РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 14.01.2019г.
...........Русенският
.....окръжен съд .....наказателна колегия в публично заседание на .....тринадесети
декември..през двехиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Милена Пейчева
Росица Ангелова
Членове: Александър Иванов
при секретаря…….Мариета
Цонева..................в присъствието на прокурора Мирослав
Маринов.......... като разгледа
докладваното от председателя Пейчева.... ВНОХ дело № 730 по описа за 2018
год., за да се произнесе, съобрази.
Производството е по глава ХХІ от НПК.
Р.М.Р. е обжалвал Присъда № 108/18.09.2018г. на Русенския районен съд, постановена
по НОХД № 370/18 на РРС, с която е признат за виновен в това, че на 19.10.2016 г. в гр.
Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, като се
представил за лице, което действа по поръка на властта - „следовател“ и
„полицай“, с цел да набави за себе си и за другиго /неустановено по делото
лице/, имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.М.М.от гр.Русе заблуждение- че е необходимо да окаже съдействие на Следовател за
разкриване и задържане на група лица, извършваща измами, и с това му причинил
имотна вреда в размер на 16 277 лева, и у Т.М.Б.от гр.Русе - че е необходимо да
окаже съдействие на полицейските органи за разкриване и задържане на група
лица, извършваща измами, и с това й причинил имотна вреда в размер общо на
7774,98 лева- левовата равностойност на 3390 евро, 335 щ. долара, 165 лева,
часовник марка „Тиссот“, алуминиева гривна, златна халка - 14 карата и златен
дамски пръстен с камъни - 14 карата, всичко на обща стойност 24 051,98 лева, като измамата е извършена от
две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представлява
опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211, пр.2, вр. чл.210, ал.1, т.1, пр.2 и т.2, във вр. чл.209,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното
задържане по делото от 19.10.2016г.до 17.07.2017г.
Част от веществените докаазтелства по делото са
отнети в полза на Държават, а друга са върнати на подсъъдмия.
Подсъдимият е осъден
да заплати направените по делото разноски.
В жалбата на
подсъдимия,подадена чрез служебният му защитник адв.К.Д. от РАК, се излагат
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на
маетиралния закон, недоказаност на перстъпелинето и явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяна на
обхжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава или връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно- намаляване
размера на опредеелното наказание, по подробно изложените в жалбата и допъленнията
към нея съображения. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдъмия и
неговия защтинки, като се излагат подробни доводи.
Становището на представителя на РОП е, че обжалваната
присъда е законосъобразна и правилна, наказанието е дори занижено, но поради
липсата на протест, съдебният акт следва да бъде потвърден. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на доводите.
Като прецени доказателствата по делото,доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Р.М. Р. е роден през 1969г. в с.Масларево, община Полски Тръмбеш,
живее в с.Присово, обл.Велико Търново,
български гражданин, със средно образование, разведен, не
работи, осъждан е два пъти. Като последната му
Присъда
е по НОХД № 165/2010г. на
ОС- гр. Велико Търново, за две престъпления- по чл. 199 ал.1 вр. чл. 26
ал.1 и чл. 20 ал.2 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, му е наложено общо
наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване
на наказанието. Присъдата влязла в сила на 01.06.2011г.,
а наказанието било изтърпяно за периода 14.04.2009г.- 31.08.2012г., като
осъдения бил освободен условно предсрочно с остатък от 1 год. 4 месеца и 10 дни, за който срок и на основание чл. 70 ал.6 от НК му била определена пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК- „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
През м.октомври 2016 г. Подсъдимият се
свързал с лице- неустановено в хода на разследването, което се занимавало с измами. По
отношение деянието на това неустановено лице,
материалите от настоящото производство са отделени в друго наказателно
производство, съгласно Постановление на РП- Русе от
16.02.2018г.- приложено по делото. Тъй като подсъдиимят
имал нужда от парични средства, а неустановеното лице извършвало дейност по
въвеждане в заблуждение на различни хора с цел имотна облага, то подсъдимият
решил да се включи в осъществяване на тази дейност с цел- добиване на парични
средства, за него и за неустановеното лице, с
което той не се запознал лично. По указание на съучастника му, с оглед
поддържане на непрекъснат контакт при реализиране на намеренията за извършване
на „измами“, подсъдиимят взел мобилен телефон, ведно със сим-
карта, от предварително уговорено със съучастника му място, находящо се на
пътен възел в гр. Велико Търново.
На
19.10.2016г. сутринта, подсъдиимят Р.Р. *** с лек автомобил марка „Рено Сценик“ с рег. № *********,
собственост на лицето Д.Х.К.от гр. Велико Търново, който л.а. подсъдимият закупил през 2014г. Тъй като не познавал добре гр. Русе, подсъдимия паркирал
превозното средство в близост до ж.п.- гарата в града-
на ул. „С.К.О“, след което до указаните му места от неустановения съизвършител, той се
придвижвал с такси.
