№ 477
гр. Пловдив, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000330 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260007 от 28.02.2022г., постановено по т.д. №
190 по описа за 2020г. на Окръжен съд Хасково, с което е уважен предявеният
от «Б.Д.» ЕАД, ЕИК *** против С. Х. Н. ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул.
П.В. № 29 А иск да бъде признато за установено по отношение на ответника
съществуването вземания на Б. по договор за жилищен кредит от 20.12.2006г.,
обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот и допълнително
споразумение от 07.05.2008г., неразделна част от договора за кредит, както
следва:
в размер на 42 414.17 евро, представляващо главница;
в размер на 2628.14 евро, представляващо договорна лихва за периода
от 22.04.2019г. до 27.02.2020г.;
в размер на 19.86 евро, представляващо лихвена надбавка за забава
върху просрочена главница за периода 21.05.2019г. до 27.02.2020г.;
в размер на 82.47 евро, представляващо лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за периода 27.02.2020г. до 04.03.2020г.;
в размер на 491.81 евро, представляваща заемни такси, ведно със
законната лихва за забава, считано от 05.03.2020г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 160 и
1
изпълнителен лист от 06.03.2020г. по ч.гр.д. № 322/2020г. по описа на РС Д..
Решението е обжалвано изцяло от С. Х. Н., чрез адв. А. В., назначен й
за особен представител с твърдения за незаконосъобразност и
необоснованост, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, а искането, отправено до въззивния съд е решението,
с което искът за признаване за установено съществуването на вземанията на
Б. са уважени да бъде отменено и делото решено от въззивния съд,
евентуално върнато за разглеждане от друг състав на ОС Хасково.
Ответникът – «Б.Д.» АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. М. № 19, представлявана от В.С. – Главен изпълнителен директор и
Д.М. – Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си Г. Л. П.
оспорва жалбата като неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт като
допустим, правилен, мотивиран, обоснован и законосъобразен настоява по
съображенията в отговора да бъде потвърден. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, настоящата инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на «Б.Д.» АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. № 19,
представлявана от В.С. – Главен изпълнителен директор и Д.М. –
Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си Г. Л. П. с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3
ГПК. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 20.12.2006г.
между «Б.Д.» АД, в качеството на кредитор и С. Х. Н. като кредитополучател
е сключен договор за жилищен кредит, по който страните са се съгласили
кредиторът да предостави на кредитополучателите сумата от 150 000 лева,
като са уговорили краен срок за издължаване на кредита - 300 месеца, считано
от усвояването му, както следва: първи етап – 94 000 лв. и втори етап – 21 000
лв.. Ищецът твърди, че е изпълнил поетото от него задължение като е
предоставил уговорената сума на кредитополучателя, който се е задължил да
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „Д.У.“, като към
датата на сключване на договора годишния лихвен процент за разходите по
кредита е 7.29 %. Сочи, че за обезпечаване задълженията по договора за
кредит е учредена договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда –
шивашко ателие в гр. Д., както и че задълженията по кредита са погасявани на
равни месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план чрез
разплащателна сметка № 13302656 на кредитополучателя. Твърди, че на
07.05.2008г. е сключено допълнително споразумение, с което остатъка от
дълга е превалутиран от 112 786 лв. в 57 750.13 евро, към която дата базовия
лихвен процент е 4.19 %, стандартната надбавка е 2.60 процентни пункта или
лихвения процент е общо 6.79 %. Твърди, че до м.04.2019г. са погасявани
2
месечните вноски по кредита, а за м. 05., 06., 07.2019г. са останали дължими и
неплатено, поради което и с приложението на уговореното в т.20.2, раздел VІІ
„Отговорност и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити – поради непогасяване в срок и допусната забава в
плащанията повече от 90 дни Б. е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като е уведомила кредитополучателя с изпратено
писмо уведомление № *** от 06.01.2020г. чрез ЧСИ С.П., връчено при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Като сочи, че на 27.02.2020г. кредитът е обявен
за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие, като е олихвяван с
договорния лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта, а на 05.03.2020г. Б. е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя, което
заявление е удовлетворено и по образуваното ч.гр.д. № 332/2020г. по описа на
РС Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 160, с която е разпоредено длъжника -
кредитополучател да заплати на Б. сумата от 42 414.17 евро, представляваща
главница; сумата от 2628.14 евро, представляващо договорна лихва за
периода от 22.04.2019г. до 27.02.2020г.; сумата от 19.86 евро, представляващо
лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода
21.05.2019г. до 27.02.2020г.; сумата от 82.47 евро, представляващо лихвена
надбавка за забава върху цялата главница за периода 27.02.2020г. до
04.03.2020г. и сумата от 491.81 евро, представляваща заемни такси, ведно със
законната лихва за забава, считано от 05.03.2020г. и разноски в
производството, която е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, за което Б. е
уведомена на 24.09.2020г., предявява настоящия иск, като настоява съда да
постанови решение, с което да признае за установено съществуването на
вземанията на Б., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по отношение на длъжника. Претендира разноски.
Ответникът – С. Х. Н. ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. П.В. № 29 А,
представлявана от назначения й особен представител адв. А. В. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска, като твърди, че счита клаузата на т.14
от договора за нищожна като неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП, тъй
като дава права на кредитодателя да извършва едностранно изменения и
допълнения на ОУ, Тарифата и др. и поставя кредитополучателя в
неравноправно положение. На основание чл. 147а ЗЗП ответницата възразява
да е получила общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити и оспорва допълнителното споразумение от 07.05.2008г. към
договора за кредит, като твърди, че липсват данни за съществени промени на
пазара, съгласно т.26.1 от Общите условия. Оспорва кредитът да е обявен за
предсрочно изискуем на 27.02.2020г., тъй като липсва взето решение на Б. за
това, което да е доведено до знанието на кредитополучателя. Твърди, че
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не е уведомление
за предсрочна изискуемост, поради което и счита, че задължението не е
предсрочно изискуемо. Оспорва размера на договорната лихва и на заемните
3
такси, поради ненастъпила предрочна изискуемост; оспорва и лихвената
надбавка за забава върху просрочената главница, както и тази върху цялата
главница, поради наличие на анатоицизъм; оспорва и дължимостта на заемни
такси.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените в отговора
на ответника възражения, като твърди, че общите условия към договора са
подписани от кредитополучателя, както и че сключеното допълнително
споразумение е по инициатива на кредитополучателя, за което представя
доказателства – молба вх. № 1315 от 11.04.2008г.. Възразява и по твърдението
на ответника, че със сключеното допълнително споразумение лихвения
процент е увеличен, като твърди, че същия е 6.29 %, при първоначално
уговорен 6.79 % т.е. същия е намален. Оспорва твърдението за ненадлежно
уведомяване за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, като
счита, че е налице редовно връчване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на
изпратеното до длъжника уведомление. По отношение на направените
оспорвания размерите на договорната лихва, лихва за забава и заемни такси
счита същите за бланкетни.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба от ответника, представляван от назначения му особен представител
адв. А. В., с който прави възражение досежно пасивната легитимация на
ответника, като твърди, че целта на кредитирането е покупка на имот, който
ще се придобие от двамата съпрузи, поради което и съпруга на ответника е
задължителен другар и следва да бъде конституиран като страна ответник в
производство. Оспорва сключването на допълнителното споразумение да е
инициирано от кредитополучателя като заявява, че представената от ищеца
молба не е подписана от него. Оспорва удостоверените обстоятелства в
разписката на връчителя на ЧСИ С.П., че кредитополучателката от години
живее в А., тъй като данните са събрани от трети лица, чиято достоверност не
е проверена. Оспорва дължимостта и размера на договорната лихва, както и
от кредитополучателя да е дадено съгласие за сключване на договор за
имуществена застраховка от кредитодателя за негова сметка. Оспорва
дължимостта на таксите за подновяване на договорната ипотека, като твърди,
че клаузата на т.17.2 от Общите условия е неравноправна.
На 20.12.2006г. между „Б.Д.“ ЕАД, в качеството на кредитор и С. Х. Н. –
В., като кредитополучател е сключен договор за жилищен кредит, по който
страните са се съгласили кредиторът да предостави на кредитополучателя
сумата от 115 000 лева, от които 73 000 лв. за покупка и 42 000 лв. за
довършителни работи, която сума за довършителни работи да се усвои на два
етапа по 21 000 лв. по посочена разплащателна сметка на кредитополучателя,
който да го ползва целево и да го върне в срок до 300 месеца от датата на
неговото първо усвояване на месечни вноски, съгласно погасителен план.
Видно от приложения погасителен план вноските падежират на 21-во число
от месеца, а годишния лихвен процент е уговорен на 7.29 %, като в чл.7 е
4
посочен начина, по който се формира същия – базов лихвен процент за този
вид кредит, определян периодично от кредитора – 3.69 % и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „Д.У.“ – 3.60 процентни пункта
или в общ размер на 7.29 %. Вземането по договора за жилищен кредит е
обезпечено с ипотека върху недвижим имот, собственост на
кредитополучателя. Страните са уговорили задължение на кредитополучателя
да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които Б.Д. прилага по извършвани услуги на клиента – чл. 12, а в чл. 13 от
договора е посочено, че кредитополучателя е запознат с Тарифата, действаща
към датата на сключване на договора, както и с дължимите от него такси за
учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит.
Като неразделна част от договора са приети Общите условия за предоставяне
на ипотечни кредити на физически лица. В т.20.1 от общите условия е
предвидено при забава на плащането на месечни вноски от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, част от вноската, представляваща
главница да се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка от 3 %. В
т.20.2. от общите условия към договора е предвидено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
От приетата от първоинстанционния съд и без възражения от страните
ССчЕ на в.л. Д.К. се установява, че кредитът е отпуснат от „Б.Д.“ ЕАД, като
сметките на кредитополучателя са заверени на 21.12.2006г., както следва: със
сумата от 94 000 лв. и съответно със сумата от 21 000 лв. и така счетоводно в
Б. е отразено усвояването на кредит в размер на 115 000 лв.. Експертът
посочва, че последното погашение по кредита е извършено на 03.05.2019г.,
което е отнесено за погасяване на редовните вноски до 22.04.2019г., а
задължението по кредита е осчетоводено като предсрочно изискуемо на
27.02.2020г. и считано от 05.03.2020г. Б. е преустановила начисляване на
договорна и наказателна лихва, а е започнала да начислява законна лихва
върху цялата главница по кредита, като към 27.02.2020г. размера на
дължимата, неплатена, съгласно договора главница е 42 417.17 евро,
възнаградителната лихва в размер на 2628.14 евро; начислената и непогасена
лихва за забавени плащания по вноски с настъпил падеж в размер на 19.86
евро; начислената наказателна лихва върху главницата от 42 417.17 евро до
05.03.2020г. е в размер на 82.47 евро , такса управление в размер на 169.65
евро и заемна такса в размер на 322.16 евро.
Въз основа на изложеното до тук и конкретно обстоятелството, че с
извършеното частично плащане на 03.05.2019г. и последвалото неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да плаща в пълен размер
погасителните вноски, съгласно погасителния план, следва да се приеме, че
са настъпили обективните условия за обявяване кредита за предсрочно
изискуем, за което длъжника е уведомен с връченото му по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК писмо – уведомление. Неоснователни са възраженията на
5
кредитополучателя, представляван от особен представител, досежно липсата
на взето решение от Б. да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като
такова е налично и е обективирано в изпратеното до длъжника писмо
уведомление – л.38. С извършеното частично плащане на 03.05.2019г. и
последвалото неизпълнение е настъпило обективното условие на т.20.2. от
ОУ, приети за неразделна част от сключения между страните договор за
банков кредит – чл.10 и цялата непогасена част от кредита е станала
автоматично предсрочно и незабавно изискуема. Коментираната уговорка
представлява по същността си уговорено правоизменящо условие, при
настъпване, на което разсроченото главно лихвоносно задължение се
превръща в предсрочно изискуемо, настъпването на която предсрочна
изискуемост според настоящия състав на съда е обявена на длъжника с
връченото му писмо – уведомление № *** от 06.01.2020г. по реда на чл.47
ГПК на 24.02.2020г.. Следва да се има предвид, че е последователна
съдебната практика – вж. Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д. №
2072/2015г. по описа на ВКС I т.отд., Решение № 25 от 03.05.2017г. по гр.д. №
60208/2016г. на ВКС, II т.отд., че Б. има право, в случай, че друго не е
уговорено, а в случая не е, да избере начин за връчване на изявлението за
обявяване кредита за предсрочно изискуем на длъжника, в т.ч. и с връчване
на уведомлението от ЧСИ и това връчване ще бъде редовно, в случай, че е
спазена процедурата по чл.43 ЗЧСИ вр. чл.47, ал.1-5 ГПК – отсъствието от
адреса е удостоверено от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени и без да е необходимо назначаване на особен представител. В
конкретният случай именно това е сторено – предприети и осъществени са
три посещения на адреса за връчване, като адресата не е открит, нито е
открито друго лице, което е съгласно да получи писмото – уведомление, а
връчителя по данни от близки на длъжника е удостоверил факта, че същия е
от години в А.. Предприето е връчване чрез залепване на уведомление по
смисъла на чл. 47, ал.1 ГПК, като в 14 – дневния срок не се е явил нито
длъжника, нито негов представител, за да му бъде връчено писмото -
уведомление. С изтичане на този срок и на основание чл. 47, ал.5 ГПК следва
да се приеме, че са настъпили съответните на връчването последици. В този
смисъл и неоснователни са наведените от длъжника възражения, подържани и
в депозираната въззивна жалба за това, че липсва решение на Б. за обявяване
кредита за предсрочно изискуем, а дори и да се приеме, че такова е налично,
то Б. не е предприела действия по уведомяване на длъжника, тъй като това е
сторено и предсрочната изискуемост е настъпила от датата на връчване на
уведомлението по чл. 47, ал.5 ГПК.
Лишено от практическо значение за решаване на повдигнатия спор е
наведеното от ответника възражение за това, че е нищожна клаузата от
договора за жилищен кредит и конкретно т.14, поради неравноправния й
характер, тъй като предоставя правото на Б. едностранно да променя ОУ и
Тарифата, доколкото подобни изменения не се установиха да са извършени.
За неоснователно въззивният съд приема възражението на ответника, че
6
договорна лихва не се дължи, тъй като клаузите на чл.7 от договора и т.25.3
от ОУ са нищожни, като неравноправни. Принципно, настоящия състав на
съда споделя изразеното становище от ответника, че клаузата на чл.7 от
договора и съответната от ОУ т.25.3, която предвижда възможност Б.
едностранно да променя уговорената от страните възнаградителна лихва в
частта, касаеща базовия лихвен процент е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал.1, т.10 ЗЗП и за нея не се прилагат изключенията по чл. 144 ЗЗП. В
конкретният случай обаче няма данни кредиторът – Б. да се е възползвал от
това право т.е. да е приложил неравноправна клауза, което да обоснове и
недължимост на претендираните вземания. Единственото изменение по
договора за кредит от 07.05.2008г., касаещо възнаградителната лихва е
предприето по инициатива на кредитополучателя – вж. молба от 11.04.2008г.,
който е заявил желание да се превалутира остатъка от дълга, което искане е
удовлетворено и с допълнително споразумение от 07.05.2008г. задължението
по договора за кредит е превалутирано и е уговорена преференциална
лихвена отстъпка в лихвения процент, като първоначално уговорения размер
на възнаградителна лихва от 7.79 % е намален, считано от 07.05.2008г. на 6.79
%. Вярно е, че ответника е оспорил автентичността на подписа на молбата, но
при негова доказателствена тежест, съгласно чл. 193, ал.3 ГПК, доколкото се
касае за частен документ, не е ангажирал доказателства за установяване на
това обстоятелство. Изводът е, че коментираната неравноправна клауза не е
прилагана, поради което и няма основание да се приеме, че вземането е
недължимо, като основано на нищожна клауза.
Предвид приетото, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
с изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал.5 ГПК за получаване на
писмото - уведомление, адресирано до длъжника, за основателен въззивният
съд приема иска за признаване за установено съществуването на вземането на
Б. за главница, договорна лихва и лихва за забава върху просрочената
главница до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Коментираното е
съобразено с разясненията, дадени с ТР № 3/2017г., постановено по т.д. №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС, и конкретно това, че размерът на вземането на
кредитора при настъпила и обявена предсрочна изискуемост по договор за
кредит следва да се определи като се зачете само непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
За съществуващо следва да се приеме и вземането на кредитора за
заемни такси, формирано от сбора на такса управление, платени застраховка,
нотариални такси и такива за подновяване на ипотеката от Б., които съгласно
т. 25.1. и т.27 от ОУ към договора за жилищен кредит са предвидени в тежест
на кредитополучателя. Напълно неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че посочените общи условия не са подписани от
кредиполучателя, както и че същия не е бил уведомен за тях. Всъщност в
самия договор за кредит – чл.10 е посочено, че ОУ са част от договора и с
подписването му кредитопучателя е приел същите. Вземането за заемни такси
7
следва да бъде признато за съществуващо до размера, установен и от ССчЕ,
който е аналогичен на заявения такъв за признаване от ищеца.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че макар да не е
изложил конкретни мотиви, нито да е разгледал наведените от ответника
възражения, решаващия първоинстанционен съд е достигнал до същите
изводи за основателност на предявените искове за установяване
съществуването на вземанията на Б. за главница, възнаградителна лихва,
лихва за забава върху просрочената главница до датата на обявената
предсрочна изискуемост и заемни такси, поради което и решението в
коментираните части следва да бъде потвърдено.
С оглед приетото вече, че при настъпила и обявена предсрочна
изискуемост се дължи връщане само на предоставената парична сума, то
неоснователен е иска за признаване за установено вземането на ищеца за
сумата от 82.47 евро, определена съобразно данните от ССчЕ и
представляваща наказателна лихва върху главницата за периода от
27.02.2020г. – 04.03.2020г., поради което и решението в тази част следва да
бъде отменено, а иска отхвърлен.
При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта,
с която ответника е осъден да заплати на ищеца разноски, направени в
заповедното производство в размер на 1935 лв., като в тежест на същия ще се
възложи за заплащане сумата от 1932.17 лв., както и в частта, с която в
тежест на ответника са възложени за заплащане разноски в размер на 5979.66
лв. за първоинстанционното производство и на същия е се присъдят 5970.92
лв., която е съобразена с уважената част от исковете в настоящото
производтво.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК на Б. „Д.“ ЕАД се
дължат разноски за въззивната инстанция, които съгласно приложения списък
са в размер на 450 лв. за юристконсултско възнаграждение и от които
съразмерно с отхвърлената част от жалбата ще се присъдят 449.34 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260007 от 28.02.2022г., постановено по т.д. №
190/2020г. по описа на Окръжен съд Хасково, в частта, с която е признато за
установено по отношение на С. Х. Н. ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. П.В.
№ 29 А, че съществува вземането на Б.Д. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. М. № 19 в размер на сумата от 82.47 евро,
представляваща лихвена надбавка за забава /наказателна лихва/ върху
главницата от 42 414.17 евро за периода от 27.02.2020г. до 05.03.2020г. по
договор за жилищен кредит, сключен на 20.12.2006г. между Б.Д. ЕАД, ЕИК
*** като кредитор и С. Х. Н. ЕГН **********, обезпечен с договорна ипотека
8
върху недвижим имот и допълнително споразумение от 07.05.2008г.,
неразделна част от договора за кредит, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.03.2020г. до окончателното й заплащане, за което е
издадена за Заповед № 160 от 06.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 322/2020г. по опаси на РС Д. КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Д. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. М. № 19 да бъде признато за установено
съществуването на вземането на Б. по отношение на С. Х. Н. ЕГН **********
с адрес гр. Д., ул. П.В. № 29 А в размер на сумата от 82.47 евро,
представляваща лихвена надбавка за забава /наказателна лихва/ върху
главницата от 42 414.17 евро за периода от 27.02.2020г. до 05.03.2020г. по
договор за жилищен кредит, сключен на 20.12.2006г. между Б.Д. ЕАД, ЕИК
*** като кредитор и С. Х. Н. ЕГН **********, обезпечен с договорна ипотека
върху недвижим имот и допълнително споразумение от 07.05.2008г.,
неразделна част от договора за кредит, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 05.03.2020г. до окончателното й заплащане, за
което е издадена за Заповед № 160 от 06.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 322/2020г. по опаси на РС Д..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007 от 28.02.2022г., постановено по
т.д. № 190/2020г. по описа на Окръжен съд Хасково в останалата обжалвана
част.
ОТМЕНЯ решение № 260007 от 28.02.2022г., постановено по т.д. №
190/2020г. по описа на Окръжен съд Хасково, в частта, с която С. Х. Н. ЕГН
********** с адрес гр. Д., ул. П.В. № 29 А е осъдена да заплати на Б.Д. ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. № 19 сумата от
1935 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 5979.66
лв., разноски в първоинстнационното производство КАТО ВМЕСТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Х. Н. ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. П.В. № 29 А да
заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
М. № 19 сумата от 1932.17 лв., представляваща направени разноски в
заповедното производство и сумата от 5970.92 лв., представляваща направени
разноски пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА С. Х. Н. ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. П.В. № 29 А да
заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
М. № 19 сумата от 449.34 лв., представляваща разноски за юристконсултско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10