Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр.Велико Търново, 14.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет първи
февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.С., и
при участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 879 по описа на Административен съд Велико Търново за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1
ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба Б.М.М.П.с ЛНЧ ********** и адрес *** срещу ОД на МВР
гр.Велико Търново, в която са предявени обективно и субективно съединени искове
с цена на иска 160лв., представляващи претърпени от лицето имуществени вреди и
1 000лв. неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове,
оттеглени от административния орган. В исковата молба се твърди, че са претърпени имуществени и неимуществени вреди
от оттеглени от органа административни актове – принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за правоуправление и принудителна
административна мярка прекратяване регистрацията на превозно средство.
Имуществените вреди се изразяват в заплатени разноски по превоз на автомобила
със специализиран транспорт, а неимуществените – в претърпени безспокойство,
притеснение, нервно напрежение и унижение. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът
ОД на МВР гр.Велико Търново, чрез
процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове, счита иска за имуществени вреди за неоснователен по подробни съображения
за липсата на пряка и непосредствена връзка между заповедите за налагане на ПАМ
и извършените разходи за превоз на автомобила предвид законовата възможност за
транспортирането му на собствен ход и със свалени номера. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли за отхвърлянето на исковете и присъждане на
разноски.
Представителят
на ВТОП дава заключение за основателност и доказаност на
исковите претенции, като намира за завишена тази за неимуществени вреди и моли последната
да бъде уважена частично.
След като разгледа твърденията на
страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 12.02.2017г. в 02,30
часа на първокласен път 1-4 в посока гр.София Б.М.М.П.е спрян от органи на
полицията, като при извършената проверка е установено употребата на алкохол от
водача. Издадено е Наказателно
постановление № 17-1275-000276 / 27.02.2017г. от Началник сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Велико Търново за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП –
управлява МПС под въздействието на алкохол с концентрация от 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Велико
Търново, като наказателното постановление е отменено. Едновременно с
установяване на административното нарушение са издадени две заповеди за
налагане на принудителни административни мерки. Със Заповед № 17-1275-000076 /
13.02.2017г. водачът Б.М.М.П.е наложена ПАМ – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със Заповед №
17-1275-000077 / 13.02.2017г. е разпоредено прекратяване регистрацията на лек
автомобил Форд Фокус с рег. № ВТ *** ВТ за срок от 6 месеца, считано от
12.02.2017г. Двете заповеди са обжалвани пред Административен съд Велико
Търново и са образувани а.д. № 265 /2017г. и а.д. № 264 / 2017г. След отмяната
на наказателното постановление от административния орган са отменени и
заповедите за налагане на ПАМ със Заповед № 366з-1597 / 07.06.2017г. и № 366з –
1598 / 07.06.2017г.
На 13.02.2017г. и на
01.06.2017г. между Б.М.М.П./възложител/ и П.Д.П./изпълнител/ са сключени
граждански договори с предмет превоз със специален автомобил платформа с цена
от 80лв. всеки.
В хода на съдебното
производство са разпитани четирима свидетели, чиито показания съдът кредитира
като непосредствени, обективни и безпристрастни.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от оттеглянето
на административните актове.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и
причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания
от ищеца размер на вредоносния резултат.
По
отношение на първата предпоставка съдът дължи произнасяне с оглед наличието на
хипотезата на чл.204, ал.3 от АПК.
Настоящият
състав намира за незаконосъобразни Заповед № 17-1275-000076
/ 13.02.2017г. и Заповед № 17-1275-000077 / 13.02.2017г., издадени от Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Велико Търново. Началото на
административните производства по издаване на посочените заповеди за налагане
на ПАМ е извършената проверка на водача и установеното административно
нарушение. Това начало е опорочено. Видно от писмените доказателства и от
разпита на полицаите, извършили проверката, в момента на установяване на
нарушението липсва извършен превод на френски език. Именно това процесуално
нарушение е послужило като основание за отмяна на наказателното постановление.
Това нарушение на процесуалните правила и този състав намира за съществено, тъй
като не дава възможност проверяваното лице да разбере какво нарушение е
извършил, начина на установяването му и последиците от налаганите принудителни
административни мерки. В показанията си пред съда двамата полицаи заявяват, че
разговор е воден на английски език и според тях нарушителя всичко е разбрал,
като дори му е обяснено, че с друг водач автомобилът може да бъде превозен в
период от 12 часа. Личните възприятия на органите на реда съдът не възприема
като обективни, тъй като са в противоречие с поведението на П. след проверката.
От показанията на свидетеля Д.се установява, че двама правоспособни водачи са
прибрали от пътя П., но автомобилът на нарушителя не е откаран от един от тях,
поради което съдът намира, че ищецът не е възприел разясненото му право да
премести автомобила без табели. Следователно извършването на превод на друг
език, а не на родния на нарушителя не е достатъчно за охранение на правата му и
за законосъобразното протичане на производството по издаване на заповедите за
налагане на принудителни административни мерки.
По изложените
съображения съдът намира за установено наличието на първата предпоставка за
приложение на чл.1 от ЗОДОВ.
Съдът намира за доказани претендираните от ищеца
имуществени вреди от 160лв. – по делото са представени договори, разписки и
сметки за изплатени суми, от които е видно както наличието на облигационно
отношение между Б. П.
/възложител/ и П.Д.П./изпълнител/, така и заплащането на услугите. Следователно
доказана е и втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по
реда на ЗОДОВ.
От процесуалния
представител на ОД на МВР Велико Търново се претендира липсата на пряка
причинно следствена връзка между наложената принудителна административна мярка
и извършените от ищеца разходи за транспортиране на автомобил. Твърди се, че
превозът с пътна помощ на колата е личен избор на лицето, тъй като по закон има
право в период от 12 часа от установяване на нарушението колата да се премести
и без табели, като това право е разяснено на водача.
На първо място следва да
се отбележи, че принудителната административна мярка прекратяване на
регистрацията на лек автомобил винаги влече извършването на разход за
транспортиране на този автомобил – след изтичане на срока на ПАМ табелите на
автомобила следва да бъдат сложени, като единственото място за това е в
пунктовете за регистрация на автомобилите на КАТ, находящи се единствено в
областните градове. Доколкото от ответника не се претендира законова възможност
на предвижване на автомобила след отмяна на ПАМ, то съдът намира, че не се
оспорва причинно следствената връзка между незаконосъобразния акт и извършените
разходи в размер на 80 лв. на 20.06.2017г.
Настоящият състав намира
за неоснователно възражението на ответника по отношение претендираните
имуществени вреди от 80лв. за превоз на лек автомобил на 13.02.2017г.,
квалифицирано като „личен избор”. Както вече бе отбелязано липсата на извършен
превод на френски език е довела до неосведоменост на нарушителя по редица
съществени факти – както за възможността за даване на кръвна проба в определен
отрязък от време, така и за превоз на автомобила на собствен ход и без номера.
Като се отчете часа на проверката 02,30
ч, месеца – февруари, необходимостта от ангажиране на приятели, живеещи в
Павликени за прибиране и отдалечеността на мястото на проверката от
местодомуването на автомобила /с.Горна Липница/, съдът намира, че автомобилът
не е преместен още в деня на проверката поради разбирането на нарушителя, че
при свалени табели колата не може да се пипа. В този смисъл са и дадените
показания от свидетелите З.З.и М.Д..
Дори да се възприеме
тезата на ответника за знание на законовата норма по силата на законова
презумпция, то неупражняването на признато от закона право не може да се приеме
за липса на основание за ангажиране на отговорност на държавата за
незаконосъобразни актове. Неупражняването на права може да се дължи на
субективни или обективни фактори. В конкретния случай се установява
субективното отношение на ищеца към ситуацията – автомобилът със свалени номера
не може да се пипа. В производството по ЗОДОВ от значение за спора е дали биха
били извършени тези разходи без да е издаден незаконосъобразния административен
акт. В конкретния случай отговорът е категорично не. Ако не бяха свалени при
установяване на нарушението табелите на автомобила, то ищецът не би направил
разход по превоза му на следващия ден /възможно е дори да е в 12 часовия срок/.
Настоящият състав намира, че в случая аналогични са съображенията по отношение
на заплатените разноски при обжалване на наказателно постановление – те не се
извършват по силата на закона, а по преценка на страната. И ангажирането на
пътна помощ може да е по преценка на собственика на автомобила, ако не е в
състояние да упражни правото си по чл.172, ал.7 от ЗДвП.
По изложените съображения
съдът намира за доказана и третата предпоставка за наличие на основателност на
иск по чл.1 от ЗОДОВ, поради което и исковата претенция на Б.П. *** за сумата
от 160лв., представляващи претърпени имущественни вреди от незаконосъобразен
административен акт се явява основателна.
По отношение
претендираните неимуществени вреди в размер от по 500лв. от всяка заповед за
налагане на принудителна административна мярка, съдът намира следното:
Безспорно всеки
незаконосъобразен акт се отразява негативно върху неговия адресат и в този
смисъл са налице вреди по смисъла на ЗОДОВ.
В конкретния случай с
едната заповед се ограничават правата на П. – той вече не може да управлява
превозни средства, а с втората заповед се лишава ищеца от възможността да
ползва собственото си имущество. Налице е отрицателно въздействие върху ищеца
както в имуществено отношение, така и ограничаване на правата му, които
безспорно рефлектират негативно върху него. От показанията на свидетелите З.З.и М.Д.се установява емоционалното
състояние на ищеца след налагането на ПАМ – разочарован, подтиснат, изоставен,
нервен, като се е чувствал неудобно от необходимостта да му бъде помагано с
превоз. Доказват се и твърдените в исковата молба претърпени дълбок стрес от
оставянето сам на пътното платно посред нощ /02,30 часа е проверката/, на
повече от минус 10 градуса /проверката е на 12.02.2016г. – една от
най-студените зими/. Обстоятелството, че след проверката полицейските органи са
останали на същото място не опровергава твърденията на ищеца за претърпян стрес
от оставянето му сам. Видно от показанията на полицаите И. и П. на П. е казано,
че може да влеза в автомобила докато оправят документите. Свидетелят И.
заявява, че след освобождаването на водача не е видял какво се е случило след
това, а свидетеля П. твърди, че са били с лицето през цялото време след
проверката, но не е забелязал как е напуснал мястото. Поради установеното
противоречие на показанията на двамата свидетели относно факта дали П. е
оставен сам след проверката, съдът не кредитира в тази част показанията на
свидетеля П.. Още повече, че е налице и вътрешно противоречие в твърдението на
лицето – от една страна са били през цялото време с П., а от друга страна не
забелязъл как е напуснал мястото. Не е възможно когато си с един човек да не
забележиш как той си тръгва. Като се вземе предвид времето на проверката
средата на февруари и то в малките часове на нощта, едва ли пътния трафик е
интензивен, така че пристигането на лек автомобил, с пуснати аварийни светлини
и спирането му на мястото на проверката биха били оставили следа в съзнанието
на полицаите, ако го бяха наблюдавали, поради което съдът намира, че органите
на полицията не са се намирали на място при вземането на ищеца от неговите
приятели.
Твърденията за
предизвикан душевен смут и психична болка в резултат на отправено към П.
обвинение за употреба на автомобил с недопустима концентрация на алкохол в
кръвта се потвърждават от показанията на свидетелите И. и П.. И двамата полицаи имат спомен за
държанието на лицето по време на проверката – превъзбуден, твърди, че не е
извършил нарушение, че в неговата държава това не е нарушение и т.н.
Следователно се доказва афекта на ищеца от повдигнатото му обвинение. Дори
заявеното от проверяващите поведение на оспорване на нарушението показва
неразбирането от нарушителя на фактите, процедурата и последствията от
установеното. В този смисъл допуснатото нарушение на процесуалните правила
/липса на преводач/ се установява и от показанията на свидетелите И. и П..
Развитата от
процесуалния представител на ответника в писмени бележки теза, че претърпяните
вреди от ищеца са в резултат от собственото му съзнателно противоправно
поведение – шофиране след употреба на алкохол не се възприема от настоящия
състав.
От една стана следва да
се отбележи, че шофирането след употреба на алкохол не е противоправно
поведение. Българското законодателство не съдържа абсолютна забрана за шофиране
след употреба на алкохол. По аргумент за противното, след като наказуемо е
шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, то шофирането с
концентация на алкохол в кръвта от 0 до 0,49 промила е разрешено. Следователно
принципно е разрешено шофирането след употреба на алкохол, стига това
количество да е в разрешените граници. Конкретните показатели на разрешената
употреба на алкохол са разнообразни и в зависимост от индивидуалните показатели
на водача – години, ръст, тегло и др. Следователно фактът, че Б.П. е употребил
алкохол преди да седне зад волана не представлява противоправно поведение, а
заявеното от ответника в този смисъл противоречи на закона.
От друга страна от
материалите по делото, включително и приобщените протоколи от проведени съдебни
заседания по делата за оспорване на заповедите за налагане на ПАМ, се
установява, че именно в резултат от допуснатото съществено процесуално
нарушение в хода на проверката – неосигуряване на преводач – нарушителя не е
дал кръвна проба и не е могъл да докаже твърдението си за липса на нарушение.
Видно от наказателното постановление установената с дрегер концентрация на
алкохол в кръвта е 0,55 промила – едва с 5 стотни над допустимото.
Статистически е налице вероятност кръвната проба да установи размер на
концентрация на алкохол в кръвта в допустимите норми. Следователно в резултат
на допуснатото нарушение на процесуалните правила при проверката и нарушението
е останало недоказано по безспорен начин. Наличието на противоправно поведение винаги следва да
бъде доказано и то с признатите от закона средства. В конкретния случай липсва
доказано противоправно поведение, а изявленията на страната са в нарушение на
основен правен принцип – всеки е невинен до доказване на противното. След като
наказателното постановление е отменео, то липсва установено административно
нарушение и лицето е не виновно.
От трета страна
отговорността на ответника произтича от недобросъвестното поведение на негови
органи – ако процесните заповеди бяха издадени при спазване на закона, то не би
била налице хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ. Следователно отговорността се носи на
собствено основание, като обезщетение за допуснато нарушение на основния правен
принцип, че държавата действа винаги законосъобразно. Не е възможно
администрация санкционираща нарушителите сама да бъде нарушител и да не бъде
наказана за това.
По изложените
съображения съдът намира за основателни исковете на Б.П. за претърпени
неимуществени вреди от Заповед № 17-1275-000076 / 13.02.2017г. и Заповед № 17-1275-000077 / 13.02.2017г. По
отношение размера на претендираното обезщетение основателно се явява
възражението на представителя на ВТОП за завишаване. Настоящият състав намира
за справедливо и съответно на претърпените болки и страдания обезщетение от по
250лв., поради което предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 500лв.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковите претенции са основателни
и следва да бъде уважени в посочените по-горе размери.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски в размер на 460лв., съобразно представен списък с
разноските и при наличие на доказателства за действителното им извършване.
Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като неговия размер от 350лв. е в съответствие с
определените в Наредба № 1 минимални размери.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
УСТАНОВЯВА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на Заповед № 17-1275-000076 / 13.02.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Велико Търново.
УСТАНОВЯВА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на Заповед № 17-1275-000077 / 13.02.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция Велико Търново на Министерството на вътрешните работи да заплати на Б.М.М.П.с ЛНЧ ********** и адрес *** сумата от 160лв. / сто и шестдесет лева /,
представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразен административен
акт, ведно със законната лихва от 16.08.2017г. до датата на заплащането им.
ОСЪЖДА Областна дирекция Велико Търново на Министерството на вътрешните работи да заплати на Б.М.М.П.с ЛНЧ ********** и адрес *** сумата от 500лв. / петстотин лева /,
представляваща претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразен административен
акт, ведно със законната лихва от 16.08.2017г. до датата на заплащането им.
ОСЪЖДА Областна дирекция Велико Търново на Министерството на вътрешните работи да заплати на Б.М.М.П.с ЛНЧ ********** и адрес *** сумата от 460лв. ( четиристотин и шестдесет лева ), представляваща сторени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: