Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.04.2021 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети март през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №90 по описа за 2021год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.М.А. против
Решение №260005/08.01..2021г., постановено по АНД №263/2020 г. по описа на Районен
съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление №43-0000128/28.04.2020г
издадено от изпълняващия длъжността
Директор на РД „АА“ Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 200лв
на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози, за нарушение на чл. 45 т.5 от Наредба №34/06.12.1999г на
Министерството на транспорта, под което е подведено следното деяние: за това,
че на 28.02.2020г около 10.10ч, в град Раднево, в близост до автогара Раднево
на таксиметрова стоянка, престоява с таксиметров автомобил, обозначен с табела
„Не работи“ със закрит знак „Такси“. Автомобилът е включен в списък към
Удостоверение за регистрация „Дачия Сандеро“ и има рег. №****, собственост на „ДМ Холдинг“ ЕООД.
С въззивната си жалба А. е оспорил
обстоятелството, че престоява на таксиметрова стоянка, които определят престоя
на таксиметровия автомобил при поставена табела „Не работи и със закрит знак
„Такси“, като поведение в противоречие с чл. 45 т.5 от Наредба №34/06.12.1999г
на Министерство на транспорта, а поради това и като поведение, чрез което се
осъществява административно наказателния състав на чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози. Изрично е поискал да бъде проверена компетентността на
актосъставителя. Позовал се е на едномесечния срок на АНО да разгледа
административно наказателната преписка, за да се обоснове довода си за
погасяване на правото на административно наказателно преследване и наказване.
Конкретно по отношение мястото на нарушението е твърдял, че само малка част от
предницата на автомобила е след поставения пътен знак за таксиметрова стоянка,
а с по-голямата си част е на паркинг и в таи връзка счита, че административното
му наказание не може да бъде същото като на друг нарушител, чийто автомобил
изцяло е паркиран след знака за таксиметрова стоянка тоест релевирал е доводи
за приложение на чл.28 от ЗАНН. В пледоария по същество е поддържал същото
оплакване – автомобилът не е изцяло паркиран на мястото за работещи таксита, а
само с по-малката си част.
За да потвърди НП РС Раднево е приел въз основа
на събраните доказателства, че изпълнителното деяние „престоява“ на
таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил, обозначен с табела „Не работи“
със закрит или свален знак „ Такси“
изцяло противоречи на забраната по чл. 45 т.5 от Наредба №34/06.12.1999г на
Министерство на транспорта в ред ДВ бр. 29/2004г, която е действаща към момента
на извършване на нарушението. Макар и част от автомобила, видно от снимките,
приложени по делото от проверяващите, да е в рамките на обозначеното за
таксиметрова стоянка място, деянието е осъществено. Не се изисква доказване на
други факти, извън обстоятелствата, при които безспорното престояване
представлява противоречие на забраната и оттук наказуемо деяние по силата на
чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните
превози. Наложеното наказание е определено от законодателя в твърд размер от
200лв. Даден е отговор и на въпроса за компетентността на актосъставителя с
изложени аргументи по чл. 92 ал.1 вр. с чл.91 от ЗАвтПр предвид заеманото
длъжностно качество и приложена Заповед №РД-08-30/24.01.2020г на Министъра на
информационните технологии и съобщенията и Заповед №592/31.01.2020г и Заповед
№1308/30.07.2020г на Изпълнителния директор на ИА „АА“ гр. София за
установяване длъжностите и компетентността на административно наказващия орган
и установилия нарушението контролен орган.
С
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон спрямо установените по делото факти, без
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото на
защита. Основното оплакване на касатора е за размера на наложеното наказание
спрямо тежестта на нарушението като се позовава на размера на минималната
работна заплата, при което глобата съставлява около 1/3 от нея. Иска от съда да
отмени въззивното съдебно решение и вместо него да постанови друго за отмяна на
наказателното постановление, поради това, че са налице основанията по чл.28 от ЗАНН.
Ответника Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Стара Загора не изпраща представител и писмен отговор против
касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за правилност и законосъобразност на Решението на РС
Раднево като счита, че не са налице основания за неговата отмяна предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
За ангажиране на административно наказателната отговорност е
необходимо, наред с останалите признаци по чл.6 от ЗАНН, и следното: деянието, чрез което е осъществено
административно нарушение да има необходимата по чл.9 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН степен на засягане на установения ред на държавно управление, а в настоящия случай по аргумент за противното,
това условие е налице. То е задължителна предпоставка за квалификация на
поведението като административно нарушение, след което ако са налице условията
на чл.28 ЗАНН вр. с чл.93 т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН лицето се освобождава
от административно наказателна отговорност като не му се налага административно
наказание, или се налага наказанието, предвидено в привилегирован състав.
Съгласно чл.93 т.9 от НК, за да е налице маловажен случай на административно
нарушение е нужно да се установи и съобрази следното: липсата или
незначителността на вредните последици / извън съставомерните, които са нужни
са достатъчно същественото засягане по смисъла на чл.9 ал.2 от НК/, или наличието на други смекчаващи
обстоятелства, да сочи на извод, че конкретното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения съответния вид. Нарушението на чл.45
т.5 от Наредбата, което се субсумира под бланкетния състав на чл.105 ал.1 от
ЗАвтПр е формално, на просто извършване, чрез престояване на таксиметров
автомобил със съответните обозначения, указващи, че не е в работен режим, на
място, което е определено за престой на работещи таксиметрови автомобили. От
представения снимков материал се вижда, че таксито изцяло е в мястото,
определено за престой на работещи таксиметрови автомобили, тъй като извън
знакът "ТАКСИ"„ остава частта, в която са разположени задните фарове
на автомобила. Обикновените случаи на административното нарушение – неспазване
на забраната за престой се извършват точно по посочения в АУАН и в НП начин, а смегчаващи
отговорността обстоятелства, каквито могат да бъдат причините за извършване на
нарушението не са посочени. Жалбоподателя счита, че не следва да бъде наказван,
но не сочи факти, които да се подвеждат правно като смегчаващи отговорността му
обстоятелства, а вреди от нарушението не следва да се обсъждат, доколкото не са
установени конкретни препятствия за таксиметрови автомобили да престояват на
определеното им място. Това само по себе си обаче, не е основание за
освобождаване от административно наказателна отговорност, когато не води на
извод, че конкретния случай на нарушение представлява засягане на установения
ред на държавно управление в по ниска степен от обичаното му засягане, чрез
нарушения от същия вид. Съотношението между размера на глобата и минималната
работна заплата е ирелевантно, тъй като не се отнася до имущественото положение
на наказаното лице.
Привилегии при осъществяване на дейността по контрол върху
спазване на установения ред на държавно управление не могат да бъдат обсъждани,
доколкото административните контролни органи разполагат с властнически
правомощия, които са необходими за осигуряване на ефективното му налагане по
реда на ЗАНН, когато задължените правни субекти не считат, че следва да
изпълняват императивните правила за поведение, какъвто пример е настоящия
случай. Няма понятие и като повече или по-малко място заел от територията,
определена за престой на други таксиметрови автомобили, защото по този начин се
ограничават правата на другите, осигурени им от задължителните за спазване правни
норми. Привилегията, за която наказаното лице претендира сочи, че причина за
извършване на нарушението е ниско съзнание, че всеки дължи да изпълнява
вменените му от нормативните актове правила за поведение, което още веднъж
сочи, че прилагане на чл.28 от ЗАНН в настоящия казус не би било в съответствие
с материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260005/08.01.2021г.,
постановено по АНД №263/2020г. по описа на Районен съд Раднево.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.