№ 378
гр. Дупница, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С. Ат. Пиронев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от С. Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510100091 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „Лев Инс” АД срещу Д. Н. Б..
Ищецът твърди, че на 17.08.2019г., около 03:15 часа в *** ответникът като водач на л.а.
марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *** предизвикал ПТП (при маневра на заден ход се
удря в метален кош за смет, намиращ се на колонка 3-4), при което било увредено
имуществото на трето лице – метален кош за смет. Претърпените от увреденото лице вреди в
размер на 716,10 лв. били възстановени от ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Поддържа, че ответникът
напуснал местопроизшествието, поради което на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за платената от последния сума. Моли да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които в негова полза
имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 716,10 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 16.10.2024 г. до окончателното плащане.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Поддържа, че ищецът не е бил длъжен да остане до идване на органите на МВР, тъй като
посещението им не е било задължително при усл. на чл. 125 ЗДвП. Смята, че в тази хипотеза
не възниква регрес в полза на застрахователя. Моли за отхвърляне на предяевения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
1
За възникване на вземането за обезщетение по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е в тежест на
ищеца да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
наличие на правоотношение, възникнало от сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника; настъпване на ПТП с участието на ответника и при описания от
ищеца механизъм на ПТП; застрахователното събитие да представлява деликт по чл. 45 ЗЗД,
осъществен от ответника – противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици,
които са в причинно-следствена връзка с деянието; изплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице или негов застраховател по имуществена застраховка, както
и че след реализиране на ПТП ответникът е напуснал мястото на ПТП при наличието на
задължение да не го напуска.
В случая от приложената застрахователна полица (л. 5 гръб) е видно, че от 13.06.2019г.
до 12.06.2020г. по отношение на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *** е имало
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен с ответника.
От приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 17.08.2019г., около
03:15 часа в района на *** (път III-6002, между гр. Елин Пелин и с. Мусачево) на
територията на *** водачът на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № *** предприема
необезопА.а маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП и нанася
увреждания по метален кош за отпадъци на колонка 3/4. От приетата експертиза се
установява, че стойността на вредите на база средни пазарни цени към датата на ПТП се
равнява на 1238,78 лв. с ДДС. Приетият в експертизата механизъм съвпада напълно и с
приложените към делото писмени доказателства (в т.ч. приложената преписка по нахд №
196/2020г. по описа на РС-Елин Пелин), така и с показанията на изслушания по делото
свидетел. От една страна, доколкото процесният протокол за ПТП е съставен след
посещение на органите на МВР на мястото на произшествието, същият има свидетелстващ
характер по отношение на непосредствено възприетите от длъжностното лице факти,
относими към механизма на ПТП – в случая такива факти са констатираните на място
материални щети. Тези констатации се допълват и от показанията на свид. Г., който твърди
да е посетил местопроизшествието по-късно същия ден, при което узнал от присъстващите
лица, че през нощта клиент на бензиностанцията е паркирал в района на колонката и при
движение на заден ход е ударил метален кош за смет. В допълнение на това, свидетелят
сочи, че се е запознал на място и със записите от камерите за видеонаблюдение, от които
видял същият механизъм на причиняване на вредите. От показанията на свид. Г. става ясно и
това, че протоколът за ПТП е бил съставен след като е бил установен водача на автомобила,
който след призоваването му попълнил сведения. В тази им част показанията се
потвърждават и от сведенията на самия ищец (л. 15 от нахд № 196/2020г. по описа на РС-
Елин Пелин), които съставляват извънсъдебно признание за участието на ответника като
водач на процесния автомобил.
От обсъдените по-горе доказателства е видно и това, че непосредствено след
настъпване на ПТП ответникът е напуснал местопроизшествието преди да пристигнат
2
органите на МВР.
Основният спор между страните се свежда до това дали напускането на ПТП от
ответника е осъществено при наличието на задължение на органите за контрол на движение
по пътищата да посетят местопроизшествието, по който съдът намира следното:
Съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Наличие на разногласие има винаги, когато между
участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Това
съгласие трябва да бъде изрично обективирано в надлежна форма, като се съобрази
изискването на чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ (според която „при
ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2“), както и чл. 5, ал. 1
(според която: „Когато при произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3“).
В настоящия случай ответникът е напуснал мястото на ПТП, без да се е позовал на
наличието на обстоятелства, изключващи виновното напускане на местопроизшествието
(напр. при спасяване на пострадали, при получена от водача телесна повреда и т.н.).
Своеволното напускане на мястото на ПТП без неотложна причина е довело до
невъзможност за контакт с увреденото от ПТП лице, при който контакт да се постигне
съгласие относно вината за настъпване на произшествието. Иначе казано, изпълнението на
задължението на водачите на МПС да спрат, за да установят какви са последиците от
произшествието и да окажат съдействие за установяване на вредите (чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП) съставлява предпоставка и необходимо условие, за да
изпълнят и последващото си задължение да съставят протокол за ПТП при съгласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП), респ. да уведомят
съответната служба за контрол на МВР при липса на съгласие между участниците в ПТП
(чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП). Възприемането на обратното становище (че разногласие
по смис. на чл. 125, т. 7 от ЗДвП е налице само ако виновният водач е спрял на
местопроизшествието, оспорил е обстоятелствата относно ПТП и едва тогава го е напуснал)
означава водачът, който не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от ЗДвП (да спре, за да установи последиците от произшествието) да се постави в
по-благоприятно положение от този, който все пак е изпълнил това свое задължение,
каквато цел очевидно не е преследвана от законодателя при предвиждане на регресната
отговорност на водачите по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
По изложените съображения съдът намира, че при липсата на съгласие между
ответника и увреденото лице, обективирано в протокол по чл. 4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г., е налице хипотеза на задължително посещение на органите на МВР (чл. 125, т.
7 от ЗДвП), което обуславя и възникването на регресната отговорност на виновния водач.
Възприетото от настоящия състав на съда тълкуване на цитираните по-горе
3
разпоредби, намира опора в преобладаващата казуална практика на съдилищата (в т.ч. тази
на ОС-Кюстендил) - вж. напр. Решение № 189 от 10.05.2023 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д.
№ 28/2023 г., Решение № 1664 от 22.12.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2672/2022 г.
(аналогичен случай с вреди, причинени на бензионстанция), Решение № 1350 от 07.06.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 12481/2021 г., Решение № 261906 от 19.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
9951/2020 г., Решение № 271 от 30.06.2022 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 319/2022 г.,
Решение № 71 от 03.02.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1179/2021 г., Решение № 211 от
16.07.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 726/2021 г., Решение № 847 от 17.06.2022 г. на ОС
- Пловдив по в. гр. д. № 970/2022 г., Решение № 119 от 7.06.2021 г. на ОС - Русе по в. гр. д.
№ 213/2021 г., Решение от 07.2019г. на ОС-Варна по в.т.д. № 727/2019г. и др.
Единствено за пълнота на настоящото изложение, следва да се отбележи, че макар
мотивите на наказателния съд да не обвързват настоящата инстанция, същите по никакъв
начин не противоречат и на възприетото от настоящия състав на съда тълкуване на
цитираните по-горе разпоредби. Така от мотивите на приложеното решение по нахд №
196/2020г. по описа на РС-Елин Пелин е видно, че оспореното пред съда наказателно
постановление е частично отменено, тъй като е прието, че не е осъществена хипотезата на
чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП, касаеща произшествие с пострадали хора (каквито данни не са
ангажирани и пред настоящия състав на съда). В същото време изрично е отбелязано, че
неосъществяването на тази хипотеза не изключва извършването на друго нарушение по
ЗДвП, а именно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, като в сходен смисъл е и възприетото от настоящия
съд приложение на закона.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи като основателен.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Съгласно
т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и
по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в полза на ищеца
следва да се присъдят следните разноски: 25 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 25 лв.
– държавна такса за исковото производство, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, 350 лв. – разноски за експертиза и 70 лв. – разноски за свидетел.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Н. Б., ЕГН:
**********, с адрес: *** дължИ на ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 500,
ал.1, т. 3 КЗ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 716,10 ЛЕВА - регресна претенция по чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ за изплатено от ЗК „Лев Инс“ АД (в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“) застрахователно обезщетение за вреди по метален
кош за смет, причинени от ответника като водач на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“, с
4
рег. № ***, причинил ПТП на 17.08.2019г., около 03:15 часа в ***, като ответникът е
напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, ВЕДНО със законната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба – 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2323/2024г. по описа на
Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51
сторените по делото разноски, както следва: 25 ЛЕВА – държавна такса за заповедното
производство, 50 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 25
ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 100 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, 70 ЛЕВА – разноски за свидетел и 350 ЛЕВА –
разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5