Р Е Ш Е Н И Е
№ 260069
гр. Троян,
17.05.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
На петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
763 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ****“, ж.к. ****, представлявано от ****, против И.Д.К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***. Претендира се установяване съществуването на
вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 297/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
В ИМ се твърди, че по ч.гр.д. № 297 по описа на Троянски районен съд за
2020г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с което е разпоредено
на длъжника-ответник в настоящето производство да заплати на кредитора сумата
294.55/ двеста деветдесет и четири лева и 55 стотинки/ лева,
представляваща главница, включена в
падежиралите и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг от
09.10.2018г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив № ***, дължими за период от 08.12.2018г. до 06.02.2019г., ведно
със законната лихва, считано от 21.04.2020г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 324.21/ триста двадесет и четири лева и 21
стотинки/ лева, представляваща
възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг от 09.10.2018г. със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №***, дължими
за период от 08.12.2018г. до 06.02.2019г., сумата 2.36 /два лева 36 стотинки/
лева, представляваща неустойка за забава
на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 08.12.2018г. до
06.02.2019г., сумата 632.37 /шестстотин тридесет и два лева и 37 стотинки/
лева, представляваща неустойка за прекратяване на oоговора по вина на лизингополучателя
на основание чл. 15.5 от ОУ, дължима
еднократно към датата на прекратяване на договора, сумата 23.46 /двадесет и три
лева и 46 стотинки/ лева, представляваща заплатен данък по чл.52 и сл.от ЗМДТ
за 2018г. на основание чл.8.6 от приложимите ОУ във вр.с чл.345/2/ от ТЗ,
сумата 710.28 / седемстотин и десет и 28 стотинки/ лева, представляваща
възстановяване на лизинговия актив на осн. чл.14.4 във вр.с чл.8.7.10 от
приложимите ОУ, сумата 39.74 /тридесет и
девет лева и 74 стотинки/ лева, представляваща разноски за платена държавна
такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид,
че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, заповедният
съд е указал на заявителя да предяви иск.
Ищецът основава
претенцията си на договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0005036, сключен на
09.10.2018г. между И.Д.К. и „Мого България“ ООД. В молбата се излга, че в изпълнение на
задължението си по договора лизингодателят–ищец е придобил собствеността върху
посочения от лизингополучателя-ответник лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН 9144 КН и е предоставил
ползването му на лизингополучателя. Последният е заплатил авансово
първоначалните разходи и уговорената първоначална вноска, като е поел
задължение да изплаща задължението си на 24 месечни вноски, всяка в размер на
210.79 лв. и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.
Твърди се, че
ответникът е преустановил плащане на месечните вноски, като последната
направено от него е на 16.11.2018 г. , с която е погасена първа вноска и част
от втора вноска в размер на 0.01 лв. Към 06.02.2019 г. са неплатени вноска № 2
с падеж 08.12.2018г. и вноска № 3 с
падеж 08.01.2019г.
Същевременно
лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 06.02.2019г., на
която дата, след връчено изявление от ищеца за разваляне на договора,
лизинговият актив е върнат във владение на собственика-лизингодател.
В ИМ се твърди, че
ответникът дължи на ищеца сумата 294.55 лева, представляваща
главница; сумата 324.21 лева, представляваща договорна
лихва- възнаграждение за ползването на лизинговия актив през съответния период
от време; сумата 2.36 лева, представляваща неустойка за забава към
06.02.2019г. ; сумата 632.37 лева, представляваща неустойка
за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, дължима еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като
сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 210.79 лева; сумата 540.00
лева, представляваща възстановяване на разходи по възстановяване на лизинговия
актив, формирани на база издадена фактура от външен партньор за извършени
услуги по издирване на актива и изземването му от владение на
лизингополучателя; сумата 23.46 лева, представляваща възстановяване на разходи
за платени от лизингодателя данъчни задължения за лизинговия актив и 156.49
лева, представляваща възстановяване на
разходи за платени от лизингодателя застрахователни премии.
Ищецът
прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 297 по описа на ТРС за 2020г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ответникът се представлява в
процеса от назначения му особен представител – адв.Е.Ц.
от ЛАК, който е представил писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК. В него адв.Ц. е взел
становище за частична основателност на иска и е релевирал възражение за
нищожност на клаузата за договорната лихва поради противоречие с добрите нрави.
Направил е искане съдът да отхвърли иска в частта, в която ищецът претендира
сумата 324.21 лв. – лихви върху лизингови вноски, както и за сумата 710.27 лв.
за претенцията над 540.00лв.
В съдебно заседание за ищцовото дружество „Мого България“ ООД0, редовно призовани,
не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По
делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника
юриск.К.К., в която се поддържа предявения иск и се моли същият да
бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени направените в
производството разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения му особен представител – адв.Е.Ц. ***, който прави искане да бъде частично
уважен предявения иск по съображенията, изложени в
отговора на ИМ.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 297/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 18.04.2020
г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 131 от 23.04.2020г.
г., с която е разпоредено И.Д.К., ЕГН **********, да
заплати на кредитора „МОГО
БЪЛГАРИЯ“ ООД, *** сумата 294.55/ двеста деветдесет и четири лева и 55 стотинки/ лева,
представляваща главница, включена в падежиралите и неплатени лизингови вноски по
Договор за финансов лизинг от 09.10.2018г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №**, дължими за период от 08.12.2018г. до
06.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 21.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 324.21/ триста двадесет и четири лева и 21 стотинки/ лева,
представляваща възнаградителна лихва по
Договор за финансов лизинг от 09.10.2018г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №***, дължими за период от 08.12.2018г. до
06.02.2019г.,
сумата 2.36 /два лева 36 стотинки/ лева, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, дължима за период от 08.12.2018г. до 06.02.2019г., сумата 632.37
/шестстотин тридесет и два лева и 37 стотинки/ лева, представляваща неустойка
за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя на основание чл. 15.5
от ОУ, дължима еднократно към
датата на прекратяване на Договора, сумата 23.46 /двадесет и три лева и 46
стотинки/ лева, представляваща заплатен данък по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2018г.
на основание чл.8.6 от приложимите ОУ във вр.с чл.345/2/ от ТЗ, сумата 710.28 /
седемстотин и десет и 28 стотинки/ лева, представляваща възстановяване на
лизинговия актив на осн.чл.14.4 във вр.с чл.8.7.10 от приложимите ОУ, сумата 39.74 / тридесет и девет лева и 74 стотинки/ лева, представляваща
разноски за платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника К. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
По делото е представен e Договор
за финансов лизинг от 09.10.2018г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №**** сключен между И.Д.К. и „Мого
България“ ООД. От него се установява, че предмет на договора е лек автомобил „****“ с рег. ***** със стойност на лизинга 4 800.00
лв., първоначална вноска 1 390 лв. и главница 3 410.00 лв. Срокът на лизинга е
24 месеца. Лихвеният процент е 41.16 %. Върху главницата е уговорена лихва в
размер на 1648.96 лв. ГПР е 49.88%
По искане
на ищеца е назначена съдебно - счетоводна експертиза, от чието заключение, неоспорено от
страните, се установява, че размерът
на неизплатената главница по процесния договор за лизинг е в размер 294.55 лв., а размерът на дължимата договорна лихва възлиза на 324.21
лева. Вещото лице е изчислило,
че дължимата лихва за забава е в размер на 2.36 лв. Неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, начислена съгласно договора, е в размер
на 632.37 лв.
В заключението е посочено, че ответникът е заплатил освен първоначалната
вноска в размер 1390.00лв., и сумата 400.00 лв.-такса за приоритетно
разгреждане , сумата 120.00 лв. –такса за регистрация и на 16.11.2018. е платил
лизингова вноска в размер на 211.00 лв.
Вещото лице е посочило, че ищцовото дружество е заплатило данъчните
задължения за лекия автомобил, предмет на процесния договор, в размер на 23.46
лв. с платежно нареждане от 08.07.2019г. За периода на ползване на лек автомобил „**** от
01.01.2019г. до 06.02.2019г. размера на данъчното
задължение е 2.35 лв.
В заключението е
отразено, че ищецът е заплатил разноски за възстановяване на владението на
лизинговия актив лек автомобил „***** в размер на 710.28 лв.
Вещото лице е
посочило, че по делото няма приложени документи, от които да се установи, че
ответникът И.К. е заплатил данъчните задължения за автомобила и сумата за
възстановяване на лизинговия актив.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е
положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му
срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен
иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на
основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на
този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в
срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск
за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и
е допустим.
Съществуването на
процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за лизинг и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата
молба, че страните
са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения
между тях договор за лизинг.
Ищецът претендира
главница в размер на 294.55 за неплатени
лизингови вноски с падеж от 08.12.2018г. до 06.02.2019г. За същия период се
претендира договорна лихва в размер 324.21 лв.
Видно е от
заключението по ССчЕ, че ответникът е направил последно плащане на 16.11.2018г.
, като със заплатената от него сума е погасена вноска № 1 с падеж 08.11.2018г.
в размер на 210.79 лв. и част от вноска № 2 в размер на 0.01 лв. Към
06.02.2019г. неплатени са вноска № 2 с падеж 08.12.2018г. и вноска № 3 с падеж
08.01.2019г.
С оглед констатациите
на съдебно-счетоводната експертиза следва да се приеме за доказана и
основателна претенцията на ищеца за установяване на вземането за главница в
размер на 294.55 лв., както и на лихва за забава в размер на 2.36 лв. за
периода от 08.12.2018г. до 06.02.2019г.
По отношение на
претендираната договорна лихва в размер
на 324.21 лв. адв.Е.Ц.-особен представител на ответника, е направил
възражение за нищожност на клаузата за договорната лихва поради противоречие
с добрите нрави.
Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако
уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Към
настоящия момент Министерският съвет не е
определил максимален размер на договорните лихви. Подобна липса на обща уредба
на максималния размер на договорната възнаградителна лихва на практика води до
определяне на свръхголеми по своя размер възнаградителни лихви.
Добрите нрави са морални норми,
които съществуват в съвременното общество и на които законът придава правно значение, като
последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на
договора със закона. Дали има засягане на добрите нрави
следва да бъде преценено конкретно, съобразно установените по делото юридически факти, обуславящи
спорното правоотношение. Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато
се нарушава правен принцип, който може
и да не е изрично закрепен законодателно. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното обогатяване. Противоречие с добрите нрави
има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират
се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва
недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване (или дори само създаване на такава възможност) на друг. /Решение
№ 1270/9.І.2009 г. на ВКС, 2-ро г. о. по гр. д. № 5093/2007 г./
Настоящият
съдебен състав възприема трайната съдебна практика, наложила критериите за
добри нрави при уговаряне на възнаградителната лихва и приема, че уговарянето
на по-голям от 3-кратния размер на законната лихва накърнява добрите нрави.
В настоящият
случай трикратният размер на законната лихва върху сумата 3 410.00 лв. е в
размер на 1 992.00 лв. / 3 х 664.00 лв./, поради което съдът приема, че
претендирата сума от 1 648.96 лв. не надхвърля този обективен критерий. Поради
което не споделя доводът на адв.Ц., че клаузата за
възнаградителната лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
С оглед
изложеното искът следва да бъде уважен и в частта на претенцията за договорна
лихва.
По отношение претенцията за неустойка в размер 632.37 лв.
Според
клаузата на т.13.5 от Общите условия към договора за в лизинг, лизингодателят
има право да прекрати договора при забава в плащането на лизингови вноски и др.
Съгласно т.13.6., ппрекратяването на договора се упражнява с изпращане на
писмено уведомление до лизингополучателия, без предизвестие. Видно е, че ищецът
е изпратил такова уведомление до ответника, получено от последния на
06.02.2919г.
При
предсрочно прекратяване на договора за лизинг , лизингополучателят дължимите лизингови вноски, той дължи
неустойка в размер на 3 лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на
договора.
Анализът
на тази уговорка сочи на случай на виновно неизпълнение на задължение от страна
на лизингополучателя – това за заплащане на
лизинговите вноски по договора. Тази норма от договора има за цел да улесни
изправния лизингодател, а именно при
неполучаване изпълнение на насрещното по договора задължение да прекрати
договора като отправи писмено уведомление до насрещната страна. На
тази клауза би могъл да се позовава лизингополучателят,
доколкото същата визира неизпълнение от насрещната страна. Основната функция на
развалянето е освобождаването на изправната страна от задължението й по
облигационното задължение, щом насрещната по него страна не изпълнява своето.
Видно е от
погасителния план към договора за лизинг, че трите
лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора на
06.02.2019г., са в общ размер 632.37 лв., какъвто е размерът на претенцията в
тази част и която се явява основателна и доказана.
По отношение претенцията за разходи за възстановяване на
лизинговия актив в размер на 710.28 лв.
Съгласно т.14.4 във
вр. чл.8.7.10 от ОУ, лизингодателят дължи възстановяване на направените разходи
от лизингодателя във връзка с възстановяване владението на лизинговия актив при
ползване услугите на трето лице. В случая е представен договор от 29.05.2017г.,
сключен между ищеца и „****, от който е видно, че е уговорено възнаграждение в
размер на 540.00 лв. с ДДС за издирване и изземване на автомобил и 120.00 лв.
за връчване на уведомления, покани и др. От приложена фактура №
10000199/08.02.2019г., издадена от „**“ ЕООД на „****“ ООД е видно, че е
заплатена сума в общ размер 14 122.80 лв.
От представения
приемо-предавателен протокол от 06.02.2019г. е видно, че представител на
ищцовото дружество-лизингодател е получил вещта, предмет на лизинговия договор.
Същевременно уведомлението до ответника за прекратяване на договора е от
ръководител събиране на вземания към ищцовото дружество. Не са представени
никакви доказателства, установяващи основанието на претенцията и доказващи
участието на третото лице - „***“ ЕООД в изземване на лизинговия актив / 540
лв./, както и за връчване на уведомлението за прекратяване на договора / 120
лв./.
Предвид което съдът
намира претенцията на ищеца в тази част за неоснователна и недоказана, поради
което искът в тази част следва да се отхвърли.
По отношение
претенцията за заплащане на дължимите за 2019г. данъчни задължения за лекия
автомобил, предмет на договора, които са в размер 23.46 лв., съдът намира
същата за основателна и като такава следва да бъде уважена. Съгласно т.8.6 и
т.8.7.4 от ОУ, лизингополучателят дължи на лизингодателя възстановяване на
направените разходи за заплащане на данъци. Съгласно заключението на ССчЕ, ищцовото дружество е заплатило данъчните
задължения за лекия автомобил **** в размер на 23.46 лв. с платежно нареждане от 08.07.2019г.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски съразмерно с уважената част от иска. В производството ищецът е
заплатил ДТ в размер на 39.74 лв., 200.00 лв. за ССчЕ и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв. Ответникът следва да заплати и разноски за
възнаграждението за назначения му особен представител в размер на 369.00 лв.,
както и разноските в заповедното производство в общ размер 89.74
лв. Съразмерно с уважената част от иска в тежест
на ответника следва да се възложат разноски в общ размер 455.42 лв. в исковото
производство и 57.66 лв. в заповедното
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение И.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, наличието на вземане на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД****,
за сумата 294.55/ двеста деветдесет и четири лева и 55
стотинки/ лева, представляваща главница, включена в падежиралите и неплатени лизингови вноски по
Договор за финансов лизинг от 09.10.2018г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №**** дължими за период от 08.12.2018г. до
06.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 21.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 324.21/ триста двадесет и четири лева и 21 стотинки/ лева,
представляваща възнаградителна лихва по
Договор за финансов лизинг от 09.10.2018г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №AG0005036, дължими за период от 08.12.2018г. до
06.02.2019г.,
сумата 2.36 /два лева 36 стотинки/ лева, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, дължима за период от 08.12.2018г. до 06.02.2019г., сумата 632.37
/шестстотин тридесет и два лева и 37 стотинки/ лева, представляваща неустойка
за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя на основание чл. 15.5
от ОУ, дължима еднократно към
датата на прекратяване на Договора, сумата 23.46 /двадесет и три лева и 46
стотинки/ лева, представляваща заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2018г.
на основание чл.8.6 от приложимите ОУ във вр.с чл.345/2/ от ТЗ, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 297 по описа на
Троянски районен съд аз 2020г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 710.28 /
седемстотин и десет и 28 стотинки/ лева, представляваща възстановяване на
лизинговия актив на осн.чл.14.4 във вр. с чл.8.7.10 от приложимите ОУ, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК И.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***“ №
16-А, представлявано от ***, сумата 455.42
/четиристотин петдесет и пет лв. и 42 ст./ лева, представляваща разноски
в настоящето исково производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК И.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, **** със
седалище и адрес на управление: гр. ***“, ***, представлявано от ** ****,
сумата 57.66 /петдесет и седем лв. и 66
ст./ лева, представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 297/2020г. по описа на Троянски районен съд, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: