№ 108
гр. Смолян, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско
дело № 20255400500083 по описа за 2025 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. Л. Г. чрез пълномощника му
адв.А.Ш. срещу Решение № 171/23.12.2024г., постановено по гр.д.№
317/2022г. по описа на Районен съд-Девин.Решението се обжалва в частта , с
която са отхвърлени предявените искове от Е. Л. Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Д., ул. К. № 14, против Главна Дирекция „Гранична
Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул.
Княгиня Мария Луиза № 46, представлявано от Главен комисар А.З., да
заплати сумата 2 282.58 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до
17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1
ЗМВР, ведно с лихва за забавено плащане на главницата 2 282.58 лева в
размер 319.56 лева за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до
окончателно изплащане като неоснователни. исковете по реда на чл.178,
ал.1, т.З от ЗМВР във връзка с чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД .
1
Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение в отхвърлителната му част.
Излагат се доводи, че районният съд неправилно се позовавал на ТР №
1/2023г. по тълк.д. № 1/2020 год. на ОСГК на ВКС на РБ, като изцяло е
възпроизвел мотивите му, като е приел, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на МВР, не може да се прилага
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, поради което не следва да се извършва преизчисляване
часовете нощен в дневен труд, т.е.,липсва извънреден труд, за който
работодателят да дължи допълнително възнаграждение.
Първоинстанционният съд е приел, че изводът му за липса на положен
извънреден труд от ищеца, не се променя и от постановеното Определение на
Съда на ЕС от 29.07.2024 год. по дело № С-435/2023 год. по отправено
преюдициално запитване от Окръжен съд – Смолян по въпрос, сходен с
настоящият спор. Жалбоподателят се позовава на чл.176 и чл.178, ал.1, т.З от
ЗМВР, като сочи, че за процесния период са действали множество наредби, в
които липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен труд с
коефициент 1,143. С отмяната на тази наредба през 2016 год. е налице
законова празнота при уреждане преизчисляването на нощния в дневен труд за
служителите в МВР., а при липса на изрична законова регламентация и при
предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Смята, че противното разбиране би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд .В жалбата се поддържа , че
приложението на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ
и чл.14 от ЕКЗПОЧС, като следва да намери приложение и принципът за
законност, уреден в разпоредбата на чл.5 от ГПК. Жалбоподателят сочи, че е
лице със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т. 1 от
ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители, чл.50а, ал.2 от ЗДСл предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
2
заплащането на извънредния труд. ЗМВР и ЗДСл, както и цитираните по-горе
наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР, могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин
различен от уредбата на кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението
на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. В жалбата
се цитира част от решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело №С-262/2020
год., като СЕС в т.73-79 приема, че: „Що се отнася до обосноваността на
евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г.,
VeselTbas ministrija, С-243/19, EU:C:2020:872, т.37 и цитираната съдебна
практика)". В решението на СЕС се сочи, че, ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството
на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.Жалбоподателят се позовава и на чл.5, ал.4 от КРБ,
като твърди, че в кръга на договорите по тази разпоредба влиза и Договорът за
ЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф I
придава на Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като
3
договорите. Според жалбоподателя, по т. I от диспозитива на решението на
СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.Жалбоподателят сочи също, че с промяната на
ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да ползват само
полагащите нощен труд държавни служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, а
съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни
служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. Поради
изложеното, е налице празнота по отношение на изчисляването на положения
от ищеца труд през нощта в ЗМВР,и следва да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
като изчисляването следва да става с прилагане на коефициент 1,143. Относно
„компенсаторните механизми“, посочени в ТР № 1/2023 г. по тълк. дело №
1/2020 год. на ОСГК на ВКС, жалбоподателят твърди, че това понятие в
същото тълкувателно решение е изключително общо, защото нито в закона,
нито в наредбите, последвали тази от 2014 г., е предвиден компенсаторен
механизъм (придобивка, привилегия и т.н.), която не е съществувала при
действието на наредбата от 2014 г. и която е била въведена допълнително
именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари
за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано
чрез прилагане методиката на чл.31, ал.1 от наредбата от 2014 г. Сочи се в
жалбата, че в МВР има значителен брой служители, които не работят на смени
и не полагат нощен труд, които също са служители по чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, като разпоредбите на чл. 178, ал.1 т.1 - 6; чл. 179,ал.1 и ал.4; чл.181,ал.
1, ал.2 и ал.З; чл.182; чл.183, ал.1 и ал.3; чл.184, ал.1;чл.185, ал.1; чл.186;
чл.186а; чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7; чл.189; чл.190; чл. 191;чл.233; чл.234 и
чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение
на служители, които полагат нощен труд, и на служители, които не полагат
4
нощен труд. След разбор на посочените разпоредби се заключава, че
социалните придобивки, уредени в ЗМВР, не компенсират по-голямата
продължителност на нощния труд на служителите по чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР,
защото те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд, а някои от
тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение.Според
жалбоподателя, в решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело № С-262/2020 г.,
се сочи, че не следва да се приема национална правна уредба, според която
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. В същото решение се приема,
че във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази връзка
жалбоподателят твърди, че описаните по-горе придобивки не могат да бъдат
определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в
смисъла, посочен в т.51 от Решението по дело С-262/2020 от 24.02.2022 г. на
СЕС, тъй като те не са насочени специално към полагащите нощен труд
държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта, „не са свързани пряко с
естеството на нощния труд“. В жалбата се поддържа още, че в Определение от
29.07.2024 г. по дело № С435/2024 г. СЕС приема, че член 12, буква а) от
Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби
от правото на Съюза, и по специално - до разлика в третирането, която не се
основава на обективен и разумен критерий, като цитираните разпоредби
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
5
Жалбоподателят счита, че в тълкувателното решение на ВКС, на което се
позовава РС Девин, разликата в третирането е оправдана именно със
„съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от
решението от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2022 - че „воля на законодателя е
да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта
- „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният
ден се разполага - през деня или през нощта...“ и че „ При разработването и
приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд
от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми...“.В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче, за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането", освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция. Но именно спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, не са адекватно
съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от
работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява с
компенсаторни механизми. Жалбоподателят сочи, че в обжалваното решение
се цитират и други съдебни актове на ВКС, които изцяло преповтарят
мотивите на посоченото ТР, постановени са преди Определение от 29.07.2024
год. по дело № С-435/2024 г. СЕС, съответно никъде в цитираните съдебни
актове на ВКС не се обсъждат разрешенията, дадени с това определение на
СЕС. Отделно от това, настоящото производство не подлежи на касационно
обжалване по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Моли да
бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части, като
бъдат изцяло уважени предявените искове, с произтичащите от това
последици.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият от Главна дирекция „Гранична
полиция“ гр.София чрез пълномощника му главен юрисконсулт М.Х. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Позовава се на ТР № 1/2023 г. по тълк.
дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС на РБ, като възпроизвежда мотивите му.
Счита, че направеният от РС-Девин извод, който се основава на същото ТР, не
се променя и не противоречи и на постановеното Определение но СЕС от
6
29.07.2024 г. по дело № С-435/2023г. по преюдициално запитване от Окръжен
съд-Смолян в рамките на сходен с настоящия спор, като се възпроизвежда
част от определението и се прави извод, че изложените аргументи в него
всъщност отбелязват предимството на правото на държавите членки, като
задължава същите да приложат пълното действие на правото на Съюза.
Според въззиваемия, преценката на същите към фактите по настоящото дело
не обуславят извод, различен от изложените по-горе аргументи и от приетото
по задължителен за съдебната практика разрешение на спорния въпрос в
посоченото ТР, което всъщност отчита постановените от съда тълкувателни
методи по идентичен казус с решение по дело № С-262/2020 г.,давайки
разрешение по спорния въпрос, че не се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ., като
посочва решения на ВКС в този смисъл.Твърди се и че в специалния ЗМВР и
подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване.
Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката
на органа, на когото е делегирана компетентност по издаване на наредбите по
чл.187, ал.9, съответно ал.10 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи -
както за въвеждането на коефициент за превръщането на нощния труд в
дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. В ЗМВР не е предвидено допълнително
възнаграждение за нощен труд и ясно е определено как става установяването
на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение
за който и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също
ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден
труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им.
В отговора се твърди още, че за държавните служители, работещи по ЗМВР, е
създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии,
заради и в съответствие със специфичния труд, който полагат, като работното
им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта
нормативни актове. Специалната регламентация е създадена, за да компенсира
особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор
полицаи и пожарникари, поради което няма неравностойност на положението
на същите спрямо работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа
на него нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със
спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.
1,т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения,
7
с които е свързано изпълнението на техните функции. Позовава се на чл. 107а,
ал.18 от КТ, на чл.67, ал. 12 от ЗДСл. Поддържа още, че само за държавните
служители в МВР е предвидено в чл.179, ал.4 от ЗМВР, че извън
допълнителните възнаграждения по чл.179, ал.1 и по чл.178, ал.1, които са
съответни на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения
в случаи, определени със закон или с акт на МС.
С отговора се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, като се претендират разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. От пълномощникът му адв.
А.Ш. е депозирано писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба
и се изразява становище по същество.
За въззиваемия се явява юриск. М.Х., като същата оспорва въззивната
жалба. .
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната
жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество
съобрази следното.
По делото не е спорно че ищецът Е. Г. е заемал длъжността „Старши
полицай“ в Граничен полицейски участък- Д. към РД „ГП“ – Смолян към ГД
„Гранична полиция“ при МВР в периода от 17.10.2019г до 17.10.2022г .
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява , че на
ищеца е заплатен положен нощен труд без същите часове нощен труд да бъдат
превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Вещото лице е
установило , че за процесния период ищецът е положил общо 1 566 часа
нощен труд, които не са преизчислени в дневен труд с коефицент 1,143
,съгласно чл. 9 ал.2 от НСОРЗ .При положение, че се извърши
посоченото преизчисляване , то на ищеца се дължи сума/ допълнително
възнаграждение/ в размер на 2282,58 лева , а размерът на законната лихва
за забава е 319,56 лева до предявяването на иска .
Мнозинството от настоящата инстанция не споделя изводите на
районния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3,
във вр. с чл. 187ал. 7 от ЗМВР по следните съображения:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните
8
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от
ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на
вътрешните работи. В действалите за процесния период от време наредби по
чл. 187 ал. 9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22: 00ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на
тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на
преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР. При липса
на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на
отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва
субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент
за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение
№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в
МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон
9
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че
положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби
е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението
си на основните начала на правото, обичая или морала. Неоснователни са
доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде
заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от
22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези
допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
10
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час
през нощта. Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46,
ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден
случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи
общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока. В случая следва
да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител
– чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и
отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда
субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд. Последните два закона, както
и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи
ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата
със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както
ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че
да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по Кодекса на труда. Сумираното изчисляване на работното време
е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. В
тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е видно, че с оглед броя на
нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на отработените нощни
часове в дневни, получения брой часове надхвърлят установеното работно
време, поради което разликата се явява извънреден труд. Т.е при съпоставката
с общия брой нощни часове за периода като норма часове, разликата от 223,94
часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са неоснователни
доводите за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от
районния съд. Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни: Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ
от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
11
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време. С тези изменения вече се
установява законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и
пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение,
поради което тези норми от националното право са несъвмести с правото на
ЕС. С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът приема
в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в
третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е обоснована,
когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на
тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19,
EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това отношение от
преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса
на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на
нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките,
които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо
не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в
главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на
подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме;
всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В
решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
12
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно найголяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“ В
същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на
ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на
почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно
правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31
параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и поспециално
членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да
се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii
Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне от
постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от
правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11
юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и
цитираната съдебна практика).“ Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила
за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в
своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
13
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се посочи, че с
промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1
ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. По
този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното
право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това положение
разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1 на същия член не
следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на Съюза – те
допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на
обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на
нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел. Изменението в ЗМВР,
изрично закрепващо еднаква продължителност от 8 часа на нощния труд с
дневния и прилагането на коефициент единица, не се основава на обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел. Не се открива друга
причина за промяната в закона, освен спестяването на значителни финансови
14
средства; както и преодоляване на преобладаващата практика на съдилищата в
страната, която уважава исковете на полицаите и пожарникарите в резултат на
прилагане, заради празнотата в закона преди горното изменение, и наредбите,
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага и от мотивите за изменение
разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви липсва каквато и да е
конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта на това изменение. В
законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г. въобще не са
предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези изменения
са предложени от група народни представители между първо и второ четене
на закона, с обосновка: „Предвид спецификата на работа на служителите, в
ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната
продължителност на работното време, при работа на смени /24 часа/, при
начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно
време и друг. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и
на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези
служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при
полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост при прилагането
на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни
празнотата в специалния закон“. Както е посочено и в самото решение на
СЕС, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането и не
може да се приеме спестяването на значителни финансови средства като
аргумент, за да е допустима разлика в третирането. Както е посочено и в
преюдициалното запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-
262/2020 г., в доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е
подчертано, че ако се приеме предложението на синдикалните организации
/запазване на коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими
допълнителни финансови средства, които, изчислени на база положения
нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т.
79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно найголяма степен с оглед на
15
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Така,
при положение, че не следва да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР
и ал. 4 на същия член, заради несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се
приложи същото разрешение на спора, което е дадено при редакцията на
ЗМВР преди изменението от юли 2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето
защо се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на
възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков
период става с прилагане на коефициент 1, 143. В Тълкувателно решение от
15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС се приема, че при
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми. Мнозинството от състава отчита, че нито в
закона, нито в наредбите след тази от 2014 г. е предвиден компенсаторен
механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието
на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира
полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на
допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане
методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата от 2014 г. От справката от
Министерство на вътрешните работи от 11.07.2023 г. се установява, че в
числото на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, какъвто
служител е ищеца, има значителен брой служители, които не работят на смени
и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно за годините 2019,
2020, 2021 и 2022 години 65, 20 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 % от
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са
полагали нощен труд. За да се даде отговор на въпроса дали са налице други
механизми, чрез които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани
за попродължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между
тях и полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд
от лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със
16
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд,
проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки. Полагащите
нощен труд по трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140
ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд
с по-голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената
продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на
нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се
отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния
охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово
правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/,
което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 от КТ и
съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е. положения нощен труд над 7 часа се
приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над
установения норматив се заплаща като извънреден. На следващо място,
придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са предоставени с
оглед осъществяването на залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности – защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението. От друга страна, следва тези
придобивки да компенсират ограниченията като тези по чл. 153 от ЗМВР,
които служителите в МВР следва да търпят поради особеното си положение и
завишените изисквания към тях. Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179
ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл.
185 ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233,
чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е
разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които
не полагат нощен труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР също получават допълнително възнаграждение в размер на
2 % за всяка прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се
осигурява храна или левовата й равностойност, както и работно или
униформено облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло;
задължителното здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд
лица по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския
17
бюджет; при изпълнение на служебните си задължения всички служители по
чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски
транспорт, като тази възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т.
3 от ЗМВР. На държавните служители, които ползват жилище при условията
на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по
чл. 142 ал. 1 т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в
Медицински институт на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата
продължителност на редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен
платен отпуск за всяка прослужена година се ползва от всички държавни
служители на МВР. Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение
при прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни
възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка
да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова
разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране
според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички
държавни служители по ЗМВР. Следва да се отчете и обстоятелството, че и
полицаите и пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в
частния сектор, имат право на безплатна храна и ободряващи напитки,
съответно на левовата им равностойност, при съответните условия. Също
така, размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата
седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното
време по КТ и по наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви. Този нарочен преглед
на социалните придобивки, уредени в ЗМВР, установява, че те не компенсират
по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1
т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от служители, които не полагат нощен
труд /съставляващи 34, 80 % от всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР/, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово
правоотношение. Цитираната законова уредба на социалните придобивки на
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава основание на мнозинството от
настоящия съдебен състав да се разграничи от приетото в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че
„неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
18
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се приема
национална правна уредба, според която нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе
придобивки не могат да бъдат определени като „компесаторни механизми“,
като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело
С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към
полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради
и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани
пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са
предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл.
2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153
ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях. В Определение от 29.07.2024 г.
по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и
членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й
води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално - до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий. Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд
приема, че следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от
директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.,
19
озаглавен „Защита на безопасността и здравето“: „Държавите членки
предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че: а) работниците, които
полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за
естеството на работата им защита на безопасността и здравето; б) съответните
служби или средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и
здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени,
са равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на
разположение по всяко време“; Хартата на основните права на ЕС Член 20
Равенство пред закона Всички хора са равни пред закона. Член 31
Справедливи и равни условия на труд 1. Всеки работник има право на условия
на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството
му. 2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната
продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и
на платен годишен отпуск В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023
г. се приема, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от
Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък, и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес. От извършените по
делото проверки се оформя у членовете на настоящия съдебен състав
убеждение, че липсата на изрично правило за по-малка продължителност на
нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и
промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в
съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г.
всъщност са наложени, за да се спестят значителни финансови средства.
Подобни обстоятелства, съгласно решението по дело С-262/20 г., включително
20
спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за различно
третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове
това различно третиране. В тълкувателното решение разликата в третирането
е оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен
в т. 74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време
през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми…“. В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г.
обаче за подобно съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не
отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките,
които следва да направи запитващата юрисдикция. „ Установеното според
настоящия съдебен състав, не показва друго. Именно спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, не са
адекватно съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от
работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява с
горните компенсаторни механизми по описаните досега причини.
Предвид гореизложеното мнозинството от съдебния състав счита, че
незаконосъобразно и необосновано районният съд е отхвърлил исковата
претенция по чл. 187 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, поради което решението в тази част
следва да бъде отменено.Вместо това следва да бъде уважен предявеният
иск от Г. срещу ГД ГП-гр.София по реда на чл. 178 ал. 1 т. 3 от КТ,
ведно с претенцията на законна лихва.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските .Въззиваемият
следва да заплати по бюджета на съдебната власт дължимите се ДТ за
двете съдебни инстанции и разноските за изготвяне на експертиза,
направени пред РС-Девин .
Съразмерно с уважената част от исковата претенция следва да се
присъдят разноски за адв.възнаграждение за двете инстанции в размер на
1373 лева в полза на Е. Г..
21
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 171/23.12.2024 г. по гр. д. № 317/22 г. на
Девински районен съд. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Е. Л. Г. с
правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за осъждане на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР да заплати сумата от
2282,58 лева, представляваща неизплатено възнаграждения за положения от
ищеца нощен труд в периода от 17.10.2019г до 17.10.2022г , ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 18.10.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 319,56 лева,
представляваща обезщетение за забава за времето от 21.11.2019 г. до
предявяване на иска 17.10.2022 г.,както и В ЧАСТТА относно
РАЗНОСКИТЕ , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на Е. Л.
Г., ЕГН ********** от гр. Д., ул. К. № 14, сумите както следва:
-2 282,58 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на
основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно със
законната лихва върху главницата 2 282.58 лева, считано от
18.10.2022г до окончателното плащане
-сума в размер 319.56 лева,представляваща дължима се законна лихва за
периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.,
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на Е. Л.
Г., с ЕГН ********** разноски за адв.възнаграждение за двете съдебни
инстанции по съразмерност в размер на 1373 лева .
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт чрез РС-Девин дължима се за
първоинстанционното производство ДТ в общ размер на 291,28 лева ,
150,00 лева-разноски за назначена експертиза и дължима се ДТ в размер на
70,65 лева за въззивното производство .
В останалата му част решението на РС-Девин не е обжалвано и е влязло
в законна сила
22
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Петър Христов Маргаритов
Считам, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и чл. 9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.В случая
следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове.
На същия въпрос е даден отговор и в постановеното Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което "при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното
време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да
се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба.
Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е
ОСЕМ часа, дефинирана в чл. 187 ал.1 ЗМВР независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на
чл. 187, ал. 1 и 3 с чл. 140 ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР
установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд
на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово
правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по- голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР,
се аргументира с основните функции на МВР, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР..
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови
23
норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове – наредба и заповед. В издадените НАРЕДБА № 8121з-922 от
22.07.2022 г и НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. липсва правило като
това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.Липсата обаче не е празнота в закона.Волята на
законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в
дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в
Тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните
компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, по - голямо обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски , ранно пенсиониране при условията на
Първа категория труд.
След постановяване на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, е налице непротиворечива практика на
касационната инстанция по този въпрос / Решение № 213 от 5.04.2024 г. на
ВКС по к. гр. д. № 2332/2023 г. Решение № 84 от 13.02.2024 г. на ВКС по к. гр.
д. № 1066/2023 г. Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
3285/2023 г Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2330/2023 г.
Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023 г. Решение №
220 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Яна Вълдобрева Определение № 549 от 8.02.2024 г. на ВКС по к. гр.
д. № 2171/2023 г. Решение № 84 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023
г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Определение № 372
от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Веска Райчева и и т.н./.
Към настоящия момент не са настъпили нови основания, които да
делегират правомощия на съдилищата да не се съобразяват с практиката
на ВКС и с постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
В този смисъл считам, че въззивната жалба е неоснователна и следва да
се потвърди решението на РС-Девин в обжалваната му част.
24
СЪДИЯ П.Маргаритов
25