№ 16434
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110114444 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124 от ГПК от
С. А. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „А“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А Д и М М,с искане
да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
ищецът не дължи сумата от 731,82 лева главница по издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 54779/2011 г. по описа на СРС,сумата от 935,08
лева мораторна лихва за периода 08.12.2011 г. до 13.03.2024 г.,25 лева
разноски и 40 лева юрисконсултско възнаграждение поради настъпила
погасителна давност.
В исковата молба се твърди,че ищецът А. узнал за образувано срещу
него изпълнително производство по изп.дело № 20127860 по описа на ЧСИ М
М с взискател ответното дружество. Сочи се,че ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист на 01.03.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 54779/2011 г. по описа на СРС,72 състав за сумата от 731,82
лева главница,ведно със законната лихва,считано от 08.12.2011 г. до
окончателното изплащане,както и за сумата от 25 лева разноски и 40 лева
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът А. твърди,че последното
изпълнително действие било предприето на 22.03.2016 г.,когато ищецът
поискал разсрочване на изпълнението на задължението,а последващи
изпълнителни действия липсват. Ищецът поддържа,че приложимата давност е
тригодишната и вземането се явява погасено по давност на 22.03.2019 г.,но
дори да бъде възприето,че е приложима петгодишна давност,то давността е
изтекла на 22.03.2021 г. Ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на иска с наличието на висящо изпълнително производство и
предвид съществуването на възможност паричните суми да бъдат събрани
принудително. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
исковата претенция.
1
Ответната страна „А“ЕАД в подадения писмен отговор изразява
становище за допустимост и основателност на иска. Ответникът счита,че не е
дал повод за предявяване на иска,защото не е формулирал искания за
извършване на изпълнителни действия,а и с депозирана молба от 15.11.2022 г.
ответникът като взискател е поискал прекратяване на изпълнителното
производство. Ответникът моли съда да уважи иска като счита,че не отговаря
за разноски и разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представена е молба от „А“ЕАД,подадена до ЧСИ М,с която е
формулирано искане за прекратяване на изпълнителни дела с взискател
„А“ЕАД,по които е настъпила перемпция.
От приложеното изп.дело № 201278601010 по описа на ЧСИ М се
установява,че е образувано по искане от 12.06.2012 г. от „М“ЕАД,молбата
съдържа конкретни изпълнителни способи,както и овластява съдебния
изпълнител да избира способ за изпълнение,към молбата е представен
изпълнителен лист от 01.03.2012 г. по ч.гражд.дело № 54779/2011 г. по описа
на СРС,72 състав,на 05.07.2012 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника А.,налице е уведомление по чл.47 от ГПК от
22.10.2012 г.,с разпореждане от 02.11.2015 г. е насрочен опис и оценка на
движими вещи за 31.03.2016 г.,на 04.02.2016 г. е изпратена покана за
принудително изпълнение,връчена по реда на чл.47 от ГПК,с молба от
22.03.2016 г. С. А. прави искане за разсрочване изпълнението на задължението
при двукратни вноски – всяка вноска по 50 лева,т.е. по 100 лева месечно.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Софийският районен съд счита,че предявеният отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК е допустим,защото е налице издаден в
полза на ответното дружество изпълнителен лист. С оглед това,че с
предявяването на иска по чл.439 от ГПК се цели отричане правото на
изпълнение съдът счита,че при наличието на издаден в полза на ответника
изпълнителен лист исковата претенция е допустима за разглеждане.
По основателността на иска :
С иска по чл.439 от ГПК се цели отричане правото на принудително
изпълнение на вземането,за което е издаден изпълнителният лист. Исковата
защита по този ред е предоставена в полза на длъжника,когато след
възникване на изпълняемото право е настъпило ново обстоятелство,при което
паричната сума вече не се явява дължима. В конкретния случай ищецът А.
цели отричане правото на принудително изпълнение като се позовава на
изтекла погасителна давност. Погасителната давност е
институт,регламентиран в полза на длъжника,който може да се позове на
давност,ако кредиторът бездейства в определен период от време. Когато за
вземането е издаден изпълнителен лист,респективно образувано е
изпълнително производство,за уважаването на този иск е необходимо да бъде
2
доказано,че е изминал определен период от време,без да са искани или
предприемани изпълнителни действия. С предявения иск ищецът А. оспорва
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК като ищецът не
твърди да е подавал възражение срещу заповедта за изпълнение,което
означава,че с изтичането на срока за подаване на възражение, заповедта за
изпълнение се явява стабилизирана,в която насока съдът взе предвид,че
издаването на изпълнителен лист по частно гражданско дело,образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
последващо спрямо изтичане на срока за подаване на възражение. Законът не
регламентира каква е приложимата погасителна давност относно вземания по
заповеди за изпълнение,по които не е подавано възражение,но в съдебната
практика е възприето,че приложимата погасителна давност за тези вземания е
петгодишната давност като се явяват неоснователни доводите на ищеца чрез
процесуалния му представител относно приложимост на тригодишна давност.
Съдът счита,че следва да бъде приложена петгодишна давност,както при
съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу заповедта за
изпълнение не бъде подадено възражение,заповедта за изпълнение се
стабилизира и се преклудират всички доводи срещу вземането,които
длъжникът би могъл да релевира,а съгласно чл.424 от ГПК вземането по
заповедта за изпълнение може да бъде оспорено или въз основа на нови
доказателства,или въз основа на новонастъпили обстоятелства. Отчитайки
правните последици,които има заповедта за изпълнение,ако не е било
подадено възражение,както и при съобразяване наличието на сходство между
разпоредбата на чл.424 от ГПК и разпоредбата за отмяна на влезли в сила
съдебни решения съгласно чл.303,ал.1,т.1 от ГПК съдът приема,че
неоспорената заповед за изпълнение и съдебното решение пораждат
идентични последици и приложимата погасителна давност следва да бъде
петгодишна,както е за съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД.
Аргумент в подкрепа на разбирането,че приложимата давност е петгодишна е
и принципното различие в правната уредба по чл.237 и следв. от ГПК (
отм.),тъй като предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането,основано на несъдебно изпълнително основание
би могло да бъде реализирано без ограничение във времето съгласно чл.254 от
ГПК ( отм.) и правната уредба на заповедното производство по действащия
ГПК,при което оспорването на заповедта за изпълнение след изтичане на
срока за подаване на възражение може да бъде реализирано само при
наличието на предвидените в чл.424 от ГПК предпоставки. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че приложимата давност е
петгодишната давност. За да е настъпила погасителна давност,необходимо е
да бъде установено,че в период от поне пет години не са поискани или
извършени изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на
принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния
изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на
съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи,а според приетото Тълкувателно решение от 28.03.2023
г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела давност не е
текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на приемане на тълкувателното
3
решение,постановено по тълк.дело № 2/2013 г. Софийският районен съд
приема,че предявеният от ищеца А. иск е доказан по основание и размер и
подлежи на уважаване изцяло. От приложеното към настоящото дело копие от
изпълнителното дело се установява,че давността е прекъсната с молбата за
образуване на изпълнителното дело,защото молбата съдържа конкретни
искания за прилагане на изпълнителни способи,както и овластява съдебния
изпълнител да избира начин на изпълнение,в хода на производството не са
реализирани изпълнителни действия,а с молба от 22.03.2016 г. длъжникът А.
формулира искане за разсрочване изпълнението,което искане представлява
признание за наличието на задължение,както и за размера на задължението и с
това признание може да бъде счетено,че е прекъсната давността. Предвид
това,че след подаване на молбата за разсрочване на изпълнението на
задължението нито длъжникът е реализирал плащания,нито взискателят е
поискал реализиране на изпълнителни действия,а и изпълнителни действия не
са извършвани по делото,съдът счита,че с изтичането на петгодишен
срок,считано от молбата за разсрочване на задължението,давността е
изтекла,т.е. считано от 23.03.2021 г. вземането не подлежи на изпълнение чрез
способите на принудително изпълнение. Изложените съображения
мотивираха съда да приеме,че исковата претенция подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че такива са
дължими от ответника,тъй като се установява наличието на висящо
изпълнително производство ( от приложеното изпълнително дело не се
установява да е прекратено ),респективно не може да бъде счетено,че
ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело,поради което
следва да бъдат присъдени 468,28 лева съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124
от ГПК по отношение на „А“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от А Д и М М,че С. А. А.,ЕГН **********,с
адрес гр.С не дължи сумите от 731,82 лева ( седемстотин тридесет и един лев
осемдесет и две стотинки ) главница по издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 54779/2011 г. по описа на СРС,сумата от 935,08 лева (
деветстотин тридесет и пет лева и осем стотинки ) мораторна лихва за периода
08.12.2011 г. до 13.03.2024 г.,25 лева ( двадесет и пет лева ) разноски и 40 лева
( четиридесет лева ) юрисконсултско възнаграждение чрез способите на
принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА „А“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от А Д и М М да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на С. А. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
468,28 лева ( четиристотин шестдесет и осем лева двадесет и осем стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
4
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5