Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 21.12.20121г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12201 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 158288/23.07.2020г. по гр.д. № 32700 по описа за 2012г. на Софийски
районен съд, 42-ри състав ЗАД „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, пл. ****като правоприемник на
ЗК”Б.И.” АД е осъдено да заплати на:
-
Д.Ц.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** основание на чл.
86 от ЗЗД сумата от 1761,37лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 09.07.2009г. до 02.10.2009г. , като
неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 1761,37лв. до размера от
18 499,55лв.;
-
Ц.М.И., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 352,28лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 09.07.2009г.
до 02.10.2009г. , като неоснователен
е отхвърлен иска за горницата над 352,28лв. до размера от 3 699,91лв.;
-
М.С.И., ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 352,28лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 09.07.2009г.
до 02.10.2009г. , като неоснователен
е отхвърлен иска за горницата над 352,28лв. до размера от 3 699,91лв;
-
А.С.И., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 352,28лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 09.07.2009г.
до 02.10.2009г. , като неоснователен
е отхвърлен иска за горницата над 352,28лв. до размера от 3 699,91лв
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№5115792/19.08.2020г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 14.08.2020г. от
ищците Д.Ц.И., ЕГН ********** и Ц.М.И., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложили са съображения, че решението в тази част е неправилно. Посочили са, че
неправилно районният съд приел, че исковете за горницата над уважените размери
са погасени по давност. С Решение от
25.11.2009г. по дело № 679/2007г. по описа на ОС-Плевен и Решение от 17.05.2010г. по въззивно гр.д. №
112/2010г. по описа на АС – Велико Търново виновният за смъртта на С.И. водач
–бил осъден да заплати на Д.И. и на М.И., починал в хода на делото и на чието
място бил конституиран Ц. И. сумата от 50 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , ведно с лихвата върху тази сума от
13.09.2007г. до изплащането й. Първоинстанционният съд бил уважил иска за
40 000лв., а второинстанционният съд отменил решението на ОС-Плевен в отхвърлителната
част и уважил иска за 50 000лв. В това производство
застрахователят по застраховка „ГО” на водача участвал и бил конституиран като
трето лице помагач, като имал качество на насрещна страна на ищците. Решението
имало сила на пресъдено нещо между застрахователя и ищците, защото те били
насрещни страни, независимо, че застрахователя бил подпомагаща страна. В този
смисъл било Решение № 110/25.07.2016г. по гр.д. № 5119 по описа за 2015г. на
ВКС, ІV-то Г.О. Тази сила на пресъдено нещо
се разпростирала и върху правоприемниците на тези насрещни страни. Установителното действие на това решение не
позволявало пререшаването на спора за дължимостта на главницата и на лихвата.
От влизане в сила на решението на АС-Велико Търново – на 27.08.2010г., започвала
да тече погасителната давност за вземанията, приложима била разпоредбата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД. По време на процеса по чл. 45 от ЗЗД погасителна давност спряла да
тече. Новата погасителна давност била 5 години и начален момент бил влизане в
сила на решението на АС-Велико Търново.
В този смисъл били Решение по дело № 17247/2012г. на СРС, 51-ви състав,
Решение от 17.02.2012г. по дело № 6169/2011г. на СГС. Третото лице помагач било пълноправна страна, равнопоставена
с главните страни, силата на пресъдено
нещо се проявявала в отношенията й с насрещната страна, съдържанието и
последици било идентично с тези, които се проявявали по отношение на главната
насрещна страна. Задължението на застрахователя и на делинквента към увредените били еднакви по съдържание.
Силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 45 от ЗЗД проявявала своите правни последици в
пълен аспект в патримониума на третото лице помагач-застраховател . В този
смисъл били ТР № 1/30.07.2017г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС ; ТР №
1/23.12.2015г. по тълд. д. № 14/2014г.; ТР № 1/06.06.2012г. по тълк.д. № 1/2010г.
на ОСТК на ВКС. Да се приеме обратното
означавало да се игнорира функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от съдебно установена деликтна отговорност на водача в
отношенията му с увредените лица. Претендирали
са разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ****е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в
обжалваната част било правилно.
Действително, постановеното решение по иска по чл. 45 от ЗЗД в производството
по което участвал като трето лице помагач, имало установително действие в
отношенията му с ищците, но само по отношение на въпросите, касаещи спорното
право. Предявеният в случая иск срещу застрахователя обаче намирал своето
основание в разпоредбата на чл. 226 вр. с чл. 257 от КЗ /отм./. С въведеното
възражение за изтекла погасителна давност се отричала дължимостта й от
застрахователя, а не от делинквента. Вземането било периодично и се погасявало
с кратката 3 годишна погасителна давност и правилно районният съд приел, че тя
била изтекла. Конституирането му като подпомагаща страна не водело до спиране
на погасителната давност за задължението на застрахователя по време на процеса
по иска по чл.45 от ЗЗД и до приложение на чл. 117, ал.2 от ЗЗД. За спирането и
прекъсването на погасителна давност значение имало дали е предявен иск за
вземането към застрахователя, конституирането като трето лице помагач нямало
такава последица. В този смисъл били Решение от 25.03.2016г. по дело №
288/2015г. на ВКС; Решение № 72/08.07.2009г. по дело № 17/2009г. на ВКС,
Решение № 65 по т.д. № 13/2014г. на ВКС, І-во Т.О. Ищецът бил осъдил делинквента за лихвата за
забава , тази сума била одобрена от застрахователя и платена. В случай на
уважаване на исковете по това дело щял да има право на регресно притезание по
чл. 227, т.2 от ГПК. В тази хипотеза делинквента щял да дължи лихва за забава
върху една и съща главница за един и същ период както на застрахователя, така и
на ищците. Не можело да се приеме, че плащането от една от страните водело до
обезсилване на изпълнителния титул, който може да бъде принудително събран поради неговата валидност отново от двете
страни.Претендирал е разноски.
Ищците М.С.И., ЕГН ********** и А.С.И., ЕГН **********
не са изразили становище, не са се присъединили към депозирани жалби.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 12256/09.07.2012г. на Д.Ц.И.,
ЕГН ********** и М.И.И. ЕГН ********** срещу ЗК Б.И.”АД с която са поискали от съда на основание на чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да им
заплати сумата от по 14 799,64лв.
представляващи обезщетение за забава за периода от 13.09.2007г. до 02.10.2009г. на
плащането на главница от по 50 000лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им С.И. при ПТП от
13.09.2007г.. Посочили са, че с влязла в сила Присъда от 20.02.2009г. по НОХД № 304/2008г. на
ОС-Плевен виновният водач бил признат за виновен за смъртта на сина им, срещу
него предявили иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата от по 50 000лв. за всеки
ищец ведно с лихва от 13.09.2007г., по което дело като трето лице помагач бил
конституиран застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност” – ЗК „Б.И.”АД,
с решение от 27.08.2010г. на АС-Велико
Търново исковете били изцяло уважени и били издадени изпълнителни листове,
застрахователят на 20.12.2010г. им
платил главниците и, на 17.03.2011г. им платил и лихва върху главниците за
периода от 02.10.2009г. до 20.12.2010г. Неплатена останала лихвата за периода
от 13.09.2007г. до 02.10.2009г. Отказът на застрахователя да плати тази лихва
нямал основание. Оспорил е възражението за изтекла погасителна давност.Приложима
била разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, защото вземанията били установени с
влязъл в сила съдебен акт. Разпоредбата
на чл. 268, т.10 от КЗ не била приложима за случаите по чл. 223, ал.2 и ал. 4
от КЗ Застрахователят не можел да прави възражение пред пострадалия за
неуведомяването му от делинквента. Той бил
насрещна страна на ищците по делото по иска по чл. 45 от ЗЗД и за действието на
съдебното решение приложима била нормата на чл. 223, ал.1 от ГПК.
С Определение от 17.01.2014г.на
СРС като ответник по исковете е конституиран ЗАД „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, пл. ****като
правоприемник на ЗК”Б.И.” АД.
Ответникът „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ****в предоставения срок за отговор е оспорило
исковете. Посочило е, че съгласно чл. 268, т.10 от КЗ не дължи лихви и разноски
преди конституирането му като трето лице помагач по делото по иска по чл. 45 от ЗЗД. Пратил бил лихвата след 02.10.2009г., когато бил конституиран като трето
лице помагач Задълженията били погасени по давност. Привличането му като трето
лице помагач не водело до спиране или прекъсване на погасителната давност.
С Определение от 01.06.2020г. на
СРС на място на починалия в хода на делото ищец М.И.И. са конституирани наследниците му по закон: Д.Ц.И.,
ЕГН ********** - съпруга , Ц.М.И., ЕГН ********** - син , М.С.И., ЕГН **********-внук
и А.С.И., ЕГН **********-внук.
По делото са приети неоспорени от
страните Решение от 25.11.2009г. по дело № 679/2009г. на ОС-Плевен, Решение № 93/17.05.2010г. и Решение от
25.06.2010г., влязло в сила на
24.08.2010г., изпълнителни листове
от 02.07.2010г. издадени по гр.д. № 112/2010г. по описа на АС-Велико
Търново, съгласно Г.И.Х.е осъден да
заплати на М.И.И. и на Д.Ц.И.
на основание на чл. 45 от ЗЗД сумата от по
50 000лв. ведно с лихва от 13.09.2007г. до изплащането й на всеки ищец,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиняване по непредпазливост на смъртта
на сина им при ПТП от 13.09.2007г., в това
производство на страната на делинквента е участвал ЗК „Б.И.”, като негов
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, конституиран с
определение от 23.09.2009г.
Прието е писмо от ЗК”Б.И.”АД до Д.И.
и М.И.от 16.03.2011г. и от 18.05.2011г., с което на тяхна молба от 10.02.2011г. е посочено, че
ще им заплати законна лихва върху главниците от 02.10.2009г. , когато му било съобщено за конституирането му
като подпомагаща страна по дело 679/2009г., до 20.12.2010г., когато била платена главницата, отказало е да плати
лихва за периода преди 02.10.2009г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са по чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на обезщетение за забава на плащане на
обезщетение по чл. 226 от КЗ /отм./ за претърпени неимуществени вреди от виновно противоправно
поведение на водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” към момента на деликта – 13.09.2007г.
Съдът приема за установено по
делото, че Д. И. и М.И. са родители на С.И.
загинал при ПТП от 13.02007г. причинено от виновно противоправно поведение на Г.Х.като
водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражнаска отговорност” в ЗК”Б.И.”, чийто
правоприемник е ЗАД Б.В.И.Г.”АД, че с влязло в сила на 24.08.2010г. съдебно
решение Г.Х.е осъден да им заплати на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер
от по 50 000лв. ведно със законната лихва от 13.09.2007г. до
изплащането й, по това дело като трето лице помагач на страната на ответника по
исковете е бил конституиран застраховател по застраховка „ГО“ на делинквента - ЗК”Б.И.”АД с определение на ОС-Плевен от
23.09.2007г., съобщено на застрахователя на 02.10.2010г. , главницата е платена
от застрахователя, както платена е и лихва за забава от 02.10.2009г. до изплащането на главниците,
М.И. е починал в хода на процеса и наследници по закон са му Д.Ц.И. - съпруга ,
Ц.М.И., ЕГН - син , М.С.И.-внук, и А.С.И.-внук.
За тези обстоятелства по делото не се
спори, а и се установяват от приети по делото съдебни решения, изпълнителни
листове, писма, удостоверение за наследници.
Съдът приема за установено по
делото валидно възникнало вземане на ищците към ответника за заплащане на лихва
за забава на плащането на главниците от по 50 000лв. за всеки от
родителите на С.И. за периода от
13.09.2007г. до 02.10.2010г. Съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ / в сила от
01.01.2006г., отм., но приложим в
случая с оглед на дата на ПТП/ застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и
за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Застрахователят
по застраховка Гражданска отговорност отговаря пред увредения така, както пред
него отговаря и застрахования деликвент. Вземането на увредения е възникнало от
деликт и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от момента на
откриване на дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП - арг. по чл.
84, ал. 3 от ЗЗД. Застрахователят отговаря като делинквента и приложими за
забавата на застрахователя са разпоредбите за деликта, тоест за да изпадне в
забава застрахователят не е нужна
покана, а в забава се изпада от момента на откриването на дееца. Действително, с разпоредбата на чл. 224, ал.2,
изр. 2 от КЗ /2006г., отм./ е предвидено, че застрахователят отговаря за лихвите за забава,
присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал.1 от КЗ /2006г., отм/. Това обаче не може да обоснове извод, че
липсата на уведомяване на застрахователя от застрахования или момента на същото променя обема на
отговорността на застрахователя пред увредения. Отношенията между застраховател
и увреден са уредени с разпоредбата на чл. 226, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./, поради което застраховател не може
да прави възражения пред увредения за неуведомяване по чл. 224 от КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 227, т.2 от КЗ /отм./ предоставя право на застрахователя да предяви регресен иск срещу
застрахован за платени лихви за забава от настъпването на събитието до
уведомяването по чл. 224, ал. от КЗ /отм./, което е основание да се приеме, че застрахователят не може да противопоставя на увреден
възражение за неуведомяване по чл. 224 от КЗ /отм./. Да се приеме обратното би лишило от
смисъл разпоредбата на чл. 227, т.2 от КЗ. Отделно възражението по чл. 224,
ал.1 от КЗ /отм./ изрично е изключено с разпоредбата на чл. 226, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Неуведомяването по чл. 224 от КЗ /отм./ не освобождава застрахователят от
отговорност да заплати на увредения лихвите от настъпването на събитието, но му
предоставя право на регресен иск срещу застрахования за платени лихви от
събитие до уведомяването по чл. 224 от КЗ /отм./ , ако последният не го е уведомил
своевременно за настъпило събитие.
Спорен въпрос по делото е дели
това вземане за лихва за забава на ищците към ответника е погасено по давност и по конкретно – дали
предявеният иск по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД срещу делинквента е променило
погасителната давност на вземанията за мораторна лихва срещу застрахователя му
по застраховка „Гражданска отговронст“ от 3 години на 5 години с начален момент
влизане в сила на съдебното решение, дали тази погасителна давност е спряла да
тече по време на съдебното дело по иска
по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, по което
застрахователят е бил конституиран като трето лице помагач на делинквента,
Основното предназначение и функции
на института на погасителната давност са да
гарантира правната сигурност, като защити длъжника срещу продължилото определен
период от време бездействие на кредитора и давайки защита на гражданскоправните
субекти срещу трудностите на доказване при отдалеченост във времето, да внесе
определена стабилност в гражданските правоотношения. За да е налице неоправдано кредиторово бездействие,
което законодателят не толерира, отнемайки възможността за принудително
осъществяване на оспореното субективно право, това субективно право трябва да е
възникнало и да може да бъде упражнено, съответно – защитено.
Основанията
за спиране и
прекъсване на предвидената погасителна
давност са посочени
в разпоредбите на чл. 115 и на чл. 116 ог ЗЗД. Тези норми са императивни и
уреждат изчерпателно основанията за
спиране и прекъсване на погасителната давност, поради което и не подлежат на
разширително тълкуване. Решението
по иска, с предявяването на който се прекъсва погасителната давност по чл. 115, буква „ж“ от ЗЗД, съдебният процес, по време на който
спира погасителната давност по чл. 116, б."б", пр.1 ЗЗД, са тези при които се формира сила на пресъдено нещо за вземането
съобразно с размера и с основанието, на което е
заявена претенцията, но само по отношение на страните - чл. 298, ал. 1 ГПК и предвидените
изключения по чл.
298 ал. 2 и ал 3 от ГПК. Вземането по смисъла на чл. 115 буква „ж“ от ЗЗД е свързано със съдебния
процес, в който същото е предявено, тоест давност не тече при предявен иск за вземане с
определен размер и произтичащо от конкретно основание за времето на висящността
на процеса между кредитора и длъжника. При
предявяване на иск настъпват последиците на прекъсване на давността по чл. 116, буква
„б“ ЗЗД и на спиране на давността по чл. 115,
б."ж" ЗЗД
по отношение на вземането, предмет на исковата претенция в отношенията между ищеца и ответника по иска. Последиците
на прекъсване и спиране на давността при предявен иск не се разпростират спрямо
трети на правоотношението лица, които не са конституирани като главни страни в
процеса. След като за прекъсване и за спиране на давността от значение е
съдебно предявеното вземане на ищеца спрямо ответника, по отношение
на лицата, участващи в производството като трети лица - помагачи, не настъпват
както последиците на прекъсване и спиране на
давността. /В този смисъл Определение
680/29.11.2018г. по т.д. № 830/2018г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Определение № 30/15.06.2015г.
по дело № 3029/ 2014г. на ВКС, ІІ-ро Т.О; Решение № 65/25.06.2015 по т.д. №
13/2014г. на І-во Т.О. на ВКС;. Решение
№ 9/05.02.2015г по дело № 4339/ 2013г. на ВКС, ІІ-ро ТО; Решение №
200/22.12.2014г. по тд. № 4529/2013г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 72/08.07.2009 г. по т.
д. № 17/2009 г. на
ВКС, ТК, I т. о., Решение № 232/02.05.2012 г. по
т. д. № 782/2010 г. на
ВКС, ТК, II Т.О. на
ВКС/.
Съдът приема, че предявените искове
в производството по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД не са прекъснали и спрели
погасителната давност за процесните вземания. Действително, застрахователят е
бил конституиран като трето лице помагач на страната на ответника по тези
искове в производството пред ОС-Плевен и АС-Велико Търново, поради което и
постановеното по тези искове решения между насрещните страни има
установителното действие по чл. 223, ал.1 от ГПК. Предмет на това съдебно производство
пред ОС-Плевен и АС – Велико Търново обаче не са били процесните вземания, поради
което и по съображения изложени по-горе тези искове не са довели до прекъсване
и спиране на погасителната давност за процесните вземания, постановеното
решение не е довело до промяна на срока на погасителната давност за тях и
началния момент на същата. Отговорността на делинквента и на застрахователя му
по застраховка „Гражданска отговорност” са взаимно обусловени, но не са еднакви. Основанията за ангажиране на
отговорността им са различни, въпреки
значително припокриване на фактите за същото.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
делинквента. Обемът и размерът на
гражданската отговорност на застрахования делинквент са определящи за отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Застрахователят не може да
отговаря в по-голям обем и размер от застрахования. Друг граница на отговорността на
застрахователя е застрахователната сума. Обхватът и размерът на вредите, за които делинквентът отговаря, когато вредите са
едни и същи, имат обвързващо спрямо застрахователя действие в материалноправно отношение, но решението
по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу
застрахователя на гражданската му отговорност. Затова и при уважен иск по чл. 45 и чл. 86
ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск от
увредения срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" по
чл. 226, ал.
1 КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД. Прякото право срещу застрахователя има вторичен характер спрямо деликтното право срещу делинквента. Прякото право и деликтното право възникват в
един и същи момент и съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно
изключващи се, както и че се погасяват едновременно, макар законът да не е
уредил с изрична правна норма връзката между тези две права, които имат
различни основания. Основанието на деликтното право е непозволеното увреждане,
а на прякото право е фактически състав, включващ наличието на застрахователен
договор и непозволено увреждане, извършено от застрахования.
При така възприето съдът приема, че предявеният иск на
ищците съответно на техните праводатели
по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД срещу делинквента , в производството по който
застрахователят е бил трето лице помагач на делинквента , не попада в
хипотезата на чл. 115 и на чл. 116, чл. 117, ал.2 от ЗЗД по отношение на иска по 226 от КЗ/отм и на обезщетението за забава на
плащането на обезщетението по прекия иск. Този съдебен процес нито е спрял,
нито е прекъснал погасителната давност, нито е променил срока на същата и
началния й момент. Не е съществувала
пречка пред увредените лица да предявят преките искове срещу застрахователя.
Предмет на иска по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и съдебният процес по тях са вземания, които са различни от задълженията на
застрахователя към увредените лица и за които е предявен иска в настоящото
производство.
При така възприето и като
съобрази дата на искова молба – 09.07.2012г., то правилно районният съд е приел
че погасен с кратката 3 годишна погасителна давност е предявения иск за обезщетение
за забава за периода от 13.09.2007г. до
08.07.2009г.
С въззивната жалба не са въведени
оплаквания срещу изводите районния съд за размера на исковете, при обосноваване
на тези изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна норма поради
което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК то решението на
районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Посочените от въззивниците
съдебни решения на СГС и на СРС нямат характер на утвърдена или задължителна
съдебна практика. Посоченото от въззивниците Решение на ВКС № 110/25.07.2016г. по дело 5119/2015г. не сочи изводи, различни от тези на въззивния
съд и не е от естество да обосноват обратен извод.
По
отговорността за разноски
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивниците и те
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия съдебни разноски за производство
пред СГС в размер на общо 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено от
съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
158288/23.07.2020г. по гр.д. № 32700 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, 42-ри
състав в обжалваната част, с която
са отхвърлени поради погасяване по
давност : иск на Д.Ц.И., ЕГН **********
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ****за заплащане на основание на чл. 86 от ЗЗД на горницата
над 1761,37лв. до размера от 18 499,55лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 13.09.2007г.
до 08.07.2009г. на плащането на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й С.И. при ПТП
от 13.09.2007г.; иск на Ц.М.И., ЕГН **********
/конституиран като наследник на починалия в хода на процеса ищец М.И.И./ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ****за заплащане на основание на чл. 86 от ЗЗД на горницата над
352,28лв. до размера от 3 699,91лв. представляващи обезщетение за забава за периода от
13.09.2007г. до 08.07.2009г. на
плащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
С.И. при ПТП от 13.09.2007г.
ОСЪЖДА Д.Ц.И., ЕГН ********** и Ц.М.И., ЕГН **********ЗАД да заплатят
на „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ****на
основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8
от ГПК сумата от общо 100лв.
/сто лева/, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в производство пред
СГС.
Решението в частта по иска на Д. Ц.И.
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението.
Решението в частта по иска на Ц.М.И. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.