Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …,
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на 09.02.2023 г.,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Здравка И.ЧЛЕНОВЕ: Наталия Лаловска
Темислав
Димитров
при секретаря Екатерина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Темислав Димитров въззивно гражданско дело
№ 10134 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по
въззивна жалба на С. Н. Й. срещу решение № 1421193/07.07.2020 г. по гр.д. №
44024/2019 г. по описа на СРС, 72 състав, в частта, с която на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят С.Н. И.дължи
в полза на АД „Т.И П.“ сумата в размер на 600 лв.– адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 787650/23.02.2018 г., ведно със
законната лихва от 10.12.2018 г. до погасяването, за която сума в полза на АД „Т.И
П.“ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 77659/2018 г. по описа на СРС, 72 състав.
Жалбоподателят С.
Н. Й. във въззивната жалба сочи, че обжалваното решение е неправилно, като моли
същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. В о.с.з., проведено на
10.11.2022 г., заявява, че желае да заплати задължението, предмет на делото,
като с молба от 11.11.2022 г. заявява, че е заплатила дълга.
Ответникът по
жалбата АД „Т.И П.“ признава обстоятелството, че задължението е заплатено в
хода на процеса на 11.11.2022 г., поради което поддържа претенцията за законна
лихва до датата на плащане, както и за разноски пред двете съдебни инстанции.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от АД „Т.И П.“ с иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, предявен срещу С. Н. Й., за установяване
дължимостта на сумата в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 787650/23.02.2018 г., ведно със законната
лихва от 10.12.2018 г. до погасяването, за която сума в полза на АД „Т.И П.“ е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. №
77659/2018 г. по описа на СРС, 72 състав.
С обжалваното
решение искът за главница е уважен изцяло.
Решението на СРС
в частта, с която искът за мораторна лихва в размер на 47,76 лв. за периода от
24.02.2018 г. до 06.12.2018 г. е отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Страните нямат
спор по фактите, предмет на делото, като жалбоподателят твърди пред въззивната
инстанция, че на 11.11.2022 г. е заплатил дълга. Посоченото обстоятелство се
установява от представеното и прието от настоящата инстанция писмено
доказателство – платежно нареждане от 11.11.2022 г., видно от което ответникът
в първоинстанционното производство е заплатил присъдената в полза на АД „Т.И П.“
сума в размер на 600 лв.
На основание чл.
235, ал. 3 ГПК, извършеното погасяване на задължението следва да бъде
съобразено при постановяване на решението, поради което исковете следва да
бъдат отхвърлени изцяло, поради плащане на претендираната сума в хода на
процеса.
Следователно,
първоинстанционното решение на СРС следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 600 лв.
– адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
787650/23.02.2018 г., за която сума в полза на АД „Т.И П.“ е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 77659/2018 г. по
описа на СРС, 72 състав, поради плащане на задължението в хода на процеса.
Решението на СРС
следва да бъде потвърдено в частта относно установеното задължение за законна
лихва за периода от 10.12.2018 г. до 10.11.2022 г. – датата, предхождаща датата
на плащането в хода на процеса, както и в частта, с която ответникът е осъден
да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 23,17 лв. – разноски в исковото производство,
както и сумата в размер на 23,17 лв. – разноски в заповедното производство.
По разноските:
При този изход на спора
ответникът има право на разноски за въззивното производство, тъй като плащането
е извършено в хода на процеса пред въззивния съд.
Ето защо и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на АД „Т.И П.“
следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1421193/07.07.2020 г. по
гр.д. № 44024/2019 г. по описа на СРС, 72 състав, в частта, с която на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД е признато за установено, че С.Н. И., ЕГН
********** дължи в полза на АД „Т.И П.“, ЕИК ******** сумата в размер на 600
лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
787650/23.02.2018 г., за която сума в полза на АД „Т.И П.“ е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 77659/2018 г. по
описа на СРС, 72 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за
установено, че С.Н. И., ЕГН ********** дължи в полза на АД „Т.И П.“, ЕИК ********
сумата в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 787650/23.02.2018 г., за която сума в полза на АД „Т.И П.“
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.01.2019 г. по ч.гр.д. №
77659/2018 г. по описа на СРС, 72 състав, поради плащане на задължението в хода
на процеса пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1421193/07.07.2020 г. по
гр.д. № 44024/2019 г. по описа на СРС, 72 състав, в частта, относно
установеното задължение за законна лихва върху главницата в размер на 600 лв.
за периода от 10.12.2018 г. до 10.11.2022 г. – датата, предхождаща датата на
плащането в хода на процеса, както и в частта, с която ответникът С.Н. И., ЕГН **********
е осъден да заплати в полза на ищеца АД „Т.И П.“, ЕИК ******** сумата в размер
на 23,17 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата в размер на
23,17 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА С.Н. И., ЕГН **********, да заплати на АД „Т.И П.“,
ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв.
– разноски за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.