Определение по дело №355/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 252 от 05.07.2023 г. по ВЧНД № 355/2023 г. по
описа на Окръжен съд-С.
Производството е по реда на чл.65 ал.7 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на обв. С.Д.В., ЕГН **********,
против протоколно определение от 28.06.2023г по ЧНД № 815/2023 г. по
описа на Районен съд-С., с което е оставена без уважение молбата на
обвиняемия за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека и е определен
двумесечен срок, в който ново искане за изменение на мярката за
неотклонение е недопустимо.
В депозираната от обвиняемия въззивна жалба, подадена чрез
защитника си адв. М.Д. от АК- С., същият иска мярката му за неотклонение
да бъде променена в по-лека като заявява, че има постоянен адрес, не е
осъждан, повдигнатите му обвинения не са с голяма обществена опасност,
отглежда сам детето си и липсва опасност да са укрие или извърши друго
престъпление.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-С. моли
да се остави без уважение подадената жалба.
Пред настоящата инстанция обв. В. поддържа подадената жалба.
Защитникът адв. Райнов поддържа депозираната въззивна жалба.
Обвиняемият В. в личната си защита желае по-лека мярка за
неотклонение.
С.ският окръжен съд, след като изслуша доводите на страните, като
прецени заедно и поотделно събраните до този момент доказателства по
делото и след като съобрази закона, изведе следните фактически и правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения срок от страна в наказателното производство-
обвиняемия, имаща легитимен интерес да обжалва посочения съдебен
първоинстанционен акт, в тридневния преклузивен срок за обжалване по
чл.65 ал.7 от НПК. Разгледана по същество, частната жалба се явява
неоснователна.
С постановление от 11.05.2023 г. обв. С.Д.В. бил привлечен като
обвиняем за извършени престъпления, както следва:
-За това, че на 10.05.2023г в гр. С., без надлежно разрешително,
държал високо рискови наркотични вещества - престъпление по чл.354а ал.3
от НК.
-За това, че на 10.05.2023г. в гр. С. държал огнестрелно оръжие-
пистолет – 9мм и боеприпаси за него- пълнител с 5 патрона и отделно 82
патрона без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339
1

ал.1 от НК.
-За това, че на 10.05.2023г. в гр.С. противозаконно пречил на орган на
властта - полицейски служители при РУ на МВР-С., да изпълнят
задълженията си - престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
-За това, че на 10.05.2023г. в с. К., общ. С. държал боеприпаси - 28
патрона, без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339 ал.1
от НК.
-За това, че на 10.05.2023г. в с. К., общ. С., без надлежно
разрешително, държал високорискови наркотични вещества - престъпление
по чл.354а ал.3 от НК.
-За това, че на 11.05.2023г. в гр. С., без надлежно разрешително,
държал високорискови наркотични вещества - престъпление по чл.354а ал.3
от НК.
-За това, че на 10.05.2023г. в гр. С. управлявал МПС-лек автомобил
„Мерцедес“ С320 след употреба на наркотични вещества -амфетамин,
метамфетамин и канабис, установено по надлежния ред с техническо
средство- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
-За това, че на 10.05.2023г. в гр. С. си служил с два броя
регистрационни табели с № ***, монтирани на управлявания от него лек
автомобил „Мерцедес“ С320 , които са издадени за друго моторно превозно
средство - престъпление по чл.345, ал.1 от НК.
-За това, че на 10.05.2023г. в гр. С. управлявал МПС-лек автомобил
„Мерцедес“ С320, което не е регистрирано по надлежния ред с техническо
средство - престъпление по чл.345,ал.2 вр. ал.1 от НК.
На 12.05.2023 г., с определение по ЧНД № 634/2023 г., Районен съд –
С. взел спрямо обвиняемия С.Д.В. мярка за неотклонение "Задържане под
стража". Съдът преценил събраните по делото доказателства като достатъчни,
за да направи обосновано предположение, че обвиняемият В. е извършител на
престъпленията, за които е обвинен, както и че е налице опасност същият да
извърши ново престъпление, предвид начина и времето на извършването им.
На 26.06.2023г., по повод молба на обвиняемия С.Д.В. за изменение на
наложената му мярка за неотклонение "Задържане под стража" в по-лека, в
Районен съд – С. било образувано ЧНД № 815/2023 г. С определение от
28.06.2023 г. състав на РС – С. оставил без уважение молбата на обвиняемия и
потвърдил мярката му за неотклонение "Задържане под стража". Районният
съд преценил, че реалната опасност обвиняемият да се укрие или извърши
престъпление не е отпаднала, предвид лошите му характеристични данни и
предишната му престъпна деятелност. Съдът, наред с това, е потвърдил
наличието на обосновано предположение В. да е извършител на
престъпленията, за които е обвинен, и е определил срок от два месеца от
влизане в сила определението му в който новото искане за изменение на
мярката за неотклонение е недопустимо.
2

Първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 65, ал.
4 НПК и е извършил самостоятелна преценка на всички обстоятелства,
свързани със законността на задържането. Изложил е подкрепени с факти
правни изводи не само относно наличието на обосновано предположение за
авторството на разследваното престъпление, но и относно наличието на
рисковете от укриване или извършване на престъпление от страна на
конкретния обвиняем и евентуалния техен интензитет.
Настоящият въззивен състав споделя фактическите и правни изводи на
първостепенния съд, доколкото същите са законосъобразни и обосновани,
предвид доказателствените материали по делото. Ето защо, в контекста на
изложеното, съображенията на въззивния съд да остави без уважение жалбата
на обвиняемия В. против атакуваното определение на първоинстанционния
съд, са следните:
І. Относно наличието на обвинение за престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание:
От представените по делото писмени материали се установява
безспорно, че В. е привлечен като обвиняем за престъпления по:
-за четири деяния по чл.354 ал.3, т.1 от НК, за всяко от което
законодателят предвижда налагане на наказание "лишаване от свобода" от 1
до 6 годи и глоба от 2000 до 10000 лева.
-за две деяния по чл.339 ал.1 от НК, за всяко от което се предвижда
наказание от 2 до 8 години „лишаване от свобода“.
-за деяние по чл. 270 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок до три години или глоба от 500 до 2000 лева.
-за деяние по чл.345 ал.1 от НК и по чл.345 ал.2 от НК , за всяко от
които законодателя предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1 година
или глоба от 500 до 1000 лева.
ІІ. Относно наличието на обосновано предположение, че обвиняемият
е извършил престъплението, за което е привлечен:
Подозрението на разследващите органи и прокуратурата, обективирано
в постановление за привличане като обвиняем, а именно че С.Д.В. е
вероятният извършител на разследваните престъпления, не е голословно.
Привличането му като обвиняем се явява резултат от събраните, посредством
проведените в рамките на досъдебното производство процесуално-следствени
действия, писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени
средства, които установяват именно тази версия и я правят твърде вероятна.
Обвинителното твърдение на прокуратурата се основава на обясненията на
обвиняемия, в които, в присъствието на защитника си адв. Д., се признава за
виновен по тях като заявява, че не желае да дава подробни обяснения, но
сочи, че е управлявал автомобила и като видял полицаите се шокирал и
избягал. Обвинението се обосновава и от показанията на разпитаните
множество свидетели; на резултатите от проведените претърсвания и
3

изземвания, отразени в надлежните протоколи. Събраните до този момент от
разследването доказателствени материали са били обсъдени от
първоинстанционния съд, както при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение, така и по настоящото произнасяне. Не са налице нови факти
или обстоятелства, които да поставят под съмнение направените до този
момент от съдилищата изводи в тази насока, поради което настоящият
въззивен състав намира за ненужно да преповтаря всички изложени в
съдебните актове аргументи в тази насока.
Възраженията на защитника на обвиняемия, че той се признава за
виновен и желае сключването на споразумение, както и че той се грижи за
детето си, които обстоятелства се сочат като оправдание за искането за
изменение на взетата мярка за неотклонение, не могат да бъдат споделени. В
рамките на настоящото производство съдът следва да установи само
разполага ли прокуратурата с достатъчно събрани по установения
процесуален ред доказателства, за да обвини конкретно лице в извършване на
престъпление или не. В конкретният случай са налице доказателства, които
обосновават подозрението върху В. и доколкото посочените по-горе и
коментирани вече от съдилищата доказателства, не са дискредитирани като
годни, следва да се приеме, че е налице обоснованото предположение по
смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК. Твърдяното от защитата обстоятелство, че
обвиняемият В. се грижи за детето си не е основание за промяна на мярката за
неотклонение още повече, че същият в обясненията си е заявил, че неговата
сестра се грижи за детето му.
ІІІ. Относно наличието на опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление:
Преценката за наличието на реален риск от извършване на ново
престъпление безспорно е обвързана от преценката за обществената опасност
на обвиняемия. Върху степента на обществена опасност на извършителя
влияние оказват характеровите му особености, включително наличието на
утвърдени престъпни навици, а също така и специфичните особености на
разследваното престъпление – механизма на извършването му, причините,
мотивите и условията за извършването му. Тези критерии дават възможност
да се прецени дали разследваното престъпление се явява изолиран случай в
живота на обвиняемия или пък същият има трайни нагласи да извършва
престъпления. В конкретния случай, както правилно са отбелязали
досегашните съдебни състави, събраните до този момент в хода на
досъдебното производство данни относно личността на обвиняемия В.,
налагат извод, че неговата обществена опасност е висока и съществува реален
риск той да извърши престъпление. За това свидетелства приложената по ДП
справка за съдимост. Макар да е реабилитиран, от справката за съдимост е
видно, че обв. В. в периода от 2007г. до 2017г., като пълнолетен е бил
осъждан за множество престъпления - управление на МПС след лишаването
му от това право, престъпления против собствеността, умишлено нанасяне
средна телесна повреда, държане на наркотични вещества за лична употреба.
4

За личността му свидетелстват и наличните данни в характеристичната
справка за липса на постоянна трудова ангажираност на обв. В.. На основание
съдебното му минало и трайната липса на работа безспорно следва да се
приеме, че за обвиняемия рискът от извършване на престъпление е реален и
висок.
Доколкото обществената опасност на конкретния обвиняем и
съпоставимият с нея реален риск от извършване на ново престъпление оказват
безспорно влияние и върху вероятността обвиняемият да се укрие в рамките
на воденото наказателно производство, настоящата въззивна инстанция
споделя извода на първоинстанционния съд, че по отношение на В.,
опасността да се укрие също е налице. Предвид изложените по-горе
съображения, въззивният съд намира, че наложената на обвиняемия С.Д.В.
мярка за неотклонение "задържане под стража" и към настоящия момент
продължава да е законосъобразна, и обоснована мярка за процесуална
принуда, с оглед постигане целите на наказателното производство, водено
срещу него.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

5

Номер на акта:	252
Дата:	5 юли 2023 г. (в сила от 5 юли 2023 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20232200600355
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юли 2023 г.

Определение по дело №355/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите