РЕШЕНИЕ
№ ……………………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ХХХІІІ
състав в открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария
Ганева
при секретар Теодора
Чавдарова като изслуша докладваното от съдията административно дело №
335/2021г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл. 26, ал. 4
от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя /
ГВРСНР/.
Образувано е по жалба на З.В.И. с ЕГН ********** *** , срещу разпореждане №
4506-40-23/14.01.2021 г. на директора на
фонд „ГВРС“ , с което на основание чл. 26, ал.3 от ЗГВРСНР му е
отказано изплащане на гарантирано вземане.
Релевира се съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила поради бездействие на административния
орган по провеждане на ефективна проверка на работодателя с цел получаване на данни за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на преписката за допълнителна
проверка и събиране на нужните
доказателства.
В съдебно заседание подателят на жалбата чрез представител по
пълномощие поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
Ответникът по жалбата -
директорът на фонд "ГВРС" – София, в съдебно заседание се представлява от гл. юриск. Е. Л. , която
излага становище за неоснователност на оспорването поради законосъобразност
на атакуваното разпореждане.
Варненският административен съд,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок по чл. 26 , ал. 4 от ЗГВРСНР, тъй като
разпореждането е съобщено на З.И. на
22.01.2021 г., а жалбата до териториално
компетентния административен съд е подадена на 02.02.2021 г. Оспорването
изхожда от адресата на акта , на когото е отказано изплащане на гарантирано вземане т.е отказано е признаване на това субективно
материално право . В тази връзка съществува правен интерес за З.И. от съдебна
проверка за законосъобразност на издадения акт.
В обобщение жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
Безспорно е , че З.И. е бил в
трудово правоотношение с „Адоро Холидейс“ ЕООД , прекратено на 01.11.2019 г.
Няма спор между страните, че е
открито производство по несъстоятелност на
„Адоро Холидейс“ ЕООД по молба на
ИА „ Главна инспекция по труда“ с решение № 260159/04.08.2020 г. на Окръжен
съд-Варна / л. 105-109 от преписката/.
На 03.09.2020 г. жалбоподателят З. И. е подал заявление за отпускане на
гарантирано вземане/ л. 5 от преписката/. Към същото е била приложена справка на банковата му сметка .
Няма спор между страните, че
работодателят „ Адоро Холидейс“ ЕООД не е издал справка за З.И. по чл. 4 от Наредбата за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя
/наричана по-долу за краткост само Наредбата/.
Към адм. преписка ответникът е
приложил още 18 такива заявления на работници на „Адоро Холидейс“ ЕООД .
На 14.09.202- г. директорът на ТП
на НОИ-Варна на основание чл. 21 , ал.1 от ЗГВРСНР е издал заповед за
проверка за начислени , но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения от работодателя „Адоро Холидейс“
ЕООД / л. 131/.
На „Адоро Холидейс“ ЕООД са били
дадени задължителни предписания , сред които и представяне на справки за
неизплатени и частично изплатени трудови възнаграждения , списък на лицата по чл. 7 от ЗГВРСН , ведомости за
заплати, дневник на регистрирани болнични листове. / л. 129-130 от преписката/.
Предписанията не са били обжалвани от работодателя и не са били изпълнени от
същия .
Ответникът е събрал данни от ТД
на НАП-Варна за подадена от „Адоро Холидейс“ ЕООД ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018
т. / 267-268/.
В хода на адм. производство е
било установено, че „Адоро Холидейс“ ЕООД е публикувало ГФО за 2018 г. , но не и за 2019 г.
На 30.10.2020 г. е бил съставен
констативен протокол , в който е посочено ,че са събрани отчетни форми за
работа, графици за работа и разходни касови ордени за изплатени работни заплати за м. 08/2019 г.; неподписани разплащателни ведомости за м. 08,
09 и 10 /2019 г. ; разпечатки от
счетоводен програмен продукт, справки от аналитичен регистър на сметка
каса за м. 08/2019 г. , аналитичен регистър на сметка банка за м. 08 и 09 /2019 г. , разходни касови
ордери за м. 08/2019 г. В заключението
на този протокол се съдържа становище, че не може да бъде извършена проверка за
размер на неизплатени трудови възнаграждения поради „ непредставяне на изискуемата за проверка счетоводна
документация, поименни справки за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения“ / л. 8-9/.
На 14.01.2021 г. директорът на
фонд „ ГВРС“ е издал разпореждане , с което на основание чл. 26, ал.3 от
ЗГВРСНР е отказал изплащане на гарантирано
вземане на заявителя поради непредставена от З.И. справка по чл. 4 от Наредбата или съдебно решение, с
което работодателят е осъден да заплати
трудови възнаграждения , поради факта ,
че събраните по служебен път доказателства не
дават отговор на въпроса дали са
начислени и неизплатени трудови възнаграждения на заявителя.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Оспореният индивидуален
административен акт , с който е отказано изплащане на гарантирано вземане , е издаден от компетентен
орган по материя, степен и територия предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от
ЗГВРСНР , съгласно която когато не са
налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на
гарантираното вземане с разпореждане.
Цитираната правна норма въвежда и
материалноправните предпоставки за признаване на субективното право на
гарантиране вземане на работник или служител
при несъстоятелност на работодателя. Издаденото разпореждане е материално
незаконосъобразен индивидуален адм. акт , защото е отказвано признаване на това
субективно материално право не поради
неизпълнени условия на закона , а поради липса на документи , въз основа на които
да бъде извършена проверка за съществуването на това право.
Невъзможността да се извърши проверка по определен нормативен ред от
контролните органи на НОИ не е въведена като елемент от фактическия състав на
публичното право на отказ по отпускане на гарантирано вземане. Аргумент за
подобно законодателно решение е обстоятелството, че задължение на юридическото лице в ликвидация
или несъстоятелност, а не на неговите работници и служители, е да предостави
своя архив, ведомости и книжа пред НОИ. Неизпълнението на такова задължение не
следва да бъде вменено в тежест на трети правоимащи лица, каквито са неговите
работниците и служителите.
Липсата на събрани допустими и
относими доказателствени средства за фактите, които са от значение за
настоящия случай , е резултат от
процесуалната пасивност на
административния орган и това негово поведение съдът квалифицира като
съществено нарушаване на административнопроизводствените правила.
Процедурата по издаване на
разпореждане за отпускане или отказ за
изплащане на гарантирано вземане на работници и служители е разписана в ЗГВРСНР
, допълнително детайлизирана в Наредбата за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя.
Въпреки нередовността на подаденото заявление от З.И.,
поради неприлагане на справка за начислени , но неизплатени трудови
възнаграждения по чл. 4 от Наредбата ,
ответникът не го е уведомил за тази нередовност и не му е предоставил срок ,
каквото задължение има по чл. 8, ал.3 от
посочения подзаконов нормативен акт . Пасивността на органа по
изпълнение на това негово процесуално задължение е довела до непълнота на доказателствата . Не е изискване съдействието
е на заявителя за събиране на доказателства и това е довело до произнасяне при
неизяснени факти по случая .
Ответникът е постановил отказ за
изплащане на гарантирано вземане на работник с довод за непълна информация относно начислени , но неизплатени трудови възнаграждения , но според правилото
на чл. 26 , ал.2 , т.2 от ЗГВРСНР директорът на фонда издава разпореждане за
спиране на производството, когато не могат да бъдат събрани доказателства за
определяне на правото и размера на гарантираното вземане, което не е сторено от
директора на фонда. Цитираното нормативно предписание навежда на извод, че
при затруднения по събиране на доказателствени източници , производството не
следва да бъде финализирано, а трябва да се спре, за да се осигури възможност по събиране на относими
доказателства , дори и това да доведе до удължаване срока на процеса . Тази правна норма свидетелства , че
законодателят не е поставил като приоритет бързината на произнасяне по
заявления за отпускане на гарантирани вземания, а събирането на доказателства за начислени и неизплатени трудови възнаграждения. Спирането на административното
производство осигурява събирането на
доказателства , включително чрез способа на административнонаказателното
санкциониране.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата
работодателят изготвя на всяко правоимащо лице справка по образец на приложение №1 в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 от
ЗГВРСНР . В настоящия случай
работодателят не е спазил това нормативно изискване и подлежи на
административнонаказателно санкциониране
по чл. 31 от ЗГВРСНР . Подобно поведение е административно нарушение и
това не е самоцелно решение на законодателя , а обслужва идеята да се гарантира
изпълнение на предписанията на ЗГВРСНР и
Наредбата , включително издаването на справки по чл. 4 от Наредбата . Именно
при спиране на адм. производството по реда на чл. 26, ал.2 от ЗГВРСНР и
използване на подхода по административнонаказателно санкциониране се осигурява
правна възможност за органа да събере данни за начислени и неизплатени трудови
възнаграждения .
Ответникът е част от структурата
на НОИ по аргумент на чл. 8 от ЗГВРСНР и е имал възможността на сезира
контролните органи на НОИ за налагане на имуществена санкция на работодателя по
повод извършеното нарушение по чл. 31 от посочения закон , за да може с
нормативно въведени способи на държавна принуда да осигури издаването на
справка по чл. 4 от Наредбата за З.И.,
но е бездействал .
При безспорен факт на неизпълнено
задължително предписание от „Адоро Холидейс“ по изготвяне на справки , по
представяне на ведомости за заплати и първични счетоводни документи дружеството
подлежи на административнонаказателно
санкциониране и по чл. 415, ал.2 от КТ,
но административният орган отново е бездействал
по сезиране на контролните органи на НОИ , за да осигури събирането на
нужните данни по случая чрез налагането на имуществена санкция на
работодателя.
Констативният протокол
свидетелства за събрани писмени доказателства по казуса: разходни касови ордери, ведомост за
заплати за м. 08/2019 г.
Съгласно правилото на чл. 8, ал.3
от Наредбата при непредставена справка
административният орган се
произнася въз основа на наличните
документи, които по аргумент на чл. 9 , ал.1 от същия подзаконов нормативен акт
са не само констативния протокол, но
данни от регистъра на осигурени лица и от регистъра „Трудови договори“. В мотивите на обжалваното
разпореждане няма данни за подобен анализ на доказателствени източници, респ.
няма изпълнение на това процесуално
задължение от органа.
В констативния протокол се
обективира твърдение за проведен телефонен разговор с бившия главен счетоводител на работодателя , който е
дал информация за предадени всички счетоводни документи на бившия управител на дружеството. Няма никакви данни
административният орган да е търсил
бившия законен представител на „Адоро Холидейс“ ЕООД , за да получи
необходимите писмени документи
за начислени и неизплатени трудови възнаграждения на работника З.И. .
Пасивното процесуално поведение на органа по казуса сочи за неспазване не само
на разпоредбата на чл. 35 от АПК, но и за нарушаване на основен принцип на административния процес -
принципа за служебното начало по чл.9 от АПК.
Според решение № 44805.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 7638/20 г. отказът, мотивиран с невъзможност за контакт с представител на дружеството , не е
изпълнение на законово определено служебно начало по чл. 35 и чл.
36 за установяване на факти и
обстоятелства , относими към правилното
решаване на случая.
Върховният административен съд в
свои решения по адм. дело №№ 7194/2019
г.; 5031/2019 г. ; 7944/2019 г; 9947/19 г. ; 10074819 г. посочва, че доказване в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти.
Административният орган трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да
обоснове от правна страна реда и начина , по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл.
4 ЗГВРСНР.
Всички назовани от съда
процесуални пропуски на директора на
фонд „ ГВРС“ водят до заключение за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, защото ако не бяха допуснати, биха се събрали допълнителни доказателства
относно начислени и неизплатени трудови
възнаграждения на З. И. и така би могло да се постанови различно по правен
резултат решение на органа по подаденото заявление.
Издаденото разпореждане е
незаконосъобразен индивидуален адм. акт и поради неспазена форма на акта. Произнасянето на
административния орган е обективирано в
изискуемата писмена форма по чл. 59 от АПК . В обстоятелствената му част има
позоваване на чл. 26, ал.3 от ЗГВРСН т.е. има посочено правно основание на
отказа , но разпоредбата на чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК изисква в мотивите на акта да фигурира и
фактическото основание за издаване на
същия т.е. следва да се обективират юридическите факти, от чието съществуване
ответникът извежда извод за несъществуване на право на гарантирано вземане в
полза на З.И.. Мотивите на обжалваното по конкретното дело разпореждане са
напълно идентични с мотивите на издадените от ответника разпореждания от
13.01.2021 г. и от 14.01.2021 г. по
останалите цитирани в описа на адм. преписка заявления на работници на
„Адоро Холидейс - И.Д.И., Р.М.Г., А.Д.М.,
Л.С.С., Г.М.С., П.С.И., Т.В. И., С. И.Г., по които жалби са образувани дела от Варненския
административен съд. Напълно еднаквото
съдържание на издадени индивидуални административни актове по различни
заявления без отчитане на различните факти по всяко от тях , а именно дали се
касае за бивш или настоящ работник ,без съобразяване на различието в момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на всеки работник и неговото значение
за периода , за който за който може да се признае право на гарантирано вземане
и в тази връзка от значение за размера на
това вземане , липсата на изследване дали събраните разходни касови
ордери и ведомости за заплати дават
сведение за конкретния работник З.И. свидетелства за еднотипен общ подход при
вземане на решение по всички подадени заявления от работници на „Адоро
Холидейс“ “ ЕООД. Подобно унифициране е нарушение на изискванията за форма на административния
акт , защото мотивите трябва да съдържат
„конкретни съображения “, а не някакви
общи разсъждения / решение на ВС №№77-72; 59-72; 68-72 /. Мотивите са „ отговор на конкретна молба „ / р. 58-72- ВС / , от който трябва да личи
ясно становището на административния
отговор по нейната основателност както
от фактическа, така и от правна страна .
Изготвеният констативен протокол
не може да замести липсата на конкретни мотиви по заявлението на З.И., защото в
този писмен документ бланкетно се
посочва , че са събрани разходни касови ордери за 7 лица , без данни дали за кои работници, за да провери дали става
въпрос за издаден ордер на З.И.. Освен
това бланкетно е посочено, че за 2 лица са извършени авансови плащания за м. август 2019 г. без
включена информация кое са те , за да установи касателство към конкретното
заявление на З.И..
Липсата на мотиви поставя съда в
невъзможност да упражни своя
контрол и е „ съществено нарушение на
закона“ / р. 56-72-ВС/, респ. дава правна характеристика на разпореждането на
унищожаем административен акт, който подлежи на отмяна по съдебен ред. В тази
връзка по повод назованите по-горе пороци на разпореждането по критериите на
чл. 146 от АПК съдът на основание чл. 173, ал.2 от АПК следва да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на З.И.
при съобразяване с мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на
преписката органът следва да предприеме процесуална активност за събиране на
относими доказателства по всички допустими способи по раздел І, глава V на АПК
, включително при необходимост да спре административното производство на
основание чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗГВРСНР и да постанови разпореждане с излагане на
конкретни съображения по заявлението на З.И..
При липсата на сезиране от
жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Мотивиран от изложените
съображения Варненският административен съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ разпореждане №
4506-40-23/14.01.2021 г. на директора на
фонд „ГВРС“ , с което на основание чл. 26, ал.3 от ЗГВРСНР е
отказано изплащане на гарантирано вземане на З. В.И..
ИЗПРАЩА административната
преписка на директор на фонд "ГВРС" - София за ново произнасяне
съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: