Р Е Ш Е Н И Е №125
гр.Силистра, 20.12.2021
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,разгледа
докладваното от съдия Славова адм.дело №116
по описа на съда за 2021 година и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката
К.А.К. ***, моли съда да отмени
Решение №1040-18-35/13.05.2021г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП НОИ) гр.Силистра,с което е потвърдено
оспорено по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.”б” от Кодекса за социално осигуряване (КСО),Разпореждане
№181-00-350-3/02.04.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТПНОИ-Силистра,отказващо отпускането на парично обезщетение за безработица,на
основание чл.54ж ал.1 КСО във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
за координация на системите за социална сигурност.
Оспорващата счита,че неправилно е
отказано поисканото обезщетение за безработица поради това, че последният
ѝ осигурителен период е британски, започнал преди и завършил след
31.12.2020г.,което я поставяло извън приложното поле на Регламент (ЕО)№883/2004г.,защото
със завръщането си в България била прекъснала трансграничната ситуация,в която
се е намирала към 31.12.2020г. и съответно,не попадала в кръга на лицата от
чл.30 ал.1 от Споразумение за оттеглянето
на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия - занапред само Споразумението. Поддържа,
че осигурителният ѝ стаж,положен във Великобритания, е удостоверен по
надлежния ред (с форма U1) за периода
01.09.2019г.-19.02.2021г. и същият покрива материалноправната предпоставка от
чл.54а ал.1 КСО. Позовава се на чл.32 §1 б.“а“ т.i) и §2 от
Споразумението,съгласно които граждани на ЕС,по отношение на които преди края
на преходния период (арг.чл.126 „Преходен период“ от
Споразумението) се е прилагало законодателството
на Обединеното кралство,се ползват от разпоредбите за сумирането на периоди на
осигуряване,вкл. права и задължения, произтичащи от такива периоди, в
съответствие с Регламент (ЕО) №883/2004.Освен това счита, че съгласно чл.30 §3 от Споразумението,
разделът за координация на системите за социална сигурност се прилага и по
отношение на лицата, които вече не попадат в обхвата на §1 букви а)-д) от чл.30, но
които попадат в обхвата на чл.10 от същото Споразумение.В тази връзка твърди,че
притежава законно право да живее и работи свободно в Обединеното кралство (ОК)
през следващите 4 години.Твърди още,че ответният орган не е изложил никакви
съображения, а липсват каквито и да е данни по преписката,че тя няма да
пребивава отново в Англия,което ирелевирало изцяло аргумента за прекъсване на
трансграничната ситуация.Напротив,счита че същата е налице и ще бъде актуална
дотогава докато има законно право на пребиваване и работа в Англия.Последното
следвало от изричната разпоредба на чл.30 §4 от Споразумението:„Лицата, посочени в §3, са обхванати, докато
продължават да имат право на пребиваване в приемащата държава съгласно чл.13 от
настоящото споразумение или право на работа в държавата на месторабота съгласно
чл.24 или чл.25 от настоящото споразумение“.Следователно,предвидено било,че
лицата,спрямо които в края на преходния период се прилага законодателството на
Обединеното кралство, продължават да се ползват от правилата за координация на системите
за социална сигурност в пълен обем и след 31.12.2020г., до края на съответната
ситуация, в случая до края за предварително установения статут на
жалбоподателката на пребиваване във Великобритания,т.е. до 09.10.2024г.По тези
съображения счита,че ответният орган неправилно е приложил материалния
закон,вкл. и с оглед на факта, че продължава да се намира в трансгранична
ситуация по разума на чл.30 от Споразумението, докато е валиден статутът
ѝ на пребиваване в ОК и същият не е отпаднал. Настоява, че по отношение
на така уточнения ѝ осигурителен статус и непроменената
ситуация,обхващаща едновременно ОК (правото
на пребиваване и работа) и
държава-членка на ЕС (държавата по
произход България),неправилно ѝ било отказано
поисканото обезщетение за безработица.В съдебното производство участва чрез
упълномощен представител адв.В.М. ***,която поддържа оплакванията от жалбата и
с допълнителна Жалба (л.171-л.174),конкретизира искането към съда (арг.чл.150
ал.1 т.7 АПК).Допълнително излага съображения,че предвид приетото по делото експертно
заключение, несъмнено се установявал правнозначимият факт, че оспорващата е с право
на пребиваване и труд във Великобритания до 09.10. 2024г. Последното сочело на
битуваща „трансгранична ситуация“,независимо от липсата на легалното ѝ
дефиниране,доколкото същата е гражданка на държава-членка на ЕС, а съгласно
чл.20 от Договора за функционирането на Европейския съюз и - гражданка на
Съюза, а разрешението за трайно пребиваване и полагане на труд е в оттеглилата
се от ЕС Великобритания, съобразно която (ситуация) следвало да се
прилагат,както съответните текстове за оттегляне,така и визираните в
Споразумението регламенти. Поддържа, че съгласно чл.30 §3 Споразумението,
попада в обхвата на лицата от кръга на чл.30,във връзка с чл.10 Споразумението
и следователно по отношение на нея са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004
и Регламент (ЕО) №987/2009, обратно на главния решаващ извод на ответния
орган.Ето защо настоява,че неправилно бил
приложен материалният закон,което било довело и до несъответствие на атакувания
акт с нормативната цел.Моли за отмяната му и за връщане на преписката за ново
произнасяне от осигурителния орган. Претендира присъждане на съдебни разноски по
представен списък по чл.80 ГПК (л.250).
Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение на НОИ гр.
Силистра, в съдебно заседание и в писмени бележки, изразява становище за
неоснователност на оспорването и моли същото да бъде оставено без последици.Счита,
че в съответствие с действащия нормативен регламент,е постановено оспореното
решение,тъй като релевантната за случая „трансгранична ситуация“ е била
прекъсната със завръщането на жалбоподателката в България, което я извеждало от
кръга лица, нормиран с чл.30 §1 Споразумението,по отношение на които,след
изтичане на преходния период (31.12.2020г.), се прилагат регламентите за
социална координация на ЕС.Приложимият за тези лица,Регламент (ЕО) №883/2004 урежда
координирането на системите за социално осигуряване, в рамките на която
координация се прилагат съответните национални законодателства от компетентните
институции на държавите-членки.В този контекст поддържа, че лицата, за които се
прилагат регламентите (каквото жалбоподателката не била поради прекъснатата
трансгранична ситуация,извеждаща я от обхвата на чл.30 Споразумението), са
подчинени на законодателството само на една държава, като приложимото право се
определя по реда на Дял II от Регламент
(ЕО) №883/2004.Поддържа извода си, че оспорващата със завръщането си в България
и декларирането, че основното ѝ пребиваване ще е в същата, предвид местоживеенето
на нейните родители; значителната част от социалните ѝ контакти;
притежанията и т.н., сама е опровергала приложимостта на чл.10 §1 б.“а“
Споразумението.Твърди,че щом последният осигурителен период е завършен по
законодателството на Великобритания и няма осигурителен стаж в България,то британската
осигурителна институция се явявала компетентна да извърши преценка на
претендираното право на обезщетение за безработица.В обобщение счита,че жалбоподателката
не е придобила право на парично обезщетение за безработица в България и, по
отношение на същата била неприложима регулацията от Регламент (ЕО) №833/2004,
поради което настоява за отхвърляне на оспорването.
Производството
е по реда на чл.118 ал.3 КСО,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
След като обсъди становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания акт на основание чл.168 ал.1,във връзка с
чл.146 АПК,съдът прие следното: Жалбата е процесуално
допустима,като подадена срещу контролен административен акт,в отклонение от
правилото на чл.145 ал.2 АПК,по силата на специалната разпоредба на чл. 118 ал.1 КСО;подлежащ на съдебен контрол;от лице с правен интерес от оспорването; в
законоустановения срок, а разгледана по същество, е и основателна.
Предмет на съдебния контрол е Решение №1040-18-35/13.05.2021г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което е потвърдено оспорено по
реда на чл. 117 ал.1 т.2 б.”б” КСО,Разпореждане №181-00-350-3/02.04.2021г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Силистра,отказващо на К.А.К.
отпускането на парично обезщетение за безработица,на основание чл.54ж ал.1 КСО
във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 Осигурителният
орган е приел, че последният осигурителен период на жалбоподателката е
британски, започнал преди и завършил след 31.12.2020г.,поради което не е
приложим чл.65 с.р.,тъй като със завръщането си в България,същата е прекъснала
трансграничната ситуация,в която се е намирала към 31.12.2020г. и съответно не
попадала в обхвата на чл.30 ал.1 от Споразумението за оттегляне.
Административното производство е
задвижено с подадено от оспорващата Заявление вх.№731/16.03.2021г. (№181-00-350/21)
за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а КСО (л.19); Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава-членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 и Декларация относно определяне на пребиваване във
връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004.С Разпореждане № 181-00-350-1/18.03.21г.
производството е спряно на основание чл.54г ал.4 КСО до получаване на СЕД U002 и СЕД U004 от
компетентната институция на Великобритания. Заявителката е попълнила и
приложените на л.29-л.45 от делото формуляри за потвърждаване на периоди на
осигурена заетост по законодателството на Великобритания (преведени на
български език л.46-51). По линия на електронния обмен на социално-осигурителна
информация между България и ЕС са изпратени искания за такава за периода:10.09.2019г.-19.02.2021г.
за К.К. (л.52-л.58).Междувременно,по повод множество запитвания от териториални
дирекции до НОИ как да процедират при такива като процесния случаи,са получили
Указания, представени по делото (л.247-л.249),което е дало основание на
длъжностното лице по чл.54ж ал.1 КСО,с Разпореждане №181-00-350-2/02.04.21г. (л.59)
да възобнови спряното с предходно такова на 18.03.2021г.(л.26) производство по
заявлението на жалбоподателката, поради отпаднала необходимост от получаване на
СЕД U002 и U004 от Великобритания,
във връзка с регламентацията на отношенията на оттегленото от ЕС Обединено
кралство със Споразумението за оттегляне и Споразумението за търговия и
сътрудничество между ЕС и Европейската общност за атомна енергия, от една
страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,от друга
страна.В условията на висящо (възобновено) административно производство, е
издадено и потвърденото с обжалваното решение Разпореждане №181-00-350-3/ 02.04.2021г.,
с което е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а КСО.Същата, в срока от чл.117
ал.2 т.2 КСО е подала жалба до Директора на ТП НОИ Силистра,по повод на което
сезиране е постановен релевираният пред настоящия съд контролен административен
акт.
За установяване на твърдените факти в
процеса са приети в легализиран превод на български език (арг.чл.14 АПК):документ, издаден от Департамента за работа и пенсии, Глазгоу, Англия, за
предоставен уникален осигурителен номер на жалбоподателката от 26.09.2019г.
(л.181); Удостоверяване от последния работодател на страната на времето на
полагания труд при него:14.07.2020г.-19.02.2021г. (л.184); Копие на Данъчен
формуляр (НМ Данъчна Администрация и Митници) на Обединеното кралство, свидетелстващ,
че върху изплатените ѝ доходи от RSS (Wessex) LTD, са внесени всички дължими данъци и осигурителни
вноски към датата на нейното напускане -24.07.2020г.; Копие от същия по вид
данъчен формуляр, подаден от втория работодател на оспорващата Mploy Staffing Solu tions LTD, Mlpoyment House удостоверяващ
същите обстоятелства за К.К. относно друг завършен осигурителен период при него;
преносим документ U1 (л.201).Посредством тях
несъмнено се установява,че жалбоподателката, считано от
14.09.2019г.,непрекъснато е полагала труд,за което са внесени дължимите
осигурителни вноски във Великобритания,което сочи,че е доказан осигурителен
стаж,положен в Обединеното кралство,в размер на 1 година 5 месеца и 14
дни.Последното попълва количественото изискване от чл.54а ал.1, във връзка с
ал.4 КСО, тъй като през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването, за нея са внесени всички дължими осигурителни вноски, за повече
от 12 месеца.Доколкото с жалбата е представено в превод, писмо изпратено
ѝ от Home Office, Министерство на
вътрешните работи на Обединеното кралство, а оспорващата твърди, че на
официалния сайт на същото британско министерство се намира оригиналният
документ (разрешително), разпечатването на който обаче, е технически защитено/невъзможно,
е приета Съдебна експертиза, извършена от компютърен специалист и преводач от
английски език. Видно от същото е, че предварително установеният статут на К.К.
е валиден до 09.10. 2024г., с изрично изброени права: да живее в ОК; да работи;
да учи; да наема място за живеене;за използва Националната здравноосигурителна
служба на Великобритания по сходен начин като постоянните жители; да се ползва
от публични средства като обезщетения и пенсии; да има разплащателна сметка в
банка, както и да пътува към или извън страната без да се налага да доказва
своя статус.Посочено е изрично като правно основание за издаване на разрешението,
че е в съответствие със Споразумението за излизане от Европейския съюз.
При горните фактически установявания,
настоящият състав намира от правна страна следното: Спор по фактите между страните не съществува.Спорът е за правото,
като доминиращото оплакване в жалбата е за неправилно приложение на материалния
закон и за несъответствие на атакувания акт с неговата цел.Така релевираните
възражения не са обсъдени с обжалваното решение на директора на ТП НОИ
гр.Силистра, комуто съгласно чл.170 ал.1 АПК е възложена тежестта за
установяване изпълнението на законовите изисквания при постановяване на
оспорения акт,вкл. съобразяване с действието на правните норми по време и
относно лицата.Оспореното решение е валиден контролен административен акт,
издаден в изискуемата писмена форма от оправомощен орган,в кръга на неговата
материална,териториална и по степен компетентност (чл.117 ал.1 КСО).В хода на
административното производство са спазени процесуалните правила и норми,гарантиращи
правото на защита на страната,което сочи на отсъствие на отменителните
основания от чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК.
Въпреки това настоящият състав намира,че оспореният
акт е издаден в несъответствие с материалния закон и неговата цел.Това е
така,защото възприетият подход от осигурителната администрация е непълен, доколкото
не обхваща всички нормирани случаи със Споразумението за оттегляне.Ситуацията е
изначално новосъздадена и видно от Указанията на Дирекция „ЕРМД“ при ЦУ НОИ до
териториалните поделения в страната (л.247-л.249), не е обсъждала хипотезата на
чл.30 §3 и §4 от Споразумението, което е обосновало извода,че щом последният
осигурителен период на К.К. е британски,започнал преди и завършил след
31.12.2020г.,то не е приложим чл.65 от Регламент (ЕО) №883/2004,тъй като със
завръщането си в България,тя е прекъснала трансграничната ситуация (арг.чл.30
§2 Споразумението),в която се е намирала към 31.12.2020г. и съответно не е в
обхвата на чл.30 §1 от Споразумението за оттегляне, а в обхвата на чл.32 от
същото. Положението ѝ към момента на подаване на заявлението за ПОБ не
обхваща вече едновременно държава-членка на ЕС и Обединеното кралство.В същото време
чл.32 от Споразумението урежда обхванатите специални случаи, какъвто е
сумирането на осигурителни периоди отпреди и след 31.12.20г.,с цел придобиване
на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва изцяло при прилагане
на националното законодателство. Доколкото жалбоподателката не е упражнявала
трудова дейност в България,въз основа на чието прекратяване да бъде преценено
правото ѝ на ПОБ,то очевидно няма български осигурителни периоди, които
да бъдат сумирани с британските за придобиване на претендираното ПОБ, счита
осигурителният орган.
Горните изводи са неправилни, защото: Считано
от 31.01.2020г. е в сила Споразумението за оттегляне, откогато и Обединеното
кралство Великобритания не е член на Европейския съюз.Същото се прилага от
01.01.2021г.,като с чл.126 от него е договорен преходен период до 31.12. 2020г.
С чл.30 от Споразумението е определен персоналния обхват,по отношение на който
ще продължи прилагането на всички правила за координация на системите за
социална сигурност,съдържащи се в Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за
прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална
сигурност.Релевантният за спора чл.30 от Споразумението съдържа
изчерпателно изброяване, в §1 б.а)-б.ж),
на лицата, по отношение на които продължава приложението на регламентите
за координация на ЕС, измежду които оспорващата не попада, както правилно е
приел ответният орган, съобразявайки разпоредбата на §2 на с.чл. Ако
положението на гражданинът на ЕС бъде променено след изтичане на преходния
период (31.12.20г.) и той вече не попада в някоя от лимитативно изброените
хипотези на §1 на чл.30 от Споразумението,то спрямо него няма да бъдат
приложими правилата за координация на системите за социална сигурност,
съдържащи се в регламентите на ЕС, но не всяка промяна в ситуацията на
съответното лице следва да се разглежда като безусловно такава.Преминаването от
една от категориите,посочени в чл.30 §1 от Споразумението, в друга, съгласно
следващите параграфи на единния текст на чл.30, за-пазва статута на лицето, като
попадащо в приложното поле на тази разпоредба,спрямо което се прилагат
Регламент (ЕО)№833/2004 и Регламент (ЕО)№987/2009 и след края на преходния
период.Ако ситуацията засягаща държавите-членки на ЕС и Обе-диненото кралство е
възникнала за първи път след 31.12.2020г. приложение следва да намери Споразумение за търговия и сътрудничество
между ЕС и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,от друга страна,в
частта му на Протокол относно координацията в областта на социалната сигурност,
Дялове I-III; Глава
5:Обезщетения за безработица, както и Глава 6, чл. SSC.56 и чл. SSC.57,вкл.
Дял V, чл.SSC.67 Защита на
индивидуалните права. Съгласно чл.FINPROV.11
от Споразумението за търговия и сътрудничество, същото се прилага временно от
01.01.2021г., а след 28.02.2021г. или друга дата, определена от Съвета за
партньорство, временното приложение се прекратява. Настоящият случай не е нововъзникнал
след 31.12.2020г., поради което и не попада в обхвата на приложение на горното
Споразумение.
Ето защо следва да бъде продължена, до
изчерпването ѝ, преценката на съдържанието на чл.30 от Споразумението за
оттегляне,под чиито разпоредби се субсумира изцяло процесният по делото случай.
Видно от нормения състав на същия член е, че в обхвата на Дял III „Координация
на системите за социална сигурност“, освен по §1, попадат още и лицата,
определени с §3 и §5 от същия (§4 има дефинираща функция по отношение на §3).Съгласно
чл.30 §3 от Споразумението,делът за координация на системите за социална
сигурност се прилага и по отношение на лицата, които вече не попадат в обхвата
на §1 букви а)-д) от чл.30, но които попадат в обхвата на чл.10 от
същото Споразумение. Последният е систематично подреден в Дял I „Общи разпоредби“ на Втора част „Права на гражданите“
от Споразумението за оттегляне и е наименуван „Персонален обхват“, което
означава само това, че определя кръга от лица, по отношение на които е
приложима цялата част Втора,вкл. нейният Дял III „Координация на системите за социална сигурност“. Нормотворческата
традиция в континенталното право, изцяло възприета и в България, съдържа
изрична регламентация на строежа на нормативните актове (Вж.Глава трета на Указ
№883/74г.за прилагане на ЗНА), какъвто характер несъмнено има и Споразумението
за оттегляне. Съобразно предмета на регулиране и броя им, членовете се групират
в части, дялове, глави и раздели, като всяка съвкупност от предметно обвързани
текстове се обозначава със съответно заглавие (текст), както е процедирано и с
приложимото Споразумение. Втора част от него е озаглавена „Права на гражданите“
и съдържа четири дяла,вкл. относимият към спора за координация на системите за
социална сигурност (Дял III). В Дял I са групирани общовалидните за част Втора правила,вкл.
определения, персонален обхват и т.н. В него именно, като общоприложим и за
останалите дялове в частта за правата на гражданите, е систематично подреден
чл.10 и неговият §1 а) гласи, че без
да се засяга дял III, настоящата част се прилага и
за лицата, граждани на Съюза, които са упражнили правото си на пребиваване в
Обединеното кралство, в съответствие с правото на ЕС, преди края на преходния
период и продължават да пребивават там след това,каквато именно е процесната
ситуация с оспорващата.По делото е установено,вкл. със съдебна експертиза,
притежаваното от нея законно право да живее и работи свободно във
Великобритания през следващите 4 години, за което допълнително са ангажирани
убедителни доказателства.Видно от същите е, че установеният статут на К.К.
изтича на 09.10.2024г., а както беше обсъдено по-горе, той ѝ гарантира
пълната палитра от права - да пребивава, да работи, да наема жилище, да напуска
и да се връща във Великобритания без условности и т.н., близки до тези на британските
граждани.Съгласно изричната разпоредба на чл.30 §4 от Споразумението:„Лицата,посочени в §3,са обхванати,докато
продължават да имат право на пребиваване в приемащата държава съгласно чл.13 от
настоящото споразумение или право на работа в държавата на месторабота съгласно
чл.24 или чл.25 от настоящото споразумение“.Следователно предвидено е,че
лицата, спрямо които в края на преходния период се прилага законодателството на
Обединеното кралство, продължават да се ползват от правилата за координация на
системите за социална сигурност в пълен обем и след 31.12.2020г.,до края на
съответната ситуация,в случая до края за предварително установеният статут на
жалбоподателката на пребиваване във Великобритания,т.е. до 09.10.2024г. Последният,
съгласно приложеното на л.70-л.74 от делото Писмо от Министерството на
вътрешните работи на Обединеното кралство до жалбоподателката, може да отпадне
само при положение, че отсъства за непрекъснат период от повече от две години
от ОК. Според чл.11 от Споразумението, непрекъснатостта на пребиваването не се
влияе от отсъствията, посочени в чл.15 §2, а от препращането на чл.30 §4 към
чл.13 от Споразумението, следва, че правото на пребиваване е ограничено от
условията на чл.21, 45 и 49 ДФЕС, относими към граждани на трети страни,
каквато оспорващата не е.
Следователно, в кръга на лицата, за които
се прилагат Европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност, по аргумент от чл.30 §3 и §4 от Споразумението за оттегляне, попада
и жалбоподателката, по отношение на която са установени по делото всички
елементи от хипотезата на горните разпоредби. Същите не са обсъждани в
Указанията на НОИ,нито в представените такива на НАП (л.211-л.220).За първи път
в Писмените бележки по делото ответният орган споменава чл.10 от
Споразумението,но при най-общия му анализ се установява приплъзване към
определяне на държавата на пребиваване на лицето, който въпрос обаче, е базов
при прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004, а не отричащ приложението му,в
какъвто смисъл са оспорените актове. В този контекст е изведен извод, че щом
последният осигурителен период на К.К. е завършен по законодателството на
Обединеното кралство Великобритания и тя няма български осигурителни периоди,
то компетентната осигурителна институция да извърши преценка за претендираното
право на ПОБ, била Великобритания, което е без значение за настоящия
спор.Макар,че при новото произнасяне осигурителната администрация ще следва
задълбочено и конкретно да отговори на същия въпрос,съгласно регулацията от
чл.11 Регламент (ЕО) №883/2004, във връзка със съображение т.13 от Преамбюла на
Регламент (ЕО)№987/2009.
В предмета на настоящия процес е не коя
национална институция е компетентна да прецени процесното ПОБ, а приложими ли
са изобщо по отношение на жалбоподателката европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност, с оглед на конкретната хипотеза
- последният осигурителен период на К.К. е британски, започнал преди и завършил
след 31.12.2021г., поради което е неприложим чл.65 Регламент (ЕО) №883/2004,
тъй като със завръщането си в България е прекъснала трансграничната ситуация,в
която се е намирала към 31.12. 2020г. и съответно не е в обхвата на чл.30 §1 от
Споразумението за оттегляне, но несъмнено попада в кръга от лица, нормиран с
чл.30 §3 и §4 от същото Споразумение, както беше обсъдено по-горе.
Като не е отговорил правилно на
централния въпрос по делото, ответният орган е нарушил материалния закон, а
постановеният от него акт е в несъответствие и с нормативната цел,поради което
следва да бъде отменен.Разрешаването на релевирания въпрос обаче, е от
изключителната компетентност на осигурителния орган, което налага, при
условията на чл.173 ал.2 АПК, делото да му бъде изпратено като преписка за ново
произнасяне по същество по заявлението на жалбоподателката за отпускане на ПОБ
при обсъдените по-горе обстоятелства.
Разноски
са поискани своевременно от оспорващата, като с оглед изхода на делото и при
условията на чл.143 ал.1 АПК,такива следва да ѝ бъдат присъдени в
удостоверения размер от 1150 лева.Същите по аргумент от чл.143 ал.1 АПК,във вр.с
§1 т.6 ДР АПК, следва да бъдат възложени върху бюджета на администрацията, която
е способна да се разпорежда и да отговаря по имуществени претенции,т.е.
разпоредител с бюджет. Юридическото лице, в структурата на което се намира
ответният орган, съгласно чл.33 ал.2 КСО е НОИ, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2, във връзка с чл.173 ал.2 от АПК,Административният съд
Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.А.К. ***, Решение №1040-18-35/13.05.2021г.
на Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,с което е
потвърдено Разпореждане №181-00-350-3/02.04.2021г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Силистра.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне по
Заявление вх.№181-00-350/16. 03.2021г. от административния орган, съгласно с
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт,с административен адрес:гр.София,1303,бул."Александър
Стамболийски" №62-64, да заплати на
К.А.К., с посочен адрес: ***, с ЕГН: **********, сумата от 1 150.00 (Хиляди сто и
петдесет) лева - съдебни разноски.
Решението, на основание чл.119, във
връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.“б“ от Кодекса за социално осигуряване, е
окончателно.
СЪДИЯ: