О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,в
закрито заседание на 18.02.2016г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
ИВАНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№99 по описа за 2015г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът "Рали"ЕООД претендира
от ответника "Джи Ес И Транс""ЕООД сумата 56 879.23лв.В петитума на исковата молба тази сума е определена като
обезщетение, заплатено от ищеца за частично недоставен/изгубен/ от ответника
товар, с която сума ищецът обеднява, а ответникът неоснователно се обогатява за
негова сметка.Като правопораждащи, в исковата молба
се релевират факти във връзка с извършен от ответника
международен превоз за товар, при който е установена липса, настъпила в
резултат на кражба, за която според ищеца вина има ответното дружество, което
не е положило грижата на добър стопанин по времето на превоза и не е изпълнило задълженията
си по превозния договор.Ищецът сочи, че е заплатил на получателя по международната
товарителница "Шенкер"ЕООД исковата сума, определена
като обезщетение за откраднатия по време на превоза товар, изчислено по метода,
предвиден в чл.23, т.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки/CMR/.
В допълнителната искова молба ищецът
отново сочи, че исковата претенция е за неоснователно обогатяване.Подчертава, че
обезщетението се движи в обратен ред между участниците в транспорта, последен
от които е ответникът, който е действителният превозвач и причинител на вредата
и е виновен за частичната загуба на товара, поради което следва да понесе
имуществените последици за причинената щета, като аргумент в подкрепа на твърдението, че ищецът е обеднял с исковата
сума, заплатена като обезщетение на получателя "Шенкер"ЕООД.В
допълнителната искова молба ищецът отново настоява, че претенцията се основава
на виновно неизпълнение от страна на превозвача/ответника/, който не е положил
нужната грижа за опазване на товара.Сочат се основанията за освобождаване на
превозвача от отговорност, предвидени в чл.68, ал.1 от ЗАвтП и чл.17, ал.4 от
Конвенция CMR, и се поддържа, че превозвачът дължи обезщетение за недоставената част от товара
и тъй като е виновен за причинената
щета, следва сам
да понесе обезщетението, независимо дали го е изплатил
той самият или е било изплатено от друг
превозвач/чл.37,б."а" от Конвенция CMR/.В края на обстоятелствената
част на допълнителната искова молба ищецът настоява, че предявеният иск не
черпи основанието си от превозен договор, регламентиран от разпоредбите на
конвенцията, а от неоснователно обогатяване.
В първоначалната и допълнителна искови
молби ищецът заявява, че претендира исковата сума на основание неоснователно
обогатяване.
Ноторно е, че
съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, която дава сам
в рамките на правораздавателната си дейност, изхождайки от фактите, въведени от
ищеца като правопораждащи.В разглеждания случай
сочените от ищеца факти са свързани изцяло с твърдяно от него неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му по превозния договор и в частност - на
задължението за полагане на дължимата грижа за опазване на товара.Другият релевиран в исковата молба факт е изплащането от страна на
ищеца на обезщетение по чл.23, т.3 от Конвенция CMR в полза на получателя по
международната товарителница.
Горните обстоятелства са обсъдени от
съда в определение по делото от 08.01.2016г., в което е подчертано, че искът за
неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен
и е допустим само ако ищецът не разполага с друг иск.Съдът е обърнал внимание
на това, че ищецът претендира исковата сума като такава, с която ответникът се
е обогатил за сметка на неговото обедняване, но в същото време черпи правата си
от факти, свързани с договорната отговорност на ответника като превозвач, по
чиято вина е настъпила частичната липса на товара, за която ищецът е обезщетил
получателя на същия.Съдът е приел, че е налице смесване на фактически състави -
този на неоснователното обогатяване и на регресната
отговорност на превозвача, по чиято вина е причинена щетата, спрямо изплатилия
обезщетението превозвач по чл.37, б."а" от Конвенция CMR.Това смесване е преценено от съда като нередовност на исковата молба, поставяща го в невъзможност да квалифицира спора и да постанови
допустимо решение по съществото на същия, поради което производството по делото е
оставено без движение и на ищеца са дадени указания с писмена молба с препис за
ответника да внесе следните уточнения:Кои са конкретните обстоятелства, на
които се основава искът - неоснователно обогатяване на ответника до размера на
обедняването на ищеца или виновно неизпълнение на задълженията на превозвача,
по чиято вина е настъпила частичната липса на товара.Ако се претендира връщане
на исковата сума като такава, с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, следва да се посочи общия/общите/ факти, обосноваващи връзката
между обедняването и обогатяването.
В уточняваща молба от 25.01.2016г.
ищецът заявява, че основанието, на което претендира исковата сума, е
неоснователно обогатяване.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че предявеният иск е недопустим, поради което не следва да бъде
разгледан, като производството по делото бъде прекратено.
Както бе посочено по-гори, искът по
чл.59 от ЗЗД от ЗЗД е субсидиарен и е на разположение
на ищеца само в случай, че същият не разполага с друг процесуален способ за защита.В
разглеждания случай предявената претенция се основава на права на ищеца, в
качеството на превозвач, изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на
Конвенция СМR, срещу
ответника, в качеството превозвач, изпълнил превоза.Тези права ищецът може да
реализира с иска по чл.37 от конвенцията, от което следва, че нему следва да
бъде отречено правото да води субсидиарния иск за
неоснователно обогатяване.
В чл.32 от конвенцията е предвиден
едногодишен срок за предявяване на исковете, свързани с превози, а съгласно
чл.39, ал.4 разпоредбите на чл.32 се прилагат за регресните
искове между превозвачи, за които давностният срок
тече било от деня на окончателното съдебно решение, определящо обезщетението, което
следва да се плати съгласно разпоредбите на конвенцията, било в случай, когато
не е имало такова решение, от деня на окончателното плащане.
В разглеждания случай ищецът
"Рали"ООД е претендирал исковата сума от "Сертранс
България"ООД/дружество, на което първоначално е възложил международния
превоз/ и по тази му претенция е образувано т.д.№92/2012г. по описа на Окръжен
съд-Враца.С влязло в законна сила Решение №68/03.08.2013г./л.83 и сл. от
делото/ искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Сумата, предмет на
настоящата искова претенция, е заплатена от ищеца на получателя по
международната товарителница "Шенкер"ЕООД с
преводно нареждане от 01.02.2913г./л.63 от делото/.В отговора на ответника
"Джи Ес И Транс"ООД е неправено възражение за погасяване на исковата
претенция поради изтекла давност по чл.32 от конвенцията и по делото не са
представени доказателства за подаване на писмена рекламация пред ответника, от
което следва, че към датата на предявяване на иска - 12.11.2015г. регресните права на ищеца спрямо ответника са погасени по
давност в условията на чл.39, ал.4, пр.посл от
конвенцията.
В т.9 от ППВС№1/28.05.1979г. е
предвидено, че законът е предоставил правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД само
на тези ищци, които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези,
които са могли да сторят това, но са пропуснали да го сторят в установените от
закона срокове.След като е пропуснал срока да претендира от ответника сумата, заплатена
като обезщетение за частична липса на товар, като предяви специалния регресен иск по чл.37 от Конвенция СМR, ищецът не разполага
със субсидиарния иск за неоснователно обогатяване.
По изложените съображения
производството по делото следва да бъде прекратено, като на ответника бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 3
000лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА на "Рали"ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
"Лозенец", ул."Проф. Милчо Лалков"№3,
вх.А, ап.8 искова молба вх.№9142/12.11.2015г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№99/2015г. по описа на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА "Рали"ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н"Лозенец",
ул."Проф.Милчо Лалков"№3, вх.А, ап.8 да
заплати на "Джи Ес И Транс"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Враца, ЖК"Сениче", бл.68, вх.Б,
ет.7, ап.44 направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 3
000лв.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: