№ 172
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000619 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Шел България„ ЕАД, ЕИК *********,
чрез адв. П. срещу решение № 26 от 29.03.2022г., по т.д. № 20201200900145 по описа на
Окръжен съд Благоевград за 2020г., с което е отхвърлен като неоснователен установителния
иск срещу М. Д., ЕГН **********, че дължи на ищеца сумата от 40 000 лева по запис на
заповед от 19.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
07.08.2019г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК/ до окончателното й заплащане, за която сума в производството по ч.гр.д. №
2159/2019г. по описа на БлРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и е
отхвърлено искането на ищеца за разноски в размер на 3 080 лева за заповедното
производство и за първоинстанционното производство.
Въззивникът/ищецът - „Шел България„ ЕАД счита, че обжалваното решението е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и необосновано.Твърди, че с процесния запис на заповед била обезпечена
каузална сделка по договор за ползване на услуга Euro Shell Card, чрез който „Шел
България„ ЕАД предоставила на „Деспред“ ЕООД правото да ползва карти за получаване на
гориво от доставчици посочени в приложение № 2 към договора. Задължението на
дружеството картодържател било обезпечено със запис на заповед за 40 000 лева от
законния представител/управителя – М. Д.. Длъжникът – „Деспред“ ЕООД не е заплатил
1
стойността на ползваната услуга, съобразно издадените фактури, поради което бил осъден с
решение № 106/2019г. по описа на АС при БТПП. Твърди, че в нарушение на закона БлОС
приел, че нямало да обсъжда каузалната сделка и свързаната с нея абстрактна сделка, тъй
като не било доказано, че записът на заповед е подписан от М. Д.. Моли въззивния съд да
отмени изцяло обжалваното решението и да постанови решение по същество на правния
спор, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за заповедното
производство и за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът – М. Д., е подала в срок отговор на въззивната жалба, чрез
особените представители - адв. Ч. и адв. Д.. Излага подробни доводи за неоснователност на
въззивната жалба, които ще бъдат разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Молят
въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение. Не претендира разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото и срещу
подлежащо на въззивно обжалване решение, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Видно от прието и приложено от първоинстанционния съд ч.гр.д. № 2159/19г. по описа на
БлРС, се установява, че „Шел България„ ЕАД на 07.08.2019г. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. На същата дата
заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение срещу издателя на записа на
заповед от 19.08.2016г. – М. Д., за сумата от 40 000 лева главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до окончателното й заплащане и 3 280 лева
разноски. Съобщението на длъжника е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
заповедният съд е дал указания на кредитора да предяви иск срещу длъжника, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Ищецът е предявил в срок иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и в
законоустановения срок е представил пред заповедния съд доказателства за това
обстоятелство.
Особените представители на ответника своевременно са оспорили авторството на издателя
на записа на заповед. Първоинстанционният съд е приел първоначално и допълнително
заключение. Според вещото лице, подписът положен в запис на заповед от 19.08.2016г. не е
изписан от М. Д..
Въззивният съд е допуснал повторна съдебно-почеркова експертиза, която е изготвена от
вещото лице – С.. Според вещото лице, подписите в запис на заповед от 19.08.2016г. за
сумата от 40 000 лева не са положени от М. Д.. Неоснователно е искането на въззивника за
събиране на допълнителен сравнителен материал, тъй като вещото лице е изследвало
възможно най-големия обем от възможния и достъпен сравнителен материал за изследване
подписа на ответника. Още повече, че въззивникът е можел своевременно да посочи, поиска
или представи такъв, което не е сторено. Обстоятелството, че ищецът не е удовлетворен от
2
резултата на експертизата, не е основание за събиране на още допълнителен сравнителен
материал и назначаване на допълнителна експертиза, както неоснователно счита
въззивникът. Заключението на вещото лице е пълно, ясно и компетентно дадено, поради
което следва да се кредитира от въззивния съд.
Видно от представената в заповедното производство справка от НБД население, се
установява, че М. Д., с ЕГН ********** има постоянен адрес в Република България, поради
което българският съд е компетентен да разгледа правния спор.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни
изводи:
Правната квалификация на правата претендирани от ищеца срещу ответника е чл. 535 вр. с
чл. 538, 1 ТЗ, искът е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предмет на делото е установяване съществуване на вземането по запис на заповед от
19.08.2016г., издаден от М. Д., с който безусловно и неотменимо се е задължила да заплати
на „Шел България“ ЕАД, сумата от 40 000 лева. Записът на заповед е предявен за плащане
на 24.07.2019г. и е редовен от външна страна.
По делото са приети първоначално, допълнително и повторно заключения на съдебно-
почеркови експертизи. Вещите лица са категорични, че подписът положен в запис на
заповед от 19.08.2016г. не е изписан от М. Д.. Следователно процесният запис на заповед не
е автентичен и не възниква задължение за неговия издател да заплати на поемателя сумата
от 40 000 лева. Следователно, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли само
на това основание, както законосъобразно е приел първоинстанционният съд.
Ирелевантни за това производство са останалите доводи на въззивника за съществуването на
каузално правоотношение, обезпечено с процесната ценна книга. Единствено и само при
автентичен запис на заповед може да се изследва съществуването на каузално
правоотношение, което абстрактната сделка обезпечава.
Предвид неоснователността на иска за главница, досежно своята акцесорност,
неоснователно е и искането за присъждане на законната лихва, считано от подаването на
заявлението до окончателното й заплащане.
Предвид изхода на правния спор, неоснователно е искането на въззивника за присъждане на
разноски за заповедното и исковото производство.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено с препращане в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 29.03.2022г., по т.д. № 20201200900145 по описа на
3
Окръжен съд Благоевград за 2020г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4