Определение по дело №3348/2014 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №

 

гр. С., 07 април 2014 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  I гражданско отделение, I-16 състав, в закрито съдебно заседание на седми  април през две хиляди и четиринадесета  година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева ч.гр.дело № 3348 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.396, ал.1 от  Гражданския процесуален кодекс.

С определение от 27.08.2013 г. по  гр. д. № 25241/2013г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 39 състав  за оставяне без уважение молба за обезпечение на предявения  от С.К.Н. *** ЕАД искове по чл.439 във вр. с 124, ал.1 от ГПК за установяване на недължимостта на сумата от 1 467, 62 лв.,  за които е образувано изп. дело №20021110402255 по описа на ДСИ отд.4, уч.1 при СРС въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2002 г. по гр.д.№07733/2001 г. на СРС, 79 състав, чрез налагане на ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА: спиране на  принудителното изпълнение по образуваното изп. дело №20021110402255 по описа на ДСИ отд.4, уч.1 при СРС, като неоснователно.

Срещу определението на съда е депозирана частна жалба с вх. № 1037486/11.10.2013г. от С.К.Н. с твърдения за незаконосъобразност, неправилност и формалност на определението, основани на твърдения, че изложените в него съображения са неправилни поради неспазване на материалния закон и поради нарушаване на процесуалните правила и че съдът неправилно е съобразил предпоставките, при които се допуска обезпечение на иска.Поддържа, че не отговаря на истината твърдението на съда, че не са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, които да обосновават допускането на исканото обезпечение. Твърди също, че в предявения на основание чл.124 от ГПК, във връзка с чл.439 от ГПК, отрицателен установителен иск, е посочил,  че е налице правен интерес от установяване на обстоятелството, че не дължи  на ответника “Т.С.” ЕАД сумата по изпълнителния  лист поради, това че тя е погасена по давност. Иска  от съда да отмени определението и  постанови  допускане на обезпечение  на основание чл.389, ал.1 от ГПК н апредявените искове за признаване за установено на обстоятелството, че не дължи на ответника „Т.С.” ЕАД исковите суми.

Жалбата е допустима и е подадена от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване.

В срока за писмен отговор,  ответникът не депозира такъв.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С исковата си молба С.К.Н. *** е предявила против “Т.С.” ЕАД – гр.С., ул.”Я.” №*** иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК за приемане за установено, че не дължи  сумите в размер на 1 467, 62 лв., с твърдения, че спрямо него е било успешно проведено производство по реда на чл.242-249 от ГПК /отм./  и образувано изпълнително дело № 20001110402255 по описа на ДСИ отд.4, уч.1, което  не е било прекратено  на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, аналогичен с чл.330, б.”д” от ГПК /отм./.

 Видно от изпълнителен лист от 08.01.2002г г. молителят е бил осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 1 236.99лв. представляващо не заплатена топлинна енергия за периода от м.11.1999 г. до м.09.2001 г, както и сумата 230.63 лв., представляваща мораторна лихва  до 2.11.2001г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2001г. до окончателното изплащане  и 29.35лв. направени  по делото  разноски,  на основание чл.64 от ГПК /отм./. При тези данни и твърденията на ищеца, изложени в исковата молба следва да се приеме, че последното изпълнително действие е извършено на 08.01.2002 г. с връчването на призовка за принудително изпълнение и впоследствие не са поискани такива, поради което  са настъпили предпоставките за прекратяване на производството по изпълнителното дело по чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, от когато е започнала да тече нова давност. След като изпълнителното дело е прекратено по силата на закона след изтичане на двегодишния преклузивен срок, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, то той има право да поиска да се образува ново изпълнително дело, при положение, че разполага с изпълнителен лист, издаден в негова полза, непогасен по давност, и молба до съдебния изпълнител. Това не е сторено в настоящия случай, но на 19.07.2010г е съставена призовка за принудително изпълнение. Категорична е съдебната практика изразена в ТР №3 от 18.05.2008 г по т.д. № 3/2011 на ВКС, ОСГК относно приложимостта й по отношение на договорните правоотношения на потребителите с топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества и мобилните оператори /вж. и Определение № 436 от 10.06.2011 г. на ВКС;  Решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, ТК/ Предвид характера на изпълнителното основание, въз основа, на което е издаден изпълнителния лист в конкретния случай- съдебно изпълнително основание, ползващо се със сила на пресъдено нещо, приложението на разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД  не се изключва. Ето защо вземанията са погасени с изтичането на петгодишния давностен срок. Искането за предприемане на изпълнителни действия е направено след това, поради което предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземането не се дължи е вероятно основателен. Други доводи за недължимост не са изложени.

Съдът допуска обезпечение на иска, когато са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а именно искът да е допустим и вероятно основателен и ако без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението. В случая е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по общия ред на чл.124, ал.1 от ГПК, като предпоставка за допустимостта му  поради не  дължимост на суми, погасени по давност. В случая от самата искова молба и доказателствата към нея се установява и вероятната му основателност,  поради което са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК.

За да се допусне обезпечението е необходимо и да е налице обезпечителна нужда от конкретната обезпечителна мярка, която ищецът иска да бъде допусната, който е налице с оглед на това, че се касае за изпълнение на парично вземане и спирането на изпълнителното производство е възприета подходяща мярка за обезпечаване на реализиране на правата на ищеца по бъдещето евентуално положително решение по него. /вж. и  Определение № 446 от 21.06.2010 г. на ОС - Враца по ч. гр. д. № 422/2010 г., ГО/. Видно от представените доказателства съдът намира, че искът   е допустим, вероятно основателен и поисканата обезпечителна мярка е подходяща и е безспорно, че е висящо изпълнително производство и интерес от спирането му.

Воден от изложеното,   съдът

ОПРЕДЕЛИ:

                 ОТМЕНЯ определение от 27.08.2013  г. по гр.д. № 25241/2013г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 39 състав,  с което е отхвърлена молбата по чл.389, ал.1 от ГПК, като вместо това:

            ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ  на предявените от С.К.Н. с ЕГН ********** ***  против ”Т.С.” ЕАД с ЕИК  ************ искове по чл.439 във вр. с 124, ал.1 от ГПК, с цена  1467, 62 лв. предмет на гр. дело № 25241/2013 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, чрез спиране на  принудителното изпълнение по образуваното изп. дело №20021110402255 по описа на ДСИ отд.4, уч.1 при СРС.

Въз основа на настоящето определение  да се издаде обезпечителна заповед.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.281 от Гражданския процесуален кодекс  в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя и ответника по молбата за обезпечение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                     

                               2.