МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1234/ 29.06.2010 г.,
постановена по НОХД № 1945/2010 г.
по описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимите Р.Р.К. ЕГН **********, и Е.Ю.А. ЕГН **********,
е повдигнато за това, че през периода от 17.10.2009г. – 25.10.2009г., в
условията на продължаващо престъпление и опасен рецидив, след предварителен
сговор и в съучастие, като извършители, чрез използване на техническо средство
- ножовка, отнели чужди движими вещи на обща стойност 3893.40 лева, от
владението на МОЛ М.С.М.и от МОЛ Г.М.С., собственост на „Пристанище Бургас” ЕАД
с управител Р.А.П.ЕГН **********, а именно:
1. На 17.10.2009г., в гр.Бургас от Складова база
„Лозово”, собственост на „Пристанище Бургас” ЕАД находяща се между СОМАТ и
„Безмитна зона” от кабелна шахта в източния край на складовата
база, действайки в съучастие, като съизвършители, отнели чужди движими вещи:
100 м. четирижилен силов кабел СВТ 4x35 кв.мм., с единична цена 20.09 лв./м.
или на обща стойност 2009.00 лв., от владението на МОЛ - Г.М.С., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят като е извършено в
условията на опасен рецидив;
На 25.10.2009г. в
гр. Бургас, от Складова база "Лозово" собственост на "Пристанище
- Бургас" ЕАД, находяща се между СОМАТ и "Безмитна зона", от
кабелна шахта пред склад № 26, след предварителен сговор, действайки в съучастие,
като съизвършители, чрез използване на техническо средство - ножовка, отнели
чужди движими вещи: 140 м. четирижилен силов кабел СВТ 3x50+25 кв.мм., с
единична цена 13.46 лв./м. или на обща стойност 1884.40 лв., от владението на
МОЛ - М.С.М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят,
като деянието не е маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив –
престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
"Б", вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 НК за подс. Р.К., и по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
"А", вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 НК – за подс. Е.А..
Производството е разгледано по
реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” по искане на защитника на
подсъдимите.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което
счита доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373
ал.3 НПК, пледира за налагане на всеки от подсъдимите на наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 2 години, които да бъдат изтърпени ефективно в затвор при
първоначален страг режим., а предявения от ощетеното дружество граждански иск
да бъде уважен в пълен размер, като доказан и основателен.
„Пристанище Бургас” ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор Д.Д., чрез упълномощен процецесуален
представител-юрисконсулт, конституирано в качеството на граждански ищец, счита
обвинението безспорно доказано, като моли предявеният от него граждански иск за
причинените му с деянието имуществени вреди в размер на 3893.40 лева, като
основателен и доказан да бъде изцяло уважен, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на цялата сума, и юрисконсултско възнаграждание.
Подсъдимите и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, всеки от подсъдимите е признал
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като се е
съгласил да не се събират доказателства за тях. Защитникът им пледира за
определяне на наказание “Лишаване от свобода” под установения в закона
минимален размер за това престъпление, а именно за срок от 1 година и 6 месеца
за всеки, а по отношение предявения граждански иск – да бъде уважен, както е
приет за разглеждане от съда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр.чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направените от подсъдимите
самопризнания, а именно:
Подсъдимият Р.Р.К. ЕГН **********
е роден на ***г***, живущ ***, и е ром, български гражданин, без образование,
неграмотен, неженен, осъждан, не работи.
Подсъдимият
Е.Ю.А. ЕГН ********** ***, живущ ***, и е българин, български гражданин,
основно образование, неженен, осъждан, не работи.
През есента на 2009 г. двамата подсъдими живеели
без постоянен адрес в гр.Бургас, и се прехранвали преимуществено от кражба на
метали, които продавали като отпадъци.
На 17.10.2009 г., двамата
подсъдими се намирали в покрайнините на гр.Бургас, в района на складова база „Лозово”,
собственост на „Пристанище Бургас” ЕАД, находяща се между складовете на
„Сомат”, и „Бургаска безмитна зона”. Минали покрай шахта без капак, на чието
дъно видели силов кабел, с дължина 100м, четирижилен, тип СВТ 4х35 кв.мм, който
бил зачислен на свид. Г. С..Двамата подсъдими решили да отнемат кабела, за
която цел, от разстояние, с помощта на лопата проверили дали по кабела тече
напрежение. Като се уверили, че не е включен в мрежата, с обшщи усилия двамата
го идзтеглили от шахтата, навили го на руло и го пренесли до близкото сметище.
Там изгорили изолационното му пощкритие, а на следващия ден отнесли металната
част в пункт за изкупуване на метални отпадъци, стопанисван от „Мед и Ко” ЕООД,
гр.Бургас, разположен до складовата база на „Сомат”, с изкупчик свид. Г. П..
Като използвали личната карта на свид И. Т., чиито данни били вписани в
регистъра за покупки, двамата подсъдими продали проводника. Била им заплатена
сума от 653, 40 лева, която разделили и изхарчили.
След няколоко дни, на 25.10.2009
г., двамата подсъдими решили отново да извършат кражба на проводници от същата
складова база, собственост на „Пристанище Бургас” ЕАД. От предходни посещение
двамата знаели, че шахта пред склад № 26 има проводник с по-голяма дължина,
който именно искали да отнемат. Снабдили се с ножовка и около 19.00 часа на
посочената дата се озовали в базата.
Слезли в шахтата, с ножовката отрязали 140 линейни метра четирижилен силов
кабел, тип СВТ 3х50+25 кв.мм, собственост на „Пристанище Бургас” ЕАД, за който
отговарял свид. М. М.. След като взели проводника, по гореописания начин
подсъдимите изгторили изолацията му на близкото сметище, а на следващия ден,
отново чрез личната карта на свид. Т., го продали впункта за метални отпадъци
на „Мед и Ко” ЕООД, за което им била броена сума от 872 лева. Парите отново
разделили и изхорчили.
Съгласно заключенията на
извършените съдебно-оценъчни експертизи (л.73, 74 от досъдебното производство),
общата стойност на отнетите вещи възлиза на 3893.40 лева.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите са направили
самопризнания по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум, показанията на свидетелите Р. П., М. М., Г. С., Д. К., И. Т. и Г.
П., заключението на извършените съдебно-оценъчни експертизи, регистри за
покупки то метални отпадъци на „Мед и Ко” ЕООД, протокол за доброволно
предаване, обясненията на К. и А. в
качеството на обвиняеми, справка за съдимост на подсъдимите и др.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Р.Р.К. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. "Б", вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 НК, а подсъдимият Е.Ю.А. – този по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. "А", вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 НК. Действайки в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, след предварителен сговор в немаловажен случай, в съучастие като
извършители, чрез използване на техническо средство - ножовка, отнели
посочените по-горе чужди движими вещи, собственост на „Пристанище Бургас” ЕАД, на
обща стойност 3893.40 лева от владението на свидетелите М. М. и Г. С. без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл.1 НК. Несъмнено, всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване, с цел да се облагодетелства, като отнеме и присвои чужди
вещи, като е имал съзнателни представи относно собствената си роля, и тази на
съучастника си в извършеното. Намерението да присвоят вещите двамата обективирали
в незабавната им продажба, улеснена от използването на чужд документ за
самолибност за отчитане на сделките.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 196 ал.1
т.2 НК се предвижда наказание ЛОС от три до петнадесет години. Нормата на чл.
373 ал.2 НПК, във връзка с чл. 58а (редакция от ДВ бр. 27/ 2009 г.) задължава съда да определи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 55 НК в случаите, когато той е направил
самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, което
е било одобрено от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия случай е
именно такъв, поради което, при определяне вида и размера на наказанието, съдът
съобрази, че приложима относно наказанията и на двамата подсъдими се явява
разпоредбата по чл. 55 ал.1 т.1 НК, т.е. надлежното наказание, като вид, следва
във всички случаи да е „Лишаване от свобода”, с оглед превидения в състава на
престъплението специален минимум.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която
прецени като съответстваща на обичайната обществена опасност за подобен род
посегателства, и относително по-високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимите К. и А.,
предвид събраните доказателства за множеството им предхождащи настоящото деяние
осъждания за еднородни престъпления, изключително против собствеността, както и
липсата на видим поправителен и възпиращ ефект от ефективно изтърпените към
датата на деянието наказания „Лишаване от слобода”. От друга страна, съдът
отчете решението на всеки от подсъдимите да признае изцяло фактите по повдигнатото
му с обвинителния акт обвинение, и вината си по обвинението, както и направените
в досъдебното производство искрени и пълни самопризнания. Съдът съобрази и
ниския социален, имуществен и образователен статус на двамата подсъдими.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и извършителите, като отчете и липсата на
доказателства някой от подсъдимите да е имал водеща или по-значима роля в
планирането и извършването на престъплението, съдът прецени, че за извършеното
престъпление при условията на чл. 55 ал.1 т.1 вр. чл. 2 ал.1 и ал. 2 НК, на двамата
подсъдими следва дъ бъдат наложени еднакви по вид, размер и способ за
изпълнение наказания, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, които
всеки подсъдим да изтърпи ефективно в затвор, при първоначален „Строг” режим, на основание чл.60, ал.1, и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. По убеждението на съда, така
определените и наложени наказания съответстват на извършеното, и същевременно са
от естество да способстват за постигане целите на генералната и специалната
превенция, съгласно предвиденото в чл. 36 НК.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед установеното от
фактическа страна и правните изводи на съда относно престъплението и авторите
му, предявеният от „Пристанище Бургас” ЕАД, представлявано от изпълнителния
директор Д.Д. срещу подсъдимите Р.Р.К. и Е.Ю.А. граждански иск за обезщетение
на причинените от тях с извършеното престъпление имуществени вреди в приетия от
съда размер от 3893.40 лева (паричната равностойност на отнетите вещи), се
явява доказан както по основание, така и по размер. Несъмнено, налице е
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, осъществено посредством
извършването на престъпление против собствеността-кражба. Автори на увреждането
са именно подсъдимите, които са го извършили умишлено, т.е. виновно, и
задружно, и е налице пряка причинна връзка между извършеното престъпление и
настъпилите на гражданския ищец имуществени вреди, представляващи
равностойността в пари на отнетите вещи. При тези обстоятелства, бидейки
доказан и основателен, предявеният от ищеца „Пристанище Бургас” ЕАД граждански
иск бе изцяло уважен в приетия за разглеждане размер, а подсъдимите - съответно
осъдени да заплатят исковата сума ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.10.2007 г.,
до окончателното й изплащане, както и възнаграждение за процесуално
представителство на гражданския ищец в размер на 200 лева.
РАЗНОСКИ:
Предвид решението по въпросите на
вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК, Р.Р.К. и Е.Ю.А. бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата, по сметка
на БРС, направените в досъдебното производство деловодни разноски в размер общо
на 80.00 лева, като всеки заплати припадащата му се част, в размер на 40.00
лева, и на основание чл.88, ал.1 НПК, вр.чл.78, ал.6 ГПК, същите бяха осъдени
да заплатят в полза на Държавата, по сметка на БРС, следващата се върху
уважения граждански иск държавна такса, в размер на 156.00 лева, като всеки от
тях заплати припадащата му се част в размер на 78.00 лева.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Вещественото
доказателство - парче от меден проводник с облицовка, с дължина 0.8 - 0.9 м.,
следва да се върне на собственика му “Пристанище Бургас” ЕАД.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Верно с оригинала!
Петя Минкова