Решение по дело №2466/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 775
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20207180702466
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    № 775

 

гр. Пловдив, 15 април 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. РУСЕВ

       

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2466 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във вр. с чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 30/2008 г.). 

Образувано е по жалба на ЕТ „***“, ЕИК ***, представляван от В.И.Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/311/01037/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8599 от 04.09.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 58393,03 лева.

В жалбата са изложени доводи за нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорения АУПДВ като се твърди, че описаните в него фактически обстоятелства не отговарят на обективната действителност. Твърди се, че в случая т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.“ не са приложими. Недостигането на прогнозните приходи не съставлява неизпълнение на задълженията по административния договор или по Наредба № 30/2008г. Като обективна пречка за достигане на прогнозните приходи се сочи, че след 2013г. броят на почиващите българи в чужбина се е удвоил. Оспорва се наличието на коя да е от хипотезите на чл.46 от Наредба № 30/2008 г.

Искането е оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Подробни съображения представя с писмена защита.

Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ – София, чрез адв. Й.Т.-пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения АУПДВ. Моли жалбата да се отхвърли. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното:

По договор № 16/311/01037 от 09.10.2014 г., сключен между Държавен фонд „Земеделие" и ЕТ„****", при условията на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. е извършено плащане в размер на 99 083,18 лв. на 27.11.2015 г.  

Със  Заповед № 373863 от 17.06.2019г. е разпоредено извършване на извънредна проверка след плащане в периода 18.06.2019 г. - 27.06.2019 г. по проект № 16/311/01037 от 09.10.2014г. В хода на нея е установено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на място са представени документи за 3 (три) пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., както и за периода 01.01.-31.05.2019г. Установено е било изпълнение на бизнес плана средно аритметично за посочените 3 пълни финансови години в размер на 23,40% от заложените приходи. Конкретно: за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са установени приходи в размер на 38 673.59 лв. или 12.79% спрямо заложените в производствената програма 302 400.00 лв.; за 2017г., е установено, че са изпълнени приходи, възлизащи на 78 419,73 лв.,  представляващи 23,89 % от прогнозираните финансови параметри за втората година от производствената програма в бизнес плана приходи от 328 320,00 лв.  и за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018г. са установени приходи в размер на 108 666,52 лв., което е 32,53 % изпълнение спрямо заложените в програмата за съответната година 334 080,00 лв.

С писмо изх. № 01-6500/8599 от 30.10.2019 г., ДФ „Земеделие" е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал, 1, във връзка с чл. 26, ал, 3 от АПК. На търговеца е предоставена възможност да представи в 14-дненен срок от получаване му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. Същото е връчено на 18.11.2019 г. В указания 14 -дневен срок е депозирано възражение във връзка с откритото производството по издаване на АУПДВ.  

Последвало е издаването на обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/311/01037/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8599 от 04.09.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

За да издаде горепосочения акт, ответният административен орган е приел, че кандидатите за безвъзмездно финансово подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. сами изготвят и определят стойностите и показателите в бизнес плана, които след одобрение и сключване на договора са поели ангажимент да спазват. Позовано е на т. 4.12 от договор 16/311/01037 от 09.10.2014г., че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а т. 4.18 от същия договор, определя, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.  

На следващо място е посочено, че Раздел VIII от договора урежда при неизпълнение, на което и да е договорено или нормативно установено в Наредба № 30 от 11.08.2008 г. задължение от страна на ползвателя, ДФЗ има право да претендира връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Административният орган се позовал на чл. 46. ал.1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008г. Първият текст урежда случаите, в които ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В ал. 2, чл. 46 от Наредбата са регламентирани условията и начина на определяне на санкциите в случаите по ал. 1 и че РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

В АУПДВ, предмет на настоящия спор, е посочено, че въз основа на разпоредбата на чл. 46. ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. с цел осигуряване на равнопоставеност на бенефициентите при отчитане на вида, степента и продължителността на установеното неспазване, както и прогнозния характер на заложените в бизнес плана показатели ДФ „Земеделие" е разработил „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-201Зг." обн. бр.69 на 30.08.2019 г. и публикуване на електронната страница на фонда. Настоящият случай е подведен под нормата на т. 30 от посочените правила, когато ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план и времетраенето на неизпълнението е продължило над две финансови години, се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора. Така с обжалвания АУПДВ на търговеца- жалбоподател е определен размер на задължение 58 393.03 лв.

По искане на ответника по делото бе допусната съдебно-оценителна експертиза, заключението по която не беше оспорено от страните. Вещото лице П.Т., въз основа на приетите по делото доказателства, посещение в ДФЗ и след проверка в счетоводството на жалбоподателя е дал отговори на поставените въпроси. Вещото лице проследява размера на заложените приходи по бизнес плана на ЕТ“***“ и реализирани приходи по финансови отчети за 2016г., 2017г.,2018г. и 01.01.2019г.-31.05.2019г. Към датата на извършената проверка на място, по заложените в приходната част на бизнес плана, експертът е приел, че средноаритметичният процент на изпълнение на приходите за период от три пълни финансови години(2016г., 2017г. и 2018г.) възлиза на 24,04%. В заключението е прието, че административният орган правилно е определил размера на финансовата корекция на жалбоподателя съгласно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., Приложение № 1, т. 30- частична санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора. Получена е сумата от 58393,03лв.- размерът на публичното държавно вземане. 

Съдът кредитира заключението по СОЕ като изготвено професионално и отговарящо на целите, за които е била допусната експертизата. Също така заключението кореспондира с писмените доказателства по делото.

По делото беше приета на електронен носител справка от НСИ от област туризъм, относно брой места за настаняване и брой легла по статистически зони, статистически райони и по области за периода 2013-2018година. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.

С изменението на ЗПЗП, (публ. в ДВ, бр.51/2019 г. в сила от 28.06.2019г.) нормата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изрично определя, че изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

В производството по издаване на АУПДВ са спазени общите правила по АПК за издаване на индивидуалните административни актове. По реда на чл.26 от АПК жалбоподателката е уведомена за откритото производство с уведомително писмо, в което подробно са изложени фактически и правните основания, въз основа на които ще се определи публичното държавно вземане.

Съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

В случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

Макар че жалбоподателката е извършила изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи, то при кандидатстването по мярката и изготвянето на своя бизнес-план тя не е представила реалните и възможни приходи от финансираната дейност, поради което не е достигнала прогнозираните размери. В тази насока не се споделя възражението, че констатациите за неизпълнени финансови показатели, залегнали в бизнес плана, не обосновават наличие на основание за издаване на АУПДВ.

Същинската цел на финансирането на конкретната инвестиция по одобрения бизнес-план на жалбоподателя по мярка  "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., видно от чл.2 от Наредба № 30/2008 г., е насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности, насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони.

Постигането на тези цели е в зависимост от изпълнението на заложените в бизнес-плана приходи от дейността, за която е отпуснато финансирането. Самият бизнес-план на жалбоподателката е одобрен, защото е обоснован с постигане на целите на мярката. Условието за достигане на заложените приходи от дейността в ободрения бизнес план не е нововъзникнало, а е съществувало към момента на сключване на договора, 09.10.2014 г., видно от клаузите на същия и Наредба № 30/2008 г., в редакцията й действала към този момент, както и видно от изискването към съдържанието на бизнес-плана. Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 30/2008г., бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.

Процесните три години, 2016 г., 2017 г. и 2018 г. попадат в този петгодишен период.

В мотивите на акта е посочено, че констатираното неизпълнение е такова по т. 30 от Приложението към раздел първи „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП 2007 – 2013 г. /не са постигнати нивата на показателите, предвидени в бизнес плана/ и е определен съответният на това нарушение размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. От изложеното следва, че административният орган приема, че е налице установено от него нарушение по чл. 27, ал. 6 или ал. 7 ЗПЗП. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 също в сила от 28.06.2019г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

Безспорно непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Константно в съдебната практика на Върховния административен съд по ЗПЗП, се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. (В този смисъл решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11174/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 9703/2018г.; решение № 3184/28.02.2020г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 7468/20918г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 1472/29.11.2018 г. на ВАС четвърто отделение, по адм. д. № 1006/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 4912/2018г. и др.).

 Изложеното налага извод, че при констатираното нарушение, изразяващо се в непостигане на нивата на показателите, предвидени в бизнес плана, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. В свои решения ВАС приема пряко приложимия текст на чл. 33, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика във възка с чл. 72, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, според който в случаи като процесния, когато средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони и точното прилагане на материалноправните норми, е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФ Земеделие – РА по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП.

По изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК и следва да се отмени.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски, но такива не са поискани, затова съдът не дължи произнасяне.

Ето защо и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,

 

Р Е Ш И: 

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „***“, ЕИК ***, представляван от В.И.Г., Акт за установяване на публично държавно вземане                                    № 16/311/01037/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8599 от 04.09.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 58393,03 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

 

 

 

                                

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: