Р Е Ш
Е Н И Е № 128
Гр.Разград, 31
октомври 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря ПЛАМЕНА МУТАФОВА, с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело №213 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура против разпоредбите на чл.23, ал.1, т.24 в частта „събиране“ и
„транспортиране“; чл.26, ал.2; чл.58, ал.8 в частта „събиране“ и
„транспортиране“; чл.98, ал.3 и ал.4 от Наредба №6 за управление на отпадъците
на територията на Община Лозница (Наредба №6), приета с Решение №219 по
Протокол №29/31.07.2017г. на Общински съвет Лозница.
В
него и по същество се развиват доводи, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни, тъй като са
приети в противоречие с материални закони от по-висока степен, в частност с
норми от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредбата за управление на
строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета
с ПМС №267/05.12.2017г. Предвид това
прокурорът предлага на съда да ги отмени, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Към
оспорването се е присъединило и „Рейсър Ауто“ЕООД, гр.София. В молбата си твърди,
че обжалваните разпоредби, с които е въведено изискване за притежаване на
разрешение по чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейности по събиране и
транспортиране на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) се
явяват незаконосъобразни. С оглед на това моли съда да ги отмени, като
претендира и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по спора не се явява в съдебно заседание и
не ангажира съда със становище.
Съдът, след като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 във вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено
следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок,
от оправомощено лице срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Наредбата, която е предмет на оспорване, по
дефиницията на чл.75, ал.1 от АПК; чл.7, ал.2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен административен акт. Съобразно
разпоредбата на чл.185, ал.1 и чл.187, ал.1 от АПК той подлежи на безсрочно
оспорване пред съда, като това право има и прокурорът (чл.186, ал.2 от АПК),
който може да подаде протест срещу акта.
Разгледан по същество този протест е частично основателен
по следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор, че оспорената наредба е приета
от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и
начин на гласуване, регламентирани в чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. Наредбата е
удостоверена и обнародвана по предвидения за това ред. С оглед на това съдът намира,
че е налице валиден нормативен административен акт, действащ към момента на
оспорването.
Относно съответствието на оспорените норми с материалния закон съдът
намира следното:
Наредба №6 е приета на основание чл.22 от ЗУО, според
който общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за
изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за
местните данъци и такси.
Законодателят разграничава различните дейности, като
някои от тях са с разрешителен режим, а други с регистрационен режим. В чл.35,
ал.1 от ЗУО е посочено конкретно и изчерпателно кои са дейностите, за които се
изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел първи или комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел втори от Закона за
опазване на околната среда. В следващата
разпоредба на чл.35, ал.2 от ЗУО са посочени случаите, в които не се изисква
разрешение, както и съответните изключения, а именно: 1. събиране и
предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на
отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ); 2. събиране и транспортиране на
отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби; 3.
дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с
изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от
дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на
приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на
ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори
(НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по
разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с
цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или
продажба; 4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото
на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на
приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби; 5. дейност,
обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните
разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в
специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за
"биомаса" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби; 6.
дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово
разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или
друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и
електронно оборудване (ЕЕО) и гуми; 7. дейност по предварително обработване,
обозначена с код R12 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от
допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на
мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти; 8.
дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие,
като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании
на общините за събиране на отпадъци в училищата; 9. дейности като търговец
и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на
определена площадка. Съобразно правилото на чл.35, ал.3 от ЗУО, за извършване
на дейностите по ал.2, т. 2-5 се изисква регистрация и издаване на документ по
реда на глава пета, раздел втори, като в чл.35, ал.5 от закона е посочено, че
регистрационният документ за дейности по ал.2, т.2 се издава самостоятелно от
останалите разрешителни и регистрационни документи.
В допълнителните разпоредби на ЗУО са дадени дефиниции
на използваните в закона понятия и термини. Съгласно §1, т.17 от ДР на ЗУО,
"отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се
освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, в това
число и ИУМПС. Съгласно §1, т.41 и т.43 от ДР на ЗУО "събиране" е
натрупване на отпадъци, включително предварително сортиране и предварително
съхраняване на отпадъци с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на
отпадъци, а „транспортиране" е превозът на отпадъци, включително
съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се
извършва от оператора като самостоятелна дейност.
Анализът на тази правна уредба сочи, че за извършване
на дейности по събиране и транспортиране на ИУМПС не е необходимо лицето да
притежава издадено разрешително по реда и при условията на чл.35, ал.1 от ЗУО.
Според оспорената разпоредбата на чл.23, ал.1, т.24 от
Наредба №6 обаче дейностите по събиране и
транспортиране на ИУМПС не могат да се извършват от лица, които не притежават съответното
разрешение по чл.35 от ЗУО. Предвид законовата
регламентация, съдът намира, че в тази част нормата е приета в противоречие със
ЗУО. С нея Общински съвет Лозница е въвел изискване за притежание на
разрешително за дейности, които по силата на закона подлежат само на
регистрация. С оглед на това тя се явява незаконна, като приета в противоречие
с материалния закон и следва да се отмени.
По аналогични съображения незаконосъобразна се явява и
разпоредбата на чл.58, ал.8 от Наредба №6 в частта „събиране“ и
„транспортиране“. Съгласно чл.58, ал.7 от Наредба №6 когато собственик на ИУМПС
не изпълни задължително предписание да го премести на указаното място, кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
принудително преместване на ИУМПС на площадка за временно съхранение или в
център за разкомплектоване на ИУМПС за сметка на собственика на ИУМПС.
Оспорената разпоредба на чл.58, ал.8 от Наредба №6 предвижда тази заповед да се
изпълнява от лицата, с които общината има сключен договор и притежаващи
разрешително по чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейности по събиране, транспортиране, временно
съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС за сметка на собственика. Както вече
беше посочено, за дейностите по събиране и транспортиране на ИУМПС не се
изисква разрешение съгласно нормата на чл.35, ал.1 от ЗУО, поради което в тази
част нормата е приета в противоречие на закона и следва да се отмени.
Съгласно чл.22 от ЗУО общинският съвет приема наредба,
с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително
разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, …, но при спазване изискванията
на този закон и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. С Наредбата за управление на строителните
отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 267/05.12.2017г.
се регулират отношенията, свързани с управлението и контрола на дейностите по
събиране, транспортиране и третиране на строителните отпадъци (СО);
изискванията за влагане на рециклирани строителни материали в строителството; изискванията
за управление на СО в процеса на строителство и премахване на строежи. Тя е
приета на основание чл.43, ал.4 от ЗУО и съставлява подзаконов нормативен акт
по неговото приложение. С оглед на това общинската наредба следва да е в
съответствие не само с разпоредбите на закона, но и с разпоредбите на
цитираната Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на
рециклирани строителни материали.
Според чл.26, ал.2 от Наредба №6 План за управление на
строителните отпадъци не се изисква за:
1. разрушаване на сгради с разгъната застроена площ
(РЗП) под 100 кв. м.;
2. реконструкция, основен ремонт и/или промяна
предназначението на строежи с РЗП, по-малка от
500 кв. м;
3. строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв. м.;
4. разрушаване на негодни за ползване или застрашаващи
сигурността строежи, когато тяхното премахване е наредено по спешност от
компетентен орган.
Тези отношения са уредени подробно от нормата на
чл.15, ал.1 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на
рециклирани строителни материали. Според нея План за управление на строителните отпадъци не
се изисква при:
1. премахване на сгради с разгъната застроена площ
(РЗП), по-малка от 300 кв. м;…
3. реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП,
по-малка от 700 кв. м;
4. промяна на предназначението на строежи с РЗП,
по-малка от 700 кв. м;
5. строеж на сгради с РЗП, по-малка от 700 кв. м;…
10. премахване на негодни за ползване или застрашаващи
безопасността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган, с
РЗП, по-малка от 300 кв. м;
При съпоставка на двете разпоредби се установява, че
чл.26, ал.2 от Наредба №6 не е съобразена с изискванията на чл.15, ал.1 от
Наредбата за управление на строителните отпадъци
и за влагане на рециклирани строителни материали относно площта на строежите и
сградите. С оглед на това тя е приета в противоречие с нормативен акт от
по-горна степен и следва да се отмени.
В останалата част протестът е неоснователен и
недоказан. С него са оспорени разпоредбите на чл.98, ал.3 и ал.4 от Наредба №6.
Според чл.98, ал.3 за други нарушения на настоящата Наредба за управление на
отпадъците на Община ЛОЗНИЦА, които не съставляват престъпления, физическите
лица се наказват с глоба от 250 до 1 500 лв., а на юридическите лица или на
едноличните търговци се налага имуществена санкция от 500 до 3000 лв., като в
чл.98, ал.4 е предвидено, че при повторно нарушение размерът на глобата или
имуществената санкция е в двойния размер по ал.3.
Обществените отношения, свързани с управлението на
отпадъците са уредени със ЗУО и приетите подзаконови актове по неговото
приложение на основание чл.43 от ЗУО. Безспорно с разпоредбите на чл.133 –
чл.156 от ЗУО са посочени редица състави на административни нарушения във
връзка с регламентираните по закона задължения и съответните санкции за тях.
Наред с това обаче, с разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗУО законодателят изрично е
предвидил, че общинските съвети приемат
наредба, с която определят условията и реда за изхвърлянето, събирането,
включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината,
разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Следователно е налице законова делегация и Общински
съвет Лозница е разполагал с правомощията да уреди тези отношения с наредба,
включително и да въведе състави на административни нарушения при неизпълнение
на въздигнатите с нея задължения и забрани, както и да предвиди наказания за
тях. В този смисъл е нормата на чл.22, ал.4 ЗМСМА. Същата сочи, че за нарушаване на наредбите могат да се
предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица
- имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и
временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.
С оспорените разпоредби Общински съвет Лозница е предвидил
глоби и имуществени санкции в рамките на законоустановения размер за нарушения
на приетата от него наредба, поради което съдът намира, че те не са в
противоречие с материалния закон и няма основания да се отменят.
Въз основа на така изложените съображения съдът
намира, че разпоредбите на чл.23, ал.1, т.24 в частта „събиране“ и „транспортиране“;
чл.26, ал.2; чл.58, ал.8 в частта „събиране“
и „транспортиране“ от Наредба №6 за
управление на отпадъците на територията на Община Лозница следва да се отменят,
като приети в противоречие на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за
управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни
материали. В останалата част протестът следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
При този изход на спора в полза на основание чл.143,
ал.1 от АПК, приложим в настоящето производство във връзка с препращащата норма
на чл.196 от АПК, ответникът следва да заплати направените от Окръжна
прокуратура Разград деловодни разноски в размер на 20.00 лв.- платена такса за
обнародване на оспорването в Държавен вестник, които са своевременно предявени
и доказани по размер. Той следва да заплати и сторените от жалбоподателя
„Рейсър Ауто“ ЕООД, гр.София разноски по производството, които са 600 лв.-
платено в брой възнаграждение за един адвокат. Те се явяват своевременно и
надлежно предявени и доказани по размер.
Мотивиран така и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ чл.23, ал.1, т.24 в частта „събиране“ и „транспортиране“; чл.26, ал.2; чл.58, ал.8 в частта „събиране“ и „транспортиране“ от Наредба №6 за
управление на отпадъците на територията на Община Лозница.
ОТХВЪРЛЯ протеста в останалата част като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Общински съвет Лозница да заплати на Окръжна прокуратура-Разград
сумата от 20.00 (двадесет) лева- дължими деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общински съвет Лозница да заплати на „Рейсър Ауто“ ЕООД, гр.София сумата
от 600.00 (шестстотин) лева- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му.
След влизането му в сила решението да се
разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2. /п/