06.2008 г.  касае  сделка с  100тона ечемик при цена 265.00 лв. на тон,при данъчна основа на сделката  26 500.00 лв. и  ДДС в размер на  5300.00 лв. Обща дължима сума - 31800.00 лв.   Установява се, че фактурата е била включена  в дневника на купувача за данъчен период 06.2008 г., като за дата на документа е посочен 24.06.2008 г. Същата е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.06.2008 год., като на същия ден подс.Р.Н. е превел от сметката в ЦКБ 30 000.00 лв. по сметка на „Борида” ЕООД - Разград. В превода и платежно нареждане същият посочил като основание за превода – плащане по фактура № 13/24.06.2008 г. На 25.06.2013година подсъдимия е изтеглил в брой от сметката на дружеството и сумата от 1 800.00 лв. /т. ІІ, п. 5 от ДП/. -  фактура № **********/27.06.2008 г.  е с предмет на сделката 100тона  ечемик при цена 265.00 лв.на тон, при  данъчна основа - 26500.00 лв. и ДДС в размер на 5300.00 лв.   Общата дължима сума възлиза на 31 800.00 лв. Фактурата е била включена   в дневника на купувача- „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра с управител св. М.М. за данъчен период 06.2008 г. , а сумата  е платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.06.2008 г., когато и подсъдимият изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 31 750.00 лв. /т. ІІ, п. 5 от ДП/. И четирите фактури са били съставени от подсъдимия Р.Н., като единствено № **********/27.06.2008 г.  е неподписана. Съобразявайки горното, както и ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /, се налага извода, че след продажбата на ечемика на „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра за „ТВР”ЕООД е следвало да остане 29.640 тона ечемик, или,  „ТВР”ЕООД е продала по-голямо количество ечемик, отколкото е било закупило преди продажбата по фактури.

Видно от приложените по делото фактура № **********/19.03.2008 г - фактура № **********/21.03.2008 г. и - фактура № **********/21.03.2008 г. издадени от  „Гаврил Генов”ЕООД за доставка на разредител , дружеството на подсъдимия е упражнило правото си на приспадане на данъчен. По този начин, с - фактура № **********/19.03.2008 г. за доставката на 24.16 тона универсален разредител на цена 1 660.60 лв./т.при данъчна основа на доставката – 40 265.00 лв.,и ДДС – 8 053.01 лв. Общата сума в размер на  48 318.07 лв. е била платена на два пъти в брой – на 26.03.2008 г. - е платена сумата 47 407.72 лв. и на 27.03.2008 г. е платена сумата от 910.29 лв. с касов бон, като останали за плащане 0.06 лв.  - фактура № **********/21.03.2008 г. за доставката на 24.46 тона универсален разредител на цена 1 660.60 лв.за тон, при  данъчна основа на доставката в размер на  40 765.04 лв., и ДДС – 8153.01 лв. Общата дължима сума в размер на 48918.05 лв.  е била платена изцяло в брой  на 27.03.2008 г. с касов бон приложен към фактурата.  - фактура № **********/23.03.2008 г. за доставката на 23.16 тона универсален разредител за цена 1 666.60 лв. за тон, при данъчна основа на доставката  38 598.40 лв., и ДДС в размер на  7 719.69 лв. Общата  дължима сума била платена изцяло в брой  на 27.03.2008 г.за което е изготвен и  касов бон./вж.приложен към фактурата/..

За същия период, „ТВР“ЕООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит и по фактура № ********** от 20.03.2008 г., издадена от АРА-РМ”ЕООД с предмет на доставката 23.98 тона универсален разредител за цена 1 635.20 лв.за тон, при данъчна основа на доставката в размер на  39 212.10 лв., и ДДС в размер на  7 842.42 лв. Общата  сума в размер на  47 054.52 лв. е била платена изцяло и в брой  на 20.03.2008 г. с касов бон приложен към фактурата.

Съобразявайки приложените писменни доказателства и заключението на вещото лице -ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /се установява, че към 08.04.2008 г. „ТВР”ЕООД е следвало да притежава или е имал налични 115.11 тона универсалния разредител  , който е следвало да бъде транспортира  със цистерни и съхранява при специални противопожарни условия. Въпреки това, по делото не се събраха доказателства как този разредител е транспортиран и къде е бил съхраняван, поради което и се установява, че доставката не е била реална и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС не е настъпило. От извлечението по счетоводна сметка 304 – Стоки се установява, че към 31.12.2008 г. по аналитичната партида на универсален разредител няма наличности, и освен фактури не са представени никакви други документи доказващи реалното прехвърляне на собствеността върху универсалния разредител между „Гаврил Генов” ЕООД, „АРА-РМ”ООД и „ТВР” ЕООД.

Видно от приложената в папка 7 том 2 от ДП, фактура № ********** от 29.06.2008 г. издадена от „Борида” ЕООД гр. Разград с предмет на доставката на 100 тона ечемик е с цена 260.00 лв. на тон, и  данъчна основа в размер на  26 000.00 лв., и ДДС - 5200.00 лв. при общо дължимата сума - 31200.00 лв. В същата липсва подпис на съставител и не е посочено името на лицето, което я е съставило. Като начин на плащане е било предвидено - по сметка, след което от сметката на „ТВР”ЕООД в ЦКБ на 24.06.2008 г. е преведена частично сумата от 30000.00 лв. по сметката на „Борида” ЕООД, т.е. е извършено   частично плащане по фактурата. Поради липса на други доказателства, доказващи реалността на тази сделка – товарителници, пътни листа, складови разписки, командировъчни заповеди съдът приема, че в случая липсва реална доставка. Такива доказателства не са представени и в хода на ревизионното производство от „Борида” ЕООД Разград при извършената тяхна насрещна проверка.  За същия период, в дневника за покупките за този данъчен период не са били включени и два протокола: - Протокол от 01.06.2008 г. от който се установява, че между „ТВР”ЕООД и Венцислав Димов Гълтигов, регистриран като ЗП от с. Сомовит, обл. Плевен е извършена покупко-продажба на 122.800 тона ечемик за цена 240.00 лв.за тон  и - Протокол от 03.06.2008 г. от който се установява, че между „ТВР”ЕООД  и Николинка Радулова Колипаткова, регистрирана като ЗП от гр.Белене е извършена покупко-продажба на 90040 кг. ечемик за цена 0.24 лв.за килограм. Горното се установява и доказва от ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /изготвена на ДП и изслушано заключение в съдебното следствие. От същата се установява, а и съдът приема като безспорно доказано, че липсват документи удостоверяващи прехвърлянето собствеността върху ечемика и върху разредителя, поради което и съдът приема, че  не са налице безспорни доказателства за наличие на реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, и следващо данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, които да дадат основание за приспадане на данъчен кредит от „ТВР”ЕООД.

 Въпреки това,  от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че за данъчен период 01.06.2008 г. до 30.06.2008 г. чрез използване на фактура********** от 29.06.2008 г., фактура с № ********** от 19.03.2008 г., фактура № ********** от 21.03.2008 г. и фактура № ********** от 23.03.2008 г. и фактура с № ********** от 20.03.2008 г., за „ТВР” ЕООД неправомерно е ползвано правото на данъчен кредит за данък добавена стойност общо в размер на 36 968.13 лв, с оглед и на което съдът приема, че подадената месечна справка декларация с вх. № 2500-0922001 от 14.07.2008 г.е невярна.

       Както и за предишните данъчни периоди,за данъчен период от 01.07. 2008 г. до 31.07.2008 г. за „ТВР” ЕООД –Търговище, е била подадена справка-декларация с вх. № 2500-0922908/11.08.2008 год. в НАП-Търговище. Същата е била подадена с електронен подпис от упълномощено лице – С.Н.Д., като е деклариран ДДС за внасяне в размер на 7 666.49 лв. Вж./п.4 в том 2 от ДП/, а самата справка декларация и дневници са останали неподписани. Видно  от протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, в СД са декларирани единадесет фактури в дневника на продажбите и осем фактури в дневника на покупките.  Двата дневника са били приложени към СД.  Видно от същите, през данъчния период „ТВР” ЕООД е извършило продажба на „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, с Управител  М.М.  - 2 400 тона пшеница, на 320.96 тона  ечемик,  и на 16 600 кг. разредител, за което са били издадени и десет фактури. Купувач на продадения разредител е била фирма „Борида” ООД Разград.  Видно от  фактура № **********/08.07.2008 г. с предмет на сделката пшеница 100 тона при цена 270.00 лв. на тон, същата е с данъчна основа на сделката е 27 000.00 лв. и ДДС в размер на 5500.00 лв. Фактурата е била включена  в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 07.2008 г. Вж./ т. 3, п. 4/.Същата е останала неподписана,  но въпреки това е платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.07.2008 г. Още същия ден, подсъдимия  изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 32 300.00 лв. /т. 2, п. 5/. Видно от  фактура № **********/09.07.2008 г., същата е  с предмет на сделката 300 тона пшеница, при цена 270.00 лв.на тон, при  данъчната основа на сделката  81 000.00 лв. и  ДДС в размер на  16200.00 лв. . Била е включена  в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 07.2008 г. /т. 3, п. 4/ Сумата е платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.07.2008 г., като на същия ден, подсъдимия е изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 60000.00 лв. /т. 2, п. 5/, а  в същия ден,но  в по-късен час, същият е изтеглил сумата от 7000.00 лв,без да е ясно как се е разпоредил и с тази сума. Към края на деня е останала наличност в размер на 30218.64 лв., но на другия ден- 10.07.2008 г. Р.Н. е изтеглил в брой и сумата от 30000.00 лв.. Видно  от  фактура № **********/16.07.2008 г., същата е била  с предмет на сделката 300 тона пшеница при цена 250.00 лв.за тон, при  данъчна основа на сделката  75000.00 лв., и  ДДС в размер на  15000.00 лв.Същата е била включена в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 07.2008 г. /т. 3, п. 4от ДП/. Фактурата е била  платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.07.2008 г. Още същия ден  Р.Н. е изтеглил в брой от сметката на дружеството цялата сума от 90 000.00 лв. /т. 2, п. 5 от ДП/. Видно от  фактура № **********/16.07.2008 г., същата е  с предмет на сделката 300 тона пшеница при цена 250.00 лв. за тон, при  данъчна основа на сделката е 75 000.00 лв.и ДДС - 15000.00 лв. Същата е била включена в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 07.2008 г. /т. 3, п. 4 от ДП/, като   фактурата е платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.07.2008 г. На другия ден , подсъдимия е изтеглил в брой на няколко пъти от сметката на дружеството сумата от 200.00 лв. /т. 2, п. 5 от ДП/. ,сумата 40 000.00 лв. , сумата от 10 000.00 лв.. и  сумата 10 000.00 лв.,като за деня по сметката са останали налични 29 838.96 лв.  Видно от фактура № **********/17.07.2008 г. , същата е била с предмет на сделката 400 тона пшеница при цена 250.00 лв. за тон, при  данъчна основа на сделката - 100 000.00 лв.и  ДДС в размер на 20 000.00 лв.. Същата е била включена  в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период  07.2008 г. като е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.07.2008 г. На същия ден  подсъдимия изтеглил от сметката на дружеството сумата от 30 000.00 лв. /т. 2, п. 5 от ДП/, по късно през деня изтеглил и сумата от 119 000.00 лв. Видно от фактура № **********/19.07.2008 г.същата е с предмет на сделката 300 тона пшеница при цена 250.00 лв.на тон, при данъчна основа - 75000.00 лв.и ДДС в размер на 15 000.00 лв.Фактурата е била включена  в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, данъчен период 07.2008 г., като е била посочена друга дата- 21.07.2008 г. Фактурата е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД ,по негова банкова сметка ***.07.2008 г. На същия ден подсъдимия  изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 90500.00 лв. /т. 2, п. 5 от ДП/.  Видно от  фактура № **********/23.07.2008 г., същата е с предмет на сделката 500 тона пшеница при цена 250.00 лв.на тон, с данъчна основа в размер на  125000.00 лв. и ДДС – 25 000.00 лв. Фактурата е била включена в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 07.2008 г., като е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.07.2008 г. На същия ден подсъдимия е изтеглил в брой от сметката на дружеството на три пъти  сумата от 136 000.00 лв. /т. 2, п. 5 от ДП/,  а на другия ден е изтеглена и сумата 13 000.00 лв. Видно от фактура № **********/25.07.2008 г., същата е с предмет на сделката 500 тона пшеница при цена 250.00 лв.за тон, при данъчна основа на сделката - 125000.00 лв. и ДДС в размер на  25000.00 лв.Същата е била включена в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 07.2008 г., а сумата е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.07.2008 г. На същия ден подсъдимия изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 150 800.00 лв. /т. 2, п. 5 от ДП/. Видно от фактура № **********/29.07.2008 г. същата е с предмет на сделката 5.680 тона ечемик при цена 270.00 лв.за тон, при  данъчна основа на сделката – 1 533.60 лв.и  ДДС в размер на  306.72 лв. Фактурата е била включена в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 07.2008 г.като общата сума е платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.08.2008 г., заедно с фактура № ********** от същата дата.  От  фактура № **********/29.07.2008 г.се установява, че същата е с предмет на сделката 15.280 тона ечемик при цена 250.00 лв. за тон, при  данъчна основа на сделката – 3 820.00 лв. и ДДС в размер на  764.00 лв. Фактурата е била включена  в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 07.2008 г.и е изплатена  изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.08.2008 г. На  същия ден подсъдимия изтеглил в брой от сумата от 6 000.00 лв. от двете фактури -№ ********** и№ ********** Вж./т.2, п. 5 от ДП/). Видно от  изброените по-горе фактури същите са подписани  , а като съставител е записан подсъдимия. Така възприетото се установява и доказва, както от приложените писменни доказателства, така и то заключението на ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4.  Видно от фактура № **********/29.07.2008 г.същата е с предмет на сделката 26600 кг. разредител при цена 1.65 лв. за кг., при  данъчна основа на сделката -43890.00 лв. и ДДС в размер на 8778.00 лв..Същата е била включена в дневника на купувача – „Борида”ЕООД Разград за данъчен период 07.2008 г. /т. 3, п.3 от ДП/, като  същата е подписана и е вписано  името на подсъдимия. Фактурата не е била подписана от получател, както и липсват доказателства по същата да е извършено плащане.

Видно от дневника за покупките на „ТВР” ЕООД за м. юли 2008 г., в същия  са били включени общо седем фактури, издадени на „ТВР” ЕООД от Агробизнесклас” ЕООД като доставчик, като за тези фактури е посочен предмет на доставките – закупена стока Вж./т. 2, п. 7/:.   Видно от фактура № **********/14.07.2008 г.същата е  с предмет на доставката 300 тона пшеница на цена 248.00 лв. за тон, при  данъчна основа – 74 400.00 лв., и ДДС в размер на  14880.00 лв. Същата е била платена изцяло с фискален бон.  Видно от фактура № **********/15.07.2008 г., същата е  с предмет на доставката 300 тона ечемик на  цена 247.00 лв.за тон , при  данъчна основа по фактурата е 74 100.00 лв., и ДДС в размер  на  14 820.00 лв. Същата е била платена изцяло с фискален бон. Видно от  фактура № **********/17.07.2008 г., същата е била  с предмет на доставката 400 тона пшеница на цена 248.00 лв. за тон, при  данъчна основа – 99 200.00 лв., и ДДС в размер на  19 840.00 лв. Същата е била платена изцяло с фискален бон. Видно от  фактура № **********/23.07.2008 г., същата е  с предмет на доставката 500 тона  пшеница при  цена 245.00 лв.за тон, и  данъчна основа по фактура – 122 500.00 лв., и ДДС в размер на  24 500.00 лв. С приложен към ДП фискален бон за сумата от 48000.00 лв. е направено частично плащане по фактурата, като са останали дължими 99 000.00 лв.  Видно от фактура № **********/25.07.2008 г.,  същата е била  с предмет на доставката 500 тона пшеница за цена от 245.00 лв./кг. при данъчна основа по фактурата е 122 500.00 лв., и ДДС в размер на 24 500.00 лв., като видно от приложения фискален бон за сумата от 147 000.00 лв., - фактурата е била изцяло  платена в брой. Видно от  фактура № **********/28.07.2008 г., същата е била  с предмет на доставката 53270 кг. пшеница за цена от 245.00 лв. за тон, при  данъчна основа - 13 051.15 лв., и ДДС в размер на  2610.23 лв., като видно от приложения фискален бон за сумата от 15661.38 лв., - фактурата е била  изцяло е платена в брой.  Видно от  фактура № **********/30.07.2008 г., същата е била с предмет на доставката 648 тона пшеница на цена от 245.00 лв.за тон и 120 тона ечемик за същата цена.  Данъчната основа по фактурата е 188 160.00 лв., а ДДС  в размер на  37 632.00 лв. , като от приложения фискален бон се установява, че общата сума по фактурата е била изплатена  изцяло и в брой. Видно от обсъдените по-горе седем фактури, същите са подписани от  съставител – Ангел И., под което име има положен и подпис, а за получател е посочен подсъдимия, като липсва положен подпис. По отношение горните сделки и доставки от „Агробизнесклас” ЕООД на „ТВР“, по делото  липсват писменни доказателства доказващи реалното прехвърляне на собствеността върху стоката, липсват  товарителници, пътни листа, складови разписки, командировъчни заповеди. При извършената насрещна проверка по повод на данъчна ревизия на „Агробизнесклас” ЕООД ,не са били представени съпроводителни документи, доказващи реалността на сделката и прехвърлянето на стоките. Горното се установява и доказва от приложените на ДП писменни доказателства, от заключението на ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4, както и от свидетелските показания на  св.С.Д.С. вж. /стр.107 от делото/. В показанията си свидетелят  заявява, че не познава подсъдимия, както и, че  на негово име има регистрирани  десетина търговски дружества, но същите са му прехвърлени срещу заплащане, след което той подписвал  различни документи без да знае точното им съдържание. Свидетелят заявява по категоричен начин-„не знам какво съм подписвал“, „не съм извършвал търговия със зърно“, „аз не разбирам от бизнес“, „аз не мога да кажа дали фирма „Агробизнесклас“ в момента работи“. Видно от  заключението на ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4, вещото лице е категорично, че липсват документи, от които да се установят- реални доставки и по отношение предходните доставчици на „Агробизнесклас“ ЕООД, а именно : по четири фактури от 30.07.2008год. издадени от „Агро инвест 1 „ЕООД и  две фактури №1701/01.07.2008год. и №1710/18.07.2008год.издадени от „Агромит 3 „ЕООД . Същото се установява и от свидетелските показания на св.М.Ф.Г. /вж.стр.307 от делото/, и св.З.К. вж./стр.108 от делото/. Св. Г. заявява, че на негово име е  имал четири  фирми, в това число и „Агроинвест 1“ ЕООД, която по-късно продал. Свидетелят е категоричен, че преди да продаде дружеството е  упълномощил лица от гр.Варна и гр.София да извършват търговска дейност, като счита, че те  би трябвало да са подавали месечни данъчни декларации. От разпита на св. К. се установява, че същият  работил като строител-замазки, мазилки, шпакловки при  Кирил Р. и Борислав  Борисов от гр.Варна, във фирма  Агромит 3“ която се водела на негово име, но след като имал финансови затруднения и не му заплатили работата, бил заведен от Р. при нотариус където упълномощил Красимир Ж.  да  извършва търговска дейност със същото. По този начин упълномощил още няколко лица на които свидетелят не си спомня имената..

От горното се налага извода, че купувач на зърно от „ТВР“ за периода е бил единствено -„Зърнени храни Варна 64” гр. Силистра, като след 31.07.2008 г. за „ТВР”ЕООД е останало налично количество от 113.938 тона зърно, което е следвало да бъде съхранявано на склад, въпреки това, от от заключението на вещото лице по изготвената на ДП ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 /се установява, „че  от оборотната ведомост към 31.12.2008 г. на „ТВР”ЕООД, изготвена от С.Д. по счетоводни данни наличността от пшеница е 131.298 тона на стойност 26259.60 лв.“. От същото се установява, че  е налице едно несъответствие в количествата останало в „ТВР“ зърно, което и с оглед  липсата  на доказателства удостоверяващи прехвърлянето собствеността върху зърното, следва да се приеме, че липсват безспорни доказателства за наличие на реална доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС, и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, които дават основание за приспадане на данъчен кредит от „ТВР”ЕООД. От по-горе възприетото, се налага извода, че за данъчен период 01.07.2008 г. до 31.07.2008 г. чрез използване на седем фактури с номера от № ********** до № **********, издадени през периода от 14.07.2008 г. до 28.07.2008 г. и фактура № **********/30.07.2008 г. всичките издадени от Агробизнесклас” ЕООД гр. Пловдив, с предмет на сделките: доставки на пшеница и ечемик, за „ТВР” ЕООД неправомерно е ползвано правото на данъчен кредит за данък добавена стойност в размер на 138 782.23 лв., което и обосновава извода, че подадената месечна справка-декларация по ЗДДС с вх. № 2500-0922908 от 11.08.2008 г. е невярна и неистинска.

  За данъчен период от 01.09. 2008 г. до 30.09.2008 г. за „ТВР” ЕООД в НАП – Търговище е била подадена справка-декларация с вх. 2500-0926016/13.10.2008 г. с електронен подпис от  св. С.Н.Д. като същата СД е подадена и е деклариран ДДС за внасяне в размер на 11 017.26 лв. Вж./т. 2, п.4 от ДП/. От приложения протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС се установява, че са декларирани четири записа в дневника на продажбите,както и са декларирани шест записа в дневника на покупки.  От приложените писменни доказателства и от заключението на Доп.ССЕ се установява, че през този данъчен период „ТВР” ЕООД е извършило продажба на 1 443.71 тона пшеница, и на 26 780 кг. разредител, като купувач на 1 400 тона пшеница е „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, с управител  св.М.М. , и са били издадени три фактури: - фактура № **********/01.09.2008 г. с предмет на сделката 500 тона пшеница при цена 290.00 лв.за тон, при  данъчна основа на сделката  145 000.00 лв. и ДДС в размер на  29000.00 лв. Фактурата е била включена в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 09.2008 г. /т. 3, п. 4 от ДП/. Същата е била подписана от съставител - Р.Н., а  в качеството на получател е вписан /без подпис/- М.М..  Сумата по фактурата е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД по банкова сметка ***.09.2008 г., като на същия ден подсъдимия е изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 173800.00 лв. /т. 2, п. 5 от ДП/.- фактура № **********/03.09.2008 г. с предмет на сделката пшеница 500 тона при цена 290.00 лв.за тон, при  данъчна основа на сделката  145 000.00 лв., и ДДС в размер на  29000.00 лв.И тази фактура е била включена в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 09.2008 г. Вж./т. 3, п. 4от ДП/. Същата е била подписана от съставител - Р.Н., а  в качеството на получател е вписан /без подпис/- М.М.. Сумата по фактурата е платена изцяло на „ТВР” ЕООД по банкова сметка ***.09.2008 г., като на същия ден подсъдимия е изтеглил в брой от сметката на дружеството сумата от 40 000.00 лв., на 04.09.2008 г. е изтеглил 40 000.00 лв., на 08.09.2008 г. е изтеглил 3 000.00 лв., и на 10.09.2008 г. е изтеглил 800.00 лв. /т. 2, п. 5 от ДП/.  - фактура № **********/30.09.2008 г. с предмет на сделката 400 тона пшеница при цена 275.00 лв. за тон при  данъчна основа на сделката  110 000.00 лв. с ДДС в размер на 22 000.00 лв., също е била  включена  в дневника на купувача - „Зърнени храни Варна - 64” гр. Силистра, за данъчен период 09.2008 г. Вж./т. ІІІ, п. 4от ДП/ . Същата е била подписана от съставител - Р.Н., а  в качеството на получател е вписан /без подпис/- М.М.. Фактурата е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД по банкова сметка ***.10.2008 г., като на същия ден подсъдимия е изтеглил в брой сумата от 41 000.00 лв., на 02.10.2008 г. изтеглил 70 000.00 лв.,и на 03.10.2008 г.  изтеглил 10 000.00 лв. Видно от фактура № *********/30.09.2008 г в качеството си на  купувач на 43.710 т. пшеница и на 26 780 кг. разредител е   „Борида” ООД Разград като  данъчната основа на сделките е 55 502.35 лв., , както и  ДДС в размер  на 11 100.47 лв. . като  делото липсват доказателства за извършени плащания между фирмите по  горната сделка.

В дневника за покупки на „ТВР” ЕООД за горния период  са били включени общо шест фактури, издадени на „ТВР” ЕООД:  - фактура № **********/ 29.07.2008 г., е била издадена от СП „Първи май” ЕООД , като предмет на доставка по нея е зърно, без да се уточнили какво точно зърно, фактурата е на стойност 3 700.80лв. В тази връзка съдът разпита в качеството на свидетел св.Й.Б. - Управител на СП“Първи Май“ЕООД гр.Търговище вж./стр.303 от делото/, като от разпита на същия се установява, че фактурата е издадена от предприятието, като сумата е платена в брой на служител във фирмата - М.Я..  - фактура № **********/04.09.2008 г., е била издадена от „Кристера”АД гр. Попово с предмет на доставката – 10 080 тона пшенични отсевки за цена 0.18333 лв./кг., при данъчна основа-1 848.00 лв., и ДДС в размер на 369.60 лв. Сумата е била платена в брой, за което е изготвен приложения по делото- МО № 498/30.09.2008 г.. А от стокова разписка № 6854/04.09.2008 г. се установява, че отсевките са били транспортирани с кола с рег. № СА1223КХ. Колата е от фирма „Димов Ойл” ЕООД Търговище.  - фактура № **********/09.09.2008 г., е била издадена от „Кристера”АД гр. Попово с предмет на доставката - 7.280 т. пшенични отсевки за цена 0.18334 лв./кг., при  данъчна основа -1334.67 лв., и ДДС в размер на  266.93 лв. Фактурата е била платена в по банков път от сметката на „ТВР”ЕООД водена в ЦКБ на 24.09.2008 г., за което е бил издаден МО № 380/30.09.2008 г. Приложена е по делото и стокова разписка № 6888/09.09.2008 г. от която се установява, че и тези отсевки са били превозени със същия тежкотоварен автомобил. Така описаните две фактури са били  отразени в дневниците за продажби на „Кристера”АД за м.09.2008 г. Горното се установява и доказва както от приложгените писменни доказателства, така и от  заключението на вещото лице по изготвената ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 от ДП, в тази връзка експертът заявява-„Като се проследи движението по партида пшенични отсевки към 30.09.2008 г. (приложение № 7) се вижда, че „ТВР”ЕООД е закупило 17.360 тона, но не е извършило нито една продажба. От справка по счетоводна сметка 304 – Стоки към 31.12.2008 г. се установява, че по партидата пшенични отсевки няма наличност (т. І, п.1, с.93). Същите вероятно са били отчетени като пшеница“.По отношение  сделките с „Кристера“АД, съдът разпита в качеството на свидетел Управителя на дружеството –св.Д.Р.О. Вж./стр.195 от делото/, като в свидетелските си показания, свидетелят заявява, че не познава подсъдимия, но  „ТВР“  действително са закупували от „Кристера“АД отсевки, като  транспорта е бил организиран от „ТВР“, като се издават  и кантарни бележки. По отношение на закупеното, но оставеното за съхранение в „Кристера“АД зърно и отсевки, свидетелят заявява, че за целта се сключва договор, изготвят се кантарни бележки, като заплащането за услугата  била или с пари , или срещу прихващане от оставените за съхранение отсевки.                

  Видно от дневника за покупки за на „ТВР” ЕООД за горния период, в същия са включени две фактури, издадени на „ТВР” ЕООД от доставчик „ИМГ-Консулт” ЕООД гр. Варна, като предмет на доставките е било отбелязано – закупена стока Вж./ т.2 п.7 от ДП/: Видно от фактура № **********/01.09.2008 г., същата е била издадена от доставчик „ИМГ-Консулт” ЕООД гр. Варна с предмет на сделката  500 тона пшеница на цена от 280.00 лв.за тон, при  данъчна основа – 140 000.00 лв., и ДДС в размер на  28 000.00 лв. Фактурата е била подписана за съставител- Г.Г., като фактурата е била изцяло платена в брой на 10.10.2008 г. Видно от  фактура № **********/03.09.2008 г., издадена от доставчик „ИМГ-Консулт” ЕООД гр. Варна е била с предмет на сделката 526,37 тона пшеница на цена от 260.00 лв./т., при  данъчната основа – 150 015.45 лв., и ДДС в размер на 30 003.09 лв. Фактурата е била подписана отново от съставител с имена- Г.Г.. Фактурата е била изцяло  платена на 18.10.2008 г. Горното се установява и доказва както от приложените писменни доказателства, така и от  заключението на вещото лице по изготвената ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 от ДП, в тази връзка експертът заявява-„ Доказателства за тази доставки също не са представени от  „ИМГ-Консулт” ЕООД гр. Варна при извършена насрещна проверка. Установено е, че дружеството се занимава с търговия на зърнени стоки, но няма активи, няма обекти, към фактурите за покупки няма съпроводителни документи, доказващи реалността на сделката и прехвърлянето на стоките. В при извършената данъчна ревизия е установено, че към 30.09.2008 г. в оборотната ведомост на дружеството не са били осчетоводени разходи за заплати, командировки и други разходи, свързани с покупко-продажбата на пшеница. Не са представени доказателства, че дружеството е закупувало горива, или е ползвало нает транспорт за извършване на доставката“. С оглед пълното изясняване на действителността на доставките, съдът разпита в качеството на свидетел св.Г.Г. собственик на „ИМГ-Консулт“ЕООД гр.Варна. Вж./стр.423 от делото/. В свидетелските си показания, същият е заявява, че е притежавал дружеството без да знае, като преди шест-седем години бил безработен и „едно момче от Провадия –Миро“, му предложил да работи като шофьор в някаква фирма. След като свидетелят се съгласил бил принуден да подпише различни документи за които не знаел нито какви са, нито какъв е текста под който се е подписал. В последствие разбрал за  регистрираната на негово име в Полицията в гр.Провадия. Съобразявайки горното, както и факта, че в хода на данъчната ревизия подсъдимия не е представил никакви документи, установяващи и доказващи прехвърлянето на собствеността върху пшеницата между двете фирми, съдът приема, че сделката не е била реално извършена. По отношение на същата липсват както фактури за транспорт, така и товарителници, експедиционни бележки и др. документи.

Видно от дневника за покупки на „ТВР” ЕООД за горния период в същия е била включена фактура № **********/20.09.2008 г от доставчик „Менидж Инвестмънт” ЕООД с. Ясеново, обл. Стара Загора с предмет на сделката 400 тона пшеница за цена от 260.00 лв./т.при данъчна основа -104 000.00 лв., и ДДС в размер на 20 800.00 лв. Фактурата е била подписана от съставител - В.А., като за същата е  приложен и фискален бон за сумата 124 800.00 лв. В хода на извършената данъчната ревизия на „ТВР“ и съдебно следствие по делото липсват каквито и да било доказателства доказващи прехвърлянето на собствеността върху пшеницата между двете фирми. Липсват фактури за транспорт, товарителници, експедиционни бележки и др. документи. Горното се установява и доказва и от  заключението на вещото лице по изготвената ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 от ДП/, в тази връзка експертизата приема,че „ при извършената насрещна проверка в хода на данъчната ревизия от доставчикът „Менидж Инвестмънт” ЕООД с. Ясеново обл. Стара Загора не са представени документи – доказващи реалността на сделката с „ТВР”ЕООД, а именно товарителници, пътни листа, складови разписки, командировъчни заповеди и др.“. За пълното изясняване на обстоятелствата и изпълнението на сделката, съдът разпита в качеството на свидетел В.К.А. Вж./стр.197 от делото/. В свидетелските си показания, същата заявява, че към 2008год. е била студент в гр.Варна, където се запознала с Петър Герчев. Тъй като  нямала доходи, и работила в магазин с ниско трудово възнаграждение, и  приела предложението на Петър, да регистрират фирма. След като регистрирали дружеството на нейно име,  тъй като  А. била много ангажирана в следването, била убедена от нейните познати да упълномощи Т.М. *** да извършва дейност от и за сметка на дружеството. В тази връзка от разпита на св.Т.С. /вж.стр.799 от делото/, се установява, че  действително  св.А. не е имала много свободно  време, поради което се съгласил тя да го упълномощи да представлява дружеството. Същият подробно обяснява, как във връзка с дейността на дружеството е бил осъден от  съда в гр.Стара Загора, че не познава подсъдимия и никога не е работил с фирма „ТВР“ Търговище.  Съобразявайки горното, и предвид липсата на доказателства удостоверяващи прехвърлянето собствеността върху зърното, съдът  приема, че в случая не са налице доказателства за наличие на реална доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС, и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, които да дават основание на „ТВР“ЕООД за приспадане на данъчен кредит. Безспорно е, че подадената от „ТВР“ЕООД месечна справка декларация с вх. 2500-0926016/13.10.2008 г. е невярна и неистинска, както и, се доказа, че за данъчен период 01.09.2008 г. до 30.09.2008 г. чрез използване на две фактури с номера от № ********** до № **********, издадени през периода от 01.09.2008 г. до 03.09.2008 г. от доставчик „ИМГ-Консулт” ЕООД гр. Варна и на фактура № **********/20.09.2008 г., издадена от доставчик „Менидж Инвестмънт” ЕООД, с посочен в дневника за покупките предмет на сделките: закупена пшеница, за „ТВР” ЕООД неправомерно е ползвано правото на данъчен кредит за данък добавена стойност общо в размер на 78803.09 лв.

За данъчен период от 01.11. 2008 г. до 30.11.2008 г.  „ТВР“ЕООД  са оставили на съхранение в складовата база на „Кристера“АД гр.Попово  общо 175.180тона слънчоглед-собственост на „ТВР“,като на 14 и 15 октомври 2008година, с транспорт на „Димов Ойл Търговище“ ЕООД , от оставения за съхранение слънчоглед били извозени 67.920 тона, и продадени на неизвестен купувач, без оформена фактура или друг документ. Продажната цена на сделката е била 360лв. на тон, при данъчна основа 24 451.20лв и ДДС в размер на 4 890.24лв. С оглед на горното, в периода 01.10.2008год.-30.10.2008год. дружество „ТВР“ не е начислило и е укрило ДДС в общ размер на 4 890.24лева. Така възприетото се установява и доказва от приложените по делото 10 кантарни бележки /том ІІ, папка 2/, и от приложеният по делото ревизионен доклад №900014/06.03.2009г./ Вж.стр.11 и стр.43 от  папка 1 том 3 от ДП/.. От приложените кантарни бележки: Кантарна бележка № 21648/29.08.2008 г., Кантарна бележка № 21760/01.08.2008 г., Кантарна бележка № 21804/02.09.2008 г. , Кантарна бележка № 21833/02.09.2008 г. , Кантарна бележка № 21896/04.09.2008 г. , Кантарна бележка № 22828/08.10.2008 г., Кантарна бележка № 22830/08.10.2008 г., Кантарна бележка № 22831/08.10.2008 г., Кантарна бележка № 22864/09.10.2008 г.  и Кантарна бележка № 22864/09.10.2008 г.   ,се установява, че през периода от 29.08.2008 г. до 09.10.2008 г. „ТВР” ЕООД – Търговище е доставяло слънчоглед на „Кристера”АД – Попово,като общото количество на слънчогледа е 175.180 тона, за което „ТВР”ЕООД не е издало фактура за продажба на клиента си „Кристера”АД – Попово. Липсват и други документи доказващи и сделката  – договори, фактури, кредитни известия, приемо-предавателни протоколи, пътни листа и др. В този смисъл са и свидетелските показания на св. Д.О. Управител на „Кристера“АД Попово /стр.196 от делото/, където същия заявява – „било е само съхранение, няма търговска сделка от наша страна“. Горното се установява както от приложените по делото писменни доказателства, така и от заключението на вещо лице- Вж.ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 от ДП/ - в тази връзка експертизата приема, че „неиздаването на фактури за продажба би намалило месечния резултат на „ТВР”ЕООД за ДДС, който се формира като разлика между стойността на сделките, по които то е получател и стойността на сделките, по които то е изпълнител и по този начин да се оформи по-малка сума ДДС за внасяне в републиканския бюджет, а фактурирането на тези сделки би довело до увеличаване на общата стойност на продажбите за съответните данъчни периоди и би увеличило данъчното задължение на фирмата“.

 За данъчен период от 01.11. 2008 г. до 30.11.2008 г. за задълженото лице „ТВР” ЕООД В НАП – Търговище е била подадена справка-декларация с вх. 2500-0928860/12.12.2008 г. с електронен подпис от – С.Н.Д., като е бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 114.78 лв. Вж./т. 2, п.4/, като самата декларация и дневниците за покупки и за продажби не са били подписани. От изготвения протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС се установява, че са декларирани четири записа в дневника на продажбите, както и е деклариран  един запис в дневника на покупките. Видно от същите, през този период „ТВР” ЕООД е извършило продажба на 46.702 тона пшеница и на 300 тона царевица. Видно от фактура № **********/10.11.2008 г. ,същата е с предмет на сделката 200 тона пшеница при цена 205.00 лв./т., като получател на пшеницата е бил  Агровенчер Мениджмънт” ООД- София с управител Юлиян В.. Данъчната основа на сделката е 5334.10 лв., а  ДДС в размер на  1066.82 лв.,а като съставител - срещу името на Р.Н. е положен и подпис, а за получател е посочен- Юлиян В../вж. т.2, п.2.от ДП/. Видно от фактура № **********/11.11.2008 г., същата е с предмет на сделката 20.682 тона пшеница при цена 205.00 лв.за тон,като получател е бил вписан „Зърно производство” – Ломци, с представител Борислав Славчев. Данъчната основа на сделката е 4 239.81 лв. и ДДС в размер на  847.96 лв. Фактурата е била подписана за съставител срещу името на Р.Н., за получател е посочено името Борислав Славчев срещу което също е положен подпис. По делото липсват доказателства за извършено плащане. Видно от фактура № **********/16.11.2008 г.,същата е  с предмет на сделката 100 тона царевица при цена 195.00 лв./т, а получател е вписан „Зърнени храни Варна  64” гр. Силистра.  Данъчната основа на сделката е 19 500.00 лв.и  ДДС в размер на  3 900.00 лв. Тази фактура е била включена  в дневника на купувача за данъчен период 11.2008 г. (т. ІІІ, п. 4), като  за съставител срещу името на Р.Н. е положен подпис,а за получател е посочено името М.М., който не е положил подпис по фактурата.  Фактурата е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД Вж./т. 1, п. 3 от ДП/. Видно от фактура № **********/20.11.2008 г.,същата е  с предмет на сделката 200 тона царевица при цена 195.00 лв. на тон,с получател - „Зърнени храни Варна 64” гр. Силистра, при  данъчната основа на сделката 39000.00 лв.и  ДДС в размер на  7800.00 лв. Същата фактура е била включена в дневника на купувача за данъчен период 11.2008 г. /т. ІІІ, п. 4/, като подсъдимия е вписан за съставител, а срещу неговото име е положен и подпис. За получател е посочено името М.М., но същият не е подписал фактурата. Стойността  е била платена изцяло на „ТВР” ЕООД по негова банкова сметка ***.11.2008 г. /т. 1, п. 3 от ДП/.

Видно от дневника за покупките на „ТВР” ЕООД за обсъждания период е включена само фактура от доставчик „Соткаимпекс” ЕООД Велико Търново, управител А.М.И. /т.ІІ, п.2/,- фактура с № **********/10.11.2008 г. като същата е с предмет на доставката 300 т. царевица на цена 193.00 лв.за тон, както и 48 тона пшеница на цена 200.00 лв./т. Данъчна основа по фактурата е 167 500.00 лв., а ДДС е 13 500.00 лв. Фактурата е била платена в брой като за целта към нея са приложени касови бонове от 11.12.2008 г. за 70 992.00 лв. и от  12.12.2008 г. за 10 008.00 лв. Горното се установява и доказва и от  приложените по делото писменни доказателства и от заключението на вещото лице по изготвената ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 от ДП/, в тази връзка експертизата приема,че „Като се проследи движението по партида Царевица в приложение № 4 се установява, че след като е съставено кредитно известие № 48/25.12.2008 г. с получател „Зърнени храни Варна 64” ЕООД  е останала наличност от 19.00 тона, за които липсват данни за мястото където се съхраняват“.   Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът констатира, че липсват доказателства доказващи прехвърлянето на собствеността върху пшеницата и царевицата между фирмите –контрагенти - липсват фактури за транспорт, товарителници, експедиционни бележки и др. документи. От разпита на св. А.И. Вж./стр.304 от делото/ се установява, че същият  е собственик на 7-8 фирми, между които и на „Соткаимпекс” ЕООД, която закупил от Тихомир Пейчев. Впоследствие упълномощил няколко човека да извършват дейност с тази фирма, но не е информиран за  сключени от тях сделки. Свидетелят е категоричен,  че не познава подсъдимия, не е извършвал дейност със своята фирма, не е сключвал сделки с „ТВР“ –Търговище.

С оглед на горното, съдът приема, че за данъчен период 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. чрез използване на фактура с номер № **********/10.11.2008 г. с предмет на доставката 300 т. царевица за цена 193.00 лв./т. и 48 тона пшеница за цена 200.00 лв./т., издадена от доставчик „Соткаимпекс” ЕООД Велико Търново,както и чрез издадена фактура № ********** от 10.11.2008 г. в която получател е „Агровенчер Мениджмънт” ООД – София, за „ТВР” ЕООД неправомерно е ползвано правото на данъчен кредит за данък добавена стойност общо в размер на 12 433.18 лв. Поради горното съдът счита за  установено и доказано, че подадената месечна СД с вх. 2500-0928860/12.12.2008 г. е невярна и неистинска.

За данъчен период от 01.12. 2008 г. до 31.12.2008 г. за задълженото лице „ТВР” ЕООД В НАП – Търговище е била подадена справка-декларация с вх. 2500-0929943/12.01.2009 г., същата е подадена с електронен подпис отново от – св.С.Н.Д., като е деклариран ДДС за внасяне в размер на 22.88 лв. Вж./ т. 2, п.4 от ДП/. Видно от същата, тя, и дневниците за покупки и продажби не са били подписани.  Видно от протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, в дневника за продажби  са били декларирани четири записа, а в дневника на покупките само един запис. През този данъчен период „ТВР” ЕООД е извършило продажба на 93.627 тона слънчоглед, както и е сторнирало продажбите на 130 тона пшеница и на 19 тона царевица като са били изготвени следните фактури: - по фактура № **********/19.12.2008 г. като същата е с предмет на сделката 93.267 тона слънчоглед маслодаен при цена 360.0 лв. за тон, а получател е „Роса” АД – Попово. Данъчната основа на сделката е 33 705.72 лв. и ДДС в размер на  6 741.14 лв. По същата фактура липсват доказателства за плащане на сумата , както и дали е била включена в дневника на купувача. Същата е била подписана както  от съставител- Р.Н., така и от Красимира Дочева/ получател/. С оглед изясняване на  търговските отношения на „ТВР“ЕООД и „Роса“АД гр.Попово, съдът разпита в качеството на свидетел С.Б. /стр.108 от делото/, от показанията на който се установява, че  работи в „Кристера“АД, като в това си качество е работил със св.Ц. като представител на „ТВР“ЕООД, както и, че „ТВР“ЕООД е съхранявала  при тях слънчоглед, който впоследствие е бил транспортиран в „Роса“АД. Свидетелят заявява, че за тези  услуги не е сключван писмен договор. - под № **********/21.12.2008 г. е било съставено кредитно известие, с което е било намалена доставката на 130 тона пшеница при цена 275.00 лв. на „Зърнени храни Варна 64” ЕООД гр. Силистра, като  не било  посочено към коя фактура е издадено и какво е основанието за издаването му, въпреки че това е задължително.  С изготвеното кредитно известие е била намалена данъчна основа в размер на 35 750.00 лв. и ДДС 7 150.00 лв., като не се установява дали е включено в дневника на купувача. Същото е било подписано за съставител от подсъдимия, а за получател е отбелязан М.М.. - Под № **********/25.12.2008 г. е било съставено кредитно известие, с което е намалена доставката на 19 тона царевица при цена 195.00 лв. тон на Зърнени храни Варна 64” ЕООД гр. Силистра. В същото  не е посочено към коя фактура е издадено и какво е основанието за издаването му въпреки , че това е било задължително. С кредитното известие е била намалена данъчна основа в размер на 3 705.00 лв. и ДДС 741.00 лв.,като не се доказва дали същото е включено в  дневника на купувача. Известието е било подписано единствено от подсъдимия в качеството му на съставител.В документа има подпис на съставител срещу името на Р.Н., а  за получател е посочено единствено името М.М.. Видно от дневника за покупките на дружеството на подсъдимия за месец декември на 2008година, в същия е включена единствено  фактура № **********/10.12.2008 г. с предмет на доставката закупена стока от „ТВР” ЕООД от „Агробизнесклас” ЕООД . Фактурата е била включена в дневника на покупките при  данъчна основа -75 000.00 лв. и ДДС в размер на 15 000.00 лв. Фактурата не е била представена в хода на данъчната ревизия, както и не е приложена по делото. Липсват доказателства по отношение  реалността на описаната сделка.  Във връзка с горното, съдът отново обсъди свидетелските показания на  св.С.Д.С. вж. /стр.107 от делото/, в които същият  заявява, че не познава подсъдимия, както и, че  на негово име има регистрирани  десетина търговски дружества, но същите са му прехвърлени срещу заплащане на други лица.  С оглед на горното, съдът приема, че за данъчен период 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г. чрез използване на фактура с номер № **********/10.12.2008 г. с предмет на доставката закупена стока, за „ТВР” ЕООД неправомерно е ползвано правото на данъчен кредит за данък добавена стойност в размер на 15 000.00 лв., поради което и приема ,че подадената месечна СД с вх. № 2500-0929943/12.01.2009 г. е невярна и неистинска.

 Видно от  приложените дневници за покупки на  „ТВР“ЕООД гр.Търговище, както се установи и по-горе, съдът констатира, че след закупуване на  универсален разредител от „Гаврил Генов” ООД Русе, фирмата на подсъдимия не е отразила в тези си дневници изготвените фактури. След анализ на приложените  копия от фактури вж./папка 7 том.2 от ДП /, се установява, че са налични ксерокопия на фактури за закупен универсален разредител, издадени през м. Март 2008 г., по които „ТВР”ЕООД е получател по доставки, без да ги е включил в дневника на покупките и да е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит: - фактура № **********/16.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 28.22 т. разредител при цена 1 635.20 лв./т., и данъчната основа -46145.34 лв. ,както и ДДС в размер на 9229.07 лв. - фактура № **********/18.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 24.38 т. разредител при цена 1666.60 лв./т. и данъчната основа  40 631.71 лв.както и ДДС в размер на 8126.34 лв. - фактура № **********/19.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 24.54 т. разредител при цена 1 666.60 лв./т.и данъчната основа  40898.36 лв.както и ДДС в размер на 8 179.67 лв- фактура № **********/24.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата се установява, че предмет на доставката са 24.4 т. разредител при цена 1698.10 лв./т. и данъчна основа 41 433.64 лв. както и ДДС в размер на 8286.73 лв. - фактура № **********/25.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 12.18 т. разредител при цена 1698.10 лв./т.и данъчна основа – 20 682.86 лв.и  ДДС  посочен на отделен ред в размер на 4136.57 лв. - фактура № **********/26.03.2008 г., издадена от „Гаврил Генов” ООД Русе. От същата е видно, че предмет на доставката са 24.13 т. разредител при цена 1 698.10 лв./т. при данъчна основа 40 975.15 лв., и ДДС в размер на 8 195.08 лв., и фактури № **********/03.04.2008 г., - № **********/04.04.2008 г., и № **********/21.04.2008 г. всички издадени от  „Гаврил Генов” ООД Русе за общо 192.89 тона универсален разредител. От приложените фактури №*********/11-04-2008год. и №*********/23.04.2008година  издадени от „АРА-РМ“ООД гр.Русе се установява, че  „ТВР“ЕООД  е закупил и от тази фирма 41.44тона универсален разредител, като  от приложената към ДП ССЕ- /стр.32 том.1 папка 4 / се установява по безспорен начин, че за количеството  универсален разредител в описаните по-горе фактури- общо 234.33тона разредител, „ТВР“ЕООД  не е ползвал данъчен кредит, а фактурите не са намерили отражение в дневниците за покупки и съответно в счетоводните регистри на дружеството. Съобразявайки общото  количество закупен  от „ТВР“ЕООД универсален разредител, и  данните от  фактура № **********/29.07.2008год. и № *********/30.09.2008 г.,че дружеството на подсъдимия е продало на „Борида „ЕООД гр.Разград общо 53.38тона разредител, водят до извода, че  „ТВР“ЕООД към 30.09. 2008година следвало да има в наличност общо 296.06тона разредител. Имайки предвид, че по делото липсват доказателства за  транспорт, съхранение и счетоводство доказателства, съдът приема , че  296.06тона  универсален разредител са били продадени, като за сключените сделки, „ТВР“ЕООД не са издали фактури. От заключението на вещо лице,  се установява по безспорен начин, че предвид периода на закупуване, неначисленият ДДС е в общ размер на  98 716.21лева, по периоди според  количеството- както следва:месец март 2008год.- 65 893лв. за 199.578 тона разредител, месец април 2008год. 32 822.50лв. за 96.480тона разредител. В тази насока св.П.Д. /стр.204 от делото/, че в качеството си на съдружник в „Гаврил Генов“ООД гр.Русе и впоследствие в „АРА-РМ“ гр.Русе, заявява, че  и двете фирми са продавали на „ТВР“ универсален разредител, но транспорта е бил  от и за сметка на купувача.  От свидетелските и показания се установява, че при изпълнение на сделките са останали неподписани фактури, поради което се е наложило допълнително да се срещат със св.Цанева, за полагане на подпис за „ТВР“ЕООД. Същата не се сеща за конкретни количества. Свидетелските показания на  св.Д. се потвърждават и от показанията на разпитания св-И.К. /стр.200 от делото/ също съдружник в „Гаврил Генов“ООД гр.Русе и впоследствие в „АРА-РМ“ гр.Русе.. 

            Описаните  фактически обстоятелства  съдът намери за установени по несъмнен начин от събраните по делото  и проверени в с-з. доказателства:  показанията на   - св.Т.Ц.  / л. 399 от нохд/,    св. Сн.Д., / л. 215 от нохд/ ,  на свидетелите Д.О. /л.195 от делото/, З.К. /л.108 от делото/, Т.М.С. /л.799 от делото/, К.А.М. /л.192 от делото/,Г. Д.Г. /л.423 от делото/, В.А. /л.197 от делото/,Стойо Д.С. /л-107 от делото/, Й.Б. /л.303 от делото/, А.И. /л.304 от делото/, М.Г. /л.307 от делото/ ,И.Р. /стр.801 от делото/, Ж.П. /стр.802 от делото/, П.Д. /стр.204 от делото/, И.К. /стр.200 от делото/, С.Б. /стр.108 от делото/, от заключението на приетите съдебно счетоводни експертизи, и  от  писмените доказателства  по делото. По делото бяха разпитани и друга група свидетели, които  заявяват, че не познават подсъдимия и не са работили с „ТВР“ЕООД гр.Търговище –К.Ж. /стр.348 от делото/, който заявява, че не познава подсъдимия и св.Т.Ц., както и, че е бил   пълномощник на много фирми, но не е работил с „ТВР“ЕООД, св.В.К. /стр.397 от делото/, който заявява, че притежава  около 20 фирми за които  е дал пълномощни на други лица, като лично не е извършвал дейност с тях. Св.И.А. /стр.305 от делото/, заявява, че  притежава 40-50 фирми, като за всички бил упълномощил  други лица. Не бил регистрирал лично нито една фирма, всички му били прехвърлени пред нотариус. Св.А.П. /стр.197 от делото/, като същият твърди, че е закупил от св.П.П. /близък познат на св.В.А./, фирма „Ем Джи Инвестмънт“, както и св.П.М.,  който на /стр.304 от делото/ заявява, че е притежавал фирма „ИМГ Консулт“,като лично не е работил с нея , а упълномощил, а бил подведен да я регистрира, като не знаел какво подписва. От разпита на свидетелите И.Ф. /стр.110 от  делото/,св.М.М. /стр.110 от делото/, се установява, че и двамата свидетели са земеделски производители, но не познават подсъдимия, и не са сключвали сделки с „ТВР“ЕООД.

По отношение търговските отношения на „ТВР“ЕООД и „Зърнени храни-Варна 64“ЕООД гр.Силистра, съдът разпита в качеството на свидетел по делото М.Й.М. Вж./стр.207 от делото/, като в показанията си същият обяснява, че не познава подсъдимия, никога не го е виждал, но познава свидетелката Т.Ц., от която е купувал основно царевица и пшеница. Същият заявява, че всичките му преводи към „ТВР“ ЕООД са били по банков път, като транспортът е бил  не за негова сметка. Свидетелят заявява, че при извършена данъчна ревизия на фирмата му, от сделките с „ТВР“ не му била призната нито една фактура по ДДС. От същия в качеството му на управител на „Зърнени храни-Варна 64“ЕООД гр.Силистра,съда изиска всички първични документи свързани с покупката на зърно от фирма „ТВР“ЕООД за периода месец декември до месец януари 2009година , като същите са приложени на стр.591-649 от делото. Анализа на същите, не налага промяна в дотук установената фактическа обстановка, като същото се потвърждава и от  Заключението на допълнителната ССЕ Вж./стр.659 от делото/.

Така описаните доказателства, преценени  самостоятелно и след взаимното им съпоставяне,  са достоверни и обективни и  съдът ги кредитира изцяло, като  същите в своята съвкупност  очертават  цялостната  картина на установените  по делото и описани по горе фактически обстоятелства . Съдът не кредитира  свидетелските показания на св.Т.Ц. в частта им в която същата обяснява че липсата на  фактури и документи по извършени сделки се дължи на това, че зърното е изкупувано  от кооперации и земеделски производители които не издавали фактури, както и в частта за закупеното количество разредител, и транспортирането му с цистерни ….  . При преценка обясненията на подсъдимия Н. трябва да се отчете, че те са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Ето защо съдът дава вяра само на тази част от тях, която не е в противоречие с другите доказателства по делото. В този смисъл съдът не кредитира  обясненията на подсъдимия / стр.675 и 676 от делото/, в които същият заявява, че при сделките със „Зърнени храни  Варна64“ЕООД гр.Силистра  И.Р. *** е прибирала парите от сделките, тъй като тези му обяснения се опровергават както от приложените по делото писменни доказателства, така и свидетелските показания на св.И.Р. /стр.801 от делото/. Същата заявява, че „фирма „ТВР“ нищо не и говори“. В този смисъл  са и свидетелските показания на св.Ж.П. /стр.802 от делото/, в които същият  обяснява, че се е занимавал с транспорт, „но  фирма „ТВР“ от гр.Търговище не му говори нищо“.

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Р.Н. е  осъществил от обективна страна състава на  престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.3, т.5, т.6 и т.7  вр. чл.26, ал.1 от НК  за това, че в периода месец декември 2007 година –януари 2009 година ,в град Търговище, при условията на продължавано престъпление и в условията на посредствено извършителство чрез С.  Н.  Д.,  като управител и едноличен собственик на ”ТВР” ЕООД град Търговище, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на данъчен субект ”ТВР”ЕООД Търговище в   общ  размер на  368 905,06 лева, представляващо особено големи размери   като : - потвърдил неистината в подадените справки декларации  по ЗДДС   , а именно : № 2500-0913569 от 10.01.2008 г.за данъчен период месец декември 2007 година и укрил данъчно задължение в размер на 38 ,00 лева;- № 2500-0915517 от 13.02.2008 г.за данъчен период месец януари 2008 година  и укрил данъчно задължение в размер на 7 258,00 лев; - № 2500-0916794 от 14.03.2008 г.за данъчен период месец февруари 2008 година и укрил данъчни задължение в размер на 6 400,00 лева; - № 2500-0918094 от 14.04.2008 г.за данъчен период месец март 2008 година и укрил данъчни задължение в размер на 67 277,82 лева; - № 2500-0918784 от 12.05.2008 г.за данъчен период месец април 2008 година и укрил данъчни задължения в размер на 32 822,50 лева;   - № 2500-0922001 от 14.07.2008 г. и укрил данъчно задължение в размер на 5200,00лв.; - № 2500-0922908 от 11.08.2008 г.за данъчен период месец юли 2008 година и укрил данъчни задължения в размер на 138 782,23 лева; - № 2500-0926016 от 13.10.2008 г за данъчен период  месец септември 2008 година и  укрил данъчни задължения в размер на 78 803,09 лева;- № 2500-0926709 от 09.11.2008 г. за данъчен период месец  октомври 2008 година  и укрил данъчни задължения в размер на 4 890,24 лева - 2500-0928860 от 12.12.2008 г.за данъчен период месец  ноември 2008 г.  и укрил данъчни задължения  в размер на 12 433,18 лева;- № 2500-0929943 от 12.01.2009 г.за данъчен период месец декември 2008 година и  укрил данъчни задължения в размер на 15 000,00 лева.  Не съставил  счетоводни документи за продажбата на 67,920 тона   слънчоглед / бонифицирано тегло/  по 360 лева за тон  на обща стойност 24 451,20 лева и ДДС в размер на 4 890,24 лева  и   за продажбата на  296,058  тона   универсален разредител на обща стойност  за 391 783,94 лева и ДДС  в размер на 98 716,21 лева. Допуснал осъществяване на счетоводство  в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство като  недокументирал  извършваните търговски сделки ,не издавал фактури ,не осчетоводявал фактури по търговски сделки ,при които е бил купувач. Съставял и използвал  документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската  дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация през органите по приходите, а именно  фактури  : № 7 от 20.12.2007г.; № 8 от 20.12.2007г.,  № 9 от 28.02.2008г.;  № 12 от 31.03.2008г.;  № 13 от 29.06.2008г., издадени от “Борида“ ЕООД град Разград  ; № 463 от 14.07.2008г. ; № 464 от 15.07.2008г.; № 465 от 17.07.2008г.; № 466 от 23.07.2008г.; № 467 от 25.07.2008г.; № 468/28.07.2008 г. , 505 от 30.07.2008г. и № 611 от 10.122008г., издадени от „Агробизнесклас“ ЕООД  ; №139 от 01.09.2008г.; №140 от 03.09.2008г., издадени от „ИМГ-консулт“ ЕООД град Варна  ; № 43 от 29.09.2008г., издадена от „Менидж инвестмън“ ЕООД  от град Варна  ;№ 730 от 10.11.2008г., издадена от „Соткаимпекс“ ЕООД град Велико Търново   ; № 38 от 10.11.2008 година, издадена от „ТВР“ ЕООД град Търговище   на „Агровенчър мениджмънт“ООД.  Приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 260 098,61 лева, както следва – за данъчен период месец декември 2007 година – 38,00лева, за данъчен период- месец януари 2008 година – 7 258,00 лева ,за данъчен период  месец февруари 6 400,00 лева ,за данъчен период месец март 2008 година – 1 384,11 лева, за данъчен период месец юни 2008г. – 5200лв., за данъчен период месец юли 2008 година – 138 782,23 лева ,за данъчен период месец септември 2008 година - 78 803,09 лева, за данъчен период месец ноември 2008 година  - 12 433,18 лева, за данъчен период месец декември 2008 година – 15 000,00 лева.

В заключение , съдът  прие, че  събраните в хода на процеса доказателства  изясниха обективно, всестранно и в пълнота релевантните по делото   обстоятелства  и  в този смисъл намери същите  за достатъчни за изграждане и формиране на фактическите и правни изводи , поради което  и не прие за основателно искането за  отлагане на делото и  изготвяне на нова експертиза. Непротиворечиво и  последователно е становището на ВКС обекстивирано в редица решения  за съотношението  между принципните начала ,залегнали в чл.15 и 16 от НПК :  презумпцията на невинност, правата на  обвиняемите и подсъдимите и   злоупотребата с тях. Правото на защита на подсъдимия  включва  правото да иска   събирането на доказателства  и съдът е длъжен да  осигури реализирането на това право, но  не включва  задължение на съда  да удовлетвори всяко направено доказателствено искане. Подборът е подчинен на основната цел -  изясняването на обективната истина в процеса. Поради това,съдът като съобрази от една страна продължителността на производството, вкл и  на съдебната фаза, както и изготвените експертизи, счете искането за нова такава, за неоснователно.

  Съдът приема, че подсъдимият е безспорен субект на деянието, тъй като към момента на извършване на престъплението  е бил управител и е представлявал „ТВР’ЕООД – гр Търговище, и въпреки, че към инкриминирания период справките декларации са били изготвяни и подавани от св.С.Д. /считоводител на „ТВР“ЕООД гр.Търговище/,тъй като чрез последната подсъдимия е действал под формата на посредствено извършителство. Подсъдимият е субект на деянието,

             Според правната теория и съдебната практика при посредственото извършителство може да се ползва освен наказателно неотговорно лице, така  и пълнолетно наказателноотговорно лице. Разграничителният критерий в случая между извършител и посредствен извършител е субективната  представа в съзнанието на такова лице относно съставомерните елементи на извършеното престъпление. Когато едно лице формално извършва действия, които запълват състава на престъпление, но то не съзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност.