На 19.10.2016г. сутринта, около 08.30 часа, съизвършителя на подс.Р. се свързал по телефона с пострадалата- св. Т.Б. /родена 1932 година/, като се представил за „полицейски
служител“, който търси съдействие за разкриване на група лица, които извършват
т.нар. „телефонни измами“. Непознатият
заявил на св. Б., че за разкриване на „извършителите“ и набавяне на доказателства, следвало да изпълни стриктно
всички инструкции на лицата, включително- предаване на свои лични парични
средства. Не след дълго св. Б.
получила друго обаждане, при което непознат мъж
започнал да й отправя заплахи срещу живота и телесната й неприкосновеност в
случай, че тя не му предостави парична сума в размер на 15 000 евро.
Действайки със съзнанието, че оказва съдействие на органите на полицията за
залавяне на престъпна група извършваща „измами“, по указание на лицето,
представило се за „полицай Г.Г. от Трето районно
полицейско управление в гр. Русе“, св. Б.
поставила в червена дамска чанта парична сума в различна валута – 1000 евро /в
банкноти от по 50 евро/, 338 долара и 165 лева, както и златни накити- златен
пръстен, брачна халка с надпис от вътрешната страна „Б.
и дата и година“, дамски часовник
„Тисот“
и гривна. Всички тези
вещи св. Б. хвърлила през
терасата, след което бързо се прибрала в стаята на апартамента си.
В това време, съгласно дадените указания от съучастника му, подс.
Р. успял да се придвижи с такси до имота, в който
живеела св. Б.,
като наблюдавал момента, когато жената ще хвърли през терасата исканите й вещи
и пари. Когато това се случило, подсъдимият бързо грабнал
чантата и се отдалечил от имота, но останал в района на жилищната кооперация, в
която живеела св. Б..
Въпреки предоставените пари и вещи, за
размера и вида на които подсъдиимят уведомил
съучастника си, последният продължил да иска пари от жената, като „полицаят“ категорично заявил, че паричната сума е недостатъчна. Наред с това, мнимият полицай заявил на св. Б.,
че в случай, че продължи да съдейства, казуса ще бъде широко отразен в медиите
и полицията ще окаже съдействие за увеличаване на пенсията й. По указание на
„полицая“, св. Б. взела такси и
отишла до банков клон на банка „Р.“,
находящ се на ул.“С.“ № .. Там тя изтеглила от
личната си сметка сума в размер на 3000 евро. По пътя
св. Б. тделила за себе си три банкноти от по
100 евро, а останалата парична сума в размер на 2700 евро, по указание на
„полицая“, оставила в кошче за боклук в района. През цялото
време, св. Б. била
наблюдавана от далече и следвана от подс. Р.. Когато
св. Б. се отдалечила
на достатъчно разстояние от кошчето, подсъдимият се
доближил до него и взел пакета с оставените в него пари.
След това св. Б.
се прибрала в дома си, но съучастникът
на подсъдимия продължил да я увещава, че за успеха на полицейската операция,
следва да предостави още парични средства. Тогава
свидетелката отново взела такси и тръгнала към друг клон на банката, но по пътя
споделила с таксиметровия водач за всичко, което й се случило през деня.
Водачът на таксито сезирал органите на полицията, при което в
банковият офис пристигнали полицейски служители, които предотвратили
причиняването на допълнителни щети на св. Б..
Подсъдимият
последвал с такси св. Б. и в този
случай, но когато видял полицейските служители, той се върнал при своя
автомобил и зачакал нови „инструкции“ от съучастника си. През
това време, подс. Р. прибрал намиращите се у
него вещи и пари /на св.Б./ в кухина в автомобила, разположена на
пода между предните и задни седалки, върху която поставил и стелка. На това място той не поставил единствено часовника „Тисот“, който сложил в джоб на задната
лява врата.
На 19.10.2016г.,
около обяд, неустановеният съучастник на подсъдиимя,
позвънил на домашния телефон на св. Т.М./роден 1947г./ и се представил за полицейски служител,
който търси съдействие от него за разкриване на група лица, които извършват
т.нар. „телефонни измами“. Непознатият
заявил на св. М., че за разкриване на „извършителите“, той следва да
изпълни стриктно всички дадени му инструкции, включително- предаване на свои
лични парични средства. Не след дълго св. М. получил друго обаждане, при което му било заявено, че
„дъщеря му е катастрофирала, извършена й е спешна операция, а във връзка с
използваните консумативи при хирургичната интервенция, следва да се заплати
немалка парична сума“. Лицето заявило на св. М. също, че „в случай, че не плати, спрямо него ще бъде
извършено посегателство срещу телесната му неприкосновеност“.
Св.М. не се впечатлил и изплашил от
отправените му заплашителни изрази и думи, а напротив, действайки със
съзнанието, че оказва съдействие на органите на полицията за залавяне на
престъпна група, извършваща „измами“, той отишъл до най- близкият банков клон
на „Юробанк“, находящ се по ул.“Николаевска“ в гр. Русе. В офиса на банката
св.Т.М.бил обслужен от св. С.Х., пред която
заявил, че иска да закрие
сметката си. Св. Х. му разяснила, че тази банкова
операция изисква заплащане на допълнителна такса, като при това направила опит
да узнае причината за заявената банкова операция, с оглед предотвратяване
евентуална измама на клиента. Думите на св. Х. не успели да разколебаят св. М. в
желанието му да „помогне“ на органите на полицията, поради което той изтеглил
цялата налична сума по спестовната му сметка, или сума в размер на 16 277,92
лева. Стотинките той прибрал в себе си, а банкнотите- 12 бр.
по 100 лева, 301 бр. по
50 лева и по 1 бр. от по 20 лева, по 5 лева и 2 лева, по негово указание,
банковата служителка поставила в пакет, за да се носят по- лесно. По указание на „полицейския служител“, св.М. оставил
пакета с посочената парична сума до трафопост, находящ се в близост до
градинката до Корабния техникум.
В същото време, неустановения съучастник
на подсъдимия упътил подс. Р. за мястото, където
св. М. е оставил пакета с парите, и подсъдимият
незабавно се насочил на там. Без да бъде забелязан от никого,
подсъдимият взел пакета с
пари, оставен от св. М. и се
върнал до автомобила си, където скрил пакета с парите в кухината между
седалките.
По указание на мнимия „полицейски
служител“, св. М. тръгнал към
друг банков клон, където също имал спестявания- „Първа инвестиционна банка“,
чийто клон бил разположен на ул.“Р.Д.“ № **.
В същото време, съучастника на подсъдимия му указал
мястото, където следва да отиде, при което подс.Р. бързо се придвижил до
банката и зачакал в близост.
Когато
влязъл в банката, св.М. седнал
на едно от местата за посетители, но поведението му привлякло вниманието на св. К.И.- охранител в банковия офис и бивш полицейски служител. Св.М. изглеждал силно притеснен и непрекъснато говорел по телефона,
като няколко пъти излизал навън, за да проведе разговора. Когато отишъл на гишето, съгласно напътствията от „полицейския
служител“, св.М. пожелал да закрие сметката си и да
изтегли наличните парични средства. Това допълнително засилило
подозренията на св.И., че възрастният мъж е жертва на
измама, поради което той направил знак на банковата служителката да стори
необходимото, но да забави клиента. Св.И. веднага се свързал със св.П.П.-
полицейски служител от Първо РУ при ОДМВР- Русе, с когото няколко дни преди
това провели разговор относно зачестили случаи на телефонни измами, като го
уведомил за ситуацията около св. М..
Няколко
полицейски служители, между които св. П.П. и св. И.П., незабавно отишли до банковия клон. При
визуалния оглед на обстановката наоколо, св. И.П.
видяла подс. Р. в близост до банката,
разговаряйки по телефона, и го разпознала като лице, заподозряно като
съучастник на измама, извършена няколко дни по-рано. Тогава
подсъдиимят Р. бил задържан и
отведен в полицейското управление. В последствие, той
отвел полицейските служители до мястото, където бил паркиран автомобила му.
При извършеното претърсване и изземване в превозното
средство, били открити вещите на св. Б.: 1 бр. часовник
„Тиссот“, 1 бр. алуминиева
гривна с жълто покритие предтавляваща синджир, 1 бр. златна
халка- 14 карата с надпис от вътрешната страна „Бейко 16-V-1954“ , 1бр.
златен дамски пръстен с камъни- 14 карата, а също така- получените пари от
свидетелката- 3390 евро, 335 щ.долара и 165 лева. В лекия
автомобил били открити и получените пари от св. М. -
16 277 лева, които били обвити с гумен ластик /видно от отразеното в протокола за претърсване и изземване и фотоалбума
към него и протокола за оглед на вещестевни доказателства и фотоалбума към
него, приложени в т.1, л.57-62 и л.63-66 от ДП/.
В
хода на проведеното разследване, предмета на отделните
деяния - паричните суми и вещи, били
върнати на собствениците им с приемо-предавателни протоколи /приложени в т.1 л.109 и л.110 от ДП/. Така щетите от престъплението, в общ размер на 24 051,98 лева, са
изцяло възстановени на пострадалите Б. и М..
От приетата по делото СЦИЕ /т.1, л.94-95 от ДП/ се установяват вида и
левовата равностойност на процесните вещи /собственост на пострадалата Б./.
От приложените на ДП справки,
предоставени от мобилните
оператори, изискани по реда на чл.159а от НПК,
вр. чл.251г от ЗЕС; данните получени по реда на
международната правна помощ; техническа ексепртиза
/т.1,л.88-90 от ДП/ и експертна спарвка /т.3,л.8-13 от ДП/ се установява,
че на 19.10.2016г., за времето от 11.00 часа до 15.00 часа, неустановено лице е провеждало множество телефонни разговори с пострадалите Б. и М. през
сим- карти с номера 40743546073, 40753868008, 40748843075,
които са предоставени и се ползват от румънски мобилни оператори. Както и че за същия период от време от и към
телефонния номер на подсъдимия са провеждани телефонни
разговори от сим- карти с номера 40741488034 и 40753869115, също
предоставени от румънски мобилен оператор. Това се осъществявало чрез услугата
„Ориндж припей“ /Orange
prepay/, която предполага закупуването на телефонни карти
и тяхното използване от което и да било лице, като закупуването на картите не
предполага сключване на договор. Телефонният номер се
активирал след закупуване на картата, без да бъде необходима някаква
формалност, свързана със самоличността на потребителя.
Тази правилно установена фактическа обстановка кореспондира
със събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящата инстанция.
По делото няма спор, че на 19.10.2016г. пострадалата Б. е
хвърлила през балкона на жилището си, горепосочените вещи, както и че по- късно
на същия ден е изтеглила от сметката си в горепосочения клон на „Райфайзенбанк“
сумата от 3000 евро, като 2700 евро от
тях е оставила в кошчето за боклук.
Няма спор, че на 19.10.2016г. пострадалият М. е изтеглил от сметката си в
горепосочения клон на „Юробанк“ сумата от 16 277,92 лева, която сума, без
стотинките оставил до трафопост до градинката до Корабния техникум, както и че
отишъл в посочения клон на ПИБ, от където също искал да изтегли пари.
Категорично е устоновено, че подсъдимият Р. е задържан на
19.10.2016г. в района на същия клон на ПИБ, от който св.М. е искал да изтегли
пари. Безспорно е установено, че подсъдимият е завел полицейските служители до ползвания
от него лек автомобил „Рено Сценик“ рег.№ *********, в който укрити са намерени
вещите на св.Б., както и парите на св.Б. и св.М..
Безспорно са установени самоличността на подсъдимия,
съдебното му минало, това, че на 19.10.2016г. той е бил в гр.Русе с
горепосочения лек автомобил където на същата дата е задържан от органите на
полицията, както и собственика на лекия автомобил.
Категорично е установена пълната идентичност между вещите
изхвърлени през терасата от Б. и тези, намерелни в л.а. на подсъдимия, както и
парите- по вид на валутата, размер и копюри, които двамата пострадали са изтеглили и оставили на съответните места с
парите намерени в лекия автомобил на подсъдимия.
Относно посочените безспорни факти писмените, гласните
доказателства и експертните заключения са еднозначни и непротиворечиви.
Спорният по делото въпрос е относно конкретните действия,
извършени от подсъдимия. Провеждал ли е той разговори с пострадалите; провеждал
ли е разговори с друго неустановено по делото лице, негов съучастник;
наблюдавал ли е пострадалите и взел ли е той изхвърлените и оставени от тях
пари и вещи. И във връзка с това налице ли са обективните и субективни признаци
на престъплението измама, за което е предаден на съд и осъден с обжалваната присъда.
Настоящият състав намира, че първоинстаницоният съд
правилно е преценил събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност,
като е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи, досежно авторството на
деянието, конкретните извършени от подсъдимия действия, наличието на съучастие
между Р. и неустановено по делото лице, включително и като е дал правилен
отговор на горепоосчените спорни въпроси.
Неоснователин са доводите на подсъдимия, за постановяване
присъдата при допуснати съществени процесуални
нарушения:
Твърденията за допуснати нарушения на ДП, противоречия и
неясноти в обвинителния акт, включително и относно това от къде са изхвърлени
вещите от Б., относно обвинението за съучастие, настоящият състав не обсъжда,
тъй като в тази насока се е произнесла въззивната инстанция, по повод
обжлването на определението от разпоредителното заседание по делото по ВЧНД №
290/18 на РОС.
По доводите за незаконен състав. Действително съдебния
заседател Л.М. е участвала като такъв, както по на настоящето дело, така и по
друго дело срещу същия подсъдим- видно от приложените справка и присъда на л.24-29 от настоящето дело. Окръжният съд
намира, че присъдата не е постановена от незаконен състав и в тази насока не е
допуснато процесуално нарушение от първата инстанция. На първо място участието
на един и същи съдебен заседател, или на един и същи съдия при разглеждането на
различни дела срещу един и същи подсъдим, не е сред изричните основания за
отвод по чл.29 от НПК. Това е така, предвид факта, че присъдата по едно дело се
постановява след обсъждането и подписването й от трима души- един съдия и двама
съдебни заседатели, при което гласът на единия от тях не е с решаваща тежест.
На второ място, съдията и съдебните заесдатели, които следва да участват при
разглеждането на всяко едно дело, се избират на случаен принцип, чрез съответната
система на съда, което е гаранция за липсата на каквите и да е предварителни
уговорки или предубеденост на същите. На следващо място фактите по всяко едно
дело са различни, а именно те подлежат на доказване в процеса и на обсъждане
при постановяване на съдебния акт. Освен това съдебният заседател М.
действително е такъв, както по настоящето дело пред РРС, така и по НОХД №
22/2018 и двете дела с подсъдим Р.Р.. В същото време настоящето производство е
приключило пред райония съд на 18.09.2018г., с обжалваната присъда, докато към
този момент другото дело е било все още висящо, поради което не би могло да се
счита, че съдебната заседателка е била предубедена по някакъв начин спрямо
подсъдимия.
По направеното от защитата възражение за участието на
съдебния заседател М., районият съд е обсъдил това обстоятелство, изслушал е
становището на съдебния заседател, като се е праизнесъл с мотивирано
определение, с което не е уважил искаенто за отвод /л.85 от делото на РРС/. По
този начин е преценено, че не са налице и основанията по чл.29 ал.2 от НПК,
като е спазен предвидения в НПК ред, поради което не е допуснато никакво
нарушение в тази насока.
Не са допуснати процесуални нарушения във връзка с искането
на защитата за гласово разпознаване на подсъдимия от пострадалите. Първата
инстанция се е произнесла по това искане, като мотивирано го е оставила без
уважение. По делото са налице достатъчно събрани доказателства, а и с оглед
продължителния период от време изминал от престъплението до момента на
разглеждането на делото пред съда и предвид напредналата възраст на
пострадалите, изводът на райония съд в тази наоска е правилен и законосъобразен.
С отказа да бъдат събрани такива доказателства, чрез назначаване на съответна
експертиза, не са нарушени правата на страните, поради което не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на обжалваната
присъда.
При извършената служебна проверка настоящият състав
констатира допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, които обаче не
се съществени такива и не налагат отмяна на обжалваната присъда. Те се
изразяват в следното:
В определнието от проведеното на 08.05.2018г. разпоредително
заседание са обсъдени всички въпроси, подлежащи на обсъждане, изложени са мотиви
за това, но в диспозитива на определението /л.61 от делото на РРС/ липсва
произнасяне по всеки един от тези въпроси, като е налице произнасяне само по
спорния въпрос досежно процесуалните нарушения. В същото време доколкото това
определение от разпоредителното заседание е проверено от въззивата инстанция,
която с Решение №73/23.05.2018г. постановено по ВЧНД № 290/18 на РОС го е потвърдила, посоченото нарушение е
несъществено и е санирано при извършената въззивна проверка.
Допуснато е
нарушение при извършения разпит на пострадалата Б.. Същата е била обявена за
издирване, установено е, че е напуснатала страната, живее във Франция, имало е
възможност за установяване на точния й адрес и извършване на разпит по
делегация. Съдът е извършил разпит на пострадалата по скайп, което не е точно
видеоконферентна връзка по смисъла на НПК, но настоящият състав намира, че това
нарушение не е опорочило присъдата до степен, че да налага нейната отмяна. Това
е така, тъй като дори да се изключат от доказателствата по делото показанията
на св.Б., по делото са събрани достатъчно други доказателства, които
установяват обстоятелствата, относими към предмета на доказване, отнасящи се до
тази пострадала.
Районият съд не е
обсъдил подробно доказателствата по делото, в това число и обясненията на
подсъдимия, но изложените съображения са достатъчни и не могат да се приравнят
на пълна или частична липса на мотиви, поради което не налагат отмяна на
обжалваната присъда.
Доколкото окръжният съд действа като втора първа
инстанция посочените нарушения ще бъдат преодоляни от мотивите на настоящия
състав.
Неоснователни са
възраженията на подсъдимия за необоснованост
на присъдата и недоказаност на престъплението:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от приложените
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Това са: протокол за претърсване и изземване, протокол
за оглед на веществени доказателства, протокол
за оглед на местопроизшествие, фотоалбумите към тях, справки
по чл. 159а от НПК, справки относно трафичните данни, съдебно
- технически експертизи, съдебно- ценова експертиза, справка съдимост, справка
от Агенция по вписванията, справка от Служба „Вписвания“ при РС-В.Търново, справка
от ОД“Земеделие“- гр. В.Търново, справка от Община - гр.
Велико Търново, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, приемо-предавателни протоокли за връщане на вещи и други, както
и приложените веществени доказателства.
Гласните доказателства кореспондират с отразеното в
писмените такива. От гласните доказателства това са свидетелските
показания на пострадалите, които са последователни, логични и
достатъчно подробни, както на ДП, така и пред съда. Техните показания
кореспондират с отразеното в протоколите за претърсване и изземване и за оглед
на веществени докаазетлства, досежно вида и копюрите на парите и вещите, които
те са оставили на съответните места и които са намерените в л.а., ползван от
подсъдимия. Те напълно кореспондират е с показанията на останалите свидетели,
поради което съдът правилно ги е кредитирал като достоверни. Дори да бъдат
изключени от доказателствата по делото показанията на пострадата Б., останалите
гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват извършеното по отношение на
нея престъпление.
Това са показанията на банковите служители- св.С.Х. /относно
изтеглените пари от пострадалия М./, св.В.А. /относно изтеглените пари от
пострадалата Б. и мъжът, който я наблюдава пред банката/, св.К. И. /охрана на
клона на ПИБ, койте е уведомил полицията и така предотвратил тегленето на пари
от св.М. от тази банка/. Всеки един от тях е възприел отделни моменти от
случилото се с пострадалите на 19.10.2016г. и пресъздава точно и достатъчно
подробно своите впечателения. Техните показания са последователни и логични, такива
на незаинтересовани от изхода на делото лица, кореспондират помежду си и с
останалите гласни доказателства, както и с отразеното в писмените доказателства,
поради което законосъобразно и правилно са кредитирани с доверие от съда.
Това са показанията на полицейските служители- св.И.П., св. П.Б., св. Е.А..
Техните показания са последователни и логични, пресъздават различни моменти от
случилото се и кореспондират с отразеното в писмените доказателства и с
останалите гласни доказателства, поради което законосъобразно и правилно са
кредитирани с доверие от съда.
Съдът дава вяра и на показаинята на св.Д.К.-познат на
подсъдимия, които имат значение относно собствеността и ползването на лекия
автомобил, в който са намерени вещите.
Съвкупния анализ на гласните доказателства, отнесени към
писмените такива и заключенията на приетите по делото експертизи, установяват
по безспорен и категоричен начин гореизложената фактическа обстановака, като
дават категоричен отговор и на горепосочените спорни въпроси. Те от части
кореспондират и с обясненията на подсъдимия.
Не могат да бъдат споделени твърденията на подсъдимия, че
случайно е попаднал в схема на „ало-измамници“, не е имал предварителни
уговорки и разпределение на роли с никого, не е извършител на престъплението, а
е извършвал куриерски услуги и едва ли не и той е заблуден от неустановеното по
делото лице. В тази им част обясненията на подсъдимия са нелогични и вътрешно противоречиви,
като прецизния им анализ сочи, че в тях се съдържат по-скоро признания за
извършената измама, тъй ката макар и общо той не отрича, какво е взел трите
пъти, къде го е сложил, като обясненията на цялостната ситуация, предхождаща
събитията сочи, че за него е било ясно, че върши нещо най-малкото нередно.
Ако се приемат за
достоверни фактите, които подсъдимият изнася по делото, а именно: Разговаря по
телефон оставен му от непознато лице под мост. Получава обажадния и указания от
небългарски номер от непознато лице, които изпълнява. Посещава различни места в
град, в който не живее и не познава- в гр.Русе. Взема пари от кошче за боклук.
На три пъти и от три различни места взема пари и вещи, които прибира и укрива в
лекия автомобил, който ползва, това негово поведение е доста съмнително и крайно
нелогична. Няма никаква житейска логика твърдението му, че извършва всичко това
поради някаква неясна уговорка с непознат за отдаване на бус под наем, обещание
за наемане на офис и извършване на ремонт, уговорки за заплащане на пътни
разходи. Подсъдимият е пълнолетен, в зряла възраст /над 40 годишен/, със средно
образование и с достатъчно житейски опит, което сочи, че той е бил напълно на ясно
какво точно се иска от него и какво той извършва.
Не може да се сподели и твърдението на подсъдимия, че е
извършил горното, защото е доверчив и не
е предполагал, че върши престъпление. Неговите конкретни действия налагат точно обратния
извод. Допълнителен аргумент в тази насока са и неговите обяснения, че вземайки
първия пакет едва ли не се е учудил, че има пари в него и притеснен попитал
неустановеното лице по телефона „да не стане проблем“, но бил успокоен с думите
“няма проблем, тези пари не са преследвани от полицията…“ /л.112 гърба от делото
на РРС/. Дори само тези думи на неустановеното лице са достатъчни, за да се
разбере, че се върши нещо нередно, което се потвърждава и от факта, че
подсъдимят е укрил парите и вещите в лекия автомобил.
С оглед изложеното по-горе трудно биха могли да се приемат
за достоверни и твърденията на подсъдимия, че е бил заплашван от неустановеното
лице по телефона, което го е мотивирало да продължи да изпълнява казаното му. Освен,
че няма конкрети данни за заплахи, подсъдимият е имал възможност да прекъсне
телефонната връзка, да уведоми органите на полицията или най-малкото да напусне
гр.Русе, което не е сторил.
Анализа на обясненията, дадени от подсъдимия сочи, че той
на практика не отрича, че е взел пари и вещи от трите различни места в Русе, по
неговите думи: „в първата чанта, видях че има пари, втория път, от кошчето взех
пари, които са отвън и на третото място взех чанта за подаръци, но се виждаха пари
вътре“ /л.112 на гърба от делото на
РРС/. Парите, оставени в кошчето и т.нар. от подсъдимия подаръци са именно
парите и вещите на пострадала Б., а другите пари са на пострадалия М.. В тази
им част неговите обяснения имат характера на частични признания, кореспондират
с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани
с доверие.
На следващо място в приложения протокол за оглед на
местопроизшествие /т.1 л.70-78 от ДП/ е вписано заявеното от подс.Р. относно
местата, от където е взел парите и вещите, неговото движение до там, ползването
на такси за предвижване из гр.Русе и други обстоятелства, които са достатъчно
конкретни и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Неговите обяснения, отразени в този протокол,
напълно съвпадат с заявеното от двамата пострадали, като в същоот време
съдържат и факти, окито само подсъъдмият знае и изнася- че се епредвижвал с
такви до различинте места в града. От тях се установява и обстоятелството,че
друго лице по телефона е насочвало подсъдимия, като му е давало съответни указания, което кореспондира
с установеното в двете технически експертизи и справките за трафични данни.
С оглед изложеното по делото са събрани достатъчно доказателства,
чиито анализ налага единствения и несъмнен извод, че подсъдимият е автор на престъплението.
Неоснователни са възраженията на подсъдимия за
постановяване присъдата при нарушение на материалния
закон:
Деянието на подсъдимия,
законосъобразно и правилно
е квалифицирано
като престъпление по чл.
211, пр.2 вр. чл. 210 ал.1 т.1 пр.2 и т.2 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл.
26 ал.1 от НК, тъй като на 19.10.2016 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на
два пъти, като се представил за лице, което действа по поръка на властта -
„следовател“ и „полицай“, с цел да набави за себе си и за другиго /неустановено
по делото лице/, имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.М.М.от гр.Русе заблуждение- че е необходимо да окаже съдействие на Следовател за
разкриване и задържане на група лица, извършваща измами, и с това му причинил
имотна вреда в размер на 16 277 лева, и у Т.М.Б.от гр.Русе - че е необходимо да
окаже съдействие на полицейските органи за разкриване и задържане на група
лица, извършваща измами, и с това й причинил имотна вреда в размер общо на
7774,98 лева- левовата равностойност на 3390 евро, 335 щ. долара, 165 лева,
часовник марка „Тиссот“, алуминиева гривна, златна халка - 14 карата и златен
дамски пръстен с камъни - 14 карата, всичко на обща стойност 24 051,98 лева, като измамата е извършена от
две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представлява
опасен рецидив.
Извършени са две отделни деяние, тъй като са измемени две
отделни лица, поради което е налице продължавано престъпление, по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК. И дваете отделни едяние са извършеин на 19.10.2016г., поради
което и престъпелинето едовършено на
тази дата.
Измамливите
действия по отношение на пострадалите Б. и М.
се състоят в изграждане у лицата на неверни представи, че оказват съдействие на
правоохранителните органи- за разкриване и задържане на група лица, извършваща
измами, като за целта следвало да осигурят парични суми и ценни вещи, които да
предадат на извършителите.
Подсъдимият и
неустановеното по делото лице са съучастници, под формата на съизвършители, по смисъла
на чл.20 ал.2 от НК, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Извършителите-
подсъдимия и съучастника му, неустановен по делото, са възбудили и поддържали тези неверни представи, чрез
множество телефонни разговори, проведени с пострадалите лица от неустановения
съучастник на подсъдимия посредством румънския мобилен оператор „Orange“. В същото време, неустановеният съизвършител е
получавал обратна информация от подсъдимия за случващото се в Русе и е
направлявал неговите действия и придвижване, чрез които фактическата власт
върху имуществения предмет на престъплението е преминала в подсъдемия, койта е взел и укрил парите и вещите в ползавния от него лек автомобил,
където са намерени.
Макар
подсъдимият да не е възбудил пряко заблуждението у пострадалите лица, то той е
участвал активно в изпълнителното деяние чрез визуално проследяване и
предоставяне на конкретна информация, необходима на неговия съучастник за продължителното и агресивно поддържане, утвърждаване и контрол над изградените
неверни представи у двамата пострадали, както и чрез установяването на пряка фактическа
власт върху предмета на престъпелнието.
Налице е квалифициращия признак по чл.210 ал.1 т.1 от НК- представил се като лице, действащо по поръка
на вастат, тъй като извършителите
са се представили за „следовател“ и „полицай“.
Налице е квалифициращия признак по чл.210 ал.1 т.2 от НК, тъй като двамата извършители /подсъдимият и
неустановеното по делото лице/ са се сговорили предварително за извършването на
измамата. Осигурили са си л.а., мобилни телефоин, уточнили са си начина на
действие- комуникация по телефона, предвижване до различните места, където ще
бъдат оставени парите и вещите, посотянно наблюдаване на пострадалите, укримане
на парите и вещите и др.
Вследстиве на общите действия
на подсъдимия и неустановения му съучастник пострадалите са били заблудени, че
оказват съдейстиве на следовател и полицай и така са били измамени, като е настъпила и
съответната имотна вреда за всяко от пострадалите лица: за Б. - щета в общ
размер на 7 774.98 лева, а за св. М.- щета в размер на
16
277 лева.
Престъплението е довършено,
тъй като подсъдмият е установил совя фактическа власт върху парите и вещите на
постраадлите, кривайки ги в ползвания от него автомобил.
Налице е
квалифициращия признак по чл.211 пр.2 от НК. С
оглед миналите осъждания на подсъдимия, а именно предвид
осъждането му по НОХД № 165/2010г. по описа на ОС- гр. Велико Търново, настоящото престъпление е извършено в условията на „опасен
рецидив“, съгласно чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК,
като към момента на извършване на настоящото деяние не е изтекъл предвидения в
чл.30 ал.1 от НК срок.
От субективна страна престъплението е осъществено от
подсъдимия с пряк умисъл и с користна
цел. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Съзнавал е,
че участва в престъпно деяние, свидетелство за което е характерния механизъм на
осъществяване на престъплението, включително и начина на получаване на предаваните
пратки- на изолирани и тайни места, без личен контакт с пострадалите, или чрез
хвърляне на пари и вещи през тераси. Разбирал е, че в престъпната дейност
участва още едно лице- неустановеното по делото лице, съзнавал е начина, по който
се въвиеждат в заблуждение двамата възрастни пострадали. Предвиждал е, че
вследствие на неговите действия и предоставената обратна иноформация на
съучастнекя му, се въздейства върху преставите и се опорочава волята на
пострадалите, като е предвиждал, че именно вследстиве на тези измамливи действия,
пострадалите ще извършат акт на имущестевно разпореждане, в резултат на което
тяхното имущество ще бъде увредено, а подсъдимият ще устаниви своя фактическа
власт върху техните пари и вещи. Именно това е искал подсъдимия, което се
потвърждава от цялостното му поведение и извършените от него конкретни
действия. Подсъдимият е имал съзнание за наличието на всяко едно от горепосочените
квалифициращи обстоятелства. Наред с това подсъдимият е преследвал особена користна
цел- да набави за себе си и за своя съучастник /неустановеното лице/ имотна
облага, т.е. да се обогатят лично.
Неоснователно
е оплакването за явна несправедливост
на наложеното на подсъдимия Р. наказание.
За извършената от подсъдимия измама, квалифицирана
по по чл. 211, пр.2 вр. чл. 210 ал.1 т.1 пр.2 и т.2 вр. чл. 209 ал. 1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание от 3 до 10 години
лишаавне от свобода, като може да се наложи и наказание конфискация на
имуществото, районният съд е приложил разпоредбата на чл.54 от НК. Посочено е, че
липсват смекчаващи отговоростта обстоятелства, а като отегчаващи такива са посочени: наличието на минали осъжадния на подсъдимия;
изключителон високата обществена опасност на конкретното престъплеине.
Наказанието е определено в размер на пет години лишаване от свобода.
Настоящият състав споделя посочените от първата инстанция
отегчаващи отговороността обстоятелства, като намира, че към тях следва да се добавят:
наличието на две пострадали лица, всяко едно от които е достатъчно за
квалификацията на деянието по посочения текст; високата стойност на предмета на
престъплението- над 24 000 лева.
Възививнят съд намира, че са налице и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които не са съобразени от първата инстанция, а именно: липсата
на щети за пострадалите, тъй като макар и без съдействието на подсъдимия парите
и вещите са върнати изцяло; частични признания от страна на подсъдимия.
Така наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, по реда на
чл.54 от НК.
Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не
са с особена тежест и не налагат намаляване на наказнието по размер, в рамките
на опредеелното по реда на чл.54 от НК. Те нямат характера на многоборйни
смекчаващи отговоронста такива, нито някое от тях се явява изключително, поради
което не са налице и предпоставките на чл.55 от НК. Напротив посочените отегчаващи
такива в настоящия случай са с много по-голяма тежест. С оглед на това законосъобрано
и правилно районният съд е определил наказанието по реда на чл.54 от НК.
Неговият размер от пет години лишаване от свобода е под средата на предвиденото
в текста, което съответства на наличието на превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и този размер, определен от първата инстанция се явява правилен и
справедлив като краен резултат.
Законосъобразно и правилно е постаонвено, наказанието
от 5 години лишаване от свобода да бъде ефективно изтърпяно, при първоначален
строг режим, съгласно ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка настоящият състав
установи, че районният съд не е изложил никакви мотиви, за това, следва ли да
бъде наложено комулативно предвиденото наказание „конфискация“ или не. В тази
насока е допуснато нарушение, но същото не може да бъде отстранено от
настоящата инстанция, предвид липсата на протест и не се явява нарушение, което
налага отмяна на обжалваната присъда.
Законосъобразно е зачечено предварителното задържане
на подсъдимия по настоящето дело. Законосъобразно и правилно е произнасянето и
относно веществените доказателства по делото. Както и относно присъдените
разноски.
С оглед изложеноот присъдата е законосъобразна, правилна
и справедлива и следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед разпоредбата на чл.346 от НПК настоящето решение
не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 108/18.09.2018г.на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 370/18
по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: