РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Р.а Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20225300503352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. и чл.422 във вр. с чл.410
от ГПК, чл.79, чл.232 ал.2 пр.1 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от С. М. Б., ЕГН **********,
гр.Пловдив, ул. ***, чрез назначения особен представител адв.Р. Р., против
Решение № 3718/11.11.2022г. по гр.д.№ 14570/2021г. г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XX гр.с., с което е признато за установено, че дължи на
„Пламивет“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 1 800 лв. – главница,
представляваща неплатен наем по Договор за наем от 12.05.2020г. за периода
месец юли 2020г. – месец март 2021г., сумата 20 лв. - главница,
представляваща неплатена консумирана електрическа енергия за периода
месец юли 2020г. – месец март 2021г., сумата 120,24 лв. главница,
представляваща такса за монтаж на СОТ, сумата 211,23 лв. – главница,
представляваща неплатени такси за месечно обслужване на специализирана
охрана със СОТ за периода месец юли 2020г. – месец март 2021г., заедно със
1
законната лихва върху четирите главници, считано от 08.04.2021г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 3529 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 14.04.2021г. по
ч.гр.д. № 5921 /2021г. по описа на ПдРС; както и е осъден да му заплати
сумата от 1 000 лв. – главница, представляваща неплатен наем по договор за
наем от 12.05.2020г. за периода месец април 2021г. – месец август 2021г.,
сумата 117,35 лв. - главница, неплатени такси за месечно обслужване на
специализирана охрана със СОТ за периода месец април 2021г. – месец август
2021г.; както и е осъден да му заплати сумата в размер на 356,96 лв. -
разноски по ч.гр.дело № 5921/2021г. по описана ПдРС, както и сумата в
размер на 961,92 лв., направени разноски в исково производство. Моли да
бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни.
Въззиваемата страна „Пламивет“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Лале“ № 3, със законен
представител Г. С., чрез адв.Е. П.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Пламивет“ ООД против С. М. Б.
е заведена искова молба, ведно с уточнение към нея като неразделна част, с
която посочва, че с Договор за наем от 12.05.2020г., сключен между страните,
дружеството – ищец отдало под наем два метални павилиона, предназначени
за офис и склад, разположени на ул. „***“ с уговорен месечен наем от 200
лева. За отдадените обекти била осигурена специализирана охрана – СОТ.
Твърди, че ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора, като не
бил заплатил наем за 9 месеца: от месец юли 2020г. до месец март 2021г.,
включително. Стойността на незаплатения наем възлизала на обща стойност
от 1800 лв. Ответникът дължал и сумите от 20 лева – за ел.енергия и 211,23
лева за специализирана охрана, от които: 120,24 лева за монтаж и 23,47 лева
такса за месечно обслужване за период от 11 месеца - от месец юли 2020г. до
месец май 2021г. Сумите за СОТ били заплатени от наемодателя – ищец, но за
2
сметка на наемателя и дължими от него, съгласно т.11 от договора. Твърди се,
че на 19.02.2021г. ответникът бил поканен да заплати част от дължимите
суми, но плащане не било постъпило. За претендираните суми била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5921/2021г. на VIII гр.с., която била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за дружеството се
породил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Изтъква, че по
договора за наем, от който произтичали задълженията по издадената заповед,
ответникът не бил освободил наетите помещения. В същите се намирали
негови вещи, материали и оборудване. За периода от месец април до месец
август 2021г. /включително/ ответникът не бил заплатил дължимия наем за
пет месеца, възлизащ в общ размер на 1 000 лв. Дължал и заплатените от
дружеството – ищец такси за обслужване на СОТ за този период в общ размер
на 117,35 лв.
Към исковата молба прилага Договор за наем от 12.05.2020г.,
покана за плащане от ищеца до ответника, изпратена чрез Телепоща на
19.02.2021г., ведно с известие за доставяне, издадени фактури за СОТ.
Ответникът С. М. Б., чрез назначения особен представител адв.Р.
Р., е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва
изцяло всички искове. Възразява, че ответникът бил напуснал наетите
помещения пред месец юли 2020г. и не следвало да заплаща наемна цена за
вещи, които не ползва. Поддържа, че ако в наетите помещения има вещи на
ответника, то те били изоставени след напускането на имота и това не
означавало, че обектите се ползвали. Според т.15 от Договора наемодателят
разполагал с възможността да направи опис на имуществото, намерено в
обекта, да го запечата и съхранява в избрано от него помещение, което не бил
направил. Оспорва дължимостта на сумите за СОТ, както и сумите за
ел.енергия. Счита, че претендираните суми не са начислени за обектите, за
които бил сключен договорът.
В хода на производството е разпитан един свидетел, /по искане на
ищеца/.
Районният съд, с атакуваното решение, за да уважи предявените
искове излага основни съображения, че не е спорно между страните по
делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5921/2021г., че
издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
3
ГПК. Посочил е, че от приложените писмени доказателства се установило, че
между страните, в качеството им съответно на наемодател и наемател, е
сключен Договор за наем на обект – два броя метални павилиона с обща площ
от 18 кв.м., на ул. „***“ в гр.Пловдив, срещу месечна наемна цена от 200 лв.,
платима до 12-то число на текущия месец. Държането на обекта е предадено
на ответника, като според ищеца наемната цена за месеците от юли 2020г. до
март 2021г. не била платена.
Относно направеното в Писмения отговор по чл.131 от ГПК
възражение, че ответникът е напуснал обектите още през месец юли 2020г.,
като е върнал двата метални павилиона на наемодателя, Районният съд налага
правен извод, че същото е опровергано от събраните по делото гласни
доказателства, които са кредитирани.
Машините, посредством които ответникът е осъществявал своята
дейност в наетите помещения, са изнесени едва в края на 2021г., и то от
свидетеля и законния представител на дружеството – ищец. Според чл.20 от
Договора - Ако в края на договорения период договорът не е прекратен на
някакво основание, то той се подновява автоматично за още една година.
Районният съд аргументира, че доколкото по делото няма доказателства за
прекратяване на договора и за заплащане на наемните вноски за
претендирания период, исковата претенция за заплащане на дължимите суми
на договорно основание, е основателна. Ответникът не е представил писмени
доказателства за заплащане на дължимата ел.енергия в размер от 20 лв., което
задължение като вид и размер е посочено в изпратеното до ответника писмо
от 19.02.2021г., надлежно получено от него.
Няма писмени доказателства за плащане и на сумата от 120.24 лв.
за монтиране на СОТ по фактури от 03.07.2020г. и 15.01.2021г., както и за
заплащане на сумата от 211,23 лв. такса за обслужване на СОТ.
Районният съд посочва, че с оглед разпоредбата на чл.232, ал.2 от
ГПК и тази на чл. 11 от Договора, според която наемателят е длъжен да
заплаща на наемодателя в уговорените срокове стойността на конусмативите -
вода, електричество, специализирана охрана и др., исковете са установени по
основание, а с оглед представените фактури - и по размер.
Липсата на плащане е отрицателен факт, поради което е
достатъчно ищецът да го твърди, а доказването на обратното тежи върху
4
ответника. Установено е от показанията на разпитания свидетел, че
ответникът не е освободил наетите помещения.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение на жалбоподател, направено чрез
назначения особен представител, се отнася до това, че Районният съд е
допуснал процесуални нарушения при постановяване на атакуваното
решение, тъй като не е обсъдил всички възражения направени от името на
ответника. Така в съдебните прения бил възразил, че процесният договор за
наем е прекратен по силата на чл. 19, т. 2 от подписания между страните
договор за наем. поради неплащане на повече от една месечна вноска.
Въпреки това в решението липсва произнасяне от съда в мотивната част
относно това което е от съществено значение за изхода на спора. На
следващо място, въвежда оплакване, че първоинстанционният съд е нарушил
материалния закон. Това е така, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗЗД -
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави.
Поради тази причина, страните са избрали да договорят клаузата на чл. 19, т.
2 от Договора за наем, която предвижда, че при неплащане на един месечен
наем или консумативи за наетото помещение, договорът се прекратява ех
lege, а страните разполагате процедурата по чл. 15 от договора. Съгласно чл.
20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. По
делото се е установило, че ответникът не е платил повече от една месечна
вноска по процесния договор за наем: от месец юли 2020г. до месец март
2021 г. /9 месеца/. Но дори и да се приеме, че ответникът е продължил да
държи наетия обект чрез оставените от него машини, то е следвало на осн. чл.
236. ал. 2 от ЗЗД да се търси обезщетение за ползването на имота, а не както е
заявил ищецът в петитума си, че прсмендира наемна цена по действаш
5
договор за наем. Цитира съдебна практика- Решение № 227 от 07.01.2015г. по
т. д № 2482/2013 на ВКС. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК - предметът на делото
и обемът на дължимата защита съдействие се определят от страните. След
като изрично ищецът е заявил, че претендира наемна цена по действащо
облигационно правоотношение -договор за наем, то е следвало при
установяване на прекратено наемно правоотношение Районният съд да
отхвърли исковата претенция като неоснователна. Не може служебно да
присъжда обезщетение на осн. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД при липса на заявено
искане, тъй като в такъв случай постановеното решение ще бъде недопустимо
поради постановен свръхпетитум.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Съгласно т.14 от приложения Договор за наем от 12.05.2020г. – Наемателят
заплаща месечния наем от 200 лв. на всяко 12 число от текущия месец.
Съгласно т.15 пр.2 - Наемателят е длъжен да освободи обекта в деня, посочен
от наемодателя, в случай, че не е платил една месечна наемна цена.
Съобразно раздел V – „Прекратяване на договора“, чл.19 т.2 – Договорът се
прекратява в случаите на неплащане на една месечна наемна цена, на някой
от консумативите или при повреждане на имота или съоръженията в него,
като се прилага процедурата по чл.15 от договора. Съгласно чл.22 –
Договорът окончателно се прекратява след съставяне на приемно-
предавателен протокол, в който се отразява състоянието на обекта и
оборудването в него. От тълкуването на подписаните клаузи поотделно и в
тяхната съвкупност, се налага извод, че едно от основанията за прекратяване
на договора е неплащането на една месечна вноска, но за да се реализира в
правния мир е необходимо да се довършат указаните фактически действия по
чл.15, и да се осъществи подписване на двустранен протокол по чл.22. В
случая не са налице такива данни относно процесния период, поради което и
обосновано претендираните суми се претендират за присъждане при
условията на договорно основание /чл.232 ал.2 от ЗЗД/. Наемодателят е
изпратил покана за плащане и съгласно известие за доставяне е получена
лично от наемателя С. Б. на дата 24.02.2021г. /видно от служебната заверка/,
но липсват доказателства за плащане на описаните суми. Относно
приложената с въззивната жалба съдебна практика, следва да се посочи, че
същата се отнася до казус с друга фактическа обстановка.
6
Обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Разноски. Съобразно правния резултат във въззивна инстанция
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество общо
сумата в размер на 733,88 лв. за направени разноски, включващи сумата
383,88 лв. - депозит за назначен особен представител и сумата 350 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, платени изцяло в брой съгласно ДПЗС.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3718/11.11.2022г. по гр.д.№
14570/2021г. г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с.
Осъжда С. М. Б., ЕГН **********, да заплати на „Пламивет“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Лале“ № 3, със законен представител Г. С., общо сумата в размер на 733,88
лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 3352/2022г. по описа на Окръжен
съд –Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7