Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 2024/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5194200/21.11.2019 г. на „Т.С.” ЕАД –ищец по гр.дело № 21202/2019 г., Софийски районен съд, 61 състав срещу постановеното по него Решение № 276086/15.11.2019 г., с което са отхвърлени изцяло исковете за осъждане на ответника “М.к.” ЕАД да заплати на дружеството следните суми: 142, 62 лв. – неоснователно обогатяване вследствие на доставена в периода 01.12.2015 г. – 30.04.2017 г. топлинна енергия до негов, но останала незаплатена от него; 25, 38 лв. обезщетение за забава за периода 31.01.2016 г. – 19.08.2018 г. на основание чл. 86 ЗЗД; 40, 25 лв. такса за дялово разпределение за периода 01.12.2015 г. – 30.04.2017 г. представляваща неоснователно обогатяване; 8, 83 лв. обезщетение за забава за периода 31.01.2016 г. – 19.07.2018 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. То не отчитало, че между жалбоподателя и „М.к.” ЕАД имало сключен договор за доставка на топлинна енергия за имот, който бил собственост на дружеството. Съдът не взел предвид заключението на СТЕ, която доказвала доставката на топлинна енергия за имота.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Въззивникът „М.К.” ЕАД редовно уведомен на 05.12.2019 г. не везма становище в законоустановения срок.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната България” ООД редовно уведомено не взема становище.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 21202/2019 г., Софийски районен съд, 61 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД с твърдението, че ответното дружество „М.к.” ЕАД е собственик на топлоснабден имот, до който е доставяна топлинна енергия в периода 12.2015 г. – 04.2017 г., която въпреки отправената покана не била заплатена. Дяловото разпределение било извършвано от топлинен счетоводител. Ищецът претендирал от ответника поради неоснователно обогатяване на сумите: 142, 62 лв. – главница за периода 12.2015 г. – 04.2017 г.; 25, 38 лв. законна лихва за забава от 31.01.2016 г. – 19.08.2018 г.; 48, 85 лв. за дялово разпределение; 8, 83 лв. законна лихва за забава за периода 31.01.2016 г. – 19.07.2018 г. Претендирани са разноски.
Ответното дружество „М.к.” ЕАД е оспорило исковите претенции с твърдението, че не е ползвало имота до м. 08.2017 г., когато предало владението му по силата на договор за покупко-продажба на трето лице.
По делото е конституирано „Бруната България” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
В процеса са представени: Покана с изх. № П-5314/21.05.2018 г. до „М.К.” ЕАД за заплащане на дължими суми за ползвана топлинна енергия в имоти собственост на дружеството и конкретно за процесния имот за изплащане в седемдневен срок от 23.05.2018 г. (когато е получена от служител на фирмата); заявление от 03.08.2012 г. от „М.к.” ЕАД за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с „Т.С.” ЕАД, Договор № 9111/431638 от 21.09.2012 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, сключен между „М.к.” ЕАД *** АД за топлоснабдяването на имот с адрес: гр. София, ж.к. *********Срокът на договора е пет години, считано от 27.09.2012 г.§ Нотариален акт № 41, том три, рег. № 12870, нот. дело № 492/2001 г., с който ответното дружество е придобило собствеността на парцела под процесния имот; акт за разпределение на отопляеми обеми по проект в имот в гр. София, ж.к. *********от 28.08.2012 г.; Удостоверение № 398/05.04.2012 г. за въвеждане на строеж в експлоатация /сградата, в която се намира топлоснабденият имот/; Разрешение за строеж за благоустройствени цели № Б-51/09.10.2008 г.; Списък на собствениците на обекти във вх. Г, подписан от председателката на ЕС Т.С., в който е удостоверено, че процесния апартамент № 11 е собственост на „М.к.” ЕАД; Договор № 128/25.09.2012 г. за присъединяване на процесната сграда към топлопреносната мрежа, сключен между „Т.С.” ЕАД и Т.С.– упълномощен представител на собствениците и титулярите в ЕС; Заявление Г-20749/12.09.2017 г., с което С.В.заявява желанието си партидата на процесния имот да бъде прехвърлена на негово име§ Нотариален акт № 98, том втори, рег. № 6485, нот. дело № 276/2017 г., с който ответното дружество продава на трето лице собствеността върху апартамента; Протокол № 3173/03.05.2012 г. ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение с приложен списък на собствениците на имоти в ЕС, като срещу апартамент № 11 е посочен като собственик „М.к.” ЕАД§ Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД ***; индивидуални справки за ползването на процесния имот и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Според изслушаната и приетата по делото СТЕ измервателните уреди в абонатната станция са монтирани в съответствие с нормативните изисквания, преминал е метрологична проверка макар и с едномесечно закъснение. Дължимата от абоната сума била в размер на 148, 65 лв. Дяловото разпределение за абоната било извършено в съответствие с Наредба № 16-334/2007 г. Абонатът дължал суми за сградната инсталация и за отопление на общите части
За да отхвърли исковете съдът е приел, че съобразно фактическия състав на неоснователното обогатяване ищецът не бил доказал, че ответникът е ползвал имота през процесния период.
Първоинстационното решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е правилно като краен резултата, но съобразно изразеното в жалбата и исковата молба следва да се конкретизира следното.
В предявения от „Т.С.” ЕАД иск се излагат твърдения за липса на облигационно правоотношение с ответното дружество за топлоснабдяването на имот с адрес: гр. София, ж.к. *********. Поддържа се, че въпреки отправената покана до дружеството собственик на имота, то не сключило договор с доставчика на топлинна енергия и поради това консумираната такава в посочения обем и стойност довела до неоснователното обогатяване на ответника. Институтът на неоснователното обогатяване намира място там където липсва договорна връзка между страните, каквато в случая обаче е налице. Ответникът още през 2012 г. е направил постъпки за сключването на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди и това е станало на 27.09.2012 г. със срок на съглашението пет години. Т.е. между страни през процесния период са съществували взаимоотношения на договорна основа, което изключва приложението на неоснователното обогатяване. Твърдение в тази насока се съдържа и във въззивната жалба.
Ето защо първоинстанционното решение като краен резултат е правилно макар и с друга аргументация, като същото следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
При този изход на делото на жалбоподателя не се следват разноски.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 276086/15.11.2019 г. по гр.дело № 21202/2019 г., Софийски районен съд, 61 състав.
Решението е постановено при участието на „Бруната България” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./