Р Е Ш Е Н И Е
№ I-150
30.06.2020г.,
гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и
четвърти юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 954 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на
въззивна жалба, подадена от „ИСТ – КОМ“ ООД – в ликвидация ЕИК ********* чрез
адв. Стоян Чапразлиев против Решение № 245/31.12.2019г. по гр.д. № 566/2019г.
по описа на РС Несебър, с което са отхвърлени предявените от „Ист - Ком” ООД –
в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас,
ул. „Шейново” № 61А, ет. 2, ап. ляв, срещу Д.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата
от 13 067 лв., представляваща получени без правно основание от Д. И. К.
такси за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС за 2011г. до
2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за присъждане на сумата от 3978,28 лв., представляваща лихва върху главницата
за периода 05.06.2016г. – 05.06.2019г.
С подадената жалба решението
се намира за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се мотивът на
съда, че „Ист - Ком” ООД – в ликвидация не е материално легитимирано по
предявения иск. Счита, че решението е в противоречие с постановеното съгласно
Решение № I-28/19.04.2019г. по в.гр.д. № 167/2019г. по описа на БОС. Счита, че
по делото са установени фактите, които са му възложени в доказателствена тежест
с доклада на съда. Сочи, че с отговора на исковата молба ответникът твърдял, че
след получаване на сумата я предал в касата на дружеството, а не в касата на
ЕС, поради което намира за неправилен извода на съда, че дружеството няма
материална легитимация да търси процесната сума. Ответникът не установил, че
предал сумата в касата на дружеството. Неправилно било прието, че ответникът е
получил сумата от името на етажната собственост без правно основание, тъй като
не бил надлежен субект да получи сумата по смисъла на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, която
норма не била относима за случая, тъй като ЕС възложила дейността по поддръжка на дружество, което е собственик на
самостоятелни обекти в сградата.
Моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски –
представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Не се правят
искания във връзка със събиране на доказателства.
Препис от съдебното решение е
връчен на жалбоподателя на 17.01.2020г. като въззивната жалба е депозирана на
30.01.2010г., т.е. в законоустановения срок и е внесена дължимата държавна
такса.
В срока по чл. 263 ГПК е
депозиран писмен отговор от Д.И.П., чрез адв. Дичко Янев, с който въззивна
жалба се намира за неоснователна, а постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Счита, че мотивите на съда са в съответствие с Решение №
I-28/19.04.2019г. по в.гр.д. № 167/2019г. по описа на БОС като се позовава, че
в производството по цитираното дело въззивното дружество е поддържало, че
именно Етажната собственост е легитимирана да претендира сумите. Сочи, че и с
представеното по делото споразумение сключено на 14.05.2019г. се потвърждавало,
че кредитор е Етажната собственост. Намира, че изводите на първоинстанционния
съд са обосновани и правилни. Обжалваното решение било постановено в
съответствие с практиката на ВКС. Не се установило ответникът да е получил
фактическа власт върху процесната сума. Представителите на въззивното дружество
и органите, осъществявали управление на ЕС, били едни и същи лица и евентуално
осъдително решение срещу ответника би довело до неоснователно обогатяване от
страна на ищеца, тъй като едни и същи лица щели да получат плащане два пъти на
едно и също основание.
Моли да се потвърди решението
на РС Несебър. Претендира разноски. Не се правят искания за събиране на
доказателства.
Настоящият съдебен състав
намира, че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна,
която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е редовна и допустима.
БОС, след като
намери жалбата за редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.268 и сл. от ГПК я
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно
заседание пред въззивна инстанция въззивникът не се явява, за него адв. Чапразлиев депозира писмено
становище, с което моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявеният иск. Въззиваемият
не се явява, за него се явява адв. Янев, който поддържа отговора на въззивната
жалба, няма възражения по доклада на съда.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
РС Несебър е
сезиран с искова молба от „ИСТ-КОМ“ ООД – в ликвидация срещу Д.И.П. с искане да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13067 лева, представляваща получена
от него такса за поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост
за 2011г. до 2015 година от Д. К., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 05.06.2016г. до 05.09.2019г. в размер на 3978,28 лева, както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и разноските по делото. Сочи, че ответникът бил съдружник в
дружеството ищец, което било собственик на самостоятелни обекти в сграда
Влас-юг, вх. А, находяща се в Свети Влас, ул. „Свети Власий” № 80. С решение на
ОС на ЕС за управител на етажната собственост била избрана М. П. и било взето
решение собствениците на апартаменти да заплащат такса за поддръжка на общите
части и за разходи за охрана на сградата и апартаментите в размер на 9,60 евро
на квадратен метър с ДДС, включително и за съответните общи части. При предявен иск срещу етажния
собственик С. К. същата представила квитанция към приходен касов ордер за
платени от Д. К. на 21.10.2015г. годишни такси в общ размер 13067 лева за 2011,
2012, 2013, 2014г. и 2015г. до 31 август. Подписът на квитанцията бил на Д.П.,
а не на управителя на етажната собственост. С протокол от 18.05.2015г. ОС на ЕС избрало Ист Ком ООД да осъществява
дейността по обслужване и управление на жилищната сграда, както и за събиране
на дължимите такси. С Решение № 28/19.04.2019г. по в.гр.д. № 167/2019г. на БОС
било прието, че Д.П. е овластено лице да получи плащането като с извършеното
плащане се погасили задълженията, но Д.П. не предал получената сума в касата на
дружеството. Ето защо дружеството ищец имало интерес да предяви иск срещу Д.П.
да му заплати получената от него без основание сума. Ангажирани са
доказателства.
Постъпил е
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Счита, че искът
не е допустим, тъй като легитимирана е етажната собственост. В случай, че искът
се приеме за допустим, то ответникът счита, че не е основателен. Сочи се, че
процесната сума е получена от Д.П., но била предадена в касата на дружеството
като същата била използвана за поддръжка и управление на сградата във връзка с
ремонт на покрива, който бил извършен през месец октомври 2015г. Позовава се на протокол № 2 от 25.03.2016г.
да се дадат правомощия на управителя на ЕС да събере невнесени до момента
вноски като Д. К. имала направени частични вноски за 2015г. и остатъка за
плащане бил конкретизиран в размер на 474,69 евро, поради което ставало ясно,
че процесната сума била платена към 2015г. и оставал само неплатен остатък от
474,69 евро. С цитираното решение на БОС се установило, че погасителния ефект
на плащането от Д. и С. К. е настъпил и ищцовото дружество получило в
патримониума си плащането. Моли искът да бъде отхвърлен. Ангажират
се доказателства.
С постановеното
по делото решение първоинстанционният съд е приел, че „ИСТ КОМ“ ООД – в
ликвидация не е материално –правно легитимирано да предяви иск, тъй като
надлежен кредитор е етажната собственост. На следващо място е прието, че липсва
връзка между обедняването и
обогатяването и след като ищецът изначално не е бил надлежен кредитор за
получаване на сумата, той не би могъл да понесе и загуби /обедняване/, че не я
е получил.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Решението на РС Несебър е валидно и допустимо като този състав го
намира и за правилно.
С оглед на въведените в исковата молба твърдения търсената
защита на правата на ищеца намира своята правна квалификация в разпоредбата на
чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, според която
при плащане
на привиден кредитор истинският кредитор има право на
иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Този иск почива на фактическия
състав на неоснователното обогатяване. Чрез него
истинският кредитор може да търси от
привидния кредитор това, с което последният се е обогатил за негова
сметка. Независимо от това, погрешното подвеждане на спора от районния съд под
нормата на чл.
55 ал. 1 от ЗЗД не се е
отразило на допустимостта на обжалваното решение, тъй като съдът е обсъдил
фактите, относими към спорното материално право - връщане на парична сума,
получена без основание. Ищецът следва да докаже факта на получаването на
парична сума от ответника, че е обеднял с тази сума и липса на основание за
получаването, а ответникът – основание за получаването. Именно с оглед на
посочената доказателствена тежест РС е разпределил подлежащите на доказване
между страните факти, но ищецът не е провел успешно доказване на факта, че е
обеднял.
По делото не е оспорена представената квитанция като
частен свидетелстващ документ и следва да се приеме, че е подписана от Д.П. и е
получил сумата в размер на 13067 лева за поддръжка на общи части за
2011-2800лв., 2012г.-2800 лв.; 2013г. – 2800 лв., 2014г. – 2800лв.; 2015 до
31.08 – 1867 лева. С посоченото се установява, че в патримониума на ответника
действително е постъпила процесната сума.
Следващата
предпоставка, която следва да се установи, че с тази сума е трябвало да се
заплати на ищеца, т.е. че тя е следвало да постъпи в неговата имуществена
сфера. От приетата като доказателство по делото експертиза се установи, че
процесната сума не е осчетоводена в касата на „Ист Ком“ ООД, но на първо място
стои въпросът дали е следвало да постъпи в имуществото на ищцовото дружество. Съгласно
протокол № 1/08.12.2010г. от ОС на собствениците на имоти в жилищна сграда
„Влас-юг“, гр. Св. Влас, ул. „Св. Власий“ № 80, вход А /западен/ , за управител
на ЕС е избрана М. И. П., определен е размерът на паричните вноски за разходите
за охрана на сградата и апартаментите и поддържането на общите части на
сградата в размер на 9,60 евро за кв.м. с ДДС, включително и общите части за
всеки апартамент годишно. Сумите е предвидено, че се внасят до 30 април за текущата
година, от тази вноска се освобождават собственици на апартаменти, които имат
подписани договори за обслужване с „Ист Ком“ ООД. Съгласно протокол № 1 от
18.05.2015г. на ОС на ЕС, М. П. е избрана за управител на ЕС, определена е
такса за обслужване и управление в размер на 9,60 евро за квадратен метър от
притежавана от собственика площ за година, която се заплаща до 31.03 всяка
текуща година. За управляваща фирма, на която е възложено да осъществява
дейността по обслужване и управление на жилищната сграда и е предвидено да
събира подлежащите на плащане от всички собственици такси за обслужване и
управление е избрана Ист Ком ООД. Упълномощен е избрания управител да сключи
договор с новоизбраното дружество за обслужване и управление на сградата от
името на представителите на етажната собственост. Такъв договор по делото не е
представен.
Процесната квитанция е подписана от Д.П., но е
видно, че като организация е посочена Етажна собственост гр. Св. Влас, ул. Св.
Власий № 80, Ж.С, която именно е легитимирана да получи сумата. С представеното
Решение № 28/19.04.2019г. по в.гр.д. № 167/2019г. на БОС е прието, че етажната
собственост е легитимирана да претендира плащане за такси за поддръжка и
управление на общи части. Това решение е постановено между Етажната собственост
на жилищна сграда „Влас-юг“ и С. К. като ползвател на самостоятелни обекти в
тази сграда и същото има сила на пресъдено нещо само между страните и предмета,
с който съдът е сезиран. „Ист Ком“ ООД не е било страна по това дело и не може
да се счита за обвързано от съдебното решение. В конкретното дело етажната
собственост е претендирала вноски за поддръжка и охрана на общите части на
сградата за 2015г., но не и други парични вноски. Неправилно се тълкува
постановеното съдебно решение от трето за спора лице. В соченото решение е прието,
че именно етажната собственост е легитимирана да търси заплащане на таксата за
поддръжка на общи части и искът й е бил уважен за част от процесното вземане.
Съдът е посочил: „С приемането на това решение е предвидено част от
правомощията на управителя да бъдат възложени на дружеството „Ист Ком“ ООД по
смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС. Титуляр на вземането обаче продължава
да е етажната собственост, а посоченото дружество има право да извършва изрично
определени дейности. С приетото решение напрактика ОС на ЕС е предвидило
възможност собствениците да заплатят на „некредитор” (по смисъла на чл. 75 от ЗЗД)…“;
„…именно етажната собственост е легитимирана да получи дължимите суми“. Изложени
са съображения, че с извършеното плащане е платено на привиден кредитор, но плащането
е погасило част от претендираните по делото суми. Изрично в решението е
посочено, че истинският кредитор е именно етажната собственост, поради което и
обжалваното първоинстанционно решение е било частично отменено. С оглед
изложеното не може да се приеме, че „Ист Ком“ ООД – в ликвидация е обедняло с
получаването на сумата от Д.П.. Ето защо предявеният от „Ист Ком“ ООД – в
ликвидация иск е неоснователен и не следва да се уважава.
По тези съображения този състав споделя
извода, че „Ист Ком“ ООД – в ликвидация не е истинският кредитор да получи
процесната сума, не е обедняло и затова искът е правилно отхвърлен от РС
Несебър, а решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл. 80 ГПК съдът дължи
произнасяне и по разноските. Право на разноски има въззиваемият, който
представя договор за правна защита и съдействие за разноски в размер на 800
лева, които следва да му се присъдят.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС с касационна жалба и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от
горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245/31.12.2019г.
по гр.д. № 566/2019г. по описа на РС Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
„Ист - Ком” ООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Бургас, ул. „Шейново” № 61А, ет. 2, ап. ляв, да заплати на Д.И.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 800 лв. (осемстотин лева) - разноски за възнаграждение
за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС с касационна жалба и при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.