№ 295
гр. Провадия, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100670 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Община **** с ЕИК
*********, адрес: гр.****, община ****, област ****. ул. „Георги Димитров”
№ 105, срещу: Х. А. Ю., ЕГН - **********, с адрес в с.****, Община ****, ул.
„Тридесет и четвърта” № 42; Х. Ш. Х., ЕГН - **********, с адрес в с.****,
Община ****, ул. „Деветнадесета” № 13, А. Ш. Х., ЕГН **********, е адрес в
с.****, Община ****, ул. „Тридесет и четвърта” № 42.
Ищецът твърди, че Община **** е собственик на недвижим имот,
находящ се в с.****, Община ****, област ****, а именно - Дворно място с
пространство от 710.00 кв.м., съставляващо УПИ V в кв. 76 по плана на
селото. Община **** се лигитимирала като собственик въз основа на Акт за
частна общинска собственост № 15 от 12.07.2010 г., вписан в CB-Провадия
под № 34, том VII от 13.07.2010 г. Ответницте били наследници по закон на
Ш. А. Ю., ЕГН - **********, починал на 29.10.2021 г. - съпруг на първата и
родител на вторите двама ответници. Наследодателят на ответниците се
снабдил с нотариален акт № 107, том IX, дело №1726 от 21.09.2010 г. на АВ
— Провадия, съгласно който е признат за собственик на построените в
процесното дворно място сгради - жилищна сграда, гараж и навес.
Твърди се, че с нотариален акт № 46, том I, per. № 614, дело № 45 от
01.03.2022г. на нотариус Мария Якимова, Х. Ш. Х., ЕГН - ********** и Х. А.
1
Ю., ЕГН - ********** дарили на съсобственика си А. Ш. Х., ЕГН -
**********, 5/6 идеални части от построените в процесното дворно място
сгради - жилищна сграда със застроена площ от 75.00 кв.м., гараж със
застроена площ от 18.00 кв.м. и навес е площ от 20.00 кв.м., „построени в
общинско дворно място“. Първата ответница започнала процедура за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка с молба-декларация
Вх. № 9400-789 от 11.03.2022 г.. Твърди се, че Община **** уведомила
ответницата, че имота е общинска собственост, за което съставила
съответното удостоверение. Въпреки това на 13.06.2022 г. бил съставен
нотариален акт от нотариус Мария Якимова, вписан в АВ- Провадия под №
73, том VI дело 1014 от 13.06.2022 г. и с № на нотариус Якимова 157, том I,
per. № 4121. дело 154 от 2022 г., с който ответницата била призната за
собственик на процесното дворно място. Твърди се, че този нотариален акт не
бил съставен по съответния ред и бил нищожен поради противоречие със
закона, тъй като такъв следвало да се издаден само при липса на документ за
собственост. Не била оспорена собствеността на общината, нито било
поискано отписване от актовите книга на приложеният АОС. Не било
демонстрирано владението пред общината, давността за придобиване на
имоти - частна държавна или общинска собственост беше спряла да тече до
31 декември 2022 г.
Иска се да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответниците, не са собственици на дворно място с пространство
от 710.00 кв.м., съставляващо УПИ V в кв. 76 по плана на село ****, на
основание чл.124 от ГПК и да бъде обезсилен нотариален акт от нотариус
Мария Якимова, вписан в АВ- Провадия под № 73, том VI дело 1014 от
13.06.2022 г. и с № на нотариус Якимова 157, том I, per. №4121, дело 154 от
2022 г., на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В законоустановения срок са постъпили отговори от ответната страна.
В него се твърди, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че
процесното дворно място е владяно от Х. Ю. и съпругът й Ш. Х. Ю., починал
на 29,10.2021г. в продължение на повече от 30 години. След смъртта на
съпруга си Х. Ю. владеела дворното място за себе си. Синовете й – останА.те
ответници по делото не оспорват собствеността й на дворното място. Твърди
се, че майка им демонстрира явно и несъмнено, че владее двора. Х. Ю.
