Р Е Ш Е Н И Е
№ 260722
гр.Пловдив, 17.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и
трети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като
разгледа АНД № 4738/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.В.Г.
ЕГН:**********,*** срещу електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 3658502 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата и е
наложена глоба в размер на 600лв. /шестстотин лева/, за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че е електронният фиш е издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че не са спазени
императивните разпоредби на чл.189, ал.4 от ЗДвП, съгласно които електронен фиш
се издава за нарушение, установено и заснето в отсъствието на контролен орган и
на нарушител, докато съгласно посоченото в § 6, т.65,
бук. „б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – при мобилните системи е
задължително присъствието на контролен орган, поради това и последните не могат
да се отнесат към тези, визирани в чл.189, ал.4 от ЗдвП. Още посочва, че е общоизвестно,
че на посоченото място няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито е
обозначено със знак, че има видеоконтрол на правилата за движение. Още посочва,
че е спорно дали уредът, с който е заснето нарушението е от одобрен тип и дали
е бил годен за употреба към момента на отчитане на скоростта. Предлага
обжалвания електронен фиш да бъде отменен. Процесуалният представите на
жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на изложените основания, като
добавя, че жалбоподателят Г. е представила декларация, с която е декларирала,
че на 31.05.2020г. не е управлявала същото МПС, а по силата на договор за наем
от 01.03.2020г., същото е управлявано от В. С. С., поради което е нарушен
материалния закон, в който смисъл сочи и съдебна практика. Също предлага обжалвания
електронен фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна –
ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта
на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП -
Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните
нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок
от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е
изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в
цялост, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис
от електронния фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 06.08.2020г.. Още
неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват
всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във
въпросната система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по
делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в
законоустановения срок.
Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен
фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат
А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно
приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно
наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна
полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал
от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган
пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на
31.05.2020г., в 11:22 часа, в град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - №
TFR1-M № 546 било заснето движение на лек автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с
регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 95 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер
на 45 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена
разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила,
движение с установена скорост от 98 км./ч. – превишение с 48 км/ч. Като дата и
час на нарушението били изведени показанията за дата 31.05.2020г. и час -
11:22:10ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения
фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената
разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство –
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил
добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя ***.
Изложената фактическа обстановка се
приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства,
включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо
средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона
за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето
с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване над 40 km/h - с глоба в
замер на 600 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа
необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този
смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно
до 24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 4-32-20 от
13.03.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 546 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата
31.05.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство,
както и че посоката движение на контролираните
МПС е от север на юг.
Собствеността върху МПС, с което било
извършено нарушението, а именно – лек автомобил
марка лек автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното
е собственост на жалбоподателя В.В.Г. .
В случая се установява, че
жалбоподателят Г. е направила опит да се възползвала правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало лек автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с регистрационен номер
„***“ на 31.05.2020г..Това е така, доколкото по делото бяха прието като писмени
доказателства Декларация на В. В. Г. с вх.№ 317000-12428/27.07.2020г. по описа
на ОД МВР – Пловдив, с която последната е посочила, че при изследваното
нарушение описаното МПС е управлявано от В. С. С. ЕГН:**********. Приложен е и
договор между В. В. Г. и В. С. С. от
01.03.2019г., който е сключен за срок от шест месеца. Предвид това и до колкото
нарушението от 31.05.2020г. не попада в периода на договора – 01.03.2019г. -
01.09.2019г., то последния е неотносим към прилагане реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и правилно наказанието е наложено на собственика, който не е
посочил друго лице по изискуемия от чл.189, ал.5 от ЗДвП ред.
Съдът
намери на неоснователно възражението на жалбоподателя, че не са спазени
императивните разпоредби на чл.189, ал.4 от ЗДвП, съгласно които електронен фиш
се издава за нарушение, установено и заснето в отсъствието на контролен орган и
на нарушител, докато съгласно посоченото в § 6, т.65,
бук. „б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – при мобилните системи е
задължително присъствието на контролен орган, поради това и последните не могат
да се отнесат към тези, визирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В
този смисъл и на първо място следва да се посочи, че § 6, т.65, бук. „а“ и „б“
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП дефинира именно понятието „Автоматизирани технически средства и системи“, което е
употребено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, като към последните спадат, съгласно
посоченото от самия законодател, както стационарните такива по § 6, т.65, бук.
„а“ от ДП на ЗДвП,така и мобилните
такива по§ 6, т.65, бук. „б“ от ДП на
ЗДвП.
Същевременно
не може да бъде споделена предложената от жалбоподателя логика на тълкуването
на разпоредбите, която се оценява като резултат погрешно и съвсем формалистично
тълкуване на понятията.
Така
от една страна очевидно е, че когато законодателят в § 6, т.65, бук. „б“ от ДП на ЗДвП посочва, че мобилните АТСС са
такива, „установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“, то той има предвид именно
присъствието на контролен орган във връзка с поставяне начало и край на
работния процес, а не това, че мобилното АТСС може да функционира в
съответствие с изискването на § 6, т.65, бук. „б“ от ДП на ЗДвП само в тези моменти, в които на
някакво (неизвестно какво) разстояние от него физически стои контролен орган.
От
друга страна, съвсем погрешно е и предложеното тълкуване на чл.189, ал.4 от ЗДвП в смисъл, че нарушение
по този ред може да бъде установено само ако контролен орган буквално физически
не присъства на мястото. В този смисъл ясно е, че сочейки в чл.189, ал.4 от ЗДвП „отсъствието на контролен орган
и на нарушител“ законодателят има предвид единствено това, че същите не
участват в описания автоматизиран процес на установява на нарушението. В
противен случай, ако се приеме предложения от жалбоподателя буквален прочит на
изискването за „отсъствието на контролен орган и на нарушител“, то
следва заключение, че нарушение по този ред може да бъде установено само ако и
нарушителят физически отсъства от мястото на нарушението, което е очевиден
абсурд.
На
следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че е общоизвестно,
че на посоченото място няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито е
обозначено със знак, че има видеоконтрол на правилата за движение. В този
смисъл и както вече бе посочено – мястото на поставяне на техническото средство
се установява от приложения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., доказателствената сила на който документ трудно може да бъде
оборена с довод за общоизвестност, още повече – неясна такава. Също в
действащата към момента на нарушението нормативна база, както и понастоящем,
липсва изискване мястото на контрол да бъде обозначено със знак.
Също неоснователно е и
възражението, че е спорно дали уредът, с който е заснето нарушението е от
одобрен тип и дали е бил годен за употреба към момента на отчитане на
скоростта, в светлината на вече посочените Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, във вр. с чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, както и Протокол № 4-32-20
от 13.03.2020г. за лабораторна проверка.
На последно място съдът
намери за неоснователно и втзражението, че жалбоподателят Г. е представила
декларация, с която е декларирала, че на 31.05.2020г. не е управлявала същото
МПС, а по силата на договор за наем. В този смисъл напълно основателни са
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният би могъл
с представяне на договор за наем и пълните данни на лицето, управлявало МПС, да
се възползва от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в който смисъл изцяло се
споделя и посочената съдена практика на АС-Пловдив. Въпреки това, в конкретния
случай, жалбоподателят е представил договор между В. В. Г. и В. С. С. от 01.03.2019г., който е
сключен за срок от шест месеца. Предвид това и до колкото нарушението от
31.05.2020г. не попада в периода на договора – 01.03.2019г. - 01.09.2019г., то
последния е неотносим към прилагане реда на чл.189, ал.5 от ЗдвП. В този смисъл
и именно в посоченото от процесуалния
представител на жалбоподателя Решение № 1831 от 21.10.2020г. по КАНД № 1789/20
по описа на АС-Пловдив е указана
важността на изследва въпроса дали нарушението е извършено в срока на сключения
между страните договор. В този смисъл действително ясно е, че представянето на
един договор с отдавна изтекъл срок на наемното отношение не създава достатъчно
сигурност, позволяваща ангажирането на административнонаказателната отговорност
на едно трето лице, съответно – не позволява на жалбоподателя да се възползва
от правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 3658502 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на В.В.Г. ЕГН:**********,*** на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата и е наложена глоба в размер на
600лв. /шестстотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.