В случая свидетелката С.Д.  не е знаела, че подсъдимият и неговият пълномощник са предавали за включване в регистрите  и СД по ЗДДС фактури с невярна съдържание, както и не е знаела ,  че за определени сделки не са изготвени коректни счетоводни документи, поради което и са допуснати пропуски в осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство. В представното съдържание на свидетеля Д. е съществувало убеждението, че подсъдимият и неговия пълномощник предават за осчетоводяване документи само за реални сделки и в отчетните регистри и СД по ЗДДС намират отражение само такива. Обективните основания за тази субективна увереност са както сключеният между тях договор, така и познанството на свидетелката със св.Ц.. Въпреки това, след като св.Т.Ц. е подала данни по телефона, поведение което е предизвикало съмнение в св.Д., последната предсрочно е прекратила договора  си с „ТВР’ЕООД.   В този смисъл са и свидетелските показания на св.С.Д. /стр.216 от делото/. Същата  заявява, че  притежава счетоводна кантора в гр.Шумен, като е водила счетоводството на „ТВР“ЕООД гр.Търговище, и е била упълномощена да изготвя и подава справките декларации по периоди, след като  подсъдимия, или св.Т.Ц. я снабдят с необходимите  документи. Свидетелката още твърди, че в 90% от случаите  св.Ц. и е носила необходимите  за осчетоводяване документи, като това се е случвало и по телефона  св.Ц. да диктува  какви сделки са сключени  и какво следва да се декларира. Свидетелката Д. заявява , че  всички документи които и са били предадени , са били обработени от нейна страна, след което е изготвяла  справките декларации и ги е подавала по електронен път с неин електронен подпис.  В тази връзка следва да се отбележи-    ТР 1 /2009г   „ ..данъчно задължени лица  са тези,които следва  в предвидените  в закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации  с вярно съдържание“,  а съгласно  Решение  № 190  по н.д.  № 506 /2013г на Іво н.о на ВКС -  Допустимо  е изготвената  от данъчно задълженото лице  декларация да бъде подадена  чрез пълномощник , но и  в този случай,за верността  на вписаните данни  отговаря  данъчно задълженото лице „ и  ,Решение № 124  по н.д.  № 269/2012г  на ІІІ н.о., в което е прието  за правилно и  обосновано  становището на   апелативния съд  за това,че …“По отношение на справките декларации за периода……  подсъдимият носи отговорност  за невярна информация  на отразените  в тях данни   за дневниците  за продажби и покупки. Установено е,че справките декларации са съставени от счетоводната къща ..“Д. …“  обслужвала фирмата, но въз основа на представени  от подсъдимия …. счетоводни документи“ .    В идентично с цитираните по-горе съдебни решения на ВКС е   разбирането отразено  и в Решение № 25 по н.д. № 2993/2011 на  І-во н.о. на ВКС за носителя на  субективната отговорност за невярно деклариране на  данъчна информация пред органите по приходите , както и Решение № 537/2012г  по н.д. І 1978/2012г  на ІІІ н.о., в което също е прието,че  В случая   на чл.100 от ЗДДС /отм/   задължение за подаване на  справка декларация /в смисъл изготвянето  й с определено съдържание ,изискуемо  от нормата на закона / е било за дружеството,респ за неговия законов  преставител .Фактическото подаване  чрез донасянето  ,представянето и  входирането й в данъчната служба  може да бъде извършено от всяко лице ,което има съответното пълномощие  за  тази дейност …“  .

            От така установеното, се налага извода, че в случая е налице усложнена форма на престъпна дейност продължавано престъпление, тъй като деянията осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото е  продължение на предшестващото от обективна и субективна страна.

               От субективна страна престъплението е  извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият  Р.Н. е съзнавал общественоопасния  характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици  е искал настъпването им. Съзнавал е, че действа при посредствено извършителство чрез свидетеля С.Д., поради което и съдът приема за безспорно доказано, че подсъдимият Н. е  осъществил от обективна страна състава на  престъпление  по  чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2,т.3, т.5, т.6 и т.7 във  вр. с чл.26 ал. от НК.

         В чл. 255 ал.3 от НК  законодателят е предвидил две  самостоятелени и в условия на кумулативност наказания: лишаване от свобода и    конфискация на част или цялото имущество на виновното лице .

        При определяне на размера на наказанието, съдът обсъди както смегчаващите вината обстоятелства, така и отегчаващите вината обстоятелства: Като смегчаващи вината обстоятелства съдът отчете на първо място чистото му съдебно минало към момента на извършване на престъплението предмет на настоящото дело . На следващо място, съдът отчете към смекчаващите обстоятелства  и сравнително  краткия инкриминиран период на извършване,  семейното му положение - роденото по време на съдебния процес дете, и  липсата на негативни  характеристични данни.

          Като утежняващо положението на подсъдимия и отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът отчете   високия размер  на  укритите и неплатени данъци, който независимо,че  квалификацията е по ал.3 и в този смисъл „особено големия размер“ е отчетен веднъж като квалифициращ елемент,  то и  факта, че  размера на  неплатените данъци –  общо  данъчни задължения по ЗДДС, надхвърля  неколкократно  приетия ориентировъчния  критерий за „особено големи размери”  в чл.93 т 14 от НК, мотивира съдът да го отчете и към  имащите значение за определяне размера на наказанието  обстоятелства. 

         С оглед на горното, съдът определи размера на наказание по отношение на подсъдимия Н., при  превес на смекчаващите обстоятелства, съдът определи наказание в минимален размер, а именно три години лишаване от свобода . При констатиране и на другите две кумулативни предпоставки – формалното отсъствие на предходна съдимост, а от друга страна направеният извод,че   подсъдимият може да се поправи  и превъзпита и без ефективно  да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода, съдът прие, че е приложима  хипотезата, регламентирана в чл.66 ал.1 от НК. Ето защо и така наложеното наказание, съдът отложи с   изпитателен срок,  размерът, на който  определи  в максимално предвидения  - пет години, т.к. с оглед естеството на извършеното от подсъдимия и последиците за  фиска,   за постигане целите на индивидуалната, а и на генералната превенция е необходим по-продължителен изпитателен срок, в който подсъдимия да осмисли поведението си и  да се превъзпита  към  спазване на законите в страната.

    С оглед  вида  на престъплението, извършено от подсъдимия  Н. - засягащо най-общо казано икономическата стабилност на държавата,  съдът  прие,че  в случая с почти равно  на  лишаването от свобода е значението и последиците  от налагането на   кумулативното наказание, предвидено в санкционната част на  чл.255 ал.3 от НК, а именно „  принудително и безвъзмедно отчуждаване  в полза на държавата  на принадлежащо  на виновния имущество или част от него..”,  както е дефинирано наказанието конфискация в чл.44 ал.1 от НК .  Въпреки това, съдът не наложи на подсъдимия предвиденото комулативно наказание- „конфискация“, имайки предвид, че същият не притежава свое движимо или недвижимо имущество.

Подсъдимият Р.  Р.Н. беше осъден да заплати на държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата 368 905.06лева, представляваща причинени имуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2009год. до окончателното й изплащане.

В случая са налице кумулативно изискуемите се от разпоредбата на чл.45 ЗЗД предпоставки. В настоящето наказателно производство се установи по безспорен начин виновното и противоправно поведение на подсъдимия, изразяващо се в съставянето на документи с невярно съдържание - подадените справки декларации по ЗДДС и придружаващите ги дневници за продажби за фиктивни сделки, по които е приспаднат и неследващ се данъчен кредит и представянето им на органите по приходите. В пряка причинна връзка с това деяние е причиненият престъпен резултат – избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 368 905.06лева лева. По описания начин директно е ощетен фиска, където е следвало да постъпи процесната сума. Действително, горните данъчни задължения са такива на дружеството и е налице законова възможност да се претендират от същото по предвидения за това специален ред. Доколкото обаче е налице престъпно деяние, извършено от управителя на дружеството, довело до тяхното укриване и неплащане, съдът намира, че наред с наказателната отговорност на същия следва на общо основание да се ангажира и гражданската му деликтна такава. В този случай – на извършено престъпление – за държавата е налице възможност да избира от кое лице да удовлетвори вземането, при което не би се стигнало до двойно заплащане на сумата, респективно до неоснователно обогатяване.

Съобразно  чл.301 ал.1 т. 12  от НПК, съдът обсъди и се произнесе и по въпроса  за направените по делото разноски, като осъди подсъдимия Н.. да заплати на държавата направените на досъдебното производство разноски в размер на 510.00лв, по сметка на ТОС- направени разноски  за вещо лице и явяване на свидетели в размер на 465.84лв, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 14 756.20 лв.

 

  По изложените мотиви съдът постанови присъдата си .  

 

    

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ  :