единствена поддържала дворно място и се грижила за него. Със синовете си
2
ответницата Х. Ю. имала уговорка дворното място да останело нейна
собственост. Предвид, че Х. Ю. се смятала за собственик на дворното място
въз основа на придобивна давност, тя направила постъпки за снабдяването си
с констативен нотариален акт за дворното място. Твърди се, че дворното
място заедно с подобренията и постройките върху него бил дарен на Х. А. и
съпруга й от неговите родители, които нямА. документ за собственост.
Имотът бил само тяхна собственост и никога не е бил на някой друг. Община
**** не е учредявала право на строеж за постройките в това дворно място. От
разписния лист било видно, че имотът бил записан на Община **** едва през
2010г., като тогава било посочено, че земята е на общината, а сградите на А.
Ш. Х., а до този момент се е водил на различни физически лица, едното от
които Х. Ю.ов - свекър на Х. Х. и дядо на останА.те двама ответници, като
липсвало отразяване на земя или на земя и сгради е собственик. Актът за
общинска собственост бил изготвен на 12.07.2010г. след подаване на
молба[1]декларацията за придобиване по давност на сградите. Процесното
дворно място не било засегнато от строителството на язовира „****“, поради
което не е бил и отчуждаван. Твърди се, че ответницата Х. Ю. продължава да
владее дворното място отблъсквайки владението на всички останА., в това
число на синовете си и други юридически или физически лица. За периода от
70-те години на минА.я век община **** не била отблъснала владението на
семейството на ответниците. Никога не демонстрирала правото си на
собственост. Голословно било твърдението, че констативния нотариален акт
бил нищожен, поради опорочена процедура. Молба-декларацията била
заверена по съответния ред като на същата бил поставен изходящ номер и
била подписана от лице за кмет на общината. В издадените удостоверения
било видно, че имота не е бил никога държавна собственост. Оспорва се, че
въобще имота някога е бил общинска собственост, доколкото представения
списък на имоти държавна собственост бил недатиран, неподписан. За имота
никога не бил съставян акт за държавна собственост, нито бил предаван на
общината след 2006г.; когато влиза в сила параграф 42 на ЗОС.
Регулационният план на с. **** влязъл в сила през 1962г. и нямал промени в
него до този момент, а цитирания парцел не бил посочен в разписния лист
към доврищнорегулаицнионния план на селото. Неоснователно имота бил
актуван с акт за общинска собственост. Поради това за имота не се прилагала
забраната на чл. 86 от ЗС и мораториума наложен с § 1 ДР ЗС от 31.05.2006 г.,
3
а дори и да се прилагала то към настоящия момент е изминал период повече
от 10 г., независимо от спирането, описано в цитираната разпоредба. Твърдят,
че Х. Ю. е придобила процесното дворно място въз основа на давностно
владение, осъществявано от 1990г., до настоящия момент, присъединявайки
към своето владение това на свекърите и съпруга си. Иска се отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли
за уважаване на предявения иск, счита че в настоящия случай не е имало
намерение за своене на дворното място от ответниците. Твърди, че
ответниците са знаели, че дворното място е на община ****, която им
отстъпила право на строеж върху него.
В открито съдено съдебно заседание ответниците чрез процесуалния
си представител молят за отхвърляне на предявения иск. Твърдят, че община
**** е издала АОС след инициирано производство по обстоятелствена
проверка по отношение на сградите построени в дворното място. Община
**** не демонстрирала владението си върху имота, нито оспорвала
владението на ответниците.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От акт за частна общинска собственост; скица № 187/29.06.2022 г.;
разписен лист; списък на държавните дворни места по плана на с. ****-
Яворово се установява, че процесния имот е включен в списък на държавните
дворни места по плана на с.****.
За дворното място, представляващо УПИ V, в кв.76 по плана на с.****,
при граници УПИ IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI отреден за жилищно
строителство е съставен АОС № 15/12.07.2010г. на основание пар.42 от ПЗР
на ЗОС.
Процесното дворното място по разписен лист е записано на община
****, а сградите върху него на Х. Х., впоследствие на М. Г., а впоследствие на
Ш. А. Ю. и на М. СА.ев М..
От удостоверение за наследници изх. № 85/29.06.2022 г. се установява,
4
че Ш. Х. Ю. е починал на 29.10.2021г. като е оставил за свои наследници
съпругата си Х. А. Ю. и синовете си Х. Ш. Х. и А. Ш. Х..
От н.а. № 49, т. ІV, дело № 601/2010 г.; молба-декларация от Х. Ю.,
удостоверение за наследници № 32/10.05.2010 г.; удостоверение за
наследници № 34/10.05.2010 г.; удостоверение за наследници №
33/10.05.2010 г.; удостоверение за идентичност на имена № 12/05.07.2010 г.;
удостоверение за идентичност на имена № 13/05.07.2010 г.; писмо изх. №
9400-1569/1/07.07.2010 г.; молба-декларация от Ш. Ю. вх. № 9400-
1569/06.07.2010 г.; писмо изх. № 9400-1569/2/07.07.2010 г.; писмо изх. №
9400-1569/4/07.07.2010 г.; писмо изх. № 9400-1569/5/07.07.2010 г.; писмо изх.
№ 9400-1569/6/07.07.2010 г.; писмо изх. № 9400-1569/7/07.07.2010 г.; писмо
изх. № 9400-1569/8/07.07.2010 г.; писмо изх. № 9400- 1569/9/07.07.2010 г.;
удостоверение от Община **** от 13.07.2010 г.; удостоверение изх. № 9400-
1569/10/13.07.2010 г. се установява, че през 2010г. Ш. Х. е инициирал
производство за снабдяването си с констативен нотариален акт по отношение
на жилищна сграда, гараж и навес, построени в процесното дворно място. В
молба декларация е заявил, че тези имоти са негова собственост по давност и
наследство. В издадените му удостоверения от община **** и областна
администрация **** е написано, че постройките не са актувани като
общинска или държавна собственост. В удостоверението от община **** е
записано, че сградите са построени в общинско дворно място в с.****. За
дворното място към датата на проверката – 13.07.2010г. няма издаден акт за
общинска собственост и акт за държавна собственост. Имотите не са
одържавявани и отчуждавани по реда на ЗВСВНОИ, ЗТСУ, ЗПИНМ и други
закони.
За започнатото производство по заверка на молба декларация от Ш. Х.
са уведомени наследниците на А. Ю. Ю., А. Х. Ю. и С. А. Б..
А. Ю. Ю. е починал на 09.04.1995г. и е оставил за свои наследници: Ф.
СА.м Ю. – съпруга, починала на 18.03.1998г.,и децата си А. Х. Ю., починал на
30.07.2000г., К. А. Ю., С. А. Б., починал на 01.09.1986г., Ш. А. Ю., А. А. М..
А. Х. Ю. е починал на 30.07.2000г. и е оставил за свои наслдници
съпругата си К. К. Ю., починала на 29.03.2000г. и децата си Г. А. З., Г. А. Ю.,
Р. А. Х..
С. А. Б. е починал на 02.01.1986г. като е оставил за свои наследници
5
съпругата си Л. О. Ю. и децата си С. СА.м А. и С. СА.м А..
Имената А. Ю. Ю. и Х. Ю.ов Х. са имената на едно и също лице.
Въз основа на извършената проверка е издаден на 16.09.2010г.
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно
владение, с който Ш. А. Ю. е признат за собственик въз основа на давностно
владение на построените в процесното дворно място сгради - жилищна
сграда, гараж и навес.
С нотариален акт № 46, т. І, дело № 45/2022 г. Х. Ш. Х. и Х. А. Ю.
даряват на съсобственика си А. Ш. Х. своите общо 5/6 ид.ч. от построените в
процесното дворно място сгради - жилищна сграда, гараж и навес.
От нотариално дело № 154/13.06.2022 г. от регистъра на нотариус
Мария Якимова, нотариален акт № 157, т. І, дело № 154/2022 г.; скица №
62/09.03.2022 г.; пълномощно от Х. Ю.; удостоверение изх. № 9400-
789/1/24.03.2022 г.; удостоверение № ОП-22-9400-141/1/04.05.2022 г.;
молба[1]декларация от Х. Ю.; молба-декларация от Ш. Ю.; скица №
61/01.03.1996 г.; молба-декларация от Х. Ю. вх. № 9400-789/11.03.2022 г. се
установява, че е Х. Ю. е инициирала производство по обстоятелствена
проверка относно установяване факта на давностно владение по отношение на
проценсото дворно място. В молба декларация Х. Ю. е заявила, че е
собственик въз основа на давностно владение на процесния имот. Община
**** е издала удостоверение на 24.03.2022 г., в което е посочила, че за
процесното дворно място е съставен Акт за общинска собственост №
15/12.07.2010г. Имота не е одържавяван и отчуждаван. За имота няма издаван
акт за общинска собственост.
След извършена проверка на документите и разпит на 3-ма свидетели
нотариус Якомова с рег.№ 773 е признала на 13.06.2022 г. Х. Ю. за
собственик по давностно владение на процесното дворно място.
От показанията на св.Нуредин Юзеир и Тамер Рафет, които съдът
кредитира като обективни и корепсондиращи с останА.те събрани по делото
доказателства се установява, че и двамата свидетели много добре познават
процесното дворно място. Имота е ограден. Бил е на Х. и баба Ф. – свекър и
свекърва на Х. Ю., които са се грижили за имота до смъртта си. Х. и баба Ф.,
Ш. и Х. живели в жилищната сграда и се грижили за имота от 70-те години на
минА.я век. Х. и баба Ф. дарили имота на Ш. и Х.. Х. живее в имота,
6
обработва двора. Никой не й е оспорвал правото на собственост.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че ответницата Х. Ю. не е собственик на 2/3
ид.ч., ответникът Х. Х. не е собственик на 1/6 ид.ч. и ответникът А. Х. не е
собственик на 1/6 ид.ч. от дворно място, находящо се в с.****, общ.**** с
пространство от 710 кв.м., съставляващо УПИ V в кв. 76 по плана на село
**** при граници УПИ IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI.
Искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен
нотариален акт от нотариус Мария Якимова, вписан в АВ- Провадия под №
73, том VI дело 1014 от 13.06.2022 г. и с № на нотариус Якимова 157, том I,
per. №4121, дело 154 от 2022 г.
Възражение по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожност на нотариален
акт № 157, т. І, дело № 154/2022 г. на нотариус Мария Якимова.
Възражение по чл.79, ал.1 от ЗС, направено от ответницата Х. Ю. за
придобиване на имота в резултат на давностно владение от 1990г. до момента
на подаване на отговора към което присъединява и владението на своите
праводатели на основание чл.82 ЗС.
За основателност на иска ищецът следва да установи по пътя на
главното и пълно доказване, че процесния имот е негова собственост на
основание пар.42 от ЗИД на ЗОС.
Ответната страна следва да докаже, че процесния имот е собственост
на Х. Ю. въз основа на давностно владение, към което присъединява
владението на съпруга си и неговите родители, че владението е било явно,
спокойно непрекъснато за периода от 1970г. до момента на подаване на
отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесното
дворно място е собственост на общината на основание пар.42 от ЗИД на ЗОС,
според който държавни имоти, отредени за жилищно строителство по силата
на закона стават общинска частна собственост. Установи се, че процесното
дворно място е било държавна собственост, за което бе представен списък на
7
държавните дворни места, в който е включено и то. Между страните няма
спор, че дворното място е отредено за жилищно строителство. Поради това на
основание пар.42 от ЗИД на ЗОС дворното място представлява частна
общинска собственост. Съставеният Акт за частна общинска собственост №
15 от 12.07.2010 г., вписан в CB-Провадия под № 34, том VII от 13.07.2010 г.
констатира правото на собственост на общината, което се е породило по
силата на закона в предходен момент.
Възражението на ответницата Х. Ю. с правно основание чл.79, ал.1 ЗС,
съдът намира за основателно. Ответницата Х. Ю. претендира, че е придобила
собствеността върху процесното дворно място чрез давностно владение в
периода от 1990 г. до подаване на отговора на исковата молба – 23.08.2022 г.,
като присъединява към своето владение и това на своите праводатели свекъра
и свекървата си А. Ю. Ю. и Ф. С. Ю. и на съпруга си Ш. Ю..
Давностното владение е оригинерен способ за придобиване на
собственост върху имот. Основните признаци на владението са обективен
/corpus/ - фактическо упражняване на власт върху дадена вещ и субективен
/animus/ - вещта се владее от владелец със съзнанието, че може по своя
преценка да упражнява всички действия, с които разполага титуляра на
вещното право.
За да е годно владението да породи правните последици на
придобивната давност е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно. Решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012,
ВКС, ІІ г.о. - Владението, като елемент от фактическия състав на
придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено
и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит
начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене/.
От разпитания по делото свидетели се доказа безспорно, че от 70-те
години на минА.я век А. Ю. и Ф. Ю. владеят процесното дворно място като се
грижат за него, построили са си дом и други сгради, с които също са
демонстрирА. владението си, в имота са живели ответницата Х. Ю. и съпруга
й Ш. Ю. до смъртта му. А. Ю. и Ф. Ю. са владели дворното място до смъртта
си на 09.04.1995г., съответно 18.03.1998г. След смъртта на Ш. на 29.10.2021 г.
дворното място продължава да се владее от Х. Ю., непрекъснато,
необезпокоявано и явно. Тя се грижи за двора, той е ограден и никой не й
оспорва правото на собственост. Поради това съдът намира за доказано, че
ответницата Ю. е владяла за себе си дворното място от 1997/1998г., през
които години почиват свекъра и свекърва й.
На основание чл.86 ЗС считано от 01.06.1996г. отпада забраната за
придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост. С § 1 ДР ЗС
от 31.05.2006 г. - давностен срок за имотите частна държавна и общинска
собственост започнал да тече от 01.06.1996 г., когато влиза в сила
изменението на чл.86 ЗС /ДВ бр.33/1996 г./, спира да тече на 31.05.2006 г. до
07.03.2022г., когато на основание чл.14, ал.3 от Закон за конституционни съд
е влязло в сила Решение № 3/24.02.2022г. на КС, Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март
2022 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал.
1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г..
Ответницата Ю. е започнала да владее имота за себе си заедно със
8
съпруга си Ш. Ю. считано от смъртта на свекърва си Ф. Ю. – 18.03.1998 г. до
спирането на давността на 31.05.2006г. са изтекли малко повече от 8 години.
Ответницата продължава да владее имота към 07.03.2022г. – когато
мораториума отпада и към подаване на исковата молба - 04.07.2022г. На
основание чл.82 от ЗС ответницата Ю. присъединява към своето владение и
това на праводателите си свекъра и свекървата си А. Ю. и Ф. Ю. и на съпруга
си, починал на 29.10.2021 г. До смъртта на съпруга си Ш. Ю. Х. Ю. владее
имота съвместно с него, а след 29.10.2021 г. владее имота лично за себе. Това
нейно владение е явно и неоспорено от никого друг. След като ответницата
присъединява към своето владение и владението на своите праводатели от
1970г. до подаване на исковата молба на 04.07.2022г. е изтекъл предвидения
минимален давностен срок от 10 години в чл.79, ал.1 от ЗС. Поради това
съдът намира, че ответницата Х. Ю. е придобила чрез давностно владение
собствеността върху процесния имот.
Възражението на ищеца с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
нищожност на нотариален акт № 157, т. І, дело № 154/2022 г. на нотариус
Мария Якимова съдът намира за неоснователно. Нотариален акт № 157, т. І,
дело № 154/2022 г. на нотариус Мария Якимова е съставен по съответния ред
предвиден в глава 54 на ГПК. Извършеното нотариално удостоверение не
противоречи на закона, тъй като нотариус Якимова е спазила изискванията на
чл.587 – чл.588 ГПК. Разпитани са трима свидетели, които са удостоверили,
че ответницата Х. Ю. е владяла процесния имот повече от 10 години,
издадени са удостоверения от областна администрация ****, че процесния
имот не е държавна собственост и за него няма издадени АДС. В издаденото
удостоверение от община **** е посочено, че дворното място е общинска
частна собственост и за него има издаден АОС, но предвид отпаднА.я
мораториум за придобиване по давност на имоти частна общинска
собственост и показанията на свидетелите съдът намира, че нотариус
Якимова не е нарушила закона, констатирайки, че ответницата Ю. е
собственик по давност на процесното дворно място.
Предвид неоснователността на предявения отрицателен установителен
иск и възражението на ищеца с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
неоснователно се явява и направеното акцесорно искане по чл.537, ал.2 от
ГПК за отмяна на издадения констативен нотариален акт.
Ищецът е претендирал разноски, но предвид отхвърлянето на
предявените искове такива не му се дължат. Ответниците са претендирА.
разноски и такива му се дължат предвид изхода на спора и разпоредбата на
чл.78, ал.3 от ГПК. Претендираните от ответниците разноски са за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева за всеки един от тях, за
които са представили доказателства, че са заплатени. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения.
Цената на иска срещу Х. Ю. е 1906,33 лева, а цената на иска срещу
ответниците Х. Х. и А. Х. е по 476,58 лева. Според чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение в
редакцията му от 2020г. минималното адвокатско възнаграждение за дело с
материален 1906,33 лева е в размер на 363,44 лева, а при интерес 476,58 лева е
в размер на 300 лева. Съдът намира, че настоящото дело не представлява
такова с фактическа и правна сложност и е протекло в едно открито съдебно
заседание. Поради това заплатените от ответниците адвокатски
възнаграждения са прекомерни предвид материалния интерес по делото и
фактическата и правната му сложност, затова следва да бъдат намалени.
Предвид горното заплатеното адвокатско възнаграждение от ответницата Х.
Ю. съдът намира за справедливо да бъде намалено на 500 лева, а на останА.те
9
ответници да бъде намалено на 300 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС от Община **** с ЕИК *********, адрес: гр.****,
община ****, област ****, ул. „Георги Димитров” № 105, срещу Х. А. Ю.,
ЕГН - **********, с адрес в с.****, Община ****, ул. „Тридесет и четвърта”
№ 42; Х. Ш. Х., ЕГН - **********, с адрес в с.****, Община ****, ул.
„Деветнадесета” № 13, А. Ш. Х., ЕГН **********, е адрес в с.****, Община
****, ул. „Тридесет и четвърта” № 42 за приемане на установено в
отношенията между страните, че Х. А. Ю., ЕГН – ********** не е собственик
на 2/3 ид.ч., Х. Ш. Х., ЕГН - **********, не е собственик на 1/6 ид.ч., А. Ш.
Х., ЕГН ********** не е собственик на 1/6 ид.ч. от дворно място, находящо
се в с.****, общ.**** с площ от 710 кв.м., съставляващо УПИ V в кв. 76 по
плана на село ****, при граници УПИ IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI, в
резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК на
Община **** с ЕИК *********, адрес: гр.****, община ****, област ****, ул.
„Георги Димитров” № 105 за отмяна на нотариален акт № 157, т. І, дело №
154/2022 г. на нотариус Мария Якимова с рег.№ 773, вписан във вх.рег.№
2188 от 13.06.2022г., акт № 79, том VI, дело № 1014 на СВ при РС Провадия,
с който Х. А. Ю., ЕГН – ********** е призната за собственик по давностно
владение на дворно място, находящо се в с.****, общ.**** с площ от 710
кв.м., съставляващо УПИ V в кв. 76 по плана на село ****, при граници УПИ
IV, улица, УПИ VI, УПИ XVI.
ОСЪЖДА Община **** с ЕИК *********, адрес: гр.****, община
****, област ****, ул. „Георги Димитров” № 105, да заплати на Х. А. Ю., ЕГН
- **********, с адрес в с.****, Община ****, ул. „Тридесет и четвърта” № 42
разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община **** с ЕИК *********, адрес: гр.****, община
****, област ****, ул. „Георги Димитров” № 105, да заплати на Х. Ш. Х., ЕГН
10
- **********, с адрес в с.****, Община ****, ул. „Деветнадесета” № 13
разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община **** с ЕИК *********, адрес: гр.****, община
****, област ****, ул. „Георги Димитров” № 105, да заплати на А. Ш. Х., ЕГН
**********, е адрес в с.****, Община ****, ул. „Тридесет и четвърта” № 42
разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
11