Р Е Ш Е Н И Е
№
297 гр. П. 17.09 . 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на единадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №399 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС П. , постановено по гр.д.№ 2096/2018 година по иска на Б.М.В., ЕГН **********
срещу Б.Г.М., ЕГН ********** и М.Г.М., ЕГН ********** е развален на основание
чл.87, ал.3 ЗЗД, сключения на 28.11.2006г. с нот. акт №40,
т.ІV, нот.д. №./.г. по регистъра на нотариус П.М., рег. №168 между ищеца като
прехвърлител и първия ответник като приобретател договор за прехвърляне на
право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане върху недвижим
имот, представляващ 5/8 ид. части от трети жилищен етаж на триетажна масивна
жилищна сграда, състояща се от три самостоятелни жилища, със застроена площ от
74 кв.м., ведно с 5/8 ид. части от 2/3 ид. части от дворното място, в което е
построена сградата, съставляващо УПИ VІІІ-147 в кв. 15 по плана на с.И., обл.П.
с площ 1226кв.м. при съседи на имота: улица, УПИ VІІ-148, ХVІІ-152, ХVІ-153,
ХV-680 и ІХ-145.
Осъден е Б.М.В., ЕГН ********** да плати на Б.Г.М., ЕГН
********** и М.Г.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД
сумата 4400лв., получена по разваления договор в периода м. септември, 2015г. –
м. юни, 2017г.
Присъдени са разноски с оглед изхода на спора.
С решение ,постановено по реда на чл.250 от ГПК е
допълнено постановеното решение , като е отхвърлен насрещния иск на Б.М. и М.М.
против Б.В. за връщане на основание чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД на заплатеното по
разваления договор за разликата от 4400 лева до 8787 лева.
Решението е обжалвано от ответниците по иска Б.М. и М.М.,тъй които го намират за неправилно, необосновано и постановено в
противоречие с материално- и процесуалноправни норми, в разрез с житейската
логика и съдебната практика.
Обжалват
решението в частта,с която по иска на Б.В. срещу Б. и М. М. се разваля
сключеният на основание чл.87, ал.З от ЗЗД договор за издръжка и гледане от
28.11.2006г., с нотариален акт №40, t.IV,
нот.д. №./.г. по регистъра на нотариус П.М.,
рег.№168,както и в частта, с която съдът не е уважил насрещния иск на жалбоподателите
с основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за разликата между уважената част от
4400 лева /за периода септември 2015г. - юни 2017г./ до предявения размер от
8787 лева, с която ищецът Б.В. се е обогатил за тяхна сметка при отпаднало
основание.
Първоинстанционният
съд не обсъдил в мотивите си съществени
възражения и искания, направени своевременно.
Преди предявяване
на иска ,ищецът по никакъв начин не се бил оплаквал от грижите, полагани за
него и издръжката, която е получавал от тях; никога не ги бил канил или давал
подходящ срок за изпълнение, както предвижда разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД.Съдът
не обсъдил тези техни възражения.
Ищецът, в
качеството си на кредитор по договор за гледане и издръжка, сам изпаднал в
забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД, напускайки в средата на 2017 година за
няколко месеца обичайното си местонахождение, и към настоящия момент продължавал
да осуетява необходимото съдействие от негова страна, приютявайки леля Ц.
/свидетелката леля Ц./, на която ответниците нямат никакво доверие, да живее
при него, възпрепятствайки усилията им да му осигурят човек, на когото вярват.Тези
доводи също не били обсъдени.
Въпреки
поведението на ищеца, двамата ответници продължавали да предлагат грижа като
осигуряват и плащат на човек, който да гледа ищеца, и да му дават необходимата
издръжка ,като те не спирали да предлагат изпълнение и са поискали от съда да
им даде, според обстоятелствата, подходящ срок за това.
Твърдели са,че
дори да има някаква неизпълнена част от
задължението им, то същата е незначителна с оглед интереса на кредитора.
Всички тези
доводи били изложени пред първоинстанционния съд и като не ги обсъдил, той
допуснал съществени процесуални нарушения и се е произнесъл в разрез с трайната
съдебна практика и предписанията на закона, като е допуснал разваляне на
договора за издръжка и гледане.
Позовавайки се на
съдебната практика ,касаеща развалянето на договорите изобщо,жалбоподателите
твърдят,че ищецът в нито един момент от
сключването на договора до подаването на настоящата искова молба не се е
оплакал от грижите или издръжката, предоставена му от ответниците, нито ги е
канил да го гледат и издържат, давайки им подходящ срок.
По делото било
установено, че жалбоподателите почти постоянно са полагали грижи за ищеца,
осигурявайки му чрез заплащане хора, които да го гледат и са му давали
издръжка. Установено било, че са му закупували дърва и въглища за огрев,
заплащали са консумативите му за ток, купили са му медицинско легло, матрак,
мебели, домакински уреди. Иищецът бил финансово осигурен за битовите си и
хигиенни нужди и удовлетворен от грижите, полагани за него. Дори да се приеме,
че има неизпълнена част от задължението, то тя била незначителна с оглед
интереса на кредитора. Макар при алеаторни договори от този тип да не се търси
еквивалентност на двете насрещни престации, следвало съдът да отчете
обстоятелството, че данъчната оценка на 5/8 идеални части от трети жилищен етаж
и от 2/3 дворно място, по отношение на които е сключен договорът, е около 4000
лева, което представлява сума доста по-ниска от предоставените на ищеца грижи и
издръжка от доверителите ми до този момент
Към момента на
сключване на договора за издръжка и гледане през 2006 г. ответниците вече
живеели и работели в Англия, където се установили още през 2002 г. и
прехвърлителят е бил наясно с това обстоятелство. От няколко години вече ищецът
се нуждаел от грижи и финансова помощ и такива са му били непрестанно оказвани,
било то от близки, които имат синовен дълг към него, било то от ответниците
лично или чрез трети лица, наети да го гледат.
Районният съд
приел в решението си, че ответниците не са доказали даването на издръжка в пари
или в натура преди 2015г., когато ответникът Б.М. сключил договор с А.Б., на
когото е заплащал възнаграждение да се грижи за прехвърлителя и по когото му е
изпращал издръжка. Съдът приел още, че ответниците не са представили
доказателства да са се грижили лично за ищеца.
Оспорват тези
изводи,като намират,че не съответстват на доказателствата по делото и
по-конкретно на свидетелските показания.
Свидетелката Т. М.
/снаха на ищеца/ заявила, че след като ищецът получил инсулт и първоначално е
гледан от М.К. с уговорката един месец да й плаща тя, един месец бащата на
ответника /и син на ищеца/ Г. М., което продължило до декември 2013г., но заявила,
че тя лично не е получавала пари от Г. М. и не знае как парите са стигали до М.К..
Свидетелката Р.Б. е посочила също,
че разходите за ищеца в този период са поделяни месец по месец между Т. М. и
ответниците, като последните изпращали парите по свидетелката В. М., която ги
носела на гледачката на ръка,което било потвърдено и от М..Тя депозирала
показания,че освен дължимите на М.К. суми е получавала от ответниците и пари за
отопление и лекарства на ищеца.
Свидетелката Т. М. установявала още,, че след М.К., тя самата лично се е
грижила за ищеца известен период от време, докато наела А.У., на която се е
плащало по същия разделен начин. От разпечатки от Мъниграм било видно, че
именно ответниците са изпращали парите за гледачката за месеците февруари,
април, май и юни на 2015г. до Б. М.М. /син на свидетелката Т. М./ и до Г. М.
/баща на ответничката М.М. и пълномощник по договора за издръжка и гледане/. Тези
пари имали за цел да обезпечат гледането на ищеца, тъй като представлявали
относително константна величина в паунди, равняваща се приблизително на 200
лева, според вариращия валутен курс, и били напълно идентични със сумите, които
ответниците впоследствие са превеждали и на А.Б. по същия начин.
Предвид обстоятелството, че ответниците живеят в Англия още отпреди
сключването на договора, то не можело да се очаква да полагат лично грижи за
ищеца през цялото време, освен когато са в България. Установено било,че всяка
година ответниците се прибират в България за целия месец август, когато е
годишният им отпуск, и макар да не спят в къщата в с.И., през деня ходели там и
полагали грижи за ищеца. През лятото на 2018г. ответниците лично канили една от
свидетелките и съпруга й А.Б. отново да
поемат грижите за ищеца.
В жалбата не се оспорва ,че е имало периоди ,в които за ищеца са полагали
грижи и са заплащали парични суми и други лица, освен ответниците, но съдът бил
длъжен да се съобрази със съществуващата до момента константна практика на ВКС,
обобщена напоследък в най-актуалното Решение
№20 от 13.03.2019г. по гр.д. №2298
по описа за 2018г. на ВКС.
Неправилно и в нарушение на закона първоинстанционният съд приел, че макар
необходимите грижи да са получавани и приемани от прехвърлителя, те не се
считат за изпълнени от приобретателите и поради това договорът следва да бъде
развален.
Считат още,че съдът не е съобразил и друга практика на съдилищата , а именно
,че на прехвърлителя не могат да се натрапят повече грижи и издръжка, отколкото
той е съгласен да приеме. В конкретния случай ако ищецът е решил да
приюти бездомната леля Ц. /свидетелката леля Ц./, да й предостави правото да
получава пенсията му и да се разпорежда с нея в полза и на двамата, както заявила
тя в свидетелските си показания - ,Дядо
Б. взима 390 лв. пенсия. Аз я получавам. От тия пари се прехранваме,
включително и аз се прехранвам. Аз спя при него.''' /вж. протокол
от съдебно заседание от 14.02.2019г./ — то нямало как ответниците да я изгонят
и да му натрапят друг човек, който той в момента не желае.
Поради твърденията в исковата молба и , за да се изяснят противоречията,било
направено искането по чл.176 от ГПК -
ищецът да се яви лично в съдебно заседание и след като му се разясни от съда
предмета на делото, да отговори на въпроса: поддържа ли предявения иск. Считат,че
с отказа си ,съдът е допуснал процесуално нарушение ,което следва да бъде
отстранено от въззивния съд.
По искането за доказателства , съдът се е произнесъл с мотивирано
определение в съдебното заседание.
Молят решението в тази част да бъде отменено и иска – отхвърлен.
В случай ,че в тази част решението бъде потвърдено ,то обсъждат
правилността на решението в другата обжалвана част - по техния насрещен иск с
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД над уважения размер от 4400 лева.
Установено било по делото,че приобретателите по договора са заплатили за
издръжката и гледането на прехвърлителя далеч по-големи суми.
Първоинстанционният съд уважил
единствено плащанията, установени с Договора, сключен между Б.Г.М. и А.Б.,
които касаели период септември 2015г.-юни 2017г. в размер на 4400 лева. От
решението не ставало ясно по каква причина Районният съд е игнорирал плащанията
в размер на 800 лева, сторени от доверителите ми през месеците февруари, април,
май и юни на 2015г., за които са представени неоспорени разпечатки от Мъниграм,
при положение, че имало и свидетелски показания.
Неправилно съдът не е кредитирал и
представените бележки за платена електроенергия в жилището, обитавано от болния
и неговата гледачка, за периода 16.11.2017 - 15.06.2018г. на стойност 227 лева,
което плащане е извършено на 02.08.2018г. Свидетелите установили, че през месец
август 2018г. Б. и М. М. са били в България ,поради което било логично тъкмо те да са извършили плащането,
особено като се има предвид че ищцовата страна не е оспорила плащането,
възразявайки, че някой друг е платил.
По отношение на извършените плащания
на М.К., която гледала прехвърлителя до
декември 2013г. включително, съдът неправилно приел, че за тези претенции била изтекла
погасителна давност. Тъй като се касаело за хипотезата на третия фактически
състав на нормата на чл.55 от ЗЗД, и снованието се счита за отпаднало от
момента на разваляне на алеаторния договор,то от този момент започвала да тече
и погасителната давност.
Тези плащания били установени от показанията на св.Т. М. и свидетелката на
ответниците Р.Б. ,както и от показанията на В. М..
Поради изложеното молят и в тази
част решението да бъде отменено и предявения от тях насрещен иск изцяло
уважен.
Постъпила е жалба и след постановяване на допълнителното решение.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответника намира ,че решението е валидно допустимо и
правилно.
Съдът приел,че прехвърлителят е изпълнил задълженията
си по договора за издръжка и гледане точно, като се е разпоредил с имота в
полза на приобретателя;задължението за даване на издръжка и гледане за
приобретателя е възникнало в края на 2006 г.;категорични доказателства за
полагане на грижи и даване на издръжка от страна на приобретателя или други
ангажирани от него лица са събрани само за периода септември 2015 - юни 2017 г.
При така установеното съдът направил извод, че грижите
и издръжката са предоставяни нерегулярно и в непълен обем,тоест изпълнението от
страна на приобретателя е неточно, непълно. Тъй като се касае за неделимо
задължение, частичното му изпълнение не представлява интерес за кредитора, поради
което съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за
разваляне на договора.
Като е приел, че приобретателят е предоставял издръжка
и грижи само през периода септември 2015 - юни 2017 г. съдът уважил насрещния
иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД до размера на сумата, предоставена за издръжка и грижи
именно през този период.
Подържа се,че тъй като
естеството на договора е непрекъснатото и ежедневно изпълнение на задълженията
за издръжка и гледане,то решението е правилно. Неизпълнението им за минал
период не може да бъде санирано с бъдещо изпълнение. Позовават се на съдебната
практика- Решение № 657 от 21.12.2009
г. на ВКС по гр. д. № 1912/2008 г. IV ГО.
Прехвърлите не осуетявал
изпълнението по договора,като „приютил"
баба Ц., защото тя го гледала в момента. В тази връзка, от значение било не
третото лице да се харесва на приобретателя, а прехвърлителят да му вярва,
защото може да осигури необходимите за него грижи. Но дори и прехвърлителят
неоправдано да не е оказал съдействие на приобретателя и да не е приел
изпълнението за гледане от него или от посочено от него трето лице, това не
може да освободи длъжника от задължението за даване на издръжка. Издръжката
може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. В този
случай длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за
трансформация, тъй като нуждата на кредитора от средства за съществуване не
може да остане неудовлетворена. Било безспорно установено, че издръжката е
осигурявана спорадично.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД била неприложима,
тъй като същността на този договор е в ежедневното и системно осигуряване на
издръжка и гледане. Задължението е неделимо и поради това частичното изпълнение
се равнява на пълно неизпълнение.
Неоснователно било възражението, че с оглед данъчната
оценка на имота, приобретателят бил дал повече отколкото бил получил, тъй като
договорът за издръжка и гледане има алеаторен характер.
Цитираното Решение № 20 от 13 март 2019 г. по гр. д.
2298/2018 - ВКС касаело развалянето на договора от наследниците на прехвърлителя,
тогава когато той приживе е бил доволен и е приемал грижите от третото лице,
затова разрешенията, дадени там са неприложими към настоящия казус.
От представените разписки за плащане за месеците
февруари, април, май и юни 2015 г. през Мъниграм не се установявало какво е
основанието за плащане, а само кой е получателят. А във всички тях като
получател не бил записан нито ищецът, нито някое от лицата, ангажирани да го
гледат. Основанието не може да се предполага и поради близките роднински връзки
между страните - плащанията между тях може да са извършвани на редица други
основания, а не да са били предназначени за нуждите на ищеца. От бележките за
платена електроенергия пък е видно, че плащането не е извършено от ответниците,
а от друго лице, като не е доказано то да е действало от тяхно име и за тяхна
сметка.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
В исковата си молба против Б. Г.М. и М.М. ищецът Б.М.В.
твърди,че ответникът е негов внук.С нотариален акт № 40 том ІV нот.д.№./.
година на Нотариус Минева на 28.11.2006 година сключили договор,с който ищецът
прехвърлил на внук си недвижим имот , представляващ
5/8 ид.части от трети жилищен етаж на триетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от три самостоятелни жилища, със застроена площ от 74 кв.м., ведно
с 5/8 ид. части от 2/3 ид. части от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо УПИ VІІІ-147 в кв. 15 по плана на с.И., обл.П. с площ
1226кв.м. при съседи на имота: улица, УПИ VІІ-148, ХVІІ-152, ХVІ-153, ХV-680 и
ІХ-145,срещу задължението на ответника да го издържа и гледа докато е жив.
Ответникът
отказал да изпълнява задълженията си по този договор , поради което ищецът
претендира развалянето му.
След
сключване на договора до 2008 година получавал внимание от внука си,той се интересувал
от него.След като заминал за чужбина идвал първите години да го вижда.След това
дори като си идвал един – два пъти в годината не се интересувал от ищеца.
В
края на 2014 година здравословното му състояние се влошило- получил инсулт ,
движел се с бастун.От 2016 година вече бил на легло.
Потърсил
ответника и го уведомил за състоянието си.Помолил както за лични грижи ,така и
за финансова издръжка.Ответникът заявил ,че вече се е устроил в Англия и няма
да се връща в България , както и ,че не може да му дава средства за издръжка.
От
тогава грижи за ищеца полагал другия му внук Б. М. и снаха му Т. М..Те също не
живеели в България,но се интересували от него и в края на 2014 година наели
жена ,която да се грижи за него-баба Ц. от с.Овчеполци.Тя живеела при него и се
грижела изцяло ,като получавала възнаграждение от внук му Б. М. в размер на 240
лева месечно.
Непосредствено
преди предявяване на иска имал здравословни проблеми и се налагало болнично
лечение.На искането му ,отправено към ответника за помощ , получил отказ.
Счита
,че ответникът не изпълнява задълженията си отправя до съда искане за разваляне
на сключения алеаторен договор.
Втората
ответница е съпруга на приобретателя по сделката.
В
срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците
оспорват иска.
В
отговора се излагат обстоятелства , касаещи отношенията между ищеца и неговите
три деца , респективно наследниците
им,начина на построяване на имота и
намеренията им при строителството , които обстоятелства са без отношение към
предмета на спора.
Между
съсобствениците имало неразбирателство и висящо дело за делба на имота.
Твърдят,че
още към момента на сключване на сделката работили в чужбина,като сделката била
извършена чрез пълномощник – тъста му Г. М.. Първият ответник не помнел сделката
да е срещу поето от него задължение за издръжка и гледане.
Приели
условието и при всяко завръщане от чужбина го обгрижвали ,купували му дърва за
огрев ,плащали сметките ,водели го на лекар.Изпращали му и средства ,
обикновено по близки роднини.Най-често изпращали парите по В. М.,която му ги
предавала или купувала нужното по тяхна поръка.Пари изпращали и по Г. М. ,
който също ги изразходвал за грижи за ищеца , който към този момент все още бил
сравнително здрав и се справял сам.
Още
преди да се влоши състоянието на ищеца в края на 2014 година били наели жена от
селото ,която да се грижи за него- М.К. ,на която плащали 220 лева , чрез своя
роднина В. М..Тази жена се грижела за ищеца до края на 2015 година,след което
наели А.У. и парите изпращали чрез Мъниграм на Б. М. ,който към този момент още
живеел в страната.За м. март ,април и май 2015 година изпращали по 200 лева.На
1.07.същата година изпратили пари чрез бащата на ответницата Г. М..Жената
работила само няколко месеца, поради претенциите на ищеца за него да се грижи
мъж.
Подписали
договор с А.Б. ,като му предплатили до м.ноември 2015 година и след това му
изпращали възнаграждението ,заедно с издръжката от Англия.Междувременно плащали
сметки,осигурявали му отоплението и лекарствата и считали ,че това е
достатъчно.Това продължило две години.
Не
било вярно ,че през 2016 година е воден разговор между страните и ответникът
отказал издръжка.Ищецът бил доволен от грижите на А.Б..
В
началото на 2017 година бил уведомен по телефона от А.Б. ,че състоянието на
ищеца се влошило и бил откаран в болница.Лелята на ответника Х. М.а
предизвикала скандал с Б. защо получава пенсията.
След
престоя в болницата М.а го настанила в апартамент в П. ,за да се грижи за
него.В България се върнал бащата но ответника Г. М. ,срещнал се със сестра си и
се установило,че за ищеца се грижела наета жена – баба Ц. ,но не от 2014 година
,а от м.юли 2017 година.
По
желание на ищеца Г.М. *** и го настанил в собственото си жилище на първия етаж
, заедно с гледачката.
Имало
известна неяснота около това ,кой получава пенсията и как се изразходва тя.
Ответниците
изпратили на 30.10.2017 година 200
лева на Б.,които той предал на ищеца ,но след това заявил ,че няма достъп до
него.
Поради
липса на надежден човек,чрез който да изпращат пари ,преустановили изпращането.В
кроя на юли 2018 година се прибрали
в България ,погрижили се за ищеца ,платили сметките,купили му дърва.
Имали
желание отново Б. да с грижи за ищеца ,но Ц. отказала да напусне къщата ,а и
ищеца искал тя да е при него.
Тъй
като ответниците и нямали доверие ,те не
и изпращали пари,но продължили да поемат консумативите ,разходите за
отопление и лекарства.
Излагат
и доводи,че здравословното състояние на ищеца е усложненено,доста е
безпомощен,не винаги разбира какво се случва,слуха и зрението му били увредени.
Поради
изложеното считат,че няма основания за разваляне на алеаторния договор.
Ищецът
не се бил оплаквал от грижите ,сам се бил поставил в забава,задължението било
изпълнявано през целия период на договора ,имат готовност съдът да трасформира
дължимото в паричен еквивалент.Дори и да имало неизпълнение ,то било
незначително.
При
условията на евентуалност са предявили насрещен иск.
Ако
договора бъде развален щяло да се окаже ,че ответникът по насрещния иск е
получавал грижи и издръжка на отпаднало основание,а и ответникът разполагал с
достатъчно средства да се издържа сам.
При
разваляне на договора считат,че ответникът ще се обогати за тяхна сметка със сума
в размер на 8787 лева , изразходвани за издръжката му от тях.
-3960
лева – представлявали плащанията от септември 2013 година до януари 2015 година
на М.К..
-800
лева – четири месеца по 200 лева за А.У.;
-3600
лева ,заплата на А.Б. и издръжка на ищеца за периода септември 2015 – юни 2017
година
-227
лева , платена сметка за електроенергия
за периода 16.11.2017 – 15.06.2018 година.
Претендират
присъждането на тази сума при уважаване на първоначалния иск на основание чл.59
от ЗЗД.
Като
се име предвид ,че развалянето на договора има
обратно действие ,то такава претенция намира правното си основание в
нормата на чл.55 ал.1 от ЗЗД – в хипотезата на поучено на отпаднало основание.
Съдът
, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за
установено следното:
С нотариален
акт №40 от 28.11.2006г., т.ІV, нот.д. №./.г. по регистъра на нотариус П.М.,
рег. №168, Б.М.В. е прехвърлил на своя внук Б.Г.М. срещу задължението за издръжка
и гледане правото на собственост върху 5/8 ид.части от трети жилищен етаж на
триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от три самостоятелни жилища, със
застроена площ от 74 кв.м., ведно с 5/8 ид. части от 2/3 ид. части от дворното
място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ VІІІ-147 в кв. 15 по
плана на с.И., обл.П. с площ 1226кв.м. при съседи на имота: улица, УПИ VІІ-148,
ХVІІ-152, ХVІ-153, ХV-680 и ІХ-145.
По детайлно
съгласие относно изпълнението на
задълженията от страна на приобретателя по договора няма и тъй като се касае за
ненаименован договор ,по отношение на който
съдържанието
на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са
определени в закона ,то тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие
между страните.
След
като не са уговорени ограничения в обема
на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. В нотариалния акт задължението на приобретателя е описано
като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждата на прехвърлителя ,като няма значение дали би могъл
сам да се издържа от имуществото и доходите си; полагане на грижи за здравето,
хигиената ,подържане на домакинството.
Именно
в такъв аспект следва да се изследва изпълнението ,респективно неизпълнението
на договора в настоящия казус.
Задължението
за грижа и издръжка е възникнало още през 2006 година при сключване на
договора.
В писмения
отговор ответниците сочат,че към момента на сключване на договора вече са били
извън страната.Дори твърдят едва ли не,че не са изразявали воля за сключване на
договора при дължима от тяхна такава насрещна престация,което е без отношение
към спора.
Самите те
сочат,че след сключване на договора са посещавали прехвърлителя ,когато са в
страната- по един път в годината и му пращали пари за издръжка по други лица.
Това
обстоятелство не е установено от доказателствата по делото..
Събраните
доказателства касаят основно действията и поведението на страните в един
по-късен период ,когато здравословното състояние на ищеца е вече било
усложнено.
Следователно
– въззивният съд споделя извода на първоинстанционния,че за този период – от
сключване на договора до началото на 2014 година не е установено ответниците да
са изпълнявали задължението си по договора изцяло и непрекъснато.
В отговора
си те твърдят,че изпращането на суми ставало най-често чрез свидетелката М.
,която обаче депозира показания само относно плащания , извършвани на наетите
да го гледат трети лица.Установява също изолирани случаи за даване на средства
за закупуване на лекарства и то отново в по-късен период/предавани на Р.Б./ и
също епизодично закупуване на въглища със средства на ответниците /неясно в кой
период/.
Следователно
– не е установено по делото в периода 2006-2014 година ответниците да са
изпълнявали изцяло задължението си за грижа и издръжка по отношение на
ответника.
В исковата
молба се твърди,че здравословното състояние на ищеца се е влошило в началото на
2014 година.
Ответникът подържа в писмения отговор ,че още
от преди това е била наета жена да го гледа – М.К.,на която плащали по 220 лева
,чрез В. М..За наличие на такова обстоятелство депозира показания и св.М.,която
е снаха на ищеца и съответно – роднина на ответника /съпруга на негов
чичо/,като обаче твърди,че това лице е било наето от нея лично и че плащането е
извършвано от нея и бащата на ответника ,като са се редували.
Св.М.
депозира показания ,че е носила пари „първо на М.,после на Р./Б.а/“ ,но точно
по колко лева и за какъв период от време не установява.Тя сочи ,че това е
ставало преди две-три години/разпита е проведен през м.февруари 2019 година/,а
твърденията са ,че за ищеца се е грижела М.К. преди 2014 година.Освен това тази
свидетелка твърди,че лятото на 2018 година ищецът бил добре и излизал на
двора,докато пък св.Р.Б. ,която е съседка и не е заинтересована от изхода на
спора ,твърди ,че от лятото на 2017 година ищецът е на легло и изобщо не излиза
на двора.
Освен това
св.Б.а сочи,че на К. са се редували да плащат Т. и Б. /тоест ответника/,както и
,че А.У. също се е грижела за определен период за ищеца,наета от Т..
Семейство Б.и
се е грижело за ищеца през определен период,през който са изпращани пари от
ответниците ,за да им се плаща и първоинстанционният съд е възприел тези
обстоятелства и уважил насрещния иск за изплащаното на тях възнаграждение.В тази
част решението не е обжалвано.
Съдът
обсъжда основно показанията на св.Б.а ,тъй като тя е незаинтересована от изхода
на спора и има непосредствени впечатления ,както за състоянието на ищеца ,така
и за полаганите за него грижи и от кого са полагани.
В писмения
си отговор ответниците не са оспорили,че от м. октомври 2017 година ,когато са
изпратили пари по Б. до м.юли 2018 година не са полагали никакви грижи за ищеца
,поради отношението им към жената , която живее в дома му и се грижи за него.Безспорно
състоянието на ищеца е такова,че ежедневните грижи – лични и финансови,са
неизменно нужни и жизненоважни.
През м.юли
платили сметки,купили дърва за зимата и лекарства , но понеже за ищеца оставала
да се грижи „леля Ц.“,като такова било и желанието му,те изрично заявяват,че“не
могат да си позволят „ да плащат пари на непознат човек.
В този
смисъл са и показанията на св.Ц. Д. , която устанвява,че и плащат други близки
на ищеца.
При така
установеното по делото безспорно е ,че ответниците не изпълняват в пълен обем
задълженията си за грижи и издръжка към ищеца.
Очевидно не
са в състояние да полагат лично грижи ,поради това ,че работят в чужбина и
грижи се полагат от трети лица ,както близки,така и наети ,но за определени
периоди от време – от сключване на сделката до 2013 година и след м.октомври 2017 година не е установено ответниците да са полагали грижи
и давали издръжка.Не е достатъчно ,че през м юли 2018 година са платили
разходите за ток,лекарства и отопление.
Ответниците
се позовават на съдебна практика , според която договорът за прехвърляне на
собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се сключва с
оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи той. Това обаче не е
пречка договорът да бъде изпълняван от трето лице . Третото лице може да
освободи длъжника като изпълни вместо него, но само ако това е станало по
поръчение на длъжника.
Ако
в договора не е уредена изрично възможност грижи да бъдат полагани от трето
лице, прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето
лице, освен когато са необходими специални познания или умения (на лекар,
медицинска сестра, лице от същия пол за непосредственото обслужване на лежащо
болен. Когато обаче кредиторът приеме предоставеното изпълнение от трето лице,
длъжникът се освобождава от задължението си. При това било без значение дали
третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля.
Приеме ли изпълнението (макар да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен. Следва
да се има предвид също, че ако той е доволен от получените издръжка и грижи,
длъжникът не може да му натрапи повече, отколкото той е съгласен да приеме./Решение
по гр.д.№ 2298 /2018 г. ВКС І. г.о/
Последния
абзац обаче не може да се разгледа изваден от контекста.Следва да се има
предвид конкретната фактическа обстановка ,при която постановено това решение,а именно майката на
приобретателя е поела грижи за прехвърлителката и тя не се е противопоставила.
В
конкретната хипотеза ,за определени прероди от време за прехвърлителя се е
грижел и неговия син/баща на ответника/,но и други лица ,негови близки също –
неговата снаха и други внуци,които са
изпълнявали само свой морален дълг и то поради причина ,че ответниците,не са
изпълнявали в пълен обем задълженията си към ищеца и той е имал нужди ,както от
непосредствени грижи ,така и от лечение.
Въпреки спецификата на този
договор ,последователна в годините е съдебната практика ,според която приобретателите по алеторния договор за
издръжка и гледане са длъжни да престират издръжка и гледане на прехвърлителя,
която да съответства на всичките му нужди, като грижите следва да бъдат
предоставяни в техния пълен обем и съдържание, което е необходимо./Решение №
1014 / 20.12.1999 г. по гр.д. № 550 / 1999 г., II г.о. на ВКС, Решение № 70 /
05.07.2011 г. По гр.д. № 612 / 2010 г., Ill г.о. на ВКС, Решение № 216 /
23.06.1996 г. по гр.д. № 636 / 1995 г., II г.о., Решение № 653 / 08/07/2002 г.
по гр.д. № 295/2002 г., II г.о./ Задължението за гледане и издръжка е единно,
неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка
ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо
/Решение № 1272 / 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3441 / 2007 г., IV г.о.,
решение № 1159/28.10.1994 г., II г.о./.
Това разбиране изхожда от
природата на този договор и от социалните функции ,които той изпълнява.
Безспорно е ,че ответниците не са
изпълнявали задължението си към ищеца по този начин.Още в отговора на исковата
молба те сочат,че дори това не е било тяхното желание,поради което
несправедливо и неморално е и по отношение на ищеца ,ответниците да се
облагодетелстват с имот .
Поради това ,съдът приема,че
алеаторния договор виновно не е изпълняват от ответниците и следва да бъде
развален,като решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съществуването на този вид
договори е оправдано единствено и само ,ако те изпълняват функциите си.В
конкретния случай имота е прехвърлен ,за да се осигури живота на един възрастен
човек,чийто близки ,както се установява не живеят в страната.Това само по себе
си е едно сериозно препятствие договорът да изпълни социалната си функция.
Наличието на основания ,дори
обективни такива / с оглед спецификата на договора/ ответниците да не полагат
пълния обем грижи за ищеца води до извода,че е справедливо имота да бъде върнат
в патримониума му,за да може да се осигури живота му.
По отношение на насрещния иск:
Насрещния иск , намиращ правното
си основание в чл.55 ал.1 пр.3-то от ЗЗД е уважен до размер на 4400 лева ,които
според първоинстанционния съд са разходи за гледането на ищеца , изпращани на А.Б..Претенцията
по насрещния иск на това основание е само за 3600 лева ,но тъй като няма жалба
в тази част , съдът не се занима с този въпрос.
Останалите претенции касаят:
- плащане на суми от септември
2013 до януари 2015 година на К. на ръка ,чрез М..По отношение на тази
претенция единствените ангажирани доказателства са показанията на св.М..Както
вече беше обсъждано показанията на тази свидетелка са доста неконкретни и
противоречиви/те противоречат както на твърденията на страните ,така и на
показанията на други свидетели относно здравословното състояние на ищеца и
относно времето на извършваните плащания/.Св.М. не конкретезира нито времето
нито пък точния период ,за който е носила
някакви суми,от друга страна пък св.Б. сочи ,че и известно,че парите на М.К.
са се редували да ги плащат Г. /бащата на ответника / и Т. /снаха на ищеца/.
Анализирайки тези доказателства
,съдът приема,че претенцията в тази и част не е доказана и решението ,като
краен резултат следва да бъде потвърдено.
Следващата претенция е за 800 лева заплата за А.У.
за четири месеца ,изпращани отново чрез превод в МъниГрам до Б.М. и Г. М..
От представените по делото
доказателства е видно че има преводи на суми през март ,април и май 2015 до Б.М.
и през юли 2015 до Г. М..Не може обаче да се направи категоричен извод,че
именно тези средства са за заплащане за
гледането и издръжката на ищеца.
Такива биха могли да бъдат
изводите и по отношение н останалите претенции- за сумите изпратени за издръжка
на А.Б. – 200 лева и за платената сметка за електроенергия.От доказателствата
по делото не могат да се направят изводи,че тези суми са платени именно за
издръжката на ищеца ,както и че плащането на последните извършено от ответниците.
Съдът приема ,че е налице виновно
неизпълнение на договора за издръжка и гледане и иска за развалянето му е
основателен и следва да бъде уважен , съответно решението в тази част –
потвърдено.На доводите за кредиторовата забава и незначителност на изпълнението
,които са неоснователни ,отнесени към конкретния вид договор ,
първоинстанционният съд е отговорил и въззивният се присъединява към мотивите в
тази част.
По отношение на насрещния иск ,
при анализ на доказателствата , съдът прима,че ответниците не са доказали
,както по основание така и по размер /във връзка с основанието / претенцията си
за връщане на даденото на отпаднало основание и отхвърляйки претенцията им в
тази част , съдът е постановил едно правилно решение ,което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция на ответника по жалбата се дължат сторените по делото
разноски в размер на 515 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС П. ,
постановено по гр.д.№ 2096/2018 година,в частта,с която по иска на Б.М.В., ЕГН ********** срещу Б.Г.М., ЕГН **********
и М.Г.М., ЕГН ********** е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, сключения на
28.11.2006г. с нот. акт №40, т.ІV, нот.д. №./.г. по
регистъра на нотариус П.М., рег. №168 между ищеца като прехвърлител и първия
ответник като приобретател договор за прехвърляне на право на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане върху недвижим имот, представляващ 5/8 ид.
части от трети жилищен етаж на триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от
три самостоятелни жилища, със застроена площ от 74 кв.м., ведно с 5/8 ид. части
от 2/3 ид. части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо
УПИ VІІІ-147 в кв. 15 по плана на с.И., обл.П. с площ 1226кв.м. при съседи на
имота: улица, УПИ VІІ-148, ХVІІ-152, ХVІ-153, ХV-680 и ІХ-145;Осъден е Б.М.В., ЕГН ********** да плати на Б.Г.М., ЕГН
********** и М.Г.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД
сумата 4400лв., получена по разваления договор в периода м. септември, 2015г. –
м. юни, 2017г.
Осъжда Б.Г.М.
ЕГН ********** и М.Г.М. ЕГН ********** ***,с
пълномощник адв.И.Г. *** , да заплатят на Б.Г.М. *** със съдебен адрес *** офис
1 сумата 515 лева – сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните ,при наличие на предпоставките на
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.