№ 17515
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110163507 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
петнадесети април и през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 63507/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 71914/27.02.2025 г. от М. М. Г., чрез процесуалният
представител адв. С. Д. за изменение на Решение № 2113/10.02.2025 г., постановено по гр. д.
№ 63507/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че
заповедното производство е следвало да се присъди сумата от 1,39 лева с оглед отхвърлената
част от претенциите. Поддържа, че още с възражението по чл. 414 ГПК е направено искане
за присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за което били
ангажирани доказателства чрез договор за правна защита и съдействие. Навежда доводи, че
към възражението по чл. 414 ГПК е приложен списък по чл. 80 ГПК, като дължимото
адвокатско възнаграждение следвало да бъде в полза на процесуалният представител. Излага
съображения, че в съдебната практика е трайно установено виждането, че длъжникът имал
право на разноски и в рамките на заповедното производство, като размерът не можело да
бъде по-малък от предвидено в НМРАВ, което обосновава. Иска изменение на решението в
частта за разноските.
Подадена е молба с вх. № 71443/27.02.2025 г. от М. М. Г., чрез процесуалният
представител адв. Н. И. за изменение на Решение № 2113/10.02.2025 г., постановено по гр. д.
№ 63507/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че в
исковото производство е следвало да се присъди сумата от 2,46 лева с оглед отхвърлената
част от претенциите. Поддържа, че е направено искане за адвокатско възнаграждение и е
представен списък по чл. 80 ГПК в о. с. з. за присъждането на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за което били ангажирани доказателства чрез договор за правна защита и
1
съдействие, като същото следвало да бъде за сумата от 800,00 лева. Излага съображения, че
при определянето на адвокатското възнаграждение следвало да се приложи НМРАВ, което
обосновава подробно. Иска изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се сочи, че молбата
е неоснователна. Твърди, че съдът е съобразил актуалната съдебна практика, като е
постановил правилно и законосъобразно решение в частта за разноските. Иска молбата да
бъде оставена без уважение.
Съгласно постановките на т. 8 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да
се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Молбата за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по
чл. 80 ГПК, е недопустима.“.
Доколкото в процесният случай липсва изрично произнасяне в диспозитива на
съдебното решение по отношение разноските дължими на ответника, съдът намира, че е
сезиран с молби за допълване на съденото решение в частта за разноските. Молбите са
подадени в срока по чл. 248 ГПК от легитимирани лица, поради което са процесуално
допустими, като по същество съдът намира следното:
I. По отношение на молба с вх. № 71914/27.02.2025 г.
В т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК е възприето, че „Приетото разрешение по т. 10в, че присъдените със заповедта
за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 415, ал. 1 или по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя
правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича
и от разпореждането на законодателя в чл. 81 ГПК за произнасяне по искането за
разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото,
образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта
за изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното производство,
като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1
ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на издадения от съда акт - заповед за
изпълнение. При издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение,
но след влизане в сила на решението по установителния иск, съдът в заповедното
производство не е компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния
лист за разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща
констатация за влизането в сила на заповедта за изпълнение - изцяло или по отношение на
отделни вземания. Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за
разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е
образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. С
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за
неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на
ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е
ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за
заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
2
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се
издава изпълнителен лист и за присъдените с решението или с определението за
прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес. При приключване
на делото със спогодба разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК се прилага и за държавната
такса, внесена за заповедното производство. Връщането на държавната такса се
извършва въз основа на разпореждане на съда, одобрил спогодбата. Ако пред съда в
заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане
на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано
исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и
разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск.
Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната
жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото
производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако
производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото
и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по
чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда
от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за
прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които
заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако
страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба
се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. В
посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното
производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната
жалба.“.
При това положение, съдът достига до извод, че ответницата е поискала
присъждането на деловодно разноски с оглед отхвърлената част от исковете на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Въпреки това съдът констатира, че в исковото производство е представено
единствено списък по чл. 80 ГПК, но не са ангажирани доказателства за реално заплатено
адвокатско възнаграждение или предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38
ЗАдв., поради което деловодни разноски не се дължат. Действително в заповедното
производство са налице подобни доказателства, но доколкото в исковия процес, процесуален
представител е бил адв. И., а в заповедното производство адв. Д., то съдът не може да
направи извод, че същата поддържа искането си за деловодни разноски, доколкото макар и
да са представени доказателства за предоставена правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. А с оглед изложеното в посоченото по-горе ТР на ВКС и предвид
общият принцип, деловодните разноски са последица от съответно направено искане. След
като е подадено възражение и заповедта за изпълнение губи изпълнителната си сила, вкл. в
частта за разноските, то mutatis mutandis (т. нар. съответно приложение) за насрещната
страна е същото, т.е. тя би следвало да поиска присъждането на деловодни разноски. Но при
предоставена безплатна правна помощ деловодните разноски се присъждат в полза на
процесуалният представител. Тоест, налице е хипотеза на т. нар. процесуална транспозиция,
т.е. касае се за вземане на самия процесуален представител, който или трябва да направи
лично искането в рамките на исковия процес, или трябва да има надлежно упълномощаване
друг процесуален представител да упражни неговото лично право. Самото упълномощаване
от ответника, който е длъжник в заповедното производство на повече от един процесуален
3
представител не води до извод, че е налице упълномощаване между самите процесуални
представители за упражняването на техни лични права, каквито са вземанията при безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, във вр. чл. 36 ЗАдв. Подона хипотеза не е налице и когато е
налице преупълномощаване между самите процесуални представители, тъй като това касае
процесуалните права на доверителят им досежно съответното производство, а не тяхно
лично право, освен ако в пълномощно изрично не е предвидена клауза в обратен смисъл.
Отделен е и въпросът, че за съда е очевидно, че в случая се касае за злопоупотреба с
процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, доколкото целта е процесуалните
представители на ответника да имат възможно най-много изпълнителни титули и да
генерират още деловодни разноски в рамките на исковия процес, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на молбата.
II. По отношение на молба с вх. № 71443/27.02.2025 г.
В случая, съдът констатира, че в рамките на настоящото производство ответникът не
е ангажирал договор за правна защита и съдействие сключен с адвокат И., за да може да се
установи при коя от хипотезите на чл. 38 ЗАдв. е уговорено предоставянето на безплатна
правна помощ, съответно, че такава действително е уговорена. Доколкото именно наличието
на договора за правна помощ, респ. с уговорената хипотеза съобразно ЗАдв. е предпоставка
за присъждането на деловодни разноски, след като не са представени доказателства в тази
насока, то и съдът счита, че не следва да присъжда деловодни разноски в полза на адв. И..
С оглед гореизложеното, съдът намира, че двете молби за допълване на решението в
частта за разноските са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 71914/27.02.2025 г. от М. М. Г.,
ЕГН:**********, чрез процесуалният представител адв. С. Д. и молба с вх. №
71443/27.02.2025 г. от М. М. Г., ЕГН:**********, чрез процесуалният представител адв. Н.
И. за допълване на Решение № 2113/10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 63507/2024 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4