РЕШЕНИЕ
№ 691/30.08.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №493 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215 ал.1, във вр. с чл.214 т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на А.Д. *** и от М.Д. ***, против Заповед №РД-06-650/11.05.2022г., издадена от Кмет на Община Димитровград.
Жалбоподателите считат издадената заповед за незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения и съществени нарушения на материалния закон. Твърдят, че в обстоятелствената част на заповедта липсвало посочване кой е издателят ѝ. Липсвало и подробно описание на имота, в който се твърди, че е разположен незаконния строеж. Сочи се, че заповедта била неясна. На следващо място се навеждат доводи, че при издаване на оспорената заповед били допуснати и съществени процесуални нарушения. В тази насока се твърди, че заповедта била немотивирана. Главният архитект бил длъжен да извърши проверка не само има ли издадено удостоверение за търпимост на сградата, а и дали е търпима. Формалното отбелязване, че има становище на главния архитект, което не било връчено на оспорващите и с което не били запознати, а и не било посочено като номер и дата, правело заповедта немотивирана в тази съществена част и съответно водело до съществено процесуално нарушение. Нещо повече – в подаденото възражение по констативния акт оспорващите изрично посочили, че сградата е търпима, но проверка не била извършена. В заповедта било посочено, че възражението е прието за неоснователно, без никакви мотиви в тази част. Липсата на обследване на това релевантно към издаването на заповедта обстоятелство правело същата немотивирана и представлявало съществено процесуално нарушение. На следващо място се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Твърди се, че обстоятелството, че сградата е строена 1965-1966г., не било оспорено от административния орган, нито пък било изследвано и съответно опровергано от него, поради което се моли да бъде прието за безспорно. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че постройката била търпима по смисъла на §16 ал.1 от ЗУТ и не било необходимо да има одобрени проекти и разрешение за строеж, поради което и не представлявала незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Твърди се, че административният орган носел тежестта да извърши проверка и да докаже, че сградата не е търпима и че е в нарушение на чл.225 ал.2 от ЗУТ, а това не било сторено. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.
Ответникът – Кмета на Община Димитровград, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №82 том XVII дело 4691/97г., Й. Трендафилова Х. дарява на дъщерите си М.Д.Д. и А.Д.Х. следния свой недвижим имот, а именно: дворно място от 540 кв. метра, находящо се в с. Г. и., Хасковска област, съставляващо част от имот планоснимачен №806, която се съдържа в неурегулиран парцел VIII в квартал 65 по плана на същото село, ведно с построената в него стопанска постройка при посочени граници на парцела.
Под регистрационен индекс: ОК-01-10/24.01.2022г. в Община Димитровград е заведена жалба от Н. К. М., в която са изложени твърдения за построени от съседите ѝ плевня и баня с тоалетна, без за тези постройки да е било спазено разстояние от 3м. от имота на жалбоподателката и без нейно съгласие, като е поискано извършване на проверка и премахване на постройките.
По повод подадената жалба, с писмо регистрационен индекс: ОК-01-10#1/23.02.2022г. на Община Димитровград, от Н. К. М. и съответно от А.Д.Х. и М.Д.Д. е изискано да представят документи, подробно описани в писмото, с оглед изясняване на собственост и законност на постройки.
Представените от А.Х. документи са описани в Констативен протокол от 16.03.2022г., изготвен от комисия при Община Димитровград.
От Зам. кмета на Община Димитровград е издадена Заповед №РД-06-358/14.03.2022г., с която е наредено да се извърши проверка на място в УПИ III-807 и УПИ VIII-806, кв.65 по плана на с. Г. и., общ. Димитровград, относно изградени постройки без необходимо отстояние от западна граница за двата имота. Указано е проверката да се извърши от комисия с поименно определен в заповедта състав и е наредено същата да започне работа от 14.03.2022г., като извърши проверка на място и по документи, и състави констативен протокол.
Съгласно Констативен акт №4 от 30.03.2022г., комисията е извършила проверка на строеж: „Стопанска постройка“ в УПИ VIII-806 в кв. 65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград. Констатирано е, че имотът и строежът са собственост на М.Д.Д. и А.Д.Х.. Посочено е, че за строежа няма одобрен проект, в т.ч. няма съгласувани и одобрени части на проекта, няма съгласуване с контролни органи, няма разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка , протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Описано е, че строежът представлява свободно разположена постройка на допълващо застрояване в УПИ VIII-806, кв. 65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград. Изпълнен е на отстояние 2,20 м. от западна странична граница на имота към УПИ IX-806, кв.65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград. Стопанската постройка е с размери 6,80/4,20 м., средна кота стреха 2,65 м. Изградена е от каменна зидария с частичен тухлен зид от юг. Покривът е четирискатен, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Функционалното предназначение на постройката е за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар. Строителството е завършено. Като година, през която е извършено строителството е посочена 1965-1966г. Отбелязано е, че с оглед функционалното предназначение на стопанската постройка и нейните технически характеристики, състояние и начин на изпълнение, същата е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Категоризира се като строеж от VI категория, съгласно разпоредбите на чл.137 ал.1 т.6, чл.147 ал.1 т.1 във връзка с чл.46 ал.1 от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение по смисъла на чл.12 на Наредба №1 от 2003г. за номенклатурата за видовете строежи.
Изготвена е окомерна скица на разположението на строежа в имота с посочване на размерите му. Установено е, че строителството е извършено без строителни книжа – няма одобрени проекти, няма разрешение за строеж – чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, а като нарушени разпоредби са посочени чл.137 ал.3, чл.148 ал.1 от ЗУТ.
Видно от констативния акт, проверката е извършена в присъствието на А.Д.Х., като актът е връчен на лицето срещу подпис на 31.03.2022г., при поето задължение да уведоми М.Д.Д. за същия. В констативния акт е указана възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок.
Под регистрационен индекс ОК-01-34/05.04.2022г. в Община Димитровград е заведено възражение от А.Д.Х. и М.Д.Д. против съставения констативен акт. Във връзка с отразеното в акта, че постройката е изпълнена на отстояние 2.00 м. от западната странична граница на имота към УПИ IX-806 в кв. 65 по плана на с. Г. и., във възражението е посочено, че при неизяснена граница към датата на построяване на строежа през 1965-1966г. няма как да се приеме, че строежът отстои на 2.00 метра от нея. Навеждат се и доводи, че постройката била търпима по смисъла на §16 ал.1 от ЗУТ. Освен това, в констативния акт неясно защо била посочена като нарушена разпоредбата на чл.137 ал.3 от ЗУТ. Не била спазена и процедурата по връчване на констативния акт, доколкото бил връчен само на едната съсобственичка, а и отделно от това, не получили съобщение за датата, на която ще се извърши проверката, за да присъстват.
Съставен е Констативен протокол от 04.05.2022г. от комисия от старши експерти в отдел УТКР в Община Димитровград, в който е описано постъпилото възражение и е изразено становище, че същото е неоснователно.
Изготвено е Становище от Главен архитект на Община Димитровград относно служебно обследване приложимостта на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, за строежа като в заключение е посочено, че строеж „Стопанска постройка“ в УПИ VIII-806, кв.65 по плана на с.Г. и., Община Димитровград по плана на населеното място, за който няма строителни книжа, т.е. е незаконен, не е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите действали по време на извършването му, не е допустим съгласно изискванията на ЗУТ, не е търпим строеж по смисъла на Закона за устройство на територията и подлежи на премахване и забрана ползване.
От Кмета на Община Димитровград е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №РД-06-650/11.05.2022г., с която, на основание чл.225а ал.1, вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж „Стопанска постройка на допълващо застрояване“ в УПИ VIII-806, кв.65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград, от собствениците на строежа М.Д.Д. и А.Д.Х..
С писма регистрационен индекс ОК-01-10#8/16.05.2022г. и ОК-01-10#9/16.05.2022г. М.Д.Д. и А.Д.Х. са уведомени за издадената заповед, като писмата са получени съответно на 20.05.2022г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6400 0093АВ О и на 19.05.2022г., видно от известие за доставяне ИД PS 6400 0093А9 М.
Жалбата е подадена на 20.05.2022г. чрез Община Димитровград, където е заведена с регистрационен индекс ОК-01-10#10/20.05.2022г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. Х. К..
Свидетелката заявява, че са съседи с жалбоподателките. Сочи, че от 1962 г. са женени в Г. и.. Познава А. и М., децата им са заедно, заедно са израснали. Майка им се казвала Й.. През една къща били и непрекъснато били заедно. Откакто се събрали в Г. и., били заедно винаги. На въпроса знае ли на кой адрес се намира стопанската постройка, за която се води делото, свидетелката сочи ул. „Роза“ № 3. На въпроса известно ли ѝ е през коя година е построена стопанската постройка и откъде го знае, заявява, че през 1961 г. минал язовира. От Светлина се скъсал язовира, минал , съборил къщите, всичко, нищо нямало и след това най-напред минала регулацията, оправяли ги и я построили, защото живеели в стопанския двор. Минал язовирът, живеели в стопанския двор и след това направили тази постройка, за да има място къде да си сложат посуда и други. Това било през 1964 г. и след като я построили, започнали да строят и къщата същата година, само че по-бавно ставало и я завършили по-късно. Свидетелката заявява, че си спомня точно 1964 година, защото започнала работа в стопанския двор като готвач, откъдето на зидарите идвали да вземат храна от стола за обяд и от там знаела, че по това време я строили стопанската постройка.
По делото е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза. Съгласно заключението на вещите лица, видно от извадката от КиРП от 1965г., съхраняван в „Геокартфонд“ при АГКК град София, към 1965 година в парцела има изградена паянтова стопанска сграда. Видно от извадката от КиРП от 1965г., съхраняван в Община Димитровград, в парцела през 1985г. са нанесени с кафяв цвят паянтова стопанска сграда и навес, долепен до северната ѝ фасада. Границата между парцели VIII-806 и IX-806 в квартал 65 е отразена правилно. Нанесената на кадастралния план имотна граница съвпада с дворищнорегулационната граница по регулационния план. В периода 1965-1966 година има действащ регулационен и застроителен план, одобрен със Заповед №1170 от 1965г. За парцели VIII-806 и IX-806 не се предвижда застрояване. Застрояване се предвижда в парцели III-807 (северно от VIII) и II-807 (северно от IX).
Посочено е, че границата между двата имота не е изместена, вследствие на тежести. Оградата между парцели VIII-806 и IX-806 е изградена с телена мрежа, поставена на бетонови колове. Разстоянията са нанесени в Приложение №3 към СТЕ.
Процесната постройка отстои на 2,25 м. от източната граница на съседния УПИ IX-806, на по-малко от 3 м. от регулационната линия към съседа. По смисъла на Строителни правила и норми за изграждане на населени места чл.77 ал.3, намалено отстояние на не по-малко от 1,5 м. е допустимо от северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките ѝ.
Посочено е, че съобразно материалите по делото, не може да се установи по категоричен начин периода на построяване на процесната постройка. По начина на изграждане, вида на вложените материали и тяхната степен на износеност, може да се предположи, че процесната постройка е построена преди повече от 50 години.
Видно от материалите по делото, потвърдено от ищците, и на място при огледа, стопанската постройка е била построена през периода 1965-1966 год. По свидетелски показания, годината на построяване е 1964г.
Действащи в този период са: Закон за планово изграждане на населените места (отм., бр.29 от 10.04.1973г., в сила от 01.06.1973г.), Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (отм., бр.62 от 07.08.1973г.), Строителни правила и норми за изграждане на населени места (СПНИНМ) , издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура (Обн. ДВ бр. 75 от 18 септември 1959г., отменен с §7 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство – ДВ, бр. 69 от 2 септември 1977г.), които са действали към момента на построяването.
В заключението е посочено, че процесната постройка се определя като второстепенна селскостопанска постройка в селата по смисъла на чл.77 ал.1, чл.79 и чл.59 ал.1 от СПНИНМ. Отстои на 2,25 м. от източната граница на съседния УПИ IX-806, което е в отклонение от СПНИНМ чл.60 ал.1 и чл.77 ал.3. По смисъла на СПНИНМ, чл.60 ал.2 и чл.77 ал.3, намалено отстояние на не по-малко от 1,5 м. е допустимо от северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките ѝ. Процесната постройка е разположена на отстояние 2,25 м. от източна регулационна граница на съседния имот.
Процесната постройка представлява едноетажна полумасивна стопанска постройка, свободно застрояване в УПИ VIII-806, квартал 65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград, одобрен със Заповед №1170/20.12.1965г. Конструкцията на сградата е смесена. Стените са каменна зидария и тухлена от тухли единички, с междинни хоризонтални дървени греди, стабилизиращи зидовете. Покривът е дървен, четирискатен със стреха, покрит с керемиди. Има размери в план 6,80м./4,20 м. и височина на фасадните зидове 2,40 – 2,50 м. Състои се от едно помещение, ползвано за селскостопански нужди – складови и инвентар. Западната фасада на постройката отстои на 2,25 м. от границата със съседния УПИ IX-806. В заключението се коментира разпоредбата на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и се сочи, че процесният обект представлява „строеж“ по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Определя се като второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.41 ал.1 на ЗУТ, свободно разположена в имота. Посочено е, че съгласно чл.137 ал.1 т.6 на ЗУТ, се категоризира като строеж от шеста категория.
По строителни характеристики и функция се определя като второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.41 ал.1 от ЗУТ, свободно разположена в имота. Отстои на 2,25 м. от източната граница на съседния УПИ IX-806, което е в отклонение от СПНИНМ чл.60 ал.1 и чл.77 ал.3.
Отразено е, че в материалите по делото и в Община Димитровград не е намерена нотариално заверена декларация за съгласие на съседи за намалено отстояние между съседни имоти.
Процесната постройка, като второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.41 ал.1 на ЗУТ, свободно разположена в УПИ VIII-806, квартал 65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград, одобрен със Заповед №1170/20.12.1965г. отстои на 2,25 м. от източна регулационна граница на УПИ IX-806, което е в отклонение от нормата на чл.42 ал.3 от ЗУТ.
Конструкцията на процесната постройка е първоначалната при изграждането ѝ – стари каменни и тухлени ограждащи зидове и дървен покрив с керемиди. Не се установява наличие на нови конструктивни елементи, увеличаващи носимоспособността и устойчивостта ѝ.
По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект. В заключението е посочено, че видно от материалите по делото, потвърдено от ищците, стопанската постройка е построена през периода 1965-1966 год. По свидетелски показания, годината на построяване е 1964г.
Действащи в този период са: Закон за планово изграждане на населените места (отм., бр.29 от 10.04.1973г., в сила от 01.06.1973г.), Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (отм., бр.62 от 07.08.1973г.), СПНИНМ, издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура (Обн. ДВ бр. 75 от 18 септември 1959г., отменен с §7 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство – ДВ, бр. 69 от 2 септември 1977г.) , действали към момента на построяването.
В заключението е посочено също, че съгласно т.3.6 от констативната част, процесната постройка се определя като второстепенна селскостопанска постройка в селата по смисъла на чл.77 ал.1, чл.79 и 59 ал.1 от СПНИНМ. Отстои на 2,25 м. от източната граница на съседния УПИ IX-806, което е в отклонение от СПНИНМ чл.60 ал.1 и чл.77 ал.3. По смисъла на СПНИНМ, чл.60 ал.2 и чл.77 ал.3, намалено отстояние е не по-малко от 1,5 м. и е допустимо от северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките ѝ. Процесната постройка е разположена на отстояние 2,25 м. от източна регулационна граница на съседния имот.
