Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 16.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, първи
състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 2480
по описа на ВРС за
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Предявен е от В.С.Л. срещу Л.Ц.Л.
иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за
прекратяване с развод на сключения между същите на 03.10.1992г. граждански брак
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, обективно съединен с
небрачни искове за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете на ищцата,
като бъде определен режим на лични отношения между ответника и детето, и за
осъждане на ответника да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в
размер на 120 лева, за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата и
за запазване на брачното фамилно име на ищцата. Претендира направените в
производството разноски.
Ищцата сочи, че с ответника са
сключили граждански брак на 03.10.1992г., като от брака си имат родени две деца
– Ц.Л. Л., навършил пълнолетие, и Л.Л. Л., която е на 11 години. Сочи, че в
началото на съвместното им съжителство отношенията им били добри, но в
последните четири години се влошили значително. Твърди, че причина за влошените
отношения е поведението на ответника, който злоупотребява с алкохол, държи се
грубо към нея и децата им, предизвиква скандали, извършва противообществени
прояви. Отчуждил се е от семейството, вече не поддържат никакви отношения.
Сочи, че грижи за децата полага единствено тя. Твърди, че бракът е изпразнен от
съдържание и съществува само формално. Счита, че посочените обстоятелства са
довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което моли същият
да бъде прекратен по вина на ответника и да й бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете, като за
ответника бъде определен режим на лични отношения с детето, както и да бъде
осъден ответника да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на
120 лева, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, което е
придобито по време на брака, както и да продължи да носи брачното си фамилно
име – Л.. Иска да й бъдат присъдени
направените в производството разноски. В съдебно заседание ищцата поддържа
предявените искове.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, същият не се е явил в
насроченото открито съдебно заседание, за което е редовно призован.
След преценка на събрания
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 424
от 03.10.1992 г., съставен в гр. Враца, Л.Ц.Л.
и В.С. Н. сключили граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното
име на съпруга - Л..
От представения по делото заверен
препис от удостоверение за раждане, съставен в гр. Враца въз основа на акт за
раждане № 562/25.08.2004 г., се установява, че от брака си страните имат общо
дете – Л.Л. Л., родено на *** г., което е непълнолетно. От социалния доклад и
от показанията на изслушаните свидетели се установява твърдяното в исковата
молба обстоятелство, че другото общо дете на страните – Ц.Л. Л., ЕГН **********
е пълнолетно.
По делото е приет и нотариален акт
за собственост на недвижим имот чрез покупко-продажба № 125, том IХ, нот.
дело № 3585/1997 г., от който се установява, че на 20.09.1997 г. (след сключване на гражданския брак) страните, в качеството им на
купувачи, са придобили собствеността върху апартамент № 65, находящ се в гр.
Враца, ж.к. М. № *, вх. В, ет. 4.
От представеното по делото
удостоверение изх.№37/18.10.2016г. се установява, че за последните 12 месеца
ищцата е получила брутен доход в размер от 6080,07 лева, средно по 506 лева на
месец.
От приетия по делото социален доклад
се установява, че майката на детето желае да упражнява родителските права.
Констатирани са необходимите жилищно – битови условия и финансови средства у майката
за отглеждане на детето. Основни грижи за отглеждането и възпитанието на детето
полага майката, детето е привързано към двамата си родители, но желае да живее
със своята майка. Майката на детето не препятства контактите на бащата с детето.
Същият е отказал съдействие при изготвяне на социалния доклад, поради което не
е взето становище относно неговия родителски капацитет, хигиенно-битови условия,
желание и възможност да отглежда детето.
От разпита на свидетеля Силвия П. се
установява, че в последните четири години отношенията между съпрузите
значително се влошили, като е присъствала лично на спорове между тях, при които
те си повишават тон. Установява се, че ответникът отправил заплахи към ищцата
по телефона, докато тя била в дома на свидетелката, тъй като била разстроена
след скандал със съпруга си. Грижи за семейството полага основно ищцата, тя го
осигурява финансово. Грижи за малолетното дете Л. полага единствено майката,
която се изнесла от семейното жилище и живее на квартира. Установява се, че
ответникът злоупотребява с алкохол и проявява силна ревност спрямо съпругата
си, като я следи. Ищцата е направила опит за подобряване на отношенията им след
като е оттеглила предишна молба за развод преди две години, но той бил
неуспешен.
С показанията си, свидетелката Г. П.
потвърждава показанията на свидетелката Силвия П., като също заявява, че
страните имат семейни проблеми, които се дължат на липсата на работа,
злоупотребата с алкохол от страна на ответника, който оказвал психически тормоз
с телефонни разговори и следял ищцата. Тя била поела всички разходи за децата и
бита на семейството. Вече е бил направен опит за заздравяване на брачната
връзка след оттегляне на молба за развод от ищцата преди две години.
Показанията и на двете свидетелки са
последователни, непротиворечиви и обективни, поради което съдът ги кредитира
като достоверни.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Като основания за разстройството на
брака се навеждат влошените отношения между страните, възникналите помежду им
скандали, грубо отношение от страна на ответника към ищцата и децата, породено
от неговата злоупотреба с алкохол. От месец юли 2016г. страните живеят отделно.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
От събраните по делото доказателства /социален доклад, показания на
свидетелите Силвия П. и Г. П./ се установява, че отношенията между страните са
изключително влошени, налице е постоянно неразбирателство между тях, което се
дължи на злоупотребата с алкохол на ответника и психическия тормоз, който
оказва на ищцата. Съдът намира, че между страните е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване. Брачната
връзка между тях е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване.
Между страните е налице неразбирателство, което не е било преодоляно, въпреки
опитите, които са направени за това. При това състояние на брачната връзка не
може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което
налага неговото прекратяване.
С оглед направеното искане за
произнася по въпроса за вината за
разстройството на брачната връзка, на осн. чл. 49,
ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този въпрос.
От показанията и на двете разпитани свидетелки
се установява, че ответникът е оказвал психически тормоз над ищцата, следял я
е, злоупотребявал е с алкохол, предизвиквал е скандали, не е подпомагал
финансово семейството, не е оказвал подкрепа при грижите за децата и бита на
семейството. Ответникът не е оказал съдействие при изготвяне на социалния
доклад и с процесуалното си поведение проявява дезинтересираност
към решаването на въпросите за прекратяването на брака и отношенията му с
малолетното дете.
Следва да се даде отговор на въпроса
дали поведението на съпруга представлява такова брачно провинение, което да се
определи като вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачния
съюз.
Брачната
връзка отразява отношения между пълнолетни и равнопоставени правни субекти,
които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния
процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в
правната доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на
субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението
да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано
в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия пък се
отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и
баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са
специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ знаменател.
Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те нарушават
хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест
– едно и също поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на
брачните отношения, а в други – не – според характера, възпитанието, мирогледа
на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и вижданията им за
същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се свеждат до това да
изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после
– на обществото, към съдържанието на брака, а след като констатира разминаване,
да прецени по въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква
степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на
брачната вина. По делото по несъмнен начин се доказа, че брачната връзка между
страните през последните четири години не е пълноценна, изпълнена е с
конфликти. Ответникът е породил конфликта между страните със своето поведение,
включително със заплахите, които е отправял към ищцата. Грижите за децата и
бита са поети от ищцата. Ето защо, в този конкретен случай, между тези лица, поведението
на съпруга – заплахите, които е отправял; ревнивостта, която се е изразявала в
следене на ищцата; злоупотребата с
алкохол и предизвиканото от нея грубо отношение към ищцата и децата; са станали
причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка. Неговото
поведение е довело, както до фактическата раздяла между тях, така и до дълбокото
и непоправимо разстройство на брачния съюз. Законът не формулира изрично
причините, които могат да доведат до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като те се изследват във всеки конкретен случаи съобразно особеностите,
очертани по-горе. В настоящия случай се установи, че именно поведението на ответника
е довело до настъпването на окончателния крах в брачните отношения между
съпрузите. Вината за това е на ответника.
По иска за предоставяне
упражняването на родителките права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските
права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността
за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални
възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г.,
чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила
от
Установи се,
че за детето Л. се грижи майката В.Л., като не се установява дали и какъв
принос в неговото възпитание и отглеждане има ответникът. По отношение на бащата
освен това липсва информация по делото за неговия родителски капацитет,
социално-битови условия, социална среда.
От друга
страна се установи, че майката В.Л. разполага с необходимите социално-битови условия
за отглеждане на детето. Съгласно приетия социален доклад между майката и
детето има силна привързаност, то е привързано и към бащата, но заявява, че се
чувства по-спокойно и уютно при майка си.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето Л. Л., съдът прецени, че
непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката на детето В.С.Л.. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на майката – град Враца, ж.к. „М“, бл. *, вх. В, ап. 65,
ет. 4.
Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения
между детето Л.Л. Л. и неговият баща Л.Ц.Л., с който детето няма да живее,
както и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между
детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на детето. По отношение на
пълнолетното родено от брака дете, съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл. 122,
ал. 2 от Семейния кодекс, родителите имат равни права и задължения. Трайната
съдебна практика, при определяне на режима на личен контакт, се е насочила към
даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над
детето да вижда и взема същото поне два пъти месечно с възможност и за преспиване
на последното в определените дни за контакт. Съдът намира, че в настоящия
случай също следва да бъде определен стандартен режим на лични отношения с
детето, а именно – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00
часа в съботата до 17,00 часа в неделята с преспиване, както и един месец през
лятото (юли или
август), който да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с
нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съдът при
определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата на чл. 142, ал.2
от СК, определяща минималния размер на дължимата издръжка, която към момента на
устните състезания е 105,00 лв. Детето е в 6 клас и с напредването на възрастта
безспорно се увеличават неговите разходи. Не се доказа бащата да реализира
трудови или други доходи, но същият е в трудоспособна възраст и следва да
участва в издръжката на детето си. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че за последните 12
месеца ищцата е получавала средно 506 лева месечно по трудово правоотношение с
„Дора Петкова
По отношение възможностите на ответника
да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото не се събраха никакви
доказателства за реализирани от него доходи или налично имущество, което да
ангажира отговорността му за заплащане на издръжка над законоустановения
минимум. Oтветникът е в трудоспособна възраст, няма
данни да страда от заболявания, които биха били пречка за упражняване на
трудова дейност, респ. за получаване на доходи от труд, поради което базата, на
която следва да се преценяват възможностите му да заплаща поисканата издръжка,
е в размер на минималната работна заплата за страната, или 420,00 лв. /в този
смисъл Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о.,
ГК, постановено по чл. 290 ГПК; Решение от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 346/2015
г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца/. По делото не са събрани доказателства
същия да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат
неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за медикаменти,
квартирни, парични задължения с периодична изискуемост. Съдът приема, че при
доход от 420,00 лв. на месец и при
ограничаване на средствата за собствената му издръжка под социалния минимум,
ответникът няма възможност да плаща издръжка в по-висок от 105,00 лева
месечно. Останалата част до посочената по-горе сума от 200,00 лева следва да се
осигурява от майката, при която детето живее. Съдът намира, че така
определената издръжка за детето Л. е съобразена с нуждите на детето и
възможностите на родителите му.
По иска по чл. 56 СК за предоставяне на семейното
жилище:
Установи се, че жилището на адрес:
гр. Враца, ж.к. М., бл. *, вх. В, ап. 65, ет. 4 е семейно по смисъла на § 1, т.
1 ДР към СК, доколкото същото, преди напускането на съпругата, е обитавано от
страните по делото и тяхното ненавършило пълнолетие дете. Жилището е придобито
от страните по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност.
Семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, докато същата
упражнява родителските права над детето Л. Л..
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е
заявила желание след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име Л.. Не
е направено оспорване от страна на ответника, като искането ищцата да продължи
да носи брачното си фамилно име следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК.
По разноските:
Съдът стигна до извод,
че вина за разстройството на брака има ответника Л.Л.. Съгласно разпоредбата на
чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния съпруг. В случая е налице доказателство за заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв., на адв. възнаграждение в размер
на 600,00 лв., поради което тези суми следва да бъдат присъдени на ищцата.
Ответникът следва да
бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Враца сумата от 151,20
лв., представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на
присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Л.Ц.Л.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и В.С.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, сключили
граждански брак на 03.10.1992 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за
граждански брак № 424/03.10.1992 г. като дълбоко и непоправимо разстроен, за
което има вина съпруга Л.Ц.Л..
ПРЕДОСТАВЯ на осн.
чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
родителските права над детето Л.Л. Л., ЕГН: ********** на нейната майка В.С.Л.,
ЕГН: **********, като постановява същото да живее при майката на адрес: гр.
Враца, ж.к. М., бл. *, вх. В, ап. 65, ет. 4.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л.Ц.Л.,
ЕГН: ********** с детето Л.Л. Л., ЕГН: **********, както следва:
-
всяка втора
и четвърта събота и неделя с преспиване, като го взима от адреса, на който
живее с майката не по-рано от 09,00 ч. в съботата и го връща на същия адрес в
неделята не по-късно от 17,00 ч.;
-
един месец
през лятото (юли или
август), който да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище,
намиращо се на адрес гр. Враца, ж.к. Младост, бл. 1, вх. В, ап. 65, ет. 4 да
бъде предоставено за ползване на В.С.Л., ЕГН: **********, докато упражнява родителските права по
отношение на детето Л.Л. Л.,
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Л.Ц.Л.,
ЕГН: ********** да заплаща на Л.Л. Л., ЕГН: ********** чрез нейната майка и
законен представител В.С.Л., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 105,00 лв., считано от 29.06.2016 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата В.С.Л., ЕГН: **********
да запази брачното си фамилно име - Л..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 329, ал. 1 ГПК Л.Ц.Л., ЕГН: ********** да заплати
на В.С.Л., ЕГН: ********** сумата от 625,00
лв., представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК Л.Ц.Л., ЕГН: ********** да заплати държавна такса в размер
на 151,20 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: