П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№  70

 

гр. Пловдив, 09.07.2019 година

 

 

 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на девети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ПЕТКО ГАЙДАРОВ

                                                   ЗЛАТКА АЛЕКСОВА  

 

при секретаря Пенка Стоянова и прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от Председателя  НОХД № 1840  по описа на съда за 2018 година, след тайно съвещание

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н.Д.Б. - роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ в *** гр. П. като *****, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на *** г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - ***** при *** – П., като извършител, в съучастие с Д.Т.Д., ЕГН: **********, като помагач, е поискал дар - парична сума от по 300лв. от студентите в *** – П., Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ или общо 600 лв., който не му се следва, за да наруши службата си, както следва :

да проведе изпит на студентите Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ извън мястото на провеждането му, като проведе изпита в кабинет № ***, блок № ***, извън учебната зала - ***, бл.***, определена с ПОУД *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“, образователно квалификационна степен „бакалавър“ за зимен семестър на учебната 2016/2017г, в нарушение на чл.12,ал.2, чл.64, ал.4 от Правилника за организация на учебната дейност в *** – П. /ПОУД ***/ и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г. / II курс т.2 сесия IV- 09.05. от 09ч. зала ***, бл.*** /;

да предостави предварително изпитните задачи и техните решения, да постави положителни оценки върху изпитните работи на студентите Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./, и отбележи същите в студентските им книжки и изпитните протоколи, с което да удостовери успешно положен изпит на лицата по учебна дисциплина “Теоретична електротехника - първа част”, в нарушение на чл. 18, ал.1, ал.2, чл. 19, ал.1, чл. 20, ал.1, чл. 23 от Правилника за организация на учебната дейност в *** – П. / ПОУД ***/ и т. 16 и т.3 от Длъжностна характеристика за длъжност “***“ в ***, когато тези нарушения не съставляват престъпление, поради което и на основание чл. 301, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА  на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по възведеното обвинение престъплението да е извършено в периода **** г.  и загдето е нарушил службата си като е съгласувал с Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ явяването им на изпит по дисциплината “Теоретична електротехника - първа част” извън изпитната сесия определена с ПОУД *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от  „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г. за съответната дисциплина, с което  нарушил чл. 10, ал.1, ал.3,чл.48, ал.1 от Правилника за организация на учебната дейност в *** – П. и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“ образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г./ II курс т.2 сесия IV-09.05. от 09ч. зала ***, бл.*** /:

             На основание чл. 301, ал. 4, вр. чл. 37, ал.1, т. 6 от НК ЛИШАВА подсъдимия Н.Д.Б. от Право да заема държавна или обществена преподавателска длъжност за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното  наказание от две години лишаване от свобода на подсъдимия Н.Д.Б. с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  ПРИСПАДА от така наложеното наказание на подсъдимия Н.Д.Б. времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на НПК, считано от *** г. до *** г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д.Т.Д. - роден на *** г. в гр. Т., живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ като ***, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на *** г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с Н.Д.Б. /извършител/ - длъжностното лице - ****, с ***” - “**** при *** П., умишлено е улеснил извършването на престъплението, чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки, набавяне на средства и по друг начин, като му е помогнал да поиска дар – парична сума от по 300 лв. от студентите в *** – П. Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ или общо 600 лева, който не му се следва, за да наруши службата си:

да проведе изпит на студентите Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ извън мястото на провеждането му, като проведе изпита в кабинет № ***, блок № ***, извън учебната зала - ***, бл.***, определена с ПОУД *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г, в нарушение на чл.12, ал.2, чл.64, ал.4 от Правилника за организация на учебната дейност в *** – Пловдив /ПОУД ***/ и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г. / II курс т.2 сесия IV- 09.05. от 09ч. зала ***, бл.*** /;

да предостави предварително изпитните задачи и техните решения, да постави положителни оценки върху изпитните работи на студентите Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./, и отбележи същите в студентските им книжки и изпитните протоколи, с което да удостовери успешно положен изпит на лицата по учебна дисциплина “Теоретична електротехника - първа част”, в нарушение на чл. 18,ал.1, ал.2, чл. 19, ал.1, чл. 20, ал.1, чл. 23 от Правилника за организация на учебната дейност в *** – П./ ПОУД ***/ и т. 16 и т.3 от Длъжностна характеристика за длъжност “Ръководител катедра“ в ***, когато тези нарушения не съставляват престъпление, поради което и на основание чл. 301, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.4, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА  на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по възведеното обвинение престъплението да е извършено в периода *** г. и загдето подсъдимият Б. е нарушил службата си, като е съгласувал с Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ явяването им на изпит по дисциплината “Теоретична електротехника - първа част” извън изпитната сесия определена с ПОУД *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от  „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г. за съответната дисциплина, с което  нарушил чл. 10, ал.1, ал.3,чл.48, ал.1 от Правилника за организация на учебната дейност в *** – П.и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“ образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г./ II курс т.2 сесия IV-09.05. от 09ч. зала ***, бл.*** /.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК  ОТЛАГА изпълнението на така наложеното  наказание една година и шест месеца  лишаване от свобода на подсъдимия Д.Т.Д. с изпитателен срок от ТРИ  ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  ПРИСПАДА от така наложеното наказание на подсъдимия Д.Т.Д. времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на **** г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: една банкнота от 10 лв. с ***, една банкнота от 20 лв. с № ****, седем банкноти от 50 лв. с номера: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***,  мобилен телефон черен на цвят, марка „Huawei“, със сребриста ивица отстрани с IMAI ****;след влизане на присъдата в сила да се ВЪРНАТ на подсъдимия Н.Д.Б..

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Мобилен телефон марка „Нокия“, модел ***с IMAI *** ведно с нано сим карта № *** на Мтел; Мобилен телефон марка „Iphone“ с ***, ведно с нано сим карта № *** на Telenor, да се ВЪРНАТ на подсъдимия Д.Т.Д., след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - преносима флаш памет, черна на цвят, с бели надписи на същата „Transcend usb 3.0 16 GB  - да ОСТАНЕ  по делото.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - студентска книжка на П. Н. Х., ЕГН: **********, издадена от Аграрен университет – П*, да се ИЗПРАТИ на Ректора на същия университет, след влизане на присъдата в сила.

 

         На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Н.Д.Б., /със снета по делото самоличност/  и Д.Т.Д. /със снета самоличност/, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 70/седемдесет/ лева направени разноски  в хода на досъдебното производство, като всеки един от тях заплати по 35/тридесет и пет/лева, както и направените по делото разноски в хода на съдебното производство в размер на 100 /сто/ лева, като всеки от тях да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от по 50 /петдесет/ лева.

 

         Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

Мотиви към присъда№ 70 / 09.07.2019 година по НОХД № 1840 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2018 година

 

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимите Н.Д.Б. и Д.Т.Д. и същите са предадени на съд с обвинения за следните извършени престъпления:

Подсъдимият Н.Д.Б. – за извършено престъпление по  301, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК- за това, че в периода  *** г.  в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - **** при **** - гр. П., **** при “Т.***” /*** П., като извършител, в съучастие с Д.Т.Д.,  като помагач, е поискал дар - парична сума от по 300лв. от студентите в *** Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ или общо 600 лв., който не му се следва, за да наруши службата си, както следва :

-да проведе изпит на студентите Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ извън мястото на провеждането му, като проведе изпита в кабинет № ***, блок № *** извън учебната зала ***, бл.***, определена с Правилника за организация на учебната дейност /ПОУД/ при *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „.***“, образователно квалификационна степен „бакалавър“ за зимен семестър на учебната ***, в нарушение на чл.12,ал.2, чл.64, ал.4 от Правилника за организация на учебната дейност в *** – П. /ПОУД УХТ/ и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г. / II курс т.2 сесия IV- 09.05. от 09ч. зала ***, бл.*** /;

-да предостави предварително изпитните задачи и техните решения, да постави положителни оценки върху изпитните работи на студентите Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./, и отбележи същите в студентските им книжки и изпитните протоколи, с което да удостовери успешно положен изпит на лицата по учебна дисциплина “Теоретична електротехника - първа част”, в нарушение на чл. 18, ал.1, ал.2, чл. 19, ал.1, чл. 20, ал.1, чл. 23 от Правилника за организация на учебната дейност в *** – П./ ПОУД УХТ/ и т. 16 и т.3 от Длъжностна характеристика за длъжност “****“ в ****;

- и загдето е нарушил службата си като е съгласувал с Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ явяването им на изпит по дисциплината  „Теоретична електротехника - първа част” извън изпитната сесия определена с ПОУД на УХТ и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от  „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната ***г. за съответната дисциплина, с което  нарушил чл. 10, ал.1, ал.3,чл.48, ал.1 от Правилника за организация на учебната дейност в *** - П. и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Т.***“ образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната ***г./ II курс т.2 сесия IV-***. от 09ч. зала ***, бл.***/, когато тези нарушения не съставляват престъпление;

Подсъдимият Д.Т.Д. -  за извършено престъпление по чл. 301, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.4, вр. с ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК- за това, че в периода от  *** г. до *** г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с Н.Д.Б. /извършител/ - длъжностното лице - **** при “*** - П., с *** **** ****” при “Т.*** /катедра „****“/ при *** П., умишлено е улеснил извършването на престъплението, чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки, набавяне на средства и по друг начин, като му е помогнал да поиска дар – парична сума от по 300 лв. от студентите в УХТ - Пловдив Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ или общо 600 лева, който не му се следва, за да наруши службата си:

- да проведе изпит на студентите Х.Т.Е. и В.И. Д./А./ извън мястото на провеждането му, като проведе изпита в кабинет № ***, блок № ***, извън учебната зала - ***, бл.***, определена с ПОУД на *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Т.***“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната ***г, в нарушение на чл.12, ал.2, чл.64, ал.4 от Правилника за организация на учебната дейност в **** – П. /ПОУД в УХТ/ и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Т.***“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната ***г. / II курс т.2 сесия IV- ***. от 09ч. зала ***, бл.***/;

- да предостави предварително изпитните задачи и техните решения, да постави положителни оценки върху изпитните работи на студентите Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./, и отбележи същите в студентските им книжки и изпитните протоколи, с което да удостовери успешно положен изпит на лицата по учебна дисциплина „***- първа част”, в нарушение на чл. 18,ал.1, ал.2, чл. 19, ал.1, чл. 20, ал.1, чл. 23 от Правилника за организация на учебната дейност в **** – П. / ПОУД в ***/ и т. 16 и т.3 от Длъжностна характеристика за длъжност “****“ в ***,

- и загдето подсъдимият Б. е нарушил службата си, като е съгласувал с Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ явяването им на изпит по дисциплината “Т.*** - първа част” извън изпитната сесия определена с ПОУД в *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от  „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната ****г. за съответната дисциплина, с което  нарушил чл. 10, ал.1, ал.3,чл.48, ал.1 от Правилника за организация на учебната дейност в *** - П.и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Т.***“ образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната ***г./ II курс т.2 сесия IV-***. от 09ч. зала ***, бл.***/,когато тези нарушения не съставляват престъпление.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа  изцяло повдигнатото обвинение- със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянията. По отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите   счита, че следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК за всеки един от тях, съответно две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. за подс. Б., като същият бъде лишен от право да упражнява професия „ ****“ за три години. Пледира изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от четири години при условията на чл. 66 ал. 1 от НК. За подс. Д. счита, че следва да му бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв., изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за срок от  четири години. Изразява становище приложените по делото веществени доказателства да бъдат върнати на лицата, от които са иззети, а направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на двамата подсъдими.

Подс. Б. и защитата му пледират за недоказаност на обвинението и искат постановяване на оправдателна присъда. Считат, че по делото не са налице подлежащи на кредитиране доказателства, от които за се установява, че подс. Б. е поискал от свид. Е. и Д. неследващ му се дар, нито доказателства, че той е нарушил служебните си задължения по повод такова искане.

Подс. Д. и защитника му изразяват същото становище- че не са налице доказателства, които да подкрепят повдигнатото спрямо него и съпроцесника му обвинение. Искат постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно правят искане за налагане на най- ниското по размер наказание.  

 

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото и обсъди изразеното от страните намира, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства обуславят извод за безспорна  фактическа установеност на извършеното, както следва:

Подсъдимият Н.Д.Б. е роден на *** ***, живее в същия град, българин е, български гражданин, женен е, не е осъждан, с висше образование е, работи в *** гр. П.като ****на *****“, с *** *** „ ****“.

Подсъдимият Д.Т.Д. е роден на *** г. в гр. Т., живее в гр. П., българин е, български гражданин, женен е, не е осъждан, с висше образование е, работи като продавач-консултант в магазин за мобилни телефони и аксесоари.

Висшият институт по хранителна и вкусова промишленост е създаден на основание на Указ № 230/10.06.1953 г. на Президиума на Народното събрание на Народна Република България. Негов правоприемник е  Университетът по хранителни технологии/УХТ/- държавно висше училище, преобразувано в Университет с Решение на Народното събрание от 23.01.2003г., публикувано в ДВ, бр. 9/31.01.2003 г. Университетът по хранителни технологии е юридическо лице със седалище в град П., образователен и научен център. Осъществява дейността си въз основа на предоставена държавна собственост, ежегодна държавна субсидия и придобити средства. УХТ- гр. П.е със статут на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, съгласно чл. 11, ал.9 от Закона за публичните финанси. Бюджетът му се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Издръжката му е от държавна субсидия /средства от държавния бюджет/. Университетът е държавно учреждение, тъй като е особен вид юридическо лице, което няма корпоративно устройство. Специфичното в предмета му на дейност, като държавно учреждение е, че се занимава с нестопанска дейност, осъществявана в интерес на широк кръг лица, включително и предоставянето на публични услуги. Целта на дейността му не е реализирането на доходи,  а постигане на целите на държавното управление в областта на  образованието.

Подс. Н.Б. *** от ***г. по  трудов договор, сключен между него и ***/ чиито правоприемник е ***/.Първоначално бил назначен  като ***, ***, в катедра „***“. Към инкриминирания по делото период  заемал *** *** „*** ***“, *** при Т.***, Катедра „*** ***“ в *** П., с категория персонал: „*** ***- ***“. Последното му допълнително споразумение към трудовия договор било № ***/***г.

Съгласно длъжностната  характеристика за заеманата длъжност, подписана от подс. Б. на ***г.,  в основните му отговорности било включено да спазва нормативните документи на ***, в частност Правилника за организация на учебната дейност в *** и да отговаря за верността на съдържанието на всеки изготвен от него документ- т.2 и т. 3. В преките му задължения било включено: редовно и точно водене на *** учебна документация, отразяваща резултатите от провежданите занятия и текущ контрол- т.15, както и да следи конкретно изявите на студентите по време на изпит, без да допуска фалшифициране на резултатите- т.16.

Подс. Б., в качеството му на *** в “*** ” – П., на длъжност ***, ***при Т.**, Катедра „***“ , при провеждането и организацията на изпитния процес е действал в качеството на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. „а” от НК.

В Правилника за организация на учебната дейност в ***, публикуван и на сайта университета били разписани правилата за провеждане на изпити, а именно:

Годишният график на учебния процес за всяка учебна година се приемал на Академичен съвет. В този график се представяли началото и краят на учебната година, съответно на всеки семестър за различните форми на обучение, изпитни сесии др. (чл. 10 от ПОУД). За всяка учебна година на студентите се определят две редовни, две поправителни (зимна и лятна) и една ликвидационна сесия (чл. 22, чл. 48 от ПОУД). За учебната *** г., съобразно графика на учебния процес, утвърден с решение на Академичен съвет с Протокол № 8 от 10.06.2016 г., изпитните сесии били: за  задочни студенти (зимен семестър) - редовна изпитна сесия от *** г. до *** г., (летен семестър) - редовна изпитна сесия от *** г. до *** г., ликвидационна сесия  от *** г. до *** г.

Изпитът за дисциплината „*** - I-ва част“ се провеждал в сесията, следваща зимния семестър на редовни и задочни студенти.

Графикът на изпитите за отделните изпитни сесии (редовни, поправителни и ликвидационна) се изготвял от отдел „Учебен" по предложение на студентите и изпитващия преподавател (чл. 64 от ПОУД). Графикът съдържал информация за  дисциплина, преподавател, дата на провеждане на изпита, учебна зала и начален час на провеждане на изпита. Изпитите се провеждат само в учебни зали, обявени в графика.

Всяка учебна дейност, свързана със заверка на дисциплина/даване на подпис от преподавателя/ и получаване на оценка/изпит,приемане на курсови работи и проекти,тестов контрол,запознаване с оценени писмени работи,нанасяне на оценки в студентските книжки и др./ се извършвала в предварително обявени зали в присъствието на най-малко двама студента или втори преподавател/технически сътрудник (чл. 12, ал. 2 от ПОУД). Обучението на студентите по съответната дисциплина приключвало с определената в Учебната програма форма на оценяване (изпит или текуща оценка) (чл. 18 от ПОУД). Основната форма за оценяване бил писменият семестриален изпит/ чл.18,ал.2/ . Съгласно чл. 19 „ Знанията, уменията и компетентността на студентите се оценяват по шестобалната система….. За успешно положен се смята изпитът,оценен най- малко със Среден(3,00).“

Допускането до изпит се извършвало с изпитен протокол (групов или индивидуален).  Изпитните резултати и текущите оценки се отразявали в студентската книжка, в изпитния протокол  и в главните книги (чл. 20). За всички студенти (прекъснали, дипломанти в срок, които не фигурират в груповите изпитни протоколи) се издавали индивидуални изпитни протоколи (по образец) за всяка дисциплина, в два екземпляра. Студентът собственоръчно попълвал имената си, факултетния номер, курса и названието на дисциплината, имената на преподавателя. Инспекторът от съответния факултет заверявал протокола с подпис и печат на факултета. Изпитващият преподавател нанасял оценката от изпита, датата и провеждането му и се подписвал. Един екземпляр от протоколите оставал в архива на съответната катедра (чл. 66, ал. 6 от ПОУД), а другият, след нанасяне на оценката в главна книга, се предавал в отдел „Учебен". Изпитните работи на студентите се съхранявали от изпитващия преподавател минимум една година (чл. 66, ал. 6 от ПОУД).Нанасянето на оценките в протоколите се извършвало в деня на изпита или в деня на обявяване на оценката, но не по- късно от два дни от провеждането му. В главната книга оценката се нанасяла в срок до седем дни след почване на изпита или след обявяване на текущата оценка (чл. 20, ал. 2 от ПОУД). Изпитните протоколи се предавали в отдел „Учебен“ не по-късно от седем дни след приключване на изпита (чл. 20, ал 4).

Записването в горен курс ставало при успешно полагане на всички изпити или: определени от Академичния съвет брой условни изпити (чл. 51 от ПОУД).За всяка дисциплина студентът имал право на три явявания на изпит (чл. 22, ал. 3 от ПОУД). След получена по една и съща дисциплина трета слаба оценка студентът заплащал за всяко следващо явяване административна такса, определена от Академичен съвет (чл. 22, ал. 4 от ПОУД). Дипломанти (студенти, заверили успешно последен семестър), получили слаба оценка или неположили държавен изпит/дипломна работа в рамките на определените по чл. 31 две дипломни сесии имали право на еднократно явяване в рамките на обявените за дипломиране сесии до две години след семестриалното приключване на обучението си (чл. 32, ал. 1 от ПОУД). При недипломиране в срока на чл. 32, ал. 1 и 2 студентът се отстранявал от Университета (чл. 46, ал. 1, т. 2 от ПОУД).

За дисциплината „*** - I част“, водена от подс. ***. Б. на специалности „Компютърни системи и технологии“ и „Автоматика, информационна и управляваща техника“ обявените дати за изпити били както следва: за редовно обучение *** г. от 9,00 ч., с. зала 402/бл. 1 и *** г. от 10,00 ч., с.зала 502/бл. 1; за задочно обучение - *** г. от 9,00 ч., с. зала 502/бл. 1; *** г. от 9,00 ч., с. зала 502/бл. 1; *** г. от 9,00 ч., с. зала 502/бл. 1; *** г. от 9,00 ч., с. зала 502/бл. 1. На обявените дати подсъдимият ***. Н. Б. изпитвал и прекъснали студенти или такива с условен изпит от Т.***, регламентирано за всички дисциплини с решение на Академичния съвет (Протоколи№ 12/19.10.2016 г. и № 19/31.03.2017 г.).

Подс. Б. при изпълнение на задълженията си във връзка с изпитния процес следвало да спазва регламентацията, изрично установена в Правилника за организация на учебната дейност в *** — П*/ ПОУД в ***/, а именно:

-                                    чл. 10, ал.1 от ПОУД в УХТ „ Годишният график на учебния процес определя началото и края на всеки семестър за различните форми на обучение, времето за провеждане на практиките, изпитните сесии, дипломирането и др"./

-чл. 10, ал.3 от ПОУД в  УХТ „ Промени в графика могат да се правят от Академичния съвет на УХТ";

-                                      чл.12, ал.2 от ПОУД в УХТ „Всяка учебна дейност, свързана със заверка на дисциплина (даване на подпис от преподавателя ) и получаване на оценка (изпит, приемане на курсови работи и проекти, тестов контрол, запознаване с оценени писмени работи, нанасяне на оценки в студентските книжки и др. ), се извършва в предварително обявени учебни зали и лаборатории в присъствието на най малко двама студенти или втори преподавател / технически сътрудник";

-                                    чл. 64, ал.4 от ПОУД в УХТ „Изпитите се провеждат само в учебните зали, обявени в графика". При промяна на датата, мястото или часа на провеждане на изпита своевременно се уведомява ръководителя на катедрата / центъра, отдел "Учебен" и студентите",

-чл. 18, ал.1 от ПОУД в УХТ „Обучението на студентите по съответната дисциплина приключва с определената в учебната програма форма за оценяване на академичните постижения на студентите (изпит или текуща оценка) "/

-                                     чл. 18, ал.2 от ПОУД в УХТ „Основна форма за оценяване е писменият семестриален изпит. Той може да се допълни с устен изпит за доуточняване на оценката";

-чл. 19, ал.1 от ПОУД в УХТ „Знанията, уменията и компетентностите на студентите се оценяват по шестобална система, както следва: Отличен (6,00), Много добър (5,00), Добър (4,00), Среден (3,00)и Слаб (2,00). За успешно положен се смята изпитът, оценен най малко със среден (3,00)"; чл. 20, ал.1 "Изпитнитерезултати и текущите оценки се отразяват в студентската книжка, в изпитния протокол(изготвен и в електронен формат за СУРП)и в главните книги";

-                                     чл. 23 от ПОУД в УХТ „ За всяко неправомерно явяване и/или полагане на изпит, както и за преписване или опит за преписване, използване на мобилен телефон или аналогични на него устройства, за подсказване или непристойно поведение по време на изпита, той се прекратява за съответния студент, като същият се отстранява от УХТ срок не по малък от една година. Отстраняването става със заповед на Ректора, на основание доклад от Декана и преподавателя, установил нарушението";

-чл. 48, ал.1 от ПОУД в УХТ „ Изпитите се полагат по време на сесии, определени с графика на учебния процес ".

Задължителен за спазване от подс. Б. бил и  изготвеният въз основа на ПОУД в УХТ изпитен график на задочните студенти от „Т.", образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната ***./П курс т.2 сесия IV- ***. от 09ч. зала 502, бл.1 /

 Задълженията на подс. Б. при провеждането на изпити били разписани  и в длъжностната му характеристика  за длъжност „Ръководител катедра“. Като пряко негово задължение в т.. 16  било вменено да „ Следи коректно изявите на студентите по време на изпит, без да допуска фалшифициране на резултатите". В т..3 на основните му отговорности било вписано да  „ отговаря за верността на съдържанието на всеки изготвен от него документ"

Свидетелите Х.Т.Е. и В.И. Д./А./ били студенти в ***,  съответно с  факултетен № *** и с факултетен № ***. Те били приети за студенти през учебната *** г. в специалност „Компютърни системи и технологии“,  задочно обучение по учебен план, общ за всички студенти обучаващи се в тази специалност. Не се обучавали по индивидуален учебен план. И двамата  били завършили семестриално през *** г., като им престояли държавни изпити. И двамата имали по един невзет изпит- по дисциплината  „*** първа част”, обучението по която се провеждало от подс. Н.Б.. Изпитът по тази дисциплина се държал още във втори курс. Невземането на изпита в рамките на една година след семестриалното им завършване водело до загубване на студентски права, което пък от своя страна имало за последица плащането на допълнителни такси, прекъсване и др. негативи за тях.

Съгласно учебната програма на Университета  и вече споменатия изпитен график следвало да се проведе редовен изпит по дисциплината водена от ***. Б. на ***.. Свидетелите Е. и Д. / А./ се снабдили предварително от Учебен отдел с индивидуални протоколи за явяване на изпита. На посочената  дата в 09,00ч. сутринта двамата се явили в учебна зала на университета, където се провеждал изпита. В залата ***. Б. провел изпита сам, като на момента извършвал проверка на писмените работи и поставял съответните оценки. Изпитът продължи около един час. След проверка на писмените работи на свидетелите се оказало, че за пореден път не са издържали изпита и не получили положителна оценка. Оценките им не били нанесени нито в студентските им книжки, нито в изпитните им протоколи, което ги озадачило. След изпита двамата се върнали в залата, като искали да уточнят кога могат да се явят пак на изпит. Последвали подс. Б. до кабинета му в корпуса. Той  приел и двамата в кабинета си, като след уговорки, по молба на двамата студенти,  се съгласил да ги изпита повторно. Дал им по една задача, която следвало да представят в решен вид . Уговорили се да предадат задачите на ***г. На тази дата, около 10,30-11 часа, двамата свидетели с решените задачи посетили кабинета на ***.Б.. Последният извършил проверка на задачите, които отново намерил за грешно решени. Скъсал и изхвърлил и двете писмени работи. Казал им, че са пропилели шанса си и ги помолил да напуснат кабинета. Непосредствено след тази ситуация св. Е., решил да се обърне с цел съдействие към свидетелката ***.Г.- *** на катедрата, към която се числяла специалността на студентите- свидетели. Тя го уверила, че на факултетен съвет, който следвало да се проведе същия ден  13 часа, ще говори с професора да се явят отново на изпит, на посочена от него дата. След този разговор св. Е. се върнал отново в кабинета на професора- подс. Б.,  за да направи опит лично да го убеди да се явят отново със св. В. Д./А./ на изпит. Бил приет. След като св. Е. обяснил положението, в което са изпаднали той и колежката му, подс. Б. от личния си телефон, извадил телефонен номер и върху малък лист го записал- тел. номер ****. Подал листа, с написания телефонен номер, на св. Е. и му казал “„Обади се на този номер и ще си решите проблема с мен”.

Това бил номерът на подс. Д.. Той бил завършил същото висше учебно заведение. Познавал се с подсъдимия Б.  от времето, когато бил студент в университета. Двамата били в близки приятелски отношения. Малко по късно подс. Б. се обадил но подс. Д.. За времето от 12:09;00ч. до 12:13:02ч. между тях били проведени три разговора, първият с продължителност 1 секунда, вторият 113 сек., а третият- 68.. При тях подс. Б. обяснил на подс. Д., че ще му се обади Х. от П./ св. Х.Е./, тъй като той и негова колежка не били взели изпита си по електротехника. Казал, че ще  ги изпита отново / което било извън рамките на утвърдения график/, като за това последващо поставяне на положителна оценка и „взимане на изпита“ трябвало студентите да дадат по 300лв. на човек ли общо 600лв. Подс. Б. казал на подс. Д., че трябва той да предаде това на студентите когато го потърсят и да им каже да оставят парите при него, тъй като не било удобно това да стане в Университета. Подс. Д. се съгласил да помогне на подс. Б., разяснявайки на свидетелите размера на паричната сума, която следвало да предоставят за последващо успешно полагане на изпит, без да бъде спазена съответната процедура по провеждането му и по оценка на знанията на студентите, начина на предаването  и всички необходими детайли.

Това явяване и изпитване било в нарушение на регламента за провеждането на изпит и оценка на знанията на студентите.

Междувременно, след излизането си от кабинета, св. Е. посетил отново св. Г., на която разказал за дадения му телефонен номер. Тя проверила и установила, че той не принадлежи на лице, работещо н ***- гр. П.. Двамата, заедно със свид. К., отишли при *** на *** и го уведомили за случващото се. По- късно през същия ден, след като вече били проведени описаните по горе разговори между двамата подсъдими,  св. Е., позвънил на оставения му телефон.  Първоначално отсреща никой не вдигнал. След това подс. Д. набрал непознатия му до този момент номер на св. Е.. При проведения разговор св. Е. казал, че самия той и негова колежка имат проблем с ***.Б.. Подс. Д. уточнил, че за да решат тези проблеми трябвало да дадат по 300 лв.. Сумата двамата подсъдими били уточнили при предходните си разговори помежду им през същия ден. Подс. Д. обяснил на свидетелите, че след като дадат парите, двамата ще отидат при професора с книжките след ***г.., тъй като професорът щял да отсъства до тогава, при което подс. Б. ще им нанесе положителни оценки. Разговорът между св. Е. и подс. Д., с продължителност  128 секунди, бил проведен в 16.26 часа на *** г.  Веднага след това подс. Д. се обадил на подс. Б.- в 16, 29 ч. Двамата разговаряли 105 сек. Непосредствено след този разговор, в 16,33 ч. подс. Д. се обадил отново на св. Е.. Казал му да се срещнат в неделя на ***., за да му предадат свидетелите парите, а след това, на по- късна дата да отидат в кабинета на ***. Б.. Това уточнение подс. Д. направил в два телефонни разговора със св. Е. за времето от 16:26:48ч. до 16:33:10ч., като между тях - в 16:29:38ч провел и уточняващия разговор с подс. Б.. Подсъдимите комуникирали по-между си чрез телефони с номер**** /подс. Д./ и **** /подс. Б./, а св Е. ползвал за връзка с подс. Д. телефон с № ****.

Уверени, че се касае за подкуп, свидетелите Е. и Д. / А./ сигнализирали още същия ден Икономическа полиция- Пловдив.

На ***г. свидетелите предали за нуждите на разследването суми в размер от по 300 лв. с номинал от 50, 20 и 10 лева описани по номера. Същите били огледани, описани и върнати на свидетелите с оглед евентуалното им предаване на подсъдимите.

На същата дата-  ***г., за времето от 13.15 до 15.24 часа,  подс. Д. провел общо пет телефонни разговора със св. Е.. При провеждането им  последният бил винаги заедно със св. Д. /А./. Подсъдимият  Д. обяснил, че самия той е извън града и свидетелите трябва да оставят паричната сума от по 300лв. за всеки от тях в магазин за мобилни телефони в гр. П. / съседен на този на подс. Д./, при негов колега с малко име И.- св.Х.С.Х.. Съобщил  точното местонахождение на магазина,  за да могат свидетелите да го намерят. Преди да проведе този  уточняващ разговор със св. Е., подс. Д. се обадил на подс. Б.. Разговаряли  90 секунди. Подс. Д. разказал, за договорките си със св. Е.. След това се обадил отново на последния и обяснил, че на следващия ден- *** г., трябва да отидат в кабинета на професора- подс. Б. и проблемът с изпитите им ще бъде разрешен.

Свидетелят Х. бил познат на подс. Д.. Двамата работели в съседни търговски обекти на бул. Р. в гр. П. и били близки. Св. Х. бил помолен в телефонен разговор  от подсъдимия да получи от две лица, които ще го посетят, парични суми от по 300лв. за всяко или общо 600лв., тъй като самия него нямало да го има и св. Х. се съгласил. Причината за плащането не му била обяснена от подс. Д., нито по- късно от двамата свидетели.

Съгласно получените инструкции, св. Е. и Д./А./ намерили магазина за продажба на мобилни телефони, находящ се в гр. П., бул. “Р.” № ***. Пред него бил св.Х.Х.. Свидетелите Е. и Д./ А./ го поздравили и попитали дали той е И.. След утвърдителен отговор от негова страна, съпроводен с въпрос: „М. ли ви праща?“, студенти се уверили, че това е човекът, посочен им от подс. Д. като лицето, на което да предадат парите. Всеки от тях подал на св. Х. сумата от по 300лв., които той преброил и казал, че подс. Д. ще си ги вземе на следващия ден. Св. Е. се озадачил и попитал св. Х. дали няма да се обади на човека, за когото са парите и да го уведоми, че са му дадени. В този момент подс. Д. позвънил на св. Е., той  го уверил, че са предали парите, дал телефона си и на св. Х., за да потвърди. Разговорът  на мястото на предаване на сумата бил проведен в 15,24 минути.  Вечерта на същата дата, в 20,40 мин., подс. Д. набрал отново телефонът на подс. Б.. Продължителността на разговора- 1 секунда сочи, че при него двамата не са уточнявали нищо  в допълнение на вече  уточненото между тях в предходните разговори на *** и *** г.  

Така, изпълнявайки указаното им от подс. Д.,  св. Е. и Д./А./предали поисканата като дар парична сума от по 300 лв. за всеки от тях на св.Х.С.Х., който не бил наясно със случващото се. Общата сума от 600 лв. била предназначена за подс. Б.. Предаването й от студентите на подс. Б. чрез  подс. Д. е логично- целта на двамата подсъдими  била да няма пряк контакт между лицето, поискало сумата и лицата, които са я дали, за да се осуети възможността за разкриване на плащанията. Телефонните разговори на подс. Д., вкл. лъжите му, / заявени от него/ спрямо предаващите сумата, че в момента на предаването е извън града, сочат на същия извод- той самият е избягвал личен визуален контакт с лицата, от които са били искани сумите, обезпечил  е получаването на сумата да е в негово отсъствие, а лицата, които я предават да нямат физически контакт с него.

На следващия ден - ***г., около 11,00ч., свидетелите Е. и Д./А./, съгласно указаното им от подс. Д.,  отишли при подс. ***. Б., за да изпълни това, което им бил обещал лично общо- „ да си решат проблема“, като се обадят на посочения телефон, а в детайли им били разяснени дължимите от свидетелите действия чрез подс. Д.. Студентите посетили подс. Б. в кабинета му в УХТ- № ***, в Блок № ***, ет. ***.  Кабинетът се ползвал единствено от него. Подсъдимият бил сам. Още при влизането им поискал да му дадат решени задачи. Свидетелите се озадачили. Обяснили, че им е предадено само да се явят със студентските си книжки. Подс. Б., който бил длъжен да пази писмените им работи една година,   в нарушение на установените правила за провеждане на изпит, им предоставил на място по една изпитна задача с готово решение от учебник ТЕОРЕТИЧНА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА, РЕШЕНИ ПРИМЕРИ ЧАСТ I/ една и съща и за двамата свидетели/, а именно задача 2.92 от стр. 106. Казал на свидетелите да я снимат с телефоните си и да излязат отвън за да я препишат на по един бял лист, след което да се върнат при него и да му представят така оформените писмените работи. Свидетелите сторили указаното им. След това се върнали в кабинета и представили преписаното решение на задачата, индивидуалните си изпитни протоколи по два за всеки от тях и студентските си книжки. Подс. Б. вписал положителна оценка среден/3/ в книжките и на двамата свидетели, както и в индивидуалните им протоколи за дисциплината „Теоретична електротехника част I“. Тези  му действия представлявали нарушаване на службата му. С тях той  нарушил чл.12, ал.2, чл.64, ал.4, чл.18, ал.1 и ал.2, чл.19, ал.1, чл.20, ал.1, чл.23 от ПОУД в *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Т. ***", образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната 2016/2017г./11 курс т.2 сесия IV- 09.05. от 09ч. зала 502, бл.1. и т. 16 от преки задължения от Длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител катедра“и т.3 от основни отговорности от нея.

Извършените на *** г. от подс. Б. действия  били в нарушение на регламентираните  му служебните му задължения.

Съобр. чл. 64 ал. 4 от ПОУД в ***  изпитите се провеждат само в учебните зали, обявени в графика. При промяна на датата, мястото или часа на провеждането своевременно  следвало да се уведомят  ръководителят на катедрата /каквато длъжност заемал самият подсъдим/, отдел „Учебен“ и студентите. В конкретния случай  на *** г. вече е бил проведен изпит, съобразно утвърдения график и на дължимото място. Възможност за провеждане на изпит след тази дата, вкл. и на *** г., определена само  и единствено от преподавателя, ПОУД в *** не допуска.   Дължимото уведомление до отдел „Учебен“ също не е било извършено.  Съобр. чл. чл. 12, ал. 2 от ПОУД в УХТ „Всяка учебна дейност, свързана със заверка на дисциплина/даване на подпис от преподавателя/ и получаване на оценка/изпит,приемане на курсови работи и проекти,тестов контрол,запознаване с оценени писмени работи,нанасяне на оценки в студентските книжки и др./ се извършвала в предварително обявени зали в присъствието на най-малко двама студента или втори преподавател/технически сътрудник“. В случая  изпитването на студентите / макар самото то не по установените правила/ и нанасянето на оценките им също не е станало в предварително обявена зала за изпитване по този предмет, за  тази изпитна сесия- учебната зала - 502, бл.1, а в кабинета на преподавателя- кабинет № ***, блок № ***, с което *** Б. е нарушил и изискването на чл. 12 ал. 2 от ПОУД в УХТ. Изискванията за проверка на знанията на студентите, оценяването им и вписването на  резултата, установено в чл.  18, ал. 1 и ал. 2 , чл. 19 ал. 1 , чл. 20, ал. 1 чл. 23 от ПОУД в УХТ, в т. 16 от преки задължения и т. 3 от отговорностите му  от  длъжностната характеристика на подс. Б. също били нарушени от него. За да наруши описаните си задължение подс. Б., подпомаган от подс. Д., е поискал от свидетелите Е. и Д* / А./ сумата от по 300 лв.

Малко след като в свидетелите Е. и Д*/ А./ напуснали кабинета  на подс. Б., подс. Д. се обадил на св. Е. и попитал дали всичко е минало добре. Свидетелят отговорил, че са получили оценки „ среден 3“.

С протокол за доброволно предаване на 14.05.2017 г. свид. Х.Т.Е. предал на *** С*. А. от отдел „ИП“ при ОДМВР гр. Пловдив  1 бр. квадратно листче, с изписано със синя химикалена паста ***; 3 банкноти от по 50 лева с номера ***,    ***,   ***;   7 банкноти по 20 лева с номера

***,                      ***,      ****,              ***,                       ***,                    ***,

***; 1 банкнота от 10 лева с № ***.

С протокол за доброволно предаване на 14.05.2017 г. свид. В.И. Д. предала *** К.М. от отдел „ИП“ при ОДМВР гр. Пловдив следните вещи: 15 бр. банкноти по 20 лева с номера:

 ***,***,***,          ***,      ***,               ***,

***,                  ***,***,   ***,               ***,

                 ***, ***, ***, ***.

В хода на разследването са били извършени претърсвания изземвания по реда на чл.161 ал.2 от НПК, които впоследствие са били одобрени с разпореждания на Окръжен съд гр. Пловдив по ЧНД № 912/2017 г., №911/2017 г. и № 910/2017 г.

От извършеното на *** г. за времето от 14,10 ч. до 15.00 ч. претърсване и изземване в търговски обект склад - магазин за продажба на мобилни телефони и аксесоари за мобилни телефони находящ се на адрес гр. П., бул. „Р.“ № ***са били намерени и иззети следните вещи: 3 банкноти от по 50 лева с номера ***, ***, ***; 22 банкноти по 20 лева с номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ****, ***, ****, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***;1 банкнота от 10 лева с ***; 1 бр. студентска книжка на П. Н. Х. ЕГН ********** от Аграрен университет Пловдив - Агрономически, с подпис и печат за „Декан“ и залепена снимка - с твърди тъмносини корици, частично скъсана и залепена по средата с тиксо, състояща се от 22 листа. Банкнотите намерени и иззети при извършване на това действие по разследването били тези, които св. Е. и А. предали на св. Хр.Х. по указание на подс. Д..

От извършеното на ***г. за времето от 12.10ч. до 13,53ч. претърсване и изземване в кабинет № ***, находящ се блок № ***, ет. *** на Университета по хранителни технологии гр. П., на адрес гр. П., ул. “М.” № *** са открити и иззети следните вещи:

-                               изпитен протокол на името на Х.Т.Е., студент от ***- ти курс, фак. №***, специалност “КСТ” без дата на провеждане с изписани “Пловдив V, 2017г. в оригинал подписан от “инспектор” без поставено име и с поставен мокър печат на технически факултет на УХТ - П-в”- в оригинал;

-                               изпитен протокол на името на В.И.А., студент *** курс с фак. № ***, специалност КСТ, за изпит по “Теоретична електротехника I част”, без дата с изписан на него “Пловдив V 2017г” подписа от “инспектор” без име, поставен мокър печат на технически факултет на УХТ - П-в- в оригинал;

-                               идентични втори екземпляри на описаните по - горе протоколи в оригинал. Общо 4-те протокола били с поставени оценки - Среден /3/.

-                               изпитни протоколи на Х.Т.Е., фак. № *** за проведен изпит на *** г. по ТЕ - I ч. с поставена оценка слаб (2) в оригинал;

-                               изпитен протокол на В.И.А. , с фак. № *** без поставена, дата за проведен изпит поставена оценка слаб (2), подписани с поставен мокър, печат, в оригинал.

-                               копие на график за изпитните сесии за задочните студенти за зимен семестър на уч. ****г.

-                               учебник черен на цвят с надпис на него “теоретична електротехника част I”, състоящ се от 253 ст. В учебника има поставена отметка на стр. 106, където на е изписано условие на задача 2.92.

-                               изпитни работи написани на ръка на В.И.А., фак. № *** и Х.Т.Е., фак. № ***- общо по 1 лист, като и на двата листа е поставена в горния десен ъгъл цифрата 3.

-                               левови банкноти с номинал както следва: една банкнота от 10 лв. с № ***, една банкнота от 20 лв. с № ***, седем банкноти от 50 лв. с номера: ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.

-                               Хартиен плик с изпитни протоколи на други лица - общо 91 броя протоколи.

-                               найлонова лилава папка с 12 броя документа в нея.

Бил е извършен и личен обиск на подс.  Б. при което действие не са били намерени и иззети вещи свързани и относими към предмета на разследване.

С протоколи за доброволно предаване по делото са били приобщени мобилните телефони, ползвани от подс. Б. и подс. Д., като на същите е бил изготвен оглед на веществени доказателства.

Свидетелите Е. и Д. /А./ са предоставили за нуждите на разследването копия на студентските си книжки със съответните отразявания, като св. Е. предоставил и листа с цифров текст върху него „***“.

 

Пловдивският окръжен съд намира, че описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от следните подлежащи на кредитиране доказателства по делото:

Съдът кредитира отчасти обясненията на подс. Б., депозирани в хода на съдебното следствие. Първоначалните му такива от *** г. / л. 84 от съд, дело/  съдържат твърдение, че съобр. чл. 47 от Правилника  за организация на учебната дейност в УХТ  всеки преподавател  е имал право да оформя оценка „ както си иска….Може и да не провежда изпит“. В тази част обясненията на подсъдимия противоречат на  цитираната норма. В ал. 1 е посочено, че за всяка учебна дисциплина изпитната оценка може да бъде оформена  и въз основа на оценката от текущия контрол по преценка на преподавателя съгл. чл. 18 ал. 3. Т.е. преценката на преподавателя не е „както си иска“, а при наличието на предпоставките на чл. 18 ал. 3 от Правилника- „ когато студентът е показал висока степен на усвояване на учебния материал“.  В тази част обясненията на подсъдимия са и вътрешно противоречиви. Той категорично не описва студентите Е. и Д. / А./ като покаказали висока степен на усвояване на материала. И в този случай преподавателят е бил длъжен,  съобр. чл. 47 ал. 1  от ПОУД в УХТ да оформи тази изпитна оценка „в обявената зала, дата и час на изпита“. Ето защо, като противоречащи и на писмените доказателства по делото, тези обяснения не могат да бъдат ценени в тази част.  Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, депозирани  при разпита му на *** г. / л. 148 гръб и сл. от съд. дело/ относно  проведения на *** г. изпит, при който представянето на студентите Е. и Д. е съответствало на оценка „ слаб“, която той не е вписал в студентските им книжки с оглед наличието на две предходни такива по същата дисциплина, с цел да го облекчи финансово откъм дължима за  последващо явяване такса. Съдът кредитира обясненията му и в частта, в която сочи, че по настояване на двамата студенти- свидетелите Е. и Д.  им е предоставил още един шанс за вземане на изпита, като им дал задачи за решаване в домашна обстановка, представените му след това- на *** г. решения свидетелите са заявили, че са съставени с чужда помощ, но не  ги разбират и не могат да ги обсъждат, поради което подс. Б. е скъсал задачите, не им е вписал никаква оценка в студентските книжки и в индивидуалните изпитни протоколи, казал им е, че „ са пропилели „ дадения им шанс““. По- късно  през деня при него е отишъл свид. Е., с настояване за  вземане на изпита, при което подс. Б. ме у предал номера на телефона на подс. Д.. След това самият той е разговарял през същия ден  по същия повод с Д., имали са  и последващ разговор в следващите дни, двамата са договорили датата на явяването на св. Е. и св. Д. при подс. Б.- на *** г. На посочената дата двамата свидетели са се явили без писмени работи, поради което подс. Б. им е предоставил за заснемане задачи от учебник, след това е погледнал решенията, вписал е тройки в студентските книжки и изпитните протоколи. В тази част обясненията на подсъдимия съответстват на останалите подлежащи на кредитиране доказателства по делото, изводими от  показанията на свидетелите и писмените доказателства. В останалата част обясненията му имат ярко изразен защитен характер и съдът не ги кредитира. Твърдението, че св. Е.  е демонстрирал спрямо изпитващия го преподавател- подс. Б. „ нагло, нахално“, „арогантно“ поведение съдът не кредитира. Такова поведение не описва както свид. Е., така и придружаващата го почти през цялото време св. Д..  То е и житейски нелогично. На първо място- ако  студентът е имал описваното от подсъдимия поведение, дадените му последващи „ шансове“ за вземане на изпит  са необяснимо поведение на самия изпитващ професор. На второ място: следва да се има предвид че при ситуациите, при които подс. Б. описва недопустимо  непристойно поведение на студента, той е  имал качество на преподавател,  единствено притежаващ правото да проведе последващи изпити спрямо същия студент по същата дисциплина. Нелогично е студентът, при неизбежността на бъдещите му срещи с преподавателя, да демонстрира описаното от подсъдимия поведение, тъй като то е създавало предпоставка за неуспех не само за вземането на този изпит, а и за дипломирането му изобщо като лице с бакалавърска степен.  Твърденията на подс. Б. за „инспирации“ по повод събитията, предмет на разглеждане по настоящето дело от лица, целящи да го дискредитират и отстранят от учебното заведение не намират доказателствена опора по делото. Обясненията на подс. Б., депозирани при разпита му на *** г. / л. 186 гръб- 187 съд. дело/ подлежат на кредитиране  относно заявеното и в преходния разпит за дадена възможност  на двамата студенти самостоятелно, извън учебната сграда да решат и представят задачи, при което  решенията са били неудовлетворителни; че при последното им явяване им е предоставил задачи за заснемане, като преписването / а не решението/  на същите е станало извън кабинета на преподавателя, че след това им е вписана оценка „среден 3“, че той лично е предоставил на св. Е. листче със записан телефонен номер / на подс. Д./, като същия ден лично е разговарял неколкократно с Д., а в последващите дни двамата са договорили датата,  за която подс. Д. да уведоми свидетелите Е. и Д. да се явят при подс. Б.. Заявеното в същите обяснения, че подс. Б. не е обсъждал  изобщо с подс. Д.  заплащане от студентите за последващото им явяване при изпитващия, нито друга материална облага е защитна теза, оборена от останалите подлежащи на кредитиране доказателства. Твърдението му, че  е очаквал подс. Д. да осигури на двамата студенти допълнителна помощ за усвояване на учебния материал е в противоречие с подлежащите на кредитиране доказателства. то е и нелогично. Подс. Д. е бил отдавна завършил университета, академични знания по тази материя не е имал, обучителни негови способности или занимания  никой не твърди, ангажиран е бил с дейност, различна от обучение на студенти- продажба на мобилни апарати.

Съдът кредитира отчасти и обясненията на подс. Д.. Депозираните такива при разпита му на *** г. / л. 187 гръб- 188 от съд. дело/ следва да се възприемат в частта, в която сочи, че на *** г. докато се е разхождал със съпругата  си му се е обадил колега от магазина , в който работел-  в гр. П., на бул.“Р.“ № *** и му казал, че в магазина го чакат „ някакви хора“; че като отишъл там  очакващите го били служители от „Икономическа полиция“; че последвали беседи с тях, задържане / полицейско/, на следващия ден- разпит  от „служител“, а след това двамата със същия служител, придвижвайки се пеш по Главната улица на гр. П. са отишли в съда, където бил разпитан пред съдия. След разпита се прибрал у дома си, като след обяд бил  извикан / т.е. призован по телефона/ да се яви отново в ИП, където подписвал „ някакви документи“. Установява се от приложеното на л. 52 т. 1 от дос. произв. постановление, че на ***г. в 15.00 ч. то е било връчено на подс. Д. и с него му е била взета МНО „ подписка“. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не му е разяснено в нито един момент на ***и *** г. правото да има адвокат, да откаже да дава обяснения и изобщо правата по чл. 55 от НПК. В тази част обясненията на подсъдимия противоречат на приложените по делото протоколи, вкл. и за разпит пред съдия от ОС-Пловдив, които съобр. чл. 131 от НПК имат удостоверителна сила за извършените разпити и реда, по който са извършени. От тях се установява разясняването на правата на подсъдимия Д. в качеството му на обвиняем преди провеждането на разпита. Всички права, вкл. и правото на разпита да присъства защитник са му били разяснени. Изрично е изразил личното си становище, че не желае такъв.  Следва да се констатира, че самият подсъдим използва фразата „ нямам спомен“, като обяснява това с притеснението си, тъй като  за пръв път му се случвало „ такова нещо“. Това „притеснение“, съчетано с твърдения за неразяснени му права като обвиняем  е в непреодолимо противоречие със съдържанието на протоколите за привличането му в посоченото процесуално качество и последващи разпити, вкл. пред съдия. От тези протоколи се установява изпълнение от органа на досъдебното производство и от съда на задълженията за  разясняване правата на обвиняемия и предоставяне на възможност за реалното им упражняване. Касае се за защитна теза, която не следва да се кредитира.

 Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия Д. депозирани в хода на досъдебното производство, при разпита му пред съдия  от  Пловдивския окръжен съд- л. 54 -55 т. І от досъд. произв., които бяха присъединени като доказателство по реда на чл. 279 ал. 1 т. 4 от НПК.Твърденията на подсъдимия, депозирани в разпита му пред съда, че не са му били разяснени правата като обвиняем, вкл. правото да откаже да дава обяснения и правото на адвокатска защита, както бе вече обсъдено,  се опровергават от съдържанието на протокола за разпит. Видно е, че правата като обвиняем са му били разяснени. Наведените твърдения, че към момента на разпита Д. е имал качество на задържано лице,  за 24 часа по ЗМВР, т.е. защитата му е била задължителна съобр. чл. 94 ал. 1 т. 6 предл. 2 от НПК, също е оборено от подлежащите на кредитиране доказателства. На л. 162 т. 1 от дос. произв. е приложена заповед за полицейско  задържане за подс. Д.. Той е бил задържан на *** г. в 15.00 часа за срок от 24 часа. На гърба на същата е отразен час на освобождаването му- 10.00 ч., ведно с подпис на подсъдимия.  Не е отразена датата. В хода на съдебното следствие бяха изискани документи, имащи характер на писмени доказателства, относно това задържане на подс. Д. и освобождаването му.  От представеното копие на заповедта за задържане и приложената към нея декларация се установява, че съобр. екземплярите, съхраняващи се в „Икономическа полиция“- гр. Пловдив освобождаването на подс. Д. е станало в 10.00 часа на *** г. / л. 202 съд. дело/.  Същата дата и час на освобождаване са вписани и в дневника  за посетители в сградата, където се помещава Икономическа полиция.  / л. 206 съд. дело/. Копие от заповедта за задържане беше изискано и от началника на VІ-то РУ на МВР- Пловдив, в арестното помещение на което  е изпълнявана заповедта за 24- часово задържане. Видно е, че  задържаното лице е било освободено на *** г. в 10.00 часа. / л. 214 съд. дело/. Според книгата за задържани лица подс. Д. е бил отведен в арестното помещение на *** г. в  20.30 ч. и освободен от него на *** г. в 10.00 часа. Т.е към момента на провеждане на разпита по реда на чл. 222 от НПК – на *** г. от 12.10 ч. до 12.45 часа,  подс. Д. вече не е имал качество на задържано лице, тъй като е бил освободен. Фактът на освобождаването му се установява и от депозираните пред съда обяснения, в които сочи, че от сградата , в която се помещава „Икономическа полиция“ да Съдебната палата той и разпитващия го полицай са се придвижили пеш, вървейки по Главната улица на града. Т.е. той не е бил конвоиран по предвидения от ЗМВР ред за задържани лица, както би следвало да е, ако не е бил освободен и  по документи, и фактически в 10.00 часа на *** г.

От подлежащите на кредитиране обяснения но подс. Д., депозирани на *** г. по ЧНД  № 914/2017 г. по описа на ПдОС се установява, че:

 Двамата подсъдими са контактували помежду си още от времето, когато подс. Д. е бил студент, отношенията им са били „ приятелски“, поддържали контакти и след дипломирането на Д.. На *** г., след като не се били чували отдавна,  подс. Б. му се обадил. Съдът намира, че сочената от подс. Д. дата- *** г., е грешно заявена. От разпечатките за провежданите между двамата телефонни разговори е видно, че на *** г. двамата подсъдими не са разговаряли. Разговорите са започнали на *** г. Подс. Д. се обадил,  за да го помоли при него едно момче- Х., от П.… Х.Е.  да мине и да остави „ нещо“, което не е удобно да остави в университета, „ около 200-300 лв.“. След час време на подс. Д. действително от непознат номер се обадило такова момче, като уточнило, че се обажда по поръчение на проф. Б. и че са двама човека. Последвал отново разговор между двамата подсъдими, за да  уточнят кога и къде да  се проведе изпитът, а между подс. Д. и св. Е.- за да бъдат уведомени за датата и часът на явяването си при професора, както времето и мястото, на което да бъдат занесени парите. В обясненията си подс. Д. сочи, че уговорката била, когато получи парите да се обади на подс. Б. с фразата „ Нещата са при мен“. Подс. Д. на *** г. помолил  „Х.“ да получи   за него сумата от 600 лв. След като се уверил в телефонен разговор, че парите са предадени, се обадил на подс. Б.. Двамата се разбрали свидетелите- студенти да посетят професора в кабинета му на *** г. около 11 часа. За часа и мястото подс. Д. уведомил след това по телефона св. Е..  На *** г. подс. Д. се обадил на Е. след часа на договорената среща. Той го уверил, че са се видели с професора и всичко е наред.  Самият подс. Д. имал намерение да предложи на подс. Б. за част от сумата- да продаде на подс.Б. телефон, който знаел, че харесва, но  не бил обсъждал   идеята си за сделка. Съдът кредитира обясненията с изключение на вече обсъдената дата- 11, а не 10 май, както и относно това, че св. Е. му е съобщил, че има да му дава пари за ***. Б.. В тази част обясненията на подс. Д. противоречат на заявеното от свидетеля Е.- че от подс. Б. му е бил даден само телефонен номер, с общо указване, че  при обаждане „ ще си решат проблема“; и че искането на пари е извършено при проведения пръв тел. разговор с „М.“- подс. Д., който  след обяснението на св. Е., че се обажда по поръчка на ***. Б. с оглед проблем с изпит, директно е назовал сумата от 300 лв., а след съобщаване, че се касае за две лица – 600 лв. В подкрепа на тези показания е и заявеното от свид. Д. / А./, която е присъствала на телефонните разговори между двамата. В подкрепа на тези показания са и показанията на св. Г., с която непосредствено след предадения му телефонен номер св. Е. е споделил този факт.  Но твърдение, че на човекът, отговарящ на номера следва да предаде сума пори не е съобщил.

Съдът кредитира показанията на свид. Е., депозирани в хода на съдебното следствие / л. 62- гръб – л. 74 от съд. дело; л. 233 гръб- 234 от съд. дело/, както и присъединените по реда на чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 от НПК показания на същия свидетел от досъдебното производство. Следва да се направи констатацията, че показанията на свидетеля, депозирани в досъдебната и съдебна фаза на процеса са еднопосочни и непротиворечиви. При разпита пред съда свидетелят заяви липса на ясен  спомен за  обстоятелства, за които е дал конкретни показания в хода на досъдебното производство. В хода на досъдебното производство показанията му относно тези обстоятелства са подробни / л. 59-60  и л. 65-66 т. 1 дос. произв./ и съдът ги цени.  За основните подлежащи на установяване факти по делото показанията на свидетеля и в двете фази на процеса са непротиворечиви и пълни. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. . А./, депозирани в хода на съдебното следствие/. За обстоятелствата, за които бяха констатирани непълноти и противоречия със заявеното от същата свидетелка в хода на досъдебното производство съдът кредитира присъединените по надлежния процесуален ред показания, депозирани при разпитите й на *** и *** г., съотв. л. 68-69 и л. 70-71 т. 1 от дос. производство. И за тази свидетелка следва да се констатира, че депозираните показания в хода на съдебното следствие са подробни. Липсата на твърдения за детайли от събитията, включени в предмета на разследване по делото и противоречията са обясними с изминалия продължителен период от време. И двата разпита в хода на досъдебното производство са депозирани  почти след инкриминираното деяние и е логично да съдържат много по- конкретно назоваване на възприетите от свидетелката факти.  От показанията на двамата свидетели Е. и Д. / А./ се установяват както причините и условията, довели до инкриминираното поведение, така и конкретните характеристики на последното. Двамата свидетели са били студенти в ***-гр. П.. Имали са невзет изпит „ *** – І-ва част“ при ***Б. по дисциплината, която той е „ извеждал“, били са в четвърти курс и вземането на този изпит е било безусловно необходимо за допускането им до държавни изпити. Ето защо наред с други студенти и двамата, след снабдяването по надлежния ред с индивидуални изпитни протоколи, са се явили на *** г. в определената зала, в посочения час, за провеждане на изпита. Изпитът бил писмен. След приключването му, при проверка на изпитните работи, изпитващият ги ***- ***. Б.  е обявил, че резултатите им не покриват изискванията за оценка „ среден три“. След приключване на изпита двамата са потърсили заедно контакт с преподавателя, за да обсъдят възможност за успешно полагане на невзетия изпит. Подс. Б. им предоставил задачи, които да решат самостоятелно и да му ги представят след няколко дни. Двамата потърсили помощ от трети лица. Постигнатите с тяхно съдействие решения на задачите отново двамата заедно занесли на **** г. при подс. Б., в работния му кабинет, в който той бил сам.  Последният ги попитал дали сами са решили задачите, при което те обяснили, че са ползвали услуги на други лица. И тези решения, според преподавателя, не били удовлетворителни за  оценка, различна от слаб. Той скъсал листовете със задачи и решения. Двамата студенти излезли пред сградата. Д.останала там, а св. Е. се върнал при проф. Б., за да говори с него. При отправено питане от студента какво трябва да направят, за да си вземат изпита, подс. Б. извадил мобилния си телефон, преписал на листче номер на мобилен телефон, дал листчето на св. Е.. Казал му да се обадят на този телефон, за да си решат проблема. Св. Е. споделил за случилото се с Д.. Двамата отишли в „Учебен отдел“, за да  проверят на кого принадлежи този номер. Там разбрали, че не е на лице, работещо в ***-П.. За случващото се бил сигнализиран и Ректора на учебното заведение, на когото св. Е. разказал за случващото се. Бил посъветван да напише докладна, което свидетелят и сторил.  След това се обадил на дадения му номер. Първоначално никой не вдигнал. След това отсрещният абонат го набрал. Е. накратко съобщил, че има проблем с вземането на изпит при подс. Б.. Отсрещното лице / подс. Д./ незабавно отговорил, че срещу 300 лв. проблемът ще бъде решен. При направеното уточнение, че се касае за двама студенти с еднакъв проблем, подс. Д. заявил, че сумата е  за двамата по триста лева.  Свидетелите записвали разговора. Посетили студио, където изготвили копие на проведения разговор. Сигнализирали след това служители от „Икономическа полиция“- гр. Пловдив. В последвалите три дни провели няколко разговора с подс. Д., като в крайна сметка той им казал кога и къде да занесат исканата сума. След отнасянето й от двамата свидетели и предването й на лице, посочено им от подс. Д., последният лично разговарял и със св. Е., и със свид. Х.. След това се обадил на свидетелите Е. и Д., казал им , че на … г. в 11 часа трябва да  отидат в кабинета на подс. Б.. Двамата отишли. Още при влизането подс. Б. ги попитал „ къде са ви задачите“. Свидетелите били силно озадачени, тъй като според обясненото им от подс. Д. не очаквали, че трябва да носят и решени задачи. Подсъдимият им дал възможност да снимат от учебник по една задача, ведно с решението. Двамата излезли в коридора пред кабинета. Преписали на хартия  дадените им задачи и решение. Върнали се в кабинета на ***. Б.. Той взел листовете със задачите, написал в студентската книжка на всеки от двамата студенти оценката „ среден 3“. И  двамата напуснали.

Съдът кредитира  показанията на св. Х.Х..  От тях се установява, че той и  подс. Д. работели в съседни магазини в гр. П., бул. „Р.“. Един ден подс. Д. му се е обадил след обяд около 2-3 часа и го помолил да изчака някакви хора да  занесат и оставят предназначени за  Д. пари, тъй като той е извън града. Св. Х. се съгласил.  Отишли момче и момиче, които обяснили, че „М.“ ги е изпратил.  Дали 600 лв.  Момчето го подканило да се обади на „М.“ и да му каже, че парите са предадени. В този момент позвънял телефонът на момчето. Оказало се, че  звъни  подс. Д., когото св. Х. уверил, че всичко е точно. На следващия ден по обяд подс. Д. му се обадил в момент, в който свидетелят не бил в магазина, казал му, че „ нещо се е объркало“ и го помолил да  отиде спешно там. На мястото, пред магазина,  св. Х. заварил полицаи. Попитали го дали има пари в магазина.  Свидетелят потвърдил, обяснил в какви точно банкноти са. Извикани били поемни лица, в чието присъствие банкнотите били иззети . Те били същите, оставени му предния ден от момчето и момичето. Показанията на св. Х. съответстват напълно на заявеното от св. Е. и св. Д. за същите обстоятелства, както и на приложения по делото протокол за претърсване и изземване / л. 58-60 т. 2 от дос. произв./. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. П.- *** на „***“ в ***.  От тях се установява дългогодишната преподавателска дейност на подс. Б. в ***, заеманата от него длъжност към инкриминираните събития, начинът на организиране на семестриалното обучение и провеждането на изпитните сесии, при спазване на ПОУД в *** , вкл. недопустимостта изпит да бъде провеждан извън утвърдения за съответната сесия график, извън  утвърдената  с него зала. Право да изпитва студентите по дадена дисциплина имал само „ водещият преподавател, който  извежда дисциплината…. Който е чел лекционния курс“. Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. К.Д.- ***на ***. От тях се установява, че в ранния следобед на *** г. при него  е отишъл св. Е., заедно с *** на „Т.***“- ***. Р., със *** Г. и *** „КСТ“ – К..  Студентът Е. изложил пред него, че в същият ден бил на изпит при проф. Б., оценката му била „ отрицателна“. Свидетелят се върнал повторно в кабинета на преподавателя, помолил за повторен изпит, ***. Б. му плъзнал на бюрото лист с телефонен номер и му казал, да се обади на посочения телефон. Св. Д. указал на студента да напише писмен доклад за случилото се.  Несъотносимо към настоящия казус, но подлежащо на кредитиране е заявеното от св. Д., че в този момент той имал контакти с полицейски служители, по повод „ друг казус“  с друг преподавател в същия университет.  В такъв контакт ги уведомил и за получения сигнал от св. Е., предстояло  на следващия ден да сигнализира лично компетентните служби, но не го сторил, тъй като „ вече имало развитие по случая“.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. Г.. От тях се установява, че на *** г. при нея, в качеството й на ***** на *** в ***-П. отишли студентите Е. и Д..  Тя знаела за проблемите им, производни от невзетия изпит при ***. Б.. Те я уведомили, че не са успели да си вземат изпита при него. Обещала им още същия ден да разговаря с преподавателя за възможност да се явят на следващи изпитни дати.  След известно време отново я посетил св. Е., уведомил я, че ***. Б. му е дал лист с написан телефонен номер с обяснение, че ако се обадят на този телефон ще си решат проблемите с изпита.  Лично св. Г. проверила  дали номерът е на  **** от Университета и установила, че не е. Посъветвала Е. да се срещне с **** и присъствала на тази среща. Изцяло на кредитиране подлежат и показанията на св. К.- ***на катедра „****“ в ***към инкриминирания по делото период. От тях се установява, че на *** г. при отиването  й на работа заварила в кабинето св. Е. и св. Г., които се канели да отидат при ***. Накратко й обяснили, че се случило нещо необичайно-  студентът получил някакъв телефонен номер. Тримата заедно отишли при ***, св. Е. разказал за случилото се, св. Д.  поискал устно разказаното му да бъде писмено изложено.  Несъдържащи никакви  факти за включеното в предмета на доказване по делото са показанията на св. М*- М*.

Възприетата фактическа установеност на извършеното се установява и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, с изключение на протокола за оглед на веществени доказателства / л. 24- 31 от дос. произв. и приложения към него фотоалбум/. Обект на същия е флаш- памет, приложена като веществено доказателство по делото. Съдържанието й е звуко- и видеозаписи, които св. Е. твърди, че е изготвил лично, при контактите си с подсъдимия Б..   Тези записи са  недопустими доказателствени средства - изготвени от св. Е. частни записи чрез мобилен телефон на телефонни разговори с подс. Д. и на разговори с подсъдимия Б., проведени през инкриминирания по делото период.  Изготвянето на тези записи е в конфликт с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р България, съобразно която "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи. " Тези случаи, касаещи наказателния процес, са уредени в глава ХХIV, раздел VIII "Специални разузнавателни средства" и в ЗСРС. Приложението им е допустима интервенция върху личното пространство на лицето, но при строга законова регламентация и затова резултатите от тях, инкорпорирани във ВДС, могат да бъдат използвани за установяване на конкретни доказателства с оглед нуждите на процеса. Повече от очевидно е, че записите, извършени с мобилния телефон на св. Е.., не представляват такова доказателствено средство, което да е събрано или изготвено при условията и реда по НПК, поради което и същото е недопустимо съгласно чл. 105, ал. 2 от НПК. Доброволното предаване на флаш- памет, съдържаща записаното  от мобилния апарат на полицейските органи и последващия оглед на съдържанието представлява заобикаляне на стриктните правила по чл. 172 и сл. от НПК и не превръща записа в годно доказателствено средство, подлежащо на приобщаване и обсъждане. Ето защо съдът не кредитира  информацията, съдържима както в приложената като ВД флаш- памет, така и протокола за огледа й от досъдебното производство. Информацията, придобита при извършеното от съда предявяване на записите на приложената като ВД флаш- памет съдът не ползва при изграждане на вътрешното си убеждение.

Съдът кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и изслушана в хода на съдебното следствие съдебно- почеркова експертиза / л. 140-141 т. 1 дос. произв./. Според същото, цифровия ръкописен текст на предадената от св. Х.Е. бяла хартиена бележка- „ ***“ е изпълнен от подс. Н.Б..

При възприетата фактическа обстановка, Пловдивският окръжен съд намира за несъмнено установено, че подс. Н.Б. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по . 301, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, а подс. Д.Д.- по чл. 301, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал.4, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

На *** г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, двамата подсъдими в съучастие,  подс. Б. като извършител, в качеството си на длъжностно лице - **** - П., подс. Д.- като негов помагач, е подпомогнал подс. Б. да поиска дар - парична сума от по 300лв. от студентите в *** – П., Х.Т.Е. и В.И. Д. /А./ или общо 600 лв., който не му се следва, за да наруши службата си, както следва :

-              да проведе изпит на студентите Х.Е. и В. Д./А./ извън мястото на провеждането му, като проведе изпита в кабинет № .***, блок № ***, извън учебната зала - ***, бл.***, определена с ПОУД *** и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“, образователно квалификационна степен „бакалавър“ за зимен семестър на учебната ***, в нарушение на чл.12,ал.2, чл.64, ал.4 от Правилника за организация на учебната дейност в Университета по хранителни технологии – П. /ПОУД УХТ/ и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър за зимен семестър на учебната ***г. / II курс т.2 сесия IV- ***. от 09ч. зала ***, бл.*** /;

-да предостави предварително изпитните задачи и техните решения, да постави положителни оценки върху изпитните работи на студентите Х.Е. и В. Д. /А./, и отбележи същите в студентските им книжки и изпитните протоколи, с което да удостовери успешно положен изпит на лицата по учебна дисциплина “Теоретична електротехника - първа част”, в нарушение на чл. 18, ал.1, ал.2, чл. 19, ал.1, чл. 20, ал.1, чл. 23 от Правилника за организация на учебната дейност в Университета по хранителни технологии – Пловдив / ПОУД в УХТ/ и т. 16 и т.3 от Длъжностна характеристика за длъжност “****“ в *** когато тези нарушения не съставляват престъпление.

Подс. Б. е годен субект на престъплението, за което се води наказателното производство. За престъплението по чл. 301 от НК  законът изисква специална правосубектност за извършителя- „ дл. лице“. В  Постановление № 8 от 30.XI.1981 г. по н. д. № 10/81 г. на  ПВС е указано, че субект на подкуп по чл. 301 НК е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК, което може лично да извърши или да не извърши съответно действие или бездействие по служба, което произтича от служебната му компетентност или възложена работа, за което иска или получава дар или друга имотна облага. Видно от писмените документи, които съдът кредитира, подс. Б. несъмнено е имал и ръководни функции с оглед заеманата от него длъжност. Възведеното обвинение за длъжностното му качество  при осъществяване на инкриминираното деяние е не с оглед ръководната му компетентност, тъй като при провеждането на изпити той  не е действал в качеството на ръководно длъжностно лице  по смисъла на чл. 93 т. 1 б.“б“ от НК, а в длъжностно качество по чл. 93 т. 1 б.“а“ от НК. Последователно и непротиворечиво се прилага в съдебната практика виждането, отразено и в Тълкувателно решение № 73 от 23.XII.1974 г. по н. д. № 66/74 г., ОСНК, че поначало всички служители в държавно учреждение са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, б. "а" НК,  освен тези, които извършват дейност само на материално изпълнение. Подсъдимият Б. при провеждането на изпити и отразяване на резултатите от тях  не е осъществявал дейност само на материално изпълнение. Имал е качество на дл. лице  съобр. чл. 93 т. 1 б“а“ от НК. Правната доктрина и съдебната практика са непротиворечиви във виждането си, че съучастие в извършването на престъпление от дл. лице, може да има и лице, непритежаващо изискуемото специално качество на извършителя, но като подбудител или помага,. В случая подс. Д. е имал качество на помагач на подс. Б., като е съзнавал, че с действията си улеснява извършването на престъпление от Б. в качеството му на дл. лице. Двамата се преследвали обща цел, на която са били подчинени координираните им действия. Всеки е съзнавал противоправността на собственото си поведение, на поведението на другия участник в извършването на престъплението.

Съобразно длъжностното си качество, подс. Б. е имал право да провежда изпити на студентите, на които е преподавал / „ извеждал“/  дисциплината   „ ***” в ***- Пловдив, вкл. на свидетелите Х.Е. и В.  Д. /А./, при спазване на регламента за провеждане на изпити и отразяването на резултатите от тях, установени с Правилника за организация на учебната дейност в УХТ и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти. Именно с оглед това си правомощие на *** г. подс. Б., подпомаган от подс. Д., е поискал от двамата студенти сумата от по 300 лв. Той е предал на св. Е. лист със собственоръчно изписан телефонен номер, като  му обяснил, че следва да се обадят на този номер, за да си „решат проблема“. В този момент подс. Б. не е вербализирал изрично, че за решаването на „ проблема“ с вземането на изпита  двамата студенти следва да престират дар, който не му се следва - сумата от по 300 лв. Подс. Б. непосредствено след излизане на свидетелите- студенти от кабинета му е предоставил на подс. Д. /при дадено от последния съгласие за това/ да съобщи, че следва да дадат пари, за да „ си решат проблема“ с изпита, назоваването на конкретната сума, начина  и мястото на предаването й, обещанието за последващите даването на парите действия на преподавателя.  Действията на двамата подсъдими са били синхронизирани, за което сочи както телефонната комуникация помежду им, така и изводимото от показанията на разпитаните по делото свидетели- студенти и от кредитираните от съда обяснения на подс. Д.. Т.е подс. Б. е знаел какво ще съобщи подс. Д. на свидетеля Е. за него и за св. Д./А./. Подс. Д. е знаел от  кого  се искат парите и какви действия ще предприеме подс. Б..

 В момента, в който до знанието на двамата студенти е било сведено от подс. Д. искането на подс. Б.-  че ако предадат сумата от по 300 лв. „ проблемът“ им с изпита при подс. Б.  ще бъде решен, е бил завършен съставът на престъплението по чл. 301 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК- длъжностното лице, подпомагано от съучастника си, е „ поискало“ неследващ се с оглед службата му дар, за да наруши служебните си задължения.

Всички последващи действия, включени в обема на обвинението според изготвения обвинителен акт, реализирани в периода след *** г.,  след проведения първи разговор на *** г. между св. Е. и подс. Д., с назоваване на исканите суми, до *** г. / вкл./,  са извън обективните  признаци на престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд. Съображенията на съда за това са следните:

  С изменението на НК (ДВ бр. 92/2002 г.)  е въведено като форма на  изпълнително деяние  на престъплението по чл. 301 от НК "поиска" дар или каквато и да е облага, която не се следва на  длъжностното лице. Деянието е осъществено със самото поискване на дара, свързано със служебните му задължения и е на формално извършване. Достатъчно за съставомерността на инкриминираното деяние  е поискването от подс. Б.,  чрез подс. Д., на дара. В момента, в който  информацията / че за да „вземат“ изпита при проф. Б. следва да предадат сумата от по 300 лв. на лицето, чиито телефон лично преподавателят бил посочил на св. Е./ е  достигнала до адресата- свидетелите  Е. и Д., престъплението, реализирано в изпълнителната му форма „поиска“,  е довършено.

Налице е по- тежката  квалификация на извършеното. Повдигнатото обвинение е свързано с престъпния състав на чл. 301, ал. 2 от НК. В теорията и съдебната практика е изяснена спецификата на съставите, визирани в чл. 301, ал. 1 - ал. 3 от НК. Според чл. 301, ал. 1 от НК, с оглед конкретиката на делото, длъжностното лице иска или приема дар/облага във връзка с някаква правомерна служебна дейност (предстояща или извършена). Длъжностното лице иска/приема  облагата, защото действа длъжностносъобразно,  не  нарушава служебните си задължения. Получаването на неследваща се облага от длъжностното лице, за да наруши или загдето е нарушило службата си, очертава по-тежката квалификация на подкуп по чл. 301, ал. 2 от НК.

Подс. Б., чрез подс. Д.,   е поискал неследващ му се дар, за да наруши  служебните си задължения по провеждане на изпит в бъдеще, след датата на поискване на  подкупа. Тези задължения са били  изрично регламентирани  в Правилника за организация на учебната дейност в Университета по хранителни технологии – Пловдив /ПОУД  в УХТ/ и изготвения въз основа на него изпитен график на задочните студенти от „Технически факултет“, образователно квалификационна степен бакалавър, за зимен семестър на учебната ***г..

Подс. Б., подпомаган от подс. Д.,  е поискал неследваща му се престация, за да може след нея да проведе „ формален“, неотговарящ на разписаните правила  изпит на студентите Е. и Д./А./. Съобр. чл. 64 ал. 4 от ПОУД в УХТ  изпитите се провеждат само в учебните зали, обявени в графика. При промяна на датата, мястото или часа на провеждането му  своевременно  следвало да се уведомят  ***/ каквато длъжност заемал самият подсъдим/, отдел „***“ и студентите. В конкретния случай  на *** г. вече е бил проведен изпит, съобразно утвърдения график и на дължимото място. Възможност за провеждане на изпит след тази дата, вкл. и на *** г., определена само  и единствено от преподавателя, ПОУД в УХТ не допуска.   Дължимото уведомление до отдел „Учебен“ също не е било извършено.  Съобр. чл. чл. 12, ал. 2 от ПОУД в УХТ „Всяка учебна дейност, свързана със заверка на дисциплина/даване на подпис от преподавателя/ и получаване на оценка/изпит,приемане на курсови работи и проекти,тестов контрол,запознаване с оценени писмени работи,нанасяне на оценки в студентските книжки и др./ се извършвала в предварително обявени зали в присъствието на най-малко двама студента или втори преподавател/технически сътрудник“. В случая  изпитването на студентите / макар самото то не по установените правила/ и нанасянето на оценките им също не е станало в предварително обявена зала за изпитване по този точно предмет, за  тази точно изпитна сесия- учебната зала - ** бл.***, а в кабинета на преподавателя- кабинет № ***, блок № ***, с което ***. Б. е нарушил и изискването на чл. 12 ал. 2 от ПОУД в УХТ.

 В замяна на исканото парично възнаграждение подс. Б. е следвало да предостави предварително на студентите Е. и Д. /А./ изпитните задачи и техните решения, да постави положителни оценки върху изпитните им работи и да отбележи същите в студентските им книжки и изпитните протоколи, за да удостовери успешно положен изпит на лицата по учебна дисциплина “Теоретична електротехника - първа част”. Тези негови действия са били в  в нарушение на чл. 18, ал.1 и  ал.2 от ПОУД в УХТ, според които „Обучението на студентите по съответната дисциплина приключва с определената в учебната програма форма за оценяване на академичните постижения на студентите (изпит или текуща оценка) " /ал. 1/ и „Основна форма за оценяване е писменият семестриален изпит. Той може да се допълни с устен изпит за доуточняване на оценката" / ал. 2/. От възприетата фактическа установеност на извършеното е видно, че действията на преподавателя спрямо двамата студенти на *** г. не покриват критериите за „изпит“ не само с оглед датата и мястото на провеждане / извън определената зала, дата и час/, но и поради начина, по който се е състоял. Двамата свидетели са били приканени да препишат ръкописно предоставената им за заснемане с мобилен телефон задача, ведно с решението й. При тази последна тяхна среща/ на изпитващ преподавател и изпитвани студенти/  не са били проверени „знанията, уменията и компетентностите на студентите“,  каквото е било изискването на  чл. 19, ал.1 от ПОУД в УХТ. В посочения текст е указано, че оценяването на студентите  е било „по шестобална система, ….: Отличен (6,00), Много добър (5,00), Добър (4,00), Среден (3,00)и Слаб (2,00). За успешно положен се смята изпитът, оценен най малко със среден (3,00)". Т.е. оценяването  е поставено в зависимост от установеното при проверката „на знанията, уменията и компетентността на изпитваните“. Никакви други обстоятелства, вкл. и престации от материален характер не е следвало да бъдат основание за успешно полагане на изпита.  В нарушение на чл. 20, ал.1 от ПОУД в УХТ, на студентите Е. и Д./ А./ са били вписани оценки „среден 3“ в студентските книжки и индивидуалните им изпитни протоколи. Според посочения текст  "Изпитните резултати ……..се отразяват в студентската книжка, в изпитния протокол(изготвен и в електронен формат за СУРП)и в главните книги".  Отразените за двамата студенти на *** г. оценки са били в резултата на „ формален“, т.е. непроведен по установения ред  изпит на *** г., които извод следва от  фактическото описание в обвинителния акт на деятелността на подсъдимите и възприетата от съда фактическа установеност на извършеното. Действията на подс. Б. са били в нарушения и на вменените му  в чл. 23 от ПОУД в УХТ  задължения като изпитващ преподавател-„ За всяко неправомерно явяване и/или полагане на изпит, както и за преписване или опит за преписване, използване на мобилен телефон или аналогични на него устройства, …………., той се прекратява за съответния студент, като същият се отстранява от УХТ за срок не по малък от една година. Отстраняването става със заповед на Ректора, на основание доклад от Декана и преподавателя, установил нарушението".   За сочените  недопустими отклонения от начина на провеждане на изпита е бил задължен да следи изпитващият. Извън неговите правомощия е отстраняването от ***, което право е предоставено на Ректора на висшето учебно заведение, но въз основа на „ доклад на преподавателя, установил нарушението“. Задълженията на подс. Б. при провеждането на изпити били разписани  и в длъжностната му характеристика  за длъжност „****“,  която му е било връчена по надлежния ред и която е бил подписал преди инкриминирания по делото период/ л. 39-41 т. ІІ дос. произв./. Съобр. т. 16 на преките му задължения е следвало да „следи коректно изявите на студентите по време на изпит, без да допуска фалшифициране на резултатите". Категорично не може да се приеме за допустима изява съобразно регламента на ПОУД в УХТ преписването от страна на студента на отговора на дадената му за решаване при писмено изпитване задача, още по- неприемливо е решението да е било предоставено от изпитващия. В т.3 от основните му задължения, съобр. длъжностната характеристика,  на подс. Б. е било вменено да  „ отговаря за верността на съдържанието на всеки изготвен от него документ".  Вписвайки в студентските книжки на свидетелите Е. и Д./А./ резултат за успешно положен изпит, несъответстващ на изискуеми знания и компетентност, при липсата на проведен такъв в съответствие с правилата за провеждането му, подс. Б. е нарушил това си задължение, като е отразил невярно както факта на изпитва по предвидения за това ред, така и на показаните от студентите „знания, умения и компетентности“, установени при изпита. Такова вписване извършил и в изпитните протоколи на двамата студенти / л. 82-85 т.  ІІ от дос. произв./. От кредитираните от съда доказателства се установява, че след разкриване на престъплението, назначена с нарочна заповед на *** на учебното заведение комисия е провела повторен изпит на студентите Д. /А./ и Е. по същата дисциплина. И според академичните власти вписаната им на *** г. оценка е била невалидна. Но, както вече съдът изрази становището си, в момента, в който е било довършено престъплението нарушенията на подс. Б. като дл. лице са били бъдещо събитие, известно и на двамата подсъдими.

Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като подс. Б., подпомаган от подс. Д., на *** г. е поискал неследващ му се дар от две лица- от всеки от студентите- свидетели Е. и Д. сумата от по 300 лв..  Престъплението е извършено в съучастие с подс. Д., като последния е имал качество на „ помагач“. Той умишлено е улеснил подс. Б. при осъществяването му. Подс. Б. непосредствено след даването на св. Е. на телефонния номер на този подсъдим е разговарял с  подс. Д. и нему е предоставил да информира студентите каква сума трябва да даде всеки от тях, за да „ си реши проблема“ с изпита по „***“. В момента, в който подс. Д. е съобщил на св. Е., че за да вземат изпита той  и състудентката му- св. Д. следва да  му дадат по 300 лв., престъплението е довършено. Подс. Д. е  подпомогнал подс. Б. както в съобщаването на  паричното задължение, така и в разясняването на свидетелите, че то следва да бъде изпълнено чрез предаване на парите нему, на посочено от него място, след което проблемът с изпита ще е решен.

Извън обективната съставомерност на престъплението, но подкрепящи извода за общ умисъл и дружни усилия на двамата подсъдими са последващите им действия. В проведените след това няколко телефонни разговора между двамата подсъдими са били координирани действията им относно организацията по  даването на парите извън учебното заведение, на  избрано от Д. място, уведомяването на подс. Б. за паричните постъпления, указването на свидетелите кога да се явят при  изпитващия ги преподавател. Налице е задружна престъпна дейност, в осъществяването на която подс. Б. е имал качество на „извършител“, действащ с ясното съзнание, че при общност на умисъла действията му са улеснени от подс. Д.. Подс. Д. е съзнавал, че подпомага извършването на инкриминираните по делото действия от подс. Б. в качеството му на дл. лице, което цели получаването на неправомерен доход от двама студенти, за да наруши служебните си задължения. У двамата извършители е имало и обща представа, че всеки извършва престъплението наред с другия, подс. Б. като извършител, подс. Д.- като лице, подпомагащо го чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки- осигуряване извършването на изпълнителното деяние извън сградата на Университета, при което волята на преподавателя е била сведена до знанието на студентите  по телефона, от посредничащия подс. Д.. За общността на умисъла при задружно осъществяваната престъпна дейност сочат и последващите деянието действия по координиране на получаването на парите от посредника и изпълнение на обещаното от длъжностното лице- преподавател.

Престъплението  е извършено с пряк умисъл, користно. Подс. Б., в качеството на „длъжностното лице“ е съзнавал, че иска дар- сумата от по 300 лв. от всеки един от двамата студенти, че  тези суми не му се следват, но и ги е поискал и да за да извърши действие по служба, в нарушение на вменените му задължения. Същият е и умисълът на подс. Д., в качеството на негов съучастник- помагач. И двамата са имали обща представа за действията на всеки един от тях, както и за това, че преследват обща престъпна цел.  

По възведеното обвинение престъплението да е било реализирано и с оглед предшестващо искането на подкупа нарушение на служебните задължения, подс. Б. и подс. Д. следва да бъдат оправдани. Според държавното обвинение това съставомерно  поведение се е изразило в това, че подс. Б. е поискал от двамата студенти сумата от по 300 лв. „ и загдето е нарушил службата си“,  като е съгласувал с Х.Т.Е. и В.И. Д./А./ явяването им на изпит.Т.е. според прокурора при поискването на подкупа подс. Б. вече е бил осъществил нарушението си по чл. 10, ал.1, ал.3,чл.48, ал.1 от ПОУД в УХТ и изготвения въз основа на него изпитен график.   Нито едно от доказателствата по делото не дава основание да се приеме, че поискването на подкупите е било и за проведения изпит на *** г., когато становището на преподавателя е било, че знанията на двамата студенти- Е. и Д./А./ не отговарят на критериите   за „среден 3“. Преди да е довършено на *** г. изпълнителното деяние  „поиска“, подс. Б. не е бил „съгласувал“ със свидетелите последващото им явяване на изпит  на **** г. Съгласуването на времето и мястото на явяването им е станало след предаването на исканите суми на 14.05.2017 г. Престъплението, както бе вече посочено, е довършена на *** г. и в този момент „ съгласуването“ е било бъдещо, а не вече извършено нарушение от страна на подс. Б.. Поради изложените съображения, че  изпълнителното деяние „ поиска“ е довършено на *** г., двамата подсъдими следва да бъдат оправдани  и по възведеното им обвинение да са извършили престъплението и след посочената дата, в периода „ *** г.“.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:

За подс. Н.Б.: За престъплението по чл. 301 ал. 2 от НК се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода и глоба до 10 000 лв.Смекчаващи отговорността му обстоятелства са чистото съдебно минало, изключително добрите му характеристични данни- семеен, трудово ангажиран, многогодишен **** в ****, с изразена лична мотивация за повишаване на  професионалните си умения, в резултат на което има научна степен „ ***“. Налице са и частични самопризнания. В депозираните пред съда обяснения подс. Б.  заяви, че е дал лично на св. Е. телефонния номер на Д. за комуникация по повод изпита, а  на **** г. в кабинета си е поставил оценка „ среден 3 „ на свидетелите Е. и Д.. Макар в останалата част- относно причината да даде  телефона и твърдението, че поставената оценка е била правомерна и съответстваща на правилата, установени с ПОУД в УХТ показанията му да имат ярко изразен защитен характер и да са в противоречие с кредитираните доказателства, то в кредитираната им част те имат характер на частични самопризнания.   Отегчаващи отговорността обстоятелства са: извършване на престъплението при усложнената престъпна форма на съучастие, както и на продължавано престъпление.

Като съответстващо на изискването на чл. 35 ал. 3 от НК, съобразено с индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК съдът намира наказанието от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева. За посоченото престъпление се предвижда и задължително кумулативно наказание лишаване от право по чл. 37 т. 6 и т. 7. Подс. Б. е извършил престъплението не с оглед ръководната си длъжност, а с оглед преподавателската си такава. Ето защо и на осн. чл. 301 ал. 4 от НК следва да му бъде наложено и наказание по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК- лишаване  от право да заема държавна или обществена преподавателска длъжност за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

       Не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Липсва такава многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства или  изключителност на някое от наличните, които да налагат извод,че и най- ниското предвидено за престъплението наказание / в случая три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лв./ се явява несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и дееца. Наказание, определено в по- нисък размер от наложеното, не би постигнало нито предупредително- възпиращия, нито поправително- превъзпитателния ефект.

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  следва да се приспадне  от така наложеното  му наказание времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и по НПК от *** до **** г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

            Налице са формалните предпоставки за отлагане изпълнението на наложеното наказание от две години лишаване от свобода. Подс. Б. е неосъждан, определеното му  наказание е в допустимите за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК предели. Налице е и специалното изискване на посочената норма. Данните за личността на подсъдимия налагат извод, че за постигане целите на наказанието и най- вече на специалната превенция не се налага изолирането му в пенитенциарно заведение, чрез откъсване от обичайната му семейна и социална среда. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното  наказание от две години лишаване от свобода следва да бъде отложено  с изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

 

За подсъдимия Д.Д.: Смекчаващи отговорността му обстоятелства са: чистото съдебно минало, семейна и социална ангажираност, наличието на частични самопризнания, депозирани в хода на досъдебното производство. Като смекчаващо отговорността му обстоятелство следва да се има предвид съобр. чл. 21 ал. 1 от НК характерът и степента му на участие в извършване на престъплението- помагач. Отегчаващи отговорността обстоятелства са извършването на престъплението при две усложнени престъпни форми- съучастие и продължавано престъпление. Наказанието следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, но не са налице основанията за приложение на чл. 55 от НК. Не е налице е възможността наказанието да бъде определено при условията на чл. 58 б. „б“ от НК. Степента на участие на подс. Д. в осъществяване на престъплението  не е малка, каквото е изискването на посочената норма. Напротив- той е подпомогнал значително подс. Б.. Лично, за да не е в учебното заведение  е съобщил на двамата свидетели, че следва да дадат пари- по 300 лв., за да „ си решат проблема“.

Съответно на индивидуализиращите отговорността на подс. Д. обстоятелства и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК е наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева. Подс. Д. не е имал специалната правосубектност при извършване на престъплението и спрямо него не следва да се прилага наказание измежду визираните в чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК.

Той също е неосъждан, наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода. Данните за личността му  налагат извод, че целите на наказанието и най- вече специалната такава могат да се постигнат и без изолирането му от обичайната семейна и социална среда. На основание чл. 66, ал. 1 от НК  съдът отложи  изпълнението на така наложеното  наказание една година и шест месеца  лишаване от свобода на подсъдимия Д. с изпитателен срок от три  години, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  следва да се приспадне  от така наложеното  му наказание времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на ***/*** г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Предадените от свидетелите Е. и Д. пари – по 300 лв. за всеки от тях, са им били върнати и не са приложени като веществени доказателства по делото. С оглед възведеното обвинение спрямо двамата подсъдими- че е бил „поискан“ подкуп, не може да се приеме, че дадените от двамата студенти след довършването на изпълнителното деяние  банкноти са предмет на престъплението. Тяхната равностойност не следва да се отнема от подсъдимите. Веществените доказателства, приложени по делото: една банкнота от 10 лв. с № ***, една банкнота от 20 лв. с № ***, седем банкноти от 50 лв. с номера: ***; ****; ***; ****; ***; ***; ***, които са иззети при личен обиск от подсъдимия Б. нямат характер на предмет или средство за извършване на престъплението. Такъв характер нямат и иззетите от него  мобилен телефон черен на цвят, марка „Huawei“, със сребриста ивица отстрани с IMAI ****** и IMAI 2 – *******. След влизане на присъдата в сила те следва да се върнат на подсъдимия Н.Б..

Веществените доказателства: Мобилен телефон марка „Нокия“, модел 50-30с с IMAI ***, ведно с нано сим карта № ******* на Мтел; Мобилен телефон марка „Iphone“ с IMAI ******, ведно с нано сим карта № ****** на Telenor,  следва да се върнат на подсъдимия Д., след влизане на присъдата в сила.Вещественото доказателство - преносима флаш памет, черна на цвят, с бели надписи на същата „Transcend usb 3.0 16 GB   следва да остане  по делото.Вещественото доказателство - студентска книжка на П. Н.Х., ЕГН: **********, издадена от Аграрен университет – Пловдив, да се изпрати на Ректора на същия университет, след влизане на присъдата в сила.

        С оглед на постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК  направените по делото разноски следва да се поемат от подсъдимите. Те следва да заплатят по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 70 лева- направени разноски  в хода на досъдебното производство, като всеки един от тях заплати по 35 лева, както и направените по делото разноски в хода на съдебното производство в размер на 100 лева, като всеки от тях да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от по 50 / лева.

Причини за извършване на престъплението: користни.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: