РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20222100502132 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната
жалба на Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ –МВР,
представлявана от главен комисар Н* Н*- директор, чрез пълномощник: главен
юрисконсулт Т*С* , против Решение № ******/16.11.2022г., постановено по гр.д.№
*****/2022г. по описа на БРС, с което ответната Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и
защита на населението“ –МВР е осъдена да заплати на Г. П. Б. сумата от 528,39 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд,
преизчислен до 61,78 часа извънреден труд за периода от 01.09.2019г. до 10.07.2020г. по
възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността "*****" към *****Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-
Бургас при Главна дирекция““Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, сумата
от 125,76 лева обезщетение за забава, считано от 01.11.2019г. до 22.08.2022г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба
на 23.08.2022г. до окончателното изплащане; присъдени са разноски в полза на ищеца в
размер на 400 лева; Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ –
МВР е осъдено да заплати по сметка на БРС общо 250 лева ,представляваща сбор от
държавна такса от 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и
необосновано . Сочи се на първо място ,че на ищеца своевременно и коректно е отчетен и
заплатен положение нощен труд за исковия период - съобразно специалната нормативна
уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната
правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен
1
труд и че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно
часовата ставка „предвидена за заплащане на извънреден труд Несъобразено със
специалната нормативна уредба е и заключението на съда, че тази разлика представлява
извънреден труд, който следва да се заплати съобразни часовата ставка, предвидена за
заплащане на извънреден труд.За да обоснове този извод, съдът неправилно е приел, че е
налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите в МВР, която
следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата с аргумент, че в противен случай служителите в МВР
ще бъдат поставени в по- неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, регулирани с Кодекса на труда. Съдът не е отчел, че страните по делото са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, а в ЗМВР липсва препращаща норма, която да
даде основание за прилагане субсидиарно, както на Кодекса на труда, така и на издадените
въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др.С оглед на горното, размерът на дължимото допълнително
възнаграждение също следва да се определи съобразно специалните правила, разписани в
ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа
на призната от закона делегация.
Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143 се получава извънреден труд, не са съобразени с целта на коефициента да определи
така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд през нощта, той да
получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи работникът не работи
извънредно по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ.Извънреден труд би бил налице само, ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно
време.Получените часове в повече при преизчисляване на нощния труд в дневен създават
неточно разбиране за извънреден труд.С оглед на горното, претенцията за преобразуване на
отработения нощен труд в извънреден труд с коефициент 1,143, както и за заплащането на
получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд е
незаконосъобразна.
Отделно от това, решението не е съобразено и с произнасянето на Съда на
Европейския съюз с решение от 24.02.2022г. по дело С~262/2020г. по отправено
преюдициално запитване от PC-Луковит по гр.дело № 606/2019г. до СЕС за тълкуване
нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с
националното законодателство.Според т.1 от решението на съда чл.8 и чл.12, буква „а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не налагат да
се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като пожарникари и полицаи е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.В полза на
такива работници трябва да има други мерки на защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да
се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Отделно от това ,
неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143
се получава извънреден труд -не са съобразени с целта на коефициента да определи така
възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава
възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла
на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън установеното за работниците работно време
/.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на нощния
труд в дневен представляват извънреден труд.Моли се за отмяната на решението и
постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.
2
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния
период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наредба 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали
реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих
и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на
часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се
тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а
като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава
непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд
Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5
ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период
.Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се
разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени
положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Сочи се ,че изводите не противоречат и на постановеното решение на
съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г-,образувано по преюдициалното запитване
на РС-Луковит по делото със същия предмет на спора,като в него се стига до същия правен
извод - а именно ,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на
общия правен режим,като същевременно с това не предоставя на тези държавни служители
възможност за преобразуване на нощния труд в дневен .В т. 76 от решението на СЕС е
изложено ,че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със
съображения от правен и икономически порядък,видимо не отразяват допустима от закона
цел ,годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в При служебната
проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод исковата молба
на Г. П. Б. против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР- София.
Ищецът твърди, че в периода 01.09.2019г.- 10.07.2020 г. е полагал труд като „ *****“
в *** Районна служба „ Пожарна безопасност и защита на населението” към РД „Пожарна
3
безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР, като поради естеството си на работа полагал 24- часови дежурства,
които се отчитали на тримесечие. Съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на държавен служител. Сочи се, че през
процесният период били действали различни наредби, приети на основание чл.187, ал. 9 от
ЗМВР, които впоследствие били отменени.
Поради тази причина се счита, че била налице празнота, която следвало да се запълни
със субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С тези доводи сочи, че за периода
01.09.2019г.- 10.07.2020 г. положеният от него нощен труд от 448 часа следва да бъде
преизчислен с коефициент 1,143 на 512 часа. Намира, че е положил извънреден труд от
64часа, който работодателят не му бил заплатил. Заявено е изменение на иска по чл.214
ГПК, с което се претендира присъждане на сумата от 528,39 лева допълнително
възнаграждение за 61,78 часа извънреден труд за процесния период от време, както и
125,76 лева мораторна лихва върху главницата, считано от датата на възникване на
задължението до подаване на исковата молба
В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който исковата
молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на
служебно правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността „******“ в
****Районна служба към РС “Пожарна безопасност и защита на населението“ към РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР.Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи
НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно
претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът
извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ. Заявява се, че ищецът
е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР.
Навежда се за приложимостта и на две наредби Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията,разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. за
реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата
молба Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-1059/26.09.2019
г., и препращала отново към Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. Извежда се виждането, че
според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на
служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1,143. Цитира
се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да
се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен период, когато е действала Наредба №
8121з407/11.08.2014г. се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент
4
0,143, но според ответника това е било в разрез със ЗМВР и е било поправено с
последвалите издадени наредби. Сочи се, че преценката на органа, комуто била делегирана
компетентността по издаването на наредбите била, по целесъобразност и не подлежала на
съдебен контрол. Последователна била преценката на Министъра на вътрешните работи при
издаване на наредбите, в които се предвиждало съотношение дневен към нощен труд да е 1,
а не 1.143. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се
сочи и че с изменение на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната продължителност
на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Излагат се подробни
съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази
насока правна уредба. Отрича се и основателността на претенцията за лихва.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен
състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което
приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора
факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1
5
КТ - „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1
ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие - за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/.
Така, за процесния период 01.08.2019 г.- 10.07.2020г. са действали правилата на две
последователно приети наредби на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Тези наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете
наредби). И в двете наредби - в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.
00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ
месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и
06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в издаваните от министъра наредби липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в предходната
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); - чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и
06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд
намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и
6
районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено
в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на
държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби,
издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
7
преизчисление на нощния труд в дневен.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при
което реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва
заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв.
Доктрината, както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии,
по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време - 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен размер и 2)
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този смисъл - Решение №14 от
27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831). Посочените принципи за допълнително
заплащане на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2
и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по
гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното
време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд.
Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
възнаграждение за нощен труд - 0,25 лв./час.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция
съдебно- икономическа експертиза, от която се установява, че разликата между
преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и реално положения
труд за процесния период възлиза на 61,78 часа, който не е отчетен по протоколи за положен
труд и стойността на тези часове е в размер на 528,39 лв. не е начислена, съответно - не е
изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в
претендирания размер от 528,39 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба. Лихвата за забава върху
сумата от 528,39 лева, изчислена за периода от 01.11.2019г. до 22.08.2022г., възлиза на общо
125,76 лева.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС - Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
8
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по - неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в
рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без уважение
като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид
изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Последните са своевременно поискани, като са представени доказателства за заплащане на
сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ***от *****2022г. по гр.д. 5380/2022 г. на Районен
съд - Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, гр. С***** да заплати на Г. П. Б. с ЕГН ********** сумата от 500 лв.,
представляваща направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9