Вещото лице, предвид направените констатации и изводи относно времето на изграждане на процесната постройка, разглежда две хипотези:
1) Сградата е построена 1964г. Със Заповед №1170/20.12.1965г. е одобрен КиРП на село Г. и., като същият е действащ и към момента. С този план са определени регулационните граници и са образувани урегулирани поземлени имоти. Съгласно §46 от Правилник за приложение на ЗПИНМ, при урегулиране на пълномерни имоти регулационната линия се прокарва на такова най-малко разстояние от лицевата страна (с прозорци) на заварени масивни сгради , каквото трябва да се спазва при свободно застрояване на парцелите по действащите строителни правила и норми. Ако поради разположението на сградите в съседните имоти правилото на предходната алинея не би могло да се спази, допуска се регулационната линия да се прокара и на по-малко разстояние от лицевата страна на заварени масивни сгради с оглед да се подобри съществуващото положение. Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат, ако съгласно с идейния застроителен план, застрояването в съответните парцели е долепено. В горните случаи не се държи сметка за второстепенните, временните и селскостопански постройки. Предвид горното, вещото лице дава заключение, че с урегулиране на имотите е било допустимо разполагането на второстепенните, временните и селскостопански постройки при намалени отстояния.;
2) Сградата е построена в периода 1965г.-1966г. Към този момент КиРП на село Г. и., одобрен със Заповед №1170/20.12.1965г., вече е действащ. Видно от изготвената и приложена по делото комбинирана скица, процесната постройка е разположена на намалени отстояния от източната регулационна граница на УПИ IX-806. Предвид горното, не са налице основания да се прилага изключението за намалени отстояния, касаещи разположение на постройките от към северната регулационна граница на съседния парцел.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт. Същата изхожда от лица с правен интерес от търсената защита.
Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ,
Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото безспорно е установено, че
процесният обект представлява „строеж“ по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и се
категоризира като строеж от шеста категория, с оглед на което оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма,
подписана е от издателя си и е мотивирана с подробно изложени както фактически,
така и правни основания.
Не се установява в случая да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
обжалвания акт. В чл.225а ал.2 от ЗУТ е предвидено, че заповедта по ал.1 се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.
2. Посочено е също, че актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да
подадат възражения в 7-дневен срок.
Видно е от разпоредбата на чл.225а ал.2 от ЗУТ, че липсва законово изискване да се
поканят лицата и съответно не е необходимо тяхното присъствие при съставяне на
акта. В настоящия случай от служители по
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ е съставен констативен акт, който е връчен лично, срещу
подпис на А.Д.Х., със задължение да уведоми М.Д.Д.. Двете жалбоподателки са
депозирали в срок възражение срещу така съставения констативен акт.
С оглед горното, съдът намира, че от събраните
по делото доказателства не се установява съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на оспорения административен акт. Дори и при евентуално
наличие на някакви нередовности при връчване на констативния акт, правото на
защита на адресатите срещу констатациите в акта, а и в заповедта, няма пречка
да се осъществи в рамките на съдебното производство по оспорване на заповедта,
като в това производство оспорващите могат да релевират доводи за
незаконосъобразност на акта и съответно да ангажират доказателства в подкрепа
на твърденията си. Поради това съдът намира, че при издаване на оспорения
акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна по
чл.146 т.3 от АПК.
Съдът приема оспорения административен акт за
съответстващ на материалния закон.
От събраните по делото доказателства се
установява, че е налице „строеж“ по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. В чл.148
ал.1 от ЗУТ е предвидено, че строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон. Съгласно чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, строеж или част
от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. В случая, от доказателствата по делото се
установява, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, за
което обстоятелство страните не спорят.
Не се твърди по делото и не се представят
доказателства за процесния строеж да е подавано заявление за узаконяване.
Доколкото няма спор относно обстоятелството, че производства за узаконяване на
процесния строеж не са били образувани и не е издаван акт за узаконяване, съдът
приема, че строежът не е узаконен.
След като липсва изискващото се за
коментирания строеж разрешение за строеж, в тежест на жалбоподателите е да
докажат, че постройката е в режим на търпимост, каквито твърдения се навеждат.
В случая, евентуална приложимост би имала хипотезата на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ,
съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване.
За да се приложи тази разпоредба обаче, е
необходимо да са изпълнени кумулативно посочените в същата предпоставки.
Първата предпоставка – строежът да е изграден до 7 април 1987г., съдът намира,
че се установява по делото.
Следва да се отбележи, че първоначално, видно
от подаденото от оспорващите възражение срещу съставения констативен акт, както
и от твърденията им в жалбата срещу оспорената заповед, като време на
изграждане на процесната постройка изрично се сочи 1965-1966г. Този период е
посочен и в констативния акт, като видно от отбелязаното в последния, при
извършване на проверката е присъствала А.Д.Х.. Едва в хода на образуваното
съдебно производство по оспорване на заповедта започват да се навеждат твърдения
, че годината на построяване на строежа е 1964г., като в тази насока са и показанията на разпитания по делото
свидетел. Следва да се отбележи, че извън гласните доказателства, оспорващите
не ангажират никакви други доказателства за установяване на годината/периода на
изграждане на процесната постройка. Относно самите гласни доказателства, съдът намира,
че показанията на разпитания по делото свидетел не индивидуализират точно
процесната постройка и не установяват кога точно е била построена. Действително,
свидетелят твърди, че постройката е изградена през 1964г., но следва да се
подчертае също, че в показанията си изрично сочи, че „най – напред минава
регулацията“ и след това била построена постройката. Видно е от представената
по делото Заповед №1170 от 20.12.1965г., че със същата се одобрява общия
регулационен и застроителен план на с. Г. и.. При преценката на гласните доказателства, наред с посочената заповед, се налага извод, че
процесната постройка е изградена през периода 1965-1966г., както е възприел и
административният орган въз основа на посоченото от едната от жалбоподателките
при проверката на място. Следва да се отбележи, че този период на изграждане е
посочен и във възражението срещу Констативен
акт №4 от 30.03.2022г.
В изготвените заключения по назначените
съдебно-технически експертизи вещите лица сочат, че видно от материалите по
делото, потвърдено и от ищците, стопанската постройка е била построена през
периода 1965-1966г., като отбелязват, че по свидетелски показания, годината на
построяване е 1964г.
С оглед горното, съдът формира извод от
приетите по делото писмени доказателства и от СТЕ, че периодът на извършване на
процесния строеж е 1965-1966г.
Действащи в този период са: Закона за планово изграждане на населените места (отм.), Правилника за приложение на ЗПИНМ (отм.), Строителни правила и норми за изграждане на населени места (отм.).
В СТЕ вещите лица сочат, че процесната постройка се определя като второстепенна селскостопанска постройка в селата по смисъла на чл.77 ал.1, чл.79 и чл.59 ал.1 от СПНИНМ, като отстои на 2,25 м. от източната граница на съседния УПИ IX-806, което е в отклонение от СПНИНМ чл.60 ал.1 и чл.77 ал.3. По смисъла на СПНИНМ, чл.60 ал.2 и чл.77 ал.3, намалено отстояние е не по-малко от 1,5 м. и е допустимо от северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките ѝ. Процесната постройка е разположена на отстояние 2,25 м. от източна регулационна граница на съседния имот, т.е. процесната постройка е разположена на намалени отстояния от източната регулационна граница на УПИ IX-806.
В първата СТЕ е посочено, че в материалите по делото и в Община Димитровград не е намерена нотариално заверена декларация за съгласие на съседи за намалено отстояние между съседни имоти. Наред с горното, посочено е също, че процесната постройка, като второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.41 ал.1 на ЗУТ, свободно разположена в УПИ VIII-806, квартал 65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград, одобрен със Заповед №1170/20.12.1965г. отстои на 2,25 м. от източна регулационна граница на УПИ IX-806, което е в отклонение от нормата на чл.42 ал.3 от ЗУТ.
Съдът кредитира заключенията и по двете СТЕ като компетентно и безпристрастно дадени, като следва да се отбележи, че същите са приети без оспорване от страните.
Предвид горното съдът намира, че не са налице основанията за прилагане на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като постройката не отговаря както на правилата и нормативите, действащи към момента на извършването й, така и по сега действащите, да отстои най-малко на 3 м. от източната граница на съседния УПИ IX-806, поради което за нея е неприложим режимът на търпимост.
При това положение, след като се установи, че коментираният строеж е незаконен, следва да се приеме, че същият подлежи на премахване, поради което издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.
Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, доколкото премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, в полза на ответника се следват разноски в общ размер от 400.00 лева, от които 300.00 лева за внесен депозит за вещо лице и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които разноски са дължими солидарно от жалбоподателите.
Водим от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д. *** и от М.Д. ***, против Заповед №РД-06-650/11.05.2022г., издадена от Кмета на Община Димитровград.
ОСЪЖДА А.Д.Х. ЕГН ********** *** и от М.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Община Димитровград сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: